Силата на отдаване – това е силата на съединяване. Без нея в нас няма единство нито в семейството, нито с децата ни, нито в контакта ни с хората, с обществото. Това, че не използваме тази сила, води до разруха както на личността, така и на обществото около нас.

Ето защо е не просто изключително важно, а е въпрос на живот и смърт да се въоръжим с тази сила. Кризата, която идва, която сами сме предизвикали, е само показател на това, къде се намираме. За да я предотвратим ни е нужно да изследваме и проверим какво не ни достига! Кое ни е липсвало? Не ни достига силата на отдаване. Как да я получим? Само за сметка на изграждане на добра среда! Сами трябва да си създадем благоприятно обкръжение, което да ни мотивира, подтиква, помага да станем поне малко отдаващи. Тази среда трябва да ни предупреждава: „Ако не отдаваш, няма и нищо да получиш! И не просто няма да получиш, но и ще се лишиш от уважението, с което се ползваш, и ще се превърнеш в нищожество, което всички ще презират.”

Обществото ще намери начин да ти въздейства чрез хората или децата ти, които обичаш и цениш най-много, чието мнение ти е най-скъпо. То ще подрони чувството на собствено достойнство и самоуважение във всеки, който не се стреми към отдаване, показвайки колко ниско може да стои такъв човек. Обществото просто се отвръща и не би го допуснало до себе си. При тези обстоятелства на човек не му остава друго, освен да се замисли, да изучи как да придобие силата на отдаването и да поиска да я притежава. И тогава обществото ще му отвърне с уважение и добро отношение.

В нас няма друг избор, трябва само да се учим, което означава да станем отдаващи. Идвайки да се уча, аз съм заинтересован, обкръжението да работи над мен в тези две плоскости: палка против моя егоизъм – наказвайки ме със своето презрение, а от друга страна – възхвалявайки ме за моето отдаване. По такъв начин, за сметка на своя егоизъм започвам да ценя силата на отдаване, насочена срещу него.

Ако действам с отдаване, то ще получа напълване – одобрението на обществото. Обществото ще се приближи към мен и няма да осъжда моя голям егоизъм, няма да ми се сърди.

Тоест ще видим, че по такъв начин действаме над егоизма, който расте и достига във всеки до хипер размери. Именно с негова помощ и за сметка на обкръжението можем да възпитаме човека. Това се нарича интегрално възпитание, което учим, за да бъдем интегрални – свързани със всеки.

Човек започва да чувства ценността на силата на отдаване, благодарение на която придобива уважението и почитта на обкръжението. Започват да му завиждат за това, колко е израснал и  почитан в средата се. Получава се, че егоистът започва да цени силата на отдаване. Погледнете какво може да се направи за сметка на правилното обкръжение!

Тук обкръжението встъпва в ролята на възпитател така, както майката и бащата са за новороденото, възпитателите и учителите – за детето или преподавателите за студента. Така действа и голямото човешко общество относно всеки възрастен човек. Обкръжението се отнася към него в зависимост от неговото придвижване и тогава благодарение на използването на тези две сили: получаване и отдаване на обществото, той получава средство да надникне дълбоко в себе си, дълбоко в обществото и дълбоко в природата. Започва да разбира какво се случва при усвояване и използване на силите по отношение на вътрешната психология за самия себе си, обкръжението и природата.

Дава му се възможност да чувства как тези две сили действат в цялата реалност, как те работят в неживия камък, в растенията, в животните, вътре в човека, в обкръжаващата среда и вътре в семейството – във всичко. Той работи като притежател на тези две сили и с тяхната помощ изследва и узнава всичко.

Той прониква във връзката, свързваща цялата реалност – връзка, която се създава от преплитането на тези две сили. И така разбира цялата програма на творението, процеса, през който преминаваме, и къде ни води това.

Нали всичко се подчинява на определен процес, само че сега не го виждаме, защото действаме само с едната сила. А когато човек започне сам да използва тези две сили, това му дава научен инструмент за изследване, с помощта на който може да провери всичко, което се случва в природата. По този начин, той става истински стопанин на своята съдба и всичко случващо се. И всичко това е за сметка на съзнанието на ново ниво.

От 12-та беседа за нов живот, 10.01.2012

[72150]

Filed under: Възпитание, Духовна работа, Развитие на егоизма - No Comments→

Въпрос: Какво да правя с ненавистта към другарите, която се проявява по пътя към духовното?

Отговор: Учи се от авторите на книгата „Зоар”. Събирайки се заедно „да изучават Тора”, т.е. разкриването на Твореца, отначало те изпитвали ненавист един към друг. Това било вследствие на голямата работа по обединението, направена дотогава. Всеки път им се разкривало ново състояние, ново получаващо желание, нов „информационен ген” (решимо) – и всички го усещали изкривено: „Аз ненавиждам останалите и обичам себе си, желая всичко да бъде мое”.

Ето това е вярната подготовка – разкриване на нови състояния, които сега трябва да поправям. Първо, откривам недостатък, а след това преминавам към поправянето, за което ще ми трябва Тора. Защото е казано: „Аз създадох злото начало и създадох Тора като подправка”. Когато злото начало е открито, мога да се обърна към Тора за помощ.

Ако първо не разкриеш злото, то и до Тора няма  да стигнеш. В този случай изучаваш не методиката за поправяне, а теория. „Тора” – това е светлината, връщаща те към Източника, която извличаш от трудовете на кабалистите според това, доколко проявяваш в себе си злото и страдаш, като не го желаеш, тъй като се стремиш да достигнеш отдаване, а разкритото зло ти пречи. То не ти носи някакви лишения или неуспехи в този живот – цялата работа е в това, че то не те допуска до отдаването.

