Въпрос: Ако усещам своето отделение от приятеля, или може би той се е отделил от мен, мога ли да кажа, че същото ми се случва по отношение на Твореца? Какво да направя в тази ситуация?

Отговор: Ситуациите могат да бъдат различни; затова,  ако говорим за един приятел, паралелът с Творецът е възможен, но не във всички случаи. Има нещо друго – до колко аз оценявам групата и целта, която разкриваме между приятелите. Групата, целта и Творецът са едно.

Само групата е съсъдът, желанието (кли), докато Творецът, свойството отдаване, е светлината, която напълва желанието, която се проявява в желанието до степента на тяхното взаимно подобие. Накрая, съсъдът и светлината стават напълно подобни, постигайки свойството на взаимно отдаване и обединяване; те стават неразделими.

Следователно, човек трябва да придава на групата дори повече важност, отколкото на Твореца. Групата е средство, без което не мога да Го постигна, и на този етап важното за мен е средството. Рабаш дава пример с неважен правителствен чиновник, от когото аз завися повече, отколкото от цялото правителство: докато министрите са заети с държавни дела, чиновникът взима конкретни решения за моя случай – или го одобрява, или го отхвърля.

Групата е среща на нашите малки желания, които се стремят да разкрият Твореца, свойството отдаване. Аз трябва да реша веднъж завинаги: не мога да се обърна към Твореца сам. Моето обръщение се случва в групата, а колкото до Твореца – аз не знам кой е Той, но Той ще се разкрие в групата.

От урока по статия на Рабаш, 05.11.2010

[26123]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Дойдох на конгреса с огромното желание да пробия егоистичната си обвивка, но не ме напуска чувството, че мога, че трябва да направя нещо точно сега, а не го правя.

Страхувам се, че конгресът ще свърши и ще остане само впечатлението, а в мен нищо няма да се промени. Какво трябва да направя сега, веднага, в тази минута, в тази секунда, в този миг?

Отговор: Всички ние си задаваме този въпрос. Сега, ти си съединен с всички, стремиш се, очакваш и именно това ще остане от целия твой живот. Не е известно как ще премине той, но това завинаги е записано на твоята сметка в духовното.

Написано е, че когато душата на човека попадне във висшия съд, ѝ задават въпроса: „Занимавала ли си се с Тора (желала ли си да привлечеш светлината, връщаща към източника)? Очаквала ли си спасението (за да се издигнеш над своето его към втората си природа)?”.

Именно това се стараем да реализираме тук. И ако всеки от нас чувства, че е длъжен да направи нещо и не е способен – това също е хубаво.

То е много неприятно и напомня на родилните болки, защото ние искаме да родим нашето следващо състояние, а не можем. Но именно от тези усилия, в нас свише се ражда новото стъпало.

Какво да направим? Нека още малко да отворим своето сърце, още повече да се съединим с другите, още по-силно да усетим, че Творецът трябва да се разкрие между нас, да се възцари в нас като по този начин ни сближи и така ни издигне към нашата втора природа.

Именно за това пишат кабалистите. Днес, ние се намираме в такова състояние, в което пред нас се разкрива целия материал – всичко вече е обяснявано много пъти. Трябва да положим още малко усилия, но не в обучението и разпространението, а именно в съединение като днешното – на този конгрес.

Постарай се да усетиш всички в своето сърце и нека Творецът извърши тази работа! А, където чувстваш, че не си способен да го направиш – привлечи Го там!

Творецът казва на Моше (Моисей): „Да отидем при Фараона!” – както хващаме малкото дете за ръка. Защото Моше (Моисей) в нас, точката в сърцето се страхува от Фараона. Това е ясно!

Срещу това чудовище – нашето его, не сме способни нищо да направим! Аз чувствам, че искам да го преодолея, но не мога. А в следващия миг изобщо не желая това – той властва в мен. И така отново и отново – всеки път.

Малката искра, останала в мен от предишното духовно състояние не може да направи нищо. С нейна помощ, аз трябва да се уловя за Твореца и тогава ще мога да се противопоставя на своето его. Защото то е чудовището в нас, с което ние, разбира се не можем нищо да направим.

