Предстоящият европейски конгрес –е голяма надежда, че ще можем да се обединим и да усетим в нашето обединение разкриването на Твореца, на духовния свят. Отначало светлината възвръщаща ни към източника, въздействайки ни, ще ни съедини заедно, и ние ще усетим сливането между нас, което достигаме, за да доставим с това удоволствие на Твореца. И тогава в силата на подобието по свойства, Той ще се прояви в нас, и ние ще усетим, че ”Исраел (стремящите се към Твореца), Тора (поправящата светлина) и Творецът са единни.”

Към това обединение на всички души в една обща душа, пълна с висша светлина, се стремим всички ние – да усетим това състояние, да го разкрием и да живеем в него, отначало ние самите, тъй като вече имаме желание за това, а след това да помогнем на останалата част от света да достигнат същото. Тъй като в крайна сметка всичко, което се разкрива в нашия свят, всички страдания, беди и кризи – не са нищо повече от сили, които ускоряват развитието на човека към това съвършено състояние.

Затова, стремейки се към това съвършено състояние, ние желаем да постигнем с него следните две цели – любов към Твореца и любов към творенията. Ние искаме да дарим и творенията и Твореца с всичкото благо, което постигаме в работата си, в постижението ни. Тъй като се намираме по средата между тях, като средната третина на Тиферет, която няма нищо, и нищо не желае за себе си, ние се наслаждаваме само от това, че наслаждаваме творенията и чрез тях, през цялата тази общност от души – наслаждаваме Твореца.

Това е съсъдът, който трябва да приготвим. Това е състоянието, което трябва да достигнем. И затова, четейки книгата Зоар, ние искаме да се доближим до Него. Дайте да помислим за Него!

Ако човек си представя бъдещето състояние, което желае да достигне – това вече е молитва. Тъй като аз не знам, къде е Твореца, как да издигна към Него молбата си, МАН, през кого тя преминава, какво точно представлява този МАН, какви желания. Така е винаги в живота: Ако искаме нещо, то си представяме, че вече го владеем и се стремим към онази въображаема картина, където вече се намираме в желаното състояние.

Казват, че ако искаш да бъдеш строен, не се увличай от диети, не се старай да следваш всякакви препоръки, да гълташ хапчета, да спортуваш – нищо няма да ти помогне. Трябва само през цялото време да си мислиш, че си вече строен. И ти ще видиш , как ще изчезне апетита ти и ти наистина ще отслабнеш.

Това е самата истина. И така е във всичко: трябва да си представяш, че се намираш вече в бъдещето състояние и тогава наистина ще напреднеш към него. Желанието, стремежът, вече са насочени към целта, и ще те доведат до нея.

Така и ние. Затова дайте да си представим, че наистина се намираме в добро състояние. Да не пробуждаме недостатъците, проблемите и тревогите, а да се стремим единствено към това съвършено състояние, стараейки се доколкото можем да си помогнем в тази работа.

От урока от книгата Зоар, 19.03.2012

[73047]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: Когато става въпрос за четирите стадия на развитие, как да обясним на какъв етап се намираме?

Отговор: Днес човечеството се намира на етапа на прехода от третия стадий към четвъртия.

Всеки стадий има свои подстадии. Например, ако вземем стадите на развитие на самия човек, относително неживата, растителната, животинската природа и нивото „Човек“, доколкото съществуваме десетки и дори стотици хиляди години, то развитието по историческата ос можем също да оценим, като първи, втори, трети и, сега, четвърти стадий.

Да допуснем, някъде през 16-ти век, в края на Средновековието, започва техническата революция, развитието на културата, науката и т.н. Това е вече третият стадий, т.е. човечеството започнало интензивно да се грижи за своя живот, за себе си, като за животно. Това са буржуазните революции и в краен етап капитализмът.

А дотогава човечеството се е намирало на растително ниво. Средновековието, древността, – това са все признаци на растителния тип, на растителния характер на развитие.

Още по-рано сме се намирали на така нареченото неживо ниво, когато човекът с помощта на малко сили, с невисока ефективност на труда, е можел да се грижи само за това, за да изхрани себе си и не повече от това.

От 12-та беседа за интегрално възпитание, 16.12.2011

[72546]

Filed under: Възпитание - Няма коментари→

Въпрос: Какво ще се случи в бъдещия интегрален свят с изкуството, с желанието да творим и да създаваме?

Отговор: Разбира се, че желанието да творим и създаваме ще остане. Желанието за  естетика, себеизразяване – е един от крайъгълните камъни на човешките желания.

