Книгата „Зоар”. Предисловие. Статията „Нощта на годеницата”:

„Синовете от двореца на годеницата трябва да се радват заедно с нея за великото поправяне, което се е случило с нея, благодарение на тях.”

Въпрос: Какъв е критерият за нашия напредък? Ненавистта, разкриваща се между нас в началото или обратно – радостта?

Отговор: Преди всичко, аз напредвам, ако не отклонявам мисления си взор от мястото, което искам да разкрия. Това място се нарича „годеница” и именно там ще се спусне „годеникът”, т.е. светлината, която ще я изпълни, ще напълни нашето обединение. (годеник на иврит е „хатан”, от „нохет” – спускащ се).

Ако в мен живее неизчерпема необходимост да разкрия това място, тогава се радвам на усилието, което мога да поддържам. И не е важно колко често се отклонявам – то е, защото правя мисловен анализ.

Затова е казано: „От Цион ще излезе Тора”. С други думи, напредъкът се натрупва от тези отлконения (ециот), от старанието отново да определим мястото на нашето обединение.

Аз трябва да излизам от концентрацията всеки път. Защото всяко състояние включва пълните десет сфирот. В духовното, действието се извършва само при наличие на всичките 10 сфирот (Ейн микцат бе руханиют).

Ако поправям нещо, трябва да го поправя напълно. Всяка част от желанието изисква откъсване от предишното състояние и ново обръщане към единството – към новите десет сфирот.

Ето защо, ние отново и отново се откъсваме от целта, дори да е и само за миг. Всеки път изпускаме от полезрението си ориентира и отново го улавяме в пресечната точка.

Благодарение на нощните усилия, ние „украсяваме годеницата” (обличаме я в светлината хасадим) – изграждаме кли, докато то не се рзкрие напълно и не стане готово да приеме „годеника” – светлината хохма, Твореца.

От урока по „Предисловие на книгата „Зоар””, 14.11.2010

[26461]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Огромната и безценна придобивка от конгреса беше това, че за първи път разкрихме, че в нас се намира Фараонът, който ни ненавижда и ние трябва да се отървем от него, да избягаме, да излезем от Египет…  но не сме в състояние да го направим.

Досега не знаехме, че сме длъжни от избягаме от него. Предполагахме, че ще можем да разкрием духовното в своя егоизъм, в „Египет”. Но дори не сме мислили, че това е „Египет”. А сега, започваме да разбираме, че сме длъжни да се изтръгнем от него.

Нашият егоизъм, Фараонът, получи удар – това разочарование премина през него. И сега виждаме, че трябва да се разграничим от желанието, в което усещаме разочарование и мъка.

Но ако не бяхме минали всичко до край, нямаше да усетим разочарование, не бихме почувствали, че нещо наистина ни спира. В духовното няма среда, трябва да се върви до край.

Затова, в нас се появи някакво ново усещане. Мъката, силата на страданието, което чувстваме сега – вложих всички сили и имах толкова много надежди, а нищо не се сбъдна – това е моят Фараон, който е получил удар и сега страда.

Но този Фараон трябва да почувства ударите, иначе няма да можем да избягаме от него. Защото ние бягаме само от лошото.

Ако разкрия егоистичното си желание, природата си като зла, тогава ще поискам да избягам от нея. И сигурно ще ми се наложи да преживея още няколко подобни удара, преди да реша, че съм длъжен да го направя.

Аз трябва буквално да изскоча от кожата си, да изляза от тялото си. Това се нарича Фараонът получава удар –„Десетте египетски наказания”.

И ние постигнахме това, защото все пак се съединихме помежду си. Защото винаги едното се разкрива срещу друго, както е казано: „В Твоята светлина ще видим светлината”.

Благодарение на това съединяване и на нашата подготовка, ние осъзнахме, че страдаме от егоистичната си природа. И това е голямо постижение!

С нас бяха милиони хора, които присъстваха на конгреса виртуално. Те също преминаха през всички тези състояния.

От предаването „Седмична глава”, 12.11.2010

[26438]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Устроени сме така, че постоянно да търсим начини как да се почувстваме по-добре и към това са насочени всички наши мисли и желания.

А Творецът, през цялото време ни разкрива нови желания и вътрешни пустоти и по този начин ни насочва към обратната страна, принуждавайки ни да бягаме от тази пустота.

Той ми разкрива нещо лошо и аз бягам от него на другата страна, към доброто. А там Той отново разкрива пред мен някаква пустота и аз бягам в противоположната посока – така ни управляват свише.

