Лекция в Рим

В подема над егоизма, наред с другото, се крие удивително откритие: ние започваме да откриваме, че целият свят се намира в нас, а не извън нас. И това е логично, защото всъщност аз не зная какво има там отвън.

Човек възприема само това, което влиза в неговите органи на чувствата и чрез нервната система попада в мозъка, който обработва общата „картинка“. Така ние и усещаме света. Достатъчно е да прережеш нерв, за да изпадне някаква част от реалността от нашите усещания.

И така, издигайки се над себе си, човек вижда, че неговото възприятие съвсем не се намира отвън, а изцяло зависи от неговите органи на чувствата, от желанията, от мислите, от чувствата и разума. И затова, знаейки как да променяме тези параметри, можем да разширяваме своето възприятие, да се издигаме над ограниченията на петте сетивни органа.

Оттук е и името „наука кабала“ – което буквално означава „получаване“. С нейна помощ човек постепенно излиза от материалните органи на чувствата на своето животинско тяло и разширява усещанията си до безкрайността. Наред с живота в нашия свят, той напредва до такова ниво, когато вече не асоциира себе си с материалното тяло, тъй като над него вижда реалността като много по-голяма.

Сега той не обуславя своя живот на възприятието с петте си сетивни органа. И даже когато тялото умира, човекът остава в реалността, която е придобил над него. Той не усеща изчезване – защото новото измерение е проникнало в неговото възприятие още преди смъртта на тялото.

По такъв начин човек живее на две нива: на материалното стъпало, както всички ние, и на „извънтелесното“ стъпало, издигащо се над егоизма.

От лекция в Рим, 20.05.2011

[44614]

Filed under: Духовна работа, Конгреси и събития - Няма коментари→

В нас има само получаващо желание и форма на отдаване, която ние трябва да обличаме на него всеки път. Това е и работата на Човека, която може да се осъществява, само включвайки се в група, в правилното обкръжение и приемайки неговата форма. Няма откъде другаде да се науча повече на правилната форма, която аз трябва да приема.

Обкръжението „изрисува“ човека. Постоянно съединявайки се с групата и изпълнявайки в нея своята роля, заемайки своето място, човекът започва да приема формата на Човек. Групата е като шаблон, придаващ верните очертания.

Разбиването на съсъдите и процесът на подготовката – всичко е необходимо за това, че всеки да може да потърси своето място, крачка след крачка, като се усъвършенства в тази работа, докато ние не станем единно цяло.

От урока по „Въведение в науката кабала“ (Птиха), 24.05.2011

[44520]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Бала а-Сулам, „Мир в света”: В нашето поколение, когато благосъстоянието на всеки човек се обезпечава от всички страни на света, в същата степен човек непременно се оказва в зависимост от целия свят, също както зъбчатото колело в механизма.

И затова е немислимо да се установи по мирен път добър и щастлив ред в една страна, докато това не бъде направено във всички страни по света. Така че, не следва повече да се обсъжда и да се търси справедлива гаранция за мира на една страна или на един народ.

Напротив, става въпрос за мира в целия свят. Благополучието или неблагополучието на всеки човек зависи пропорционално от благополучието на хората по целия свят.

Как да се разкрие на хората тази тотална взаимна зависимост? Ние виждаме днес, че всеки все още разчита на самия себе си, извън зависимостта от другите. Ние трудно признаваме взаимната зависимост в семейството, в града, в страната, но държавите и народите съвсем не чувстват сковаващите ги взаимни връзки. Какви беди трябва да се случат по света, за да почувстват хората, до каква степен зависят един от друг? Въпросът засега остава открит.

Това осъзнаване ще се осъществи по добър или по лош начин. Но ние сме длъжни да разкрием истината – за да поискаме после поправяне на всеобщото единство. Творецът непременно ще се разкрие в творението – Един в единното. Когато между всички нас ще има съвършена връзка – съобразно с това, по закона за подобието на свойствата, в нас ще се разкрие висшата светлина.

Въпросът сега е в това, как да разкрием необходимостта от тази връзка? Това може да се направи от желанието да се извърши отдаване на Твореца, за да ни се разкрие Той. Ако ние искаме да му доставим удоволствие, то с помощта на светлината постепенно ще придобием истинското желание.