По такъв начин, подготовката към урока, за който пише Баал а-Сулам в параграф 17 на „Предисловие към ТЕС”, е нещо свръх – важно. Точно така трябва да се пристъпва към работата. И навсякъде, където хората се учат, ти можеш да проверяваш: достигат ли до осъзнаване на злото? Тоест не се бият напразно в гърдите с „чистосърдечни” признания, а наистина разкриват злото в себе си. Човек открива това не по отношение на съседите, колегите или роднините си, а само относно другарите – когато ги ненавижда, вместо да ги обича. С цялото си сърце, с всичките си сили той се стреми да се обедини с тях – и не може, чувствайки колко е отвратителна самата мисъл за това.

Няма по – голямо разочарование и отвращение – като че ли насила те принуждават към любов. Работата довежда до много тежки усещания. И ето тогава си струва да се занимаваш с Тора, т.е. с методиката за поправяне.

От урок по ”Предисловие към учението за десетте Сфирот”, 13.03.2012

[72541]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Всички заедно трябва добре да се фокусираме върху поправянето на света, върху обединението, за да открият хората, че само това им липсва.

В крайна сметка, всеки човек иска нещо. И без значение какво е то – невъзможно е да се удовлетворят всички тези желания. Те винаги се наслагват едно върху друго, карайки ни да се наслаждаваме за сметка на другите. Всичко е подредено така, че по егоистичен път можем да получим само малка част, а всичко останало изпълняваме за сметка на ближния.

Освен животинското изхранване, всичко останало човек, така или иначе, отнема от другите. Това се отнася до всички без изключение: на някого не достига парчето хляб, което аз съм изхвърлил, на друг – домата, който се е развалил у нас. Всеки егоист, по определение, живее, ограбвайки ближния си.

И затова в нашия свят никой не може да бъде щастлив и удовлетворен. Защото системата е интегрална и веднъж взел нещо за себе си, аз автоматично го крада от останалите.

Само ако  отдавам на всички, изобилието преминава през мен. Трудно е да се „смели“ тази техника, но тя всъщност е много проста. В действителност, само благодарение на нея съществува всичко, докато благодарение на егоизма ни,  съществува само недостатък в ума и сърцето ни – безсмислица за алтруистичната реалност.

И затова изходът за всички нас е само един – да се грижим за обединението. Само ако успеем дори и няколко милиметра да се сближим със сърцата си, светът веднага ще почувства облекчение. Така че, хайде да го направим.

Всичко зависи от това, какво се случва вътре в човека. Именно това определя неговото възприемане на реалността и самата реалност.

От урока по “Предисловие към Десетте Сфирот””, 12.02.2012

[72438]

Filed under: Възпитание, Криза, глобализация - No Comments→

Дори за поддръжка на нашия материален живот е необходима светлина – малък проблясък (киста де хаюта), прашинка светлина, промъкнала се от духовното, в резултат на Големия взрив и сътворила цялата материя в нашия свят – всъщност, въображаемото съществуване е единствено във възприятието ни.

Но това е било само началото, а останалото ни развитие се заключава в изграждането на останалата материя. Тъй като материята, която е пред нас – е ефимерна и несъществуваща. Днес дори физиците са открили, че материята не съществува, че това не са частици, а само енергиен облак от сили, което ни се струва като движещи се частици.

За да се открие цялата материя – огромното желание да се насладиш във всевъзможните му прояви, ни е нужна светлината, която е зародила, сътворила, създала и произвела всичките тези форми на материята в четирите стадия на АВАЯ (юд – кей – вав – кей) или в световете Ацилут, Брия, Йецира, Асия, произлизащи от света Адам Кадмон. Това се нарича „долната половина на Кетер”, а светът на Безкрайността – е „горната половина на Кетер”.

Ние започваме да напредваме в духовното развитие, ако получаваме свише същата тази светлина, която развива материята. За да ускорим развитието на нашия материал – желанието да се насладим, ни е дадена науката кабала, с помощта на която можем да изпълняваме определени осъзнати действия, вместо да чакаме, докато изминат всевъзможните етапи на развитие, само след които ще започна да разбирам какво се случва, и то не напълно. Нима човек, в края на живота си, разбира нещо от изминатия път? Няма причини, нито връзка между събитията, нито дълбочина на творението – нищо не му се разкрива – животът просто си е отишъл.

Тогава как можем да напредваме в живота така, че сами да се преведем в действие, когато дотолкова разбирам случващото се, че се проверявам и променям, самият аз представлявайки част от цялото това творение. Тогава виждам, изучавам как с помощта на тази или онази сглобка получавам тези или онези резултати и от всичко това се уча. Това е висше духовно познание, което придобиваме в разума (даат) на нашия парцуф, разкривайки всеки път – светлината Хасадим в светлината Хохма. Така отдолу нагоре започваме да я постигаме и с това ставаме наистина учени, състоящи се от частиците на цялото творение.

Откъде ще получим разума, чувствата, свойствата на възприятието, указанията как да направим това? От простата висша светлина, която се спуска към нас и тогава започваме да се развиваме. Ние не знаем какво не ни достига, в какво направление трябва да се разширяват разумът и чувствата ни , с помощта на какви връзки ще си взаимодействат разумът и сърцето, за да образуват, „да сплетат” правилния съсъд/кли.