Всеки миг, в нас се появява някакво ново желание и ние инстинктивно се опитваме да го изпълним, доколкото е възможно. По този начин, Творецът ни води към целта – да станем такива, какъвто е Той.

И макар, че човекът е напълно противоположен на Твореца, защото Творецът е силата на абсолютната любов и отдаване, а човекът е силата на ненавистта и получаването, но постепенно, той ще успее да разкрие своята противоположност и да се поправи.

А като помощтно средство, на човека му е дадена науката кабала – методиката за разкриването на Твореца, на свойството отдаване в този живот.

По тази причина, Творецът избира хора, които иска да приближи към себе си – но не всички наведнъж. Макар че, в крайна сметка всички ще трябва да отидат при Него и всеки ще стане като Твореца – всеки от нас, който живее на тази земя!

Всеки от нас има една цел, но ние се приближаваме към нея индивидуално и постепенно – още преди хиляди години е имало хора, които са започнали да се приближават до Твореца, имало е и в по-късните векове, и днес, и още ще се появят в близките години.

Защото сега, ние се намираме на последния етап на развитие на човечеството, когато то цялото трябва да се върне към разкриването на Твореца и към духовния подем, за да се върнат всички в света на Безкрайността. Можем да кажем, че сме първата редица на последното поколение.

Човек живее с материалните си грижи през краткия отрязък от своя земен живот, докато в него изведнъж не се появи въпросът: „За какво ми е всичко това? Искам да знам, какво има „до и след”, има ли смисъл това съществуване, заслужава ли си да се живее?”

Този въпрос идва вече от висшите стъпала – оттам от където слиза животът в този свят. И затова, тези въпроси издигат човека над целия изминат път.

И той започва да търси отговори. А ако въпросите са действително над нашия земен живот, намира науката кабала, защото със своята духовна искра – „точката в сърцето”, той е като електрон в електрическото поле – частицата, носеща отрицателен духовен заряд.

Той усеща този „минус” и затова търси, къде да намери в заобикалящото го поле напълване на своето желание.

В нашия свят, човекът не може да го намери и това е причината за разочарованията, разпространяващи се сега в света.

Ние сме загубили надежда, вяра в „светлото бъдеще” (комунизъм или потребителско общество) и трябва да намерим отговор на въпроса за какво ни е живота, иначе целият свят ще потъне в наркотици, терор, отчаяние, ще премине на антидепресанти.

Човекът няма да знае какво да прави със себе си, защото тази вътрешна пустота ще погаси всяко желание за живот в него.

Но именно тези хора ще разкрият науката кабала, като единствена методика за постигане на висшия смисъл. На тях вече няма да им помагат религиите, вярванията, мистиката, „ню-ейдж”, медитациите. Защото те дават успокоение на нивото на този свят, а техният въпрос се отнася към по-високото измерение.

Затова ние сме получили разрешение да разкрием и разпространим науката кабала, и виждаме, как хората от всички краища на света вече са започнали да се пробуждат и да се стремят към нея.

От 7-мия урок на конгреса, 10.11.2010

[26426]

Filed under: Духовна работа, Кабала, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Когато духовното се разкрива на човек, той започва да усеща, че някаква сила изпълва цялото обкръжаващо го пространство, че тя присъства в този свят.

Сякаш въздуха се сгъстява и става плътен и нежен. Това е силата на Твореца – силата на отдаването, на любовта, която изпълва целия свят на човека.

Ние сме длъжни да я предизвикаме, да я пожелаем, за да се разкрие тя като сила, която ни свързва помежду ни. Чрез нея ние започваме да усещаме всички нас като едно цяло.

Трябва само да обърнем на това по-голямо внимание, да я потърсим с любов и чувствителност. Нека започнем да я усещаме!

От 4-ят урок на конгреса, 10.11.2010

[26350]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: Преди много години на конгреса в Ситрин Вие казахте, че за да преминем махсом трябва да сме в един миг, в една мисъл и в много голямо единно желание.

За цялото това време сме предприемали много опити, извършили сме много действия, но не сме били готови. Аз имам усещането, че сега, в тази секунда всички са готови.

В продължение на урока през цялото време се опитвам да пробия в себе си тази мембрана, егоистичната клипа, за да направя „отвор в сърцето”.

Не ми достига синхронизацията между всички нас. Аз не искам това утре, искам го сега, в тази секунда! Помогнете, моля, сега всички да се синхронизираме, за да може с общата молитва да пробием тази мембрана и да се промъкнем през нея!

