Казано е: „Тъмнината ще свети като светлината“. Няма ден или нощ в нашата вътрешна работа. Светлината свети във всичко и запълва цялата малхут на Безкрайността. Съществуваме в океан от светлина. Как може да има нощ?…

Няма ден или нощ в духовното, а усещаме различни промени в нашите състояния. Нужно е да разграничим тези промени. Може би това са моите дни и нощи, които чувствам в своя егоизъм, когато ден означава, че съм получил и завладял, а нощ показва, че не съм успял. Междувременно, денят и нощта на Твореца са противоположни. За Него ден е способността да отдаваш, обичаш, напълваш и да се свързваш, а нощта, обратно, е липса на силата на отдаване и любов.

Затова винаги трябва да разграничаваме в какво живеем: в тъмнината на нощта или в светлината на деня, моя или на Твореца, и да се опитваме да останем в правилното определение.

От 6-тия урок на конгреса в Торонто, 18.09.2011

[57316]

Filed under: Духовна работа, Конгреси и събития - No Comments→

От поколение на поколение сме се развивали, стремейки се да израстнем своето желание за наслаждение и да го напълним с всичко възможно. Тези напълвания само са увеличавали желанието ни. Та нали, когато съм получавал 100, аз незабавно съм започвал да желая 200, а получавайки 200 – съм искал 400. Напълването, идвайки към егоистичното желание, само още повече го е раздразвало и го е тласкало да търси нови напълвания.

Десет килограма напълвания влиза в 10 кг желания и създава вътре в желанието допълнитено още 10 кг напълване, т.е. аз съм започнал да искам 20 кг и т.н. Така напълванията само са увеличавали желанието. Тъй като неутрализирали наслаждението и затова са предизвиквали ново желание, двойно по-голямо от предишното.

И сега, съгласно програмата на природата, ние започваме да откриваме, че не можем да напълним егоистичното си желание. А от друга страна намираме, че това желание ни свързва един с друг. Тоест това вече не е лично желание на всеки, отделящо го от останалите, а съединено с другите. И това създава двоен проблем.

В такова развитие има особена цел – постигане разума на Създателя. Нали  ако аз се развивам само вътре в своя егоизъм, както е било в течение на нашата история, то при това не постигам никакъв съзидателен разум, без да мислим за Създателя – за някой, стоящ зад мен.

Но когато нашето егоистично желание започне да се проявява като свързано  едно с друго и отнасящо се към единна система, аз започвам да разглеждам себе си по отношение на тази система. Възможно е все още да не разбирам какво става, но вече виждам, че има разрив между това, което съм способен да разбера и усвоя със своя индивидуален личен разум  и между това, което става в света. Защото светът представлява някаква огромна система, в която всичко е свързано помежду си. Всички части на науката, всички процеси, всички явления.

Аз, със своя единичен, обособен разум не съм способен да възприема такава система, за да се впиша в нея и да я обърна в своя полза. Именно затова човечеството сега усеща себе си безпомощно. А всичко това е, за да разбере съзидателният разум, започващ да ни се разкрива днес вътре  в общата, съвършенна система, всички части, на която са свързани и зависими една от друга.

И ако всичко е така свързано, то се получава, че ние не можем да напредваме, да управляваме състоянието си и да го подобряваме. В такова състояние изобщо не можем да действаме и точно това се разкрива сега на човечеството. Така е направено специално, за да може чрез тази безпомощност да напреднем към постигането на съзидателният разум, който управлява тази система отвътре.

От урока по статията “Съзидаващия разум”, 21.10.2011

[58266]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Развитие на егоизма - No Comments→

Човечеството не ще може да се съхрани като вид, не ще успее да продължи съществуването си, ако не унищожи съществуващия между нас егоизъм. Само това ще ни позволи да се отнасяме към Земното кълбо като към наш общ дом.

Създадохме помежду си егоистична система на взаимосвързаност, която се нарича „икономика и финансии“. Това е много ясна, правилна система – ти на мене, аз на тебе! Колкото заработиш, толкова ти се полага. Аз съм по-умен от тебе и съм заработил повече – полага ми се повече. Ти си по-слаб, по-ленив – полага ти се по-малко. „От всекиго според способностите, всекиму според труда“ – това е демокрацията. Цялата.

Откъде накъде трябва да даваме на всекиго според потребностите?! Аз съм против това. Всеки ще заявява за потребностите, които трябва да му се обезпечават?! Не. Всекиму според труда – в съответствие с вложеното. Всичко е нормално и върви добре…

Само че се оказва, че не е достатъчно. Оказва се, че с това нарушаваме помежду  си някакъв баланс. Днес не сме в състояние да свържем двата края. Между нас се появява нова връзка, която нарушава всички икономически разчети, всички финансови мрежи. И ние не знаем какво да правим с това!

Виждаме че става някакво странно, ново продължение на еволюцията? Какво? „Ефекта на пеперудата“ – всеки влияе на всички.

Как да оцелеем в свят, в който зависиш от всички  и всички зависят от тебе? Да купя гранатомет и да се добера до вишката и така да прекарам целия си живот, без да мигвам с очи – и тогава няма да ме прострелят? Това е невъзможно! Значи, трябва да се сдобием с някакви други връзки между нас.

Идваме до състояние, когато егоизмът ни ще унищожи не само обкръжаващата среда, но ще започне да поглъща сам себе си. Да унищожава семействата, спокойствието, живота.

Поради егоистичното си отношение към света човек сам си строи затвор. От работа – в къщи, от къщи – на работа. И това е – няма друго. Към това се добавя телевизора, хамбургерите и това е цялото ми съществуване. След работа сядам пред екрана на телевизора, по време на работа – пред екрана на компютъра. Пред мен са два екрана, нищо друго няма.

Днес не можем да устроим живота си, ако не оправим общочовешките си отношения. В това е проблема.

От беседата по  поръчителството, 25.09.2011

[58079]

Filed under: Движението "Поръчителство", Криза, глобализация, Развитие на егоизма - No Comments→

Еволюцията на човечеството, движението напред през цялото време се осъществява на основата на развитието на нашите желания. В нас постоянно възникват нови желания: искахме да разработваме технологии, селското стопанство, науката, културата, откривахме нови земи и т.н. Като цяло, човек се опитваше да ”погълне” този свят, и на практика това му се отдаде. Той стигна до там, че успя да осакати природата – може би даже безвъзвратно.

Но сега в природата се извършва съвършено друго действие – в нас вече не се развиват нови желания, а всички развили се желания, свойства, взаимоотношения започват да придобиват съвършено нови по своето качество връзки.

Ние вече не сме свързани просто егоистически, когато можем да регулираме своите отношения с юридически, практически, с обществените закони, даващи ни възможност някак си да съществуваме, без да се изяждаме един друг. Днес започваме да се усещаме извън всякакви закони, приети в човешкото общество.  Ние започваме да усещаме, че по неволя сме свързани един със друг – ето кое е лошото. Не искам с никога да съм свързан, не мога!

Ние излязохме от пещерите, построихме градове, откъснахме се от земята и образувахме човешко общество, в което всичко толкова е объркано и взаимно свързано, че аз не мога да съществувам без хилядите други хора, а днес и без целия свят. Зависим съм от различни страни: едно е произведено в Китай, друго –  в Япония, трето – в Америка. Колата ми е японска, телевизорът  – немски и т.н. Като цяло, всичко което имам не е мое, а неразбираемо от къде.

Така съм вързан с целия свят в получаване и отдаване, доколкото трябва да отдавам. Това е, което засяга икономическите, финансови и търговски отношения.

А ако се вземе под внимание всичко останало: здравеопазване (лекарства материали) образование, възпитание, не споменавайки книгите и средствата за масова информация? Днес нищо не може да съществува в отделно взета държава. Светът е толкова взаимно обвързан, че всички сме задължени един към друг.

И тук възниква проблемът: нашият егоизъм желае да си остане индивидуален: ”Не ми пука за нищо, оставете ме на мира! Какво общо имам с вас и вие с мене?! ” Но това вече е невъзможно – аз съм зависим от всички. Всички искат нещо от мене, а аз по неволя също трябва да получа нещо от тях.

А тази връзка вече противоречи на нашия егоизъм. Готов съм да използвам всички в света, а да отдавам? Моля заповядайте аз съм готов да купувам – да давам. Не! Тук се разкрива съвсем друга връзка: Ние влияем един на друг с нашите мисли, свойства, чувства – всичко се предава един на друг, целия свят е станал някакъв си общ!

Аз пристигам в случайна държава и не усещам, че съм в друга държава: хамбургерите са същите, пиците също, колата и тя – всичко е едно и също. Ако знаеш езика, а днес международен е английския, то няма никаква разлика, къде живееш. Влизаш в супер маркета и т.н. – навсякъде едно и също: стоки, машини, фирми. Т.е. светът е станал едно цяло.

Дотолкова съм обвързан с целия свят, че изведнъж се чувствам задължен към останалите. Ето това е лошо! Моят егоизъм това не търпи!

Оказва се, че създадената от нас система – финансова, търговска, световна – не предвижда такава възможност, която се нарича взаимно поръчителство и се базира на нормалното, доброто отношение един към друг. Това не е предвидено в договорите. И възниква такова състояние, когато от мен се изисква някакво волево, чувствено, нравствено взаимодействие с останалите. Аз не го искам! А светът и цялата система ме принуждават. В това се състои кризата.

От беседата за поръчителството, 25.10.2011

[58083]

Filed under: Движението "Поръчителство", Криза, глобализация - No Comments→

Въпрос: По целият свят нараства безработицата. Тя обхваща и наши другари от различни групи и региони…

Отговор: Светът не разбира пред каква беда стои. Скоро без работа ще остане половината от населението.

И затова първият пункт от предлаганото от нас решение се състои в това, да не гледаме на безработицата като катастрофа, с която трябва да се справим, за да работят всички пак по 10-15 часа на ден. Не, всички трябва да работят толкова, че да си обезпечат храна, дрехи и прочее базови продукти.

Защото встъпваме в такова време, в такъв период, когато може смело са забравим за всичко, което е било преди. Трябва мислено да превключим на нов режим, защото връщането към стария е изключено. Много скоро ще се наложи да се погрижим само за необходимите вещи. Наближаващият етап ще промие целия свят, като цунами, и ще ни се наложи да направим прост икономически разчет: какво трябва да направим, за да си обезпечим малко или много нормални базови условия, и не повече.