Всичко това се развива от времето на скалните надписи. Но днес ние и в това претърпяваме огромна криза, защото нямаме нищо, за да изразим себе си. В какво може да се изрази това? В някои напрежения? Нашето състояние е в задънена улица. На нивото, на което сме сега, ние нямамаме нищо повече за изразяване.

Трябва да се издигнем на следващото ниво. Ние просто „пропълзяхме“ от нашето ниво до определена степен, но не можем да се изправим и дойдохме до задънена улица във всички области на нашата дейност: в културата, науката, възпитанието, в семейния живот, в икономиката, финасите, във всичко, дори в науката. Ние сме се „залепили“ за тази следваща степен и не можем да се изправим върху нея, защото не я виждаме.

Това важи особено ярко за културата и изкуството. Винаги сме били свидетели на създаването на велики произведения. А днес – това е масовата култура, която дори не можем да наричаме „култура“. Изкуството – със сигурност не е изкуство. „Масовата култура“ изпълва телевизионните екрани и ние я използваме заедно с „бързата храна“ – което е същото. Тоест, всичко е на такова ниво, за да те „притъпи“ и по-малко да мислиш. Сериалите? За какво са? За грабежи, предателства, любовни истории и приготвяне на храна.

За съжаление, на ниво изкуство ние вече не се ангажираме с високи, стойностни отношения между хората, с търсене смисъла на живота, а демоснтрираме своето масово „изкуство“ (с четиво или видео), това, което е само за нуждите на тялото: храна, секс, семейство. В рамките на това, се и въртят всички наши така наречени произведения на изкуството.

От една страна, е жалко, че това се случва, а от друга – това говори за криза, от която трябва да се роди ново състояние.

Новото изкуство ще бъде съвсем различно. То ще бъде изградено на обединението на хората и трябва да говори за разбирането на Висшия свят, съвършено нова гама от чувства, която ние разкриваме във връзката между нас. Това са чувства и взаимоотношения от абсолютно друг мащаб и именно те ще продължат да отразяват бъдещото изкуство, а съответно и култура.

От виртуалния урок, 05.02.2012

[72967]

Filed under: Възпитание на децата - Няма коментари→

Съобщение: Колективният интелект, груповото ниво на интелекта не зависи от интелектуалните показатели, не зависи и от сближаването на групата, а от способността на нейните членове към съпричасност.

На резултата влияе способността на членовете на групата при обсъждане да предават своите усещания на другарите си. Най-високо ниво на групов интелект има в групите, където е голяма женската част – способността на жените да показват съпричасност първоначално е по-висока, отколкото при мъжете.

Реплика: Но нивото на единство зависи само от мъжете, макар и да са подтиквани към това от жените. Оказва се, че групата формират мъжете, въпреки че се привежда в действие от женските желания. В Кабала, желанието – е от женски род, а силата на тяхното обединение – в мъжки.

[72909]

Filed under: Възпитание на децата, Духовността на жената, Мъжът и жената - Няма коментари→

Въпрос: Ако се опитвам да дойда в интегралността, да вложа в това усилие, тогава гарантиран ли ми е добър живот?

Отговор: Разбира се. Не може да има по-добро от хармония с цялата Природа, която изисква от вас всички тези сили. Ако сте в хармония с тях, вие влизате в състояние на абсолютен комфорт.

Никога до сега не сме изпитвали такова нещо, целият ни живот е бягство от по-големи страдания към по-малки. Ние дори не си представяме какво означава комфортно състояние. И става дума за това, че аз не чувствам тялото си. Разбирате ли? Тъй като ние чувстваме тялото си защото то ни боли – в противен случай не бихме го усещали.

Състоянието на абсолютен комфорт води до факта, че човек престава дори да чувства тялото си, то сякаш се разтваря в чувствата му, вече го няма.

Реплика: Ако това е толкова очевидно, защо хората не се възползват от тази възможност?

Отговор: Това е както малкото дете, което не иска да полага усилие, а усилия трябва да се полагат. Ние се опитваме да направим този процес по-лесен като предварително създаваме добра среда и когато човек попадне в нея ще му бъде просто, лесно, приятно. Но за това са нужни огромни средства, необходима е световна наднационална организация, която ще разполага с огромни ресурси.

От 12-а бесеа за интергралното възпитание, 16.12.2011

[72854]

Filed under: Възпитание на децата - Няма коментари→

Ако сме вече в поръчителство един за друг, то поръчителстваме във всичко, в радост и тъга. Тъй като поръчителството не е просто подпис на формуляра. Ние се свързваме така, че всички състояния да преминават през нас като през единно цяло. Така действа и поръчителството в банките: ако той не плати – плащаш ти без всякакви разговори.