А другият вариант е съвършено противоположен: разкрива се взаимната ни зависимост, а на нас не ни е по силите да направим нищо и тогава, преди гибелта, от безизходност – ще се обединим. Но и в този случай единството няма да дойде, докато не разберем, че тук няма да минем без намерение за отдаване, съвършено свободно и безвъзмездно, когато ние ценим единството като такова и си поставим за цел да доставим удоволствие на Твореца.

Какъв е този дълъг и тежък път: от страдание към осъзнаване на правилната форма на единство. Много сурово учене, което струва скъпо на човечеството – защото то няма да се нуждае от светлината, няма да види верния курс, тъй като у него няма искра, показваща как да пристъпи към дело и да реализира единството, как да привлече светлината, носеща осъзнаване.

Ето защо тук е необходима специална група, устремена направо към Твореца, която да предаде това направление на цялото човечество. Само тогава хората ще поискат единство, заради подобието с Твореца.

А иначе пътят ще бъде непоносимо тежък. Защото получавайки удари, те са неспособни да разберат, защо са нужни тези удари. А ние – сме способни. Под ударите ние си събираме ума, защото у нас има точка в сърцето. А човек без точка в сърцето е неспособен да види целта – той единствено усеща болка от удара и не става по-умен.

Групата е необходима и е длъжна да разпространява в света методиката на поправянето. Иначе хората ще останат съвършено безпомощни пред нещастието, не е по силите им да разберат, откъде и защо е дошло то. Това е очевидно даже по научните изследвания: учените констатират факта, но до решение не стигат. Те не могат да разберат това, те нямат възможности, нямат инструменти, за да видят това.

Затова ние сме длъжни с цялата сериозност да се отнесем към състоянието на света и да работим заедно с тях.

От урока по статията „Мир в света“, 15.05.2011

[43108]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Творение се нарича нещо, което съществува в духовния свят, защото нашият земен свят съществува само в нашето въображение.

Творението се ражда от средната линия – от точката, в която присъстват двете противоположни сили: получаване и отдаване.

А то може да съединява тези сили заедно така, че да използва силата за получаване, която е противоположна на Твореца и е специално създадена такава, за да даде на творението самостоятелност и възможност свободно да стои срещу Твореца. Така можем да построим своята независима личност, включваща тези две сили заедно.

Всеки път, творението трябва да съедини двете сили правилно, да провери етап по етап всяка нова порция от разкриващото се в него егоистично желание. По такъв начин, творението расте от само себе си – изграждайки се от своя материал, с помощта на силата на отдаването, която изисква от дясната линия.

Всъщност, цялата работа се извършва от силата на отдаването, силата на светлината, на Твореца – но за тази цел, творението трябва да подготви всичко само. Както в нашия свят използваме всички дадени ни средства на неживото, растително, животинско и човешко ниво, с всичките сили на своето чувство и разум – но все пак казваме, че сами сме свършили работата, защото именно ние изпълняваме тези действия, като използваме материалите на този свят и своите способности.

Материалното и духовното изграждане преминават еднакво: първо се замисля план, а после, от наличните материали започваме да изграждаме някакви форми.

Така и в духовния свят, от силта на своето желание и разбиране, сами изграждаме „формите на Твореца” – своето отношение към Него, което е подобно на Неговото отношение към нас.

От една страна, това е наша собствена работа – както е казано: „Вложил е усилия и е намерил!”. Но от друга страна, това е работата на Твореца, защото ние се учим от Него, от Неговите примери и Го молим да я изпълни. С Него сме истински партньори, защото знаем, точно какво искаме и трябва да подготвим всичко необходимо!

Тоест въвеждаме „средната линия” – в своя замисъл, в съединяването на желанията и намеренията, решавайки сами, как правилно да съединим силите на светостта и нечистотата, лявата и дясна линии.