С други думи, това означава: да поддържаме равновесие с природата. Висшето управление няма да ни позволи да правим каквото ни се прииска, както не позволява на вълка да се запаси с месо за няколко месеца, за да бъде спокоен за бъдещето си. Светът ще се измени кардинално, и Творецът ще ни задължи да живеем, както се нарича, на “вяра”: ако всички се грижат един за друг – ще имаме ред, а ако не – глад, разруха, война.

Разчетът ще бъде прост: работим само за това да обезпечим необходимото на всеки. Нищо освен това, никакви излишъци.

Разбира се, това изобщо не означава, че всички ще умират от глад. Забравили сме какво е това нормален живот, какъвто е бил преди 200-300 години.

И тук работата не е в безработицата – просто по такъв начин човечеството ще се избави от излишните занимания, които само разрушават и замърсяват Земята. “Безработни” – това е неправилна дума. Става въпрос за хората, които най-накрая престават да се занимават с безполезни дейности. Сега те трябва да започнат да учат, което наравно с обединението и разпространението ще стане най-важната работа, докато производството ще се ограничи до необходимите продукти.

Не си струва да се надяваме на това, че тенденцията ще се промени. Хората ще губят все повече работата си, а не да я намират. Трябва да изменим своето отношение към живота и тогава ще видим, че тези, които са се лишили преди от работното си място, съвсем не са безработни. Лишавайки се от излишния, вреден за всички труд, те са готови да се захванат с истинската работа, работата по поправянето. Това е и „служенето на Твореца“.

От беседата за икономическата ситуация в света, 20.10.2011

[58246]

Filed under: Движението "Поръчителство", Криза, глобализация - No Comments→

Ако ти напредваш към правилното състояние, то цялата реалност ти се представя, намираща се в твоето желание. Освен твоето желание няма нищо повече. А всички външни детайли, които са ти се стрували отделени от теб, противоречащи си и ненавистни, приближаваш към себе си в своята работа. И тогава тази сила на отблъскване се обръща в свързваща сила, и всичко се съединява в една система.

Само в това се състои поправянето. Там, където е станало разбиването, трябва да направим обратното, за да го поправим. Първият човек, Адам Ришон, е бил една система, и сега неговите частици – нашите души, трябва да се съединят.

Но на всяка част е дадена свободата самостоятелно да приведе всички останали части към съединение. Защото всички частици са включени във всеки, и затова аз трябва да съединя всички, и ти трябва да съединиш всички, и той. И когато всеки от нас съединява всички, той създава плосък кръг, своят разрез.

А след като всеки реализира своята свобода на волята, от всички тези кръгове, срезове, се построява пълната сфера, която и ще бъде окончателното поправено състояние.

От урока по статия на Рабаш, 18.10.2011

[57955]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Мнение ( Мохамед Ел-Ериан, гл. исп. директор на PacificInvestmentManagementCo.): МВФ трябва да предотврати протакането на банките с проблемите по дълга на страните от ЕС. Приближаваме се до пълен мащаб на кризата в банковата сфера на Европа. Ръстът на икономиката се забавя синхронно по целия свят, пада доверието към икономическата политика на Европа и САЩ.

Реплика: Макар че участниците в срещата на МВФ и ВБ вече да са разочаровани от своите възможности, то други засега не виждат. Какво трябва, за да чуят? – Струва ми се – гласът на народа. Когато секнат наличните средства за поправяне на кризата, ще започнат протести в развитите страни на Европа и САЩ, ще се предизвика революция в умовете на хората – и те ще разберат, че се намират пред проблем “над тях”, какъвто не е по силите им да решат – и тогава ще се вслушат в гласа на движението “Арвут”.

[57532]

Filed under: Криза, глобализация - No Comments→

Баал а-Сулам, “Мир в света”:  Строителите са тези, които желаят съзидание и блага на обществото. Заради това често са готови да отстъпят своето достояние на другите.

Тези, които, по своята природа, са склонни към разрушение и беззаконие, им е изгодно заради лична полза да се държат за категорията истина, тоест на принципа “моето – е мое, а твоето – твое”. Никога не са искали да жертват нещо свое за другите, независимо от заплахата за съществуване в обществото, доколкото, по своето естество, се явяват разрушители.

Две тенденции към разрушение и съзидание виждаме в света и днес. При което съзидателният аспект касае не само отделни хора и организации, извършващи благотворителна дейност, но и държави, които създават специални спомагателни механизми за нуждаещите се, макар че законите  не ги задължават за това. Така се подслажда предизвиканото от нашия егоизъм отсъствие на порядък, честност и справедливост в човешкото общество.

Носи ли полза? Всъщност, ако не е целта на творението, подобни средства биха достигнали нужния ефект. Проблемът е, че днес промените подлежат не само на вътрешни обстоятелства, но и на външни условия. Ако се променяше само нашето егоистично желание, проявявайки все по-голям напор, – бихме компенсирали тези необходими поправяния и съжителствали в обществото повече или по-малко комфортно. Така, по същност, сме живели в последно време, внасяйки в нашите взаимоотношения определена степен на справедливост, честност и общо съгласие.

