Рабаш, „Шлавей Сулам“, 1989, статия 16, „Не трябва да извършваш благословия над празна маса”: Човек трябва да предостави празни съсъди, за да ги напълни Творецът с висше изобилие. Това се нарича „благословия”.

Духовният път се разделя на няколко етапа, преминавайки които ние се учим правилно да съставяме, да събираме всички части на реалността. С какви желания трябва да се запасяваме всеки път, за да се обръщаме с различни молби: за намиране на средства, за проявяване на свойства, за разкриване на единство?

Тъй като в същността си всичко се оказва вече подготвено за нас и само чака нашето желание. Откритията, които правим по пътя, се явяват такива само за нас самите. Наричаме тези етапи постижения, но в действителност всички стъпала вече съществуват и всички състояния, включително и  крайното, са предопределени по-рано.

И затова, издигайки се по стъпалата на стълбата, връщайки се от мрака и откъсването, все по-добре постигайки общата реалност на мирозданието, я разкриваме единствено за себе си. Все повече нови свойства, детайли, връзки, взаимодействия, части – така тя пристъпва пред нас от мрака, от скриването.

Накрая, когато човек види какво е приготвил Творецът за него, той достига до „благословията”. Но това е при условие, че той усеща това, което е получил от новите свойства. От стъпалото на духовното небитие, от неживото, растителното и животинското ниво той се ражда на бял свят и започва да събира себе си, всеки път съставляващ две части: получаващото желание и свойството отдаване, царуващи над тях.

Така човек напредва: тези две състояния – желание и намерение – идват към него свише, а той само ги превръща в свои потребности, за да се разкрият, съединят и напълнят. И всичко това при търсене на стремежа към отдаване във всичко, което се извисява над неговия „животнски”, материален живот.

Обаче не е достатъчно да се желае отдаване – нужно е още и да получаваш заради отдаване. Това състояние се нарича „съвършенната вяра”. А засега човек няма възможност да „извърши благословия”, доколкото той все още не е получил благодеяние от Твореца. На етапите на поправянето съсъдите /келим/ се напълват със светлината хасадим, а след това в тях се облича светлината хохма. И едва тогава човек идва към благословията.

От урока по статията на Рабаш, 13.01.2011

[32694]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Ние четем трудовете на кабалистите – хората, разкрили висшите светове, свръх реалността. Не разбираме онова, за което разказват и просто следваме техните думи.

Те ни разказват, че съществува висша сила, която е непостижима сама по себе си. От своя страна, ние я постигаме като Творец – Добър и Творящ добро. Изхождайки от това свойство, Творецът е създал творението и желае то да се развива и да приеме Неговото благодеяние.

Благодеянието се състои в това, да станем подобни на Твореца. Няма нищо по-добро, по-извисено от това. Тоест „да се твори добро” означава творението да бъде водено към стъпалото на Твореца.

Затова, трябва да придобием два параметъра, които са свойствени на Него – съвършенство и самостоятелност. По принцип, самостоятелността е част от съвършенството, но за нас тя има особено значение и стои на първо място. Ние трябва да бъдем самостоятелни, подобно на Твореца. Както Той е съществувал сам преди сътворението, така и ние, въпреки че се явяваме Негови създания, трябва да излезем на същото ниво на самостоятелност.

А освен това, трябва да сме способни сами да постигнем стъпалото на Добрия и Творящия добро – също да придобием това свойство.

За да ни предостави такава възможност, Творецът е създал съвършено състояние, в което ние с Него сме идентични, подобни един на друг, което се нарича слети един с друг, обединени във всичко – по свойства, по възприятие, по самостоятелност и т.н.

От това начално/крайно състояние, Той започва да ни спуска в различните детайли на възприятието – към пълната противоположност. А после, оттам, от противоположното състояние, Той ни дава възможност да се върнем в съвършенството с ценен багаж. Да се върнем у дома – това е всичко, което ни е нужно.

От урока по статия на Рабаш, 13.01.2011

[32701]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Творец - Няма коментари→

Въпрос: За съжаление, получил съм такова възпитание, което ми е внушило, че Творецът е някакъв старец, седящ в небесата. Днес, изучавайки кабала разбирам, че тази представа е лъжлива. Как да се избавя от стереотипите на детството?

Отговор: Това не е свързано с детството на човека. Още от древни времена, човечеството е развило такива митове. За нас е естествено да си представяме по този начин нещо съществуващо. От поколение на поколение са се предавали разкази за това, че съществува някаква сила, която хората си представят като образ с ръце и крака – съответстващ на начина, по който го разбират.

Творецът, разбира се, няма никакъв образ и форма. Творецът е природа и тъй като числовите стойности на тези думи са еднакви, те обозначават едни и същи обекти. Той се явява общ закон на природата и изобщо, цялата природа – това е сила. Ние самите също сме сили, макар да ни се струва, че тук присъстват някакви образи, материя, нежива, растителна и животинска природа.

