Въпрос: Защо понятието „Содом“ се асоциира с лоши взаимоотношения между хората?

Отговор: Ако се разгледа самото свойство, то като че ли служи, за да пази обществото, като установява в него точен ред: всеки се грижи за себе си и своето семейство, като не излиза от общоприетите рамки. В това има нещо дълбоко рационално и да се достигне до такова състояние не е лесно.

Принципите за  съществуване на  Содом са прости: моето е мое, твоето – твое, не ме закачай и аз няма да  те докосна. Забранено е да се дава на който и да било, но е забранено и да се взема. Всеки живее според съгласно приложеното усилие: колкото си изработил – всичкото е твое.

Ще убием крадците, ще унищожим измамниците, този, който помога на  ближния, го разваля, тъй като по този начин в човека възниква мързелът и лъжата. Той мисли, че сега ще получава всичко и не желае да работи.

В този смисъл нашият свят е по-лош от Содом!

Свойството Содом означава, че аз не завиждам на никого: имам това, което ми се полага, а ти – това, което ти се полага. Тази  жизнена философия е особена и не е проста! Ние употребяваме тази дума като порицание, но дори не достигаме до това състояние.

Свойството на Содом е отрицателно не само за себе си, а по отношение земята на Израел: желанието да се достигне любов към ближния, свойството на Авраам. На този път Содом спира човека, но сам по себе си подходът е много полезен за желания за получаване.

Ако не се премине  в желание за отдаване, то нивото на Содом представлява най–благоприятните отношения в обществото: никому нищо  не давай и нищо от никого не получавай!

Това е здраво отношение към желанито за получаване: ако нещо ти се полага – живей, ако не ти се полага – умирай. Тъй като всичко, което е свръх необходимото, вреди на нашето желание – с това то свиква да използова ближния в своя вреда.

Жителите на Содом разбрали, че не трябва да одобряват желанието да получат: колкото усилия си положил – толкова си получил, „според страданието – и възнаграждението“. Какво лошо има в това?

Затова на Авраам  е трудно да се раздели с Лот – тяхната връзка продължава дълго време. И само, когато той вижда необходимост от напредък, за да направи в бъдеще от Содом (земята Ханаан) – земята Израел, той извършва преврат – сменя местата на желанието за получаване и желанието за отдаване според тяхната важност. За това е разказано, като за  земетресението в Содом.

Това е много сериозно решение на човек, който чувства необходимост да измени своето отношение към егоизма. Вземайки това решение, човек наистина става свободен.

От програмата „Седмичната глава (от Тора)“, 15.10.2010

[23888]

Filed under: Духовна работа в група, Зоар, Тора - Няма коментари→

По своя духовен път, всеки човек е длъжен да осъществи поправянето, наречено „брит мила”.

То се нарича „брит” (съюз), защото регламентира връзката между духовните структури (парцуфим).

Висшият парцуф може да предаде на нисшия само онова, което има от сфира кетер до сфира есод, но не и по-надолу.

По-надолу се намират желанията, които не могат да бъдат поправени. Затова, те трябва да бъдат отсечени (изрязани), а останалите желания да бъдат използвани заради отдаване.

Всеки човек, във всяко свое действие е длъжен да направи анализ и да отсече „орела” (крайната плът) – желанията, които в дадения момент не са годни за напредване в духовното.

Това поправяне става в сфира есод. А малхут, не е възможно да бъде използвана – в нея висшата светлина не може да влезе и да я поправи.

Затова, аз отсичам малхут и извършвам други поправяния, благодарение на които мога да бъда сигурен, че правилно използвам останалите желания.

Въпрос: Ако това поправяне е задължително за духовния напредък, значи жените, които се развиват духовно също извършват „брит мила”?

Отговор: Именно женското свойство извършва поправянето в човека – в Тора е казано, че Авраам е бил обрязан от своята жена – Сара, а Моисей – от неговата жена Ципора.

То изхожда от самото желание за получаване – проверявайки себе си, желанието за получаване се обръща към желанието за отдаване, включва се в него и по този начин изпълнява обрязването.

В този смисъл, няма разлика между жената, изучаваща кабала и мъжът – всяко желание подлежи на обрязване.

