Човек расте не благодарение на собствените си усилия, а благодарение на въздействието на обкръжението. Поради това, той трябва да си взаимодейства с групата по ефективен, духовен начин.

Човек иска групата да го проникне с любов към ближния, близост и връзка с всичко, което се намира извън нашия егоизъм. Тази реалност, „отвъд егоизма”, трябва да му се струва много по-важна от реалността „вътре в егоизма”.

Само след подобен разчет, когато обкръжението стане за мен по-важно, отколкото съм аз за себе си, тогава започвам да впивам неговите живителни сили, вместо да насочвам вниманието си върху себе си. И тогава започвам да раста.

Тази работа е непрекъсната. В човека непрекъснато се разкриват нови решимот (духовни информационни гени), желания и мисли. Той трябва да може да се справи с тях всяка секунда, отново и отново да се връща към анализите и осъзнаването на това, какво наистина има значение: външното или вътрешното.

Необходимо е той да се придържа към кабалистичните текстове, учителя и групата. Както пишат кабалистите, тези средства настройват правилно човека. Тогава, с тяхна помощ, той може да се издигне над себе си, над разчетите за лична изгода.

Развивайки себе си в семето на отдаване, човек навлиза в „утробата на висшия”, поставя себе си под неговото въздействие и се отдава на неговите сили, програма и цел. А своите мисли и желания, обратно – анулира. Това е единственият начин да се развие: като семе в земята и зародиш в утробата на майката. Човек трябва да анулира себе си пред обкръжението, за да може то безпрепятствено да му въздейства. Това е законът за духовното развитие.

Така, постепенно, изясняваме за себе си, какво е духовният свят в сравнение с материалния. Ние придобиваме все по-големи свойства на отдаване над своето егоистично желание, формираме се като зародиш, поникваме като семе и накрая ставаме дърво, което ражда плодовете на отдаването.

От урока по статия на Рабаш, 21.01.2011

[33326]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment →