Въпрос: В статията “Мир в света” Баал а-Сулам пише, че “ние отдаваме на ближния си без всякаква изгода за себе си”. Какво значит това?

Отговор: Всички се намираме в света на Безкрайността, в чудесна система. Отдаваме един на друг, всички души са изцяло поправени и напълнени. Края на действието е заложен в първоначалния замисъл. Нищо не ни разделя и всички сме слети с Твореца. Той и името му са единни.

Да,намираме се в света на Безкрайността, но за да осъзнаем това състояние, да го изживеем, да го притежаваме, да го разбираме в цялата му дълбочина и чрез него да осъзнаваме Силата, която го е породила, ще ни е необходимо разбиране и осъзнаване на всичките му детайли.

И затова се намираме в съвсем друго състояние и започваме помалко да се развиваме. По същия начин бебето не знае къде се намира, какво става наоколо и кой се грижи за него. Но постепенно му помагат да порастне, докато не стане голям човек.

Вярно е, че и сега се намираме в света на Безкрайността, но не в усещанията си. И цялата ни работа се състои в това да се върнем в истинската реалност – да разкрием съществуващото. По този начин Творецът ще се разкрие на творението.

Аз разкривам вече съществуващото и всичко зависи от мен. Затова Баал а-Сулам казва, че става дума не за друго, а за психологическа работа със себе си. С помощта на вътрешни промени разкриваме истинското състояние, в което изначално се намираме.

От урока по статията “Мир в света”, 25.10.2011

[58637]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: Как можем да си представим парцуфа? Как се проявява в човека?

Отговор: Парцуф – е порционно получаване на светлина заради отдаване.

Ако имам някакво желание и го реализирам заради себе си – то е егоистично желание. Да предположим сега имам желание, в което мога да получа някакво наслаждение. Светлина. Когато светлината влиза в желанието, то тя мигновено го неутрализира. Става нещо като унищожаване. По същият начин, по който наслаждението, с което напълвам себе си, изпразва дори много силното желание.

Желанието не може да се съхрани, ако то получава желаното. И затова при получаване на наслаждение то угасва. Загуби ли се желанието – и наслаждението не се усеща. Тоест получаването на наслаждение унищожава самото наслаждение и аз в резултат на това оставам празен. Именно това става днес в света. Усещането за празнота ни гони напред, неизвестно къде. Изведнъж чувстваме, че наслаждението  не ни носи усещане за удоволствие. И в резултат на това сме празни.

В какво е същината на безкрайното наслаждение?

Ако съществуват два обекта и аз получавам от единия и предавам на другия, то през мен протича цялата светлина. Аз я получавам от някой не заради себе си и я предавам на друг, за да го насладя и т.н. по кръга.

Да предположим, че съществува огромно място и в него – множество части на разстояние една от друга. Какво означава „разстояние“? Всяка от частите усеща егоизма си и над този егоизъм те започват да строят помежду си връзки, получавайки една заради друга.

В резултат на това между тях циркулира постоянно, безкрайно наслаждение, което в никакъв случай, в нито един от тях не се унищожава. То е съвършено, напълва всички и изцяло, защото нито един от тях не получава заради себе си – всеки получава, за да предаде на другите. Но наслаждението, което преминава между тях и се предава от един на друг, в резултат циркулира между всички.

Така човек, получаващ заради себе си, ако той може,нека да държи дори и само един килограм наслаждение, то с това би „запушил“ себе си. И не е в състояние да получи повече, защото той вече се радва. Когато получава, за да отдаде на другите през него може да премине безкрайно наслаждение – не само по количество, но и по качество. Това е всичко, което можете да си представите. Всички други желания, които се усещат като наслаждение, той започва да чувства и в себе си. В резултат всеки от нас, като отделен малък егоист, расте и чувства тази светлина като светлина на безкрайността.

Ето какви възможности имаме благодарение на това, че можем да се обединим и да започнем по този начин да се включваме в единна информационна система. Днес, в нашето развитие постепенно пристъпваме към това.

От виртуалния урок, 16.10.2011

[58616]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група - No Comments→

Въпрос: Ще може ли всеки човек да продължи да се занимава със своите дела, превключвайки ги за общото благо? Или ни се налага да съкратим полето си на действие?

Отговор: Разбира се, няма да мине без съкращения. Защото кризата продължава и все повече хора ще попълнят редиците на безработните. Трябва да се внесе в системата обучение за новия свят и принципите на обединението, което иска Природата.

Нашата работа е посредством разпространение и възпитание да привлечем светлината, възвръщаща към Източника. И тогава, ако всичко мине по оптимален начин, светът меко, като на въздушни възглавници, ще се промени в сферата на заетостта– така че хората, услугите, на които не трябват за обезпечаване на базовите потребности, плавно да преминават към обучение. То и ще стане тяхна основна работа.

Техническото изпълнение сега не е толкова важно – светлината ще ни даде разум и чувства, тя ще направи всичко, тя сама ще направи разпределянето. Ние трябва само да я привлечем, предизвиквайки промени в себе си и в света, а от друга страна, да следваме външния натиск на силите на Природата. Така, постепенно, ще започнем да произвеждаме по-малко безполезни неща, по-малко да замърсяваме обкръжаващата среда, по-малко да си натрапваме един на друг ненужни услуги и ще излезем от старите рамки на производство. Промишленост, търговия, власт – всичко ще се “отвее” до базовото ниво, до нормалните условия на живот за човешкия род.

А всички хора, с помощта на новата система на възпитание, ще пристъпят към обединението, в което ще започнем да разкриваме своята следваща, духовна степен – степента на човека. Защото в духовен смисъл, всички ние до сега се намираме на “животинската” степен на развитие.

