Въпрос: За какво е необходима ненавистта?

Отговор: Докато ние с теб не се познаваме, – между нас няма никакво взаимовключване, и между нас не е разкрита връзка, и аз не усещам ненавист към теб.

Ти може да живееш например някъде из Аляска и аз работа с теб нямам. Но колкото повече ти се приближаваш към мен, толкова повече и се приближаваш в моето полезрение.

Ако си ми съсед, то аз непрестанно те наблюдавам: там остави боклук, вчера у вас беше много шумно и т.н., и т.н.

По такъв начин ние разкриваме колко свързани сме един с друг. Но – всички сме егоисти. Така че, егото ни плюс връзката между нас пораждат ненавист.

Въпрос: Но кога тази ненавист ще изчезне?

Отговор: Тя няма да изчезне! Няма къде да се покрием или пък да избягаме един от друг. В това е проблемът!

Длъжни сме да постигнем мир и съгласие между нас – над нашата ненавист, не да я унищожаваме, а да се възвишим над нея – в това е постигането на съвършенството, както е казано: „Любовта покрива всички грехове!” Мир (на иврит шалом) – означава „съвършенство” (на иврит – шлемут).

От програмата“Каббала за начинаещи“, 27.10.2010

[26237]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група - Няма коментари→

В статията си „Изгнание и изкупление” Баал аСулам пише, че Израел (човек, който търси Твореца) няма да намери покой между „другите народи” (желанията за този свят), докато следното не се случи в него: „И от там ти ще желаеш Твореца и ще Го намериш, защото ти ще Го търсиш с цялото си сърце и с цялата си душа.”

Докато не достигнеш до такава молба, нямаш никакъв шанс да избягаш от Египет, защото само със зряло желание ще спечелиш свободата си. Собствените ти желания да останеш в Египет, са пазачите, които те задържат там.

Затова са нужни десетте египетски наказания. За да се роди, човек трябва да почувства много силно желание за следващата степен, тоест да желае това, което е отвън, докато е още вътре.

То сякаш е в теб, има две напълно противоположни желания. Те не могат да се помирят, но ти можеш да достигнеш момент, в който почти са свързани, и това е когато се осъществява пробивът. Силата на Висшия те избутва и изхвърля в новата степен в съответствие с принципа „положих усилия и намерих” (игати ве мацати).

Наистина, ти си постигнал точката на близък контакт между желанието в сегашното ти състояние и следващото. В природата е невъзможно желанието за получаване да направи контакт с желанието за отдаване. Затова, когато този преход се осъществи в теб, Творецът завършва работата (ухапването на змията), и ти се раждаш на следващата степен!

От урока по статията „Изгнание и изкупление”, 02.11.2010

[25708]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Как да работим със свойството „Есав” (егоистичното желание), за да не се пробуди по време на конгреса?

Отговор: То няма да се пробуди – можете да бъдете сигурни в това. Защото ние идваме на конгреса подготвени, „загрели”, разбирайки, че се събираме, за да се обединим.

Оставяме всички проблеми, съмнения и съпротиви у дома, защото знаем, че не сме способни пряко да се справим с нашия егоизъм – с „Есав”. Можем да действаме само по заобиколен начин, по метода на Яаков (от акев – заобикалям).

Това означава, че да се воюва „челно” с природата е безполезно. Трябва да излезеш от нея, да се издигнеш над нея, да придобиеш новата природа на отдаването, а след това с нейна помощ да започнеш постепенно, на части да използваш егоизма за отдаване.

Нашият егоизъм е особена, съществуваща в нас сила, която трябва да вземем под внимание. Но не трябва да воюваме с нея, а само да се безпокоим за обединяването и поръчителството, постоянно увеличавайки дясната линия – силата на „Яаков”, силата на отдаването.

Тогава ще разкрием Твореца и ще можем да се противопоставим на Есав. Но това не означава, че ще се борим с него.

Докато се поправяме като усилваме в нас линията „Яаков” – отдаването и взаимното съединяване, намиращият се в нас „Есав” получава удари от целия този процес и започва да разбира, че си струва да се обедини с Яаков.

