Въпрос: За да извърша материално движение, ходя с краката си и се премествам от място на място. А какъв е духовният орган, който ме премества от едно вътрешно състояние в друго?

Отговор: В духовния свят, също се преместваме с помощта на „крака” – десен и ляв. Ти проверяваш какво е дясната линия, какво е лявата, и можеш да различиш едната от другата. А когато стоиш на тези линии, можеш да разбереш какво означава по-близо напред или по-далеч назад. Вървиш по тях, стъпвайки по „земята” (желанието).

Всичко това са външни символи на вътрешните свойства. Ако ги разшифроваш правилно, тогава ще видиш, че вместо твоето физическо тяло и заобикалящия го външен свят, съществува твоята душа в духовно обкръжение. Премини от едната картина към другата и ще видиш, как едното съответства на другото.

В „Учение за Десетте Сфирот”, ч.1, п.33, Баал а-Сулам пише: „Духовно движение означава, появяване на нови свойства”. Няма никакво друго движение – само за сметка на изменението на свойствата от „заради себе си” на „заради отдаване” – от егоистични на отдаващи! Само това се смята за движение.

А човекът, обикновено предпочита цялата тази – маса от външни действия, но в тях няма дори и намек за духовен напредък.

 „Остана да изясним понятията време и движение, които срещаме почти във всяка дума в нашата наука. И знай, че духовното движение не е подобно на движението, възприемано от нашите сетивни органи, от място на място – не, то означава обновяване на свойствата: всяко обновяване на свойствата наричаме движение”. Никое друго понятие не може да бъде наречено движение в духовното – само обновяването на свойствата.

Тъй като онова обновяване, т.е. изменението на свойствата, което се е появило в духовния обект, за разлика от общите свойства, които са били преди в този духовен обект, означава, че то се е отделило и отдалечило от този духовен обект, получавайки свое собствено име и управление.

Тоест тук се ражда съвършено ново състояние: желание, екран, „авиют”, решимот – всички, които съставят това ново, появило се състояние, в сравнение с предишното.

И двете трябва в чист, ясен вид да присъстват в едно творение –  така, че то да може да ги види и провери, да преброи и измери отношението между тях. И тогава, това ще означава, че то се намира в осъзнато движение.

Ако някой се премества и лети от място на място, без самият той да го знае и чувства, това не се нарича движение. Става дума само за постижението на самото творение.

И по това, то е напълно подобно на материалния обект, от който се отделя някаква част, измества се и се премества на друго място – затова обновяването на свойствата се нарича движение.

И така, искаш да се придвижиш? Това е възможно само чрез промяната на желанието.

От урока по „Учение за Десетте Сфирот““, 06.06.2011

[44970]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Световен конгрес „UNIDOS“, Мадрид, урок №2

От науката кабала знаем, че още във Висшия свят, някаква сила – Светлината, е създала желанието. Това е било едно, единствено желание и една светлина. Такова състояние се нарича свят на Безкрайността.

После, светлината преднамерено е „взривила” това желание и то се разбило на множество парчета, които се различават по своите желания, и затова се чувстват отделени, усещат себе си различни, чужди едно на друго. Тези „парчета” се отдалечили вътрешно, не се усещат едно друго, защото всяко от тях бива управлявано от различно желание.

Тези искри падат в нашия свят, където започват да изграждат пространството и материята. Ето защо нашият свят е толкова голям и се състои от много противоположни, отдалечени една от друга части. Сега, ние се намираме в такова състояние.

На всяко от нивата на природата: неживо, растително и животинско, действат две сили – положителна и отрицателна. А на нивото „човек”, ние сме се развивали само под въздействието на отрицателната сила, когато всеки усеща себе си като егоист и се старае колкото може повече да използва своето егоистично желание, за да се напълни – дори това да е за сметка на другите. Така сме се развивали по време на нашата история.

Ако Вселената съществува 15 милиарда години, растенията и животните – примерно 1 милиард години, то човечеството съществува от 200 хиляди години и цялото му развитие се е определяло само от отрицателната сила.

Кабалистите са разкрили това преди много години и са писали, че егоистичното развитие в този си вид, ще продължи до 1995 година, а после ще започнем да се развиваме по друг начин.

В някои от нас ще се появи също и положителна сила. Тези две сили – положителната и отрицателната – ще се съединят помежду си в един човек така, че той ще може да се развива под въздействието и на двете в средната линия.

С други думи, силата на егото и положителната сила на отдаването ще действат в нас, съчетавайки се правилно. Тоест аз ще мога да използвам силата на своето его, за да получавам от другите и силата на отдаването, за да им отдавам. И така всеки, по отношение на всички останали.

Тогава ще станем като клетки на единен организъм, които постоянно участват в процеса на обмен – получават и отдават. Това ще ни даде усещане за вечния поток на живота. Но то ще се случи само в онези хора, които усещат, че в тях се появява положителната сила. Тези хора са привлечени от науката кабала.

От 2-рия урок на конгреса „UNIDOS“, Мадрид, 04.06.2011

[44899]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Конгреси и събития - Няма коментари→

Целта на творението е да стане подобно на Твореца. Това означават и думите: „да донесе благо на Своите създания”. Как творението може да се уподоби на Твореца? И какво означава това подобие?

Първо, творението трябва да го поиска. Как да го поиска? Трябва да си противоположен на Твореца и да пожелаеш подобие с Него. Това е и желанието: аз нямам това, което искам и много искам да имам онова, което нямам.

Творецът е добър и твори добро за лоши и добри, Той е любов и отдаване, свойствата на Хесед, Гвура, Тиферет, Нецах, Ход, Есод… Множество свойства, които не разбирам, но имам възможност да поискам – потребност, желание, което съответства на всяко от тях.

В Твореца присъстват 613 свойства на отдаването, а в мен, въпреки че все още не съм го разкрил, са залолжени 613 желания, които ми позволяват да поискам същите свойства като 613-те свойства – светлини на Твореца. До тези желания трябва да се добера. Във всяко от тях искам да стана подобен на Него. За това е казано: „Както е милосърден Творецът – така и ти си милосърден”.

Но за да поискам това, трябва да знам какво точно не ми достига. Но как мога да разбера, какво все още нямам? За да разбера какво е да си възрастен, сам трябва да стана такъв. За да разбера какво е да бъда силен, богат или мъдър, не трябва да го знам от слухове. Нима мога да поискам нещо, за което не знам нищо?

В нашия свят, детето инстинктивно иска да порасне, без да знае защо – природата го задължава в хода на разбирането. Такова развитие протича на животинско ниво, но в духовното трябва сам да знам какво, защо и по каква причина искам. Ето това е истинско желание.

И как да поискам подобие с Твореца? Защото за това, трябва да придобия статут на Творец, да проверя какво е то, струва ли си или не – а вече после да поискам. Как да получа статуса на Твореца, за да поискам да Му се уподобя?

Затова е станало разбиването на съсъдите. Благодарение на него, ние се стараем да се уподобим на Твореца – още и още, и ставаме като Него чрез Неговата сила. Ето защо са били разрушени Първия и Втория храм, които науката кабала изучава в духовния контекст на разбиването на съсъдите. Става дума за изпадане от нивото на получаване заради отдаването (Първия храм), на ниво отдаване заради отдаването (Втория храм), а после – на нивото получаване заради получаването, в този свят.

Накрая, ние имаме записи за всички преминали състояния, започвайки от нивото на Първия храм, от висотата на любовта, и включвайки Втория храм, който е доста по-ниско от Първия, и все пак също достатъчно високо. В нас са заложени всички впечатления, получени по този път и те се наричат „решимот”.

И когато те се пробудят в мен, аз трябва да ги реализирам. С други думи, едно решимо не е достатъчно – чрез него трябва да си представя какво означава да бъдеш даващ. Затова имам група и обучение – в тях реализирам своето решимо и от него, в зависимост от силите си, формирам реалността.

Взаимоотношенията с другарите, с обкръжението, със светлината, връщаща към Източника, стават „строителна площадка”. Аз имам „материал”, т.е. желание, а също и решимо – и сега искам да внеса това решимо в материала, за да се реализира в него, да му придаде някаква форма. И тогава ми трябва сила свише – силата на светлината, която ще ми помогне и ще направи това.

Рабаш пише за това в статия 940 от сборника „Даргот Сулам”: „За разрушаването на Храма е казано: „Нека Ми направят светилище и Аз ще обитавам сред тях”. Това означава: изградете Ми Храм от вашето желание, изградете такъв дом, който да стане дом на светостта, т.е. на отдаването и любовта. Ако имате такъв съсъд на отдаването и любовта, то „Аз ще обитавам сред вас”, т.е. в него ще се засели висшата светлина.