При нас е дори повече от това: длъжен си да обичаш другаря си повече от себе си. Тъй като заповедта за любов към ближния изисква, на мястото на себе си,любимия, да поставиш него. Ето това е поръчителството – клетва без оставени вратички за отстъпление.

Висшата светлина е способна да изгради единство, но ние трябва да отворим пътя за него. Първо, ние ставаме пратньори, обединяваме се един с друг. Обаче това все още е „ние“ – съвкупност, а не единство. А след това желанието ни да се слеем в едно и това единно цяло ще бъде над нас, като дете, за което ние всички се грижим.

Казано е в „Псалмите“: „Окото на Твореца е на треперещите пред Него и на, очакващите Неговата милост“. Ние винаги очакваме това дете и винаги от цялото си сърце го подкрепяме – само и само да расте, да е живо и здраво, само да му е добре и да е щастливо. Така гледаме на нашето дете, което е над нас и принадлежи на всички. Всички ние сме там с разума и сърцето си, в това единно желание. И искаме да се разкрие в него духа на живота – Твореца.

От урока по статия на Рабаш, 14.03.2012

[72761]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - Няма коментари→

Баал а–Сулам, „Шамати“, ст.26, „Бъдещето на човека зависи от неговата благодарност за миналото“: Казано е: „Велик е Творецът, и нищожният ще Го види“. Тоест само нищожният може да види величието.

Буквите на думата „якар“ (скъп) са подобни на буквите на думата „якир“ (познат), и това говори за това, доколко е скъпо нещо за човека, доколко той оценява неговата значимост (величие). Защото само в степента на неговата важност за него той му се възхищава, и възхищението го води към усещане в сърцето. И съгласно неговата оценка, доколко той знае, разбира и осъзнава важността – в тази степен се ражда в него радостта.

Всичко зависи от осъзнаването на важността, а то зависи от обкръжението. Ако отвсякъде се говори за духовното, аз се възпламенявам от желание и започвам да го ценя, дори да нямам понятие, какво е това. Тогава в мен има гориво, сили, за да вървя по пътя и да придобивам нещо ефимерно – предмет на всеобщи разговори, убягващо от моето полезрение. Това не ми пречи, аз съм готов да вървя след другите със закрити очи.

Така обществото ме „хипнотизира“ и ме тласка напред. В нашия свят това завършва с безмаслена покупка на стока, от която нямам ни най-малка необходимост. А в групата това ме придвижва към духовната цел, която помалко разкривам, докато не ме погълне изцяло. Целият този път, всички степени по духовната стълба, покорявам само благодарение на това, че съм проникнат от обкръжението за важността на целта.

Възможно е, човекът да осъзнава своята нищожност и да разбира, че не е по-важен от всички негови подобни в обществото, но да вижда, че в света има милиони, на които Творецът не е дал сили да работят духовно дори в най-простия вид, дори без алтруистично намерение, дори егоистично, не е позволил даже да започнат пътя към вечността.

А той се е удостоил с това, че Творецът му е дал желание и мисли поне понякога да бъде в духовната работа, дори и най-простата, каквато може да бъде. И ако човек може да оцени важността на това, тогава, в степента на важност, която придава на духовната работа, в тази мярка трябва да благодари и да възхвалява Твореца. Защото истината е в това, че сме неспособни да оценим важността на това, че понякога можем да изпълним заповедта на Твореца, даже без всякакво намерение. И в този случай човек достига усещането за величие и радост в сърцето.

А вследствие на възхвалите и благодарността, която възнася към Твореца, се разширяват неговите усещания и той се прониква от всеки детайл на духовната работа, постигайки, на Кого се явява роб, вследствие на което се издига все по-високо и по-високо.

И в този смисъл е казаното: „Благодаря Ти за цялата Твоя милост към мен“ – тоест за миналото. И незабавно, уверено може да се продължи: „И за това, което в бъдеще ще направиш за мен“.

Няма човек, достоен да отиде при Твореца. И също, няма човек, достоен да отиде при Твореца по-рано от другите. Какви заслуги може да има?

И затова, ако човек иска поне да участва в процеса, тегли го към духовното, въпреки че всъщност Творецът го тегли към себе си, – за това е нужно да благодари, на това трябва да придава огромна важност и значение. Тогава, благодарение на осъзнаването на важността, благодарение на чувствителността, която е отгледал в себе си човекът, във взаимното отношение, той чувства как Творецът го влече нагоре. Оказва се, че Творецът стои зад цялата негова история, зад всички зли мисли и грешки, през които Той преднамерено е провел човека до днешния ден. И тогава човек започва да придобива шесто чувство – усещането на Твореца. Само в съответствие с важността, която осъзнава.