Обаче  в съвременната епоха се разкрива нещо ново – променят се обкръжаващите условия. Иначе казано в добавка към нашия егоизъм се разкрива, че по неволя сме взаимосвързани и не можем да се откъснем един от друг. Ето, това  ни създава проблем. Ако не беше тази взаимовръзка, предизвикваща глобална, интегрална криза, на нас ще са ни достатъчни социалните механизми на взаимопомощ, обновяващи се от време на време. Бихме подържали старците и младите, самотните майки и нямащите.

Обикновено държавата не действа праволинейно, предпочита да не оставя човека на улицата без средства, дори всичко да е напълно законно. Винаги сме се старали да смекчим жестоките порядки – в някаква степен да поправим недостатъка, предизвикан от Твореца, който ни е направил различни. Удобства и стипендии за постъпване в университет, налогови намаления и т.н. – всяко общество, всяка страна предприема подобни мерки, защото “инстинктивно” иска да запази своето благополучие.

Но ето беда: до сега това работеше, а вече – не. Работата е там, че днес между нас се проявява, взаимна връзка, и в същото време сме лишени от взаимно поръчителство. Като следствие, се създава отрицателен разчет: аз завися от всички и съм в дълг пред всички.

Въпросът сега е, как да живея в съответствие с новите условия.

От урока по статия “Мир в света”, 12.10.2011

[57441]

Filed under: Движението "Поръчителство", Ежедневен урок, Криза, глобализация, Развитие на егоизма - No Comments→

Въпрос: Как поръчителството може да отчете коефициента във формула? Нима могат да се измерят човешките отношения: 50% поръчителство или 75% поръчителство…

Отговор: Разбира се, отношенията могат да се измерват: съществуват 125 степени на поръчителство ( тези същите 125 духовни степени, за които навярно си слушал). Всичко се поддава на точно измерване, нали всяка душа се състои от рош-тох-соф (глава, вътрешни части на тялото и окончания) съгласно отношението на човека към другите – има такива части, които той съкращава, други използва частично, наполовина или на четвърт.

В духовните светове няма никакъв проблем да се измери поръчителството – то съответства на твоята степен. А ти питаш, как да оценим поръчителството вътре в икономиката на нашия свят? Но в нашия свят няма поръчителство и не може и да има. Първата степен на поръчителство – това е първата духовна степен.

Сега се намираме в преходен период, който се нарича “времева подготовка” за встъпване в духовния свят. Когато говоря, че поръчителството трябва да внесе коефициент във формулата на икономиката, имам предвид, че целият проблем на разбиването и усещаната сега криза е в това, че  не ни достига един параметър от по-висока степен. Ако го получим, то за някакво време достигаме покой и насита, равновесие.

И всеки път ще се чувстваме като загубили това равновесие – недостатък на поръчителството и нестабилността на икономиката. Така ще произтича на всяка нова степен – докато не достигнем такова състояние, където всеки човек ще се удовлетвори на необходимите за живота нива, които той сам ще си назначи.

При това, всеки ще отдава максимума в степента на своите способности – и този максимум ще бъде определян от самия него. Доколкото всичко бъде поправено.

Но ако човек още не е достигнал това поправяне, тези желания, с които още не може да работи, те се намират под охрана. И тази охрана се произвежда не от неговите собствени сили, той не е способен на това – а за сметка на обкръжението, което му оказва натиск. Бал а-Сулам обяснява, че обществото на бъдещето ще проверява, колко е необходимо да се даде на всеки, също да се поощрява с награди, да се влияе на човека с поощрение или присъда.

От урока по статия от книгата “Шамати”, 02.10.2011

[57526]

Filed under: Движението "Поръчителство", Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Поръчителство - No Comments→

Мнение: Науката за икономиката не успява да осмисли измененията в глобалната и национална икономика. Старите модели на анализ стават неуместни и водят към обратни резултати. След Втората Световна война настава златният век на Америка – икономиката и благосъстоянието на хората бързо израснали.

Но това време приключи, въпреки, че не ни се иска да мислим така. Икономистите сами са създали проблем, който ги е разрушил, защото са самодоволни, заработили са милиарди и не са склонни да видят собствените си грешки, вече не са способни да мислят трезво, да виждат в дългосрочна перспектива и отговорно да управляват.

Корабът остана без ясно и съгласувано управление. Събитията се развиват така бързо, и са толкова мащабни, че никой не може да събере всички главни сектори на икономиката – държавни и частни, които са необходими за развитие на националните и световни икономически стратегии.

[57737]

Filed under: Криза, глобализация - No Comments→

Въпрос: На какво ще завижда егоистът, намиращ се в общество на поръчителство?

Отговор: Той ще почувства, че в обкръжаващите има нещо, от което е лишен. Те се наслаждават на живота си, на взаимоотношенията си, а той не подържа такива взаимоотношения и не се наслаждава.

В крайна сметка, става въпрос за желание и наслаждение. Ако по някакво чудо твоето отношение към ближния се измени, ще усетиш вечния свят, ще почувстваш, за какво си струва да живееш, получавайки при това в милиарди пъти повече, отколкото получаваш в този свят. Целият е задвижен от искра, която го е създала, излязла от висшия свят. Всички наслаждения тук са само искра от висшия свят, който разкриваш в духовното.