„Става дума за точката в сърцето, която трябва да стане място на Храма, за да се засели в нея светлината на Твореца”. Ето защо, човек трябва да се старае да изгради свой дом на светостта”. От всичките си желания, произлизащи от Безкрайността, с помощта на решимот, които са заложени в мен при разбиването, аз трябва да изграждам необходимата форма, реализирайки всеки път решимо върху все по-тежък материал.

Това ще ми даде всичко необходими детайли на възприятието. Защото винаги получавам форма, обратна на Твореца. И затова, знаейки своята форма, мога да познавам и Неговата форма, която е противоположна на мен – и да напредвам.

Така, в нашия свят, в човека вече се намират формите, които съответстват и противостоят на Твореца. В този разрив между желаното и действителното, той винаги има възможност да изгражда своето желание, знаейки какво иска – защото някога, преди разбиването на съсъдите сме се намирали в съвършено състояние и от него са ни останали решимот.

В това сe състои отговорът на вечния въпрос: „Как мога да стана подобен на Твореца? Откъде да знам какво означава това?” Можем да поискаме това, благодарение на записите, съхранени в нас от преминатите етапи.

От урока по статия на Рабаш, 07.06.2011

[45010]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Световен конгрес „UNIDOS”, Мадрид, урок №2

Човешкото общество се дели на две части. Малка част от него е съставена от хора, в които се е пробудила точката в сърцето – това сме ние. В останалите хора, точката в сърцето я няма – те усещат само живота на нашия свят, проявявянето само на една отрицателна сила. Но именно в тях е съсредоточено мощно егоистично желание.

А в нас действат две сили: положителна и отрицателна. Ние се движим напред за сметка на създаването на връзка между нашето его и желанието за постигане на духовния свят, което развиваме с помощта на обучението, и на сили, които получаваме от обръжението. Връзката, изградена чрез съчетаване на тези две сили се нарича средна линия.

Останалите хора, както обяснява науката кабала, постепенно ще се присъединят към нас, усещайки, че друг изход няма, защото егоизмът им ще страда, поради факта, че непрестанно изисква напълване. В продължение на цялото развитите на човечеството, егоизъмът е нараствал постепенно, в стремежа си да се напълни колкото може повече. И сега, когато човешкото его е загубило надежда да се сдобие с напълване, настъпи неговата криза.

Това подтиква хората да се приближат към нас въпреки, че не знаят към кого и как. За да се облекчи техния път, ние трябва да разпространяваме знанията за науката кабала и да разясняваме, че има методика за поправяне на кризата. И когато те се присъединят към нас, ние заедно ще се включим в работата по средната линия – и така ще постигнем света на Безкрайността.

Какво печелим от това? Вечност и съвършенство. Ние се издигаме над нашата реалност, над точката на формиране на нашата Вселена и над целия наш свят – към висшата реалност.

В наше време, точката в сърцето се пробужда при много хора – те са вече милиони. А в онези, в които точката в сърцето не се е проявила, допълнително към егоизма възниква усещането за криза: те чувстват, че не им достига положителна сила, без която са неспособни да съществуват. Знаят, че трябва да поправят кризата, чувстват, че решението се крие в обединението, но не разбират как да го реализират.

В глобалния и интегрален свят, всичко трябва да е единно – и това ни демонстрира природата. Днес тя ни показва, че трябва да постигнем света на Безкрайността, че сме едно цяло. Именно това, по скрит начин показва кризата, към това ни насочва.

В хората, които трябва да поведат човечеството към тази цел, кризата разкрива точката в сърцето, положителната сила, която могат да извлекат от групата и обучението, и с нейна помощ самостоятелно да напредват към света на Безкрайността. А тези, на които кризата не дава силата на обединението, но те чувстват нейното отсъствие, постепенно ще получат разяснения от онези, в които точката в сърцето се е разкрила, ще се присъединят към тях и заедно ще се насочат към целта.

От 2-рия урок на конгреса „UNIDOS”, Мадрид, 04.06.2011

[45051]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития, Криза, глобализация, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Мишна. Трактат на мъдреците (1 в.н.е.): „Казал раби Акива, че всичко се дава като залог и капанът е поставен за целия живот. Дюкянът е отворено и всичко се дава назаем. Но книгата е отворена и всичко се записва в нея. Който поиска да вземе назаем, нека вземе. Но всеки ден се начислява на човека, осъзнава ли той това или не, такса за взетото, справедливо. И всичко е готово за трапезата”.

От статията на Баал а-Сулам „Свят”: Виждаме в нашия свят смяната на телата, но душите преминават от тяло в тяло – до своето окончателно поправяне.