Аз само държа Твореца за ръка и искам да бъда с Него – като дете, което дърпа възрастния за ръката и го моли да му даде онова, което иска.

Именно по този начин трябва да напредваме: „Искам да се съединя с другите! Искам да постигна нашето единение! Искам да постигна желанието, в което Творецът ще се разкрие!!”

Аз се хващам за Твореца с помощта на тази малка искра, но това е само искра, а аз трябва да Го обхвана целия, да се съединя с него.

Тогава, това его, този Фараон ще започне постепенно да изчезва, докато съвсем се изгуби. А аз ще остана с Твореца, в единението с другите точки в сърцата на другарите и по този начин ще се разкрие новото духовно стъпало.

От 4-тия урок на конгреса, 10.11.2010

[26363]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: При откриването на конгреса, когато представителите на всички страни се качваха със знамената на сцената, аз плаках от радост, чувствах се свързан с всички, усещах желанията на другите хора, тяхната грижа и любов.

Какво беше това – психологическо усещане или духовно?

Отговор: Това е прекрасно, добро, сърдечно вълнение, но все още не е духовно усещане. Духовното усещане – това е постигането на корена: от къде идва всичко и защо, къде се намираме.

Това усещане трябва да ни доведе до състояние, при което ние се намираме в океан от някаква сила, която ни съединява над времето и пространството, поддържайки ни.

Тогава човек губи усещането за тялото си. Той все още се идентифицира с тялото, но смята, че то е на по-ниско ниво, отколкото е той самият. Тогава ние усещаме, че принадлежим на същата сила, включени сме в нея и се разтваряме в нея.

Това, което сте почувствали на откриването на конгреса е стъпалото преди духовното усещане. Да се надяваме, че много скоро ще го постигнем.

От 4-я урок на конгреса, 10.11.2010

[26372]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

На Конгреса ние се опитахме да преминем махсом, да се родим в духовния свят, да получим нов орган на чувствата и да усетим онова, което се намира извън желанието за наслаждение. Това възприятие се нарича външно, тъй като то е устремено към отдаване.

Ние разбрахме, че това е много трудно. Насрещният натиск веднага ни охлади, „замрази” ни. И ето че ние вече не искаме, мислим, че сме неспособни: „Каквото и да е, само не това, не истинско обединение, а в него след това вече и висшия свят”.

В резултат нашите очаквания не се сбъднаха. Егоизмът, Фараонът, ни отблъсна назад.

Благодарение на това ние изпитахме лека ненавист към него, разкрихме врага, ненавиждания, започнахме да разбираме, че без да го покорим, няма да се родим. Неприятелят е открит и ние го различаваме все по-ясно.

Сега трябва да изпълним още няколко аналогични действия. Всеки път те ще приемат различна форма – защото в духовното нищо не се повтаря. Действията като че ли са същите, но се усещат по новому, и в следващото състояние не може да се познае предишното.

Става дума за родилни мъки, които на иврит се наричат „цирим” – също като пантите на врата. Майчината утроба, в която се намираме, напомня по форма на буквата мем (ם). Мем – това е Бина, която ни затваря между две врати. „Врата” на иврит е дaлет. С други думи, ние се намираме между две букви далет (ד), съставляващи буквата мем.

При напъните ние натискаме вратите, за да се отворят – за да се завъртят около пантите. Така плодът натиска отвътре, за да излезе навън.  (цир – ос, цирим – оси на вратите, рехем – матка, от думата рахамим, милосърдие, свойство на бина).

А препятства нашето раждане Фараонът – нашият егоизъм, специално създаден от Твореца по такъв начин, че да оказва насрещен натиск, докато у нас не се появи силно желание, докато не станем достойни да чувстваме и виждаме Твореца, външната реалност, да живеем в нея. Защото иначе ще останем недоносени, незрели в новия свят.

Излиза, че Фараонът е добра сила. Въпреки че пред нас се представя като ненавистен, в действителност неговото противодействие формира в нас достатъчно силно желание, за да разкрием вратите на матката и да излезем навън.

Ние започнахме работа, която ще ни изведе отвъд властта на Фараона, и аз много се радвам, че достигнахме този етап. Аз го чаках отдавна.

Колкото е по-голямо разочарованието, колкото е по-силно противодействието, колкото е по-силно отчаянието след неоправданите очаквания и човек е отблъснат назад, толкова е по-добре, толкова е по-голяма ненавистта към Фараона. Ние преминахме през една от родилните схватки. Още няколко схватки и ние ще се родим в светлината!

Дайте да форсираме темпото – това зависи от нашата работа. Нека силата, с която бягаме напред, и силата на Фараона, отблъскваща ни обратно, се слеят в един решителен скок към раждането!

От урока по статия на Рабаш, 12.11.2010

[26390]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: Какво е „вътрешно разпространение”?

Отговор: Вътрешно разпространение означава, че в нашите среди, ние, които се стремим да познаем Твореца, се намираме в силна връзка. И понеже сме смесени също и с други души от интегралната система Адам, нашата силна връзка започва да ги реанимира.

Ако в един организъм има болни места, но основните системи са здрави и работят правилно, тогава, благодарение на тези здрави системи, тялото излекува проблемните места. Подобно на това, светлината, която се разкрива в нас, благодарение на нашето свързване, „се разлива” върху останалите, върху всички хора, които не са способни да я получат сами и те започват да усещат, че такава сила съществува и че носи спасение.

Засега те се занимават само със земните проблеми, но те се увеличават толкова бързо, че човечеството не може да намери решение на екологичните катастрофи, тероризма, употребата на наркотици, депресията, разводите. Всички тези проблеми са причинени от природата, от Твореца и човек не може да намери решение за тях на нивото на материалния свят. Човечеството ще продължава да пада, докато не осъзнае, че тази деградация не може да бъде спряна.

Природата трябва да ни доведе до осъзнаване на нашето зло, както е написано: „Аз създадох злото начало и дадох Тора (кабала) като метод за поправянето му.” И ако не виждам моето зло, аз нямам какво да поправям и тогава не се нуждая от кабала като средство за поправяне.

Затова, всеки, който задава такива въпроси, ще ни намери инстинктивно. Направили сме толкова голяма подготовка, че има всяка възможност за външно разпространение на кабала.

От урока по статията „Изгнание и изкупление”, 04.11.2010

[25944]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Общата душа "Адам", Разпространение на методиката - Няма коментари→

И-мейл: Рав! Аз мисля, че изразявам чувствата на мнозина: изпълва ме огромно разочарование… какво да правя с него?

Отговор: В последния ден на конгреса аз много пъти слушах за това каква надежда са имали мнозина за пробив в духовния свят на този конгрес и какво отчаяние ги обхваща сега!…

Ще го кажа направо: Аз лично съм поразен от резултата от този конгрес. Не от рекордното количество участници, не от положителната реакция на пресата, а от вътрешните изменения и порастването на всеки участник и световната група.

Хората преминаха за първи път такива състояния, които поотделно не биха могли да минат. В тях се случиха важни вътрешни прояснения.

Сега за надеждите: ако вашите надежди са били наистина духовни, с желание за отдаване и любов към ближния, то у вас не би възникнало никакво отчаяние, защото възможността да отдаваш и да обичаш съществува винаги и никой не ви я дава или отнема.

Първото духовно свойство – Бина, стремежът към „хафец хесед” (издигането над собствения егоизъм), усещането извън собственото желание.

Ако вие се стремяхте към това, щеше да ви е все едно в какво състояние се намирате, защото всичко произлиза от Твореца и само Той решава по собствения си план, какво ще се случи с вас и с всеки от вас. А реакцията на всички би била единствено радостта да бъдеш във властта на Твореца, свойството отдаване.

Махсом преминава онзи, който се изтръгва от своя егоизъм и е съгласен на всякакви условия, за да се освободи от него, съгласен е да приеме за себе си условието „Всички като един” (като един човек в едно сърце – желание) и поръчителството „Един за всички и всички за всеки”.

Никой от нас не притежава сили да се откъсне от егоизма. Ние досега говорихме за него, но не можехме точно да го разпознаем в себе си.