От урока по статията “Мир в света”, 23.10.2011

[58425]

Filed under: Движението "Поръчителство", Ежедневен урок, Криза, глобализация - No Comments→

Въпрос: Как да свържем схемата на мирозданието, която изучаваме, с развитието на сегашната криза?

Отговор: Малхут на света на Безкрайността се е разделила на огромно количество отделни егоистични части, които сега трябва да придобият своята обща схема.

По какъв начин? Тази схема не я знаем и не можем да я знаем – тя е много сложна. Впоследствие тя ще ни се разкрие. Но между нас съществува огромно количество връзки и ние, все едно, трябва да възстановим тези връзки. Когато работим един с друг, разпространяваме, обединяваме се, ние по този начин ги възстановяваме.

Именно това трябва да правим. В това е нашата задача и за това говори науката кабала.

Днешната криза е разкриване, от една страна на системата на всеобщата взаимовръзка /червеният цвят на рисунката/, а, от друга страна, – на това, че сме егоисти и не желаем да сме свързани един с друг. Всеки от нас е отделен егоист.

Какво трябва да се прави? Кризата възниква от това, че ние сме отделни егоисти, а самата система е алтруистична. Къде да се дянем един от друг? – Не можем да отидем никъде. Няма да можем с никакви подпиралки да оправим тази криза, макар в Европа вече дълбоко да са се замислили как да намерят изход. Но те няма да могат да измислят нищо, защото единственото, което може да се направи е да се възстанови интегралната система на взаимовръзка между нас. Ако не я възстановим, нищо няма да постигнем.

Целият проблем е в това, между нас да функционира Висшата светлина и ние да можем да му открием пътя чрез себе си един към друг. Ето това се нарича “взаимно поръчителство”. Аз откривам светлината за теб, –  ти за мен и така я разкриваме един за друг, докато светлината не запълни целия обем на света на Безкрайността.

Днес ние се намираме в началото на пътя. Всичко това трябва да го правим ние с вас. За това съществува науката кабала. Затова ние излизаме по улиците и се опитваме да го обясним на хората.

В степента, в която те се включват към нас, на нас ще ни е по-лесно да отворим всички пролуки, всички клапани по пътя на Висшата светлина. Надявам се, по този начин много бързо да се доближим към решаването на кризата. Ние имаме лекарство, средство лекуващо това. Трябва само напълно да го разкрием за себе си и другите и да започнем неговото прилагане.

Желая ви успех по този път. Надявам се, че ще видим светлината не в края на тунела, а преминаваща през нас.

От виртуалния урок, 16.10.2011

[58498]

Filed under: Движението "Поръчителство", Духовна работа, Духовна работа в група, Криза, глобализация, Разпространение на методиката - No Comments→

Родени сме с такива свойства, които не ни позволяват да създадем балансирано, здраво, обединено общество. Колкото и да се стараем, самата ни същност ни лишава от тази възможност.

Даже ако цялото човечество поиска истински да въведе ред със собствените си сили, изначалният порок, който ни е въведен, ще осуети всички старания. Може милиони години да се въртим около идеята за единство, но няма да ни се отдаде да я реализираме.

Само висшата светлина може да направи това. Собствените ни “инициативи” само ще ни добавят проблеми.

Ние сме седем милиарда, за цялата ни история егоизмът ни е израствал и накрая сме станали “кръгла” система, която обединява нашия егоизъм. Днес виждаме как “гайките” в тази система все повече се затягат, как тя се свива, ставайки все по-тясна и проявявайки нови и нови връзки помежду ни.

По рано тази взаимовръзка не се е проявявала, а сега става явна. Ще обозначим началото на този процес от 1995 година, макар Баал Сулам вече през 40-те години е писал за това, че светът е станал едно семейство.

Скоро ще настъпи 2012 година и системата пред очите ни се оплътнява. Проявяват се нови връзки, неразривни и специфични. А специфичността – това е поръчителството, в каквато и форма да се проявява то, положителна или отрицателна.

Така природата ни задължава да се обединим и ще продължи да действа, съгласно сроковете си посредством страданията. Въпроса е в това, каква компресия, какъв натиск ще е необходим за да кажем: ”Стига, с обществото нещо трябва да се прави”. А засега съвсем леко сме притиснати в менгемето.

Така или иначе, само висшата светлина, която ще дойде от своя Източник, може да ни даде мир. Само тя ще ни разкрие правилната взаимовръзка и ще ни промени така, че да поискаме да се обединим и по-точно, да признаем това, което вече съществува.

Защото ние сме взаимосвързани, но по неволя – и това е причината на кризата. Световната криза – това е проява на разрива между желаемото и действителното. Всеобщата взаимовръзка е факт. За нея свидетелстват специалистите и изследовотелите, за нея пише Баал Сулам. Тя е действителна, но нежелателна. И само висшата светлина ще ни даде нужното желание. Нищо друго няма да помогне на човека да измени природата си.

От урока по статията “Мир в света”, 18.10.2011

[58242]

Filed under: Движението "Поръчителство", Ежедневен урок, Криза, глобализация - No Comments→

Въпрос: Думите на Баал а-Сулам звучат като утопия. Ясно е, че ако всеки работи за общото благо, то на всички ще е добре. Но имаме ли средства да създадем такова общество?

Отговор: Разбира се. Съществува сбор от елементарни средства, позволяващ да направим това лесно и бързо, проникнати с ентусиазъм и обезпечавайки си огромно възнаграждение. Дори от чисто егоистична гледна точка това си струва . Тъй като ще се избавиш от всички беди в този свят, ще установиш добри взаимоотношения с другите хора и в тях ще придобиеш нов свят, пълен с блага. Какво повече от това?

Питаш : „Как да го направим?“ Чрез прилагане свободата на избора си . Създавайки обкръжение около себе си, което постоянно да ти промива мозъка и да оказва натиск върху чувството за изгодност в отдаването.