Отговор: Веднъж с почти същите думи аз се обърнах към Рабаш и той отговори, че не стои между мен и Твореца. Човек е длъжен да намери сам тази връзка. Той е длъжен да иска това сам. И най-важното: трябва да разбере, че не той пробива своята мембрана, а Творецът.

Ако ти се стараеш и не можеш да я пробиеш – това е добре, но е необходимо да спреш да се стараеш да направиш това. С каква сила го правиш?!… Със същата сила на егоизма?! Как пробиваш егото – с голям егоизъм малко его или обратно?

Само Творецът може да направи това и никой освен Него! А учителят – това е проводник в пътя. Той само те довежда до това състояние, но не е способен да направи нищо за теб. И Творецът също не е способен, ако ти не поискаш от Него. Нали твоето желание за вътрешно изменение трябва да предшества Неговото действие.

Ето защо следва:

1.Да спрете сами да пробивате тази мембрана, егоистичната клипа на сърцето.

2.Да не чакате помощ от никого освен от Твореца като отговор на вашата молба.

Ние изучаваме това много години във всички статии на кабалистите: всичко прави само висшата светлина. Тя е създала желанието, тя го изменя, тя го подготвя за изменение на намерението и също, както е разбила желанието, само тя е способна да поправи намерението зад него, ако желанието поиска това.

Няма никой по средата и всичко зависи само от желанието – молба, издигане на МА”Н. А действието свише се осъществява само от висшата светлина. Започнете да се концентрирате само върху двете действия: аз моля – Творецът изпълнява.

От 4-тия урок на конгреса, 10.11.2010

[26360]

Filed under: Духовна работа, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: Когато преминаваме махсом, правим ли това всички заедно или всеки по своето време?

Отговор: Махсом – това е потенциална граница. Ако се стремя да се обединя със своите другари и от отдалечаването между нас се старая да постигна голямо сближаване, с всички сили желая да унищожа тази отдалеченост, но не съм способен да направя това, аз призовавам на помощ Твореца, светлината и преминавам махсом.

Другояче казано, моето его остава с мен, но аз искам да се издигна над него. Въпреки че на предишните етапи, не съм искал това особено и аз съм се съгласявал с неговото съществуване.

Така е било до преминаването на махсом, а над махсом има две форми на съединяване: „отдаване заради отдаването” – нивото Бина и „получаване заради отдаване”- нивото хохма и кетер.

Къде ще реализирам махсом? – Ще го реализирам във връзката между нас. И тук аз не завися от нашите външни действия в отношението един към друг и проявата на симпатия. Тук е необходима само вътрешна работа.

Длъжен съм да усетя в себе си възможността да се съединя с тях вътре в нашите желания, за да може всички наши искри на отдаване да се обединят заедно. Само като пожелая това, аз ще премина махсом.

Но всички наши егоистични свойства остават. Нали ние все още не сме поправили своето его, а само сме се издигнали над него, желаейки да съединим нашите страстни желания към духовното, към свойството отдаване.

И ако нашите искри на отдаване се съединят заедно, то това вече е готов съсъд за светлината хасадим, защото такъв съсъд вече има свойството „хафец хесед” (пребиваване над своя егоизъм). И тогава човек започва да усеща царстващата навред висша светлина.

Над махсом същата висша светлина запълва със себе си цялата реалност, но ние не я чувстваме. И само когато нашите точки в сърцето започнат да се съединяват във връзка, в плътност, в сбитост между тях, изведнъж аз ще усетя всенапълващата светлина. А те вече са я разкрили и са станали датчик за нея.

Ние с вас се намираме сега в това състояние. И на нас не ни е необходимо да летим в друго измерение или към друга галактика.

Светлината пребивава между нас и не ни достига само чувствителност към нея в органа за усещане. И колкото повече сближаваме сърцата, толкова повече разкриваме светлината, намираща се между нас. Към това отиваме с взаимно отдаване и желаем това да се случи.

От 2-ри урок на конгреса, 09.11.2010

[26413]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Книгата Зоар. Предисловие. Статия „Нощта на невестата”:

„Времето за поправяне се нарича нощ. А на следващия ден невестата отива към хупа…”

Над този свят, в световете Брия, Ецира и Асия се намират нашите разбити души, а също деветте ниски сфирот на Малхут на света Ацилут, от хохма до малхут. Нейният Кетер (К) се разполага отгоре, в света Ацилут и представлява само точка, а останалите девет сфирот лежат под парса, в световете БЕ”А.

Състоянието на душите в световете БЕ”А се нарича „нощ”. Издигайки се към Малхут на света Ацилут, те я задължават да издигне своите девет сфирот, които сега остават незабелязани в мрака.

Според степента на това как се включваме в Малхут, тя започва да издига своите сфирот в Ацилут и се превръща в кли. Това и позволява да се съедини в едно цяло със З”А, което се нарича „хупа” (буквално – сватбен балдахин, полог, масах, под който става зивуг, бракосъчетанието). С други думи, става дума за обединение, зивуг.

З”А се нарича Творецът, а Малхут – Шхина. Тяхното единство ние и трябва да достигнем. Кога ще стане това? Издигайки своите желания в Ацилут, ние предизвикваме издигане на всички светове. Малхут (БОН) се изкачва на степен САГ, а З”А (МА) – на степен АБ. Това е тяхното бъдеще.

Всичко това ние постигаме и усещаме в нашето обединение. От нивото на зивуг АБ-САГ ние получаваме светлина и напълваме своите души, намиращи се долу, в Малхут.

От урока по Предисловие на Книгата Зоар, 14.11.2010

[26464]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Възприемането на реалността, което изучаваме в кабала е много субективно – то се възприема само по отношение на нас, на нашите сетивни органи

А извън тях няма никаква реалност – тя не съществува. Ние я възприемаме като фотография на екрана, намиращ се в „задната” част на главния мозък и оставаме с впечатление, че тя съществува извън нас, отвън.

Книгата „Зоар” обяснява, че виждам части от своето желание, степента на тяхното различие от светлината, доколко моето желание за получаване е различно от свойството отдаване на светлината.

Нашето общо желание, единственото творение, в началото било в състоянието „Безкрайност” и от това свойство се спуснало в свойството „Този свят”, преминавайки през така нареченото „разбиване” – през промяната на своето свойство от отдаване на получаване.

С разбиването, тази голяма душа се разделила на 600 000 частни души, а след това на още много части, които попадат в „Нашия свят” – в егоистичното свойство. Ето защо ни се струва, че сме много, а всъщност, всеки от нас вижда само частите на своята душа.

Ние учим, че душата включва в себе си десет сфирот. Те се делят на Г”Е и АХА”П. Г”Е съдържа сфирот кетер, хохма, бина, хесед, гвура, тиферет – желанията за отдаване, а АХА”П – нецах, ход, йесод, малхут – желанията за получаване. 

Излиза, че аз възприемам действителността посредством тези десет желания, съсъди. Онова, което възприемам вътре в Г”Е – това съм аз. А онова, което възприемам в АХА”П – това е заобикалящият ме външен, извън мен свят.

Всъщност, вътре в мен е станал разрив между съсъдите Г”Е и АХА”П. И най-големите свои желания, които би трябвало да ми донесат най-големи наслаждения, аз чувствам като чужди, да кажем – вас.

Всички вие сте моя АХА”П, а себе си и всичко, което се отнася към мен, аз чувствам в Г”Е на моята душа. И в своето его, аз постоянно се грижа именно за тази част и всички мои сметки са насочени към собствената ми изгода.

А онази част, която се отнася към АХА”П, аз чувствам съвсем чужда и съм готов да направя с нея всичко, каквото и да е то, само за да получа изгода за себе си.

Излиза, че през цялото време се старая да измамя самия себе си, че се самозалъгвам, ограбвам себе си, но не зная за това и не го чувствам.

После, когато човек започне да разкрива това, той стига до голямо разочарование.

Затова, методиката кабала се основава преди всичко върху необходимостта от обединението, но не е задължително то да стане на материалното ниво (между мен и вас).

Цялата методика е насочена към това да съедини и поправи душата, т.е. да съедини в моето възприятие тези две части.

И тогава, онова, което виждам наоколо и усещам вътре в себе си – тези две части трябва да станат едно цяло. И действително ще се разкрие, че освен човека няма нищо друго, а това, което виждам наоколо и вътре, е моето „аз”, моето желание.

От 2-ят урок на конгреса, 09.11.2010

[26417]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Конгреси и събития - Няма коментари→

Цялата ни работа се състои в това да открием Твореца. Той ни липсва. Освен Него, в реалността няма нищо друго.

Творецът е всеобхватната сила, в която се намираме, макар и да не я усещаме. Нашето егоистично желание не различава Твореца, не е настроено на същата  вълна и не притежава същото свойство.

Затова работим именно над своето желание, което трябва да променим, да преориентираме така, че да открием Твореца според закона за подобие на свойствата (хок иштавут ацура).

