Filed under: Клипове - No Comments→

Аз сам по себе си не съществувам. Аз съществувам, само ако пропускам през себе си механизъм, който се нарича обединяване на всички души.

И затова искам да разкрия за себе си книгата Зоар – защото нейната сила идва за това, за да осъществи това обединение между всички мои части, които сега ми се струват чужди.

Именно затова е предназначена книгата Зоар – иначе аз не попадам в нейния лъч светлина.

Този лъч е много тънък, като лъча на лазера и ако аз се отместя само на милиметър, вече не го виждам. Нужно ми е да се влезя точно в него, за да може да ми подейства.

Това условие ни обясняват кабалистите – ако вие правилно, взаимно се обединявате с всички души, тогава попадате вътре в този лъч.

Щом като обединението се наруши, тогава всичко се разпада в страни. Само този лъч е способен да ни удържа заедно.

Така става на всяка степен, по която ние след това се издигаме нагоре по този лъч – щом като се пуснем един от друг, тогава всичко се разпада, лъча светлина вече не може да ни удържи.

Това е единствената сила подържаща нашето обединение. И заради това обединение, ние желаем да привлечем светлина.

На нас ни е нужен Твореца, за да ни съедини! Това означава да привличаме светлина възвръщаща към източника.

Ти питаш, как може да усетя такова обединение? – Искай това от четенето на Зоар, то е длъжно да ти го даде!

За това кабалистите са написали тази книга, и ти можеш да ги питаш: „Къде е обещаното обединение, защо то не ми действа?!”

Ако всички ние заедно мислим затова, тогава то ще стане обща грижа, за която не можем да забравим нито за миг и тогава то ще проработи.

А сам човек нищо не може да направи…

Откъс от урока по книгата Зоар, 03.01.2010

Filed under: Зоар - No Comments→

Въпрос: Казано е, че книгата Зоар трябва да се изучава само заедно с станалите, стремейки се към обединение на всички точки в сърцeтo.

Но това е много трудно да се съвмести, защото книгата Зоар се възприема като нещо много лично, вътрешно и как да се свържe това заедно с всички останали души?

Отговор: Действително, за да мисля за обединение с другите, аз трябва да се намирам в дясната линия, в отдаване, излизане от себе си, а лявата линия – това е мое лично, вътрешно търсене на всичко, за което говори книгата Зоар, всички тези свойства вътре в мен.

Тези две линии не се съединяват заедно, дясната – излизане от себе си, а лявата изучаване в себе си. Дясната – целия свят е извън мен, а аз съм само точка от душата. Лявата – целия свят е в мен и нищо освен мен.

Да съедини тези две линии може само висшата, обкръжаващата ни светлина! А докато това се случи, ние сме длъжни да се опитваме да ги съвместим, виждайки, че това е невъзможно и тогава да очакваме това съединение свише.

Това противоречие ще расте в нас все повече и повече и всеки ще го почувства в пълна сила.

Ние ще преминем през множество състояния – понякога в нас ще се получава нещо, понякога – не, понякога ще говорим за обединение, а понякога само за своите вътрешни впечатления, сякаш започвам да усещам цялото мироздание вътре в себе си.

Аз чета книгата Зоар и чувствам как всичко вътре в мен се отразява – но без всякаква връзка с другите и забравям за всички останали.

Трябва да се премине през двете противоположни състояния, докато не се появи третия компонент и съедини двата предходни – това се нарича, когато Творецът (средната линия) се облича в човека.

Откъс от урока по книгата Зоар, 01.01.2009

Filed under: Зоар - No Comments→

Въпрос: Защо дори когато разбираме причината за нещастията, те не спират?

Отговор: Това означава, че още няма разбиране! Разбирането, е постигане на причината и източника, от който идват тези удари – от моя егоизъм. Защо идват те – защото съм противоположен на Твореца!

И какво трябва да направя – да поискам обкръжаваща светлина, за да мога с нейна помощ да придобия свойството отдаване и да постигна връзка с Твореца, което се явява и изначалната цел.

Тоест необходимо е да премина през няколко етапа. Десет сфирот на пряката светлина извикват в нас десет сфирот на отразената светлина, които започвайки от първата сфира Малхут се усещат като болка.

Когато към мен отгоре идва светлината и се удря в Малхут след първите 9 сфирот, аз чувствам убождане, удар, зло. И след това трябва да обърна това зло в правилната реакция, в 9 сфирот на отразената светлина.

Тоест, трябва да разбера, че това зло е дошло при мен не от Твореца, а от моето егоистично желание, противоположно на Него. Но защо оз съм Му противоположен, нима Той не ме е създал такъв?

Трябва да разбера защо Той ме е създал така и какво трябва да направя с това – да се издигна над своя егоизъм, да се съединя с другите, да достигна формата на Бина, тоест да се издигна от Малхут в Бина.

Но защо? За да придобия свойството отдаване в пълна степен, за да се включи Малхут в Бина и да изчезне сякаш там, а свойството отдаване да ми повлияе и напълни, за да се намирам изцяло в него.

Но това все още не е всичко! После е необходимо да се издигна още по-високо, от Бина в Кетер, за да постигна получаване заради отдаване, докато напълно не се слея с Твореца.

В това се състои целта! И именно затова сега аз получавам първия удар в Малхут, който усещам като болка, за да мога да достигна Кетер.

Целият този процес трябва да премине в мен като потенциал, по мое собствено решение, в Малхут на пряката светлина, тоест в Кетер на отразената светлина, в началната реакция на творението в посока към Твореца.

Всичко това трябва да си изясня, да го осъзная и да реша, за да се появи после в мен молбата: „Дай ми сила да помоля!” Нали даже това аз нямам…

Откъс от урока по книгата Зоар, 08.02.2010

Filed under: Зоар - No Comments→