И в какво е проблема? Всичко е много логично. А ако не искаме това, то няколко бедствия в най-близко време ще изменят приоритетите ни. Когато загубиш работата си, когато хладилникът ти остане празен, когато децата искат неизпълними неща, когато жена ти започне да те притиска. Тогава, не намирайки друг изход, ще откриеш, че светът все пак може да се поправи.

Всъщност ти сам предизвикваш жестокото отношение на Природата. Ти си в конфликт с нея, не отговаряш на изискванията и към тебе. А изискванията и са ясни: глобално, интегрално, равно обединение с всички. Длъжни сме да вземем пример от Природата. По този път ни чака успех, а по другия – страдание. Така се проявява закона за подобие на свойствата, действащ във физиката, в биологията и във всички други области. До сега единствено човешкото общество се явяваше изключение от него. Но днес настъпи времето за съблюдаване на този закон и в обществото . И то по наше желание.

А ти опитай! Няма да можеш. Ще страдаш от нарушаването на закона, докато това не те принуди да го изпълниш. Така става винаги в хода на естественото развитие. И по рано си получавал различни по сила удари, които без да знаеш са те тласкали напред. Изпитвал си натиск от различни страни, решавал си възникналите проблеми. Понякога са ти били нужни войни и революции , по-силни пориви да се успокоиш, когато е ставало непоносимо.

Така си се развивал до сега, така ще се развиваш и по-нататък. Винаги ще има място за следваща крачка. Защото си чувствителен материал, желание за наслаждение. А с желанието можеш да направиш всичко. Само натисни на нужното място с необходимата сила и то вече крещи – „Искам!“ Крещи, защото не иска да страда. В това бягство от страданието можеш да се научиш на ум и разум. И да достигнеш до отдаването като до желано избавление.

Знаем от собствен опит, че лесно можем да изменим мнението си в зависимост от обстоятелствата. Достатъчно е те да се изменят и ние мигновено преизчисляваме, извеждайки на пиедестал новата истина.

– Каква ти истина?! Просто тук печелиш повече.

– Няма истина! – заявяваш искренно, въпреки ,че е искреността на корема ти , който те е заставаил да размислиш. Така действа желанието за наслаждение във всеки от нас.

И затова, ако не искаме смислено и осъзнато да напредваме, то Природата ще ни задължи на това. С несъгласието си с нейната програма за развитие ние сами създаваме бъдещи неприятни състояния. По-рано еволюцията ни е водила „на къс повод“, но сега всичко е различно. Теб сякаш са те привели в режим на очакване, предоставяйки ти възможност да вървиш самостоятелно. Опитай да направиш нещо, задействай свободния си избор, започни да организираш обкръжение.

Ако не го направим, то след известно време в обществото ще се появи негатив, който ще ни застави да се помръднем от мястото си. Например, днес откриваме, че хората не могат да пристъпят към обединение, не могат да ни чуят. За това сме виновни и ние, защото все още не сме се научили да разпространяваме материалите си така, че да са понятни и да сгреят сърцето на всеки. Като следствие се разкриват следните условия – на света му е зле, а на нас още по-зле. Защото в крайна сметка, работата е възложена на нас.

Ако не се обединим с добро и не се обърнем към света със силата на единството си, то след това трябва по трудния начин да го направим. Няма къде да избягаш от тази мисия. И Пророк Йона не е успял да избяга от предназначението си.

От урока по статията “Мир в света”, 24.10.2011

[58529]

Filed under: Движението "Поръчителство", Ежедневен урок, Криза, глобализация, Разпространение на методиката, Свобода на волята - No Comments→

Въпрос: Вчера бяха публикувани резултатите от изследванията, които откриха ядро от 147 водещи световни корпорации. Те тясно са преплетени помежду си, поддържат се един друг и за мнозинството отразяват понятието глобализация в неговия негативен смисъл – както онези които заграбват властта над света. Трябва ли тук нещо да се промени в резултат на нашето обединение?

Отговор: Аз не мисля, че ръководителите на тези корпорации са били толкова умни, че да инсценират подобен план. Конците е дърпала природата, която ги е довела до тази ситуация. Човек нищо не избира, той е движен от егоистическото желание, развило се в глобален мащаб.

В действителност работата не се ограничава със 147 – те компании. Ако се извърши подробен и задълбочен разчет, едва ли ще намерим каквото и да е извън тази мрежа. Но частта и ”над водата”, свързваща всички части може да се представи и по такъв начин.

От друга страна, тук се крие съществен проблем, който едрите играчи надушват. Мащабното взаимно свързване с останалите им предава сила, но заедно с това – и огромна слабост. Тъй като те са ”вързани” и нищо не могат да направят. Никой от тях не е в сила да се помръдне даже на милиметър. Конците между тях са се заплели и не е възможно да се освободят.

Излиза, че глобалната мрежа, вместо да дава власт, сама властва на всичките 100%. Светът вече не може да разкъса тази връзка и като следствие, не може да я промени за да подобри по някакъв начин своето положение. Никакви предложения няма да променят ситуацията с помощта на средствата, с които разполагат. Тъй като тези средства повече не действат, което и наблюдаваме с очите си през последните години.

Световните лидери са безсилни. Глобалната мрежа в дадената ситуация, по скоро ги принуждава към бездействие, доколкото обичайните методи, както икономическите, така и силовите, не носят полза. Наливай пари в банките, сменяй диктаторите – нищо няма да помогне. Светът се управлява сега от тази мрежа, и нейното движение не може да се спре.

Единственото, което можем да направим е да се погрижим за възпитанието на хората, за вътрешния напредък. Трябва да се сменя качеството на ”материала”, който свързват конците на тази мрежа. Самата нея няма да промениш, но качеството на съставните и части може да се подобри – и тогава връзката им ще се подобри. Само така може да се издигне цялата система на ниво взаимодействие и процъфтяване.