И затова, няма да има опасности или войни – той сам ще поиска да взаимодейства с дясната линия, защото ще види, че възможностите, с които разполага не му позволяват да се напълни. На него не му достига Яаков – отдаването, за да напредне в живота.

Затова, ние трябва да мислим само за постигането на сплотеност и обединение. А всички останали проблеми ще се поправят от това, че ще се присъединят към дясната линия и още повече ще я усилят.

От програмата „Седмична глава”, 05.11.2010

[26221]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Конгреси и събития, Поръчителство, Тора - Няма коментари→

Въпрос: Как концентрацията на мисълта може да доведе човека до разкриване на духовния свят?

Отговор: Всичко се прояснява в мисълта. Става въпрос не за нашият разум, който изкуствено са напомпали в университета, за да стана „умен”.

Разумът – това е силата на анализа и на синтеза, силата на свързване на противоположни мнения в един човек. Бина, която ние смятаме за желание за отдаване – това е мисълта. Мисълта е малхут де-хохма, а малхут, получаващата от хохма – е бина.

Общата малхут, която се издига в бина и става нейна нуква, също така се явява нуква и на де-хохма, защото тя желае да постигне хохма, а не бина.

Тоест мисълта е основополагаща. Мисъл се нарича моята способност да възприема в малхут висшите свойства на хохма и бина, и да работя с тях.

Разумът е моята възможност да построя подобието на Твореца. Всеобщата връзка, която разкривам – това е разумът, мъдростта, мрежата.

Точно така е устроен и нашият мозък. Интелект, разум – това е мярката за жизнената сила, способността да разбираш, контролираш, да привеждаш в действие, да възприемаш.

От къде идва това? То е следствие от двете сили: силата на бина – желанието да съответстваш на Твореца и силата на Твореца, който според степента на това съответствие се облича в творението. Това е и разумът на творението – светлината хохма, облечена в светлината хасадим.

Затова, ако ние се опитваме да постигнем тази мрежа, да разберем, какви връзки съществуват в нея и по какви закони работи тя, как да разкрием и осъзнаем връзката, която вече съществува между нас, това означава, че ние достигаме до „съзидаващия разум”, до Твореца и Го постигаме – „по действията Ти ще Те позная”.

От урок по статия на Рабаш, 29.10.2010

[26235]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Неочаквано се оказа, че голяма част от моите приятели заминават на конгрес в Днепропетровск. И, ако не броим мен самия, остават само двама “новаци”. Имам предвид мъжете.

Колко човека трябва да се съберат, за да могат да достигнат това интересно състояние, относно което сте толкова оптимистичен?  – 2

Дали количеството е от значение за нас? – По-важно е качеството.

Естествено, ние ще положим всички усилия, за да останем  във връзка с центъра.

Лабораторна работа. След предварително обсъждане с приятелите, се спряхме на следната идея, която допада на всички: ние искаме чрез концентрация на мислите си върху едно и също (предварително договаряйки се върху какво), и едновременно, да постигнем някакво външно физическо събитие, несвързано по никакъв начин с нас. Тоест – чудо.

Целта на чудото е да се убедим в това, че действително мислим за едно и също, при това едновременно, и, естествено, да придадем сила на нашия съюз. Вашите съвети? Може би има вече готови ходове? Какъв външен ефект би трябвало да изберем, за да не се пресича прекалено явно с желанието за получаване?

Строго указание: съберете се заедно, следвайте ни, повтаряйте всичко като нас, мислете заедно, яжте заедно, сякаш сте сред нас във всичко и духом и телом (или сякаш без тяло), а главното е – с мислите си.

Само тогава вие ще увеличите своето желание за сметка на другите и ще получите отговор от О“М. Другите упражнения – медитация, т.е. психология, тренинги на нивото на нашия свят, няма накъде по-високо да ви изведат. Успех!

[26260]

Filed under: Въпрос-отговор, Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Пред нас се разкрива прекрасна възможност. От конгрес на конгрес се вижда, че никой не е като предишния. Днес сме достигнали до особено състояние и ни се дава специална помощ свише.

От момента на формирането на групата, ние систематично наблюдаваме как Творецът я придвижва напред и я предпазва. Ден след ден, година след година достигаме все по-големи постижения. Бихме ли могли наистина да успеем сами в такъв голям, глобален мащаб, без да знаем предварително стъпките, които правим?

През цялата история никой не е правил „това, което ние правим”. До този момент никой още не се е захващал с поправянията, които „ние се опитваме да направим”. Наистина, получаваме толкова много помощ свише, че аз не преставам да се изумявам как заслужихме такова прекрасно отношение?

Дадена ни е възможността да извършим огромни духовни поправяния, и дори по отношение на материалното да правим наистина колосални срещи и конгреси, на които идват хиляди хора, да превеждаме наши собствени ТВ програми, да разпространяваме чрез средствата за масова комуникация и да развиваме образователни програми на различни езици.

Творецът ни подготвя.  Всичко, което сме постигнали до сега, е било от Него. И сега Той ни помага да се подготвим за конгреса, който „ние правим”, за да Го разкрием. Да се надяваме, че ще го заслужим, и че Той ще престане да бъде скрит, и ще ни се разкрие.

От урока по статия от книгата „Шамати”, 05.11.2010

[26227]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Въпрос: Как на конгреса да преодолеем психологическите бариери, отделящи ни от обединението?

Отговор: Конгресът това не е вече просто малка или голяма група, а обединение, сплотено от общата сила. Може да се побеждава с количество, а може и с качество. След определено критично ниво определяща става масата.

Колкото и да са слаби хората, малко разбиращи, не особено съгласни един с друг, ако те се обединят, върху човека започва да действа масата. Той чувства силата, изхождаща от количеството, което преминава в качество на влияние върху него.

Намирайки се сред 7000 човека, въодушевени от целта, аз съм свързан с тях, доколкото ние се намираме заедно в общата система на душите. Затова, и независимо от моето желание, те ми оказват въздействие.

Обединението на голямо количество хора на конгреса създава напрежение, което започва да действа само по себе си. Включвайки се в това обединение, човек се намира във властта на обществото и затова не му се налага да работи върху снизяването си спрямо обкръжението.

Той просто се обединява с всички в едно желание. И дори ако на него самият това желание не му е съвсем ясно и разбираемо, но общата цел го съединява с другите хора и покрива разногласията, стълкновенията и неразбирането.

Така работи количеството, поглъщайки всички проблеми чрез обединението. А вече в зависимост от силата на обединението ние чувстваме висшата светлина. Тя е заключена във връзките между нас – там ние трябва да я разкрием.

Обединеното кли съществува на всички нива с всички светлини, напълващи желанията, като готова стълба. Затова всичко зависи от това включен ли съм аз в тази степен или не.

Ако аз съм готов да се обединя със силата в определена степен, то се включвам в нея, все едно преминавам през врата, и чувствам духовния свят: общото обединение, напълващата всичко светлина, Твореца.

В степента на собственото си осъзнаване аз виждам света от край до край – светът на Безкрайността на първото от 125-те стъпала.

От урока по статията на Рабаш, 05.11.2010

[26223]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: Какви практически начини съществуват за усилване на нашата вътрешна работа?

Отговор: За нас е необходимо да усещаме повече своята принадлежност към общата световна група. Тя има повече сили и възможности да ни издигне от частната група към общото желание. Ние трябва да разкрием в нашето единство първото свойство –отдаване.

Надявам се на този Конгрес това да се случи и неговите контури да се очертаят вътре в нас. А след това нашата задача е да се стараем да държим връзка с това свойство, тоест да се обединяваме все повече при постоянния ръст/ разкриване на егоизма във всеки.

Какви действия ни помагат за това? От всички кабалистични източници и беседи с Рабаш, аз виждам само едно средство: да се молим за всичко това по време на учебните занимания. През целия ден преди урока аз трябва да си изяснявам за какво си струва да моля.

С каквото и да съм се занимавал, където и да съм работил – на учебните занятия съм задължен да дойда с въпрос, с проблем, знаейки за какво да моля сега.

Всеки е длъжен да отиде на урок с въпрос, устремен към целта. Нека всеки да има свой въпрос, по своему формулиран – преминал ли е през личното състояние, не е важно. Важното е да се дойде с въпроси, с искане.

