В затвора на злобата
Posted on март 24th, 2010
Entries in the '' Category
Тайният ключ към книгата Зоар.
Posted on март 24th, 2010
Започвайки да чета книгата Зоар, трябва преди всичко да се настроя за нейното правилно възприемане.
Тази книга е затворена, тайна, зашифрована, за разбирането на която трябва да се знае особен код.
Как да рзбием този код и да разкрием тази книга, като сейф?
Ключът към книгата Зоар, това е правилното възприемане на реалността. Написано е: „Човекът, това е малък свят” и в това се заключава цялата тайна!
Светът, в който аз усещам, всичко което чувствам – всичко това се намира вътре в мен. Всеки човек, който виждам до мен, го възприемам вътре в своя мозък.
Макар и да мога да се докосна до всичко, което чувам и виждам е сякаш отвън, чуствайки външните миризми и вкусове, т.е. мойте органи на усещане ме рисуват, сякаш се срещам с нещо намиращо се извън мен.
Науката Кабала казва, че съществува само желание и нищо повече. Това желание се раздела на пет части: зрение, слух, мирис, вкус, осезание.
В такъв вид възприемам впечатлението вътре в моето желание и ми се струва, сякаш нещо се намира извън мен, някъкъв външен свят. Аз незнам, какво е това външно – това е някакво усещане, че обекта не е вътре в мен, а отвън.
Така ми се представя вътре в желанието, което се е разделило на две части: аз и външния свят или ако говорим с термините на науката кабала на: аз това е 1.корен, 2.дух, 3.тяло и външно пространство това е 1.облекло, 2.дворец.
Коренът, душата, тялото – това е моето усещане за себе си, а облеклото и двореца – явления които ми се струват външни. Но те само ми се струва, че произхождат извън мен.
Така съм устроен, че част от своето вътрешно усещане го възприемам отделно от себе си, като чуждо, външно.
Това желание е до такава степен откъснато от мен, че не чувствам, че се отнася за мен, нещо което там се случва. Че някой е заболял, аз не чувствам. Умира някой, аз не усещам.
Нещо повече, то е толкова отделено от мен, че аз мога да се наслаждавам от това, че то страда, до такава степен съм сляп!
В нашият свят също така има такива ненормални отклонения, когато някои хора получават удоволствие от това, че причиняват болка на себе си.
И така, оказва се че всеки от нас и всички ние, сме още големи мазохисти! Просто, доколкото така се чувстват всички без изключение, това се счита за норма…
Откъс от урока по книгата Зоар, 15.01.2010
Връщайки себе си към живот.
Posted on март 23rd, 2010
Книгата Зоар трябва да се чете отново и отново, докато не започне да ни действа светлината.
Отначало четейки книгата Зоар, човек изпитва голямо въодушевление, което продължава първите месец-два.
Той още нищо не разбира, но силно се впечатлява от случващото се. А по-късно това усещане пропада и всичко започва да му се струва сухо…
При изучаване на Книгата Зоар това се чувства много бързо – ние внезапно няма за какво да се хванем и четем, просто разбирайки, че така трябва, сякаш ни е безразлично, „безвкусно” прочетеното, то даже отблъсква.
Така ни се разкрива допълнително егоистично желание, отежняващо връзката между нас. Книгата Зоар ни свети само в границата на нашата връзка.
В самото начало ни се дава връзката точка в сърцето. И когато ние с тази подарена ни връзка започнем да четем книгата Зоар, тогава нашите точки, даже тези които преди това са били скрити, се пробуждат и желаят да разкрият нещо ново и неведомо. Самото име книгата Зоар ни впечетлява.
Ние започваме да четем, осветява ни обкръжаващата светлина и ни помага малко да повдигнем тези точки в сърцето над нашия обичаен егоизъм, оставяйки го отдолу.
И затова в началото чувстваме връзка между нас и стремежа kъм общи духовни цели. Всичко благодарение на обкръжаващата светлина (ор макиф – О”М), която идва и създава за нас това състояние.
А след месец-два за сметка на въздействие на светлината, нараства нашето егоистично желание.
От една страна, светлината ни донася въодушевление, а от друга страна, нашия егизъм става по-голям и в резултат, всеки вътре в себе си усеща тежест и сила, дърпаща го надолу.
Спасението е само едно – да усилим връзката между всички нас. Нищо друго няма да помогне.
Трябва по всякакви начини, даже и изкуствени, някак си да обновим тази връзка. Ако тази връзка макар и малко се усили, аз ще мога да се повдигна над обременяването на сърцето и над своя. Нали тогава ще се върна към тази свързана система на творението.
На мене ми разкриха малко от моята болест, показвайки ми колко съм отделен от останалите. Ако аз действам срещу нея, към мен незабавно (!) се връща впечатлението и въодушевлението от книгата Зоар. Това действа просто мигновенно!