Да се надяваме, че с четенето на „Зоар” привличаме тази обща светлина, а тя ни подготвя разбиране и усещания, с помощта на които ще можем някога да участваме в създаването на съсъди/келим, както е казано: „Творецът създава светове и ги разрушава, а праведниците поправят тези светове, действайки с Него, като партньори.”

От урока по книгата „Зоар”, 11.03.2012

[72352]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - No Comments→

Въпрос: На какво трябва да се концентрираме по време на четенето на книгата „Зоар”: на светлината или на желанието?

Отговор: Какво можеш да направиш със светлината? Ние само знаем, че в природата съществува огромна и съвършена сила, добра и носеща благо на всички – и на грешниците, и на праведниците. Т.е. на онези, които искат или не искат да напредват, съгласно нейните закони.

Всъщност, ние се намираме в полето на светлината, притежаващо свойството отдаване. Това са както законите на физиката, определящи поведението на всяко друго силово поле: електромагнитно или гравитационно. И за да попаднем под най-ефективното му влияние, трябва да изпълним неговите условия и да станем подобни на него. Тогава това поле ще ми окаже най-силното си въздействие.

Моята чувствителност към полето зависи от това, доколко аз искам да стана подобен на него. Цялата нежива, растителна и животинска природа инстинктивно се обръща към светлината. А човекът – не. На него му трябва във всяко състояние сам да установи своето отношение към светлината, т.е. някак си да се обърне и да се подложи на нейното най-ефективно и подходящо въздействие.

Благодарение на това, че човек се обръща под различни ъгли към светлината, той изучава светлината, опознава своята природа, желанието си, последователността на своето развитие, формата си. Той разбира, защо сега трябва да се обърне именно по този начин – в следствие на пробудените в него свойства и желания, каращи го да търси съответното въздействие, скрито в светлината.

Посредством цялата тази работа човек изучава творението и силите, които действат в него: желанието за наслаждение и желанието за отдаване. Освен това – друго няма. А придобитият при това от него разум принадлежи на висшия, на Твореца. Тъй като нито светлината, нито желанието не се отнасят към висшето стъпало.

Разумът на Стопанина, съзидаващ и властващ над всички, управлява и двете: и светлината, и желанието. А човек, за сметка на това, че всеки път обръща своя съсъд – желание в определено положение относно светлината, започва да разбира творението, да познава разума, намиращ се над желанието и над светлината. Дадена ни е такава възможност: да постигнем съзидаващия разум – с една дума, поглеждайки към масата, достигаме до разума на нейния създател. В това, всъщност, се състои нашата работа.

От урока по книгата „Зоар”, 12.03.2012

[72434]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→

Творецът, природата – това е ВСИЧКО, а ние съществуваме вътре в нея. Но поради направеното заради нас скриване, ние имаме възможност да видим себе си и природата по изключително странен начин: като че ли съществуваме независимо от нея и сме в състояние сами да решаваме и да правим каквото и да е.

Това е пълна илюзия. И ние самите, и светът, всички наши действия, мисли, знания – са абсолютна фантазия, мираж във въздуха. Всичко това е направено, за да се даде на човек отправна точка, от която да продължи, да може да напредва наистина самостоятелно. невъзможно е по друг начин   да се положи нашата основа за човека, Адам, което означава „подобен“ на природата, на Твореца,  в цялото му величие.

Но ако искаме да растем правилно, трябва винаги да помним, че ние сме в природата, която определя всичко за нас: нашите мисли, желания, намерения, отношения, настоящи събития – целия ни живот. Ние сме изцяло подвластни на природата и не само сме управлявани от нея, а въобще не съществуваме.

Ние се намираме в тази измама, в илюзията на своето съществуване, като в сън или в приказка. Но ако се опитаме да съсредоточим вниманието, мислите и възприятията си, за да се издигнем над своя егоизъм, над сегашната си природа, в която се осъществява целият този сън и фантазия, можем да се опитаме да избягаме от този сън и да достигнем истината.

Затова  и действаме като се събираме в група, учим се, изпълняваме всички съвети на кабалистите. Тъй като, всъщност, те искат да ни изведат от това призрачно съществуване, от живота в сън – сякаш да ни извадят от мъглата на изкушението или от дълбоката яма и да ни спасят. И така те ни дават всевъзможни съвети за това, как да се съсредоточим върху възприемането на реалността, за да разсеем този облак и да видим истината, която съществува в действителност. В това е нашата работа.

От урока по статия от книгата “Шамати”, 11.03.2012

[72348]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: От кого зависи способността за самоотмяна по отношение на висшия – от човека или само от светлината?

Отговор: Степента на твоята самоотмяна зависи от групата. Никога не можеш да отмениш себе си пред учителя и пред Твореца, ако групата не те одобри, не те подкрепя и укрепва. Ти сам не можеш да отмениш желанията си – ти нямаш сили за това.

Трябва да работиш заедно с групата по отношение на Твореца, защото без нея няма да можеш да се доближиш до Него. Трябва да получиш желаната форма, съответстваща на Твореца – и правиш това с помощта на групата. Групата ти дава такава форма на самоотмяна, на подход, точка на контакт с висшия – всичко това правиш вътре в групата.

Вие усетихте на конгреса в пустинята, че този момент на контакт го има – точка на общото свързване. Тя все още не се намира вътре във висшето, но това е резултат от съвместните ни усилия. И сега трябва да я развием така, че да усетим, че същата тази точка се намира вътре във водите на Бина, във Висшата Майка (Има Илаа). Това е състоянието, което трябва да постигнем.