Защото става дума именно за свойство, което не ни позволява да излезем в духовното, в свойството отдаване. Ние не сме в състояние да определим какво представлява то, къде се намира в нас. А то се крие в нас като змия и ние не можем точно да го определим, и през цялото време го бъркаме с други свойства.

И единствено болката от разочарованието, също както болката при болест, ни помага да разпознаем нашия егоизъм, да разберем, че той не е добър, а лош наш господар, фараон. Да се разочароваме дотолкова, че да намразим съществуването му в нас и да искаме само едно – да се откъснем от него.

Но за да доведем себе си в такова отчаяно състояние, първо трябва да се устремим към него с целия си егоизъм (ло лишма) – това беше разиграно пред мен на конгреса – „Ние излизаме от Египет”. И всички бяха убедени, че това трябва да се случи.

А ако нямаше такава увереност, ние не бихме могли да се разочароваме и да определим в себе си именно това зло (фараона), което не ни позволява да се повдигнем в свойството отдаване.

За да възбудя незабавно това зло, аз в самото начало на конгреса заявих, че ние сме длъжни да достигнем обединение, че цялата ни работа на конгреса трябва да бъде в задълбочено изследване на себе си и своето отношение към всички другари. Вместо очакваното „отваряне на небесата” това веднага предизвика падение, охлаждане.

Със своя призив към търсене на съединение и подем над себе си, над своето Аз, аз исках да покажа на участниците на конгреса, че ние още не сме готови за това – и, като следствие от това усещане, участниците изпаднаха във вцепенение…

От една страна аз се радвах на това състояние на „осъзнаване на злото”. Но от друга страна започнах да се страхувам, че групата няма да може да излезе от това състояние в такъв кратък срок.

Това прилича на положението, когато болният, усетил болката, е длъжен да разбере, че тя указва за болест, а след това да започне да я лекува с помощта на лекар, Твореца.

Освен това 30-40% от хората бяха хора нови за кабала и изобщо не разбираха какво се случва с нас. Затова беше решено да се спрем на един удар по фараона – вашите егоистични надежди и да се повдигнем над тях.

Но именно тези процеси, които преживяхме, ни подготвят за прехода – не егоистичен, към разкриване на напълването, а към разкриване на възможността за отдаване, истинското обединение „като един човек с едно сърце” в съгласие с поръчителството.

Резултатът от конгреса това е първият удар по Фараона – вашето самолюбие, егоистичните надежди „да пробия в махсом” и да получа целия висш свят, както и този свят, в себе си, в своето желание, в своето напълване.

Както пише Баал Сулам, когато човек достига духовната граница, той се убеждава, че духовният свят не му принадлежи, и едва тогава пробива клипа – границата и овладява свойството отдаване.

А разкриването на нашето нежелание, което се случи веднага щом в първата си лекция, в самото и начало, казах, че ние сме длъжни вместо външните действия да се обърнем навътре в себе си, във връзката между нас, в поръчителството – и незабавно всичко… се вледени! – прояви се нашият егоизъм – и това разкриване на злото в нас – също огромно достижение, за което способстваше именно нашето единение (светостта на деня).

Ние разбрахме в течение на конгреса, че Фараонът се намира вътре в нас, а не отвън. И той получи първият си удар – от това, че ние се разочаровахме от резултатите на конгреса.

Ние си мислехме (ние – това е Фараонът), че ще получим нещо в нас, а нищо не получихме – това е и първият удар по Фараона, нашият егоизъм, – ние разбрахме, че в нашите егоистични желания нищо няма да получим.

Сега сме по-способни да определим в какви свойства трябва да се разкрие в нас духовността – разбираме по-добре кое не е във Фараона, по-добре разбираме какво означава да мислим за висшето – това значи да не мислим за себе си.

А досега всеки от нас просто е треперил от нетърпение кога ще се случи чудото и той ще получи, както всичко в този свят, така също и духовния свят – в себе си! Появи се усещането за необходимост да се откъснеш от онова, което ти носи такива разочарования – това е и началото на отказа от егоизма.

