Книгата «Зоар». Предисловие. Статията „Водачът на магарета“, п.74: „Един човек вървял след тях, подкарвайки магаретата“ – т.е. насочвал техните магарета.

„Казал раби Аба: „Да отворим портите на Тора, тъй като дойде нейният час и времето за поправяне на нашия път““. „Водач“ означава, „онзи, който убожда“.

И това име е заимствано за „водача на магаретата“, тъй като неговото действие се състои в подкарването на магаретата чрез убождане с върха на пръчката, за да се движат по-бързо.““

Всяко творение трябва да бъде доведено до сливане с Твореца. И всичко, извършващо се в реалността, включително и въртенето на всеки атом, се движи само към тази цел. Няма в света други действия – било то със съгласието на нисшите, или без тяхно съгласие.

И към тази цел ни води особена сила свише, наречена „водач на магарета“. Ако станем подобни на мъдреците, за които разказва «Зоар», тогава ще тръгнем заедно с «водача» и той ще ни помага по пътя  .

Ако ли не, самият „водач“ ще боде нашите „магарета“, нашето желание за наслаждение с острата си пръчка. Това всъщност ще са всички страдания, на които ще бъде подложен светът, ако не желае да върви към целта осъзнато и с разбиране.

От урока по книгата «Зоар». Предисловие, 10.01.2011

[32402]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Защо казват, че Творецът е скрит, когато Неговите действия се проявяват на всяко място в мирозданието?

Отговор: Разкриването на Твореца означава, че чувствам висшата сила, нейната причина, цялата мрежа от действащи сили, чувствам как действа тя, както и следствията от нейното въздействие. Постигам цялата съвкупност на творението в безкрайно измерение.

Въпросът е в това, доколко я постигам. Мога да бъда без очила или с очила за четене, или пък – с очила за далечно виждане. Всичко зависи от нивото на моето възприятие.

Постигането на духовния свят се състои в това, че реалността става прозрачна за мен и през нея виждам системата от сили, работеща в целия свят. Разбирам причините, поради които силите, стоящи зад всеки от нас въздействат и движат света, а също така – защо реагираме по такъв начин.

Мога да наблюдавам целия този процес в различни отрязъци: във времето, в движението, в съответствие с мястото, в преражданията на душите, от началото на сътворението и до неговия край. Човек разкрива  всичко това с тази разлика, че в началото вижда картината много неясно, а след това – все по-ясно, докато всичко напълно се изясни.

И тогава, вече променяш своето отношение към случващото се, разбирайки, че за твоите проблеми са виновни не съседите или някой друг. Става ти ясно, че в цялото мироздание работи само един закон – общият закон на природата, наречен Творец.

От лекцията в аудиторията „Кабала за народа“, 14.12.2010

[32866]

Filed under: Духовна работа, Творец - Няма коментари→

Времето за разпространяването на науката кабала не зависи от кабалиста. Той получава знак свише като разкритие: отблъскване от света в някакъв вид и подбуда да реализира своята мисия.

Тези знаци са абсолютно ясни и той ги разбира, тъй като пребивава в духовно постижение. Тъй като е свързан с висшата сила в духовната система, то вижда как тя ражда за него тези условия.

Той не избира методиката – няма няколко методики. Методиката е една, но във всяко поколение се проявяват нови потребности, а поради това той е способен да обясни повече, отколкото се е изисквало по-рано.

Кабалистите и в миналите поколения са знаели цялата методика – може би тя е била известна на Моше или на Рашби! – но не са могли да я изразят открито, а затова са я писали зашифровано.

В нашето поколение, както пише Баал а-Сулам, за кабалиста има не само възможност, но и задължение за разкриване. Дошло е поколение, което изисква духовно развитие и затова кабалистите го разкриват.

Видът и нивото на разкриването определя поколението, а не кабалистът, защото най-важно се явява потребността на поколението. Например, ако на урока пред мен няма ученици, ако аз не приема тяхното желание, то няма какво да кажа: постижението се намира в мен, но без разкриване и обновление.

Затова „насаме с камерата” аз мога да изразя само стандартни неща, но да не разкрия нищо ново, както правим на нашите ежедневни уроци. Това става, защото всеки ден в света се пробужда ново желание и чрез учениците, които са разпръснати по целия свят, аз чувствам общата потребност.

В нея са включени всички въпроси и желания: отсъствието на съвършенството, стремежа да се разкрият екраните, свойството отдаване, връзката между нас. Усещанията на хилядите мои ученици, присъстващи на урока, се събират в мен и аз ги приемам като майка, която чувства потребността да нахрани своите деца. И тогава, в процеса на нашето учене, аз виждам в текстовете и в моите усещания нещо ново, което не е било по-рано.