Когато чувстваш тежест, веднага започни някак си да укрепваш връзката с сдругите – даже просто вътре в себе си: започни да мислиш, как искаш да се съединиш с тях и да стнаеш близък с тях, за да се свържат душите.
Достатъчно е само един такъв неголям стремеж, чрез сила и веднага ще почувстваш, как силно ти въздейства светлината, тежестта изчезва и се връща това въодушевление и възторг от книгата Зоар, което си изпитвал на първите уроци.
Така работи това. Нужно е да приложиш цялото необходимо усилие, в това няма да има никакво снизхождение.
А усилието е само в това, да се стараем да съединим помежду си, докато не закрещим, че ни е нужна обкръжаващата светлина.
Защото само тя може да ни даде макар и малко въодушевление, за да почустваме отново величието на книгата Зоар. И тогава този текст изведнъж ще стане за нас жив.
И така всеки път, отново и отново връщайки себе си към живот!
Откъс от вечерния урок по книгата Зоар, 25.01.2010
С какво може максимално да се помогне на хората?
Posted on март 22nd, 2010
Въпрос: След конгреса в мен се появи желание да помагам на хората. Как да провериш, че правиш в тази посока максимално възможното?
Отговор: Максимална помощ е, когато, през цялото време на своето съществуване, човек се опитва да мисли за изправяне на себе си и на света.
Защото в началото е станало разбиване в световете, а после и на общата душа, и сега разбитите души се намират в разбит свят,
А изправянето е възможно само по метода на кабала, която ни помага да привлечем висшата светлина, изменяща нашето намерение от егоистично на отдаващо.
Тази сила, тази светлина, която е създала цялото мироздание, тя трябва да ни повлияе и да изправи всичко.
Затова ние можем да помогнем на другите само чрез разпространение на науката кабала, докато не достигнем до пълно освобождение.
А засега, докато светът все още се нуждае от изправяне, то трябва да се стараем да му го донесем.
По време на конгреса ние получихме голяма сила от взаимното свързване, от това, че заедно нещо по- добре разбрахме и почувствахме.
И сега трябва заедно да извършим мощни действия за общото изправяне- на нас и на света, Именно заради тази цел ние сме получили придвижване и заради нищо друго.
Нито един от нас не би получил това, което получи: нито възможност да участва в такова събиране, нито да разбере, нито да почуства, ако не би могъл, със своето изправяне, да повлияе на изправянето на света.
От урока върху статия от книгата «Шамати», 05.03.2010
Пример за разкриване кода на Зоар в себе си.
Posted on март 21st, 2010
Книгата Зоар, Глава „Шмини”, п.98: „И казал Твореца (основното свойство на отдаване в мен), Моше (друго свойство) и Аарон (още едно свойство. Т.е. съществува част между различните части вътре в мен, които се съединяват), казал им:
Това животно (хая), е което вие може да ядете, от всички животни на земята”. Казано е тук „Аарон”, тъй като на него винаги му предстои да разделя нечистото и чистото.
Свойството в мен, което разделя чистите желания и нечистите, се нарича Аарон.
Защото Аарон е Хесед, а светенето на светлината хохма е Хая. И цялата разлика между нечистите животни и чистите (в мен) е само в Хесед (в чистото отдаващо желание има свойство хесед – милосърдие).
Защото нечистите се държат за лявата линия, отделена от дясната (дясната страна – това е отдаване, а лявата получаване), Хохма без Хасадим, от която произлизат тогава всички затъмнения и всички ограничения.
Ако в мен има светлина Хохма без светлина Хасадим, то аз се намирам в тъмнина. Но как може да бъде тъмно при светлината Хохма? Самата светлина Хохма – това не е тъмнина, но ако аз я получавам егоистично, заради себе си, тогава усещам тъмнина, т.е. не виждам духовното. Това се нарича тъмнина.
Ние с вас сега сме потопени в абсолютна тъмнина, не виждаме духовното, защото на нас не ни достига светлината Хасадим, светлина на любовта и отдаването.
Ние потъваме в океана на светлината Хохма, в света на Безкрайноста, точно сега – но не чувстваме от тази Безкрайна светлина даже малка капчица.
Защо?! Всичко е затова, защото в нас няма светлината Хасадим. Когато в нас се появи светлината Хасадим, желанието на творението е да отдава, което трябва да дойде от страна на самото творение, в този миг в него се облича светлината Хохма.
Нужна ни е само светлината на отдаване и нищо повече, светлината Хохма около нас е в изобилие. Но без светлината Хасадим тя се усеща като тъмнина или както в нашия случай, безсъзнателно състояние.
А чистите се държат за лявата линия, включена в дясната, когато Хохма е облечена в Хесед и от нея произлизат всички благословения и цялата святост…
И цялата разлика между чистите животни (хая) и нечистите е само в Хесед, свойството „Аарон”
Откъс от урока по книгата Зоар, 15.01.2010