Кабалистът има две функции: относно Твореца и относно творенията. В много случаи те се съединяват и оказват въздействие една на друга, но все пак това са разни мисии.

Относно Твореца кабалиста изпълнява особен вид работа в системата, към която се отнася. Там той е свързан с кабалистите от всички поколения, които се намират в тази система поправени.

Той реализира своето предназначение в корена на своята душа – в мястото си в системата. Разкривайки Твореца, той Му доставя наслаждение.

А относно творенията, които още не са достигнали лично постижение, той, доколкото е възможно, разпространява знанията за науката кабала, помага им да се приближат към висшата система, осъзнато да влязат в нея и да вземат участие в поправянето.

Затова кабалистите пишат книги. Книгата е разкриване. На всяко поколение са му необходими нови книги, защото с всеки кръговрат душите се обновяват: имат все по-голям егоизъм и нов начин на възприемане. А и в нашият свят условията за разкриване на Твореца се променят.

Затова е необходимо кабалистите да усъвършенстват методиката. Това е същата методика, която е разкрил Адам, но във всяко поколение тя трябва да съответства на общото желание. С развитието на желанието се променят условията между нас и Твореца и за това пишат кабалистите.

Когато се стараем да проникнем вътре в кабалистичния текст, виждаме, че това са не просто букви и думи, а механизъм, който ни въздейства. Текстът е програма, която се стартира в човека и работи с неговото желание така, че той започва да съответства на висшата система. И тогава човек става част от нея.

Чрез книгата кабалиста предава на учениците това, как да построят намерението, как да се държат, как да се свържат помежду си. Освен това, той предава вътрешна сила от духовната система. Тя прониква в човека чрез четенето, но му въздейства само при условие, че той иска да се промени също като кабалиста, чиито думи чете, иска да проникне в текста и да разкрие това, за което се говори там.

От програмата „Кабала за начинаещи“, 01.12.2010

[32932]

Filed under: Духовна работа, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Въпрос: Какво да правим, когато човек напуска групата? Трябва ли да се опитваме да го върнем обратно?

Отговор: Ако човек е решил, че престава да посещава групата, ние сме длъжни да уважаваме неговото решение, защото в духовното няма насилие. Тове е първо.

А второ, даже ако човек казва, че той не иска да се обучава, утре всичко може да се промени. Затова тук е необходим гъвкав подход. Ако групата се е опитала няколко пъти (обикновенно два пъти), но той все пак не иска да дойде, трябва да го оставим на мира. Забранено ни е повече да го притесняваме.

В Гмара има такъв закон: ако човек, вървейки по полето вижда, че чуждото магаре е паднало под тежестта на товара, той трябва да помогне да се вдигне магарето и да се натовари товара му.

Ако това се е случило втори път, трябва отново да се направи същото: да се изправи на крака магарето и да се натовари товара му. Ако това се е случило два пъти, а магарето пада трети път, не бива да се помога повече – значи не е по силите на животното да носи товара.

Магарето (на иврит „хамор”) олицетворява материала („хомер”), от който сме съставени. А товарът е тази тежест, която материалът може да издържи. Но ако другарят ти е „паднал”, слет като два пъти си се опитал да го върнеш обратно, остави го на мира, това е неговия избор!

От лекцията в Северен Тел Авив, 19.12.2010

[32870]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група - Няма коментари→

Въпрос: Защо такива понятия като объединение и поръчителство ни се виждат толкова плоски и лишени от обем?

Отговор: Това не е вярно. Поръчителството и обединението са поправяния вътре в системата, които ни свързват. Вътре в тях има парцуфим и сфирот, светове и светлини, но ние не ги виждаме.

Например, какво е обединението? Ние – противоположните, отблъскващите се, ненавиждащите се един друг, трябва да се издигнем над своето желание и да се обединим в подобието, отхвърляйки различията. Във всеки от нас има точка, способна да се обедини с другите. Ние съединяваме тези точки, стараейки се да ги увеличим количествено и качествено.

В този процес ние отменяме себе си, а над отмяната разкриваме връзката и поръчителството. Ние искаме, между тези точки да се образува пространство. Как да стане? Като присъединим към тях авиют, там трябва да има нещо от фараона.

Желанията на неживо, растително и животиско ниво ние отнасяме към разряда на необходимото, а с останалите желания работим, съединявайки ги с точките. Тези желания съединени с точките им придават авиют, образувайки място, в което става разкритието.

След това желанията, противопоставящи се на обединението се увеличават и между точките възникват търкания и спорове. Едните не искат да са заедно, другите се опитват да властват. С тези желания трябва да работим: отначало да ги съкратим, а след това да да ги присъединим към точките. Тогава започва работата в трите линии. Усилвайки постоянно обединението, ние заедно строим мястото, в което се разкрива системата от световете и Твореца.

Излиза, че понятията поръчителство и обединение са не само обемни, в тях е включена цялата реалност, включително и този свят.

От урока по „Учението за Десетте Сфирот“, 10.12.2010

[32775]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - Няма коментари→

Нашата цел е да се върнем при Твореца. Всичко вече е „готово за трапезата“, но отначало ние сме длъжни да проверим пътя си, за да намерим всичките налични средства и да разберем как правилно да ги използваме.

Разбира се, няма нищо ново нито в нас самите, нито в средствата, които са ни приготвени по пътя, нито в процесите и явленията, през които ще преминаваме при изкачването, нито в техните резултати. Нашата работа е само анализ, намиране на средствата и правилно сглобяване.

Все едно са ни дали счупен механизъм, а ние трябва да разберем, какво представлява той в поправен вид и в какъв порядък трябва да сглобяваме частите му.

Разум за това получаваме също от Твореца. В самите нас не може да порастне нещо ново. Казано е: „няма нищо ново под слънцето”. Цялата информация се получава свише, а от нас зависи само едно – да поискаш да реализираш процеса на поправяне, тоест на сглобяване на всички елементи.

Нищо не е създадено случайно, нищо не е призвано да вреди, всяко нещо си има свое място. Задачата е само в това, да се съединят всички елементи в единна хармония, на това трябва да се научим.

И тогава ще придобием нещо ново – знание, постижение, съвършенство, отношение, присъщо на Добрия и Творящ добро, любов, разкриваща ни се от Твореца, Неговата грижовност.

Накрая, ние осъзнаваме своето постижение, разкриване. А всичките етапи по пътя към това се наричат етапи на разкриване на Висшето управление, на отношението на Твореца към нас.

От урока по статията на  Рабаш, 13.01.2011

[32698]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Как можем да увеличим дори повече желанието за обединение?

Отговор: Човек никога нищо не прави освен ако то не идва от усещането за необходимост. Ти трябва да си зададеш въпроса и пред очите си да имаш ясно следната картина „Къде разкриваме висшия свят? Кога го разкриваме? В какво го разкриваме? Какво е Творецът?”

Ако отговориш на тези въпроси, то ти ще достигнеш до факта, че вътрешната връзка между нас е общата душа, в която се разкрива Творецът, и Той е общата сила на природата, която вече и сега ни събира заедно, тласкайки ни да се обединим, докато ние се противопоставяме.

Всички хора в света се чувстват така. Погледнете зависимостта, която съществува, нещата, случващи се в света, и непредсказуемите, внезапни събития в природата. Всичко това е за да ни принуди да мислим за това, да се приближим един към друг и да отговорим на въпроса „Какво трябва да направим?”

Повече и повече хора в света питат „Защо се случва това?” И в последствие това „Защо?” ще ни отведе до правилният отговор: че не сме подобни на природата, а всъщност сме ѝ противоположни.

Ако усещаме това, ако обрисуваме тази ясна картина за себе си и постоянно я виждаме, ако говорим за нея, различавайки повече и повече от нейните аспекти, детайли и зависимости, тогава постепенно ще станем част от нея и тя ще живее в нас. Ще искаме тя да се осъществи в нас.

Това е стремежът към това тя да бъде реализирана в теб, тази вътрешна връзка между всички нас да стане истинска. Това е разкриването на общата душа.

Когато човек започне да усеща тази необходимост, неговият стремеж е наречен „МАН” и той пробужда поправящата светлина (Ор Макиф).

Но ако не можем правилно да си представим системата на вселената като единна, единствена, затворена, интегрална схема, в която ние всички сме малки елементи, като напълно взаимосвързани малки колелца, ако този факт не ти е кристално ясен, тогава, разбира се, въпросът за обединение ти изглежда напълно теоретичен и ти звучи глупаво, като мото на скаути.

Трябва да се усеща като необходимост. Иначе не постигаме целта. Иначе всичко е напразно.

Ние просто трябва да видим тази картина в света днес, защото той не се променя. Когато мислим за висшия свят, ние си мислим, че той е отделен от този свят, но не е! Той е по-вътрешната негова част, мястото, където ние всички сме обединени. Това е като няколко екрана на компютър, където на първия екран ние не сме свързани и виждаме нашия свят. На по-вътрешен екран вече виждаме нашия съюз и т.н., разкривайки все по-вътрешни екрани.

Затова ние трябва сега вече да си представяме, че всичко зависи от това, как се отнасяме към света. Ако наистина си представим тази картина и искаме да преминем от първия екран на втория, тогава издигаме МАН. Това е стремежът и прогресът напред. Това вече е движението, което пробужда в отговор осветяване от втория екран, което ме привлича и ме поправя. Така работи това.

От беседа на трапезата, Москва, 14.01.2011

[32905]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития, Криза, глобализация - Няма коментари→

От урок №2, в Москва

Проблемът с усещането на духовния свят, т.е. пълния обем, в който съществуваме днес, е проблемът на неговото възприемане. Сега също се намираме вътре в този обем, заедно с нашата природа, която все още е скрита от нас. Но ние със своите земни, телесни усещания чувстваме една малка част от него.

Ние трябва да настроим себе си, така че да усещаме не само това, което влиза в нашето малко егоистично желание. В крайна сметка, за егоизма е достатъчно да желае нещо и изведнъж ние възприемаме това, което по-рано не сме забелязали.

Например, когато започна нова работа, аз започвам да работя с нови материали и нови явления, и по някое време започвам да усещам с какво работя. Ние настройваме себе си към по-фино възприятие, създаваме вътрешни модели на тези явления и обекти, с които се занимаваме. Например този, който работи с метал, чувства метала по неговия звук и по движението на резеца. А хората, свързани с природата, я разбират чрез знаци, които са непознати за нас.

Ние сме създадени така, че заобикалящият ни свят обрисува за нас триизмерна координатна система. Но действително ли е така? Други същества възприемат света по напълно различен начин: посредством обонянието, температурните вълни, ултравиолетовите вълни и т.н. Но без значение колко разширяваме обхвата на възприятие на този свят, ние винаги достигаме до едно и също съкращение: себе си, със своята способност да получаваме или да поемаме вътре.

Така ние ограничаваме своето възприятие и не усещаме огромния свят, който е около нас. Постепенно се приближаваме към разбирането на това явление или поне до усещането, че това наистина е така. Но на нас ни е трудно да се справим с това и да работим с този труден проблем, защото по този начин са създадени нашите тела.

Така, в резултат на своето земно развитие, става ясно, че ние просто сме слепи. Ние не виждаме къде сме и как да живеем. Това ни води до огромни страдания, които се натрупват все повече и повече. От една страна, ние се развиваме, но от друга, не знаем къде и как или какво да направим със себе си.

В резултат, за нас просто става необходимо да разрушим бариерата, разделяща ни от действителния свят. Необходимо е да го разберем, защото не можем да продължаваме да съществуваме по този начин. Ние вече виждаме, че тук има някаква психологическа бариера. Било то в нас или извън нас, ние трябва да я преодолеем.

От урока по статията на Рабаш, 16.01.2011

[32971]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Конгреси и събития - Няма коментари→

От урок №2, в Москва

Кабалистичната методика се основава на груповата работа, на връзката между нас, на стремежа към това да се съберем всички заедно, да съберем всички общи сили и с общи усилия да помогнем на всеки да излезе от самия себе си към другите.

Всъщност методиката е построена много реално и просто. За да възприемем висшия свят, трябва да престанем да обръщаме внимание на „атомите” на нашите тела и да се прехвърлим на пустотата в „междуатомното пространство”. Това можем да направим в човешкото общество или в негова малка група, която ще ни позволи да се изменим.

Ние трябва да се събираме заедно, взаимно помагайки си един на друг, и да започнем да пренасяме вниманието от себе си на това, което е между нас. Работата е неприятна, неразбираема, много неестествена за нас, но за това кабалистите са написали огромно количество материали. Прилагайки върху себе си кабалистичната методика, ние я доработваме, дописваме я, материализираме я, започваме да я прилагаме, да я усещаме вътре в нас. Като цяло, ние я приспособяваме към себе си, към настоящето, към днешната реализация.

И затова ние се явяваме и изпълнители, и изследователи, и разработчици на етапите на практическата реализация на цялата Природа. Методиката се прилага днес към нас, към тези, които желаят да допълнят към своето усещане на мирозданието още една висша част. При това, това не е просто допълнение, а най-важната част.

Ние с вас започваме да усещаме силите, явленията, действията в „междуатомното пространство”, т.е. реалността в 99%. Този огромен обем е запълнен, първо с мисъл, замисъл, сили, тяхното взаимодействие – всичко това, което ни привежда в движение, малки микрочастици.

Това постижение на корена ни извежда от състоянието на временност, неведение, подчиненост – по същността на нещата, от състояние на небитие в състояние на яснота, вечност, съвършенство. Ето какво ни дава правилната реализация на науката кабала.

Всичко това се реализира в групата, където започваме да усещаме по какъв начин да излезем навън към възприемане на останалите. От усещането на „света в мен”, ние преминаваме към усещането „света в света”. Защото ако вместо мен съществуват милиарди хора, или души, то, излизайки от себе си, аз започвам да възприемам силите, които действат между нас, и всички души като едно цяло, като една затворена система.

Днес даже на материално ниво нещо ни подсказва, че светът е глобален и интегрален, че в него всичко е взаимосвързано. Така аз започвам да възприемам всички външни както себе си. По този начин получавам на свое разположение огромно желание, огромна сила, огромно напълване – и всичко става мое Аз. Това вече не са хора, а просто сили, съществуващи в такъв вид.

Така човек започва да разкрива истинския обем, истинското виждане на света.

От урока по статията на Рабаш, 16.01.2011

[32953]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Кабала, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: Защо светлината така бавно ни действа? Какво още трябва да направим?

Отговор: Ние напредваме с много големи, широки крачки. Но е невъзможно да измерим още колко ни е останало, докато не изменим своето възприятие от поглъщане навътре, към отдаване, за да притеглим тази Сила, която сплотява помежду ни тези “зъбни колелца“ – нашите души, и да усетим в тази връзка Висшия свят.

Нито аз, нито никой в света, включвайки всички кабалисти от миналите поколения, никога не се е намирал в такова състояние, каквото ние днес преживяваме. Никога към Края на Поправянето не се е устремявала такава голяма група хора – изхождайки от отсъствието на връзка между тях, отсъствието на разкритие на Твореца в тях. И тъй като друг такъв пример нямаме, то аз не мога да кажа по какъв начин ще стане това.

Защото в науката кабала всичко е както в природата: ако нещо е неразкрито, не знаеш как то ще се прояви! Един истински учен би казал, че според неговите данни това ще протече така и така, но когато той прави нова стъпка, напред, той встъпва в непознатото.

Има учени, които десетки години изучават някакво явление, уверени са, че знаят как точно то преминава, а изведнъж заявяват: “Не, объркали сме се“ – и започват всичко отначало.

Абсолютно същото се отнася и за науката кабала. Това е наука! Трябва сами да разкрием Висшия свят, а не да чакаме от там телеграма, SMS или нещо друго.

Всичко, което е било разкрито до настоящия момент – се е разкрило в личните, индивидуалните келим/ свойства на всеки кабалист. А сега ние трябва да разкрием Висшия свят в това огромно общо желание – в съединението между себе си. И това ще се случи за първи път!

Възможно е и да не се съединят всичките 7 милиарда човека, но ще се съединят стотици хиляди и дори милиони.

С други думи, стремежът да се разкрие духовния свят премина от индивидуален разряд – към общ. Това никога не е било реализирано в миналото, и следователно е невъзможно да се каже кога ще стане. Но ние напредваме в много бърз темп!

От лекцията в Деня на единството, 26.12.2010

[32949]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група - Няма коментари→

Днес трябва да признаем, че всички ние: човечеството, неживото, растителното, животинското ниво и Творецът сме части от една система. Колкото повече съответстваме на тази система, толкова ще се подобряват нашите условия. Но ако не се съгласим с нея или не можем да се съгласуваме с нея на степента, която отговаря на нашето развитие, в тази същата степен ще усетим страдание, включително и нашата смърт.

Всъщност, ние съществуваме в една интегрална система, която ни се разкрива все повече. Самата система е постоянна; но тъй като нашият егоизъм се развива, ние възприемаме нейните по-рано скрити форми. Мислим си, че природата се променя, но ние сме тези, които се променят. Това е сякаш да гледаме през прозореца на влака: не се движи платформата, а влакът.

До скоро, ние сме се развивали на нивото на неживото, растителното и животинското и не сме усещали нашата противоположност на природата. Това са били моите вътрешни желания, които са се развивали (Шореш, Нешама и Гуф) и всичко е било насочено към задоволяване на моите егоистични нужди.

Но сега към тези желания са добавени два допълнителни типа желания, които аз усещам като външни: „одежди” (Левуш) и „палати” (Ейхал). Аз трябва да ги приема като мои собствени вътрешни желания, което значи, че трябва да приема, че целият свят е мой, че той е аз, докато аз само го възприемам като съществуваш извън мен.

Следва, че целият този свят, вселената, цялата природа, е моя, нали? И е моя отговорността да се грижа за всичко това, както се грижа за себе си, нали? Така че не трябва да го използвам за лична полза, а точно за да се грижа за него „както правя за себе си”, тъй като всичко това накрая се разкрива като моя интегрална част.

Това наричаме нов глобален свят. „Одеждите” и „палатите” (Авиют 3 и 4 от моите желания), които съм виждал като външни, стават вътрешни в моето възприятие и се развиват като мои собствени желания, докато аз, поради моята егоистична природа (в моя ГЕ, Авиют 0, 1, 2), ги отхвърлям, виждам ги като извън мен и затова им вредя, като по този начин вредя на себе си.

И когато започна да ги прикрепям към себе си, ще мога да усетя висшата реалност в тях. Това е защото реалността, която се усеща в „одеждите” и „палатите”, които са станали мои части, ще се окаже духовния свят. С други думи, аз трябва да прикрепя цялата природа към себе си и да чувствам вътре в себе си всичко съществуващо, до последния атом. В крайна сметка, вселената е светът на Безкрайността, който ще ми се разкрие, когато почувствам, че всичко около мен е мое.

Именно така ще го възприемам. Вместо материалния свят, който се развива в моите егоистични желания, ще започна да усещам духовния.

От урока по статията „Характер на науката Кабала”, 12.01.2011

[32718]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Пред човек стои голям проблем: как да разбере в какъв свят се намира? С какви очи да гледа на реалността, каква гледна точка да избере?

Как да се отдели от вътрешната лъжа и да види не онова, което му се иска да види в собствения му егоизъм, а обективната картина, независима от неговите свойства, желания и настроения?

Ние знаем, че всеки съди според степента на собствената си изкривеност и гледа пристрастно с подкупен поглед, който напълно изкривява неговото виждане за живота. И така действа целият свят. Ние виждаме от историята как хората от всички поколения са грешали в своето възприемане на реалността, в подхода към живота, не разбирайки в какъв свят се намират и защо живеят.

Изучаващият кабала вече притежава някаква възможност да види истината. Но човек, затворен във вътрешната сфера на нашия свят, само в пределите на този малък кръг, не може да види нищо, излизащо извън неговите граници. А тук, вътре в него, той вижда всичко съгласно своето его, в схемата на собствената си изгода и за нищо друго не е способен да мисли.

Тъй като всичките му стремежи са насочени само навътре, към неговата вътрешна точка,  е невъзможно в него да възникне каквото и да било желание или мисъл да види нещо извън своя най-непосредствен интерес. Той изначално е създаден такъв, че да не вижда и чувства онова, което не се докосва до неговата вътрешна точка.

Човек не е способен дори да помисли за това, то съвършено излиза извън рамките на неговото възприятие. До него може да съществува друга реалност, милиард пъти по-голяма и по-силна от тази, която той усеща в своята вътрешна егоистична точка, но той не се интересува от нея и затова не вижда.

Неговите информационни гени (решимо) му диктуват, че той трябва да се интересува само от това, което касае лично него – и той така и прави.

От урока по статията „Кабала и философия“, 10.01.2011

[32427]

Filed under: Възприемане на реалността, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Развитие на егоизма - Няма коментари→