Разбира се, жената има същите желания като мъжа, които не трябва да използва и тя трябва да изпълни същите поправяния, по същия начин, преминавайки през същите етапи.

Затова, и тя изпълнява поправянето, наречено „брит мила”, тъй като нейната душа се състои от същите 10 сфирот.

От програмата „Недельна глава“, 15.10.2010

[23882]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Зоар, Тора - Няма коментари→

Баал Сулам. Статията „Науката кабала и нейната същност”. Казано е: „Заповедта е свещта, а Тора – светлината”. Както човекът, който има свещи, но няма огън да ги запали и затова седи на тъмно, така онзи, който има заповедите (действията), но няма Тора (светлина), седи на тъмно, защото Тора е светлината, осветяваща тъмнината на желанията.

Има хора, които извършват много действия и си мислят, че те са правилни. Тоест, че тези действия ги приближават към по-голямо духовно възнаграждение. Но за съжаление, всичко това не е така.

Човек прави равносметка на своя живот, мислейки си, че е извършил много добри дела, изпълнил е много желания на Твореца (заповедите), изучил е Тора, научил е наизуст много свещени текстове, изпълнил е всички предписания. И накрая разкрива, че всъщност нищо не е направил, зашото „заповед без намерение е като тяло без душа”

Излиза, че всички тези физически действия не водят до никакъв положителен резулт в живота му.

Животът е отминал и той напразно се е старал и страдал. Ще му се наложи отново да се върне в тази реалност – да се роди, отново да израстне от пеленаче с надеждата, че в следващото превъплъщение ще успее да постигне нещо.

Така напредваме от поколение в поколение, от живот в живот, все същите души – докато не постигнем своята правилна реализация. Защото смисълът на живота не е в изпълняването на определени физически действия, а в поправянето на нашата природа.

Заповедта е поправянето на егоистичното желание на намерение за отдаване. Изхождайки от това определение, трябва да разбера: поправил ли съм поне едно желание, възстановил ли съм единението с другите?

От урока по статията „Науката кабала и нейната същност”, 17.10.2010 г.

[23950]

Filed under: Ежедневен урок, Заповеди, Тора - Няма коментари→

Въпрос: Ако цялата Тора (кабала) говори само за любов към другите, тогава защо трябва да поправим себе си? Не е ли достатъчно просто да имаме добро отношение един към друг? Защо трябва да се тревожим за нещо друго?

Отговор: Ние съществуваме на най-ниското, животинско ниво; ние просто живеем и умираме („животно” означава „живо” същество). А нашата задача е да се повдигнем до нивото на човек, да станем „подобни” на Твореца.

Но как да се издигна през всичките 125 степени, за да постигна това състояние? За това има особена скрита сила: Тора, светлина. Ако тя ни въздейства, ние се развиваме и повдигаме от животинското ниво, което сега възприемаме като омраза към другите, до човешкото ниво на любов към другите, което е равнозначно на любов към Твореца.

Началното (1-то) и крайното (125-то) духовно състояние вече са установени – аз съм наясно какво представлявам в този момент и какво трябва да стана. Затова няма смисъл да размишлявам над условията, които са ми дадени сега, или над моята природа. Нищо не зависи от мен и всичко вече е записано в корена на моята душа. Аз просто трябва да се концентрирам върху това, как да се предвижа и да се поправя.

 Аз трябва по-малко да се съсредоточавам на самите състояния, без значение дали упреквам себе си или се чувствам добре – за това е необходим само един миг, след който трябва веднага да се устремя към върха. Ние не можем да поправим себе си с „учтиво поведение” или „добри маниери”. Дори на най-малката степен ние поправяме себе си с „любов”. Иначе това няма да бъде поправяне, което се нарича „заповед”.

Затова е казано, че главното правило в Тора и всичките нейни заповеди са любов и всяко поправяне на желанието за получаване е малка част от постигането на тази любов. Няма нищо друго освен любов и омраза – разбитите желания да получа заради себе си и поправените желания заради отдаване. 

От урока по статията „Любов към Твореца и творенията”, 27.09.2010

[22065]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Заповеди, Кабала, Тора - Няма коментари→

Въпрос: Какво е „Тора”?

Отговор: Силата, която ни поправя и ни обединява се спуска към нас в своите различни проявления. Силата, която може да ни донесе осъзнаване на злото и неговото поправяне, да ни обедини с доброто и да ни послужи като пример за обединение се нарича Тора. С други думи Тора е цялата система на поправяне.

Зеир Ампин и Света на Ацилут са считани за „Тора”, защото те са един образ или една система, на която аз се опитвам да се уподобя. Аз постигам това, като обединя всички души в Малхут на Света на Ацилут, така че връзката между тях да бъде подобна на Зеир Ампин на Света на Ацилут. В този случай всички души в Малхут на Света на Ацилут се обединяват и се сливат (Зивуг) с Зеир Ампин на Света на Ацилут, Творецът. По този начин ние разкриваме връзката и сливането между нас.

Всичко това се случва, започва и свършва, в ЗОН (Зеир Ампин и Нуква) на Света на Ацилут. Малхут на Света на Ацилут преминава през седем състояния докато достигне до нивото на Зеир Ампин, подобие с Него, в нейният пълен обем. В Края на Поправянето (Гмар Тикун) те стават като две велики Светлини. От това следва, че Зеир Ампин на Света на Ацилут, която е смятана за „Тора” или за „Твореца”, служи като пример с нейната структура, сила и въздействие.

А ние преди всичко трябва да се стараем помежду си да се свържем в тъмнината и да разкрием, че се нуждаем от Неговата помощ. Когато в продължителните ни усилия да се обединим разкрием, че не сме способни да го направим, тогава, като малки деца, ще започнем да плачем и да изискваме поправяне и пример от Него. В резултат Висшият ще ни даде пример и сили да се обединим.

Но нашето искане и търсене трябва да произлизат единствено от нашите усилия да се свържем един с друг. Иначе ние няма да бъдем удостоени със Светлината, тъй като не се намираме във връзка с Малхут и Зеир Ампин на Света на Ацилут – ние не сме в Малхут.

Малхут усеща само обединение. Междувременно всички ние се намираме в нисшото, под световете БЕА (Брия, Ецира, Асия). Само нашите желания да се свържем един с друг се изкачват до Малхут, за да разкрият Творецът и за да достигнат свойството на отдаване.

От урока по книгата Зоар, 14.09.2010

[#21185]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Общата душа "Адам", Тора - Няма коментари→

Въпрос: Длъжен ли е всеки човек да премине всички състояния, описани в Зоар?

Отговор: Казано е: „Всеки човек е длъжен да напише книга за Тора”.

Това означава, че ти си длъжен постепенно да разкриеш всички свои свойства-желания, в техния изходен егоистичен вид и според тези разкрития, да ги поправиш от „заради себе си” към „заради другите – Твореца”. Ти строиш нов съсъд – с екран О”Х и го напълваш.

Разкриването на разбитото кли означава, че ти се въплащаваш в определен тип грешник, описан в Тора, а впоследствие, с поправянето на това състояние, се въплащаваш в някакъв праведник от Тора.

Тези образи и форми, които трябва да приемаш стъпка след стъпка, преминавайки ту в грешник, ту в праведник, Тора рисува за тебе.

Това е  отпечатък на вече съществуващи в теб модели. Все едно вървиш в тъмното с прожектор и осветяваш ту грешника, ту праведника.

И така всеки път преминаваш от образ в образ! Длъжен си да преминеш през всичко! Цялата Тора съдържа състояния, които ти преминаваш, започвайки от Адам в тебе – първото разкритиe на злото, първият контакт с Твореца.

Именно с това започва човек – с усещането за своя егоизъм като противоположност на Твореца.

Цялата Тора говори само за последователни превъплъщения в различни роли, които играеш като в театър, по даден сценарий.

Превъплъщаваш се в различни образи, но всички роли играеш само ти.

От урока по Книгата Зоар, 05.09.2010

Filed under: Духовна работа, Зоар, Тора - Няма коментари→

Въпрос: Къде е бил Адам когато змията е изкушавала Ева? Ако той е бил с нея в този момент, той може би е можел да прогони змията или да защити Ева от нея като я помоли да не слуша злата „изкусителка”?

Отговор: Той се е отклонил на ляво, към жената на змията.