Аналогично е с това, когато гледаме телевизионния екран и виждаме различни изображения – по същия начин виждаме всичко, което е в този свят и си го представяме в главите си.

Затова, такъв подход към Твореца – че е някакъв образ, старец, съществуващ по някакъв начин някъде горе – е източник на горчива грешка и изопачено възприемане на живота.

Но тъй като науката кабала е била скрита и на хората изобщо не са им обяснявали кой е Твореца, дори и в юдаизма са го възприемали така. И се оказва, че подобно отношение все още съществува в народа.

Като хора в нашия свят, ние свързваме с Твореца различни неща: аз ще Му дам нещо и Той ще направи така, че да ми е добре; ако пожертвам за Него долар, той ще ми върне два.

На нас ни се струва, че Той може да бъде подкупен и тогава, Творецът ще започне да се отнася към нас добре, а животът ще се промени към добро. Но с всеки изминал ден, все повече и повече се изяснява, че отношенията ни с Твореца трябва да се изграждат само в посока на нашето поправяне. Той изисква от нас само едно – да бъдем като един човек с едно сърце и да възлюбим ближния като самите себе си.

От лекция в аудиторията „Кабала за народа”, 14.12.2010

[32771]

Filed under: Творец - Няма коментари→

„Но тъй като човекът винаги усеща своите желания само вътре, той никога не е в състояние да оцени точно, истинското ниво на връзката между себе си и Твореца”.

Човекът трябва да разбере, че никога няма да узнае истинското величие на Твореца, няма да успее да оцени истинското ниво на връзката си с Него, и изобщо няма да може да измери всичко, което се намира извън него.

Защото, то винаги няма граници, а човек е способен да почувства нещо само в своите ограничени желания/келим. Разбира се, те нарастват през цялото време, но са ограничени в обема си.

Ако сега нещо ми се струва безкрайно или безгранично, то всичко това е само по отношение на самия мен. Да кажем, ако запълниш 200-грамова чаша докрай, то това ще бъде безкрайност спрямо дадения съсъд/кли – това е безгранично и безкрайно, защото той е получил всичко!

С други думи, всичко се измерва по отношение на желанието, на човека. И ако на настоящото стъпало се намирам в състояние на безкрайност, по-късно ми се разкрива още по-голямо егоистично желание и изведнъж установявам, че всичко не ми достига. Така че, къде се е дянала онази безкрайност, в която съм се намирал?

Ти си я усетил в желание с обем 200 гр., а сега, когато твоето желание са го увеличили до 20 кг., не чувстваш никакво напълване.

От урока по статия по книгата „Шамати”, 31.12.2010

[32874]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

От урок № 2 в Москва

Преходът от сегашното вътрешно усещане към усещането на външното, е най-сложното нещо, съществуващо в процеса на развитието.

В нашия свят нас ни развива егоизмът – по естествен начин ни подтиква към търсене. Във висшия свят чувстваме, колко е хубаво да излезем в новото пространство, започваме да го виждаме и чувстваме, усещаме силите, които действат между всички части. Разкриваме картината на силите, която ни свързва и тогава по естествен начин се устремяваме към духовното постижение.

За нас е необходимо да преминем от сегашното усещане към висшето и да се намираме в двете усещания едновременно. Това е много тежък психологически преход. Защото, сякаш отново се раждаме.

При раждането си, бебето чрез своите усилия и с помощта на майката излиза от мястото, в което се е намирало, във външния свят. Така и ние, точно по същите стадии, трябва да преминем периода на вътрешното съзряване, на необходимостта от раждане.

Със свои сили извършваме онова, което се нарича обръщане с главата надолу, напълно променяйки отношението си към действителността. Изтласкващата сила на майката се съчетава с движещата сила на плода – и ние излизаме навън.

Това е сериозно състояние, критичен момент в нашия живот. И за първи път в историята на човечеството, ще го преминем масово.

По-рано, разкриването на висшето или на външния свят е ставало индивидуално. Първо го е разкрил Адам – преди 5771 години. След него, в продължение на хиляди години, много други са разкривали индивидуално тази възможност – постигали са я и са я описвали в своите книги, които са стигнали до нашето време. Така се е развивала методиката.

Но днес, от индивидуална, тя се преобразува в масова. И затова, тя претърпява много сериозни промени. Ние с вас сме пионерите, участващи в нейното реализиране – по тази причина, по-нататък за цялото човечество ще бъде вече много по-лесно. Ние ще се родим, а след нас ще го направят и всички останали – на същия принцип.

Трябва да разберем, колко трудна и в същото време важна е нашата крачка – и колко е уникална.

От урока по статия на Рабаш, 16.01.2011

[32957]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Вярно ли е, че във всяко поколение има само един истински кабалист?