Това вече ще бъде нещо ново, съвсем не онова, което планираха власт имащите. Но то ще подсигури живота ни, а иначе мрежата ще започне да умъртвява онези, които се намират в нея. Светът трябва да разбере, че има само една възможност, един поход към съвременните проблеми – да се погрижи за световното възприятие на хората, да издигне тяхното съзнание, тяхното нравствено ниво. Тогава връзката им, обхващаща тяхната мрежа се издига от негатива на егоизма и протекционизма към единство, сплотеност и взаимно поръчителство.

Всички останали планове няма да помогнат. Към новото възпитание трябва да се привлекат хора с точка в сърцето, които привличат светлината, завръщаща ни към източника – а иначе няма да се получи нищо. В днешните условия ще проработи само ясното и тясно насочено направление на действието.

От урока от статията” Мир в Света“, 24.10.2011

[58526]

Filed under: Движението "Поръчителство", Ежедневен урок, Криза, глобализация - No Comments→

Ние сме индивидуалисти, егоисти по природа. Можем да се обединяваме в градове, народи и държави, но обединението на няколко държави е противоестествен процес. Виждаме какво се случи с Русия и други страни, които се разпаднаха.

Между хората трябва да съществуват връзки като в едно семейство, в което се обединяват и съхраняват любов, деца, имущество. Това е инстинктивна връзка, основана на страх, че може да заболея и ще се нуждая от помощ и подкрепа. Моите деца изискват нещо от мен, възползвайки се от естествената ми любов към тях, и аз съм длъжен да се грижа за тях.

Подобна инстинктивна връзка съществува и в народите. Разбира се, тя е много по-слаба отколкото семейната, но все пак тя съществува и също така е подържана от взаимозависимост, страх, нужда от подкрепа, чувство за сигурност, безопасност и пр., защото всички живеем в егоистичен свят.

Все още можем да живеем заедно и по един или по друг начин да се съгласяваме с общите проблеми, желания и цели в границите на своята нация. Разбираме, че трябва да бъдем свързани, за да можем да се договаряме вътре в държавата, защото извън нея съществуват много врагове.

Но много по-трудно е за различни народи и страни да достигнат до съгласие. Това обикновено се нарича „временно споразумение”, в което всяка страна намира някаква полза за себе си и веднъж успяла да постигне искането си, напуска останалите. Това се счита за нещо нормално в международните отношения.

Интересно е, че днес се разкрива ново условие: семействата се разпадат и се зараждат множество политически партии и движения. Те си противостоят една на друга, готови са да се унищожат и имат много повече проблеми помежду си, отколкото с хората от другите народи. Разбираме, че сме дотолкова свързани с хората, които са извън нас: други страни, нации, континенти и цивилизации, че трябва просто да намерим път към взаимно обединение.

От беседата за глобално възпитание, 04.09.2011

[57655]

Filed under: Криза, глобализация - No Comments→

Ето, най-накрая, има движение към начало за решаване на кризата:

Мнение: В. Рединг, главен заместник на Еврокомисията: Еврокомисията измисли нов начин да избегне дефолта на страните по периферията, заплашващ със сриване на всички европейски банкови системи. Държави с най-висок кредитен рейтинг взимат кредит, но не за себе си, а за страните-длъжници, същите тези, снижаващи стойността на обслужването на тези дългове.

Те биха могли да сформират основата на европейския пазар на заимстването, което би оказало положително въздействие на финансовите пазари. Раздробеността на европейския пазар на заимстването довежда до това, че отделните държави могат лесно да станат обекти на атака. В същото време създаването на общ пазар на заимстването на икономически силните страни, би способствало за стабилизиране на ситуацията. Би могло да се сформира ядро на Европа, способно да придаде нов импулс на по-нататъшното развитие.

А. Девятов, икономист ФК Уралсиб: Механизмът, предложен от Рединг, ще помогне на страните по периферията. Всяка от шестте страни ще заема пари от свое име в помощ на страните по периферията, а обемите ще координират помежду си. Би било по-добре да се чуе това решение преди срива на фондовите пазари! Инвеститорите се боят, че дефолтът на Гърция ще срине по веригата цялата европейска банкова система, защото облигациите на страните по периферията се намират в равновесие с много европейски банки.

А. Минаев, началник на аналитичния отдел Rye, Man & Gor securities: Основният проблем – ще могат ли тези страни да се договорят и да реализират този план. Освен това, че страните са различни, на тях им оказват натиск избиратели, които изразяват обективно недоволство от това, че страните използват техните ресурси за помощ на други европейски страни, явно в ущърб на интересите на собствените страни.

Реплика: Виждаме, че има решение – във взаимопомощта! Но липсата на предварително възпитание на страните от ЕС в духа на взаимното поръчителство, се явява причина за неговия провал. Затова кабала предупреждава – от началото на проява на кризата е необходимо незабавно да се въведе световно образование и възпитание за природата на новия интегрален свят, за неговите взаимовръзки, за необходимостта да се достигне такава връзка на човечеството, като в единен организъм – само образованието и достигането на взаимна връзка ще спаси света от глад и война.

[58447]

Filed under: Криза, глобализация - No Comments→

Съобщение (група биолози от Нанкинския университет в Китай, под ръководството на проф. Чжан Ченъю в списание Cell Research): Открит е обмен на генетична информация между растения и бозайници. С храната ние усвояваме не само хранителни вещества, но и информация.

Всички хора, растения, животни са части от една молекулна тъкан, в която съществува хоризонтален обмен на гени – предаване на генетична информация не на своето потомство. Гените на растенията могат да прекодират гените на бозайниците, в това число и гените на човека.