Така преминава всеки ден даже ако не всички забелязват това. Не е напразно казаното: „от всичките си ученици аз се уча”. Защо? Защото аз получавам желание от  учениците и мога по-дълбоко да поровя материала на творението.

От програмата „Кабала за начинаещи”, 01.12.2010

[32766]

Filed under: Духовна работа, Разпространение на методиката, Учител и ученик - Няма коментари→

Книгата «Зоар». Предисловие. Статията „Водачът на магарета“, п.88: „… Казали му: „Та ти дори не си ни разкрил нито своето име, нито мястото, където живееш.

Отговорил той: „Прекрасно е мястото, където живея и ми е много скъпо. И това е една кула, извисена във въздуха, голяма и величествена. И обитават тази кула само Творецът и един бедняк. Това е мястото, където живея „.

Ако, четейки «Зоар», започнем да се наслаждаваме на неговия разказ – това вече е проблем, тъй като наслаждението заглушава вътрешното търсене.

Въпрос: Но какво трябва да търся тук?

Отговор: Да допуснем, че отидем с приятел на разходка и получим наслаждение от мястото. Вървим и се наслаждаваме на всяка крачка: пеят птици, тревата зеленее, духа приятен вятър, слънцето свети. Това се нарича разходка, тъй като получаваме наслаждение от самото ходене.

А може да се върви и по друг начин. Ние вървим, облети в пот, тежко ни е, и проклинаме целия път. Но защо продължаваме да вървим? Защото искаме да стигнем до целта и е невъзможно да отидеш до нея приятно и леко. А пътят е такъв, че с радост бихме се отказали от него, ако беше възможно с един скок да стигнем до целта.

Тоест можем да се отнасяме различно към пътя: като към разходка или като към средство да стигнем до целта. Разходката  не е средство, а сама по себе си е цел, която постигаме на мястото.

Сега, сам трябва да избереш в какъв процес се намираш. Вървиш ли изобщо? Дали се разхождаш или вървиш към целта?

Ако четеш «Зоар» и се наслаждаваш от самото четене, това  значи, че се намираш на разходка. Така ти е добре и не си спомняш за далечната цел. „Как красиво разказва той! Как се наслаждавам от всяка дума!“ Това е разходка.

Липсва ти намерение, вътрешно търсене и стремеж към единство с другарите. Ако мислиш за обединението, виждаш, че то ти липсва. И тогава, това вече не е разходка, а път към целта.

От урока по книгата «Зоар». Предисловие, 11.01.2011

[32504]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Първо трябва да развием такива отношения, за които е казано: „Не прави на другия това, което е противно на самия теб „, а след това: „Възлюби ближния като себе си“.

Трябва само точно да определим кой е другарят и кой съм аз, и какво означава  «да се действа». Става дума за действията на човека по отношение на другаря му и те трябва видимо да се проявят в този свят, в цялото човешко общество.

Като резултат, между всички хора трябва да се разкрият такива отношения, които може да се нарекат свят на Безкрайността! И това ще означава Край на поправянето (Гмар Тикун). Тук, на земното кълбо, между животинските ни тела ще установим такива отношения, които да се нарекат наша безкрайна душа!

Когато стигнем до това, ще се окажем в друг свят. Няма да има никаква нужда да усещаме цялата тази материя и тя ще изчезне от нашето възприятие. Тя, и днес съществува само в нашето усещане – цялата реалност е въображаема.

Именно с такава цел се намираме на тази земя. Всичко се случва именно тук!

До разрушаването на Храма, когато хората са живели в духовно постижение, нима са се намирали в друга галактика, в друго измерение? Вътре в тях е съществувало друго измерение, друго отношение между хората – и това е вярно. Съществувал е този свят, неживата, растителната и животинската природа, нормалният живот е следвал своя ход. Те са отглеждали домашни животни, имали са стопанство, раждали са деца, работили са, плащали са данъци.

Но отношенията между тях са били духовни – всички са били във взаимно отдаване и са го поддържали, доколкото са могли. Всеки човек е бил оценяван според своето отдаване на другите. На тази основа са съдили човека – само от гледна точка на това, доколко е навредил на обществото и изведнъж се е разкрило неговото егоистично желание.

Така е съществувал народът на Израел, изведен от Авраам от Вавилон, до разрушаването на Втория Храм. А сега, в групата, трябва да реализираме на практика това, на което ни учи кабала: нашите вътрешни отношения да се основават на любовта и обединението, за да живеем, както се казва „душа в душа“.

И това не е свързано с външна близост. Не сме длъжни да ядем от една чиния, да живеем в една къща и да водим общо домакинство. Става дума за вътрешни отношения.

От урока по статията „Характер на науката кабала“, 12.01.2011

[32645]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Да се сближиш с другите означава, да ти станат близки техните желания и мисли –  дотолкова, че да ги усещаш като желанията на собствените си деца. Ето така, целият свят трябва да стане важен за мен –  като че ли всички са мои роднини.

