Има такова понятие ”Да разкриеш Книгата”. Да разкриеш – означава да достигнеш нейната дълбочина, нейната същност, да опознаеш чия сила се намира в нея. Тъй като книгата е източник на мъдрост, източник на знания, разкриване на стоящия зад нея. Книгата – това е понятие от три съставни: книга, разказвач и разказ.

И така, кой е разказвачът, за какво се разказва и кой разказва?

Има някой, който е написал книгата. Той я е написал, изхождайки от впечатленията си от нещо. Този, който се е впечатлил, има източник, тъй като някой е създал първообраза, от който се е впечатлил и го е описал в книгата. Има и такъв, който отваря книгата, така наречената Книга на Небесата, чете я – и  обяснява,  разказва ти. Той може да ти разказва посредством това, което описва в книгата. А ти четеш това, което той е написал.

А може би, ти не го четеш , а влизаш вътрешно, в душата на автора, разказвача, и трябва да се отъждествиш с него. Ако не се отъждествиш с раби Шимон, ти няма да разбереш какво е написано в “Зоар”. Тъй като то идва  в неговото одеяние.

Затова тук има две съставни (макар в действителност да са много повече, тъй като това го е ”писал” Твореца). В края на краищата ние трябва да достигнем до обличане в раби Шимон. Дотолкова, доколкото можем да се отъждествим с него, да се прикрепим към него, да се опитваме да се слеем с него – от това започваме да се впечатляваме, да усещаме и постигаме онова, което той предава в книгата “Зоар” с различни намеци, които могат да се предадат писмено.

Трябва да постигнем такова състояние, че няма да можем да слушаме “Зоар” без понятието, наречено ”раби Шимон”. В това понятие влиза и групата на неговите ученици, тъй като учениците му се включват в него.

Духовният съсъд, от който ние получаваме въздействие се нарича ”раби Шимон”. Това не е човек, а нещо като облак от свойства, сили и духовни определения. Цялата тази система заедно, се нарича ”раби Шимон”.

Аз съм свързан с тази система, подхранвам се от нея, и затова за мен е много важно да се прилепя към нея. Колкото повече се сливам с нея, усещайки, че се докосвам до раби Шимон – толкова повече възприемам онова, което е в него, при това не външните впечатления от прочита на текста от “Зоар”, а много по-вътрешни постижения.

Това, че ние разделяме нещо, предаващо ми духовно впечатление, на няколко пласта, на няколко съставни – книга, разказвач, разказ – тъкмо това ми помага да се свържа с него, а не ме отделя от него.

Това е още един подход, още едно използване на понятието ”да разкрия Книгата”

От урока по книгата “Зоар”, 02.01.2012

[65069]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Изучаване на кабала - No Comments→

Въпрос: От опит знам, че човек обича да се учи, ако му обяснят защо му е нужно. Защо му е нужен курс по еволюция на егоизма?

Отговор: От него той ще научи не само за началото, но и за края на цялата тази верига. Той ще усети себе си, намиращ се в нея. Ще види накъде води всичко това. Като изхожда от това, той ще може да взима правилни решения по отношение на всички свои частни състояния.

Реплика: Да предположим, че ще научи как са формирани планетите. Това как е свързано с живота му?

Отговор: Това е част от общия поглед върху света, който поне малко го издига над неговата животинска част. Когато се огледа няколко милиарда години назад и погледне няколко десетки или дори стотици години напред, той започва да вижда тази практически непрекъсната ос на времето, в която се намира той в даден момент – малък, слаб, неволен елемент. И оттук вече възниква въпросът „Кой съм аз?“.

Когато види на тази ос своето нищожно състояние, той може да започне да се издига над него, в ново състояние, в което ще почувства: „Всичко, което е под мен, аз мога да го ръководя, в действителност се намирам на най-високото ниво и мога да изляза зад рамките на времето, пространството, историята“. Това е начало на това прозрение, което ще се появи в него.

От беседата по интегралното възпитание, 12.12.2011

[64704]

Filed under: Възпитание на децата, Развитие на егоизма - No Comments→

Въпрос: Имунизациите за различни болести са велико откритие на медицината. Те са спасили огромен брой хора. Но срещу ваксинирането на децата и възрастните постоянно нараства вълна от недоволство. Защо неща, които вече са се доказали, предизвикват такава съпротива?