Творецът е създал нашия свят за хората, за да постигнат възвишената цел – сливането с Него. За да ни принуди да изпълним работата по поправянето на себе си от егоизма до любовта към себеподобните, Творецът се е скрил, но е подготвил този свят за нас, не в качеството на безстопанствено имущество, както ни се струва, а като залог – тоест поставил е капан – животът, който разкриваме като клопка и сме принудени да приемем да поправим себе си до великата цел.

Магазинът е отворен, въпреки че светът изглежда без стопанин и ние всички вземаме непредпазливо – „магазинерът дава назаем” – стопанинът е скрит, не иска възнаграждение, тъй като дава на кредит на всеки – в брой – „книгата е отворена и ръката пише”, записва всяка постъпка. А законът за развитието ни тласка напред и ни принуждава от лошите действия, под въздействието на горчивите им последствия, да преминем към добрите.

А времето за съществуване на всяко лошо състояние е доколко се изисква за осъзнаването на неговото зло – дотолкова, че обществото не може повече да се намира в него. Тогава то го разрушава, преминава в по-доброто и отново разкрива в него загубата и т.н., докато редуващите се състояния не доведат до такова, в което не се разкрива злото.

„И събирачът на данъци, всеки ден изисква такса от човека” – живеещите неосъзнато, заплащат със страдания, а онези, които сами се стремят към целта на творението, усещат доброто в своето движение.

А очакваната цел, която в края на крайщата, трябва да бъде постигната, напомня на трапеза, която гостите опитват с огромно наслаждение – „Съдът е справедлив съд, всичко е поправено и е готово за трапезата”.

Всичко е като залог

Всичко е като залог. Чака живите капанът.

Лихварят е в магазина. Правилата са прости.

В разтворената книга всяка монета

Ръката вписва в брой без суета.

И всеки желаещ дълг да заеме,

Нека влезе и да вземе. Липсата е забранена.

Но събиращите налози няма да се спрат.

Ще дойдат и ще съберат дълга. Искаш или не.

Защита имат те. И съдник е Творецът.

Отиват си длъжниците, за да се върнат пак.

Готов е и чака Неговите гости в дворецът.

И е застлана масата, и трапезата е готова.

(Стихотворна преработка – А. Илин, Ню Йорк)

[40256]

Filed under: Баал Сулам, Кабалистични източници - Няма коментари→

Единственото творение е желанието, излизащо „от нищото”, благодарение на светлината и постепенно постигащо своето състояние. Отначало, то просто желае да се наслаждава, но след това започва да осъзнава, че се намира в пълната власт на това желание.

Така, желанието постепенно расте, докато не разбере своята пълна противоположност на светлината. За първи път това се случва в 4-ти стадий на пряката светлина, в състоянието, което се нарича Малхут на света на Безкрайността.

Не е по силите на творението да изтърпи своето състояние и то съкращава себе си. И това го принуждава да установи нови отношения с Твореца. То чувства, че е задължено да стане такова и с всички сили се опитва да направи това, докато всички тези опити не доведат до тяхното взаимно проникване един в друг, което се нарича „разбиване на желанията”.

Струва ни се, че разбиването е нещо отрицателно. Но на практика е обратното. Чрез него, творението постига своята пълна неспособност да бъде същото като Твореца.

И за да стане отдаващо и подобно на Твореца в състоянието на разбиване, не му достигат само усилията. Защото, после то ще може да постигне отдаване и да се издигне от твърде лошото състояние. Но първо му се налага да премине през осъзнаването на злото, молитвата, работата, добрите дела – а докато всичко това го няма, то не може да се сравнява с Твореца и да стане като Него.

Засега няма духовен съсъд, тоест разбиране, усещане на собственото усилие, реализация на желанията, за да може да се каже, че творението е подобно на Твореца.

Малкият не може да бъде отдаващ. Той може само да направи нещо малко, да играе със своите играчки. Но ако иска да стане действително като възрастния, тогава е длъжен да развива в себе си много усещания.

Ето защо, след цялото духовно и историческо развитие, дадени ни в качеството на подготовка свише откриваме, че в нас започват да съжителстват две желания: собственото и още едно, допълнително желание. Именно от това започва човекът.

Собственото му, природно желание го тегли към наслажденията, които вижда пред себе си. А допълнителното желание го привлича към особени, духовни видове наслаждения, но освен наслаждения, не може да почувства нищо.

