Въпрос: Да предположим, че при вас идва безработен човек и пита: „Какво всъщност трябва да направя?“ Какво бихте му отговорили?

Отговор: Бих казал следното: искам да ти обясня, че ти не си безработен. Днес светът, цялото човешко общество – държава, нация, семейство, всички ние – навлизаме в напълно различно съществуване. Не трябва да работим по 10 часа на ден, а трябва да организираме живота си по напълно различен начин. Към това неминуемо ще дойдат всички – ще виждаш, че не си сам.

В Китай всеки ден уволняват по един милион души и това е прогресивно. В Европа и в Америка – е същото. В Африка хората, както не работеха, така и няма да работят.

На практика, стигаме до това състояние, когато изчезва понятието „без работа“, „безработен“. Човек трябва да създаде такава среда, в която той да се чувства удобно. Необходимо ли е да работим за това – ще работим, не ни трябва – няма да работим. Работата – това не е самоцел.

Нека да помислим и да обсъдим каква трябва да бъде следващата форма на човечеството, ако днес милиарди хора са освободени от работата си, като от нещо ненужно, излишно и дори вредно.

Получих писмо от мой ученик, който работи в Китай. Той има много голям офис за продажба на автомобили „Фолксваген“, радващи се на популярност в Китай. Той пише: „От началото на месеца не сме продали нито една кола – това е катастрофа!“ А някога са продавали по стотина на ден. Разбирате ли какво става?

Така че, какво да правя с безработния, който седи пред мен и плаче? Това е тенденция на природата в нашата по-нататъшна еволюция. Нека видим към какво води това и да предприемем необходимите мерки, за да не се чувстваме ощетени от това, че не работим. Може би и не трябва да работим? Може би цялата ни работа е само в наша вреда и във вреда на природата, на обкръжаващата среда? На обкръжаващата среда със сигурност вредим и може би на себе си. А с какво по-приятно да се занимаваме, вместо това, което правехме по-рано – ето за това ще поговорим с теб.

Трябва просто да покажем на човека, че това е обективна реалност и ако той я разбере, ще види, че животът му става все по-добър, а не по-лош.

От 13- а беседа за интегралното възпитание, 18.12.2011

[73186]

Filed under: Възпитание на децата, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Информацията за кризата, която сега навлезе в активна фаза на развитие, е негативна, отрицателна информация или не?

Отговор: Изминали сме период на вътре-утробно развитие на плода и сега започва период на раждане: напъни, големи драматични явления, дори риск за майката и детето.

Но ние смятаме това за необходимо при раждане, при появяването на новия човек в нашия свят, като че ли от друг свят, от противоположно за нас състояние.

Защо трябва да го смятаме за криза?

Ако бихте показали това на същество от друга планета – онова, което се случва с бременната при раждане: как от нея нещо се ражда, при това с писък, с напъни, около нея се суетят хора – то би си помислило, че човека умира, че с него нещо се е случило, че тук няма нищо радостно. А зад вратата стои мъжът с букет в ръка, наоколо роднини. Картината е объркваща.

Та ето, ние се отнасяме към кризата като мъжът с букета, а вие се отнасяте към него като към извънземен.

Реплика: Когато започнеш да разкриваш на човек истината, то той възприема информацията много болезнено.

Отговор: Природата не току тъй изтрива от паметта на жената раждането, това, че е било тежко – и тя отново е готова да ражда.

Виждаме, че протича процес, който сме длъжни да преминем – какво да се прави. И затова съгласно преживяното трябва да се издигаме на следващото стъпало – което постигаме с помощта на тази криза.

Самата дума криза означава раждане, възвисяване. И затова така трябва да се отнасяме към кризата.

От 13 – та беседа за интегралното възпитание, 18.12.2011

[72905]

Filed under: Възпитание, Криза, глобализация - Няма коментари→

В нашия свят не може да има справедливост и равенство. Поначало не сме равни. Така че, защо имаме претенции към хората, ако самата природа ни е създала различни. И защо все пак се стремим към равенство, ако това е срещу самата природа?

