Entries in the 'Тора' Category

Кога ще дойде дългоочакваното развиделяване

Наукатa кабала ненавижда егоизма в човека, тъй като говори за любов към другите.

Но за да се приближи човек към този противоположен идеал, са били изобретени религиите, т. е. възможността да бъде използвана „науката кабала” (тъй да се каже, лъжлива) във всевъзможни фалшиви форми, но въпреки това егоистически развити.

Религията приповдига човека над животинското съществуване, казвайки му, че има Творец, възнаграждение и наказание в този свят и в бъдещия, вечност на неговата душа.

Тя не дава голяма представа за Висшето, дори и лъжлива, но хората започват да строят около това цели теории, философии, методики, да развиват благодарение на това живопис, култура, да се стараят с нещо да станат велики.

По такъв начин чрез религиите човек се развива в своя егоизъм, за да може в резултат да усети в наше време това, че се намира в изгнание от истинското духовно.

Когато преди 2000 години сме загубили духовното ниво и сме паднали от любовта към ближния в безпричинна към всички ненавист, такъв упадък не се е усетил, защото хората били в обичайното присъствие и съществуване в тях на Твореца.

А трябва да се даде на човек да почувства цялата дълбочина на упадъка и пълното откъсване от духовното!

Затова трябва да го освети светлината, отразяваща неговото състояние като тъмнина.

Затова ни се дава Тора – светлина, но не като възвръщащата към Източника (свойството на отдаване и любов ), доколкото такова желание в нас няма, а като религията в този свят, когато използваме Тора с егоистически намерения, не заради постигане на любовта към ближния.

Изучавайки Тора с егоистични намерения, човек все по-дълбоко се спуска в тъмнината на егоизма, докато не достигне осъзнаване на тъмнината, в това, че се гордее и ненавижда всички, вместо да обича.

И този процес е необходимо да преминем, за да се постигне осъзнаване на злото на егоизма. Понеже Творецът е казал: „ Аз създадох злото начало”, а ние трябва да го разкрием в себе си.

Тогава ще ми е нужна Тора, като средство за неговата поправка, и ще извикам. И това не ще е вече просто религия, а светлина, възвръщаща към източника, към свойството на отдаването и любовта.

От урока по статията „Предговор към Паним Меирот”, 29.06.2010 г.

Талмуд – най-подробният план за поправяне

Въпрос: Ако за поправяне на душата е нужна само Кабала, тогава защо мъдреците от миналото са създали толкова много коментари на Тора, Мишна и Талмуд? С какво ни помага това?

Отговор: Ако ти, за няколко години изучаване на Кабала постигнеш поправяне към отдаване (лишма), ще можеш да отвориш Талмуд и да се наслаждаваш на това, което е написано там.

Тъй като ще започнеш да разбираш всички описани там закони, съгласно тяхната вътрешна същност, науката Кабала. Ще разбереш за какво са писали всички тези велики мъдреци от миналото.

Просто сега, техния език те обърква и крие от теб истинския свят. А след това, ти ще разбереш всичко, защото ще се намираш на същата степен, на която те са писали това.

Ти ще усетиш състоянията, които са ги вдъхновили да напишат своите коментари. За теб тези текстове вече няма да се отличават от кабалистичните статии.

В думите: бик, магаре, крава, вреда, Храм, Велико събрание (Санедрин), полета, владения – те изразяват процеса на поправяне на душата.

Цялата Тора говори само за поправяне на душата и нейното подобие с Твореца – това са всички имена на Твореца.

Един коментатор спори с друг и мненията им се разминават – това е вечният спор между дясната и лявата линия, мярката за получаване и отдаване, изясняване как оптимално да се съчетаят.

Талмуд обяснява духовните процеси в най-подробни детайли. Това сега те обърква, защото си мислиш, че става дума за хиляди различни мнения.

Но след това ще осъзнаеш, че това не са хиляди мнения, а поглед върху едно и също явление, което може да се поправи от хиляди гледни точки.

Не мъдреците спорят помежду си, а душите намиращи се в обща система. Те ти обясняват как всяко свойство е свързано с всички останали – как всеки орган и отделна душа се отнасят към работата на общата душа Адам.