Да се предаде това е невъзможно, обаче постепенно човек осъзнава, че тук е заложена огромна печалба: разкривам пътя, и излизам извън себе си, никога не боледувам, издигам се над живота и смъртта, и целият съм потопен в безкрайността, в безкрайно напълване, в съвършенство. И за всичко това трябва само вътрешно да се превключи от режима “за себе си” в режим “за другите”.

Всъщност, човек не страда малко през живота си, сам не осъзнавайки това. Вече сме свикнали към надпреварване без край, към натиск, към задължения от всякакъв род, към страхове. Дали може да се живее без опасения, без ограничения, без тревоги? Не знаем, какво означава това – да бъдеш свободен, когато всички блага са пред теб и нищо не те ограничава.

Ако само са доведе до човека, какво може да намери в сравнение със сегашния живот, той и сам ще види, че се намира в най-лошото от състоянията, в най-лошия от всички светове. И изходът е отворен – достатъчно е само да превключиш вниманието от “себе си” на “нас”.

В края на краищата, всичко зависи от нашето разпространение – от “агитацията”, както го нарича Бал а-Сулам.

От урока по статия “Мир в света”, 18.10.2011

[57978]

Filed under: Движението "Поръчителство", Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Поръчителство, Разпространение на методиката - No Comments→

Съобщение: Въпреки, че от началото на кризата на Уол- стрийт са минали вече три години, американското общество до този момент е в шок. На фона на некомпетентността на СМИ, кинематографистите се разполагат на предната бойна линия в борбата с несправедливостта на фондовия пазар и дори искрящия Холивуд се мобилизира на война с капиталистическата система, чиито продукт се явява. Как се случва?

В много филми, създадени за последните три години, е бил предприет опит да се проанализира тежкото поражение на американската икономика, вследствие на желанието за получаване на бързи доходи от нейните лидери. Разкриващата се масова несправедливост се оказала достатъчна причина за това, че кинематографистите на документалния жанр се приковават към това сложно и заплетено кълбо на взаимовръзки в бизнеса и държавните отношения.

Но покрай тази естествена реакция, тук се усеща по-силно и ключово изменение – нещо, което заплашва самия капитализъм.

Кинематографът демонстрира дълбок подход, той не се съсредоточава на конкретните дела или на издирване на извършителите на създалата се ситуация, а подчертава вредите в самата система, – обяснява, защо капитализмът – това е лошо, не само в САЩ, но и по целия свят.

Създателите на филми и зрители си задават само въпроса: свободната пазарна икономика не се ли явява някаква глупост, която някой се опитва да ни продаде? В холивудските филми са закодирани политически дебати, има много антикапиталистически гласове в САЩ – и тези забележителни гласове се появяват в филмите.

Реплика: Времето работи за разобличаване на егоизма и всичко, построено на неговата основа. И, макар, че това е цялата наша природа, не можем да си представим, как да построим нещо извън него, но животът ни избутва към създаване на отношения, обратни на егоизма, и ни довежда да търсим реализация обратна на неговите свойства – на отдаване и на взаимно поръчителство.

[58103]

Filed under: Криза, глобализация - No Comments→

Навсякъде вълнения, чак застрашителни, проявяващи се спонтанно и управляващи, никой не може да предскаже изхода от произтичащото. Както и самата криза, вълните от нея преминават през всички, и никой не остава в покой. Богатите са принудени да помагат на бедните, бедните манипулират в зависимост от тях богатите…

Колкото са по света  специалистите – икономисти, толкова са и мненията за причините на произтичащата икономическа криза. Забравяме, че кризата не е икономическа, а на цивилизацията – няма нито една област в човешката дейност, където да не се наблюдава криза.

Кризата е във всички създадени от нас обществени системи – здравеопазване, социална помощ, криза в брака и семейството, във възпитанието и в образованието… Несъмнено, кризата е привлякла вниманието към себе, когато е започнала да се проявява, като икономическа и финансова, доколкото от това пряко зависи нашето оцеляване. Но за разкриване на причините, е необходимо да се разглежда в цяло, като криза на цивилизацията.

Причината за кризата е една – светът става, с всеки ден, по своята природа, все повече взаимосвързан, взаимнозависим, вътрешно в себе си, от природата – и затова, с всеки ден става все по-противоположен на днешните връзки и структура, които сме наложили, във вид на отделни държави, общества, противодействащи системи и др. Именно ежедневното увеличаващо се отличие на все по-проявяващото се единство на света на създаденото от нас структурно разделение,  се явява увеличаващата се криза.

Не сме в състояние да спрем проявата на вътрешна глобалност и интегралност на света  –  това произтича от неговата изначална същност, на която не сме в състояние да влияем.

Наблюдавайки  постоянно растящата конфронтация между вътрешната структура на света, в която се проявява неговото единство, и външната, човечеството, в което се появява неговата раздробеност и противоречия, не можем – това предизвиква в нас многостранна криза.

Единственото решение на проблема на развиващата се криза, на нашата растяща конфронтация с природата, – е в постепенното достижение на цялото човечество до единство, всеобщо поръчителство, равновесие със себе си и природата, разумно потребление.

Това противоречи на нашата егоистична природа – и затова е възможно само при пълно обкръжаващо положително въздействие на всеки човек и неговото обкръжение.