Изграждаме „средната линия”, като се съединяваме с групата чрез светлината. Защото искаме да се включим в нея и да намерим там своето желание да отдаваме, а това желание може да създаде само светлината – Творецът, скриващ се там вътре, от другата страна. Излиза, че включваме вътре в себе си тези две сили: силата на групата и силата на Твореца, оставайки в средната линия.

И от много други примери също виждаме, че действаме в средната линия, защото сме длъжни да включваме  двете сили: получаване и отдаване, за да получим свободата на избора и самостоятелно да изградим себе си от тях.

От урок на тема „Подготовка за конгреса в Ню Джърси”, 28.03.2011

[39280]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Агра. За Мишлей. 2.9: „Когато разбере основите в тяхната пълна степен, всичко ще се изясни едновременно – в пълна степен и пшат, и ремез, и друш, и сод. Но докато не разбере тайната част на Тора, даже пшат няма да разбере.”

Агра. Светлината на „Зоар”. 3, 28 „Адам ве Ишто”: „В бъдещето, на всички ще се разкрие Моше – не както това е скрито днес в Тора, във вид на разкази, предназначени за Ерев Рав, които не изучават вътрешния смисъл.”

Х. Витал. Ец Хаим ч.1 Предисловие 11,12: „Горко им на засрамващите Тора, тъй като се занимават само с нейното просто тълкуване (пшат) и с разкази, за които народите казват на Израел, в какво е разликата между вас и нас, между вашата Тора и нашата?

Защото и във вашата Тора има разкази за нашия свят! Горко им на срамуващите се от тази Тора, които не се занимават с мъдростта на Кабала, която дава почест на Тора. Те предизвикват продължаване на изгнанието и на нещастието в света, а освен това дават възможност на нищожните в наше време, да се радват на своята работа. Няма за тях място в бъдещия свят!”

[39365]

Filed under: Кабалистични източници, Тора - Няма коментари→

Въпрос: Съдържа ли се в частта на ТЕС, която е посветена на Пурим, светлината, отнасяща се към края на поправянето? Струва ли си, по това време повече да четем ТЕС на урок?

Отговор: С други думи, можем ли днес да използваме силата с името „Пурим”, намирайки се в определено състояние, свързано с тази дата? Защото духовният корен поражда в нашия материален свят определен резултат, който е невъзможно да се пренебрегне.

Тук отделяме тези, които напредват по личен път и се наричат „Исраел”. Те се намират над знаците и жалоните, над времето. Те ускоряват времето, отиват напред, теглейки себе си към края на поправянето – и затова напредват извън зависимостта на календарните дати. Те имат свой календар. Празниците и дори дните на седмицата, за тях по никакъв начин не са свързани с общоприетото летоброене.

Адам е започнал духовната работа съгласно собствен календар и е въвел седмичното отброяване. Той е преминал през шест духовни дни-състояния, в резултат на които, в него се е родило духовното съзнание, връзката с Твореца. Това постижение, Адам е предал на следващите кабалисти, чиято веригата се  разпростряла през двадесететте поколения до Авраам, а после до Моше. Те постигнали същото, което и той.

Върху седмичното отброяване е основан нашият календар – иначе казано, общото напредване. Този цикъл не е свързан с астрономическото време. Масите, които нямат точка в сърцето, подлежат на въздействието на общите обкръжаващи светлини, създаващи в нас усещането за време, движение и пространство. Става дума именно за силите, очертаващи различните контури на нашето възприятие.

От друга страна, хората, които сами вървят напред, не зависят от смяната на седмиците. Всеки от тях има свободен формат на календара, определящ се от това, доколко човек е способен да ускори времето, като реализира своята точка в сърцето.

По такъв начин, ние се отнасяме към категорията „Исраел” и стигаме до края на поправянето по-рано от определения срок. Ние имаме не общ, а личен календар. И обратно – върху човека, живеещ по общия календар, въздействат общи обкръжаващи светлини – затова по времето на празника, той действително е способен на повече.

От урок по „Учение за Десетте Сфирот”, 20.03.201

[38603]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Какво е това ”усилие” – това мисъл ли е или някакво действие?

Отговор: Усилие – това е вътрешно напрежение, насочено против своето желание. А, ако ти действаш съгласно желанието си, тогава няма да има никакво напрежение. Ти може да прилагаш физически усилия или духовни даже, но егото ти ще ги поддържа.