Откъс от урока по статията „Предговор към ТЕС“, 31.05.2010

Моисей в човека

Въпрос: Как да разпознаем в себе си „Моисей”?

Отговор: „Моисей“ в човека – това е най-близката до Твореца точка – точката на контакт с Твореца.

Ако човек се развива правилно, той се грижи за нея и я пази, като свое най-голямо съкровище.

Та нали тя го свързва с Твореца. „Моисей” – това е най-близкото свойство до духовното.

Всички останали точки се стремят към духовното само понякога, при определени условия, на различни нива на авиют (дебелина на желанието), по различни причини.

Докато „Моисей” в човека наистина е отдаден на целта.

От урока „Зоар” по неделната глава, 11.06.2010 г.

Образ, построен от „пясък”

От трудовете на Рабаш: Управлението на Малхут се нарича „хука” (кодекс). Но тя е само закон на Тора, не самата Тора. В крайна сметка, за да заслужим Тора, трябва да приемем законите, които тя ни дава. Иначе е невъзможно да я получим. И в този момент, когато човек е приел върху себе си управлението на Малхут, тогава той се нарича „свойството Исраел“.

Ние всички сме желание за наслаждение. Това желание е като някаква планина, хълм или купчина пясък, при които няма никаква форма. Ние трябва от този „пясък”, както на брега на морето, с помощта на водата (хасадим ), да построим форма, подобна на Твореца.

Това е нашата работа. Процес, в хода на който строим тази форма от безформен „пясък”, изучавайки свойствата. Творецът ги копира и слепва от „пясък”, и този процес се нарича „хука” (кодекс). Формите, които приемаме, също се наричат „хука”.

В крайна сметка и причината, и следствието, и самите форми на отдаване, които строим една след друга, са на основата на желанието за наслаждение и всички те се съединяват заедно (тъй като в духовното нищо не изчезва), докато всичко изградено не се превърне в образ на Твореца, който ние сами създаваме.

Излиза, че творението създава Твореца. Така е написано в книгата „Зоар“. Затова всички тези велики закони, които получаваме от светлината, за да разкрием Твореца, са предназначени да ги реализираме върху себе си.

От урока по книгата „Зоар”, неделна глава, 14.06.2010 г.

Как да се справим с „отровните змии”

Кратко съдържание на седмичната глава „Хукат”. ч.7: …И отново народът започва да се оплаква от несгодите, от това че напразно са го извели от Египет.

Заради това Творецът им изпраща множество отровни змии; и тогава народът се разкайва за това, че е роптал, искайки Моисей да се помоли за тях, за да премахне от тях тази напаст.

Мойсей се моли за тях и получава указание от Твореца, как да излезе от създадената ситуация, чрез медната змия.

По целия духовен път в човека напират въпроси и той не знае какво да прави.

Той дотолкова се превива под товара на тежестта, че вика „отровните змии”, т.е., неговото първично, заложено в основата на творението, желание за наслаждение  започва да се пробужда .

И какво помага на човека? Помага му това, че той, като че ли, създава медна змия. Тоест, той разбира и чувства, че всичко, пред което се изправя е само скулптура, а не е живо.

Ако тези змии идват отвън, те му се струват като проява на висшата сила.

Но когато човекът изгражда същото сам, става му ясно, че това не е висша сила, а само игра на въображението и че всичко това е дошло при него като глупава пречка, възникваща в самия него.

Затова, веднага след като Мойсей изваял медната змия, проблемът се разрешил. И така народът на Израел се избавил от тази беда.

Така Тора ни показва различни начини за защита и поправяне. „Медната змия”, това е много интересен метод за овладяване на нашите „зли желания” – егоизма, когато ти изграждаш в негов противовес същото и разбираш, че това пред теб  е само въображаем образ.

Ти го виждаш защото сам изграждаш този „идол”. Това може да се нарече „трудова терапия”. Така човек се избавя от този проблем – пробуждането на „змията” в него. Разбира се, всички тези действия са вътрешни.

Въпрос: от една страна е казано: „Не си създавай кумири”. А тук именно Творецът заповядва на Моисей да създаде идол…

Отговор: Вярно. Понякога така постъпваме с децата си. Ние специално ги караме да правят нещо, за да престанат да се страхуват. „Хайде заедно да отидем при кучето и ще видиш, че няма нищо да ти направи! ”

Пред теб се появява някакъв образ и ти мислиш, че той е дошъл свише, от Твореца, че змията символизира висшата сила, която властва над теб.