За това трябва формиране на ново обществено и лично съзнание, което може да се достигне при общо глобално образование и възпитание за проявяващата се в света глобална интегрална връзка между всички хора.

Необходимо е решение от всяка държава за формирането на социална среда, среда на възпитателно въздействие.

Създаването на СМИ чрез привличане на учени и специалисти, обясняващи новия глобален свят, неговите обществени закони, необходимостта да се следват заради оцеляването – това е образователната част.

Несъмнено, при първите стъпки в това направление, ние незабавно и явно ще почувстваме отстъпването на кризата.

[57887]

Filed under: Движението "Поръчителство", Криза, глобализация - No Comments→

Когато чета във вестниците за нещастията, които се случват с нас: човек паднал от петия етаж, или в дома на някой се взривила газова бутилка, аз чета не за законите, които хората не спазват, а за техните следствия и не разбирам откъде идва всичко това.

Ученият изучава, че падането от петия етаж е подчинено на закона за земното притегляне с определена сила – при това силата на удара в земята е такава, че човек умира; или, ако доближим нещо горящо към газовата бутилка, тя може да се взриви, защото там се съхранява такъв газ, такава система и т.н. Тоест трябва да изучавам законите и тогава ще мога да предотвратя нещастията.

А за кое пишат вестниците? За следствията от това, че аз не знам законите на природата. Затова вместо цялата тази информация е необходимо възпитание, образование. Тогава всичко ще ми е наред. Аз не само че няма да скачам от петия етаж, да хващам оголен проводник или да възпламенявам газова бутилка, а ще виждам по какъв начин предизвиквам урагани, цунами и т.н. Няма да изсичам горите само за да си направя абсолютно ненужни играчки. Няма да унищожавам кораловите рифове, без които ще изчезне микрофлората на океана.

Ако ти започнеш да обясняваш на всички, че трябва да сме в равновесие с природата, а не да вървим срещу нейните закони и само така ще спечелим,- тогава ти сам, на практика, ще станеш средство за масово възпитание.

От беседата за поръчителството, 25.09.2011

[58075]

Filed under: Движението "Поръчителство", Криза, глобализация - No Comments→

Стремежът на човек към отдаване на другите се натрупва постепенно, в течение на много време и означава поправяне на желанията. Ако мога да ги съкратя, тъй като виждам, че живот в егоизма не носи никаква радост. Чрез обучението и влагане на усилия аз привличам слабо светене свише. И макар и да не знам що за светлина е това, тя ме поправя и изменя, като постепенно ме довежда до усещането за ценността на отдаването.

Започвам да чувствам, че се стремя навън, към ближния, към съединение с останалите. Възприемайки ги като части на моята душа. Такъв е резултата от въздействието на светлината. Възвръщаща към източника! Това изменение се случва отвътре, само, благодарение на усилията, ученето, участието в разпространението, връзката с другарите ми.

Така достигам до решението, че не съм съгласен повече да бъда получаващ и да вземам повече от жизнено нужното ми. Започвам да ненавиждам егоистичното получаване. И от този миг в мен започва да се развива стремеж към отдаване – също за сметка на светлината.

Аз само се старая, моля, обръщам се нагоре с молитва, искам! И така заставям светлината да работи над мен. И накрая – светлината извършва в мен поправяне. След което започвам да усещам в себе си стремеж към ближния, истинска любов ! Тоест не такава, от която сам да се наслаждавам. Аз вече съм построил бариера, която не ми дава да се наслаждавам егоистично. А само от самото отдаване!

Развиването на такъв стремеж в човека се нарича „седем дни на празника Сукот“, в които той започва да получава светене от обкръжаващата светлина, възвръщаща към източника. Тази светлина формира в човека свойството Бина – вяра над знанието ! Стряха,покрив на специална шатра, която строят в Сукот от „отпадъците от селския двор и винарната“. Тоест от тези желания, които той по-рано е пренебрегвал в егоизма си, като ги е смятал за ненужен боклук. А в желанието да отдава, напротив, той ги издига високо над главата си.

И накрая, достига до състояние, в което проверява сам себе си – устремени ли са всичките му желания към отдаване? Затова той проверява „сянката си“ – свята ли е или е нечиста. Той се скрива от светлината и с това всъщност разкрива себе си, за да може след това светлината да влезе в него и да го напълни с намерение за отдаване.

Проверката на сянката след свършването на празника Сукот и изясняването дали тя се отнася към светостта или към нечистите сили – всичко това е установяване на отношение към своя егоизъм и преминаване в друго пространство – пространството на отдаването.

Аз преча на своето желание да се насладя и съм готов да получавам само заради отдаване, като по такъв начин превръщам своето получаване в отдаване. Аз и Той се обичаме и затова аз получавам от Него, за да Му доставя удоволствие.

Но всичко това се случва едва след проверка на сянката и всички поправяния, които символизират празника Сукот.

От урока по статия от книгата “Шамати”, 19.10.2011

[58130]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: Откъде ще дойде промяната: в резултат на натиска, с който народът ще принуди правителството да вдигне бедните до нормално ниво на живот, но това ще бъде принудителна мярка, когато нито едните, нито другите ще разбират защо правят това? Или ще стане промяна на съзнанието на хората?