Трябва да се усещаме, да бъдем вътре във висшето и все повече да отменяме себе си на фона на нарастващия в нас егоизъм, на всички възникващи напрежения и проблеми. Ще отменяме себе си в името на единството, за да останем вътре във висшия, за да Го насладим  и да не показваме своето желание, защото в противен случай ще се превърнем в чуждо тяло и ще стане разбиване, изхвърляне.

Трябва да достигнем все по-голяма преданост към висшето – това ще означава, че растем все повече, разширяваме се вътре в Бина. Дотогава, докато не напълним цялото пространство Бина със своето желание. Оказва се, че вътре в него има желание за наслаждение, но ние напълно сме отменили себе си над своя егоизъм и така сме израснали. Това се нарича духовен зародиш.

И когато той достигне размера на цялата Бина, на цялата духовна утроба, нейните врати се отварят.

От 2-я урок на вътрешния конгрес, 02.03.2012

[72292]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - No Comments→

Конгрес в пустинята Арава. Урок №5

Вие не разбирате кои сте! Вие сте първите хора, които започнаха общото поправяне. Е, добре, малкото дете, родило се принц, също не разбира, че е царски син – то тича из царския дворец и играе като всички обикновени деца.

Вие не осъзнавате колко специални сте – първото поколение в историята, започнало поправянето. Всичко, което се е случило преди, е било само подготовка: групата на Авраам и групата на Мойсей. По същия начин, както са се разбивали и световете – само за обучение, за изграждане на системата.

А ние сме първото поколение, което е започнало истинско поправяне на творението и ние ще го разпространяваме на всички. И колкото още поколения ще има след вас до края на поправянето, до Гмар Тикун – всички те ще вървят след вас. Ще трябва всеки път да се издигате, за да се издигат и те след вас, на вашето място. Всяко поколение ще ви изтласква все по-високо и по-нагоре. Вие винаги ще бъдете на самия връх, тъй като долу ще идват и ще се събират все нови и разбити съсъди. Аз ясно разбирам и чувствам как трябва да се случи това, но нямам практическия опит от постигането на такова поправяне в група. Това още никога не е било – вие сте пионерите и аз бих искал да преминаваме през това заедно с вас. Вземете ме!

От 5-я урок на конгреса в Арава, 24.02.2012

[72223]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития, Разпространение на методиката - No Comments→

От статията на Рабаш ”Пурим”: Казано е, че в края на поправянето ще бъдат отменени всички празници, освен Пурим, защото тогава се е случило най-голямото чудо, което никога не се е случвало. Нито в съботите, нито през другите особени дни не се е разкривала такава голяма светлина, както в дните на Пурим. И затова той оказва такова положително влияние на всички останали дни.

Тъй като до края на поправянето не е възможно да се поправят всички разбити искри и желания, а само 288 искри от всичките 320, за да ги присъединят към отдаването. И това се прояснява постепенно, но остават 32 искри от всичките (ламед – бет, което означава ”сърце”), което е забранено да се изяснява.

Те се наричат ”каменно сърце”(лев  а-евен). И само когато всичките оставащи 288 искри бъдат напълно поправени, с това ще се поправи каменното сърце, както е казано: ”Ще извлека от вас каменното сърце и ще ви дам живо сърце от плът” – тогава ще изчезне смъртта навеки, и цялото зло ще бъде поправено на добро, а тъмата ще възсияе, като светлина.

Получава се, че светлината на Пурим съответства на края на поправянето и се разкрива само благодарение на някакво чудо. И затова всички празници ще бъдат отменени, освен Пурим, който се отнася към окончателното поправяне, когато цялото зло ще бъде поправено и няма да остане разлика между проклетия Аман и благословения Мордехай. И дори Аман ще се поправи на добро.

Аман – това е егото, проявяващо се, когато се издигаме от изгнанието и достигаме отдаване, заради самото отдаване, което олицетворява праведника Мордехай. Праведност – означава свойството Бина (хафец хесед). А от нея ние се издигаме още по-високо и изтриваме напълно спомена за Амалек, достигайки получаване, заради отдаване. Това вече е следващото стъпало.

Когато в човек се проявява неговия Мордехай – отдаване заради самото отдаване, точката в сърцето, той започва да се бори с желанието да се наслади, което има в себе си. Аман е внук на Амалек, т.е. стоящ от него на две стъпала. Когато Аман се поправя за сметка на Мордехай, той се приближава към Амалек на едно стъпало и му става син.

Аман, Амалек – това са все егоистически сили, клипот. Аман се разкрива в началото на нашия път, и него трябва да доведем до поправяне, отдавайки заради отдаването, което се нарича Мордехай. По този начин се изкачваме едно стъпало нагоре – на стъпалото на сина. А след това, достигаме до самия Амалек – клипата, която стои срещу получаването заради отдаването. Това съответства на Дървото на Познанието на доброто и злото.

Амалек – означава егоистическото намерение – цялото огромно желание за наслаждаване заради себе си, което човек постепенно разкрива и поправя. Аман – това е онази част от Амалек, която се отваря на входа в духовния свят, в свойството Бина. А след това се появяват още много други грешници, които са описани в Тора, и всички те – са потомци на Амалек. Само, че това потомство требва да го унищожим, ”изтривайки паметта за Амалек” – тъй като това е егоистично намерение. Естествено, че не става дума за някакви си хора или действия, а само за намерения.

От урока по статия на Рабаш, 08.03.2012

[72159]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→

Колкото и усилия да полага човек, каквито и изяснявания и действия да прави, ако той не се придържа към първоизтичника, който провежда светлина към него, той ще има безкрайно много възможности да направи грешка.