След това усещам тази „роднинска“ връзка все повече и повече, докато не започна да чувствам, че те са части от самия мен – и дори не части, а че всъщност съм аз! Това е чисто психологичен проблем.

И според степента на своето сближаване с тях, чувствам силата, която запълва пространството между нас – там се разкрива Творецът. Колкото повече ме е грижа за всеки човек в света, толкова повече се приближавам до Твореца, и толкова по-големи шансове ще имам да Го разкрия.

А ако отблъсквам осталите и възможността да се сближа с тях, ограждайки се със своите егоистични интереси – с това сам закривам от себе си и от всички останали Твореца, доброто и благото, предизвиквайки цялото зло и страданията в света.

Ако не започнем да използваме науката кабала, в човечеството ще започне отдалечаване един от друг – и на отделните хора, и на цели държави. И тогава, над нас ще започне да се сгъстява тъмнината, която ще бъде много по–силна, от сегашната.

Творецът ще започне все повече да се отдалечава от нас, и когато Той, издигайки се стигне до критичната точка – ще започне световна война. Всичко зависи само от приближаването или отдалечаването на висшата сила, С това, тя предизвиква всички взривове, катастрофи, епидемии и войни – включително и световна война.

Засега се намираме просто «в изгнание» (загубили сме усещането за Твореца). Той е доста близо до нас и нарочно се приближава още повече, за да ни разкрие глобалната свързаност на света. Докато не е късно, трябва да разберем, че сме отговорни да доведем това знание до всички – и тук всичко зависи от нашето желание.

От урока по статията „Характер на науката кабала“, 13.01.2011

[32729]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Преди всичко аз трябва да бъда благодарен и да „благословя” факта, че имам връзка, че не съм изолиран от висшето управление, без значение как то ми изглежда сега: добро или лошо. Най-важното е, че имам точка на обединение: аз знам за съществуването на Висшата сила, Природата. Тя е Добро и Творящо добро. Тя има разум и чувства в нашите разбирания. Тя ни създава и желае ние да се развием. От цялото човечество тя точно сега предизвиква вътре в мен желание да я достигна и аз трябва да бъда благодарен за този стремеж, въпреки че ми носи дискомфорт.

Аз се отнасям към своя нов стремеж по същия начин, както към всички останали желания: аз искам по-скоро да ги напълня  заради получаване. Но тази празнина ще бъде запълнена само ако действам по метода на отдаване. Това е различен вид желание: то се наслаждава само когато от него произтече изобилие, когато прави добро на някого другиго.

Аз трябва да се отнасям към духовните желания, които се пробуждат в мен, като към ново творение. С тях е невъзможно да продължим обичайния живот – аз просто няма да мога. Затова аз съм доведен до групата, учителя и занятията. Представена ми е кабалистичната методика, така че да разбера, че е настъпило времето да работя над ново творение.

Тези нови решимот или това ново начало в мен все още няма вектор или форма. Сега трябва да се потопя в обкръжението като семе в земя, за да получа от групата питателни вещества. Единствено тогава зародишът на моето духовно желани започва да се развива.

При това то ще се развие в напълно различна посока, защото това желание се отнася към ново за мен измерение. Това означава, че аз отначало трябва да се отнасям различно към него и да не изисквам същото, което съм изисквал от своите обичайни желания.

В останалите желания аз живея както и преди, а цялото си внимание и енергия насочвам към формирането на новия зародиш. Аз изучавам науката кабала, за да разкрия възможността да осъществя това желание, да го проявя и да разкрия наслаждение вътре в него. В това се и заключва цялата наука.

Аз не действам инстинктивно, както до сега. Новото желания изисква от мен нов „стил на работа”. Затова аз трябва първо да науча нов метод, да развия нов подход.

Но ако не искам да се науча и продължа да действам по стария начин, без да се издигам от животинското към човешкото ниво, то аз получавам удари. Затова моят стремеж е съвършено не предназначен и не приспособен за моето егоистично получаване. Възможно ли е да отгледаме едно човешко дете по законите на джунглата, сред дивите зверове? То не би пораснало като човек и не би се издигнало от животинското ниво.

По същия начин аз трябва да уча, за да мога правилно да изхраня това семе и да създам за него правилното обкръжение. Аз трябва да му подсигуря влага, минерали, топлина и светлина – всичко необходимо за развитието му.

Това е значението на изучаването на науката кабала: аз уча правилно и оптимално да повиша своето духовно желание.

От урока по статията на Рабаш, 13.01.2011

[32690]

Filed under: Духовна работа в група, Ежедневен урок, Изучаване на кабала - Няма коментари→

Скъпи приятели! Моля ви, задавайте въпроси по темата за тези цитати на великите кабалисти

Бележките в скобите са мои.