Откриването на растителни микро РНК в човешките тъкани е удивило биолозите. Тъй като чуждите растителни гени, попаднали с храната, трябва да се разрушат в процеса на смилане, на молекулярно разпадане и метаболизъм във вътрешните ни тъкани и течности, където властва човешката ДНК.

Както станало ясно, „растителните“ гени могат да препрограмират определени човешки гени, да изменят тяхната функция и по такъв начин да регулират физиологията на този, който ги е изял.

Формулата „ти си това, което ядеш“ придобива смисъл не само при обмен на вещества, но и при обмен на генетическа информация. Оказва се, че храната е звено в предаването на информация между всички части на природата.

Реплика: Няма нищо чудно в подобен род открития. Защото по начало разглеждаме природата като едно единно цяло, което се дели на части и нива само в нашите представи.

Подобно на това, че в природата няма физика, химия, биология, минералогия и пр… Има една природа и единствено ограничените ни възможности да я изучаваме цялата, такава каквато е, като единно цяло, ни принуждават да я делим на части, според възможностите на нашия анализ.

Но постепенно идваме до осъзнаване на целостта на нейната картина. И ето един от резултатите – всичко е взаимно свързано на ниво предаване на генетична информация между нивата на природата (както условно сме я делили).

[58451]

Filed under: Здраве, Криза, глобализация - No Comments→

Баал а-Сулам, “Един закон”: Светът няма защо да се надява, че ще дойде време и ще се появи решение, благодарение на което хората ще пристъпят към поправяне алтруистически. И в миналото, и сега, и в бъдеще всеки поправящ се трябва да започне работа егоистически, и оттук да премине към отдаване.

Започваме отдалеч, с егоистчното желание да получим за себе си това, което ни се струва стойностно: пари, почести, власт, знания, отличия, здраве, бъдещия свят, предвидливост, постигане на тайните. Всеки го влече към науката Кабала от нещо свое, близко до неговото сърце. С това той и започва пътя.

Но постепенно, благодарение на комплексното въздействие на групата, учението и разпространението, човек предизвиква върху себе си светлината, възвръщаща към Източника. Светлината е единствената действаща сила, но я активизираме с помощта на различни, сякаш странни средства и действия, които сякаш по никакъв начин не са свързани с нея.

Нека просто да се шегувам с приятелите или с усилие да седя на урока без правилното намерение, нека моето разпространение да е поради егоизма, който иска да наложи на всички собствени ми ценности, – няма значение. Ако самите действия са близки до светлината, ако те са насочени към отдаване, към учение, и обединение – те предизвикват светлината, възвръщаща към Източника. За това е казано: “Заповедите не изискват намерение”.

Така, има действие, и има и намерение. Моите действия са – учението, разпространението, събрания на приятели, работа в група. А над намеренията аз не съм властен. Мога да се представя като ангел или, обратно, изчадие на ада – не е важно. Ако в степента на силите си изпълнявам необходимите действия, то предизвиквам светлината, възвръщаща към Източника, която постепенно ме превежда от егоистично намерение към алтруистично – от ло-лишма в лишма.

Цялата разлика е в намерението. Действията остават същите: аз все още уча, участвам в събрания на приятелите и разпространение, но моето намерение се поправя все повече, принуждавайки ме наистина да се обединя с ближния, с Твореца, и да извърша отдаване.

Така върви процесът, и трябва само да го продължаваме, да не го задържаме. Никой няма да избяга от това. Трябва само да се търсят най-ефективните действия за ускоряване на пътя и да се напипват все по-близки към отдаването намерения, които мога да присъединя към работата.

Всички минават едни и същи етапи, и на никой не е по силите да прескочи някоя степен. Само можем да форсираме темпа на придвижване – и в това е цялата наша работа. Казано е, че Исраел ускорява времето. Тук Творецът не може да прави отстъпки – нали всички етапи по пътя са необходими за придобиване на разум и чувства, за формиране на съсъди, които ще ни позволят да Го разберем и да Го познаем, да преминем към подобие и да се слеем с Него.

От урок по статията “Една заповед”, 21.10.2011

[58290]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Икономическата система на сегашния свят е най-нагледната демонстрация на връзката ни един с друг. Тъй, като ние основно сме свързани чрез икономиката, промишлеността и търговията. И виждаме, че в света има няколко хиляди корпорации, свързани помежду си и по такъв начин, покриващи цялата земя, без да ни дават възможност да се помръднем.

Но и те също не могат да се помръднат! И те с голямо учудване откриват това сега, без да знаят какво да правят. Те нямат никаква свобода на движение един спрямо друг.

Така ни се разкрива общата глобална система на поръчителството. Само, че тя не е желана от нас, ние от своя страна не се стремим към нея – но природата, Творецът ни показва това поръчителство, връзката ни един с друг. С какво ще ми помогне разумът в такива условия?

Разумът трябва да ми помогне само в едно: да изоставя своя животински ум, тъй като той е личен, индивидуален. Той ми помага да съществувам в този егоистически свят, посочвайки ми как повече да спечеля и какво да направя в своя полза, смятайки че другите са създадени, за да ми прислужват.

Но сега, когато се разкрива системата, с която съм свързан много здраво и съм напълно зависим, моя предишен разум престава да работи. Трябва да се приспособя към тази нова система! Сякаш пристигам на някое непознато за мен място, и се опитвам да се огледам, да изуча обичаите, за да се приспособя. А когато вече добре съм го опознал, то мога да започна да действам и да подобря своето състояние.

Но как да се запознаем с тази глобална система, в която се озовахме, щом не можем да се ориентираме в нея със своя земен разум? А също и всичките тези огромни корпорации, които сякаш управляват света –а всъщност те нищо не управляват. И това сега ни се разкрива – не действа нито разума на отделния човек, нито корпоративния разум.

