Въпрос: Яков се страхува от Исав, от какво се страхува?

Отговор: Да предположим, дошъл съм ти на гости. Преди да дойда, съм похапнал добре и макар и да ми предлагаш всевъзможни ястия, аз не съм гладен, т.е. желанието ми за наслаждение съвсем не е голямо.

Казвам ти: „Знаеш ли, не искам нищо, но заради тебе (заради отдаването), съм съгласен да приема леко угощение, например чай с пирожки“.

Получил съм угощение и мен никак не ме е срам, направил съм го с намерение да насладя домакина, благодарение на това ние с теб сме равни, тъй като ако не получавам заради себе си, това се нарича – отдавам на тебе, и аз съм изпълнен със самоуважение.

Седим на масата, беседваме, времето върви и аз започвам да чувствам, че огладнявам. Ти ми казваш: „Е, може би все пак нещо ще опиташ?“  Но сега аз действително искам да ям! Аз усещам аромати, те ме „атакуват“! Какво да правя! Страх ме е да остана в това голямо желание.

Пред мен има голямо наслаждение, ще успея ли с голямото си желание да устоя на това голямо наслаждение и да изпълня такова действие, че да насладя домакина?

Ако действам заради отдаване, аз разкривам Твореца, а ако не достигна до това, попадам в така наречения „ад“, аз падам и Исав властва над мен.

Това се нарича, че Яков се бои. Той не знае може ли да преодолее егоизма си, желанието си за наслаждение, тъй като Исав се намира в него, той започва да изисква, той се приближава до Яков и казва: „Ние сме братя! Нека бъдем заедно!“

Егоистичното ни желание ни казва: „Искаш духовното? Аз съм с теб! Искаш да постигнеш светлината? Аз много обичам светлината! Дай ми я!“ Трябва да го отблъснем, да го надхитрим и да кажем: „Добре, ще се видим утре“ и да избягаме колкото се може по-бързо и колкото се може по-далече.

Тора ни учи по какъв начин да работим с егоизма, за да вземаме постепенно от него части за поправяне, докато не поправим целия егоизъм.

От програмата „Седмична глава“, 18.11.2010

[29335]

Filed under: Духовна работа, Зоар, Тора - Няма коментари→

Въпрос: Защо в Тора всичко като че ли съществува поотделно: отделно Ейсав, отделно Яаков, Яаков се страхува от Ейсав…

Отговор: Някога се занимавах с музика. Какво виждаш, когато гледаш в нотите? Ти виждаш това, което трябва да възпроизведеш. Там са изобразени знаци: тактове, ноти, паузи, пиано, форте… Всичко това е насочено към този, който трябва да изпълни това.

Аз отварям Тора. В нея е написано: Яаков, Ейсав, Исраел, Шхем, Бенямин, Дина… За какво става дума? Става дума за нотите, които трябва да изсвиря. Тези ноти са моите вътрешни свойства, силите, съществуващи в мен, които се наричат ангели.

Ангелите – това са силите на природата, които ми е дал Творецът, за да мога с тяхна помощ да организирам себе си и да стана равен на Него. Защо трябва да направя това? Защото благодарение на това, аз ставам независим, действително придобивам статуса на Твореца.

Ето защо Тора се нарича и светлина, и инструкция. Аз чета тази инструкция и в съответствие с нея, работя. Яаков, Ейсав, Дина, Шхем, магаре – всичко това са силите на моята душа, а Тора ми разказва, че аз съм длъжен да работя с тях.

Тя ми описва именно тези процеси, които съм длъжен да изпълня, взаимодействието на нейните персонажи – това съотношение на нашите вътрешни свойства, нашите желания.

Когато чета, аз буквално чувствам, как тези свойства се преплитат в мен, преминават всевъзможни изменения, как работя с тях, как съм длъжен да ги съединя и до какво, в крайна сметка, трябва да стигна.

Аз гледам на текста така, както ти гледаш нотите, по които можеш да пееш или да свириш даже сега, без инструмента на своите вътрешни струни. Само така ние трябва да възприемаме Тора и само за това е дадена тя.

От програмата ”Седмична глава”, 18.11.2010

[29343]

Filed under: Духовна работа, Зоар, Тора - Няма коментари→

Скъпи приятели! Моля ви, задавайте въпроси по темата за тези цитати на великите кабалисти

Бележките в скобите са мои.