Усилия – това са висши човешки сили, против егоизма, който се намира в мен. И тогава аз натискам, и натискам, и в крайна сметка се убеждавам, че ми е необходима помощта на Твореца.

Но аз не трябва от самото начало да мисля, че не мога да се справя сам. Аз съм длъжен да започна! А Творецът ще завърши заради мен тази работа. Ако още в началото бъда убеден, че нищо няма да се получи – то никога не ще се помръдна от мястото си.

Затова съм длъжен да започна и да натискам на правилното място, доколкото го разбирам, в правилната посока, към правилната цел. И само в резултат на тази работа аз откривам, че ми е необходим Твореца. А трябва да започна с това, че ”никой не може да ми помогне, освен мен самия”.

В началото няма никой, освен мен. Докато не изразходя всичките си сили, аз не ще почувствам настоящата потребност от Твореца. Към Твореца се обръщат вече от отчаяние. Това се нарича ”пробуждане отдолу” (итарута де-летата), почти ”вратата на сълзите”.

Аз разбирам, че не мога без Твореца, защото в мен няма светлина, нямам сили, за да се съединя сам с другите! Аз не мога да поправя разбиването!

Разбиването – това е напускане на желанията от светлината. Творецът скрива светлината си от съсъда и тя се разпилява на парчета. Сега е нужно да се върне светлината и да засвети с общата сила на отдаването. Само, ако присъства такава обща сила между желанията за наслаждение – тогава тя ги свързва заедно.

Светлината трябва да запълни всички пространства между желанията, както водата запълва всички празни места между камъните, и тогава чрез тази вода те се свързват един с друг. А иначе, кой ги съединява, каква сила, как те могат да бъдат свързани? Необходимо е нещо, което да запълни пространството между тях.

Дистанцията между желанията остава, остава и егоизма, който ги отделя едно от друго. Някога, всички те са били един голям камък. Но после, той се е разбил на множество малки камъни и са се отделили едно от друго. Те така си и остават на разстояние и трябва да прекрачат през него – „сякаш” то не съществува!

Тогава идва висшата светлина и ги съединява, запълвайки цялата празнота, сякаш вода между камъните. Желанията се оказват свързани едно с друго, потопени в една вода, в една и съща светлина.

Получава се, че сега между нас се намира Творецът! Ние разкриваме между нас цялата сила на светлината, Неговото присъствие – защото водата се намира между камъните и запълва същия този обем, който трябва да бъде запълнен с тях. Камъните са се раздалечили, увеличавайки обема си 620 пъти и сега водата, светлината (светлината на Тора се нарича ”вода”) е длъжна да им помогне да достигнат същото това качество – „цяла скала”, но в 620 пъти повече!

От урока по писмото на Баал а-Сулам, 18.05.2011

[43389]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Най-тежкото и лошо състояние, усещано от Малхут, това е състоянието на пълното напълване със светлина в света на Безкрайността, тъй като то няма никакво покритие от нейна страна. Всичко това кара Малхут да премине множество изменения, които се наричат движения, действия.

Цялата тази верига от усещания, преживявани вътре в Малхут, се наричат нейни движения. Затова става дума за вътрешни усещания, за вътрешна мъдрост, за вътрешно движение, за това, че всичко се прави само от желанието и от съпровождащото го намерение. Нищо освен това, в действителност, не съществува!

Нашият свят, който ние наблюдаваме около нас – това е въображаем свят. Всичко се случва вътре в Малхут на света на Безкрайността, докато тя не си спомни, че е тя и не се превърне в получаваща заради отдаване – т.е. да се отдели от усещането за получаване заради себе си, което е било в нея до първото съкращаване.

Независимо, че това първо усещане не се е наричало егоистично, понеже тя не го е извършвала преднамерено и не е разбирала състоянието в което е влизала.

И така, духовното движение не се измерва и не се оценява с количеството материални действия – а само с вътрешните състояния, които изминава човек. Затова е толкова трудно да се оцени. Всеки пита: Как да проверя колко съм напреднал? Но това може да се отчете само, ако се намираш вече в духовния свят и можеш точно да преброиш количеството духовни действия, които си създал.

