На нас сега съвсем не ни е ясно, как е възможно да искаме нещо, ако аз вече съм радостен и като че ли нищо не искам?

Но моята радост е само в това, че аз съм стигнал до тази молба за силата на отдаване, аз не моля да изменя нещо в своето състояние или да дам напълване на моето желание за наслаждение, аз съм напълно доволен и не се нуждая от нищо.

Ти не можеш да отидеш при Домакина, само съществуващ в реалноста и да плачеш. Това ще покаже, че ти си недоволен от Него, че ти отблъскваш всичко, което Той е направил – защото на теб ти е зле в Неговия свят!

Но за какво молиш ти? – Само да те направи подобен на Него. Затова тази молитва се нарича „врата на сълзите” – в отговор аз искам още повече да отдавам на Него.

Но всичко това се случва в радост, нали ние вече сме като двама обичащи приятели, разбиращи връзката, която ни съединява.

„Домакинът” на този свят и неговия „гост” достигнаха съюза и сега изясняват, как още по-силно да се съединят и да се напълнят един друг.

Радостта – това е много добър показател. Спомнете си за това, когато видите хора, които плачат и се разкайват в молитва, защото си мислят, че за това ще има награда.

Ние искаме да бъдем в радост, защото само тогава оправдаваме Твореца и можем да се обърнем към Него с молба за своето поправяне, от което се нуждаем само в своите желания за отдаване.

Аз съм радостен от това, че съм стигнал до тази молба – до вратата на сълзите, които са пълни с радост.

Аз се разкъсвам от радост, от величие на състоянието, където накрая се намирам срещу Твореца с молба, която сега се приема и води към мен поправяща светлина, позволяваща ми да извърша действието отдаване.

Такова състояние се нарича „врата на сълзите” – всичко е наобратно, в сравнение с това, което смятат постоянните жители.

Така става в духовното, където всички наименования се дават с термините на отдаването и затова те малко се отличават, от тези които са ни привични.

Става дума не за плач и смях в нашия свят – а за духовни състояния, които имат такива наименования.

Откъс от урока по книгата Зоар, 27.12. 2009

Filed under: Зоар - Няма коментари→

Книгата Зоар, глава “Бемидбар”, п.36 … Югът, т.е. Хесед, се опира на Изтока и зависи от него, както клона от своя корен.

Тъй като изчезващия Даат, т.е. началото на слънцето, неговата основа – Тиферет, наречена слънце и изток, и единствено издигнал се в йуд-хей той станал Даат.

И в началото сфира Даат във Висшите Аба ве-Има, станал корен за разкриване на Хесед, защото благодарение на него извършват зивуг Висшите Аба ве-Има и пораждат Хесед (любов и милосърдие).

Нужно ни е от всяка дума в книгата Зоар да извличаме поправяне, лекарство. Светлината трябва да ни донесе изменение на нашите свойства в съответствие с този източник, от който тя произлиза. Така е необходимо да се отнасяме към четенето.

А от друга страна трябва да се стараем, щото прочетеното да ни става все по-ясно. Всичко произлиза от първоначалното АВАЯ (йуд-хей-вав-хей).

Това е основния скелет – четирите стадия на пряката светлина – всичко се облича посредством тези четири стадия, четири букви, три линии и Малхут, получаваща от тях, всичко произтича от това съединение.

Преди всичко ние сме длъжни да се стараем да поправим разбитото в себе си, за да може всеки миг и всяка дума от книгата “Зоар” да проникват в нас като балсам, спасително лекарство.

Нали Тора е създадена като “подправка” към желанието, като средство за неговото поправяне.

А когато поискам да се свържа с текста, да го отворя, той се разкрива и се съединява с мен в едно цяло.

Откъс от урока по книгата “Зоар”, 07.03.2010 г.

Filed under: Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Защо е трудно да си призная, че съм егоист и да намеря злото в себе си?