Ние виждаме в човека от нашия свят материалното, физическо тяло. Но все пак, става дума не за него, а за желанията, увличащи го в двете посоки. Едното е насочено към това, което му се разкрива в петте сетивни органа. А второто желание се нарича „точка в сърцето” – и човекът, засега все още не може да разбере, към какво го тегли и струва ли си да го използва.

Но от момента, когато в него се появят тези две желания, той вече се нарича човек. Защото чрез тези две състояния, той може да направи себе си подобен на Твореца (едоме), тоест да се нарича човек (Адам, „доме” – подобен). Необходимо е само да си изясни средствата, тоест да узнае, как да използва тези две желания, пробуждащи се в него.

Едното желание е старото и се нарича „стар и глупав цар”, а другото е ново и растящо като „умно дете”. И ако човек иска да се ориентира в тях правилно, то такова изясняване е възможно само с помощта на висшата сила. И затова, той не е способен да напредва сам, а се нуждае от учител.

Всичко това му дават свише – довеждат го да се учи на необходимото място, създават му всички необходими условия, за да може да приеме това духовно ръководство и да го използва. Всичко ни дават отгоре, освен едно – усилието, което е необходимо да добавим сами! Точно тези усилия изграждат човека.

От урок по статия от книгата „Шамати”, 07.06.2011

[45057]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Рабаш, Даргот Сулам, статия 942, „Разумът управлява сърцето“: Разумът служи на сърцето, т.е. на егоистичното желание, – подобно на това както ръцете и нозете служат на човека.

Затова няма друго средство освен очистването на сърцето. Разумът няма силите да реши, ще тръгне ли човекът по добрия път или обратното.

И затова е казано: „Ще направим и ще усетим“. Отначало ще направим без разума, а след това ще усетим, че нашите дела ни носят благо. Ако ние от по-рано искаме да разберем, че си струва да отдаваме на Твореца, а после вече пристъпим към действие, то ние никога няма да достигнем това.

„Сърце“ се нарича желанието, а „разум“ – това е намерението, властта над желанието, позволяваща да решава: за какво ми е то, нуждая ли се от него и т.н.

Способни ли сме да властваме над сърцето, над материала на своето желание? В това е целият въпрос.

Не, не сме способни, отговарят кабалистите. Ти никога не можеш да излезеш от материала, защото ти, самият си този материал.

Какво трябва да се направи?

Ти трябва да привлечеш светлината, за да вземе тя властта над твоя материал.

Но откъде в мен ще се вземе желание да властвам над своя материал, ако не от самия него?

В теб го няма това желание, казват кабалистите, в теб има само зло, и със своето желание ти не можеш да привлечеш светлината, възвръщаща към Източника, за да те измени тя. Желанието можеш да вземеш само от обкръжението.

По такъв начин, властта на желанието над желанието е възможна тогава, когато външното желание, взето от мен от обкръжението, властва над моите собствени. Само тогава аз ще поискам това, което не искам в своето желание. И само благодарение на желанието, получено свише, т.е. от групата, отвън, аз ще успея да привлека светлината върху своето желание.

Какво ми е необходимо? Необходима ми е групата, трябва ми колкото се може повече да ценя и превъзнасям нейните устои, нейният устрем. Това зависи от мен: желанието на другарите, насочено към целта, трябва да ми се вижда голямо и важно.

Тогава моето собствено желание ще ми се покаже ниско и презряно, сякаш аз съм най-лош от всички, сякаш именно аз поставям пръчката в колелото и разрушавам всички техни начинания, а те в своето величие вървят напред.

Тогава, съпоставяйки тяхното желание със своето, аз се приобщавам към желанието на другарите и моля, за това светлината, възвръщаща към Източника, да се излее върху моето желание. Защото аз искам да се слея с тях, да стана като тях, поне като най-малкия сред тях. С това аз извиквам върху себе си светлината и вървя напред.

Така моят разум, организирайки цялата тази ситуация, властва над моето желание. В противен случай, без работа в групата, без сливане с обкръжението, разумът в мен винаги ще обслужва желанието, и аз никога няма да успея да се измъкна от него. Но ако аз се приобщя към желанието на групата, на обкръжението – разумът се замисля: „Как да се сравня с другарите? Как да действам, че да не бъда толкова нисък в сравнение с тях? Как да напредна заедно с групата?“

По такъв начин, моят разум работи съобразно с желанието на другарите, а не по заповед на моето собствено желание. В това е и цялата работа. Така може да се задължи разума правилно да властва над сърцето. А иначе сърцето управлява разума, раздавайки заповеди и не желаейки да чува никакви възражения.

От урока по статията на Рабаш, 06.06.2011

[44930]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Какво е това отдаване?

