Въпрос: Чувствам, че на Конгреса ние създадохме ново кли. Скоро обаче, аз ще се върна в своя нормален егоистичен свят и отново ще вляза в контакт с хора, които не следват духовния път…

Отговор: Човек няма да може да върви напред, ако не създаде свой кръг. Всеки има нужда от група – виртуална или физическа, но тя трябва да бъде средата, която ще му въздейства по-силно от егоистичното общество.

Човек е длъжен да формира такава среда, която да определя мислите, желанията и ценностите му. Иначе е загубен, защото следва общата егоистична среда. В това се състои нашият единствен избор и ако не го направим, няма да можем да напредваме.

Сега, след Конгреса, аз се върщам в къщи. И къде са моите мисли? Какво ме тревожи? Страхувам се от мига, в който ще премина от връзката с духовното общество към връзката с материалното общество.

Ще усетя ли това щракване, след което всички мои помисли и желания се окажат от другата страна, в общото блато? Как да не изпусна краткия миг на прехода?

Ето за това трябва да се тревожа и да преживявам. Това е нашият пропуск, който ни струва толкова години и усилия. Всичко останало не е проблем. Проблемът е само, че пристигам в къщи и се успокоявам: „Отлично, конгресът свърши. Сега да се върнем към обичайния си живот”.

И тогава – край. Всичко, което е било изчезва в клипа.

Единственото действие, което зависи от мен е да се прикрепя към духовна среда, към група, за да бъде тя близо и да ми въздейства по-силно от материланото обкръжение.

Също както изплашено дете, което се държи за възрастния, надявайки се, че това ще го спаси от всички проблеми. Хващайки се за големия, опирайки се на него, то е сигурно, че вече всичко ще бъде добре. По същия начин и ние трябва да се прилепим към духовната среда.

Разотивайки се, не изпускайте от очи групата, вслушвайте се в нея, сякаш на ушите ви още има слушалки, припомняйте си за духовното с нашите песни.

Няма значение къде се намираме и с какво се занимаваме – като фон винаги трябва да звучи нещо родно, заимствано от групата. Транслация на урок, който едва се чува през минимизиран прозорец, все пак прониква в подсъзнанието.

И задължително надниквайте в моя блог. Там казвам всичко най-важно. Дори снимките, които се публикуват, аз подбирам много старателно. Добре е блогът да се чете ежедневно, защото до следващия ден, материалите в него губят сила. Всички ние се обединяваме около блога и сутрешния урок.

От нас не се иска нищо друго, освен старание – в това се състои изборът на по-добра среда. А светлината върши своята работа. Всеки трябва да се погрижи за това как да се приобщи към силна духовна среда, за да не загуби духа, които отнася от Конгреса.

От урок по статия от книгата „Шамати”, 12.11.2010

[26553]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: Може ли да се молим за разкриване на точката в сърцето на близък човек?

Отговор: Нашето развитите е подобно на развититето на ембрион в утробата на майката. Всяка част се развива в определен момент и последователност.

Ние не разбираме защо се случва така, но с изучаването на сфирот и трите линии – КАХАБ, ХАГАТ, НЕХИ, започваме да разбираме как протича това развитите (това се обяснява подробно в 11 и 12 част на „Учението за Десетте Сфирот”).

Аз не отговарям за началото на развивитието на всеки човек – това зависи от корена на душата му. Моите деца или внуци може да нямат никакво отношение към кабала и да остават равнодушни към духовното, а някъде в Аляска се пробужда човек и не може да живее без това.

Всичко зависи от това, дали душата е достигнала своето развитите или не. Така че, аз не трябва да се моля Творецът да промени реда на развитие на този общ „ембрион”.

Единственото, което трябва да направя е колкото се може повече да работя в група. Нашата основна задача е да постигнем единство помежду си!

Благодарение на него, ние ще влеем в този развиващ се плод свеж и мощен поток от кръв. Ще ускорим общото развитие и всичко ще се развива по-бързо, като при това бъде съхранена правилната последователност.

Така че, ние трябва да ускорим нашето развитие и за сметка на това, да ускорим общото развитие.

От 8-мия урок на конгреса, 11.11.2010

[26541]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

Забравяме, че не трябва нищо да правим, а само да молим Твореца да направи онова, което искаме!

А ние мислим как да накараме своето сърце да се разкрие, как да се свържем с другия, как той да се свърже с мен…

Изобщо не трябва да мислим за това! Представяме си връзката в нашия егоистичен разум, но това изобщо не прилича на онова, което мислим!

Това е ниво на висшия свят – пред нас се разкрива нова реалност! Трябва само да помолим – нищо повече!

Учим, че всичко става чрез молбата. Издигаме молитвата МАН, в отговор идва обкръжаващата светлина МАД и поправя всичко, а ние само присъстваме при поправянето. Всичко се случва свише – от нас е необходимо да дойде само искането, молбата, стремежа.

Проблемът в тази точка е обръщаме ли се към Твореца или се опитваме да направим всичко самостоятелно. Именно в тази точка правим грешка и засядаме в нея дълги години, като не сме в състояние макар и малко да променим посоката, да разберем, че няма нищо, освен обръщението, искането, молбата!

За да постигнем тази молба, ние трябва да се постараем, но само за нея. Ако се опитваме самостоятелно да изградим правилната обща система, основаваща се на любовта и дружбата, това ще бъде дълъг път, който ще ни доведе до разбирането, че се отдалечаваме от целта, че не сме искрени, че се ненавиждаме помежду си и не се приближаваме към единството.

Кабала трябва да ни доведе до много точен анализ – не се опитвай да се съединиш с другия, защото не си способен на това. Ти си егоист – той също. Това може да направи само висшата светлина – тя трябва да дойде и да ни спои. Само тя!

Затова, не търсете връзката един с друг, тъй като е казано: „Мъжът и жената – и Шхина между тях”. Тоест аз и другарят, а Творецът между нас, „правещият мира във висшето, ще направи мира в нас”  (осе шалом бемромав, ху иасе шалом алейну).

Всяко наше обръщение един към друг, без силата, която да ни свързва помежду ни, е фалшиво поведение. Когато се прегръщаме, ние не искаме да го правим или го правим на нивото на нашия свят.

Любов, съединение или дружба искаме ние един от друг? Само на нивото на този свят. Кой от нас може да стане поръчител за друг или за самия себе си? Откъде имаме сили? Можем да се устремим един към друг само чрез висшия, който изпълва цялото пространство между нас.

Ако поискаме Той да напълни пустотата, да ни свърже помежду ни и през цялото време да присъства между нас – това ще се стане с лекота. Науката кабала е призвана да ни доведе до правилното отношение, а ние, в своята егоистична природа през цялото време бягаме от това.

Хайде да не забравяме, че „няма никой друг освен Него”! Творецът изпълнява действието, но за да се случи то, ние трябва да го предварим със своето желание. Това се нарича „сключване на съюз”. Подписваме с Твореца договор – ние искаме, а Той изпълнява. 

Подобно на малките деца които вървят и теглят след себе си възрастните, ние привличаме висшата сила, за да поправи създадената от нея природа и тогава да станем равни на Твореца.

Не можем да постигнем поръчителство, дори и да го поискаме истински. Когато започнем да говорим за единството, трябва да си спомним условието: „Исраел, светлината и Творецът са единни”. Аз, ближният и Творецът между нас – само тримата заедно, можем да постигнем истинското помиряване и съвършенство.

Именно стремежът към съединение в групата ще ни доведе бързо до осъзнаването, че трябва да се обръщаме за каквато и да е помощ към Твореца!

От 8-ят урок на конгреса, 11.11.2010

[26547]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития, Молитва, Намерение, Поръчителство - Няма коментари→

„Зоар”, глава „Бешалах“, п.441: …За това е казано: „Недей да ореш с вол и магаре едновременно“ – за да не допуска човек неподходящи връзки.

Защото в резултат на такова действие на човека се пробужда не това, което е необходимо. И когато те се съчетаят заедно, за него е невъзможно да им се противопостави.

От страна на тяхната връзка, произлиза от основата им една клипа, наречена „пес“, който с дързостта си надминава всички.

„Зоар” говори също за това, че при всяко наше усилие  и действие, веднага се разкрива клипа и човек се проваля, потъва в клипа, а след това постепенно извършва поправяне и излиза от нея. Така той я изследва и повече не трябва да се намира в нея.

Тоест издигането по стъпалата винаги започва с объркване, със смесване на доброто и злото. В началото, всяко състояние не ми е  ясно. Няма съмнение, че в него има добро и зло.

Аз трябва да привлека към това състояние светлината, връщаща към  източника. Светлината, която се проявява в това състояние, спуска злото надолу, а с доброто аз се издигам нагоре.

Затова, винаги се получава така, че във всяко състояние, което постигам, отначало се усеща неяснота и само благодарение на светлината, то се разделя на две.

Преди всичко, аз разкривам злото с помощта на светлината, както е казано: „Аз създадох злото начало“ и го изхвърлям надолу (1). А след това „… и създадох Тора за неговото поправяне, защото съдържащата се в нея светлина (О“М) връща към източника“. И тогава, аз се издигам нагоре с добро желание (2).

Затова „няма праведник на земята, който да е направил добро, без да прегреши преди това“. Отначало, ние винаги трябва да разкрием злото и да го отхвърлим (1), тоест да живеем в него, да бъдем проникнати от него, да разберем,че е зло и едва след това се освобождаваме от него и постигаме доброто (2).

Така става при всяко изясняване на всеки най-малък детайл. Затова, не се плашете, че това ви се случва всяка минута. Точно обратното – колкото по-често, толкова по-добре.

От урока по книгата Зоар, 14.11.2010

[26480]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Предисловие към книгата „Зоар”, „Нощта на невестата”: „Когато се съединили заедно Зеир Анпин и Малхут, и Малхут вижда мъжа си.

Защото няма да може тя да види своя мъж, докато не се съберат всички те. И зависят те един от друг”.

Малхут включва в себе си всички души. Без тях, тя е само една точка в света Ацилут, точка на Кетер, не притежаваща нищо свое.

Отдолу, в света БЕА се намират разбитите души – с други думи, аз и групата. Аз искам да се обединя с другарите си и моето желание се издига в Малхут, оттам – в Зеир Анпин, а оттам – още по-високо, към Безкрайността (Ейн Соф).

По такъв начин, единственото, което постъпва в Малхут, е моето желание да се включа в групата, когато със сила се тласкам към нея.

Аз искам това все по-силно и само такъв натиск се издига нагоре, за да се включи в Малхут де-Ацилут. Само той представлява МАН – истинската молитва за поправяне.

От урока по „Предисловие към книгата „Зоар””, 15.11.2010

[26560]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→

В духовното, ако не отидеш до края, значи  не работиш с цялото си желание.

И тогава, това изобщо не се отнася към твоя духовен напредък. Но ти дори не знаеш, къде е този край – максимум. Можеш само да си го представиш.

И ето, ние стигнахме до състояние, в което пожелахме изцяло да открием духовния свят – всичко, което бихме могли само да си представим. С такова максимално намерение дойдохме  на конгреса. Само това желаехме и не по-малко от него – да се „разтворят небесата“.

И какво ни се разкри, вместо това?  Доколко вътрешно не сме способни да се приближим дори на йота до него! Ние не можем да приемем необходимостта да се обединим, да отменим себе си.

Щом стана дума за връзката между нас, за вътрешната работа, която тррябва да извършим,  изведнъж настъпи охлаждане на желанието ни. Ние не сме готови да постигнем духовния свят на такава цена!

Тоест грешно сме разбирали висшия свят, не сме го осъзнавали като свойството отдаване, над нашия егоизъм.

Но почувствахме тази необходимост. След трите дни, изпълнени с  много вътрешни действия, ние излязохме разочаровани.

И разочарованието е от това, че не сме способни, не желаем да постигнем истински духовното. Ние желаем да останем в своето определение  за духовното, просто като хубаво, вечно и приятно в нашите сегашни (егоистични) желания.

А какво открихме? Лявата линия, своето зло начало – това, че искаме да получим духовното в своите егоистични желания, както и в материалния свят.

Защо не получихме? Ами в духовното не трябва да получаваш нищо – то е отворено. Ако искаш да отдаваш, моля – всичко е разрешено, всичко е възможно. Никой няма да го открадне.

С други думи, вътре в своето его открихме, че нашето определение за духовното е било погрешно. Това ще ни се разкрива на всичките 125 стъпала!

И сега виждаме, че нашата природа е противоположна на духовната, че не сме способни и не можем да я постигнем, и че ни е останала единствена възможност – само да се обърнем към Твореца, само да Го молим. Това вече е дясната линия. Ние трябва да се издигнем над себе си. И от това ще възникне средната линия.

Но ние извършихме голяма работа – отчаянието, което ни обхвана, мъката,   безизходицата се разкриха  в нас, като неспособност да постигнем духовния свят в нашите егоистични желания.

Тъй като всъщност, ние молихме духовното да се разкрие именно в тях, а не в отдаващите желания. И сега, след осъзнаване на злото, ние ще преминем в дясната линия, ще се поправим и ще постигнем средната линия.

Ето защо, това, което направихме на конгреса е огромно постижение – то вече наистина е началото на духовния път.  Такова нещо, в такива мащаби, в големия егоизъм на последното поколение – не се е случвало никога.

За това Баал аСулам пише: „Аз се радвам на разкриващите се грешници, защото причината за това е „светостта на  деня“”.

Огромна светлина трябваше да се излее свише, за да ни покаже, доколко не желаем, не сме способни, доколко сме противоположни на духовното, до каква степен не искаме да мислим за съединение и любов между нас.

Именно това е „светостта на деня“, тъй като ние се обединихме заедно в нещо, защото все пак, пожелахме да се извисим духовно.

Разкри ни се стъпалото, желанието, над което ние всъщност трябва да се издигнем. Но засега не можем, още не сме способни, но сме длъжни да го направим, за да се издигнем на първото стъпало на духовната стълба.

Ето защо, аз съм много доволен от резултатите на конгреса и много се надявам в близко бъдеще вече да разкрием трите линии, както и средната линия.

От програмата „Седмична глава“, 12.11.2010

[26442]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Съществуваме в система на точни закони. Всичко, което разкриваме, го изграждаме самостоятелно. В спускането отгоре надолу всичко съществува във формата на решимот (спомени), първоначалната основа, и когато се издигаме отдолу нагоре разкриваме всички свойства на тези решимот, и чрез нашето желание, постижение и стремеж, създаваме картината на света от тези параметри и формираме духовните стъпала.

Поради това не можем да прескачаме стъпала на развитие и да преминем на готова степен. Няма нищо готово. Стъпалата не са готови; те съществуват в идея, във формата на решимот и в тях няма живот.

Когато цялата необходима информация влезе в нашата система, когато всички ние се свържем помежду си и желаем да съживим малхут (царство), решимот се съживяват и ни разкриват картината на света. Малхут е света.

Въпрос: Какво означава „да съживим малхут”?

Отговор: Достигам малхут – мястото, където се намират решимот, и съживявам тези решимот с моето усилие, желание и жизнена сила. В малхут всички решимот се свързват и духът на живот потича в тях – и всичко това езаради мен.

Аз издигам духовно желание и според това желание, малхут привлича Висшата светлина, и виждам картината на света в нея. Винаги виждам моя собствена картина на света, всички 125 стъпала, в малхут на света Ацилут (благородство).

Ако изисквам, настоявам и желая да съживя цялата система, която е в малхут в нейното първоначално, разбито състояние, аз ще видя тази картина изпълнена с живот. Това се нарича моят духовен живот.

От урока по статия на Рабаш, 31.10.2010

[26006]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа - Няма коментари→

Въпросът „За какво живея” – това е началото на желанието за разкриване на Твореца.

Човек иска да знае. Кой го е родил, къде се намира неговият корен, кой го управлява?! Кой е сътворил всичко това и защо Той ме е създал в тази „обвивка” на този голям свят.

Какво иска Той от мен във всеки един миг, не давайки ми покой и тласкайки ме някъде напред, неизвестно къде?!

Когато всички тези въпроси достигат до нас, те започват да ни тровят целия живот и човек повече не може да съществува без разкриване на Твореца. Така сме устроени, та нали сме създадени от светлината, която е отпечатала себе си в нас, във всичките ни желания.

Всички наши желания са като отливка, обратен отпечатък на светлината. И докато ние не я привлечем и не напълним себе си с тази светлина – няма да се успокоим! До такава степен, че този живот ще започне да ни се струва по-лош от смъртта! Аз ще съм готов на всичко, само и само да получа поне капка от това напълване.

Затова нашата задача е да си изясним как да разкрием Твореца, светлината, и под каква форма можем да се напълним с тях. И това не е просто действие, затова и науката кабала се нарича така „хохмат а-кабала” („мъдростта на получаването”). Това не е като в нашия свят, където, за да утолим жаждата си, трябва само да отворим уста.

Духовното желание не може да бъде утолено директно. То трябва първо да бъде изяснено, защото Творецът не ми го дава наготово и приспособено към светлината.

Той иска аз сам да проверя какво искам, какво представлява светлината и да разбера, че това е най-доброто възможно от всички възможни напълвания! За да опитам всички желания и всички напълвания, да проверя себе си и да кажа: „Не, аз искам само това!”

Творецът е много ревнив и придирчив, Той иска аз да обичам само Него и нищо повече!

И Той проверява това, откривайки ми всичко, което изобщо съществува, а аз трябва да кажа: „Не. Ти все пак си най-добрият от всички способи за напълване, от всички наслаждения! Ти си най-вкусният!“

Написано е: „Вкусете и се убедете колко хубав е Творецът” – затова и този вид напълване се нарича вкус.

От 7-ят урок на конгреса, 10.11.2010

[26423]

Filed under: Духовна работа, Кабала, Конгреси и събития, Творец - Няма коментари→

Книгата Зоар изисква от нас особена подготовка. Защото това е най-мощният източник на светлина, силата, която ще промени нашата природа, ако ние се подготвим правилно за работата с нея.

Преди всичко в своето текущо състояние ние трябва максимално да съответстваме на висшата светлина, която ни носи Зоар.

Затова ние се стараем колкото се може повече да се уподобим на авторите на Зоар – раби Шимон и 9-те му ученика.

Самите те разказват, че в началото на духовната си работа, при разкриването на Зоар, на светлината Хохма на света Ацилут, те внезапно са били обхванати от взаимна ненавист.

Светлината, която привличат, свети в техните желания и, независимо от порива към единство, между тях възниква отблъскване. Заставайки пред сиянието на Зоар, те виждат, че са му противоположни.

Пътят започва с разкриването на злото и човек трябва да усеща това всеки път. Иначе неговата първа крачка ще е погрешна.

Казано е: „Аз създадох злото начало и създадох Тора като подправка, защото криещата се в нея светлина възвръща към Източника”.

Става дума за трите линии. Злото начало – това е лявата линия, Тора – подправката –е дясната линия, светлината, връщаща към източника, и средната линия – това е вече нашата изправена душа, желанието на лявата линия, изправено с намерението на дясната линия.

Злото начало, егоизмът, не идва само, а под въздействие на светлината. Тогава ние се обръщаме към дясната линия, към Тора, и светлината, идваща свише, ни връща към Източника, Твореца, към средната линия.

С разкриване на злото започва всеки етап по пътя на сближаване с Твореца, от нулата и до края на изправянето. Даже групата на раби Шимон, намираща се на много високи нива, е преминавала през същите тези фази.

Без да разкрием своя ненавистник, ние не можем да се занимаваме с кабала и да привличаме светлината. С всички сили ние се стараем да се обединим – и тогава чувстваме, че нашето сърцето е глухо, вкусът в устата ни е блудкав.

Но целта е велика и това извиква потребността от светлината, от Твореца, който ще дойде и ще ни изправи. Ние повече няма да Го оставим на мира, докато Той не се появи и не създаде връзка между другарите, за да станем общо кли, в поръчителство, като един човек с едно сърце, в единно желание.

Аз изисквам това. И нека не зная точно какво означава, нека в мен няма ни най-малък импулс към обединение, все едно аз крещя заедно с всички.

Така ние пристъпваме към четенето на Зоар, изхождайки от желанието да се обединим. Защото сплотеността ни позволява да привлечем висшата светлина. Отначало всеки сам за себе си, а след това посредством обкръжаващата светлина (ор макиф) ние идваме до единството.

В това единство и получаваме висшия свят. Духовната степен се проявява в нашите взаимовръзки.

Отначало ние разкриваме злото начало между нас (1), а после изискваме светлината, която да ни обедини (2). Тогава светлината върши своето дело и ни обединява в средната линия, в общото желание (3).

От урока по Предисловие към Книгата Зоар, 14.11.2010

[26471]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Независимо дали искаме или не, трябва да се научим как да станем подобни на Твореца, да се приближим до Него, и да бъдем като Него. Творецът е висшата сила на природата и тя действа навсякъде в по-нисшата като влияе на всичките ù части.

Някога Творецът е разбил творението на части по съшия начин, както нашият свят е бил създаден като следствие от Големия взрив, когато една малка висша искра пробила тук, взривила се и създала цялата ни вселена. По същия начин Творецът е създал всички духовни светове чрез спускането на светлината по целия път до нашия свят.

А сега противоположна, поправяща сила, започва да събира всички тези части в духовното пространство, и ние не можем да избегнем това. Да се противопоставяме на тази връзка е като да се борим със силите на природата; това само ще ни донесе страдание, докато не се предадем.

Ако се съпротивляваме, ще предизвикаме огромно страдание и не само обичайните проблеми със семейството, живота или здравето, а ужасяващи епидемии, екологични катастрофи и дори атомни войни, както Баал Сулам е писал за това. Всичко зависи само от нашето съпротивление и нежеланието ни постоянно да следваме силата на поправяне, за да сме в по-голямо съответствие.

Всичко това се случва в съответствие с точно определена програма. Когато напредваме спрямо нея, ние се чувстваме добре и комфортно. Когато ускоряваме реализацията на тази програма и искаме да я изпреварим, се чувстваме дори по-добре, защото привличаме Твореца с нашите действия и Го принуждаваме да прави дори повече, като пришпорва природата, както е казано: „Тези, които се стремят към Твореца, ускоряват времето.”

Но когато изостанем, страданието и проблемите се увеличават според степента на нашето закъснение, защото те се стремят да ни тласкат да се развиваме. И това не е защото Творецът иска да ни накаже, а това е начинът, по който всичко действа според закона на природата!

Няма нищо освен законите на природата, които можем да разберем и да видим как ни тласкат сякаш в поле от сили. Колкото повече се отдалечавам или приближавам до мястото на баланс, силата на полето (неговата интензивност) ми влияе пропорционално на квадрата на разстоянието, тъй като тя се стреми да ме върне в баланс. Например, аз се отдалечавам с една мярка и натиска на силата се удвоява; отдалечавам се с две мерки и натискът става четири пъти по-голям.

Трябва да разбера, че най-малкото ми движение, малка стъпка назад, веднага привлича огромни сили на страдание. Това е така, защото всяко поле – дали е полето на светлината, магнитното поле или гравитационното поле винаги действа на квадрат. Духовното поле действа по същия начин. Законите на Твореца са неизменни.

Написано е, че праведникът плаща двойно. Затова дори и леко отклонение в някоя от страните причинява голямо въздействие: позитивно или негативно.

От урока по статията „Последното поколение”, 07.11.2010

[26182]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→