И дори няма да знае, че греши – независимо от нивото ,на което се намира: като „човек, заблудил се в полето“, или „бродещо по полето магаре“ (желание да се наслади). Необходимо е преклонение пред величието на източника на светлина, блгодарение на която, ние можем да определим своето състояние, да определим правилната посока и да завъртим волана.

Всичко това ни устройва  и превръща светлината за нас, а ние не знаем на каква степен се намираме. В духовния свят ние напредваме от състояние в състояние, без всякакво разбиране къде сме сега. Тъй като през цялото време се издигаме над желанието да се насладим към желанието да отдаваме, тоест променяме своето намерение и затова никога не можем да знаем какво ни предстои – нито на една, дори и най-малка крачка напред.

Този напредък е възможен само чрез вяра над знанието, само светлината може да те отведе, ако ти се хванеш за нея и изпълниш условието, което тя поставя. Това е цялата ни работа (подем на МА“Н, молитва), в която ние подготвяме всички условия, всички свои желания и възможности, и след това, даваме всичко в ръцете на висшата светлина, с пълната увереност, че Той ще направи всичко.

Това изисква от нас много усилия, но в крайна сметка, всичко това е дело на светлината и затова се нарича работа на Твореца.

Поради това е толкова необходимо, с колкото може по-голяма почит да се отнасяме към книгата Зоар. Макар разбира се, това никога да не бъде достатъчно, защото човекът не е в състояние наистина да оцени това висше сияние, наречено „Зоар“. Но се опитай да цениш всяка дума, сякаш получаваш от него още едно зрънце лекарство, още една капка инфузия, вливаща в тебе елексира на живота.

От урока по  книгата Зоар, 08.03.2012

[72166]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Изучаване на кабала, Молитва, Намерение - No Comments→

Стремящите се към хармония с Природата трябва с всички сили да се стараят да укрепват любовта между другарите и да измислят различни начини за увеличаване на любовта между членовете на групите, да премахнат егоистичните стремежи, защото те водят до ненавист, а между работещите за обединение не може да има никаква ненавист, а напротив – милосърдие и голяма любов.

Всичко лошо, случващо се между членовете на групата, става поради отслабване на любовта между другарите, защото само това средство е необходимо и достатъчно за поправяне на всички лични и общи недостатъци.

Само по степента на усилия в работата по обединение, човек може да разбере замисъла на Природата да доведе всички до хармония в единната система на връзки между нас чрез силните връзки на любовта.

Групата е задължена постоянно да контролира и оценява своя път към единството, единна ли е тя и увеличава ли се нейното единство, тъй като точно с този показател тя се движи от победа към победа – тъй като това е основата на цялото ни бъдеще.

Обединение, за което говорим, трябва да бъде достигнато от цялото човечество. И независимо, че това обединение между другарите се усеща тялом, в настоящето и в бъдещето, се реализира в нашето виртуално (духовно) общо желание (душата). Усилията на сърцата ни пораждат помежду ни общ стремеж към обединение. При това, в нашите съвместни усилия, физическото разделяне между нас няма никакво значение, макар, че засега другарите не са постигнали явно усещане на общото желание за обединяване и любов, те се нуждаят от физически контакт. Но това е само временно, за самостоятелна работа.

Как е могла абсолютната Природа да създаде такъв несъвършен, зъл свят и плода на своето развитие – човека,  който страда през целия си живот?

Причината и целта на всички страдания в света са, за да осъзнае човечеството, че източник на всичките му страдания е егоизмът. И, отказвайки се от него, достигаш до съвършенството. Тоест, именно замисълът да доведе човека в неговото развитие до осъзнаване на съвършенството, принуждава Природата да го преведе през усещането на егоизма като зло и като причина за всички страдания.

Освобождавайки се от егоизма, ние се откъсваме от всички неприятни усещания, тъй като егоизмът е противоположен на Природата. Всички усещани от нас страдания, са свързани само с егоизма на тялото ни. Егоистичните желания са създадени единствено за да бъдат изкоренени, а страданията, съпровождащи тези желания, служат за разкриване на вредата от егоизма.

А когато целият свят се съгласи да се освободи от егоизма, като по този начин изключи всички тревоги и всичко вредно, всеки ще бъде уверен в здравословния и пълноценен живот, защото всеки ще има целия голям свят, грижещ се за него.

А засега егоистичните желания пораждат само тревоги, страдания, убийства и войни.  Егоизмът е единствената причина за всички заболявания на тялото и душата. Всички страдания в нашия свят съществуват само, за да ни отворят очите, да ни подтикнат да се избавим от злия егоизъм на тялото.

Именно последователното усещане на страданията, ни довежда до решението да се избавим от егоизма. А развиването на отдаването и любовта към другарите ни довежда до появата на свойството отдаване и любов към цялото човечество и Природата. В това се състои необходимостта от интегрално възпитание в групата.

[72312]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Поръчителство - No Comments→

Въпрос: Какъв самоанализ трябва да си направим, за да разкрием в себе си повече празни желания?

Отговор: Преди всичко, трябва да разберем не нашите празни желания, а величието на Твореца. През цялото време да сме в правилната линия. Не е нужно да се хапем и да се критикуваме напразно, няма нужда да се ровим в себе си и да търсим къде да паднем. Ако правя така, това означава, че се опитвам да се разбера без светлината. А без светлината – не мога нищо да разбера.

