Лари Елиот, The Guardian: Мрачният отчет на американските заводи и признаците за намаляване ръста на заетост вселяват страх. Тревожната атмосфера се е увеличила от показателите на Европа и Китай. Индексът на промишленото производство е спаднал до най-ниското си ниво от 2009 година, много по-ниско от прогнозираното.

Изминалият месец беше кошмарен за икономиката на САЩ, а ситуацията все повече се влошава. Почти всичките показатели, не оправдават надеждите. Перспективата за отслабването на глобалния ръст понижи цената на петрола. Кризата, не е зад нас, а пред нас!

[45237]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Световен конгрес ”UNIDOS”, Мадрид, урок № 2

Ние делим висшия свят на стъпала: светове, парцуфим и сфирот. От началото и докрая на поправянето, т.е. до света на Безкрайността човек трябва да измине пет свята: Асия, Ецира, Брия, Ацилут, Адам Кадмон. Във всеки свят има пет парцуфим, във всеки парцуф има пет стъпала: Кетер, Хохма, Бина, Зеир Анпин и Малхут.

Пет сфирот се съединяват в структура, която се нарича «парцуф», парцуфим се съединяват в система, наричана свят, и всичките заедно представляват стъпалата на стълбата, по която ние се издигаме от този свят до света на Безкрайността.

Всичко това се разкрива между мен и моя другар.

Затова общият закон на цялото ни поправяне се нарича «Да възлюбиш ближния като самия себе си» и това е «великото правило на Тора», т.е. голям съд за светлината. Да се обединим означава да постигнеш висшия свят.

Обединението между нас образува едно голямо желание, в което ние разкриваме огромна висша светлина. Тази светлина съществува и сега, но тя е скрита, и само обединявайки се, ние ще я разкрием в реалноста.

Това е и темата на науката кабала, връзката ѝ с нас, с процеса на целия свят, който ние трябва да реализираме в нас. Всичко, което се е случвало досега, включвайки и Големия взрив (Big Bang), 15 милиарда години от развитието на Земята и на нашето съществуване на нея – всичко това се е случило за да се съберем ние тук, на конгреса, да започнем да се обединяваме помежду си и благодарение на това да се извисим над нашия свят и да се върнем в света на Безкрайността. Аз се надявам, че ние ще направим това!

От урок № 2 конгрес ” UNIDOS”, Мадрид, 04.06.2011

[45117]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Световен конгрес „UNIDOS“, Мадрид, урок №2

Въпрос: Как да определя, напредвам ли по посока на махсома и как да разбера, че вече съм го преминал?

Отговор: Цялата наша работа преминава вътре в желанието. Ние я усещаме на нивото на чувствата и разума.

Разумът на човека се развива само в степента на развитие на желанието, защото той помага на желанието да постигне желаното. Излиза, че ако желанието е малко, то и разумът е малко, а при голямо желание се развива голям разум. Ето защо, страданията правят човека по-мъдър.

Как да разберем дали напредваме? Към това ни насочват определени признаци, които е необходимо да проверяваме безпристрастно, издигайки се над своето его и гледайки се отстрани.

В степента, в която се отменям по отношение на групата, аз получавам от нея важността на духовното. И само осъзнавайки тази важност, ще мога да се издигам по духовните стъпала.

Знаем, че напредваме между две линии. Едната от тях е егото, а втората – силата на светлината/отдаването. Аз се намирам между тях и трябва да изградя себе си от тези две сили.

Когато получа някакво количество сила на злото/егото, отрицателна сила – това е признак, който показва, че мога да работя с нея и да напредвам. Затова в групата трябва:

• да отменя себе си (1),

• да получа от другарите сила за важността на целта (2),

• да я развия (3), за да придобия положителна сила (+).

И тогава, ако разбирам, че за да напредвам правилно трябва да бъда обективен към себе си – напредвам. Защо трябва да бъда обективен? Работата е там, че когато чувствам как моето его расте, в мен възниква неприятно усещане. И ето тук, трябва да се издигна над това усещане и да разбера, че сега са ми дали допълнители зло, за да напредна с още едно стъпало.

И за да може човекът да прави вътрешни преценки и проверки, да бъде съдия на самия себе си, трябва да стане не заложник на своето усещане, а да вижда в него информация за това как да напредва нататък.

А доколко е приятна или неприятна тази информация – за него не е важно. Напротив – колкото тя е по-малко приятна, толкова по-добре! Защото когато е „неподкупен”, той е в състояние да я види сякаш от страни и да работи с нея в степента на необходимото.

С други думи, най-важно е да се удържаш в състоянието на обективната преценка.

От 2-рия урок на конгреса „UNIDOS”, Мадрид, 04.06.2011

[45136]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: Да се обединяваме с ближния, значи да оценяваме неговото напълване по-високо от своето. Проблемът е в това, че не ми достига взаимодействие, интеракция с ближния, за да го поставям отново и отново по-високо от себе си…

Отговор: Това няма никакво отношение към физическото взаимодействие, към външната връзка. Каква е разликата, намираш ли се сред другарите или си на хиляда километра от тях?

Точно затова не бих искал хората да ходят от конгрес на конгрес. Нека привикнат отдалеч да поддържат връзката между сърцата. А иначе излиза, че без нашия знаменит „локомотив” не чувстваме, че сме обединени помежду си.

Не трябва никъде да бягам – трябва да се концентрирам вътрешно. Достатъчно е да видя другарите – и вече съм с тях. Не са необходими никакви движения на тялото, за да участвам в обединението. Полагам вътрешни усилия и съвсем не е необходимо да давам стотици и хиляди долара за билети, за да мога задължително да се прегърна и да поскачам с другарите. Мога да го правя вътрешно и то в не по-малка степен.

Да, за новите, за децата това е нужно, но с времето, човек все пак трябва да премине към по-дълбоко обединение, към вътрешната картина.

Защо мислиш, че се намираш с другарите само на урока, а после за целия ден се отделяш от тях? Нима има значение къде се намираш? Напротив, по време на деня можеш много по-силно да се стремиш към другарите, отколкото на урока. Защото на урока, ти си егоист, постоянно търсещ себе си в картината.

От урок по статия от брошурата за Песах, 14.04.2011

[40661]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: Каква е разликата между Малхут на света на Безкрайността преди съкращението и след поправянето?

Отговор: Малхут на света на Безкрайността преди съкращението е изначалното състояние, създадено от висшата сила. Така е било формирано творението – под въздействието на висшата светлина над желанието за получаване, което е било сътворено от „нищото”. Светлината е развила това желание в 4 стадия и го е довела до състояние, наречено Малхут на света на Безкрайността.

И тук Той завършил Своята работа, това е! От този момент и нататък започва пробуждането на самата Малхут. Тя започва малко по малко да осъзнава, че освен желанието за получаване, съществува и желание за отдаване. Това желание за отдаване е било заложено в нея в първата фаза като усещане на корена, т.е. усещане на Даващия. То започва да се развива вътре в нея и така се поражда втората фаза, в която желанието иска да стане като Даващия, съпротивлявайки се на Неговото отдаване и преодолявайки своето желание за получаване.

Затова тя започва да съкращава себе си и да изгражда над себе си екрани, а след това се разбива. След разбиването започва сериозна работа, когато желанието за отдаване прониква във всяко желание за получаване.

Свойствата на получаване и отдаване повече не се намират едно до друго, т.е. едно под друго, разделени чрез екран, работейки като Ти и аз, Творец и творение. След разбиването свойствата на Хазяина проникват в свойствата на госта, свойствата на отдаване проникват в свойствата на получаване и се смесват с тях.

А след това, работейки отдолу нагоре и изкачвайки духовната стълба, ние извършваме именно тези изяснения, защото сега всеки детайл съдържа тези две сили – отдаване и получаване. Разделяме ги една от друга в две линии, докато ние оставаме в средата. Сега ние искаме да ги управляваме и да ги свържем една с друга в правилната форма – средната линия.

Така започваме работата, опитвайки се да станем като Твореца. Но как мога да направя това, ако не знам кой е Той? Затова ми е дадено обкръжението, относно което аз започвам да работя над това.

Сега имам желанието за получаване и желанието за отдаване, свойствата на Твореца и на творението. Аз имам светлината, възвръщаща към източника, и състояние, което мога да изследвам, анализирайки своето отношение с обкръжението и свързвайки всички тези сили. Това е полето на моята работа, моята „лаборатория”. Всичко е пред мен!

От урока по „Учението на Десетте Сфирот”, 30.05.2011

[44330]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Вие казвате, че за да се намери решение на световната криза, е необходимо да се намали потреблението. По какво минималното потребление се различава от жизненоважното? Например: може ли часовник за 1000 евро да се смята за жизнено необходим?

Отговор: Този въпрос не е прост. Дори бих казал, че има уловка в него. Нека да обясня това чрез кабалистична притча, която е отпреди 2000 години.

Имало едно време двама приятели. Единият бил богат, а другият – средно богат, но и двамата били на духовното ниво. Един ден богаташът фалирал и тогава неговият приятел започнал да го обслужва като слуга, желаейки да му предостави това необходимо ниво на съществуване, на което той е свикнал. Това е, защото преди това неговият приятел имал слуги, така че когато ги загубил, той се почувствал сякаш е загубил нещо жизнено необходимо.

Това е интересен пример, но не е подходящ за нашето време, защото природата ни задължава на друго. Ние нямаме избор освен да ограничим потреблението, тъй като в противен случай ще унищожим планетата Земя. Не само трябва да намалим потреблението, но трябва да достигнем състояние, в което ще се радваме да се откъснем от нашите нужди, но ще сме длъжни да ги приемем, защото трябва да съществуваме в нашите тела в този свят.

Имам голямо желание, което включва нивото от моя всекидневен живот, в който имам физическата необходимост, така също и социални потребности, както и образование, култура, ваканции и пътувания. Никой не казва, че трябва да се откажеш от това. На теб ти е нужен апартамент, всичко необходимо за него, жена, деца и т. н.

Проблемът е нашето потребление над нормата. Ако изучаваш науката Кабала, неволно ще консумираш само това, което е необходимо, защото най-важното нещо за теб е духовното напълване. Ето защо вие сте радостни, че не разкривате тези огромни желания вътре в себе си и дори бихте били радостни да се отърсите от нормалните желания, но вие се нуждаете от тях, за да поддържате своето съществуване. Това се нарича необходимост.

От 1-вия урок от конгреса „UNIDOS“, Мадрид, 04.06.2011

[44816]

Filed under: Духовна работа, Конгреси и събития, Криза, глобализация - Няма коментари→

На пътя на светлината човек сам управлява, той става свободен. Той сам иска да бъде роб на Твореца, но става само в тази степен, доколкото моли да стане зависим от отдаването, от наслаждението, което има в отдаването. Той сам избира това, защото робството в желанието за отдаване, само по себе си е свобода.

Макар че може да ни се стори, че той продава себе си. Сякаш той става същият този роб, само че от властта на Фараона, комуто е бил предан първоначално, от раждането, той преминава под властта на Твореца.

Но в крайна сметка това не е така, защото всеки път той сам избира да робува на Твореца и да се отдели от Фараона, и е длъжен на всяка крачка да проверява, да изяснява и да моли за този преход от едното робство в другото.

Тази точка, в която той прави избора, се нарича клипат Нога (Сияеща) – средната трета на Тиферет. Това е точката на нашата свобода.

Всичко е основано на молбата на самия човек и напълно е необходима неговата ”инициатива отдолу”. Защото Творецът не е и мислил да създава човек-робот, намиращ се на неживо, растително или животинско ниво, който разбира единствено от самонаслаждение, определящо целия му живот.