Отговор: Някога хората не са се доверявали на лекарствата и ваксините, а сега не се доверяват на лекарите. Тъй като лекарите днес са предани на парите, а не на здравето на хората. Медицината се превърна в бизнес, медикаментите не се отпускат за лечение, а за печалба. Разбира се, че целият наш свят е егоистичен, обаче в тази сфера хората са особено чувствителни.

Животът за обикновения човек е най-скъпото съкровище. Но той не може да го повери на лекаря, защото лекарят не мисли за неговото здраве, а за парите му. Лекуването днес е огромен  бизнес.

Оттук идва съпротивлението, неразбирането, ”черната”, нетрадиционната, алтернативната медицина… Как може така – човек да бъде лекуван спрямо неговите финансови възможности? Нали по тела всички сме равни. Но не, лекарят професионално оценява дебелината на портфейла на пациента и горещо му препоръчва това, което в други случаи  премълчава.

Всичко е прогнило в съвременния свят и медицината не е изключение…

От урока по статията “Свобода на волята”, 03.01.2012

[65195]

Filed under: Здраве, Криза, глобализация - No Comments→

Въпрос: Получава ли молитвата ни към Твореца всеки път  по-голяма сила от факта, че много пъти се връщаме към нея?

Отговор: Напредваме само за сметка на молитвите си. И ако искаме да ускорим напредъка си, трябва да се научим да молим!

Всъщност, освен издигането на молитва – няма други действия в духовното . Всички наши действия са насочени към издигане на първата ни молитва (МА“Н), която ще бъде приета свише.

Това е както да пишеш, и пишеш до някаква организация или момиче, в което си влюбен. Изпращаш едно след друго писма, докато накрая тя не ти отговори.

Но, ако тя отговори на стотното ти писмо, не можеш да кажеш, че тя е отговорила именно на него. Тя е отговорила на всичките ти сто писма, които са й подействали! Все пак, това не означава, че ти би могъл да й изпратиш единствено тази стотна картичка и нищо друго.

Така протича цялото ни развитие. През всичките тези години ти се развиваш, за да издигнеш накрая МА“Н, молитва – да се формира правилната молитва, само това. А всички предишни връщания към нея са били, за да почувстваш и разбереш за какво точно трябва да молиш.

Тъй като това е необходимо не на светлината , а на самия теб ! Ти го правиш за себе си, създавайки така свой съсъд, желание (кли).  И тогава вече, ще дойде светлината и ще го поправи.

От урока по статия от книгата „Шамати“, 04.01.2012

[65301]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - No Comments→

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Изучаване на кабала, Молитва - No Comments→

В нас существуват желание и мисъл. Ако имахме само желание  щяхме сляпо да го изпълняваме като неживата, растителната и животинската природа, чиято мисъл е насочена единствено към удовлетворяване на желанията.

Човекът, който е развит до неживото, растителното или животинското ниво мисли само  как да получи това, което иска. Има различни типове хора: умни, енергични, жестоки, стеснителни, страхливи – но всеки иска да изпълни своето желание, от най-малкото бебе до възрастният човек, прикриващ желанията си. Във всеки действа мисъл как да изпълни желанията си с всякакви достъпни средства.

Така ние се развиваме в чувство и разум, като животни, докато в нас не се разкрие точката в сърцето, която започва да пита: а за какво е всичко това? От този момент започва истинската наука, когато започвам да питам за същността на своето желание: за какво ми е то?

Това не е лесно. Хората идват да се учат, събират се в група, но минават години докато започнат да си задават този въпрос, тоест искат да опознаят преминаващите през тях желания: откъде идват те? Започват да търсят причината, корена, източника.

И тогава те разбират, че мисълта ни е дадена, за да достигнем до Твореца, изследвайки желанията си. Ако аз, посредством мисълта, правилно опознавам желанията си, ще мога да постигна източника, от който идват те, да разбера кой ги изпраща и защо, какво иска Той от мен и как трябва аз от своя страна да се отнасям към Него.

Ако аз чрез групата, обучението или даже пряко започна да искам изменение на желанието си: „Ти си ми дал такова желание, но аз искам друго!” – тогава наистина мога да го променя. Мисълта е дадена, за да може с нейна помощ да започна да разпознавам желанията си и да искам други.

Мисълта съществува, за да мога да проверя и да си докажа, че нищо не мога да направя с желанията си! Даже когато като че ли преодолявам, това не е преодоляване, а само подмяна на едно желание с друго, също егоистично: заради почит, власт, гордост. Аз просто намирам друго желание, което побеждава първото – променям ценностите.