Трябва да се стремим винаги към правилната линия, към светлината, към величието на Твореца, към сливане – максимално, колкото е възможно повече. А в резултат на това, че ще се стремя към това, ще се занимавам с учене, разпространение, участвайки в групата –ще започна да разкривам, как сам не приемам това. Това вече ще бъде разкриване на злото, което ще ми покаже светлината – а не собственото ми душевно търсене, при което ще виждам всичко, което искам.

Насърчаването и разкриването на злото се дължи на желанието да се върши добро, към светлината. Само с помощта на светлината аз правя всички тези изяснявания. Аз лично не се боря със  злото! Не действам като герой, подобно на воин от материалния ни свят.

Моето преодоляване е именно в това, че вместо да се боря директно със злото – аз се обръщам към светлината и Твореца, за се разбере Той с моето зло и да воюва с него. Творецът ще се бори за нас, а ние просто вдигаме ръце към него. Такава е войната на Твореца с Амалек и въобще всяка борба с егоизма.

Творецът казва: „Да отидем при Фараона, защото Аз ожесточих сърцето му!“ Творецът винаги отива сам на война – Той, а не човека. А на човек му е нужно през цялото време да си изяснява правилната точка за подход, за да стои между доброто и злото, режисирайки и определяйки правилната връзка между тях в тази война. Но самият той не воюва.

Това е много голяма и често срещана грешка на много ученици и е много трудно да ги убедиш, че мъжеството не се състои в това сам да преодоляваш егоизма си, а в това да привлечеш светлината, която ще се бори и ще победи злото. За това е нужен голям опит.

От урока по статия на Рабаш, 29.02.2012

[72231]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Конгреса в пустинята Арава. Урок №7

Баал a-Сулам, писмо 12: Глупаво е да се мисли, че Tворецът е длъжен да изпраща благословение имено на мястото на действието. В повечето случай е тъкмо обратното: действието се извършва на едно място, а благославянето на друго, дори и на такова място, на което човек нищо не е направил, тъй като или не е знаел какво да прави, или не е имал възможността да направи каквото и да е, от своя страна.

Усилията ги прилагаме на едно място, а техният резултат се появява на друго и затова не разбираме, къде се дява цялата ни работа. В действителност ние не знаем, каква работа извършваме. Добри ли са или не действията ни? Водят ли ни към целта или не? Кой ги осъществява: ние или Твореца? Всичко това ние не го разбираме, и се намираме в много объркано състояние.

Защо са ни дали скриване? Ние не знаем точно, какво трябва да правим в него, не знаем вярно ли действаме или не… Защо точно мъглата, объркването, неразбирането, безотчетността пораждат някакъв резултат на принципа ”трудил си се – и не си намерил” ? Защо това се нарича усилие? Нима не би било по-добре, ако ни бяха описали, какво точно трябва да направим?

Не, това не е така. И независимо, че не можем да се съгласим с такъв подход, той е изложен във всички кабалистически трудове, в хиляди фрагменти.

Нашата работа е да се абстрахираме от резултатите и това наистина е много, много трудно да се приеме. Трябва да действам като ”глупак”, като животно, като побъркан. На мен ми предлагат фалшификат: да се прегръщам с другарите, без да желая, да говоря за любов, без да изпитвам такава… Накратко казано, аз трябва да правя онова, което не разбирам.

Целият този дуализъм е необходим, за да се издигнем от нашия свят в духовния. Духовният свят е противоположен на нашия, неведом, неусещащ се. И ето, посредством неразбираеми действия ние придобиваме съсъди – желания обърнати натам, където нас ни няма.

И затова свише ни трябва инструктаж за реализиране на тези действия. Тъй като искаме да влезем в измерение, което по никакъв начин не се пресича с нашите свойства, и всъщност нищо в нас не се стреми натам. Така, че се налага да действаме ”автоматично”: Кабалистите казват – ние правим.

Ако човек разбира, че друг изход няма, ако наистина иска да се издигне на по-високо стъпало, то си дава сметка, че това стъпало е абсолютно различно, и не представлява количествена добавка. Аз няма да стана по-умен, по-възприемчив, няма да придобия още повече блага от този сят. Аз изхождам от постулата, че този свят е изчерпан и завършен. Тук няма какво да добавя.

Аз имам намерение да си добавя нещо друго – духовно стъпало. И затова ми трябва да се запася със съсъди, със светлини, с детайли от възприятието, решимот – с всичко онова, което се отнася към духовния свят.

От 7 – я урок от конгреса в Арава, 25.02.2012

[72050]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - No Comments→

Конгрес в пустинята Арава. Урок №7

У нас съществуват справедливи претенции, защото многократно повтаряме едно и също нещо, опитвайки се да се обединим. „Кога ще свърши това? Кога ще получим това, което искаме?“

Отговорът е прост: когато няма да искаме това…

Рабаш, „Шлавей Сулам”, 1989 г, стр. 42, „Благословия и проклятие“: Човек трябва да знае, че всяко начало в работата се нарича „ през деня“ и тази молитва, която той издига, за да го приближи Творецът към работата, се нарича „ден“.

Благодарение на нашите искания и молитви, благодарение на тези взаимоотношения, които отново и отново изграждаме между нас и Твореца, ние показваме и очистваме нашата вярна и ясна молба, докато тя не ни позволи да почувстваме духовния свят. „Молитва“ е работата в сърцето: шлифоване, почистване, подготовка. Ако поискам, ако настоявам, ако крещя, то молитвата ми е общуването с Твореца, преминала през групата и присъединила се към общата молитва. Само така можем да Го достигнем.

Построявайки всичко правилно, ние по този начин постоянно шлифоваме, почистваме, подготвяме нашите съсъди за възприятие, така че да почувстваме в тях духовното. По пътя ние изискваме: „Дай ми!“ – но постепенно преминаваме към по-фина настройка на своите желания и изисквания, превръщайки ги в отдаване, в единение с другарите. В разкриването в  единството  на универсалната форма на отдаване – Творецът, който се разкрива на принципа „ела и виж“.

Така че, малко по малко, разумът и чувствата в нашите съсъди на желанията се приближават към верните параметри, позволяващи да се почувства духовния свят. Защото той съществува тук и сега и ние сме в него, просто не го чувстваме…

Така че, молитвата  е процес, при който подготвяме нашите желания за духовното възприятие.

От 7-я урок от конгреса в Арава, 25.02.2012

[71903]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития, Молитва, Намерение - No Comments→

Мнение ( на Салман Хан, американски педагог, създател на онлайн-школа, която разпространява знания, безплатно за всички):

Учебното пространство. От пасивен модел ще преминем към активен, креативен. Аудиторията ще е място за разработка на проекти със свободно развитие. Студентът самостоятелно ще изследва как са били открити интегралите, диференциалите и квантовата физика, ще получава знания без да избързва, в удобно за него време, ще се учи да строи, да създава и изследва, не само в сферата на технологиите, но също ще се учи да рисува картини, да съчинява музика, да поставя танци. Главното е креативността и собственото откриване на новата информация, студентът – сам със себе си.

Знанията – двигател на съвременността. По-рано основната част на обществото се е занимавала с физически труд, малка част – с умствен труд, единици – с изобретения, изкуство и творчество. В бъдеще основната маса ще бъде творческата класа.

Важни са не оценките, важни са проектите. Пасивното (седящо) получаване на знания с изпити ще се замени със свободни занятия, успехът ще се определя от практическото прилагане. Ще учат цял живот и така също ще реализират себе си. Критерият на ученето – „какво съм създал?”.

Ролята на преподавателя. Преподавателят от лектор ще стане възпитател. Преход от модела „един преподавател – много студенти” към „няколко преподаватели с група студенти, където в дискусии между студентите става обмен на знания”, „по-големи студенти – начинаещи студенти”. Цялото обучение е интерактивно.

Глобалната меритокрация. Разходите за преподаване на академичните дисциплини ще се снижат почти до нула, на студентите ще бъде нужен само интернет, нивото на образование на планетата ще се покачи до 99%.

Реплика: Всичко горепосочено се отнася само за образованието. Но заедно с получаването на образование, е необходимо да се създават групи за интегрално възпитание, целта на което е да приведе цялото човечество към единна група и промяна на обществото.

[71903]

Filed under: Възпитание, Възпитание на децата, Криза, глобализация - No Comments→

Въпрос: Вие казвате, че цялото ни развитие служи, за да израсне в нас съзнанието за това, кои сме ние. Кои, всъщност, сме ние?

Отговор: Първо, ние не сме животни, съществуващи в своето тяло и грижещи се само за това, как да го напълним.

Второ, не сме просто егоистични същества, длъжни да угаждат на своето его, което си играе с нас и ни тласка към различни лъжливи цели, доставящи ни само и единствено страдания през целия ни живот. Казано е: „Човек умира, без да достигне дори половината от желаното”. Тоест нито един не остава доволен от своя живот и, умирайки, нищо не взима със себе си. А сега стигаме до такова състояние, когато ще останем без нищо дори преди смъртта.

Но ние сме създания, в които има съвършено уникален потенциал, и се намираме точно на върха в природата, създала цялата Вселена и развила живота на Земята и нас самите, като следствие от този чудодеен процес. В това се и състои целта на развитието на човека.

Развитието, по добър или по насилствен път, трябва да завърши с това, всеки да постигне своята всеобхватна природа, да се отъждестви с нея и да достигне равновесие, съвършена връзка с нея – това, което в кабала се нарича „сливане”. Всички свойства на човека трябва да бъдат използвани заради отдаване, служене на силата на отдаването, както цялата природа.

И тогава ще видим към какво ни е водело нашето развитие, във формата, съществуваща още преди образуването на земното кълбо, и после, в периодите на създаване на неживата, растителната, животинската природа, а след това и развитието на човека. Всички тези форми, чак до днешния ден, когато започваме да встъпваме в новия свят, в света на отдаването, цялото минало развитие в егоизма, в света на потреблението, където сме търсили единствено, как  да получим повече – е било само подготовка за човешкото стъпало, което сега трябва да развием в себе си.

От 12-та беседа за новия живот, 10.01.2012

[72068]

Filed under: Възпитание на децата, Духовна работа, Криза, глобализация, Развитие на егоизма - No Comments→

Светът чака. Той още не знае, но в действителност това му е необходимо. Така че, възможно най-скоро трябва да стъпите на краката си и да се подготвите за ролята на водачи.

Днес е ясно, че правителствата не могат да контролират света. Тъй като светът не се развива вече според материалните закони – този период е приключил.

Двата свята дотолкова се сближиха, че духовната „индукция“ вече ни действа отгоре, макар и неясно. От човечеството днес се изисква правилно пробуждане – и това е ваша задача.

Но за това трябва да се обедините. Аз не мога вместо вас да настроя вика за помощ. Само започвайки действително да се обединявате с другарите, отново и отново, вие ще се „настройвате“ на желания обхват. Основното тук е спойката в едно цяло, за да се кръстоса всичко в едно. Аз няма да направя това вместо вас, защото става дума за изравняване на общите желания, обединени като скачени съдове.