Но Твореца казва „Не! Направи сам същото, и ще видиш, че си го направил ти, че всичко е в твоето въображение, че ти рисуваш  змията, която стои  пред теб.

Пред теб всъщност няма нищо, само така ти се струва. И ако ти направиш този „идол”, то ще видиш, че в него няма нищо, че във всички тези отровни змии, като че ли идват и те плашат, няма нищо, освен това, което сам си вложил в тях. Ти си ги създал, а не силата свише. Изгради го и ще видиш, че това е така.

„Медната змия” това начин за лечение, който позволява правилно да се отнасяме към егоистичното желание.

По седмичната глава от урока Зоар,14.06.2010 г.

Защо Творецът се гневи?

Краткото съдържание на неделната глава „Хукат”, ч.1: Народът на Исраел продължава своите странствания из пустинята и пристигат в Кадеш, намиращ се в пустинята Цин, където народът започва да се оплаква от липса на вода.

Моше и Арон се обръщат за съвет към Твореца, и Той им указва: пред очите на всички, да поискат от скалата да им даде вода. Но вместо да поискат от скалата, те удрят по нея.

Това предизвиква гняв у Твореца, и Той произнася своята присъда и тя е, че те трябва да умрат в пустинята и да не бъдат сред онези които ще въведат народа в земята на Исраел.

Въпрос: Ако Творецът ни дава точка в сърцето, и сам ни превежда през всичките тези състояния, тогава защо се гневи?

Отговор: Разбира се, Творецът от самото начало ни създава всичките тези проблеми.

Той ни подлага крак на всяка крачка, и няма никой друг.

По най-жесток начин, в началото Той извършва зло, след това крещи, наказва ни, после ни предлага: „Добре, направете го по-друг начин, на вас ще ви бъде по-добре”. Но и в това „по-добро” състояние, отново ни прави нещо още по-лошо – отново ни наказва.

Защо се гневи Той? Този гняв е поправянето. Това означава, че човекът усеща вътре в себе си поведението на Твореца, тъй като така е устроен човекът.

Ние не можем да съотнесем това с Висшата сила, с произтичащото в Нея. Защото в Твореца не се случва нищо, Той се намира в абсолютен покой.

Но, тъй като ние, още не се намираме в напълно поправено състояние, нашата реалност се разделя на „Аз” и „извън мен”, „Аз” и „заобикалящият ни свят”, „Аз” и „духовния свят”, „Аз” и „Творецът”.

Но, като че ли всичко е външно за мен – а в същност това съм Аз, само че, засега ми се струва, че то се намира отвън.

Затова, цялото поведение на Твореца, което се проявява в мен, в различни форми – това са моите свойства, чрез които си представям Него.

Ако аз поправя себе си, тогава ще видя, че от Твореца струи само любов и нищо друго освен любов.

Но засега, моите външни желания не са поправени – те ми дават усещане или за злия свят, или за злия Творец.

От урока „Зоар” от неделната глава, 14.06.2010

Къде да се включа?

Баал Сулам пише в „Предговор към учението за десетте сфирот”, че ако човек се занимава с Тора (и кабала), за да възнагради егоизма си,  това състояние се нарича „прислужница, която наследява господарката”. Какво означава това?

Има възможност да притеглиш върху себе си обкръжаващата светлина чрез занимания с Тора. Но това въздействие може да бъде двояко, в зависимост от намерението: вместо да ме поправи, то може да ме направи по-лош, да ме направи „прислужница, която наследява  господарката”.

Вместо да се издигна и да стана подобен на Твореца, на свойството отдаване, аз потъвам още по-дълбоко в егоизъм и любов към самия себе си.

Защо са ни дадени тези две възможности, не е ли достатъчно просто да изучавам Кабала или Тора? Не, намерението в ученето определя какво ще се получи от човека. И това е най-важното.

Именно тук ни е дадена свобода на избора – къде да се включа при въздействие на висшата сила: надолу към получаване, към егоизъм; или нагоре към отдаване, към Твореца?

