Някога, по време на обучението ми при Рабаш, в групата възникна особено състояние на подем, въодушевление и аз тогава попитах: ”Какво не ни достига за пробива?” И той отговори: ”Не ни достига атака”.

Това беше година, в която положихме много усилия, готвейки се за празника Сукот, построихме нова Сука по особено строги правила, които Рабаш искаше да съблюдава. Тя цялата беше направена от дърво, без нито един железен гвоздей, които бяха забранени съгласно неговите условия, и с особено плътен покрив, почти не пропускащ светлина.

За това положихме много сили, работейки заедно и видимо се създаде съвършено особена, топла атмосфера. Рабаш тогава даде особено обяснение по време на урока – или това на нас така ни се стори, че бихме могли да възприемаме повече. И тогава попитах: ”Какво все още не ни достига? Цяла седмица прекарваме заедно по цял ден в Сука: учим се, разговаряме – защо с нас не се случва пробива?”

И тогава той каза, че това още не е достатъчно. За съединяването е необходима атака. Така е било и на излизането от Египет, когато народът се е съединил заедно и тогава излезли. Не може да се излезе без съединение. И до тогава било същото, когато синовете на Израел се отчаяли от тежката работа в градовете Пита и Рамзес и закрещели заедно към Твореца, чувствайки, че нищо не се получава с тях.

Така било при пресичането на края на морето, когато почувствали, че отзад ги преследва войската на Фараона, а от пред, пътя им преграждат вълните на Крайното море. А когато стоели около планината Синай, то от една страна натиск им оказвали жените, обграждащи ги в кръг. (И въобще е написано, че още от Египет, народът е излязъл, благодарение на праведните жени, които оказвали силен натиск върху мъжете). А от друга страна, Творецът предложил условие: или се съединявате, или тук ще бъде мястото на погребението ви.

Виждаме, че условията, които се разкриват тук – съвсем не са прости, подобно на родилните болки. И само ако ги приемеш, може действително да се родиш в нов свят.

От урок по статия на Рабаш, 14.10.2011

[57578]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: Означава ли, че с нарастващата криза по света, е време да престанем да играем на кукли и да започнем да се грижим за настоящето на ”детето”?

Отговор: Разбира се. Дошло е времето да се отиде при народа – при всички онези, които се противопоставят на съществуващото състояние в света. А от друга страна, трябва да се разработи и да се поднесе на света методиката за поправяне.

Защото днес целият свят крещи, само че всеки вика по своему. Икономистите крещят за икономическата криза по форумите си, а обикновените хора, усещащи тази криза непосредствено в стомасите си, излизат на демонстрации. Но в продължение на броени месеци тази криза ще бъде достатъчно усетена от всички – и от богатите, и от бедните.

Защото за човека не е важно, колко  и какво количество ще бъдат – всеки измерва чрез усещанията си, оценявайки себе си спрямо обкръжението. Живеем с усещанията си и не сме способни да се оценим по друг начин.

Затова всички ще почувстват, че губят живота и надеждата си. И най-главното – това е загуба на надежда за бъдещето. Защото, ако сега ми е зле, но утре ме очаква нещо по-добро, това ми го допълва светлината. Вътрешната светлина плюс обкръжаващата светлина, утрешното очакване – двете неща заедно ми създават усещане за живот.

И обкръжаващата светлина – тук даже е по-важно, защото не съм ограничен от желанията си. Днес мога да съм беден студент, който няма нищо, и който се препитава с хляб и вода, наемайки ъгъл в чужд дом. Но знам, че утре ще се изуча и ще стана ценен специалист и ме очаква светло бъдеще. Тази надежда ме огрява.

В основни линии, живеем с надежда за бъдещето – обкръжаващата светлина. Защото не сме животни, живеещи само за днешния ден – човек живее за бъдещето. А ако няма бъдеще, то за мен е по-добре да умра, отколкото такъв живот. Животът се измерва с това, което ще бъде, започвайки от следващия миг и по-нататък, а не с това, което е точно сега. Само животното се успокоява с това, което има в дадения момент и не проверява запасите си. Това добавяне на богатство, което донася обкръжаващата светлина, се намира извън физическото тяло. Животното или малкото неосмислящо дете не чувстват това.

Затова най-главният проблем на днешния ден е загубата на обкръжаващата светлина, а не вътрешната светлина на текущото ни състояние в този свят. По тази причина, главното заболяване на днешния свят е депресията, разочарованието, усещането за безсилие. Интересното е, че в състава на хомеопатичните лекарства за депресията влиза златото.

Светът ще бъде, само това не разбираме, че трябва и нашата помощ. И ако не я предоставим своевременно, то той ще обърне погледа си към Израел и ще я изиска, както е написано от пророците. И тогава ще започне голям смут и война, защото инстинктивно хората ще усещат, че тук се намира коренът на проблема.