От 6-я урок на конгреса в Арава, 25.02.2012

[71931]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития, Молитва, Намерение, Разпространение на методиката - No Comments→

Въпрос: Виждам духовния път като наполовина пълна чаша. Пълната половина е любов, а празната – омраза. Не трябва ли всеки от нас, преди всичко, да гледа пълната половина на чашата и да се впечатлява от това, което има. Може би това ще му помогне да се избави от много претенции и да напредне?

Отговор: Преди всичко, трябва да се впечатляваме от това, което Творецът прави с нас. Всъщност имаме такъв огромен кредит, който не сме заслужили – огромен тласък в напредъка, във всички възможности и условия. Главното е, че имаме желание, стремеж да напредваме – тъй като, всъщност, всичко това идва от Твореца.

Каквото и да се случи – Той няма да ни остави. Нямате представа колко добре Той работи върху нас – дори когато, на пръв поглед, ние не искаме това! Творецът прави така, че внезапно малко охладняваме към духовното, а след това отново връща желанието ни. И в резултат на това, ние сме разочаровани и крещим, критикуваме Го малко и отново го обичаме, отново сме готови да се съединим. Така Творецът си играе с нас, тъй като сами все още не правим нищо. Във всичко трябва да виждаме Неговата изкусна работа и, макар и малко, да бъдем благодарни.

От 4-я урок на конгреса в Арава, 24.02.2012

[71839]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития, Творец - No Comments→

Не трябва да се срамуваме от слабостите, смятайки, че слабостите могат да охладят желанието ни за напредък. На всяка крачка има „врата на сълзите”, която се отваря само след осъзнаване на собственото ни безсилие. Та, от къде да имаме сили?… Тъй като напредъкът се извършва за сметка на допълнителната сила на отдаване. Такава сила ние нямаме, а трябва да я придобием.

Затова ако открия, че нямам никаква възможност за напредване – това е истината. И ако откривам, че нямам никакво желание да напредвам – това също е истина. И какво се случва по-нататък? Само едно: правилно обръщение към Твореца, чрез групата, за да може Той да поправи връзките между нас. И тогава се разкрива следващият етап на нашето обединение.

Човек не е способен да направи нищо сам. За колкото и силен да се мисли, колкото и уверен да се чувства, че ще постигне всичко – накрая нищо няма да се получи. Както е казано: „не вярвай в себе си до деня на смъртта си”.

Затова наличието на група, която постоянно да пробужда човека е задължително условие. И затова, ако хората не знаят как да напредват и се отчайват – като правило, е виновна гордостта, поради която човек не може да получи подкрепа от групата.

Тук няма място за срам – над това трябва да се работи. Но всъщност, само в това е пречката. В нашата група се крие огромна сила. Както в разказа за раби Йоси Бен Кисма: той е бил велик кабалист на своето поколение, а неговите ученици са били съвсем обикновени хора. Но доколкото той е знаел как да работи с тях, то получавал от тях много сили. И това се говори за един велик човек! Още повече то засяга малките…

Затова, ако човек казва, че не получава помощ от Твореца – това е гордост. В какво се изразява тя? – В това, че той не може да се отмени пред обкръжението, да получи от него ценността и величието на духовното, да усети силата на Твореца, която му помага.

Затова няма за какво да се оплакваме от пречките. Казано е: „В тъмнината плаче душата моя”, т.е. в укритие, в тъма. Да плачеш – е добре, но всичко зависи от това, за какво се плаче: не затова, че няма помощ – помощ има. Трябва да се плаче за това, че заради собствената си гордост, аз не съм способен поне малко да се прегъна пред другарите, пред Твореца и от тях да получа помощ.

От 4-я урок на конгреса в Арава, 24.02.2012

[71614]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - No Comments→

Мнение (Мат Ридли, научен изследовател в The Economist): Умните хора предполагат, че в основата на постиженията на човечеството стои интелектът. Те гласуват на изборите за най-умните кандидати, доверяват се на най-уважаваните експерти да изработват икономическата политика, приписват откритията на гениалността на известни изследователи и, главното, безкрайно изясняват как въобще се е развивал човешкият разум. Но всъщност човечеството е задължено за своите успехи не на качествата на отделни личности. Хората са покорили планетата не заради това, че притежават голям мозък.

Постиженията на човечеството са всъщност явления на взаимовръзката. Само разделяйки труда, изобретявайки търговията и тясната специализация, хората са открили начин да повишат качеството на живота и производителността на труда, да развиват технологиите и да задълбочат общите знания. Постиженията на човечеството са родени от колективния разум.

Вършейки всеки своята работа, усъвършенствайки се в нея и обменяйки резултатите от своя труд, се научихме да създаваме вещи, които дори не разбираме. Например, нито един човек в света не знае как да направи молив – това знание е разпределено между стотици миньори, дървосекачи, дизайнери и работници във фабрики. Именно затова плановата икономика не работи. И най-мъдрият човек няма да успее да разпредели стоките по-добре от колективният разум.

Реплика: Именно създаването и управлението на обществото чрез общ колективен разум се явява следващият етап в развитието на човечеството, към което ни води кризата. Но не само разум, а получаването на общо колективно чувство се явява залог за взаимно разбиране и съгласуване в зараждащото се интегрално общество. Хората трябва постепенно да се доведат към това, чрез метода на интегралното възпитание.

[71667]

Filed under: Криза, глобализация - No Comments→