Отговор: Всички са необходими, защото всеки работи в своята област. Човечеството не е еднородно – за всяка негова част е нужен особен език, докато хората не напреднат и не станат способни да чуят истината.

Затова, не си струва да мислим за това кой е кабалист. Трябва да се стремим да разкриваме истината и да се приближаваме към нея. А ако днес или утре изведнъж се появи някой наистина велик, тогава ще го последваме.

Едва ли, в поколението може да има повече от един истински кабалист, защото главата е една. А останалите, които са редом или под него, са десетки, стотици, хиляди – съгласно пирамидата. Надявам се, че ако не в това поколение, то в следващото ще видим нещо подобно на Санедрин – много кабалисти, притежаващи високо ниво на постижение, които заедно водят човечеството по пътя към Твореца.

Въпрос: Има ли връзка между 36-те праведника и кабалистите?

Отговор: Не. „36 праведника” е понятие. Става дума за намиращите се в този свят особени души, чрез които идва изобилието в този свят, за да поддържа съществуването на тази реалност. Това е особена система, а не отделни хора.

Въпрос: Може ли жената да бъде кабалист?

Отговор: Разбира се. Имали сме пророчици – нашите пра-майки, след тях пророчиците, а после народът – до разрушаването на Втория Храм, са притежавали висшето постижение. В това отношение няма разлика между мъжът и жената. И днес познавам наши ученички, които работят самоотвержено в продължение на много години и напредват. Тяхното възприятие и желание е многократно по-голямо от това на много мъже. Несъмнено, те могат да постигнат не по-ниско ниво, от мъжете.

Освен това, тъй като всички напредваме към разкриването на Твореца, безусловно ще стигнем до това, че и мъжете, и жените ще Го разкрият. Нима жената не е част на творението? Нейната духовна работа е малко по-различна от тази на мъжа, но „различна” не означава, че „не е духовна”.

Въпрос: Как да обясним на детето кой е кабалист?

Отговор: Кабалистът е човек, който получава разкриване на Твореца, съгласно закона за подобие на свойствата. Той е поправил себе си така, че в нещо е станал подобен на Твореца. Затова, в него има частица свише, която се нарича душа – част от Твореца. В тази част, той чувства духовния свят, по-висшето измерение, вечния живот и се отъждествява с него.

Затова, когато животът на неговото физическо тяло свърши, той не възприема това като загуба. Продължава да живее, както и сега чувства духовния живот. Нарича се кабалист, защото е получил висшия живот.

От програмата „Кабала за начинаещи“, 01.12.2010

[32859]

Filed under: Възпитание на децата, Въпрос-отговор, Духовността на жената - Няма коментари→

Въпрос: Защо сега изучаваме цялата тази необичайно сложна система на световете Ацилут и Некудим на урока по Учението за Десетте Сфирот (ТЕС)?

Отговор: Ние трябва да разберем как да поправяме разбиването, с какви духовни обекти (парцуфим) работим, с какви части.

Светът Некудим – това е разбилият се свят, а светът Ацилут  поправя това разбиване. Ние трябва да знаем кое свойство с какво свойство се поправя и кой е отговорен за всяко действие по поправянето.

Всяко поправяне изисква точно знание – къде е разбиването, какво е развалено и как да го поправим, с какви средства. Всичко това се изяснява до най-малките подробности и чак след това се извършва поправянето.

Проблемът на човечеството е в това, че искаме да поправим този свят без да знаем нищо за него. А светът Ацилут представлява правилен пример за нас: докато точно не разбера причината на разбиването, какви части са се разбили, как са функционирали преди това – не мога да стартирам поправянето.

Цялото поправяне се базира на познаването на неизправностите – само тогава може да се изгражда системата на поправянето. Човечеството няма шанс да постигне добър живот и нещо да поправи, ако не разбираме какво става с нас. Как тогава да стигнем до поправяне?

Затова ни е дадена само свободата на избора да осъществим поправяне. Ние изучаваме системата за поправяне, която се разпространява отгоре надолу – защото там е бил изначално показан целият процес, от начало до край.

Когато се издигаме отдолу нагоре, не сме способни от по-рано да узнаем нито началото, нито самия процес, нито неговия край, за да ремонтираме системата за поправяне. Ние ползваме вече готовата система, която се е изградила при слизането на системата отгоре надолу. Но можем да я използваме само при условие, че успеем да влезем в нея и да стартираме цялата система.

Затова няма никакъв шанс да можем опипвайки, слепешката, както действа все още цялото човечество, да достигнем до някакъв успех. И само науката кабала ще ни послужи като инструкция за поправянето.

От урока по „Учение за Десетте Сфирот“, 11.01.2011

[32523]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Общата душа "Адам", Свобода на волята - Няма коментари→

Скъпи приятели! Моля ви, задавайте въпроси по темата за тези цитати на великите кабалисти

Бележките в скобите са мои.