Ние виждаме по малкото дете, че то въобще не знае къде е и как е. Чак когато постепенно израства, то качествено усъвършенства своя разум и започва да пресмята, какво е било вчера, днес, утре. То се научава да усеща времето, а след това и движението. Него го учат: това прави така, а това не прави така. Т.е. то започва да постига някои неща и връзката между тях, да се учи осъзнато да преминава от едно състояние в друго, да слуша и изпълнява съветите на възрастните.

И точно така се случва в духовния свят, и ние преминаваме към духовни действия. Но всичките те – са само вътре в човека. Отвън нищо не се случва, и нищо не зависи от външните действия. Но с външните действия ние можем да повлияем на своето вътрешно състояние, защото това е психологически въпрос.

Ние се включваме в заобикалящото ни общество за сметка на нашето външно участие, някакви си материални действия, а благодарение на това се съединяваме с него вътрешно. И тази вътрешна връзка ни влияе и се отброява в нашата духовна работа.

Затова, всичко зависи от нашето осъзнаване на злото – само заради него е необходимо учението и работата. В онзи миг, когато човек усеща своя егоизъм, той е готов да извърши духовно действие – тоест промяна вътре в себе си, за да се отърве от това зло. И после въпросът е в това що за зло е това, от което той желае да се избави – колко е голямо то като количество и като качество, относително отдаването или получаването.

От урока по ” Учение за Десетте Сфирот”, 06.06.2011

[44974]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Световен конгрес ”UNIDOS”, Мадрид, урок № 2

Ние се намираме в полето на светлината (свойство отдаване и любов, наричащо се Творец), запълваща пространството, където ние съществуваме, – само че ние не усещаме тази светлина.

Тя е подобна, в своето въздействие върху мен, на физическото, гравитационното, електрическото или на електростатичното поле: ако аз имам духовен потенциал (заряд), то аз започвам да се движа вътре в това поле търсейки равновесие с него.

Така се държи електрона в електромагнитното поле или човек на определено място – той се стреми към уравновесено състояние, намирайки се в полето на своето усещане. Та нали усещанията – това са също сили! Ние ги изучаваме в науката кабала, както изучават въздействието на физическите сили. Но в нашия свят ние не осъзнаваме тяхното съществуване.

Хората в които се проявява точката в сърцето, положителната сила, започват да се движат натам, където могат да получат напълване на тази точка. Те ”идват” в нашите групи или ”изведнъж” ни намират чрез Интернет. На тях това им се струва като нещо неочаквано… Така започват да изучават науката кабала.

От урок 2 на Световния конгрес ”UNIDOS”, Мадрид, 04.06.2011

[44896]

Filed under: Духовна работа, Конгреси и събития - Няма коментари→

Скъпи приятели! Моля ви задавайте въпроси по темата за тези цитати на великите кабалисти.

Забележките в скобите – са мои.

Егоизмът е заложен в природата на всеки човек

Егоизмът е заложен в природата на всеки човек, също както и при всички животни (но в човека той е насочен още и към използване и унижение на другите, а освен това се и развива непрестанно).

Баал а-Сулам. Последното поколение, ч.1

Човек не може и пръста си да помръдне, ако няма да има някаква полза от това за себе си.

Баал а-Сулам. Статия към завършването на Книгата Зоар

“Човек се ражда диво магаре“: тъй като, когато се ражда и излиза от лоното на творението, той се намира в съвършено мръсно и низко състояние, което означава огромна величина на любов към самия себе си, заложена  в него (и не може изобщо да вземе под внимание интересите на другите).

И всички негови движения – са около самия него, без каквито и да било искри на отдаване за ближния (а още повече, за сметка на унижение на другия. Винаги оценява успеха си не сам по себе си, а относително другия. В това време, когато животното удовлетворява своите потребности почти без да се сравнява с другите).

Баал а-Сулам. Дарованието на Тора, п.12

[44886]

Filed under: Баал Сулам, Кабалистични източници, Развитие на егоизма - Няма коментари→