Отговор: Тъй като човек е живо същество, в него има защитна сила, нали е длъжен да защитава себе си, своя живот, своята природа, своето собствено «аз».

Така, както кората (клипа) защитава ябълката, докато расте. Ако кората е повредена, ябълката загнива, без да узрее. Кората трябва през цялото време да пази плода.

Егото- това е клипа, и трябва да го пазим, докато в него расте желание.

Когато желанието «узрее», можем да махнем клипата и да го използваме, да изядем ябълката, която е вътре.

Затова, докато растем, нашият егоизъм през цялото време ни защитава, като не ни дава да осъзнаем злото. Това зло още е недостатъчно. Ако я нямаше клипата, аз бих викал като дете, което плаче и вика майка си за всяка дреболия, която му се случва.

Затова нашето его ни затваря вътре в себе си, прави от нас «каменни сърца», за да не искаме да молим: «Аз съм мъж и няма да Те моля! Аз съм упорит, и Ти ще правиш каквото аз поискам!»

Ние се противопоставяме на Твореца и се борим с Него за власт, както е казал Фараона: «Кой е той -Твореца, че да слушам Неговия глас?»

Искаме Творецът да изпълнява всичко, което си пожелаем. Аз се обръщам към него не с молба, а с изискване. Изискване трябва да има, но идващо от пълното его, от «злото начало». Минава време и на човек му е много трудно да се съгласи, че е егоист.

Но в последствие, под въздействието на светлината човек достига до такова състояние, че се пречупва. Това се нарича «вратата на сълзите», когато човек чувства, че няма вече нищо, и е готов на всичко.

«Прави каквото искаш! Нека да не получа нищо, нека да нямам нищо, нека да не бъда самия себе си! Изтрий всичко, само ме извади от това състояние! Не мога да го търпя, защото съм противоположен на отдаването!»

Това е точката на вътрешна криза, която е длъжна да се разкрие в човека.

Откъс от урока по книгата «Зоар», 03.03.2010

Filed under: Зоар - Няма коментари→

Filed under: Клипове - Няма коментари→

Въпрос: Обикновено, за да влезеш в духа на текста на книгата Зоар, ти е необходимо време. Как да се ускори това влизане?

Отговор: Това зависи от състоянието на човека.На мен са ми необходими от 20 до около 40 минути, за да започна да чувствам книгата Зоар и да се свържа с нея, да започна да работя слят в едно дихание с нея, настроен на нейната вълна.

Трябва да четеш и да очакваш това да се случи. Но времето за подготовка не отива напразно- това е голяма работа, когато ти вярваш, че още малко и книгата Зоар ще ти се разкрие.

Ти вече имаш предишен опит и знаеш как става това. Разбираш, че е необходимо само да продължаваш и в резултат ще се открие някаква връзка.

А благодарение на тази връзка, започваме да усещаме книгата Зоар, да я възприемаме по- близко .И от нея започват да ни озаряват малки проблясъци, и текста си играе с нас, като предизвиква в нас промени.

За това е необходимо време. Времето за подготовка при създаване на връзка с книгата е много важно. Трябва да се отнасяме с търпение към това, като му отделим толкова време, колкото е необходимо.

Убеден съм, че това непременно ще се случи, и го чакам, и го желая.

А след това ще почувстваш, че не само ти се прояснява някаква картина, но и влизаш в море от усещания и вътрешни промени.

Ти ще започнеш да преживяваш внезапни подеми и спадове, когато книгата Зоар ще те мести наляво и надясно в духовните усещания.

Ти ще почувстваш вътрешно много ясни и резки явления, като усещаш по какъв начин ти въздейства висшата сила.

Придвижването е в очакването всичко това да ме поправи и да ме доведе до свързване, любов към ближния, сливане с Твореца – заради това чета и прилагам усилия.

И тогава аз ще вървя в едно (единно ?) намерение със светлината.

Откъс от урока по книгата Зоар, 07.03.2010

Filed under: Зоар - Няма коментари→

Книгата Зоар ни разказва за това, какво се случва в духовния свят – за действията по отдаване на творението. Затова ние не можем да го разберем, нали засега сме неспособни да извършваме такива действия.

Намираме се в своите егоистични желания и знаем само как да получаваме напълване, наслаждение и как да действаме, за да можем да достигнем до това наслаждение.

А действията за които се говори в книгата Зоар, ни се струват описани на някъкъв непонятен език, като секретен код, сякаш става дума за нещо нереално: или на езика на кабала, термини сфирот, парцуфим, светове или като някакво иносказание, където се случва като в приказка, слънце, луна, планини, хора и животни.

Всичко това не го разбираме и не го чувстваме, защото се намираме не в свойството на отдаване, а в свойството на получаване.

Получавайки вместо своите земни егоистични свойства, висши свойства, духовни, отдаване и любов, ние веднага бихме разбрали, какво ни се разказва в книгата Зоар и заедно с неговото четене бихме разкривали висшия свят. При това, не както в приключенски роман, във фантазия, а наяве.

Но тъй като в мен няма още духовни свойства, то описваното в нея е нереално. Затова нашето четене на книгата Зоар се нарича „сгула” – особен метод! В какво се състои той?

Ние четем и се стараем да извикаме върху нас сили от този свят, това ниво, за което се говори в книгата. Даже ако не разбирам текста, но желаейки да се променя, желаейки да го усетя, върху мен „свети светлината връщаща към източника” (О”М – обкръжаваща светлина).

Тази сила ми действа и разкрива в мен нови свойства – свойства на отдаване, за които се говори в книгата Зоар. Нали той целия е написан в природата на отдаване, а не на получаване и само съгласно природата на отдаване можем да разберем, какво е написано там.

Откъс от урока по статия от книгата „Шамати”, 29.01.2010

Filed under: Зоар - Няма коментари→

Книгата Зоар, глава “Бемидбар”, п.36: …И изясни се смисълът на движението на знамената на прехода, когато Изтокът ббеше в началото, т.е. изчезващия Даат, или началото на светлината, което се явява корен на светлината Хесед, разкриващ се от Аба ве-Има.

И затова след него идва Югът, явяващ се негов клон. А след него Запад, т.е. Малхут, чието лице трябва да бъде обърнато на Юг.

А след него – Север, защото обратната страна на Малхут трябва да бъде обърната на Север.

Както е казано: “Лявата Му ръка е под главата ми, а дясната ме обгръща”. А “под” означава “обратната страна”.

Тук се разкрива, в каква форма цялата структура на човека се развива и придвижва напред, в какъв порядък се изменят всички негови качества.

Всеки от нас е АВАЯ и освен това се разделя на три линии, 12 колена, 4 страни на светлината и т.н.

В каква форма се променят в нас всички тези качества през периода, когато “вървим през пустинята”, т.е преминаваме през своите нечисти сили-желания, през своите непоправени свойства, които се наричат пустиня?

По какъв начин, като се сблъскваме с трудностите, препятствията и проблемите, все пак да започнем все повече да изясняваме своите качества, за да се приближим към земята на Израел (желанието към Твореца)?

“Знамена” – това са нашите основни свойства, с които се опитваме да се придвижим напред, променяйки ги едно по едно.

В зародишът буквално последователно се появяват ръцете, краката, мозъка, сърцето, черния дроб, а след това изведнъж и очите. Има някакъв определен ред, по който човек се развива от капка семе.

И това нещо е напълно вярно, и по отношение на духовното. Книгата Зоар ни обяснява, в какъв порядък се развиваме след като се родим, когато излезем извън своето егоистично желание.

Откъс от урока по книгата “Зоар”, 07.03.2010.

Filed under: Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Каква е връзката между книгата Зоар и глобалната природа?

Отговор: Книгата Зоар обяснява как да се свържа с глобалната, съвършена природа и как да моля, да искам, да извлека тази особена обединяваща сила, за да ми подейства.

Книгата Зоар е свързващото звено между мен и глобалната природа. Иначе човекът в този свят няма връзка с нея.

Сега откривам, че природата е глобална, че целият свят е глобално село и всички сме свързани заедно, и аз завися от всички.

Ако аз завися от всички, то искам да бъда сред тях такъв, каквито са те, да стана приятел с всички, да се отнасям с добро към тях, за да се отнасят и те по същия начин с мен. Как да направя това?

За целта ми е необходима някаква инструкция за връзка. Трябва да знам как да се свържа с тях. Да допуснем, че има група хора.

Необходимо е да знам как да установя връзка с тях, да се сближа, да разговарям с тях, да разбера какво им е нужно от мен и какво аз бих искал от тях.

Цялата тази система, наречена „книгата Зоар”, е система за връзка между човека и природата, за да може природата (или Творецът) да въздейства на човека и да го направи интегрална част от нея.

Откъс от урока по книгата Зоар, 05.03.2010

Filed under: Зоар - Няма коментари→

Науката Кабала ще бъде много търсена, защото иначе човекът няма да може да оцелее в този свят, в който сега се разкрива пълната му глобалност във всичко.

Защото ние нямаме желания и свойства, които да съответстват на света, който сега се разкрива пред нас.

Какво прави Книгата Зоар? Нейната светлина създава в нас усещане и разбиране за глобалното единство.

И тогава ти получаваш възможност да разбереш този свят, да го видиш правилно през матрицата, която светлината е създала в теб.

Аз искам силата на природата, която е създала глобалния свят, който сега ми се разкрива, да въздействаи на мен и да ме направи подходящ за него, за да може моята вътрешна система да бъде подобна на системата на заобикалящата ме природа.

Винаги ми се е струвало, че съм над нея и че аз я управлявам. Но сега разбирам, че това не е така и искам да се обединя с природата, която е глобална, интегрална, огромна, цялостна и съвършена.

Искам да се възползвам от нейната интегрална сила, от нейното единство. Виждам, че само аз съм единственият и негоден елемент, нейната единствена неинтегрална част. Само моето его ме отделя от природата.

Нека силата на природата отмени моя егоизъм и ми позволи да бъда заедно с всички!

В това аз виждам своето спасение!

Откъс от урока по книгата Зоар, 05.03.2010

Filed under: Зоар - Няма коментари→

Въпрос: В какво намерение трябва да се намира жената по време на изучаването на книгата Зоар? Необходимо ли е да се опита да намери в себе си онова, за което се говори в текста?

Трябва ли да иска книгата да и повлияе, да мисли за своето обединение с другите, да моли за обединението на мъжете?

Или жената трябва да се занимава само с обслужването на мъжете и с разпространение, а обучението не е толкова важно за нея?

Отговор: Най-важно за жената е разпространението. Но за да го прави, тя трябва да знае какво разпространява, да усеща важността на разпространението, за да има сили за него.

Безусловно, разпространението е единственото средство, чрез което жените могат да напредват. Иначе тя ще бъде като жена, която не ражда деца.

Ролята на жената в нашия свят е да роди потомство. А ролята на мъжа – да обезпечи жената със всичко, за да може тя да роди – да и построи дом, да и даде всичко необходимо, но единствено с тази цел. Така сме устроени и така съществуваме.

Жената е централната точка, около която се върти всичко, защото тя ражда и това е най-важното действие в нашето съществуване на земното кълбо.

Поколението в духовното – това е разпространението, тъй като то способства за духовното раждане. Именно затова то е по-важно от всичко.

Но за да се занимава с разпространение жената трябва да участва в учебния процес, да изучава книгата Зоар. Но при нея всичко това трябва да бъде средство за разпространение.

Докато при мъжа ученето, разпространението и най-важното – обединението, са средства за придобиване на правилното намерение.

И по този начин мъжката и женската част се допълват.

Откъс от урока по книгата Зоар, 26.02.2010

Filed under: Зоар - Няма коментари→