Творецът е искал да създаде ”Човека”, Адам – „подобен”(доме) на Него, за да може човек на това ниво сам да определя какъв би искал да стане, от какво би искал да се наслаждава (в противоположност на всички останали подчинени нива: неживо, растително и животинско).

Аз сам решавам, че искам да се намирам под властта на отдаването и искам тази сила да ме управлява – но по мое свободно желание (по собствен избор)! И затова аз съм не само неин роб, но и партньор, любим, приятел, отдаващ. Робът не може да отдава на господаря – той просто изпълнява заповедите му.

Но човек сам се старае да се прехвърли от едната власт на другата – и в това е цялата му работа, на всички духовни стъпала. Тя не приключва с бягството от Фараона.

Той трябва още да обърне цялото желание на Фараона – в желание за отдаване, а после да го реализира практически – тоест от степента Бина да го издигне към Кетер. Това е огромна работа, и цялата тя е съвършено свободна – защото човек получава свобода не само от своето егоистично желание, но и от желанието за отдаване.

От урока по статията на Рабаш, 15.04.2011

[40770]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Статията „Даряването на Тора” от книгата „Шамати”: В какво е смисълът на Даряването на Тора на планината Синай? Това не означава, че някога Творецът е дарявал Тора, а сега не. Даряването на Тора е вечно.

Творецът я дарява винаги, само дето ние не сме способни да я получим. А тогава, на планината Синай, са получили Тора, защото са се обединили като един човек, с едно сърце, и всички ги е обединявала една мисъл – да получат Тора.

Обаче Творецът, от своя страна, винаги дарява Тора. Казано е, че човек трябва всеки ден да слуша десетте заповеди, получени на планината Синай.

Това означава, че и сега ни се дарява Тора и винаги е била дарявана, но тогава сме били като един човек с едно сърце, и затова сме могли да я получаваме, а сега не можем, защото сме разединени. Но само да се обединим и отново ще се осъществи това даряване.

Винаги пред човека има десет заповеди, получени от Твореца, и винаги има възможност да се използва светлината, която се нарича „Тора” за благо или за вреда.

Правилната работа и стремежа да се достигне по-добро състояние притеглят към нас обкръжаваща светлина. И това се нарича да „изучаваш Тора” и да се стремиш да разбереш какво е написано в нея, да усещаш, че тя говори за мен, за моите състояния за моите свойства. Аз трябва да ги усетя, докато се уча и да им се уподобя.

Аз искам да се впиша в тази картина, която ми разказва за мен самия, и да заживея там. Нека в мен да се осъществи целият този разказ, който аз сега чета. Ето такива усилия трябва да приложим – да ни се прииска да станем възрастни!

И ако приемаме тези условия и правилно ги прилагаме, това означава, че сме приложили усилия, за които е казано: ”Прилагал усилия и намерил”.

Тогава се променя моята действителност, понеже се променя моето желание, започвайки да се изграждам, за сметка на обкръжаващата светлина и да усещам в себе си образа, на Даващия Тора, образа на Твореца.

Светлината поправя моето желание и така аз започвам да реализирам свойството отдаване, и преминавам от Даряване на Тора – към получаване на Тора, а от него към Даряващият Тора.

От урока по статия от книгата Шамати, 07.06.2011

[45063]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Тора - Няма коментари→

Световен конгрес ”UNIDOS”, Мадрид, урок N: 2

Кризата, която преживяваме сега, показва разединеността между нас. Защото всъщност, тя разкрива, че ние, абсолютните егоисти и индивидуалисти, – се намираме в глобален свят. И в това са всички проблеми. Глобалността на света ни разкрива Природата, а егоистичното ни естество е съвършено противоположно на нея.

Това различие, тази пропаст между нас, ние усещаме като криза и затова във всичко, което правим усещаме болка, обърканост, преследват ни болести и неуспехи. Това произтича от липсата на подобие на егоистичните ни желания и висшата светлина.

Затова в днешната криза ние трябва да видим отправната точка за подема на цялото човечество, в това особено състояние, от което ние някога сме излезли по програмата, заложена в информационната частичка, родена от светлината. Ние сме се развили тук, в нашата Вселена, и сега се връщаме отново към това съвършено състояние.