Какво е молитвата?

Има три условия за молитвата:

1. Да вярва, че Творецът може да спаси човека, независимо от това, че в него има най-лошите свойства, навици и обстоятелства, отколкото който и да е друг от неговото поколение.
2. Всичко, каквото е могъл да направи, е направил, а спасението така и не е дошло.
3. Ако Творецът не го спаси, по-добре смърт, отколкото такъв живот. Молитвата изхожда от усета за загуба в сърцето: колкото по-голямо е усещането за отсъствие на желаното, толкова по-силна е молитвата. Защото копнеещият за лукс се отличава от осъденият на смърт, очакващ изпълнението на присъдата и вече окован с окови, всеки миг на когото – е молитва за спасение. И не би заспал той, и не би задрямал, а непрестанно би молил за спасение на душата си.

Баал а-Сулам. Шамати. Статия 209. „Три условия за молитвата“.

[32887]

Filed under: Баал Сулам, Кабалистични източници, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Въпрос: Защо, произнасяйки на иврит четирибуквеното име на Твореца (יהוה – АВАЯ), ние казваме – „юд-кей-вав-кей”, заменяйки звукът „хей” на „к”?

Отговор: В това няма нищо особено, – просто сред народа битува такова уважително отношение към Твореца. Във връзка с това, този обичай съществува в науката кабала.

Ти нали не назоваваш по име своя баща, а се обръщаш към него с „татко”, – съответно така и назоваваш Твореца.

И въобще, всички имена, които ние даваме на Твореца, – това са названия на проявяването на Висшата светлина относително нас. Тях ние наричаме „Боре” – Творец, защото думата „боре” се състои от две думи: „бо” – ела и „ре” – виж.

С други думи, ти наричаш така не Него, а това явление, което възприемаш вътре в своите свойства/келим. Светлината, която ти въздейства, предизвиква в теб някакви усещания и ти им даваш имена.

Защото, какво означава – „милосърден е Творецът”? Аз чувствам, че именно така, с милосърдие, сега Той се отнася към мен. А действително ли Той Самият е милосърден, – това на мен не ми е известно. А само знам, че към мен Той, да кажем, се отнася милосърдно. Затова всички имена на Твореца – това е моята реакция на въздействието на Висшата светлина.

В това число и „Елоким” – това е Бина, „АВАЯ” – Зеир Анпин, „Адни” – Малхут. Това са явления, които ни се разкриват от Висшите системи. И Творец ние наричаме някаква висша, по отношение на нас, сила, която ни се проявява, а не това, което привежда тази сила в действие. Същността на Твореца – Ацмуто ние не можем да разкрием.

С една дума, – „няма в съдията повече, отколкото виждат неговите очи!”. Когато ти разкриеш Твореца, то сам ще намериш Неговите имена. Защото именно ние даваме имена на проявленията на Висшата светлина.

От лекцията в Натания, 12.12.2010

[32862]

Filed under: Творец - Няма коментари→

Кабала ни разказва за това, как да изменим своя живот и да се издигнем на друго ниво на съществуване. Не просто да открием нова форма на живот на друга планета, а да разкрием още един свят! Нашият свят ще се разтвори като завеса и зад него ще видим друг свят.

Ние не сме знаели, че картината, която виждаме – това е само екран, върху който различни източници на светлината проектират обемно изображение. И изведнъж невидимият шев по средата на екрана започва да се разтваря и ние ще видим силите, които формират за нас тази картина и я привеждат в действие.

Когато хората за първи път видели на кино приближаващия се влак, те се изплашили и станали от своите места, те не вярвали, че това е възможно. Така и ние не разбираме, че живеем вътре във филма. Днес са много популярни лазерните представления, когато във въздуха рисуват картина с помощта на лазерен лъч. Лазерът – това е светлина.

Светлината ни показва картина, в която виждаме себе си и всички останали и тя ни се струва съвършено реална, а как иначе? Ние осезаваме и чувстваме своето съществуване, защото сме създадени от този въображаем материал.

Затова картината на нашия свят е много относителна, тя не съществува и науката Кабала ни довежда до осъзнаване на това. Природата – Елоким постепенно ни учи, че ние не можем да контролираме тази картина. Творецът, като че ли ни говори:

„Филмът, в който те поставих, става все по-лош и по-лош. Защо? За да те задължи да разкриеш силите, стоящи зад филма и да управляваш с тях самостоятелно. Вземи от мен управлението на този филм и го показвай сам!” Като започнем да участваме в демонстрациите на този филм, ние ще започнем да разбираме, да чувстваме и да постигаме Твореца.

От програмата „Седмична глава”, 16.12.2010

[32868]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Кабала - Няма коментари→