В действителност Toра (висшата светлина) е неутрална, тя може да бъде и еликсир на живота и смъртна отрова (състояние, при което човек не чувства, че е мъртъв духовно). Както поискаш, каквото избереш – това и става!

Всичко зависи от моето отношение към висшата сила, например силата на електрическия ток. Той може да нагрява и охлажда. Изборът е мой.

С Кабала (Тора въобще) може да се занимаваш само ако от самото начало ти си поставяш цел да достигнеш отдаване („лишма” – от ивр., „заради името Му”). Иначе не трябва да отваряш книгата.

Всички започват да учат егоистично („ло лишма” – от ивр., „не заради името Му”) тъй като нямаме друг избор, ние сме се родили в този егоизъм. Но трябва да ни бъде ясно, че ние желаем да постигнем отдаване, само заради тази цел ни е дадена и Тора („Аз създадох егоизма и Тора за неговото поправяне”).

Това трябва да научим най-напред и това е първото условие във възпитанието на човек: в детската градина, в училище, в обществото. Той трябва да разбере, че расте заради това, за да се съедини с всички по равно, в абсолютно взаимно отдаване. А когато по малко започват да му се разкриват желанията, трябва да го обучават в Кабала, за да знае как да поправи своите егоистични намерения в алтруистични. Това се нарича да преминеш от „ло лишма” в „лишма”.

Това се отнася и за възрастните и за децата; преди всичко трябва да се обясни, че Кабала и Тора са дадени, за да изменят нашата природа. Няма никаква друга цел!

А иначе човек само ще увеличава с нейна помощ своя егоизъм, желаейки да получи и този свят и следващия.

От урока по статията „Предговор към ТЕС”, 03.06.2010 г.

Съблазниш ли се от малката искра на светлината – губиш всичко

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Как е възможно човек да използва Кабала и Тора  егоистично? Нима е възможно, без духовен екран и сила на отдаване, да привличаш в този свят силата на висшата светлина за себе си? Та нали съществува цяла система от светове и съкращения, за да не ни се позволи да получим светлина егоистично?

Отговор: Ако ти вземеш Тора и искаш да получиш от нея сила, ще я получиш, защото четеш от първоизточник, отнасящ се към духовния свят, написан от човек в духовно постижение на висшите светове.

Ако ти я използваш индивидуално, за напълване на своя егоизъм, за свои цели, то използваш нищожно малка сила. Въпреки че виждаме колко по – егоистични стават от това хората.  Мястото на ”госпожата” заема ”слугинята”.

Човек не само, че не получава  поправяне от това, а става още по – лош! Мисли, че сега си е осигурил и този свят, и бъдещия, че му се полага възнаграждение, възгордява се пред останалите, смята себе си за избраник и по-велик от всички. И всичко това прави Тора, ставаща за него смъртоносен наркотик.

Ако човек желае да използва Тора правилно, той се занимава в група, която се изгражда като една единна душа, както е казано при получаването на Тора –  да бъдете като един човек с едно сърце. За такова изучаване е дадена Тора, а иначе в нея ще бъде вашата (духовна) смърт!

От урока „Предисловие към ТЕС”, 03.06.2010

Предубежденията, скриващи пътя към истината

каббалист Михаэль ЛайтманСъществува указание да се започне изучаването на Тората с Тора, Мишна, Талмуда, а след това да се изучава Кабала.

Това е вярно, ако вие вече сте се удостоили с изучаването на лишма, т.е. напълно сте поправили себе си.

Но преди всичко трябва да постигнете поправяне на своята душа.

С тази цел ние съществуваме, това е основната ни задача в нашата работа.

Затова именно ни е дадена Тората (поправящата светлина), както е казано:”Аз съм създал егоизма и съм дал Тората, като средство за неговото поправяне”.

А редът за поправяне е такъв: отначало, по-най краткия и ефективен път, достигаме ”лишма” (достигаме свойството отдаване и любов, излизане в духовния свят), а след това ти вече си свободен да се занимаваш с цялата Тора, защото придобитата вече душа ще те учи занапред.

Никой няма да може да те насочва какво да правиш. Ти сам ще виждаш всичко, ще разбираш и постигаш.

От урока от статия ”Предисловие към ТЕС”, 31.05.2010