За да разберем, какво е молитва, е необходимо, от разнообразието на преминалия опит, да си представим състояние, противоположно на светостта, в което човек усеща себе си мъртъв. Обзема го завист, честолюбие, желание да властва, материалните желания на обикновения егоист към храната, секса, семейството. Той чувства, че е станал роб на тези желания, чрез които се проявява властта на висшата сила.

А заедно с това осъзнава, доколко това състояние е противоположно на отдаването, на грижата за интересите на ближния и на Твореца, което трябва да бъде над всякакви сметки за самия себе си, за своите роднини – за всичко, което не се отнася до разкриването на духовното.

Целта на сътворението е разкриването на Твореца от неговите създания. И ако човек избира тази цел в качеството на своята мисия, заради която трябва да работи, “като вол под хомота и магаре под товара”, за да стане само преходно звено, най-малкият изпълнител, който не получава никакво възнаграждение – това означава, че той се обръща с правилната молитва. И даже не знае, че е предизвикал разкриването и най-вече не желае да получи от него изгода – достатъчно му е възможността да работи без всякаква компенсация.

Такова отношение се разкрива в нас, благодарение на въздействието на светлината в различните състояния, от което започваме все повече да оценяваме и да почитаме тъмнината. Колкото повече противоречиви състояния се разкриват в човека, толкова по-точно е изясняването му, по-остри са мислите и усещанията, на основата на които, той вече е готов да се обърне към Твореца с молба за своето спасение.

Защото всяка молитва произлиза от отчаянието – от това, че е попаднал във властта на егоистичните мисли за самия себе си, вместо да мисли за разкриването на Твореца на творенията , на “добрия и творящия добро”.

Затова, ако човек правилно се ориентира, то достига състоянието, в което всяко негово желание работи само за разкриване на Твореца в желанията на творенията, на Малхут и Шхина. Това се нарича молитва “осемнадесет благословения” (шмона-есре): девет стъпала на пряката и девет стъпала на отразената светлина. Така човек достига до истинската молитва.

От урок по статия от книгата “Шамати”, 10.06.2012

[80177]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Някои хора смятат, че могат да постигнат Твореца като се самоизмъчват, като сами се поставят в положението да страдат. Но на Твореца не са му нужни нашите страдания, той не ни ги изпраща. Ние ги усещаме, защото, съгласно природата на творението, светлината и желанието са противоположни. И разкривайки тази противоположност, човек трябва да разбере, че това усещане ни се дава единствено, за да се издигнем над него. То е само знак, да усетим нашата противоположност и раздяла с Твореца.

Преди всичко трябва да благодарим, че получаваме такъв знак, и колкото се може по-бързо да се отделим от това горчиво чувство. Тъй като, желаейки или не, осъзнато или неосъзнато, с тези неприятни усещания ние вече обвиняваме Твореца – източника на всичко, случващо се с нас. И затова се озовавам откъснат от Него, противоположен и се наричам грешник.

Трябва да се стремим само към светли усещания, към приближаване до Твореца. А ако човек търси страданията, то това е от гордост. Тъй като си мисли, че за страданията му се полага възнаграждение, отплата, възвисяване. Това се случва от неразбиране на цялостната система на реалността.

Творецът се нарича добър и носещ блага, и ни желае добро и благо. Целта на творението се състои в наслаждаването и Творецът е създал творението, за да го наслади. И затова, ако в някой момент си почувствал нещо неприятно, трябва да го използваш за напредване и да оправдаеш Твореца за сметка на това, че се чувстваш в абсолютно добро състояние.

Не можем да целуваме пръчката, която ни бие и да я обичаме – това е измама и лицемерие. Ако човек работи правилно, то се издига с помощта на обкръжението и по нова скала на ценностите, благодарение на това, че с всеки изминал път все повече цени свойството отдаване.

Той използва всеки миг, когато има възможността да се издигне, т.е. вижда, че още не е достигнал пълното усещане за съвършенство, заключено в отдаването на абсолютно добрия Творец. Той не се успокоява нито за миг, тъй като неговата цел е да достави удоволствие на Твореца, а не грижата за собствените приятни и неприятни усещания. Той напредва през цялото време и използва и добрите, и не добрите си впечатления, за да може точно да изясни какво още може да подобри, за постигане на отдаването.

Така човек върви и постепенно се издига над тъмнината, над неприятните усещания, които възникват в него всеки път. Тъй като те посочват неговото отделяне от Твореца, недостига на сливане. И затова той е благодарен за всички тези открития – чрез това се разкриват грешниците в него, които той може да пребори, т.е. да се издигне над тях, към сливане.

И тогава, цялото това разкриващо се зло ще стане благо за него, подарък. С радост ще посреща тъмнината, предварително подготвяйки се за нея във вярното обкръжение. Във всеки миг, когато се разкрие тъмнината в неговите усещания, разбирания, той ще търси какво още е останало в него непоправено.

Той не търси страданието – той търси черните детайли в своето възприятие, за да ги поправи. Тъй като предварително се е приготвил за поправяне, а не да страда напразно, което е много глупаво.

Тук действа съвсем друг разчет по отношение на всички събития, случващи се с човек в света. Той възприема всичко като средство за издигане над пречките и достигане до сливане. Това означава, че той се издига на планината на Твореца. През целия си път се пази да не би случайното неприятно усещане да продължи повече от един миг и тук се издига над него, благодарение на неговата висока оценка. Защото човек го възприема като сигнал, като трамплин за издигане, Възможност да оправдае Твореца, да се издигне над това усещане към отдаване.

А това зависи от усещането на важността на целта, на величието на Твореца. Тогава той високо ще цени средствата, които до сега са му се разкривали в обратна, отрицателна форма, давайки му възможността да изгради себе си над тях. Той трябва да ги обърне от плюс на минус и тогава вместо дълбоката яма ще издигне висока планина.

[80255]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Баал Сулам „Поръчителство“: С тази взаимна отговорност всеки член на обществото е освободен от грижи за поддържане на своето съществуване и може изцяло да съблюдава заповедта „обичай ближния както себе си“, да дава всичко, от което другият се нуждае.

Това означава, че ще получим толкова голямо удоволствие в своите усещания, че в материалния живот няма да се нуждаем от нищо друго, освен от необходимото за потдържане на съществуването ни, така както животните не се нуждаят от сладки неща, а само от необходимата за тях храна. Ако нашите желания, които не са на животинско ниво, престанат да ни объркват и се изкачим на ниво „Човек”,  ще се освободим от цялото излишество, което замърсява Земята, и ще оставим само това, от което имаме истинска необходимост, основните нужди за живота на тялото.

Човек вече не се грижи за собсвеното си съществуване, както пояснихме, защото е заобиколен от шестстотин хиляди другари, които са готови да му предоставят необходимите грижи.

Чрез съединение с другите постигаме удовлетворение на равнище „Човек”, подобно на Твореца. Тогава, разбира се, не мислим за личното си удовлетворение, а само за най-необходимото. Разкриваме Твореца във връзката с другите и затова е разбираемо влагането на всички наши усилия за удовлетворяване нуждите на ближния. За това е казано „Аз живея сред моя народ“.

Грижовното общество повишава важноста на обединението в моите очи и осигурява усещане за сигурност, че няма да ми липсват основните неща, което ще ми позволи да се грижа за всички останали.

След време това също ще отмине и ще получа всичко, благодарение на обединението на обществото. Няма да бъде необходимо да виждам системата, която дава доказателства за любовта и загриженоста към тези, които са около мен. Любовта, която чувствам към тях, ще запълни цялата празнота.

4-та част от Ежедневния Урок по Кабала 5/31/12 „Поръчителство“

[79445]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - Няма коментари→

Въпрос: Какво означава да отдаваш на друг по времето, когато само се подготвяш да влезеш в духовния свят?