В резултат на размишленията си или под влияние на обкръжението, започвам да си представям, че другото желание е по-важно от това, което съм имал до момента. И тогава решавам да сменя едното с друго – това е същата игра на егоизма. Така мога да променям всяко желание.

Но наистина да променя желанията си мога единствено под въздействието на обкръжението, което ще ми даде други ценности. И тогава, вдъхновен от тях, ще поискам от Творецът да подмени желанията ми. Тези желания вече могат да бъдат напълно неестествени за мен, тоест против моя егоизъм.

От урока по статията на Рабаш, 30.12.2011

[64819]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Мнение (А. Миловзоров): Saxo Bank предрича двойно нарастване цената на пшеницата през 2012 година. Но с какво ще се промени животът на европейците или на руския потребител, ако белия хляб поскъпне два пъти? С нищо. Средният европеец харчи за храна 20% от дохода си. В Русия  – 50%.

Но има държави, където хората харчат за храна 90% от дохода си. В Сомалия, заради продължилата суша, могат да загинат 250 000 човека.

Никой още не бърза да помогне. Тъй като това е пазар за западните фермери.

А огромните доставки от храни хранят огромната армия от борсови спекуланти. Пазарът не е заинтересован от развитието на селското стопанство в гладуващите страни. За да се промени пазарната логика, трябва да се извърши масово навлизане  в Европа на бежанци от Африка, спасяващи се от глада (те могат да достигнат до 150 милиона) или гладни бунтове, способни да нарушат цялата световна търговия и да прекратят доставките на нефт за Запада.

Реплика: Масовият глад предизвиква непредсказуеми последици, и те ще принудят  света да преразгледа своето пренебрежително отношение към съседите и да се погрижи за взаимното поръчителство.

[64990]

Filed under: Криза, глобализация - No Comments→

Какви са нашите свойства и как те са свързани с желанието? Тъй като, желанието да се наслаждаваме е единственото, което имаме.

Преди всичко, то варира по мощност (P). Но съществува ли и друг параметър, с който може да бъде измерено? Да, съществува – това е границата (H). Освен по различните степени на мощност, то се разделя също и по степени на ограничение.

Първоначално, нито едно от моите желания не е ограничено. Но, когато взема някакво желание и започна да му налагам ограничения – произтичащата от това форма ми дава едно или друго свойство. По такъв начин, всяко свойство се създава от определено ограничаване на силата на някакво желание. Моите желания са разпределени по скалата на мощността, но това не е достатъчно – именно тяхното ограничаване създава у мен форми и свойства.

Да представим нашата общност като един голям кристал, който се състои от множество малки кристали. Върху този кристал се излива обкръжаващата светлина. Как тя прониква  навътре и как достига до всяко кристалче? Как се разпространява, как се разсейва между тях? Как напълва общата структура? В това участват всички: всеки ограничава другите, всеки формира другаря си и му предава светлина, всеки сам получава от другаря си светлината, преминала през останалите.

Може би, с примера за кристалната структура, ще е по-лесно да се разбере, как светлината преминава през всички и се разпространява по всички оси. Това се дължи на пълното взаимно съответствие на нашите свойства. Разбира се, всяко кристалче има своя вътрешна структура.

Ние не можем да я променим, но можем да деформираме, да изкривим връзката – и тогава ще ни трябва много време за поправяне. Това означава, че светът се нуждае само от оптимизиране на връзката между хората. Нашата връзка е най-важното нещо и затова ние призоваваме постоянно към обединение над всички различия.

Всъщност, всички мои свойства точно съответстват на свойствата на останалите, като се явяват необходима част от общата система. И затова не трябва да се опитваме да променяме каквото и да е в човека: да потиснем някоя негова част, да отсечем някое парче, или, напротив, да отгледаме нещо излишно. Трябва само да се грижим той да се развива в правилна взаимовръзка с другите, а всичко останало в него, мълчаливо да съхраним до  нужния момент.

И затова не се докосваме до духовните граници на човека. Отчаяние, въодушевление, объркване – каквото и да ги владее, ние осигуряваме само обща подкрепа, обгръщаме го с топлота, но винаги спазваме принципа „възпитавай детето според пътя му“. Тъй като всички негови свойства са в съответствие с общия характер на човечеството и ако повредим нещо в него, цялата система ще бъде повредена. Това е изключително важен аспект от възпитанието.

