Въпрос: Какво e “сърцето на групата”?

Отговор: Сърцето на групата са общите желания, които могат да бъдат във взаимна и предана връзка помежду си. И сега те могат да използват заедно този егоизъм, над който всеки един се е издигнал, и да пренесат тези желания в жертва. Тоест у тях се е появява работа в Храма, в техния общ дом, в общото желание. А там вътре, в сливането помежду си, те разкриват сливането с Твореца.

Самото сливане между другарите е съсъд, а като обобщение на всички тези съединени желания се проявява сливането с Твореца. Както е казано: „По Твоите действия ще Те познаем“ – в съсъда се разкрива светлината.

От урока по “Предисловие към книгата “Паним Меирот” , 11.09.2012

[88147]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: Какво се разбира под образа “Адам”: мисълта или визуалния образ?

Отговор: Под образа “Адам” се разбират две части: желанията и мислите, т.к. ние се състоим от сърце и разум.

Трябва да се разбере, че желанията ни са първични, те диктуват хода на нашите мисли. А мислите в нас се развиват според желанията.

Както се казва в поговорката “колкото повече те бият, толкова по-умен ставаш”, защото желанието да се измъкнеш от страданията развиват човека и той става по-находчив, по-умен, търси възможност или по някакъв начин да се избави от страданията, или да се напълни с желаното. Затова разумът, колкото и да е висок и уважаван от нас, е само слуга на желанията и е предназначен само да ги обслужва.

Но ако е така, значи трябва да си поставим някакви по-високи желания. Тогава и нашият разум ще се приповдигне, за да ги достигне. Да предположим, че в група от десет човека искаме да се издигнем до такова ниво, че да имаме едни и същи желания – над телесните и материалните.

Материалните желания, всичко, отнасящо се до нашия живот, оставяме вкъщи. В момента, в който групата се събере, влезе в помещението, студиото, класната стая, които могат да се нарекат лаборатория – край. Вратата се затваря, няма никакъв външен свят, има ни само нас, сякаш летящи с някакъв звездолет неизвестно накъде и за колко дълго време. За нас сега не съществуват понятия нито за време, нито за проблемите от този живот – нищо.

Задаваме си друга цел – как да извадим от всички нас онази структура, която се нарича “Адам”.

Какви желания можем да имаме? – За сливане, за всеобщо съединяване, защото се стремим да се превърнем в едно цяло.

Тъй че разбираме, че тази структура ще бъде подобна на Природата, която днес все повече и повече ни се явява като нещо интегрално, цялостно, единно. Тъй че ще се чувстваме по-добре и по-комфортно.

Ще започнем да разбираме тази Природа. Ще започнем да я четем. Тогава, ако ще гледаме на природата, изхождайки от тази единна, интегрална система, която създаваме, ще започнем естествено да я възприемаме, инстинктивно да я следваме, и ще видим, че трябва да се организираме по съвсем друг начин дори на своето еснафско, материално ниво.

Нека да си зададем такива желания, т.е. да поискаме да се издигнем над себе си, въпреки всичките ни земни пориви и надежди.

Трябва да се извисим, да увеличим нашето общо интегрално “нещо” над всичко останало и земно. В това трябва изцяло да се подкрепяме взаимно.

Oт беседата за интегрално възпитание, 02.03.2012

[87850]

Filed under: Възпитание на децата, Духовна работа, Духовна работа в група, Общата душа "Адам", Практическо обединение - No Comments→