Какво е молитвата?

Тъй като човек не може да се освободи от егоистичното желание да получава и чувства, че се нуждае от помощта на Твореца, в него се поражда потребност от Неговата помощ. А Творецът помага с помощта на Тора, защото нейната светлина възвръща към Източника, тоест човекът придобива свойството отдаване.

Рабаш. Шлавей Сулам. Статия 16. 1988 г. „Каква е основата, на която се гради духовното“.

Човекът се моли да го приближат към сливането с Твореца, означаващо подобие на свойствата и отмяна на егоизма, за да работи за отдаване. И относно това Творецът е казал: “Победиха Ме синовете Ми“. Тоест Аз ви дадох желание да се наслаждавате, а вие Ме молите вместо него да ви дам желание за отдаване.

Баал а-Сулам. Шамати. Статия 19. „Защо Творецът ненавижда тялото (желанието да се насладиш заради себе си)“.

[32790]

Filed under: Баал Сулам, Кабалистични източници, Молитва, Намерение, Рабаш - Няма коментари→

Въпрос: Защо когато четем книгата „Зоар“, заедно с това, че трябва да се съсредоточим на съединението между нас, е необходимо да слушаме и коментарите на „Зоар“?

Отговор: Преди всичко, ако четем оригиналния текст на „Зоар“, ние, практически, няма за какво да се закачим. Затова са ни необходими коментарите. Коментарът е комуникатор, в определена степен понижаващ първоизточника или по външна форма, или по ниво, или по много други параметри взети заедно. Но той ни свързва с оригинала.

Сам по себе си „Зоар“ също е коментар на Петокнижието – Тора. Голяма част от „Зоар“ се базира на цитати от Тора, които той обработва вече в друг вид. Пояснява ли „Зоар“ тези цитати на по-ниско ниво, отколкото написаното в Тора от Моше (Моисей), или не? Аз не искам да разсъждавам за това. Но такъв въпрос съществува…

Снижава ли коментара Сулам нивото на книгата „Зоар“, приближавайки я към нас? Тук също разбираме твърде малко.

Може да се каже следното: всеки коментар включва в себе си две крайни точки. В най-високата му точка авторите на „Зоар“ се докосват с разкритието на Моше (Моисей) на неговото ниво, иначе те не биха могли да създадат коментар.

А коментара се пише от тях такa, че да бъде по-близо към ползвателите – в по-проста форма и на по-ниско ниво на стъпалата. Защото цялата полза от разкриването на Тора е в това, тя да бъде използвана за поправянето на желанието за наслаждение, както е казано: „Аз създадох злото начало и дадох Тора за неговото поправяне”.

Затова авторът на коментара трябва да се намира на две нива – на стъпалото, откъдето получава първоизточника и на по-ниското стъпало, на което иска да предаде първоизточника – вече в подходящо одеяние, доближено до ползвателя. Такава е целта на всеки коментар.

И затова, до ден днешен, нищо не може да замени коментара Сулам. Защото от една страна, Баал а-Сулам е постигнал стъпалото на Ари, удостоен от зараждането на душата на Ари, и с нейна помощ е достигнал нивото на авторите на „Зоар“. А от друга страна, той е приближил „Зоар“ до нас, пояснявайки я в трите линии, на езика на кабала, използвайки понятията парцуфим, светове, сфирот, решимот и така нататък.

Не ни трябва нищо повече, а само да се постараем да реализираме това в себе си. Но за да опростиш „Зоар“ за хората, за общата маса, доколкото вече целият свят трябва да се приближи към поправяне на душите, малко очистихме текста на „Зоар“ от множеството символи, които могат да станат препятствие в очите на обикновения човек, за да се облегчи процесът на четене.

В никакъв случай, обаче, не добавяме никакви пояснения от себе си, само облегчаваме механичното четене на текста, за да е по-разбираем за човека, когато го чете – след като сме пропуснали текста през някакъв „филтър”, извличащ от него целия арамит, обосновките и различните версии. Именно това направихме в книгата „Зоар за народа”. Надяваме се, че в такъв вид „Зоар“ е още по-годен за използване – поправяне на душата.

От урока по книгата „Зоар“. Предговор, 12.01.2011

[32629]

Filed under: Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Коя е или какво е това „светлината връщаща към източника”? Това Творецът ли е?

Отговор: Светлина, Творец, Висша сила – това е все едно и също: общата сила на отдаването, която управлява света – огромната сфера, вътре в която се намираме. И днес тя все повече и повече се свива над нас, въздействайки ни със своята сила.

Това се нарича природа или Творец, защото на иврит числовото значение (гематрията) на тези думи е еднаква. А светенето, идващо оттам, се нарича висша светлина, отдаване.

От лекцията в Натания, 12.12.2010

[32768]

Filed under: Духовна работа, Творец - Няма коментари→