Всички тези въпроси се включват в Малхут на света Ацилут. Тя издига МАН към Зеир Анпин, той – към Бина. Това ни е нужно: желание, пробуждане, страст, вик, докато той не достигне вратите на сълзите.

За подготовката на молбата ни са дадени всички дневни часове преди урока, а самата молба възниква по време на урока.

И не е важно какъв материал ние преминаваме, четем или задаваме въпроси – учебните часове посвещавам на молбата: как да получа това, че в продължение на деня да формирам своето неизбежно желание, което съм задължен сега да реализирам.

Причината за всички задръжки е недостатъчната подготовка, недостатъка на настояща молба по време на урока, когато се намираме заедно, със светлината вътре, с общото кли.

И затова сега, когато се събираме да се обединим на Конгреса, е много важно да влезем в него с истинско желание, общо за всички. В различни стилове и варианти ни е нужно да проявим общата същност: ние искаме да разкрием Висшата сила.

Каква сила се явява висша по отношение на нас? Ние представляваме желанието да получа, а висшата сила – това е желането да отдава. Егото сме ние и искаме да разкрием в себе си, че то се е възцарило в нас, напълнило ни е. Това е и разкриването на Твореца в творенията

Нека желанията ни да са малки, но ако те се обединят, тяхната обща мощ стига за разкриване на Твореца. Ние сме готови точно за това.

А след това в нас остава решимо – впечатление от разкриването, което позволява всеки ден в своята домашна група да се устремяваме към това състояние, да го привличаме, да го укрепваме и усилваме, изграждайки на неговата основа нови стъпала.

От урока по статията „Скриване и разкриване на Твореца”, 05.11.2010

[26132]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Какво е това край на поправянето, към което ние се стремим? Това е особено, неизменно състояние, създадено изначално от Твореца.

Ние и сега се намираме в това състояние, повече нищо не е създадено – само света на Безкрайността.

Но за да почувстваме, да осъзнаем себе си в това състояние, Творецът е подготвил за нас изход от него в усещането за „този свят” и последващо връщане.

Пътят надолу се нарича слизане на световете в хода, на който става разбиването на келим и образуването на 125-те степени. Всичко това е подготовка, осъществявана за нас отгоре надолу. А след това ние се връщаме у дома.

В света на Безкрайността изначално всеки от нас е точка (като капка от семе). И в този свят също всеки от нас е точка. Само със слизането отгоре надолу точката сама е станала егоистична (егоистичния стремеж към Твореца, смисъла на живота) и е „обраснала” с егоизъм (желанията към този свят).

Ние се връщаме в Малхут – света на Безкрайността чрез пет свята: АБЕА и АК. В хода на подема растем в своето желание „за Твореца”, за свойството „отдаване” и намираме самостоятелност. И в резултат всеки става Безкрайност (по величие и по качество).

И тогава, за разлика от това, което е било по-рано, Безкрайността на всеки се напълва със светлината НАРАНХАЙ, вместо бившата светлина нефеш.

В този свят в човека има духовно решимо, подобно на капка от семе, в което е заложена пълната информация за тялото и всички процеси за неговото развитие. Така и в точката решимо е заложена цялата информация за неговия духовен път и как се представя в неговото възприятие светът на Безкрайността.

Всичко е предопределено, но все пак, реализирайки своето решимо, подтиквайки го за развитие, аз получавам усещане за независимост.

Сега аз съм осъзнато същество, чувствам, решавам. В мен се появява свое духовно Аз, развиващо се от решимо, така както в нашия свят от капката семе се формира възрастният, самостоятелен човек.

Ние имаме една точка и тя трябва да се развива до безкрайния обем. Всеки трябва да стане подобен на Твореца. При това всеки се издига в своя свят на Безкрайността, а след това всички безкрайности се обединяват.

От какво зависи този процес, четете в постинг: „За да сте подготвени за мен!”.

От урок по писмо на Рабаш, 07.11.2010

[26156]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Излезе моята нова книга на руски език „Точка в сърцето” (подаръчно издание).

Книгата, съставена на основа на най-добрите материали в този блог – е прекрасен подарък за самите вас, вашите близки, приятели и познати, които вие желаете да запознаете с науката кабала.

[26171]

Filed under: Без категория - Няма коментари→