Всичко зависи от това, ще ни се отдаде ли по-рано да обясним на света, що за състояние е това и че имено тази точка открива нови възможности за разцвет – само в друго разбиране. Защото сме порасли и е време да заменим парцалената кукла с истински неща, притежаващи дълбоки ценности. И на нас предстои да открием така очите на цялото човечество – хората сами няма да могат да прозрат, защото в тях няма светлина, възвръщаща към източника – тази сила, която развива малкото дете. Тази светлина не може да достигне до другите по друг начин – само чрез нас.

Трябва да се погрижим за това и колкото е възможно по-скоро, на всички места, на които можем да се обърнем към народа – от участието в демонстрации до икономическия форум, формулирайки обръщение за тях. Независимо от това, доколко ще бъде прието – трябва да се направи всичко възможно.

От урок по статия на Рабаш, 11.10.2011

[57324]

Filed under: Движението "Поръчителство", Ежедневен урок, Развитие на егоизма, Разпространение на методиката - No Comments→

Въпрос: Защо законът за поръчителството е скрит от нас? Защо учените не могат да го въведат?

Отговор: Ти би искал да поставиш човек пред факта: ще помислиш лошо за съседа – върху теб ще падне камък; ще причиниш някому вреда – ще получиш страшно уведомление от банката. На теб ти е необходим незабавен отклик на всяко действие – награда или наказание. Ето какъв би бил законът на природата, неоспорим факт.

Работата е в това, че човек трябва да има свобода на избора. Ако действахме инстинктивно, то не би имало проблем. Природата би ни натиснала и би ни сляла в едно цяло. Това е много просто: достатъчно е нагледно да ми се демонстрира, че ще загубя от разединението – и ето вече се усмихвам на всички и съм съгласен с всички. Имам приятелско отношение, грижа се затова, дали всички са получили добавка наравно с мен, проверявам дали някому не е дадено по-малко. Дай ни поръчителство ”чрез факти” – и с радост ще изпълняваме програмата му.

Обаче трябва да пристъпим към него чрез свобода на волята, трябва сами да построим в нас човешката степен. Ето защо новината за единството е обвита в мъгла и сме изгубени в нея, лишени от твърди ориентири. Само напипваме, разбираме нещо – и отново всичко изчезва зад пелена. Защото иначе не би сформирал човека в себе си.

В крайна сметка мъглата не е важна. Глупав или умен, непохватен или сръчен – това няма значение. От теб се изисква само едно: построявай обкръжението. Като дете правещо къща от кубчета, трябва да построяваш изкуствено обкръжение – по примера на това, какъв би искал да станеш, ако би могъл да поискаш.

А ако бездействаш – ще те задължат към това косвено, с помощта на беди и страдания. Обаче и бедите никога няма да подчинят твоето естество, няма да ти ”извъртят ръцете” – защото тогава ще се върнеш на ”животинската” степен и ще построиш обкръжение инстинктивно, за да се спасиш. Това би бил социализъм по съветски модел, само че вместо зад гърба ти да стои КГБ, ще стои Творецът. И би станал животно, обединен с други животни в стадо. Нима това е творение? Нима така може да се достигне степента на Твореца?

От урок по статия ”Мир в света”, 12.10.2011

[57435]

Filed under: Движението "Поръчителство", Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство, Свобода на волята - No Comments→

През цялата ни история на развитие, когато Израел е съществувал като духовен народ, след периода от изхода от Египет и до разрушаването на Храма, през всички изминали 2000 години кабалистите са образували малки групи помежду си и това е било достатъчно.

Но сега трябва да изградим нова система на взаимно отдаване по абсолютно осезаем начин като всички връзки и системи, действащи в този свят. И днес трябва да я изградим не само във вътрешни връзки между нас, както са го направили групите кабалисти, които са разкривали свойството отдаване помежду си, а свойството отдаване трябва да се реализира в материята на този свят!

Това трябва да бъде цялостно и осезаемо приложение на духовното свойство в нашия живот, отпечатано във всички народи, индустрията, търговията, отношенията на човека със света и обществото, във всички системи. То трябва да се разкрива на всеки етап, във всеки елемент и част от материалните връзки, в целия ни ежедневен живот, свързан с храна, секс, семейство, чест, власт и знание. С други думи, всичко, което съществува в този свят, трябва да съществува с намерението за отдаване.

Преди всичко е нужно ново възпитание и едва след това можем да започнем с поправянето, защото ако започнем да поправяме обществото преди да поправим себе си, ще го разрушим дори повече. Светът ще стане дори по-лош, за да ни покаже нашия недостатък!

Ако днес не осъзнаете, че сте не поправени отвътре и възнамерявате да промените нещо отвън, всички промени, които ще наложите, нарочно ще бъдат обърнати вътрешно така, че да се върнат обратно и първо да поправят вас. И основавайки се на вътрешното поправяне, ще можете да излезете с външни промени – отвътре навън. Това е единственият начин да поправим реалността.