Защо формулата е толкова проста? Защо е необходимо само да придаваме важност на духовното, за да предизвикаме ответното отношение на Твореца?

Всъщност това осъзнаване на важността включва в себе си всичко. Заради това трябва да склоня глава – както е казано: „Велик е Творецът, и нищожният ще Го види“. Възвеличавам в своите очи Него, т.е. свойството отдаване, и пропускам себе си, т.е. свойството получаване.

Сили за това взимам от обкръжението – означава, че трябва да се включа в него като малък. Нали именно малкият е способен да се учи от големите, доколкото действително ги възприема такива. Затова встъпвам в група – и с това развивам в себе си свойството отдаване, любов към ближния, обединение.

При това ми е нужно също да изучавам действията на Твореца: как Той е подготвил цялата действителност. И освен това, трябва да разпространявам тази вест на другите. Защото Го почитам и затова изяснявам, какво иска Той. А Той желае да се разкрива пред всички, да отдава на другите – и аз действам в това направление.

Излиза, че само едното разбиране за „важност на Твореца“ е достатъчно, за да се присъедини към това действие всичко необходимо, всичко съществуващо в мен, в съсъда и пред светлината.

От 5-я урок на конгреса в Арава, 24.02.2012

[71872]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Питаме се: как е възможно да се отделим от своето его, ако цялото творение е желаниет за наслаждение? Но това разделяне е според моите сметки – в това, доколко съм му длъжен, доколко се нуждая от него, защото без него не съм способен на нито едно действие, на нито една мисъл.

И тогава светлината, връщаща към източника, ме довежда до такова състояние, където аз наистина ставам свободен! Това може да направи само светлината, която добавя свойството отдаване към желанието за наслаждение на човека, като че ли прави нова сплав. Това е подобно на законите за валентност и образуването на нови химични елементи. Добави няколко електрона или отнеми – и вече се получава ново вещество. Това е следствие на духовните закони в материалния свят.

Свойството отдаване идва в човека, взема власт над неговото желане за наслаждение, въз основа на това, че съдържа в себе си Корена. Единствената разлика между състоянията „лишма“ (отдаване) и „ло лишма“, което го предхожда, не е в самото наличие на свойството отдаване, а в  постигането ни на това свойство.

Ако свойството отдаване просто го има, това все още нищо не означава – тъй като мога да го използвам егоистично, „ло лишма“! Но когато аз достигна Корена,  в това свойство, идващ не от Бина, а от самия Кетер, то това принуждава егоистичното желание да се преклони. Тъй като то чувства себе си не на първо място, а на второ и разбира, че желанието за отдаване е възникнало преди него.

Оказва се, че то трябва да се подчинява и човек е готов да работи „лишма“. Сега той има енергия, гориво да действа в името на източника на свойството отдаване, а не заради своето его. И желанието за наслаждение се смирява – Малхут намалява, защото чувства Кетер  –  Корена, действащ в Бина.

И тогава, човек трябва само да укрепва все повече и повече в това състояние, да издига Малхут все по-нагоре, за да израстне в него. Благодарение на това, той все по-добре ще опознава Кетер – макар и да не се съединява с Него, но се среща с Неговия корен, свойство, включено в свойството отдаване, облечено в човека (в желанието му да се наслаждава – всъщност материала на творението никъде не изчезва).

И когато човек се издига над цялото желание за наслаждение и разбере корена на отдаване и неговото свойство, тогава се напълва със светлината Хасадим и придобива свойството Бина. Сега той може да премине от светлината Хохма и да получава заради отдаване – но това е вече особена работа, която дори не можем да си представим.

Състоянието „лишма“ започва да се отчита от момента, когато човек, оставайки в желанието си за наслаждение, вече може да извършва действия заради сливане с отдаването. Той чувства силата на Твореца, Неговото свойство и своя източник – вътре в Твореца, а не вътре в желанието за наслаждение.

Така той престава да бъде верен съюзник и роб на егоизма, с който е бил толкова свързан, че не е отделял себе си от него, вярвайки, че егоизма – това съм „аз“. Но сега между тях става разрив и човека сменя стопанина си – при това осъзнато, със собствено съгласие и дори работил много за това.