1% от богати владее 35% от световното богатство. 10% са гении, усърдни, способни – и така е било винаги! Независимо от държавата, състоятелните хора в нея са не повече от 20%. Този феномен е известен под името „Феномен на Парето“. Освен това, във връхната 20%-на част от обществото, на свой ред, има връхни 20% – и така нататък. В крайна сметка, намиращите се на върха на обществото притежават най-голямата власт и влияние. Естествено, че този феномен противоречи на „средните“ показатели по гаусовото разпределение.

И за да не мислим, че това е резултат от нашия егоизъм, трябва да разберем, че това съотношение не го създаваме сами, а го получаваме от природата. То също съществува в духовния парцуф (душата), където нищожно малка част (наричаме я също „по Рабаш“ 20%, макар че е доста по-малка) се напълва (тох на парцуфа), а всичко останало остава практически пусто (соф на парцуфа) – дотолкова, че вместо окръжност напълваме само тънката линия (каф ейн соф).

Но вътре в тази линия, в степента на обединение на индивидите и започва процесът на интеграция (групата) и тогава на „Животинско“ ниво всеки получава по разумни потребности, а цялото горно напълване става в общото желание. И затова изобщо не възниква въпросът за владение и разпределение!

Но в нашия свят изискват равенство и справедливост – наивно, защото това поначало е зададено от природата, за да ни принуди към подем, за да поправим това природно неравенство на нивото „Човек“.

[72559]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Да възлюбиш ближния като себе си – е основен закон в интегралната Природа и в човешкото общество. Съблюдавайки го, с това ние съблюдаваме всички закони на природата или иначе казано, всички закони на природата са включени в този закон. Излиза, че ние няма какво повече да правим?

Целта на Природата – е да доведе всичките и части до пълна хармония и равновесие. С това човек достига максимално комфортно състояние. А всички събития, които трябва да изминем, се реализират само за да може човек да достигне съзнателно до такова състояние.

Ние трябва да изследваме целта на природата и пътят за постигането и. Това е залог за нашия успешен живот. Постоянното поддържане на този принцип от науката ще ни даде увереност по пътя, увереност в това, че в него сме обезпечени от поддръжката на природните закони. Това осъзнаване на успеха, в случай на изпълнение на закон на природата или на нещастието, в случай на неизпълнение, трябва да се усеща в нас ката трепет и страх. Това гарантира нашия добър път.

Затова трябва да осъзнаваме законите на природата като обективни и определящи ни към осъзнато изпълнение. Именно в осъзнатото им изпълнение се състои развитието на стъпалото ”Човек” от нивото на ”Животното”. Тъй като през всички предходни стъпала на развитие сме изминавали неосъзнато, подгонвани от развиването на егоизма в нас. А днес природата ни принуждава да се развиваме самостоятелно, осъзнато, над егоизма, в овладяването на противоположните му свойства отдаване и любов.

Как човек може да получи това ново свойство – желанието за отдаване и при това да разбере, че желанието да получава за себе си му наврежда много? А нали това противоречи на природата на човека – той не може да направи нищо, от което няма собствена изгода?

Съществува само един изход – няколко човека, които имат стремеж да се освободят от властта на своя егоизъм, да се съберат заедно, в една група. Всеки член на тази група трябва да се нивелира относно другите. Доколкото има стремеж да достигне свойството отдаване и любов всеки член от групата, и единственото, което нямат, е сила да го реализират, то обединявайки се в група и потискайки своя егоизъм по отношение на другарите, те създават нова същност. Ако например, в групата има десет човека, то тази същност ще има силата 10 пъти по-голяма отколкото е имал всеки по отделно.

Но това ще се случи при условие, че събралите се в групата ще мислят как да потиснат своя егоизъм, а не как да го напълнят. А от любов към другарите всеки ще може да усети стремежа да изпълни закона на природата, защото с това те я довеждат до пълно равновесие и хармония.

По статия на Рабаш, ”Любовта на другарите”

[72521]

Filed under: Възпитание, Духовна работа, Духовна работа в група - Няма коментари→

Въпрос: Можете ли да опишете деня на едно здраво интегрално семейство?

Отговор: Звъни будилникът. Всички стават. Децата, както обикновено, отиват на училище.

Майката остава в къщи или заедно с бащата отива на занятия, на работа.