Ние платихме скъпо за този урок, но той струва много повече – именно разочарованието, ударът по самолюбието, егоизма, надеждата за получаване – се явява най-голямата придобивка, която мога да получа и аз се преизпълвам с радост, виждайки разочарованите егоисти.

Сега само трябва да осъзнаете какво се е случило с вас. В зависимост от подготовката на всеки, част от вас осъзнава това с разума си, а друга част ще премине още няколко разочарования в усещанията си – и след това ще осъзнае.

Но изводът ще е един – човек повече няма да свързва себе си неразривно със своя егоизъм – именно този удар по неоправданите (егоистични) надежди помага да започнем да се отделяме от него (фараона)!

Вероятно ще са потребни още удари, но те вече ще бъдат в тази посока, която ние получихме на този конгрес.

Възможно е да можем да ги преминем не само на конгресите, но и в нашата ежедневна виртуална връзка, в това усещане, което получихме сега. Докато наистина пожелаем само едно – да се откажем от нашия егоизъм, като единственото зло, и да се издигнем от „себе си” в свойството отдаване.

Творецът ни направи този огромен подарък! Няма никого, освен Него!

Пишете и задавайте въпроси на уроците. Аз лъжех не вас, а вашият егоизъм.

С любов към вас, рав.

[26346]

Filed under: Въпрос-отговор, Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: Какво не ни достига преди Конгреса?

Отговор: Не мисля, че нещо не достига! Чух, че ти „си продал всичко и си решил да го поставиш на карта (в игра)”. Та какво още? Сега, когато твоето имущество е в ръцете ти, трябва само да решиш къде да го поставиш. Всичко зависи от теб.

Този избор ние и трябва да направим. А за начало, да се включим в подготовката, която е неизмеримо важна. Да не се вижда и да не се чува нищо странично, да не се мисли за нищо освен за целта. Оставяме всичко и отиваме ва-банк.

В духовното, както и в материалното, детето моли, а възрастните са длъжни да му дадат желаното. Така става и при животните, и при хората. Това е естественият порядък на нещата в природата.

Не е необходимо да бъдеш прекалено умен. Трябва да бъдем самите себе си – това е достатъчно. Не излизайте от себе си в опитите да наострите желанието до кристална чистота. Не, трябва да се обединяваме там, където сме – и по детски да молим помощ.

На Твореца не му е нужно нищо освен обикновена готовност. На всичко останало Той ще ни научи – по прекрасен начин, стъпка по стъпка, грижливо, меко и с любов.

От нас се искат обикновени неща без всякакви премъдрости. Просто да се поиска – и това е достатъчно.

Да се надяваме, че за оставащите часове преди Конгреса, ще стоплим сърцата, за да приемем правилно гостите и да достигнем желаното.

А после започва съвършено друга работа. Ние ще видим нова картина на реалността, зад която стои Творецът. Тогава за нас ще е ясно, че всички нейни части се управляват от единна Сила, всеобхватната Природа.

Тази Сила представлява общо поле, което пронизва и напълва всички. Ние се намираме в неразрушима мрежа и тя се движи от всеки – във всичко до най-последния детайл.

Тогава ще работим вече по друг начин, стараейки се да се приобщим към тази Сила, да се влеем в динамичното развитие, в хармонията, в този диапазон, в този поток, който се нарича сливане. На този път душата учи човека.

Както и да е било, ние сме устремени във вярната посока и вече стоим на прага. Аз много се надявам, че ще се сдобием с успех този път. Чувствам това и по желанието на сърцето. Дори тези, които са се присъединили към нас през последните година-две, също са готови. Удивително е колко бързо човек израства в наше време.

От урока по статия от книгата ”Шамати”, 05.11.2010

[26225]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Ние не знаем предварително как и какво да поправяме, как да се съберем в единната система, създадена в света на Безкрайността.

Защото Творецът иска да бъдем самостоятелни, за да може човекът сам, основавайки се на собствения си опит, да намери правилната схема за взаимна интеграция.

Като малки деца, ние се опитваме да съединим отделните части, сглобяваме ги и отново ги разглобяваме.

Поправянето и разбиването се редуват и благодарение на опитите, ние се приближаваме към онова разбиране, което ще ни осигури успех.