Отговор: Това означава да правиш всичко, на което си способен, за да се свържеш с другите и за сметка на тази връзка да разкриеш общата отдаваща сила. Но именно затова, че изпълняваш Неговото желание да се разкрие на творенията. За това те трябва да подготвят алтруистично желание, в което ще се разкрие силата на отдаване на Твореца. Творенията ще открият нуждата от любов, а Творецът ще се разкрие като Любов.
За да се свържа с ближния, ми е нужен екран. В противен случай, няма да мога да се свържа с никого, тъй като желая да погълна всичко за себе си. Затова не си мисли, че си способен сам на обединение – нас ни обединява висшата светлина. Тя слага пред мен екран на моя собствен егоизъм и ме издига над него – там където се докосва чувствителността на моето сърце, концентрацията на желанията. И там, в пространството над него, се настанява източникът на всичките ми желания, стремежи и цели. С една дума, като майка, която сякаш излиза от себе си и живее вътре в своето дете.
Такова отношение се нарича ”права линия” (йошер), а до този момент моето желание е било ”кръгло”(игулим). Според това, доколко от тези кръгове мога да създам вярно намерение относно ближния, дотолкова това означава, че съм построил ”правата линия”.
Сега се намирам във вярното желание, но то е подобно на обкръжаващата светлина, на кръговете. Тук сякаш е заключен парадоксът. В своя егоизъм аз съм подобен на светлината – светлината е кръгла в своето отдаване, и аз съм кръгъл егоист, отворен за всички.
Но в моята работа аз съм като права линия, която е противоположна на светлината, тъй като светлината е кръгла. Тогава как да се съединим един с друг? Кръговете и правата линия се свързват чрез съкращението,  направено от  самите тях. Благодарение на него, у тях се появява обща точка, чрез която те осъществяват контакт.

От урок по ”Учение за десетте Сфирот”, 07.06.2012

[79995]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Каква е основната идея на интегралната методика, която можем да предложим на широките кръгове?

Отговор: Идеята е много проста: всичко може да се реши само с помощта на обединението, защото това е основен закон на Природата.
Сега той открито се проявява пред нас във всички съществуващи системи, включително и в тези, които са създадени изкуствено от нас. Това показва, че самите ние вътрешно ставаме интегрално свързани и няма къде да се денем: системите на природата, която все повече и повече се включва в нас, ни оказват натиск чрез екологията и чрез други фактори. Излиза, че нямаме друг изход, трябва сами да се уподобим на тези системи.
Идеята е много проста. Тя не е взета от „главата” или в резултат на каквито и да е умозаключения, а от изследването на природата. Искате ли да се убедите в това? Заповядайте, всичко това може да бъде потвърдено от хиляди учени от различни области на науката, техниката, психологията, политологията.
Въпрос: А какво представлява правилното съединение?
Отговор: Правилно съединение – е разбирането за взаимно участие в нашето земно общежитие. Ние постепенно се съединяваме. Хайде да започнем да се променяме в такова направление. Тогава ще можем да се устроим правилно.
Хората, в общи линии, разбират това, защото то тече чрез масовата информация, то виси във въздуха, от това няма къде да се избяга. Виждаме как са взаимосвързани страните в Европа и какъв голям проблем е, че те не могат да си взаимодействат правилно, независимо, че изглеждат взаимосвързани. Единственият фактор е човекът, който се явява източник на неравновесие, източник на забавяне. А всички системи вече са интегрални.
От беседата за интегралното възпитание, 20.05.2012

[80074]

Filed under: Възпитание - Няма коментари→

Заключение (Л.Литовченко, психолог): По данни на СЗО, самоубийствата заемат 4 място като причина за смъртността, след сърдечно-съдовите заболявания, рака и травматизма. В света повече от 1000 души на ден се самоубиват.

Дефицит на внимание: животът днес доказва, че институцията на семейството се разпада, появиха се граждански и фиктивни бракове, а децата – ничии. Преди бракът е бил гаранция за семейна крепост: едни са добивали средства за препитание, а други – отглеждали и възпитавали децата, а заедно са се грижели за възрастните си родители.

Днес е честа замяната на любов към кучетата, а след това към децата. Семейството престана да се грижи за паметта на рода си, разкъсва се връзката между поколенията, липсва достоен пример за подражание. Семейният живот се замени от компютъра.

Децата през годините изпитват емоционално-хладно отношение към родителите си. Емоционалната студенина на родителите към децата е причина за увеличаване на изоставянето на деца, на сексуалната злоупотреба с деца. На детето му липсва одобрение, за да бъде уверено в живота, уверено, че постъпва правилно.

Резултатът е забавяне в изработването на самоконтрол на емоциите и поведението. В началното училище такова одобрение в обучението децата очакват от учителя. Но ако учителят възприема ученика само като обект на труда си, не го вижда като човек, ученикът се чувства объркан: как да живее, когато и у дома, и в училище той никому не е нужен. Има нужда да умре. Тийнейджърите не могат да простят жестокостта и унижението.

Забележка: Егоизмът стигна до семейството и разрушаването му е последната брънка в унищожаването на егоистичното ни общество. След това ние или ще прогледнем за поправяне и възстановяване, или ще стигнем до това чрез световна война.

[80192]

Filed under: Възпитание на децата, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Защо човека си мисли, че може да напредва със собствени сили, а не с помощта на обкръжението?

Отговор: Човек предпочита да разчита на собствените си сили, защото те работят, запознати с неговите егоистични методи. Съгласно егоистичното си желание, той не се стреми да се обърне към висшата светлина, възвръщаща към източника, а мисли, че сам ще се справи, благодарение на своите усилия и знания. Той счита себе си за достатъчно умен и силен, за да преодолее всички препятствия и да получи награда.

На него не му е необходима за това светлината, не му е нужен Творецът. Когато се чувства силен, той пренебрегва връзката с висшата сила, дори да си представи, че тя съществува. Той започва да си представя, че е свързан с някой висш, единствено заради някаква заплаха в този свят или страх от наказание в бъдещия свят, след смъртта, т.е. когато не може да се справи със собствени сили.

Ако беше уверен, че сам ще успее да напълни егоистичното си желание, нямаше да му трябва никаква висша сила. Но когато в човек се пробужда искра, от същата природа на висшата светлина, не е възможно да я удовлетвориш, ако не си свързан с висшата сила и не получиш от нея допълнително напълване.

Искра не е просто частицата, отсечена от висшата светлина и поставена в мен. Искрата е най-слабото сияние, което може да бъде само от светлината или от Твореца, спускащо се в човек – начало на разкриване на Твореца в мен. Това е началото на човека (Адам) в мен, подобно (доме) на Твореца.

Тази искра трябва да съчетая с желанието за наслаждение, за да могат да бъдат в хармония, в правилна връзка. Това е моята работа, докато вместо искра, не ми се разкрие Твореца, а вместо малко желание за наслаждение – огромно, и те не достигнат до пълно сливане.

Разкрива се една мъничка частица от Твореца – и това се нарича събудила се в мен духовна искра. Разкрива се малка част от огромно желание за наслаждение – събуждат се земните ми страсти за храна, секс, семейство, богатство, власт, знание.

Разликата между естествените ми желания и искрата е в това, че желанието изисква да се наслаждавам заради самия себе си, а искрата – да наслаждавам другите, да отдавам. Те противоречат едно на друго и затова човек, който е почувствал такава искра, по начало губи главата си.

Той чувства раздвоение, защото желанието да се наслади го дърпа в този свят, където са всички егоистични напълвания. А искрата на желанието за отдаване, разкривайки се, го пренася в напълно различно измерение, макар той да не знае къде е и какво е то. Той не се тревожи за това, какво се случва в този свят, а го привлича нещо по-възвишено, неземно.

В резултат на това искрата го води на специално място, където може да я реализира – това е мястото, където желанието на Твореца се разкрива с голяма сила. Това място се нарича кабалистична група.

От урока по статия от книгата „Шамати“, 06.06.2012

[80081]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Какво означава да работиш с вяра над знанието?

Отговор: Работа с вяра над знанието – е отдаване. Тоест искам да приема формата на отдаващия, на Твореца, да стана любящ, да изоставя своя егоизъм и да се отдам на благото на ближния, да се обединя с останалите, за да изляза извън себе си, навън. Това означава, че ценя отдаването повече от своите собствени свойства за получаване.
Преди всичко, искам да се откъсна от властта на своето егоистично желание и да се издигна над него. Това означава, че бягам от Египетското робство и постигам свойството Бина над Малхут. А когато стана свободен и се издигна над своето его, което повече не може да ме хване за краката и да ме върне обратно, сега дори мога да започна да работя с това желание вътре в него.
Стадиите на зародиша: (ибур) и захранването (еника) – са издигане над своето желание за наслаждаване. А възрастното състояние (мохин)  – това вече е работа вътре в желанието. Работата над желанието за наслаждаване върви в трепет, в отдаване заради самото отдаване (хафец хесед), в свойствата на Бина, включване в Твореца, в Неговата сянка, сякаш младенец, притиснал се до майка си и напълно отпуснат в ръцете и за сметка на тази получаваща сила да се издигне над своя егоизъм.
А след това, когато детето порасне, то вече само може да се обърне към своя егоизъм и да започне да работи с него. Това се нарича завръщане с любов.
От урок по статия на Рабаш, 04.06.2012

[79817]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Поправянето ни се състои в това, да достигнем единство между всички разбити съсъди – и тогава ще поправим общия съсъд. Единството трябва да бъде съвършено, уникално, многостранно. Ние не просто сглобяваме мозайката на двуизмерната картина.