Отговор: Не е важно по какъв път ще бъде постигнато, но това непременно трябва да бъде първото състояние на нашия път към поправянето,за да не остане и човек, на когото да не му достига хляб, и за всеки да има възпитание в новия свят.

Иначе, няма да престанем да получаваме удари, целият ни път ще преминава в страдания и беди, ако не въведем такова възпитание. А ако обезпечим на всеки хляб и възпитание, то това е достатъчно на всеки човек, за да напредва и постигне своята цел.

Не зная какво ще застави правителството да се обърне в тази страна – възможно е нашето разпространение, а е възможно и общата криза, която все повече ще нараства.

Ясно е, че всичко зависи от вътрешните изменения в човека. Но какво да правим докато хората се променят – не можем да заставим бедните да чакат и да седят без хляб? Затова е необходимо да се погрижим хората да получат необходимото.

И сякаш може да се зарадваме, че хората имат проблеми, които ги заставят да излязат на демонстрации по улиците, и това дава възможност да отидем при тях и да им разкажем за поръчителството? Но не, именно законът за поръчителство ни задължава първо да се погрижим за това, всеки да има хляб!

Затова, на мястото на правителството, аз бих реализирал първо тези две програми. Първо: да се вдигне всеки по-високо от нивото на бедността – това трябва да е икономическа програма. И второ: да се обезпечи на всеки интегрално възпитание и знание за новия свят, което е необходимо на човека днес , за да оцелее.

С това решаваме и всички останали проблеми: възпитанието на децата, разпадането на семейството, отношенията между хората. Всички поправки ще изхождат от общото интегрално възпитание, което ще се раздели на множество частни предмети.

А дотогава, народът ще притиска правителството, и противоположните сили ще играят помежду си, докато не излезем на авансцената и не разпространим методиката на поръчителството така, че тя дълбоко да се внедри в народа.

Сега, всяка страна действа от гледна точка на своята истина, но никой няма да има успех, защото без предварително възпитание за взаимно поръчителство и съединение, нищо няма да помогне. Всеки привежда прекрасни аргументи, и сякаш от своя страна е прав, и заедно с това, нито един не е прав, защото всичко, което те предлагат – не е решение.

Можем да се съгласим само с едно – преди всичко ни е необходимо възпитание. А след възпитанието, ще видим какви промени трябва да се направят в обществото. Защото възпитанието ще ни даде знание за света, в който се намираме. И всеки разумен човек разбира, че е необходимо знание преди да започнем да приемаме някакви решения.

Такива съвместни обсъждания, въпроси, са много полезни за напредъка. След седмица, две, ти изведнъж откриваш, че си друг човек: изведнъж започваш да мислиш по-глобално, по друг начин се свързваш с другите – това вече става твое нормално, душевно състояние.

И такива промени се постигат леко. Вместо това, да получава тежки удари, човек се променя само от това, че е прочел статиите и ги е обсъдил с другите – и вече влиза в новия свят. Ето това се нарича поправяне!

Из урока по статия от книгата “Шамати”, 02.10.2011

[58090]

Filed under: Движението "Поръчителство", Ежедневен урок, Криза, глобализация, Поръчителство - No Comments→

Редът на стъпалата никога не се променя, тъй като той произлиза от първото АВАЯ, от четирите степени на пряката светлина. И ако аз получавам светлина, то тя минава през всичките стъпала, (парцуфим), намиращи се между мен и Безкрайността.

Затова, мрежата, в която се намираме е непроменлива, с една дума – тя е като кристална решетка. В нея не могат да възникват никакви други връзки или да ме съединят по някакъв начин с някой друг. Но в тази система през цялото време стават някакви промени във формата, ако искам да получа от някъде нещо аз трябва да се наглася, да му се уподобя и тогава сякаш влизам във връзка с него.

Връзките се променят благодарение на промените в получаващия, и излиза, че аз през цялото време създавам различни състояния. Но те се определят от моите свойства, които всеки път се променят, обновяват се, за да съответстват на оня с когото аз се съединявам: към единия, другия, третия. Т.е. аз не определям какви ще бъдат промените, аз трябва да се грижа само за това, как да се издигам все по-високо и по-високо.

И когато се издигам в своите свойства (а аз имам 613 желания, в които стават всевъзможни промени) с това автоматически променям своите връзки, своето отношение с другите духовни обекти, с различните групи, с хората и другите съставни на общата душа. Затова всеки път ми се отваря един нов свят.

Но този свят зависи от мен – в сравнение с постоянно съществуващата система, която се намира пред мен в своята завършена и съвършена форма.

Затова кабалистите ни разкриват своите постижения, за да може всеки изминаващ този процес на поправяне, всеки път да се свързва с тази система в нова форма. Сякаш има за връзка някаква свързваща матрица, кристална решетка, в която ти през цялото време задействаш различни връзки. Но всеки изкачващ се по стъпалата и издигащ се от състояние в състояние, разкрива все по-широки, дълбоки, богати връзки – и като количество и като качество.

Благодарение на тази система за връзки, той постига нейния Създател.

От урока по ”Въведение в науката кабала ” Птиха, 18.10.2011

[57968]

Filed under: Ежедневен урок, Общата душа "Адам" - No Comments→

Всичките празници са символи на духовното напредване на човека. Ако започна да развивам в себе се желания за отдаване, то минавам през ”покаяние”( период преди Нова година, Рош а-шана) , когато изяснявам своето зло. Тоест, виждам доколко е голямо моето его, на което не мога да се съпротивлявам, извършвайки много престъпления – както е казано в покаянието в молитвата на Рош а-шана: ”Ние престъпихме, ние предадохме”…

И тогава виждам, че съм задължен да започна соя път отначало и да извърша в себе си преврат от егоист, използващ всичко в своя полза – в отдаващ, грижещ се само за ползата на ближния. Тъй като започвам да разбирам, че аз самият съм истинския, т.е. ”ближният” това съм аз, който ми се струва чужд. А онзи който ми сер струваше, че съм аз самият – тъкмо това не съм аз, а тъмната сила, моето его, седящия в мен змей, който през цялото време изисква за себе си напълване.

Ако човек достига такова отношение спрямо себе си, като към хитрия змей, а към другите – както към самия себе си, към своето истинско АЗ, то такъв поврат в съзнанието се нарича за него начало на Новата година. След това, не му остава нищо, само да се поправи, т.е. да стане като висшата сила, силата на Твореца – отдаващ. Получаването за себе си ни дава усещане за ”този Свят”. Ако моето Аз е настроено на отдаване, навън към другите, то аз започвам да усещам в това устремяване другия свят – висшия.

Отдаване е, когато обичам някого и затова искам да му дам наслаждение, сякаш другар на другаря си или стопанин на гостенина си. Толкова се грижа за него, че съкращавам своите собствени желания и не искам да получавам никакви наслаждения, мислейки само за неговото удоволствие.

А след като имам вече този ”щит” гарантиращ, че няма да получавам повече за себе си, сега съм готов да получавам и с това да доставям удоволствие на другия.

Цялото получаване е само за него, както казват на дете: ”Хапни за татко, хапни за мама”. Но в духовния свят това не е просто действие. Аз трябва да съкратя своето желание и да го разкрия за наслаждаване, мислейки само за ближния. Т.е. моят разум и сърце се намират в него, и тогава цялото преминаващо през мен наслаждение – преминава с разчет единственно за другите.

От урока по статия от ”Шамати”, 19.10.2011

[58133]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Мнение: Писмо, написано от Албърт Айнщайн на 10 юни 1939г., три месеца до началото на Втората световна война: ”Евреите нямат друго средство за самоотбрана, друго оръжие, освен солидарността”.

[57896]

Filed under: Движението "Поръчителство" - No Comments→

Въпрос: Как книгата “Зоар” може действително да бъде за народа, а не само за хората с точка в сърцето? Или за тези без тази точка в сърцето “Зоар” е просто още една книга?

Отговор: Идва време, когато всеки човек по света ще разбере, че всички сме свързани помежду си в определена мрежа от връзки, както сега вече се разкрива на образованите хора, заинтересувани от това, да узнаят какво се случва по света, които се занимават, изучават и изследват това.

Има хора, които просто имат такова вътрешно усещане, има 10% алтруисти, които чувстват, че целият свят е взаимосвързан. Но това, че той е взаимосвързан още с нищо не го подсказва, човек просто смята, че понеже всички са свързани помежду си, трябва да се отнася добре с другите.

Но ако в степента на моето знание за всеобщата връзка вече трябва да задействам света и никакви мрежи от връзки по целия свят не работят: нито мрежата на снабдяване, нито на възпитанието, нито на промишлеността, нито на финансите – никакви връзки между хората не работят, тогава трябва да зная как да ги насладя. Значи, трябва да се уча. Откъде мога да зная къде да го науча? Никъде не е написано. В какъв университет го изучават? Къде е картата с разписанието на връзките ми с всеки? Нищо такова няма!

Работата е в това, че мрежата трябва да се разкрие между нас. Как се разкрива? Когато усещаме жизнена необходимост от това, защото искаме безопасен, устроен, благополучен живот за нас и нашите деца, без стихийни бедствия и удари от всички страни, тогава трябва да узнаем правилната връзка между нас. Как да я познаем?

Кабалистите казват: ”В тази особена книга, наречена ”Зоар”, е написано за правилната връзка между вас. Ако се стремите към това – четете!”. И тогава откривам книгата, чета страница след страница и виждам, че това работи.

Хората ще видят, че това работи, защото когато голяма маса от хора започнат да се занимават, се случва това. Във всеки случай ще им се наложи да бъдат свързани с кабалистичните източници – дори да е с нещо си, както сега религиозните хора четат тази книга, не знаейки за вътрешното й съдържание. Защото цялата Тора говори за връзките между хората, но те я изучават в друг план.

Затова по всякакъв начин трябва да завършим книгата ”Зоар за народа”, над която започнахме да работим и да я поднесем на света, понеже това ще е част от ученето. Без тази книга хората не ще могат да минат, както е написано: ”С помощта на книгата “Зоар” ще се освободят от изгнанието” – не 1%, а всички. На всички ще им потрябва да се учат по нея в някаква степен.

От урок по книгата “Зоар”, 18.10.2011

[57964]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Разпространение на методиката - No Comments→