Според схемата на нашето развитие, от нас се изискват четири опита, защото желанието ни се състои от четири нива на плътност (авиют).

На всяко от тях, ние се стараем да сглобим себе си, откриваме, че сме неспособни да го направим и разглобяваме частите, за да започнем отначало. Мъдростта идва с опита от грешките. Първо е необходимо да разкрием цялата дълбочина на разбиването и ненавистта между нас, а след това започваме да разбираме какво е необходимо да направим с тях.

Днес, пред нас е последното, четвърто сглобяване. Ние трябва да разкрием за себе си методиката за поправяне. Но този път, в процеса участва глобалната система и трябва да реализираме методиката в мащабите на целия свят.

Днес се обединяваме над огромния егоизъм, над най-дълбоката пропаст на разбиването, ненавистта, отчуждението и в съответствие с това, разкриваме мощта на методиката, която ще ни позволи да се сплотим отново, посредством заложената в природата сила, съединяваща разединените части.

Не ние ще ги свържем помежду им – от нас зависи само готовността да разкрием методите за сглобяване, местата на всяка част и формата на нейното правилно включване в общото цяло.

Работата едва сега започва – уникалната работа, водеща човека към безпрецедентно развитие, към истинско предизвикателство.

От урок по книгата „Шамати”, 08.09.2010

[26242]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития, Криза, глобализация - Няма коментари→

„И децата се бореха заедно в нея” (Тора, Берашит, 25:22). Това се отнася до намеренията. Творецът е създал желанието за наслаждение, и нищо в него не се е променило.

Но, за да ни помогнат да станем независими, желанието за наслаждение е било скрито от нас. То се разкрива в нас (въпреки усещането, че се случва пред нас) доколкото сме способни да се справим с него.

„Да се справим с желанието”  означава да заместим Есав  – егоистично намерение, което произлиза от лошо обкръжение, с Яков – алтруистично намерение, което се създава в добро обкръжение. Единственият ни избор е да изберем  правилното обкръжение. Желанието остава.

За да поправя, да речем, 10 грама егоистично желание, което се проявява в мен, аз използвам всякакви лекарства, които са ми дадени свише. Преминавам от лошото обкръжение към доброто, и по този начин излагам себе си на влиянието на групата, книгите и учителя, докато те не се превърнат в Твореца за мен. С други думи, виждам Висшата сила зад тях, и започвам да разбирам, че няма никой освен Него.

Благодарение на обкръжението и способността ми да видя Твореца чрез него, аз мога да изменя намерението си. Преди това съм получавал и отдавал заради получаване, но сега мога да направя съкращение (цимцум) на моето намерение, което означава, че мога също да го приложа и на желанието, което „действа под” това намерение. С помощта на светлината, започвам да отдавам заради отдаване, а в последствие мога да получавам заради отдаване.

Всяко желание е с две намерения: да получава заради себе си или да отдава на приятелите. Това е причината за борбата, и решаващата роля в нея е дадена на обкръжението. Как Есав или Яков се пробуждат  в мен? Моите намерения са заради получаване или заради отдаване ? И двете се борят в човека за едно желание, „бореха се в него”.

От урока по статия на Рабаш, 1.11.2010

[25547]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Кой съм „аз” и как да отделя себе си от „филма” на реалността? Ако всички мои мисли и усещания са този филм, тогава къде съм аз?

Отговор: Сега ти не можеш да отделиш себе си от филма. Нали ти живееш в него – изключително в желание да се наслаждаваш.

Но ако ти пребиваваш и в желание да се насладя, и в желание да отдам, ако имаш двете сили – силата на Твореца и силата на творението, заедно в теб, ако светлината свети и ти донесе своето свойство отдаване, ти ще започнеш да различаваш къде си ти и къде е филмът.

А сега ти не си способен на такъв анализ на своя свят, защото имаш само желанието да се насладя.

Дали светлината работи над теб или не, е неизвестно за теб. Ти си като бебе – то не знае кой се грижи за него, какво става. То плаче, защото му е лошо, но дори не знае към кого да насочи своя плач.

От програмата „Кабала за начинаещи”, 20.10.2010

[26249]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група - Няма коментари→