Така се получава, че практически трябва да изхвърля своя животински ум и да придобия нов разум – интегрално мислене. То вече ще бъде съзидаващия разум, разум на общата система, т.е. разум на Твореца.

Няма да ни бъде никак лесно да го придобием. Затова ще трябва да разбием самите себе си, да направим от нас едно свързано цяло, да се постараем да се усетим като един човек, като една система. И когато опознаем тази единна свързана система, с това ще сгънем своите собствени егоистически желания и ще се съединим помежду си. Ще изграждаме постепенно нашия общ съсъд, присъединявайки обратно частите на пръснатото лего.

А във връзката между нас ще се разкрие висшият разум, програмата, нейната същност и тогава ще разберем, какво се случва! Само в този случай положението ни ще се поправи.

От урока по статията”Създаващият разум”, 21.10.2011

[58353]

Filed under: Движението "Поръчителство", Ежедневен урок, Криза, глобализация - No Comments→

Съобщение: В подкрепа на акцията ”Окупирай Уол стрийт”, милионерите излязоха на улиците на Ню Йорк. Сега към лозунга на стотиците хиляди демонстранти ”Ние сме 99%” се присъедини и надпис на плаката на американския елит: ”Аз съм от 1%, вземете от мен по-високи данъци”. Участниците в движението на специален сайт в интернет приканват правителството към реформи, които ще помогнат да се съкрати разрива в американското общество. Според тяхното мнение, първата крачка към равенството е повишаването на данъците на най-богатите, т.е. на самите представители на управляващите кръгове.

Реплика: Ето на, ние се приближаваме към разбиране на решението по въпроса за прехода към общество на разумното потребление. Необходимо е да се привлекат техните средства за организирането на общото световно интегрално образование за всички, особено за безработните, вместо отработените часове, да се смята обучението като такова, защото друга работа в бъдеще няма да има!

[58459]

Filed under: Криза, глобализация - No Comments→

Положението ни ще се поправи не от това, че ще построим сами нещо ново. Ние само ще приведем себе си в съответствие с разкриващата ни се, вече свъществуваща система на взаимно поръчителство.

Нашето поправяне, единственото ни действие – е да се съединим. И когато се съединяваме, разкриваме, че се включваме в единна висша система и всичко се подрежда.

Ако до сега икономистите трябваше да строят най-сложните системи от връзки и да сключват договори – то повече това няма да се налага. В тази нова система има вече всичко ! Трябва само да построим под нея нашите човешките взаимни връзки – това е всичко. Нищо повече не е нужно – всички борсови брокери могат да отидат да си починат.

Изведнъж ще открием, че е пропаднала необходимостта от всички професии, освен тези, които обезпечават най-необходимото за живота. В тази нова система на взаимна връзка няма да съществуват никакви други професии, тъй като тя ще се разкрие вече съединена, съвършена, съгласувана, вече построена.

Това не са тези системи, които трябва постоянно да строим за сметка на егоизма си – да правим революционни преобразувания, да установяваме нови връзки. Нищо такова няма да е нужно. За сметка на това, че поправяме отношенията помежду си, свойствата си, ние ще се включваме във вече съществуващата идеална система.

Тя съществува и днес. Просто не знаем как да се включим в нея, затова се случва и такава криза.

И така човечеството ще открие, че всъщност нищо не трябва да се прави! Целият този минал, животински разум трябва да се изхвърли – с него нищо повече не можем да направим. А всичко, което ни е нужно, е да поправим себе си във взаимното поръчителство, с което да влезем във висшата система, която ще се разкрива все по-ясно. Вече готова и съвършена. И ние ще се включим в нея и така ще продължим да съществуваме.

Докато не ни се разкрие, че тази система е вътрешният разум на творението, природата или Твореца, което е едно и също. Ние ще разкрием вечния и съвършен живот вътре в тази система, навлизайки по-дълбоко в нея. Животинските ни тела ще умират и изчезват, но ние въобще няма да го чувстваме и ще съществуваме в тази система слети с разума на Създателя.

Тази система от връзки, която днес откриваме помежду си, е разкриването на висшата, духовна система. Затова се случва и икономическата криза – т.е. криза на отношенията между нас. Защото именно икономиката ни свързва един с друг. Както е написано в Тора – „Вървете и печелете взаимно“.

Това и трябва да разкрием – какво можем да спечелим  от това, че ще отдаваме един на друг. Настъпва съвършено особен период, в който встъпваме в наши дни.

От урока по статия “Съзидаващия разум”, 21.10.2011

[58348]

Filed under: Движението "Поръчителство", Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: Какво означава висшият разум, който всеки човек трябва да постигне в края на поправянето?

Отговор: Разумът – това е светът Хохма, който постигам с това, че привеждам себе си от страна на желанието си, Малхут, в съответствие с 9-те първи сфирот.

Малхут – това е получаващият съсъд, желание за наслаждение. И ако я обърна на отдаване, която ми представят 9-те първи сфирот, то така я обръщам в съсъд за светлината Хохма (мъдрост). Това се и нарича разум – светлината на мъдростта (Хохма), обличаща се в желанието на творението.

Със земния си разум не можем да достигнем висш разум. Висшият, съзидаващ разум – разумът на Твореца, който е създал творението със светлината на Мъдростта (Хохма). Можем да го постигнем съгласно подобието на свойствата, в степента на поправянето му.

Ако поправям желанието си за наслаждение на отдаване, тоест напълвам със светлината Хасадим (милосърдие), то намирам антиегоистичен екран, с който произвеждам ударно сливане със светлината (зивуг де-акаа), повдигайки отразената светлина. И тогава висшата светлина се облича в мен и постигам разума на Съзидателя.

Затова науката кабала се нарича така (хохмат кабала), защото учи как да се получи (получаване – кабала) тази светлина на мъдростта (Хохма), светлината на разума, и така се постига Твореца. Но постигаме този разум постепенно, в степента на подобието ни, отдавайки Му.