От урока по статията “Свобода на волята”, 02.01.2012

[65084]

Filed under: Възпитание на децата, Духовна работа, Духовна работа в група, Език на кабала, Кабала, Криза, глобализация, Свобода на волята - No Comments→

Съобщение: Хората вече изразходваха водата, която спонтанно се възобновяваше във водоемите, тревата, която растеше по пасбищата, рибата от езерата и моретата, събраха цялата реколта от плодородните земи и отнеха всички дарове на гората. И едновременно изчерпаха местата за складиране на ненужните отпадъци, започвайки от парниковите газове, пораждащи климатичния хаос.

Когато настъпи времето на нашите внуци да плащат за нанесените щети, хората ще са опустошили вече моретата и реките, ще са изловили рибата и морските продукти ще са нарушили естественото възпроизводство. Всяка минута те ще унищожават горите, равняващи се по площ на 65 футболни игрища. През това време атмосферата ще е обхваната от парниковите газове, което ще доведе до глобално затопляне.

Не се иска много, за да се намали човешкото влияние върху обкръжаващата среда: да се яде по-малко месо, понякога да се използва велосипед или метро, а не лека кола, да се използват обновяващи се източници на енергия, взимайки пример от китайците и индийците, които преживяват само с най-необходимото.

Експертите на  Global Footprint Network предсказаха, че при днешното темпо на потребление към 2030 година ще ни трябва още една планета, защото нуждата от природни ресурси превишава с 30% предлагането. Специалистите подчертаха, че екосистемите не успяват да се възобновяват от голямото потребление на ресурсите.

Реплика: Природата ще ни принуди да преминем към разумно потребление, когато колкото и милиарди да станем, ако разумно използваме дадените ни природни ресурси, те ще се самообновяват и самовъзтановяват. И даже онези ресурси, които ни се струва, че са изчезнали напълно – отново ще се появят, ако ние на ниво ”разумен човек” се уравновесим с природата, чрез своето интегрално обединение и всеобщо поръчителство, с което ще предизвикаме в природата силите на хармонията и равновесие.

[64838]

Filed under: Криза, глобализация - No Comments→

Въпрос: В самото начало на реализиране на програмата за интегрално  общество, ние трябва по някакъв начин да преодолеем възможните разногласия. Как да убедим човека, че му е достатъчен, например, апартамент с площ 40 квадратна метра, а не 150 квадратни метра, както на съседа? Какви аргументи да намерим за това?

Отговор: Според напредъка ни към интеграция, хората ще променят и начина си на живот.

На всеки човек ще му трябва собствена стая, за да се занимава и да не пречи на другите. Мисля, че е достатъчно всеки да има своя стая, плюс обща гостна, кухня и сервизни помещения – това е нормално като жилищна площ. Ние можем да осигурим такива условия за всички, ако не се стремим към излишества, а използваме като образец за дом именно такъв стандарт.

Същото важи и за  храната. Много просто е да се предвиди необходимото количество храна за човек. Вероятно ще бъде някакъв набор, съответстващ на неговите навици: национални, културни и т.н., но ограничени по своя асортимент – не по 50 вида колбаси, които могат да се видят днес в супермаркета. Такова разнообразие просто е излишно. Сега с това някой печели на твой гръб, но когато въпросът за печалбата отпадне, целият този излишък автоматично ще изчезне.

По време на кризата ще видим как стотици милиони хора остават без работа, покупателната способност рязко, драстично намалява и естествено, като следствие, от рафтовете изчезват десетки излишни стоки, защото никой не ги купува. Това ще намалее по естествен начин, не трябва дори да мислим за това. По естествен начин ще светът ще отдели излишното от  всичко, най-необходимо за нормален живот, не в ущърб на здравето.

Реплика: Знаете ли, има определен страх, защото хората, които са живели в социалистическа система, в крайна сметка, се сблъскаха с нарастващ дефицит, когато изразходваха огромно количество време, за да получат необходимото. Затова в тях се е изработил стереотип, че ще се редят отново по опашки.

Отговор: Не, опашки няма да има. Мисля, че всичко ще бъде организирано на принципа на доставка по домовете. Вие ще може да поръчвате, това което ви е нужно, а определена организация, занимаваща се с доставките, ще ви доставя всичко, което ви е необходимо. Точно, както други организации ще бъдат ангажирани с ремонт на жилища и други услуги.

Това са най – подходящите видове работа, които ще останат на човечеството, освен определени отрасли на промишлеността, селското стопанство и т.н. Тоест ние ще изразходваме  силите и времето си за това, което ни е действително необходимо.

От беседата за интегралното възпитание, 12.12.2011

[64972]

Filed under: Възпитание на децата, Криза, глобализация - No Comments→