Filed under: Тора - Няма коментари→

Откъси от моята бъдеща книга „Пътеводител към книгата Зоар”

Поправеното желание работи по формулата: ”Исраел, Творецът и Тората са единни”.

„Исраел” – това съм аз, или по-точно казано, моето вътрешно желание да достигна до Твореца и да се уподобя с Него (Исра-ел на иврит означава „право към Твореца”).

Творецът – това е целта, към която се стремя.

„Тора” е поправеният механизъм на връзките между душите, в любовта между тях.

За да илюстрирам това, ще разгледаме човешкия организъм. Всички негови органи взаимодействат правилно помежду си, помагат си взаимно, във връзка на  поръчителство и единство.

Така трябва да действат и душите. Системата за връзки в любовта (пълното взаимодействие) между тях се нарича „Тора”.

Тя включва в себе си 613 (таряг) правилни връзки между всяка душа и останалите души, и между всички души като цяло (последната връзка, заповед, свързва  всички  в едно цяло, чрез любовта).

Ако между душите няма връзки на любов, а обратно – свързва ги ненавистта, това означава, че Тора е изкривена и скрита.

Душите, които не усещат връзката помежду си, се определят като намиращи се в изгнание от Тора и Твореца – неподобни по свойства,  откъснати от правилната връзка (Тора) между тях и светлината (Твореца), напълваща тяхната правилна връзка.

Това наподобява разликата между здравия организъм и болния, който се разрушава и неговите системи спират да функционират.

Вътрешните поправяния, които извършваме в  желанието си да го приведем от изкривено към поправено състояние, се наричат „заповеди”.

Затова е казано: „Възлюби ближния като самия себе си” – основно правило в Тора, включващо в себе си цялата система на правилни връзки между душите.

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Зоар, Творец, Тора - Няма коментари→

Ние се намираме в океана от светлина на Безкрайността, съдържащ всички свети имена на Твореца, които трябва да се разкрият в нашите желания в зависимост от степента на подобие на едно или друго свойство на Твореца, включено в тази безкрайна светлина.

Тази обща сила и светлина се нарича „Тора”. Разбира се, ние днес не сме способни да я оценим и опознаем – това е над нашите способности и желания.

Но има нещо, което ни е дадено да направим. Ако искаме да станем подобни на нея, благодарение на светенето, стигащо до нас от тази безкрайна светлина, ние можем да постигнем някакво частично подобие и да го усетим в себе си като разкриване на „святото име на Твореца”. Светостта е над „тялото”. Тя е отдаване, свойство на Бина.

Защото „името на Твореца” е духовният съсъд, „кли”, поправеното желание (т.е. с намерение за отдаване).

Чрез силата на светлината, нашето желание придобива такава форма (намерение), че да може да установи връзка с Твореца, т.е. със светлината, с Тора (с имената на Твореца).

Така постепенно, стъпка по стъпка, чрез влиянието на светлината О”М ние разкриваме в себе си отделни свойства и действия, подобни на светлината, на Тора.

И всичко това се усеща и измерва в нас и спрямо нас, получаващите, в зависимост от степента на нашето подобие със свойствата на светлината, според закона за съответствието. Само ставайки подобни на светлината, ние ще можем да я усетим.

От урок по статия на Рабаш, 11.08.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Творец, Тора - Няма коментари→

Цялата Тора разказва само за това, как да се съединят всички души заедно, как да се поправят, да се слеят в единна душа.

Написано е: „Аз създадох злото начало и Тора за неговото поправяне, защото нейната светлина възвръща към източника”

Светлината на Тора връща нас към единното желание. Всичко, което се разказва в Тора, говори само за това, как става съединението между всички души.

Тора говори само за видовете връзки между частите ЗОН във всички състояния. И затова светлината от тези състояния възстановява връзките между нас и ни връща към източника, към Твореца.

Трудно е да си представим, как е възможно така много да се разказва за съединение на частите на единната душа, но цялата Тора говори само за това.

Светлината на Тора произлиза от единната душа, но преминава през системи, създадени след нейното разбиване и затова е приспособена към нашето разбито състояние и може да го поправи.

От урока по книгата Зоар, 30.06.2010 г.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Ежедневен урок, Зоар, Тора - Няма коментари→