Сега, ние виждаме, чуваме, усещаме и помирисваме вътре в собственото си желание. Като го променим, ще разширим диапазона на усещанията. Това не значи, че ще усилим чувствителността на нашите сетива с помощта на допълнителни уреди: локатори, радиоприемници, телескопи и микроскопи.

Не, ние не увеличаваме възприемчивостта на егоистичното желание, а променяме самата му същност. Превключваме го от вътрешно на външно възприемане, приспособяваме го да улавя това, което се намира отвън, а не това, което влиза навътре.

Трансформираното по този начин желание, се разширява от петте телесни (земни) сетива (усещания): зрение, слух, обоняние, вкус, осезание – на пет духовни сетива – сфирот: Кетер, Хохма, Бина, Зеир Анпин и Малхут. Сега то действа обратно: отдава, а не получава и в стремежа за отдаване, ние възприемаме в него висшата реалност.

Макар да не я познаваме, промените са възможни. Така ни казват хора, които вече са направили това и са постигнали изцяло нов живот.

Сега, ние живеем в реалността на петте сетива, в картината на света, нарисувана от егоистичното желание. Но ако превключим намерението за възприемане, ще излезем извън себе си и ще възприемем външната действителност в свойството отдаване – като допълнение към вече съществуващото в нас свойство получаване.

Именно това е новият свят, който ни се разкрива в петте нови усещания. Той има своите багри и звуци, разум и движения на душата – всичко, което съществува и тук, но и много повече от това – много по-ясно, по-съвършено. Това са нашите земни корени.

Ето какво трябва да постигнем, до какво желаем да стигнем. Тъй като нашето егоистично желание, действащо на принципа на поглъщането, вече е изчерпало себе си. В него все по-ясно се проявява отчаянието: ние губим интерес към „това кино“, което вече сме гледали и оценили. Филмът на този живот повече не ни вълнува и не ни  напълва.

Цялото човечество върви към това. Обърнатото навътре възприятие не носи предишната радост. Ние сме изчерпали  нейния запас и сега се стремим към възприятие, което е обърнато навън.

Само като променим своето желание, превключвайки се отвътре навън, ние ще видим обърнатия свят – света на отдаването. „Олам афух раити”.

От урок по статия на Рабаш, 12.11.2010

[26396]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

За да придобием ново възприятие, ни е необходимо по-голямо желание, което да ни позволи да заменим тенденцията да поглъщаме в себе си със стремеж към отдаване.

Този преход към обратното възприемане на света, към стремежа да отдаваме, е изключително труден. Той е подобен на раждането, а раждането, дори във века на съвременната медицина, винаги е необичайно действие.

Защото бебето се откъсва от особеното място, към което е било прикрепено. Там, то е получавало особена храна, защита. Там са действали особени закони за развитие. Средата не го е отхвърляла, а го е отгледала.

Но сега, то влиза в недружелюбен свят, в ново обкръжение, където трябва да живее и расте. Това е безпрецедентен обрат в живота.

Същото се случва и при духовното раждане, когато се разкрива новият универсален орган на чувствата, на външните (извън матката – този свят) усещания, основаващи се на отдаването и в тях ние започваме да усещаме новия свят.

На Конгреса, ние направихме голяма крачка напред в тази посока. Много искахме да се родим, макар и малко, усетихме родилните болки и видяхме, че не сме способни на това. Почувствахме как нещо ни спира и веднага ни отблъсква назад.

В съчетание с добрата сила, увличаща ни напред, ние усетихме лошата сила, която ни отблъсква обратно в майчината утроба и не ни дава да излезем извън нейните предели – този свят, не ни позволява да усетим новия свят.

Необходимо е да бъдат изпитани няколко такива родилни болки, докато най-накрая не се родим. Колко именно и с какво темпо – това зависи от нас. При всички случаи, без тях процесът на раждане няма да завърши – няма да излезем навън.

При раждането се сблъскват две сили – нашият натиск отвътре и обратните тласъци отвън. Тяхното противоборство поражда в нас ново силно желание да се окажем в духовния свят. Без това желание няма да преминем.

В Тора, родилните болки се наричат „египетски наказания”. Нашият егоизъм трябва да преживее десетте (пълната доза) бедствия, които се отпечатват върху желанието и го превръщат във формата на съсъд, кли. Така, от безформеното „парче глина” възниква съсъд, който е готов да получи висшата светлина, духовния свят.

Необходимо е да преминем през родилните болки, за да приемем правилната форма, без която не е възможно да усетим нищо духовно. Именно в този процес ние влязохме на Конгреса. А светлината – тя е около нас в очакване да влезе някъде.

От урок по статия на Рабаш, 12.11.2010

[26394]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→