От урок по вестник „Народ“, 06.09.2011

[53822]

Filed under: Движението "Поръчителство", Духовна работа, Ежедневен урок, Разпространение на методиката - No Comments→

Въпрос от английския блог: Намерих в блога въпрос: ”Къде е Исус Христос в кабала?”, на който вие сте отговорили: ”Него го няма”. Как така? Ако кабалата говори за физическа енергия, нима може да се отделя от оня, който я генерира? Това е все едно да се опиташ да караш кола без газ. Ако махнем педала на газта колата няма да работи.

Бог – е източник на всичко съществуващо. В книгата Битие е казано: ” Да бъде светлина!”. Нима светлината не е енергия? За какво му е потрябвало на Бога да отделя от себе си онова, което е създал? Защо кабала няма отношение към религията, та нали Бог е източника на цялата енергия, на всичко съществуващо на небесата, на земята и под земята?

Отговор: Вие говорите за Твореца или за човека, за онова което се разкрива или за това, в което хората вярват? Аз мисля, че това е въпрос на вярата, която няма никакво отношение към науката. Вие не питате физика, а къде във вашия ускорител се проявява божествената сила… Кабала говори само за това, което ни се разкрива на нас, хората, при развитие в нас на силите за отдаване и любов.

[57535]

Filed under: Въпрос-отговор - No Comments→

Въпрос: Защо всичко е устроено така, че вестта за единството трябва да дойде в света от някаква непонятна организация, още повече – разположена в Израел?

Отговор: Тя произлиза от хора, чието вътрешно желание доведе до необходимост – те искат да знаят защо живеят!? Благодарение на този стремеж те разкриват програмата и целта на творението – и я реализират. Точно те се наричат „Исраел“ –  „устремени направо към Твореца“. Това название е вече на пет хиляди години, а то се е появило още преди това, когато е възникнал народа на Израел.

И ето тези хора разпространяват в света посланието за единство. Така е станало.

Светът ще трябва още да разбере – неговият антисемитизъм е предизвикан от това, че в този народ е заложена сила, която обединява всички. Хората не искат да се обединят и именно затова ненавиждат народа и страната Израел. В това е същността на тяхната ненавист и тя тепърва ще излиза на бял свят.

Самите ние все още трудно приемеме и усвояваме думите на кабалистите. Неуспели да ги чуем ние отново и отново ги забравяме. Всичко това трябва да се има предвид, когато тръгваме на разпространение.

Обяснението ни трябва да бъде шлифовано, сладко на вкус, достъпно и понятно на човека, към който се обръщаме. Не трябва да питаме за неща, на които ние самите още не можем да си отговорим.

„Светът трябва да се обедини. Не ние сме казали това. Това откриват днес специалистите и учените…“ Ние като рекламно агентство на известните експерти разказваме за това, което става вече очевидно. Цитираме думите на специалисти, на известни хора, на видни деятели, политици, журналисти, теле- и радио- водещи… Ние сякаш говорим от тяхно име, без да излагаме на показ това вътрешно съдържание, което ще напълни тази форма.

Главното е хората да започнат да се изменят. А след това те все едно ще намерят път към нас. Веднага щом изпитат необходимост от това.

От урока по статията “Мир в света”, 12.10.2011

[57433]

Filed under: Движението "Поръчителство", Ежедневен урок, Разпространение на методиката - No Comments→

Днес човечеството преживява родилни мъки – ражда се нов свят. Но тези външни условия разкриваме ние самите. А в света нищо не се изменя. Днес в света има хора, които се самоубиват заради икономическата криза или поради други страхове и проблеми. Но едновременно с това, могат да се срещнат и такива хора, които не се вълнуват от нищо и не забелязват никаква криза.

Всичко зависи от това как човек открива света . А самият свят няма собствена, независима форма. Затова можем да пребиваваме в спокойствие, приемайки че всичко е добре и очаквайки, че обичайнито течение само ще ни отнесе нанякъде. А можем да доведем себе си до такова състояние, когато ще почувстваме, че не сме съгласни повече да оставаме така. И сме длъжни накрая да се съединим и да разкрием духовното, което се разкрива само в съединението.

Всичко зависи от натиска, който сами оказваме. И тогава обичайната спокойна реалност, в която живеят всички останали хора, ще ни се стори като египетска тъмнина. Ще почувстваме, как ни гонят враговете, войската на фараона и сме длъжни да скочим в духовния свят, като във вълните на Червено море.

Всичко зависи само от това, как човек възприема своето състояние и с това не оставя за себе си никакъв изход, освен да се съедини с останалите.

От урока по статия на Рабаш, 14.10.2011

[57575]

Filed under: Движението "Поръчителство", Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Криза, глобализация - No Comments→