От урока по статия от книгата „Шамати“, 14.03.2012

[72698]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Да си изясним няколко въпроса, свързани с понятието ”Любовта ни към другарите”:

1. С какво се обосновава необходимостта от постигане на любов към другарите ни?
2. Длъжен ли съм да си избирам другарите – и те мене?
3. Длъжен ли е всеки от другарите ми открито да проявява чувствата си по отношение на останалите членове на групата, или е достатъчно, че той усеща любов към тях в сърцето си, без да проявява това чувство външно, оставайки в сянка, без да се хвали с постижения?

Несъмнено, всеки трябва да проявява открито любовта си към другарите, намираща се в неговото сърце, тъй като откритата проява на това чувство може да пробуди сърцата на другарите към същото. В резултат на това, чувствата на другарите ще се съединят в едно общо чувство, което ще бъде значително повече, отколкото техния математически сбор.

По такъв начин, всеки от членовете на групата ще получи силно чувство на любов към другарите и ще усети необходимостта от разширяване на това чувство. Ако членовете на групата не проявяват своите чувства, те няма да могат да попият общата колективна сила и да преодолеят своя личен егоизъм.

В такъв случай е много трудно да оценяваш другаря си положително, и всеки мисли, че именно той е праведника и че само той обича другарите си, а те не му се отблагодаряват взаимно. Получава се, че човек на практика разполага с малко сила за да може да достигне любовта към другаря си, явно да прояви чувствата си, а не да ги скрива.

Необходимо е постоянно да си напомняш за целта и съществуването на групата, в противен случай човешкият  егоизъм ще се постарае да замъгли тази цел, тъй като той се грижи винаги за собствената си изгода.

Групата е нужна на човек, за да достигне такова свойство, когато той е погълнат от мисълта да доставя удоволствие на другарите си, без да иска нищо в замяна, а не за да му помага групата, като напълва егоистическите му желания. Ако всеки от членовете на групата, като част от нея, разчита само на помощта от страна на останалите в групата, то такава група се базира на егоизма и само го увеличава. Тогава човек вижда в групата само средството за удовлетворение на собствените си егоистични нужди.

Затова трябва да се помни, че групата се изгражда на основата на любовта към ближния. Всеки член на групата трябва да получава любов към ближния и ненавист към своя егоизъм. Ако човек вижда, че неговият другар се старае да потиска своя егоизъм, това ще му придаде допълнителни сили за борба с егоизма. Намеренията на всичките другари ще се слеят в едно цяло. И ако в дадената група има 10 човека, то всеки от тях ще получи силите на всичките 10 другари, които потискат своя егоизъм и се стремят към любов към ближния.

А ако членовете на групата, в резултат на лъжлива скромност, не проявят своите чувства един към друг, то усилване на техните чувства не се получава, и постепенно всеки от тях губи желание да върви към любов към ближния и се завръща към любовта към самия себе си.

От статията на Рабаш ”За любовта към другарите”

[72489]

Filed under: Възпитание, Духовна работа, Духовна работа в група - Няма коментари→

Съобщение (уеб-журнал PLoS ONE): В известната геоложка формация на Бърджис-Шейл, намираща се в канадската част на Скалистите планини е открито странно същество, живяло преди около 505 милиона години и имащо безпрецедентна до сега система за хранене.

Животното има чашковидна форма, която съдържа прословутата система и вътрешните органи. То напомня пъпка на лале и се намира в горната част на „стъбло“, долната част на което завършва с дисковиден израстък, прикрепен към морското дъно. Общата дължина на съществото, наречено Siphusauctum gregarium, е 20 см.

Кембрийското създание ловувало чрез филтрация, смучейки вода през малки дупчици в „чашката“.

Водещият автор на описанието – Лорна О‘Брайън от Университета в Торонто (Канада) заявява, че много от чудесата, открити в Бърджис-Шейл, са успели да свържат със съществуващите днес групи от организми, но да се намери потомък или роднина на Siphusauctum, изглежда невъзможно.

Представителите на новооткритите видове са расли заедно, образувайки нещо като малки градини. Някои фрагменти от скалите съдържат останките на повече от 65 отделни същества. Общо от 1983 година насам, изследователите са открили  повече от 1100 образци. Това място е обявено от тях за полето на лалетата.

Забележка: Ари, в известния фундаментален кабалистичен труд „Дървото на Живота“ ,описва състоянията на природата: неживо – коралите (като междинно звено с растенията) – растително – келев саде (междинно с животните) – животно – маймуните (междинно звено с човека).

[72557]

Filed under: Без категория - Няма коментари→