Това не е този земен, животински разум, с който се раждаме. Трябва да намерим Висшия разум, благодарение на поправянето си. Колкото повече човек се поправя, толкова по-голям духовен разум постига.

И това съвсем не зависи от земните му интелектуални способности. Той може да бъде Айнщайн, но това ни най-малко няма да му помогне в духовното напредване.

Земният разум, помагащ на човека да разбере, как по-добре да се възползва от егоизма си, няма никакво отношение към този разум, който получава именно за сметка на принизяването си, на работата в група, на такива действия, които сякаш са неразумни, нерационални и презрени от всеки.

От урок по статия ”Съзидаващият разум”, 21.10.2011

[58269]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: Как да отделим ума, получен по рождение, от съзидаващия, висш разум?

Отговор: Постепенно, чрез жизнения опит ще започнем да се убеждаваме, че земният ни разум не струва нищо. Макар засега да го въздигаме, защото това е единственото, което ни отличава от животните.

Но в крайна сметка виждаме, че с целия си ум и интелектуални способности, вървим към такъв живот, който е още по-зле от този на животните. Постоянно пребиваваме в страх, опасения, преживявания, в напрежение, в някакви си хиляди разчети. Сами провокираме в себе си болка, отравяме обкръжаващата ни среда. Кое животно разваля така средата на обитаването си?

А ние нарочно създаваме около себе си врагове и ненавистници. Кой друг постъпва така, освен човекът?! Накрая всички наши действия ще ни доведат до разрушение. Разумът прави от човека най-лошото и действително нещастно животно. С какво ни помага той?!

До  какви изводи достигаме постепенно, макар и да не ни е лесно да се съгласим. Това е този разум, който сме получили от природата, определящ всички наши желания и наклонности. И с разума (главата) и в желанията си (сърцето) трябва да решим, че всичко това ни вреди, и би било по-добре, ако въобще не ги използваме.

Постепенно човечеството започва да разкрива това. Пропадат желанията ни да се занимаваме с развитие на науката, която не води до усещането, че животът става по-щастлив. А в наши дни човечеството пристъпва към нова система на отношения и скоро ще ни се разкрие, показвайки абсолютната ни връзка и зависимост един от друг.

Намираме се в обща система, която ни свързва и в ръцете, и в краката и вече нито чувствата, нито разума могат да ни помогнат. Ако съм окован с милиарди други хора, съединен с невидими нишки така, че не мога да направя нито едно независимо движение, то с какво може да ми помогне чувствителността ми и интелекта? Защото вече изначално не  мога да извърша и най-малкото действие в такава система по собствен избор.

Изведнъж откривам, че съм някакво винтче, мъничък елемент от системата, който действа принудително и не притежава никаква свобода. Мога колкото си искам да се паля, но всички тези движения се случват само във въображението ми – само ми се струва, че нещо променям. А в крайна сметка се намираме в твърда и добре уравновесена система и никой не ни пита дали сме съгласни.

От урок по статия ”Съзидаващият разум”, 21.10.2011

[58356]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация - No Comments→

Европейските страни предположиха, че създавайки обща валута и обединявайки се срещу Америка и Русия, ще станат третата сила. Но се оказва, че обединението предвижда още и доверие, и усещане за общност, взаимно участие, общи финанси, туширане на границите, тоест културно – всичко по-общо.

Границите между страните още могат да се оправят, но не бива да се създава обща ”кесия”. Ами че това е най-главното! Това отразява чувствата и отношенията ни. Кога се смята, че хората живеят заедно? Когато у тях има ”общ котел”. Така е било и в древността, и в наше време.

Ако и жените, и мъжете имат различни сметки в банката, отиват на ресторант и всеки плаща за себе си – нима това е семейство? Но днес това се счита за норма, аз плащам за това, а ти за онова и така си живеем.

Еволюционният прогрес е довел до това, че днес се оказваме свързани един с друг не само в Европа, но и по целия свят. Макар че по различните места се усеща различно. Светът трябва да стигне до състояние, когато хората ще се отнасят добре един с друг. Ето в какво е проблемът!

Не можем просто дипломатично да се договорим един с друг. Това например се вижда в Европа. Не могат! Необходимо е да се разрушат егоистичните връзки и вместо тях постепенно да се създадат алтруистични, тоест общи връзки. Трябва да има общност! И тази общност да стои най-високо над всичките ни различия. Няма се в предвид тук противоречията. Те трябва да се унищожат, а различията да се оставят, и над тях  да създадем общност, която ще се нарича ”общ народ” – европейци. Това е всичко. Нищо друго.

Защо испанците, италианците, гърците, французите, немците и т.н. трябва да се чувстват като отделни народи? Защото говорят на различни езици ли? Постепенно тях ще ги замени един език или смесица от езици, да речем –  есперанто. Не е важно! Природата ни принуждава към това, иначе няма да можем да се оправим.

От беседа за поръчителството, 25.09.2011

[58081]

Filed under: Движението "Поръчителство", Криза, глобализация - No Comments→

Въпрос: Как да измерим усилията? Виждаме, че във времето пътят за някои кабалисти е бил лесен, а за други е струвал огромни страдания. Какво ако един е минал махсом за пет години, а друг – за трийсет, а трети впрягащ се като вол, изобщо нищо не е постигнал?

Отговор: Ние съизмерваме усилията на хората. Тъй като не ни е известна стартовата позиция на всеки и неговото място в общата система.

Да допуснем, че някой заема петата отгоре надолу позиция в пирамидата на душите. Обаче в съответствие на това, той се ражда с най-лошите желания, с най-порочните свойства и трябва да работи над тях много години, да речем не просто трийсет, а трийсет, умножени на десет прераждания. Колко време отнема пътя към тези състояния, които ще му позволят да заеме своята ”кутийка”, да достигне корена на своята душа. А през това време ти го съжаляваш: ”Бедничкия!”