Защото от разбиването разбираме, че съсъдите са се включили един в друг и няма нито една разбита част, в която да не влизат и останалите. Всяка случайна част е отделена от цялото, защото е загубила естествената си способност да бъде заедно с останалите. Ето това е разбитото в нея. И сега, с помощта на висшата светлина, тя трябва сама да придобие такава способност.
По-рано знаех, че съм свързан с няколко части, намиращи се около мен – като в обикновената мозайка. Трябваше само да се нагодя с онези, с които имаме обща ”граница” – и това осигуряваше благополучието на целия ни ”сектор”.
Но сега нищо вече не е така, сега аз присъствам във всички. Казано иначе, задължен съм да участвам в обединението между всички, в спойката на случайни две части. Само си помислете за какъв механизъм става дума: всичките му детайли са интегрално споени помежду си, как може да има такова нещо?
И затова, за да започнем сглобяването, включващо измервания, чувствени възприятия, взаимно участие на стотици милиарди различни комбинации – ни дават тази идея във вид на закон за поръчителството, който можем да спазваме дори на най-ниското стъпало. Като за начало, не съм задължен да установявам връзка с останалите части, които всъщност не са седем милиарда, а безброй по количество. И доколкото всяка една от тях е включена във всички, дотолкова случайно включване към когото и да било веднага се превръща в свят на Безкрайността.
По такъв начин, законът за поръчителството, под формата на който кабалистите ни поднасят методиката на обединението – е обикновен начин за реализация, позволяващ ни без объркване да осъществим не особено сложни, поетапни действия по пътя на поправянето. Днес не можем да се занимаваме със собствената вътрешна ”механика” – до нея ще достигнем по-късно, на принципа ”От Твоите действия ще Те познаем”. Вместо това се занимаваме с външни, достъпни неща, които можем да разпознаваме, за да напредваме.
Това е то поръчителството: без да се задълбочавам, което би ме лишило от възможността да поправя себе си и света, единствено трябва да бъда поръчител на онова, което ще се случи между нас. В това трябва да виждаме щастливата възможност: кабалистите нарочно са ни връчили методиката за поправяне в толкова опростен вид.
От урок по статията ”Поръчителство”, 06.06.2012

[79922]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - Няма коментари→

Въпрос: Как се изгражда отношението към негативните страни на живота, без да се гледа на естествените чувства, които те предизвикват?

Отговор: Ако си включен в група, то би подходил към всичко правилно – във всяка ситуация, на всяко стъпало. Трябва да се скланя глава пред групата, да издигаш в очите си другарите като най-великите хора на поколението и да се обединяваш с тях, за да се генерира общата сила на поръчителството. Именно, изхождайки от тази сила, а не от самия себе си, трябва да се анализира ставащото. Защото, това вече е силата на отдаване, близка до светлината, до нейните свойства. Тя трябва да стане и моята отправна точка. Ако започна пътя от собственото си естество, то накъде ли ще се отправя? Назад – към своята “помийна яма”? Не, аз трябва да се обръщам към светлината, като стоя наблизо до нея.

Въпрос: Защо не е възможно започнатото да се завърши с един похват?

Отговор: Ако всичко беше така просто, тогава ти какво би правил в живота? В Пророците е казано: “В онзи ден ще се търси вината на Израел, но няма такава”. Казано иначе, ние ще търсим греховете и няма да ги намерим. А когато няма нищо повече за поправянето ти – това също е голяма беда. Любовта не може да мине без малко търкания. И така е с всичко.

В крайна сметка, всичко ще придобие завършен вид, ако правилно се присъединявам към другарите. Защото, благодарение на това, аз вярно ще усещам и ще възприемам случващото се, вярно ще се отнасям към своето състояние, към светлината и поправянето. Главното за мен е да се вкореня в групата. Такъв подход е подходящ за всяка ситуация, за старите и за новичките.

От урок по статията “Поръчителство”, 06.06.2012

[79913]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - Няма коментари→