Отговор: Отдаване се нарича такова състояние, когато аз приемам твоето желание като свое и започвам да го напълвам.

С други думи, моето желание съществува само заради това, да създава напълване за твоето желание. Това означава, че по отношение на теб аз извършвам действието отдаване, че аз те обичам.

В науката кабала ние изучаваме, че в цялата реалност има само две съставящи: желание и напълване. Така е устроена неживата, растителната и животинската природа. Нашите клетки, молекули, атоми, мисли, желания, силови полета действат от желанието (потребност за напълване) – към напълването.

Това се проявява на различни нива: биологично, физическо, в мислите и желанията. А освен потребността и нейното напълване, в природата няма нищо. Затова, ако аз превръщам себе си в средство за твоето напълване, – това означава, че аз ти отдавам.

С това ние се съединяваме: аз се присъединявам към теб, – и ти можеш да направиш същото относно мен. Така ние строим помежду си място, в което можем да разкрием висшата светлина, висшето напълване: ти – от мен, а аз – от теб. Това се нарича усещане на духовния живот.

От 1-я урок на конгреса „UNIDOS“, Мадрид, 04.06.2011

[44819]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Лекция в Рим

Въпрос: „Кои сме ние? Откъде сме дошли и накъде отиваме?“ – това са класически въпроси, които са си задавали всички поколения хора, започвайки от първия човек, появил се на Земята. Но отговорите на тези въпроси са: един за всички или всеки може да намери своят отговор, за да постигне хармонията с цялото човечество?

Отговор: Всеки човек трябва да намери отговор, но той го намира в този случай, ако се съединява с другите и усеща цялата мрежа на връзката между нас. Тази обща мрежа на връзка между нас се нарича Адам Ришон (Първият Човек), защото от тази мрежа ние сме „паднали” при разрива между нас.

И затова всеки трябва да намери това място, където се намира в тази обща картина. А докато той не заеме своето място в тази обща мозайка, трябва отново и отново да се въплъщава в този свят, за да достигне своя корен.

От лекция в Рим, 20.05.2011

[44770]

Filed under: Духовна работа, Конгреси и събития, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

Лекция в Рим

Въпрос: Какво казва кабала за първородния грях и какво е означавало това грехопадение?

Отговор: Кабала твърди, че целият този разказ за Адам и Ева и тяхното грехопадение – това е алегория, говореща за случващото се във висшите сфирот още преди да е била създадена тази реалност: нашата Вселена и ние вътре в нея.

Във всичко това няма никакъв „грях“. Нарича се така, защото ние падаме от своето духовно стъпало, на което сме били сътворени в самото начало – до своето настоящо стъпало, до този свят, през всичките 125 стъпала.

Това се и нарича „грях“ – но не ние сме го направили! Станал е в нашия корен.

И когато ние след това сме се развивали в плоскостта на този свят, много хиляди години – това правим не ние самите. През цялото това време ние сме се развивали неосъзнато, сами не знаейки, как и къде. Егоизмът ни е бутал напред.

Но сега, за първи път в историята, ние стигаме до свобода на избора: или ще се развиваме по-нататък осъзнато и ще поправяме себе си, защото ние виждаме и чувстваме в това полза и смисъл. Или ще дойдат такива проблеми, които ще ни заставят да направим това принудително за сметка на големи страдания.

С други думи, от тази точка и по-нататък, пред нас лежат два пътя: или пътя на страданията, или пътя на постигането на цялата реалност. И разбира се, между тези две направления съществува огромна разлика.

Но във всеки случай, до края на 6000 години, започвайки от първия човек, Адам, тоест още приблизително след 230 години, ние трябва да достигнем пълното поправяне на света. Тоест, всички ние трябва да завършим поправянето, всеки трябва да придобие душа, а след това всички тези души се съединяват в една обща душа и се издигат на следващата степен.

Ако ние тръгнем по осъзнатия път, постигайки мирозданието и самостоятелно работейки – ние ще можем да завършим това поправяне за няколко години, тук и сега! А ако ли не – то ние все пак ще тръгнем, но по лошия път, който няма да продължи повече от 230 години.

Защото това се определя от духовния строеж в шестте висши сфирот: Хесед, Гвура, Тиферет, Нецах, Ход, Есод. И затова в продължение на 6 хилядите години ние сме задължени да достигнем поправянето.

От лекцията в Рим, 20.05.2011

[44665]

Filed under: Духовна работа, Конгреси и събития - Няма коментари→