Затова пък друг се отнася към средните пластове и с лекота преодолява своята работа за няколко години.

Що се отнася до нас, хората с точка в сърцето, с други думи, душите отнасящи се към Исраел – ние ще трябва да извършим много тежка работа. Преди всичко, ние вече сме пребивавали горе и сме се разбили (разпръснали), за разлика от ”народите на света”. Тяхното получаващо желание изначално е било такова, а в нас то – няколко пъти по- лошо и затова нашата поправка е по-тежка. Виждаме това по онази ненавист и онези бедствия, които са съпровождали народа на Исраел през цялата история.

И самият духовен път, изкачването на тази планина, ни се дава многократно по-трудно, отколкото на света, за който този подем ще бъде лесен. Хората просто ще се присъединят към нас: ”да, ние искаме, да – готови сме”. Те действително ще усетят, колко струва това. Имено в нас, а не в тях се крие злото начало – разбитото (разпръснатото) желание. И сега ти трябва да изобретиш механизъм, който да издигне тази тежест.

Как да си направим такъв кран? Как той ще работи? Какви материали са необходими? Това трябва да решим ние. Хората ни донасят своя багаж и го слагат на конвейера, както на аерогарата, а товаренето и доставката са предоставени на нас.

Тук няма на какво да се възмущаваме. Повече от това, никой не може да утвърждава, че му се дава по-лек или по-труден път, отколкото на някой друг. Тъй като ти не си ”облечен” с друг и затова не можеш да направиш сравнение и да предявиш някакви претенции. По своята природа, ти си вглъбен в себе си и си лишен от възможността да съпоставяш усилията.

От урока по статията”Една заповед”, 21.10.2011

[58287]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Общата душа "Адам" - No Comments→

Ти стоиш пред света и сега всичко зависи от това, как се отнасяш към него: към себе си ли го дърпаш или искаш да му дадеш всичко и да го свържеш със себе си, за да му повлияеш добре? Ти определяш всичко и цялата светлина, сила на връзка, посвещаване и изясняване, тоест всички форми на отдаване могат да преминат през теб.

Точно както когато лекуваш болен – първо, е необходимо да изясниш от какво е болен, какво лечение изисква болестта и какви лекарства трябва да се използват. Когато лекарството най-после започне да работи, проверяваш дали пациентът се е излекувал напълно и дали е в отлично състояние.

Или използваш всеки за своя лична ползва, възползвайки се от лъжата, в която живеем сега, или се опитваш, независимо от всичко, да отдаваш на всички във всички обстоятелства и условия. Ако отдаваш на другите, се наричаш „Израел“, което идва от думите на иврит „ли рош“ (аз съм глава), тоест този, който определя всичко и се грижи за другите.

Няма нищо освен намерение. Всичко си остава така, както е: ти, твоите желания и този свят. Единственото нещо, което се променя, е твоето намерение към света и тогава го виждаш различно. Ако го приближиш към себе си чрез любов, ти и светът се сливате в едно цяло. Ще видиш всичко това със собствените си очи.

Ще видиш, че неживото, растителното, животинското и говорящото ниво на природата са една затворена система. Неживата, растителната и животинската природа са ангели, а хората са души. Тази картина се проявява, докато висшата светлина действа. Ти молиш, изискваш, изясняваш и се опитваш да го изпълниш, и тогава светлината идва и осъществява тази връзка.

От урок по статия на Рабаш, 18.10.2011

[57952]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→

Масовите медии са средства за „промиване на мозъка“, за създаване на напълно програмиран човек. Резултати от психологични, социологични и психиатрични изследвания потвърждават, че масовите медии влияят на поведението на хората. Това не са масови медии, а средство за „масова манипулация“.

Това, което ние правим, се нарича „средство за масово възпитание“. Възпитание! То трябва да може да даде на хората усещане за общност и зависимост. Осланяме се на нормалния, здрав егоизъм, който ще покаже на хората, че са напълно зависими от всички останали. Още повече, ние не ги подвеждаме. Просто им показваме реалната картина, която егоизмът скрива от тях.

Ако аз наистина завися от всички други хора в света, но не взимам това под внимание и нямам желание да го направя, то е само защото моят егоизъм целенасочено ме подвежда. Той ми пречи и ме кара да се чувствам зле, което ми причинява страдание.

Средството за масово възпитание увеличава усещането за моята зависимост от другите и започвам да усещам, че завися от всички други. Точно както обясняваме на едно дете, с кого трябва и с кого не трябва да играе, така и аз, получавайки това влияние, ставам по-чувствителен към моите връзки с другите и започвам да ги изграждам според напълно различна система.

Тогава ще мога да вляза в напълно различна финансова и икономическа система и да преодолея кризата. Наистина ще можем да облекчим обединението на Европа, вместо да бъдем в ситуация, където някой заема нещо на някого, за да може последният да оцелее, въпреки че накрая колапсът е неизбежен.

Трябва да усещаме по-голяма зависимост един от друг, не формална или въображаема, а истинска, която съществува в природата и се проявява пред нас като все по-голяма връзка всеки ден. Има голяма разлика между начина, по който сме били свързани преди 100, 50 или дори 5 години. Непрекъснато се движим към дори по-голяма зависимост.

Трябва да получа необходимата информация, влияние от всички страни, през всички мои усещания, така че вместо информация и влияние, трябва да възникне усещане и възприемане. Трябва да увеличим усещането ни към зависимостта един от друг и тогава ще изградим напълно различни социални връзки.

От беседа за поръчителство, 25.09.2011

[58077]

Filed under: Движението "Поръчителство", Криза, глобализация - No Comments→