Хората работят почасово в тези области, където е необходимо. При това, няма значение къде работят – за тях това не е важно. Всеки се труди според своите възможности и там, където, по мнение на обществото, може да допринесе максимална полза.

При това, максималната полза е само в тези рамки, в които се нуждае обществото, тоест да се нахрани, облече, обуе, да обезпечи себе си с всичко необходимо: нормално жилище, отопление, здраве, медицинска помощ, пенсия, отпуск и така нататък.

Мъжът и жената работят, ако за членовете на семейството има потребност от това.

Независимо от това, работят ли съпрузите или не, 5-6 часа на ден те трябва да се занимават в групата. Това се счита за работа, допълваща работния ден на човека. Хората се занимават с интегрално възпитание и образование и изучават системата, в която всички се намираме заедно – световната, вселенска система на Висшия разум, силите. Изучавайки я, те се опитват все повече и повече да я разкрият, да я реализират във връзката помежду си.

В това практически се заключава целияt ден и изобщо целияt живот на хората, защото знаят, че с това достигат още по-голямо взаимно съединение помежду си, в което откриват вечно съвършено съществуване, огромно безкрайно напълване, което заменя абсолютно всичко.

А този свят го усещат като средство, като място за работа, дотогава, докато не достигнат пълно постижение на цялата система на природата.

Опознавайки цялата система напълно, адаптирайки я в себе си, ставайки на нейното ниво, на нивото на Твореца, което се нарича сливане с Твореца, те достигат състояние, когато усещането за този свят в тях постепенно пропада. Вместо своите биологични тела те започват да усещат духовни тела, тоест силите, които по-рано са рисували този свят и тях самите в техния още непоправен егоизъм.

По принцип, хората ще се занимават само с това.

Но доколкото още се намират в егоистичните желания ще усещат своите тела и ще трябва да се грижат за тях. Едновременно, за тях ще бъде ясно, че това е картина, която трябва да „подхранват“ с егоистични напълвания във вид на храна, във вид на насъщни потребности на тялото.

От виртуалния урок, 05.02.2012

[72888]

Filed under: Възпитание, Възпитание на децата, Мъжът и жената - Няма коментари→

Въпрос: Отмяната на оценките в училище днес е много актуална тема. За това много се говори, тъй като се разбира, че оценките носят вреда, правейки от децата технократи…

Отговор: Както обикновено по време на криза, вредата вече е очевидна, но никой не знае как да се поправи ситуацията. В резултат на това една загуба ще бъде покрита с друга загуба : ще отменят оценките, а нови рамки няма да изградят – и няма да ни остане дори това, което е било.

При настоящото състояние, като се има пред вид липсата на разбиране за истинските причини на случващото се, всякакви допълнения ще се превърнат в загуби. Тъй като не се съгласуват с природата. Ако просто дадем на децата по-голяма свобода, това с нищо не помага. Без интегрално обучение, в съответствие с природата, нищо добро няма да излезе от това.

Въпрос: Но специалисти твърдят за правилните неща: „Ние сме се променили, светът е станал взаимосвързан, необходимо е да се роботи в групи, в сътрудничество, необходимо е да се развива творческо, креативно мислене, способност към анализ и изследване, трябва да изградим в човека – Човек, личност…“

Отговор: На езика на кабала това се нарича „клипа“, т.е. мръсотия. На практика експертите предлагат да се използва потенциала по уподобяване на Твореца с цел  лично облагодетелстване. Щом започнат това, те ще се изправят пред много кризи, дори по-лоши от преди. Подобни инициативи могат да бъдат сравнени с „обединение на грешници“, от което е лошо за тях и за света.

Ако предварително няма цел – обединение с Твореца – ще стане това, което вече се случи в Русия, където опитите да се обединят доведе до обратни резултати. В крайна сметка и този път ще доведе до правилното решение, но той ще бъде дълъг и труден. Нека изпробват новите начини, нека отменят изпитите, да поставят децата в кръг…

Както и да е, ако те не приемат нашия пакет за обучение, а действат по своя егоистична преценка, без всякаква връзка с Твореца – резултатите ще са отрицателни. В крайна сметка от училище ще излязат истински пристъпници, в сравнение с които днешните хулигани ще изглеждат като добри малки момчета.

Целият смисъл е в използването на висшия, духовния принцип за лична изгода. Друго нещо е, ако ние споделим със света нашата методология. В такъв случай работи принципа на Рамбам: „жените“ и „децата“ трябва да развиваме постепенно, докато не си изкоренят ума. Това е нормално, защото тях ги води напред правилната методика. Ако те решат да се справят със свои сили, след известно време ги чака голямо фиаско.

Вярно е, че през последните години експертите започнаха да проникват в същността на проблемите и да изразяват страхотни идеи. Но няма нищо да се направи, ако начело няма хора с правилни намерения – всички, като стадо, отиват на заколение…

От урока по „Предисловие към Учението за Десетте Сфирот“, 19.03.2012

[73072]

Filed under: Възпитание на децата, Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Науката кабала е методика, която ни се разкрива днес за нашето реализиране, за разбиране на единната система за устройството и управление на мирозданието, която ще ни помогне да се справим с проблемите и бедите. Програмата на природата специално ни въздейства, за да усвоим и осъзнаем целия този обем, в който се намираме. И затова ние изучаваме науката кабала.

По принцип, към това състояние ни подгонва природата вече милиони години. И независимо, че ние все още не усещаме този обем на сътворението, съществуват материали, които ни разказват за това, а също така съществуват групи в които да започнем тази реализация, до колкото в групите ние можем да изграждаме някакво си подобие на Вселената, на микро космоса.

Ако се съединяваме помежду си така, че вътре в нас, вътре в нашето обединение да съществуват сили на взаимодействие над нашия егоизъм, тогава ние постепенно ще можем да достигнем до онова състояние, когато ще изградим вътре своеобразен полигон- място като в изследователска лаборатория. Само изследвайки нашата връзка с останалите, изхождайки от правилните действия между нас, в тази лаборатория, с тази връзка между нас започваме да усещаме проявата на Висшата сила между нас и постепенно да я разкриваме.

Ние ще я разкрием така, както физиците разкриват тайните на Природата с помощта на огромни приспособления, инструменти, ускорители. Само че този ускорител, трябва да бъдем самите ние, нашето обединение, нашата група, където създаваме онези условия, в които ще се прояви Висшата сила и от своето скрито състояние ще стане явна. С това по принцип, ние се занимаваме.

В това сме първопроходци. Целият останал свят усеща, че с тях трябва да се случи нещо, че стои пред нещо, което няма своето рационално решение в нашите обичайни свойства, и инструменти. Ние не можем днес да подходим към решаването на нито един световен, частен или личен проблем – дотолкова те са свързани, взаимно свързани, а от друга страна, са нерешими на наше, земно ниво.

Затова е толкова важно, колкото се може по-бързо да усвоим науката кабала, да я реализираме, както в отделните групи, така и в нашата обща група за да разкрием Висшата сила, да започнем явно взаимодействие с нея и ”да прокарваме” тази методика в света. Тогава ще знаем, как по-добре да я преподаваме, да я поднесем и разкрием пред света, за да не бъде това голословно.

Ние примерно чувстваме, разбираме как да направим това, защото имаме вече някаква вътрешна предразположеност, която вече сме развили. Вече сме се родили с такава предразположеност, с точка в сърцето. А останалото човечество за сега не претижава такава. И затова ние трябва да демонстрираме метода на кабала на тяхното ниво.

Само тогава ще можем да увлечем след себе си света, а иначе това ще е драматичен път на търсене. Затова нашето устремяване към обединение – е практическо приложение на нашето учение.

От виртуалния урок 05.02.2012

[72771]

Filed under: Възпитание, Духовна работа, Духовна работа в група - Няма коментари→

Мнение (П. Пономарев, психолог-психотерапевт):

Отзивчивостта – това е нашата способност да чувстваме и разбираме,  да приемаме човека без да критикуваме неговата личност и същност. Качество, което ни позволява  да се адаптираме към другите хора и възможността да усещаме себе си по-добре.

Добрите хора боледуват по-малко и  живеят девет години повече. Правейки добро, организмът  продуцира  хормона  ендорфин, отговарящ за усещането за щастие, предизвикващ успокояващ ефект.

Когато сме отзивчиви и ни се иска да правим добро, ние се намираме в своеобразен мотивационен подем, еуфория. Чувстваме своята полезност, заетост, а също така се освобождаваме и от самотата. Благотворителната деятелност ни дарява с нов кръг за общуване, който, както е известно с възрастта намалява.

По такъв начин, отзивчивостта позволява да се регулира нашето настроение, волевия компонент на личността, повишава се жизнената енергия, позитивното влияе от производството на хормона серотин, който предпазва от депресия и стрес, повишава емоционалната устойчивост.

Демонстрацията на това лично качество е най-добрият метод  да научим другите на отзивчивост.

Реплика: Наблюдаваният ефект се явява не следствие от голямо спокойствие или други положителни емоции – те, както и серотина, се явяват следствие на обмена на енергии, съществуване в единно енергетично и информационно поле, сближаване със светлината.

[72883]

Filed under: Възпитание, Здраве - Няма коментари→

От урок на Рабаш: Там, където недостига духовно величие – се появява възможността да се прилепят нечистите сили. Все едно човек да иска да стане сутринта за урок, а да е обладан от различни мисли и разчети: ”За какво да ставам? Какво ще науча? Каква ще ми е ползата от това?

Щом възникне недостатък на духовно величие, веднага идват такива мисли и превързват човека към леглото – така че да не може да стане… И затова ни е необходима съпровождаща сила, която няма да ни даде да паднем.

Имено такава съпровождаща сила липсва на всички групи, както и на всеки човек тръгнал по този път, точно поради това ние падаме един след друг. Както е казано: ”Хиляди идват да се учат, но само един достига светлината”. Тава означава, че отпадат 999….

Възможно е, те да не отпадат напълно, но вътрешно отслабват и се съгласяват да се мотаят и така и не достигат до целта на своя живот. Те не възразяват, че трябва да се търси отговор на въпроса за смисъла на живота, но се ”състаряват” и не намират в себе си сили за това. И всичко това е, защото не са си изградили поддръжка, такива ”перила”, които да ги поддържат, да не им дават да падат. Това е много важно.

С една дума сякаш сключваме съюз за взаимопомощ, между групите. Затова е толкова важно да се знае, какво се случва във всяка група и да си помагаме едни на други.

Както се казва, ”никой не е пророк в отечеството си”, и другарите от другите групи понякога могат да помогнат и да повлияят на човека повече, отколкото намиращите се редом. Тъй като близките приятели той може да подозира в някакъв личен интерес, да ги обвинява в користни интереси, да ги обвинява в користни намерения. А по отношение на други групи такива чувства не възникват в него. Той вижда, че хора от разни места започват да говорят за него, да показват колко е важен той за тях, а от друга страна, разбира, че трябва нещо да оправи в себе си. Както е казано: ”Стражи и пазачи си сложи на всички врати”.

Това е много важно. Тъй като обичайно, след всеки наш подем – няколко човека падат от този път, защото винаги след издигане следва опечаленото сърце. Трябва да се пазим!

От подготовка към урока., 18.03.2012

[72991]

Filed under: Без категория, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Мнение (К.Кеворкян): Когато науката разглежда земята като жив организъм, то може да се приеме като дадено, че хората се явяват част от взаимовръзката на живота на земята.

Някога отдавна, когато сме били ловци, хората саме живеели в хармония с природата, а не отделено от нея. Не сме се смятали за по-висши от природата и сме били свързани с нея.

Когато научният прогрес напредна, станахме наблюдатели на природата, а не нейна част, стремейки се да заставим природата да работи за нас. Ако отново можем да погледнем на нашата Земя като на жив организъм, то ще почувстваме стремеж да живеем с нея в хармония, а не така, сякаш земята – това е безкраен доставчик на ресурси за наша полза.

Реплика: Именно лекомислената ни гордост ни заслепява и не ни дава да погледнем на обкръжаващия ни свят, като на пълен със смисъл и разум, по-висок от нашия, защото в него действа висша природа, на която той се подчинява, указанията на която изпълнява. А човекът в света е подобен на малък вредител, от който целия свят иска да избяга…

[72985]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→