Част от човечеството, в която се е проявила точката в сърцето, се развива с помощта на две сили. Необходими са само условията: група, учене, учител. А другата част на човечеството, в процеса на развитието си, достига до такова състояние, в което кризата става непоносима. И тук възниква въпросът: какво означава непоносима?

От усещането за ужасни страдания, човечеството може да пристъпи към войни, унищожения, различни проблеми. Имено това и се случва: част от населението пропада от наркотици, други замислят терор, трети въобще нищо не ги вълнува: те напълно са затънали в кражби. Егоизмът е проникнал във всички направления. От липсата на вътрешно напълване, човек не знае какво да прави със себе си.

Тези отрицателни явления оголват всички степени на отчаянието и безизходицата, усещани днес от човечеството. И хората, всъщност – не са виновни. Те чувстват огромни вътрешни въздействия, които ги довеждат до избухване на насилие. Какво да се направи, за да се облекчи състоянието им?

Ние вече говорихме за разпространението на науката Кабала – в това е спасението. Ако ние разпространим знанието на науката Кабала преди егото им да избие навън, то ще опазим света от големи беди. Така че, всичко зависи от хората с точка в сърцето.

От света нищо не зависи – не си струва да очакваш някакви действия от останалите хора, които нямат точки в сърцето, те нямат тази положителна сила, която е способна да напълни егото им. Те са само носители на огромно егоистично желание и само ни добавят собствената неудовлетвореност и болка.

А ние трябва да обработим това огромно желание, да се включим в него, заедно с тях да се устремим към съединение, да продължим да учим, и в отговор да увеличим разпространението, отделяйки особено внимание на необходимостта от обединение между нас.

Имено ние трябва да съединим в едно нашето общо, разбито желание – нашия общ, духовен съсъд. Макар и разбит, в него има такива части, които са свързани помежду си, независимо от съвършено различните свойства на желанието. Затова, ако всички останали се присъединят към тях, – те също ще се включат в тази връзка.

По такъв начин, една част от човечеството активно строи връзката помежду си, а другата негова част участва в този процес пасивно.

От 2-я урок на конгреса „UNIDOS“, Мадрид, 04.06.2011

[45046]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития, Криза, глобализация, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Лекция в Рим

Въпрос: В науката Кабала Вие говорите за егото на човека, за съединение на всички, за това, че ние трябва да достигнем равновесие с природата. Обаче какво отношение има това във връзката с Бога (Елоким)?

Отговор: В науката кабала ние говорим за природата. Според гематрията (числовото значение на думите) “Природа“ и “Елоким“ – това е едно и също. Което означава, че ако говорим за Висшата сила, Природата или Бог или Твореца, както искате го назовавайте, то всичко наоколо – е само проява на тази сила.

Ако говорим за Висшата сила, то каква е разликата как точно я назоваваме – “Елоким“ или “Природа“? Съществува Висша сила (действително висша!), която ражда всичко и властва над всички – а ние желаем да разберем как да се съединим с нея, как да Я разкрием, да Я разберем.

И затова, ако аз излизам извън себе си, извън своето его, – това се нарича разбиране, осъзнаване, разкриване на Твореца. Естествено, че това става само в мен и само относително мен.

Подреждайки постепенно своето желание, своя духовен строеж, т.е. свойството отдаване и любов към другите, кетер, хохма, бина, хесед, гвура, тиферет, нецах, ход, есод, малхут – съгласно този строеж, аз опознавам връзката помежду ни – и така постигам Твореца.

Елоким също така се нарича “Творец“ (Боре) – от думата “Ела“ (Бо) и “Виж“ (Ре), защото ние трябва да Го видим, да достигнем състоянието, в което Го разбираме, все едно Го виждаме пред нас. Затова сме и създадени от Него.

От лекцията в Рим, 20.05.2011

[44882]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Творец - Няма коментари→