Тора

А Тора – това е простата светлина, разпространяваща се от същността на Твореца.

Баал аСулам. Предисловие към книгата „Устата на мъдрият“.

Тора – това са всички имена на Твореца, които се отнасят за творението.

Баал аСулам. Съзидаващият разум.

Думата Тора – от думата указание (инструкция), и от думата огледало (отражение, изображение) и видение, т.е. тя обозначава съвършеното постижение, което не изчезва след изговарянето (появяването).

Баал аСулам. Письмо 11.

[29325]

Filed under: Баал Сулам, Заповеди, Кабалистични източници, Тора - Няма коментари→

Авраам, Исак, Яков, Йосиф, Мойсей и прочее са състояния в развитието на душата. Всеки път се разкрива нова сила в душата и започва да направлява развитието и всичко, което го съпътства.

Новата сила е винаги желание за получаване и желание за отдаване. Но развитието е постепенно – един период следва друг. Докато завърша единия етап на развитие, аз не зная какъв ще бъде следващият.

След седем сити години, аз не знам какво са седемте гладни години. Изглежда ми, че аз напредвам и че ще вляза в духовния свят по същия начин. Изведнъж вместо духовен свят – бум! – египетската тъмнина се спуска. Също така аз не знам, че внезапно излизам от египетската тъмнина – ужасната, черна като катран тъмнина, когато моите желания нямат напълване нито от обкръжаващата, нито от вътрешната светлина – и достигам до светлината.

Развитието настъпва поетапно. Ние просто трябва да знаем как да напреднем, но всяко разкритие е изненада, пълна изненада.

От програмата „Неделна глава”, 02.12.2010

[28740]

Filed under: Духовна работа, Зоар, Тора - Няма коментари→

Казано е: Авраам е родил Ицхак, Ицхак е родил Яков. В нашия свят, синът продължава делото на бащата и ето защо се счита за по-висш от него.

В духовния свят е обратно: по-висш е този, който е по-рано. Синът  е резултатът от действията на бащата, но в по-лошо състояние – в по-грубо желание. Затова Ицхак е състояние, по-ниско от Авраам, а Яков е по-ниско от Ицхак.

От друга страна, колкото по-дълбоко и по-силно е желанието, толкова то има по-големи възможности да се поправи по подобие на Твореца. Затова според количеството на използване на желанието, всяко следващо поколение се издига по-високо, тоест постига  по-голяма светлина.

Ето защо това, което не е способен да направи Авраам поради малката дълбочина на желанието, се проявява в Ицхак – в неговата лява егоистична линия. Тази работа вече не се отнася до Авраам – той трябва само ”да свързва”, да ограничава пробуждащото се егоистично желание. А Яков се съединява с двете сили и започва да реализира себе си. В резултат се развива душа, която се състои от две свойства.

От програмата ”Седмичната глава”, 29.10.2010

[27827]

Filed under: Духовна работа, Зоар, Тора - Няма коментари→

Когато изграждаме себе си в средната линия, трябва правилно да съединим свойството отдаване – Бина, дясната линия, със свойството получаване – Малхут, лявата линия.

Тяхното съединяване образува кли (съсъд), което се нарича „пещера“, при това тази  пещера е двойна (Махпела). В „земята“, в Малхут, има пространство, в което е възможно да се живее, а животът – това е Бина.

Но за да проникне Бина в Малхут, преди това трябва да се осъществи обратното действие: Малхут трябва да се включи в Бина, за да знае Бина как да обезпечи Малхут, а Малхут да знае как да изисква въздействие от Бина.

Като резултат, се образува двойно взаимно проникване на Малхут и Бина, „двойна пещера“ – основа на общото поправяне на творението.

Тъй като това е място за поправяне, там се намират Праотците – желания, поправени от намерението за отдаване. Те са постигнали правилната връзка на Бина и Малхут: получават в Малхут и отдават чрез Бина, т.е. работят и чрез получаване, и чрез отдаване.

А какво бива погребано? Егоистичното намерение заради получаване, което като обвивка (клипа) обгръща желанието, превръщайки го в зло начало. Затова, погребването се нарича поправяне.

Ние не закачаме желанията – колкото са по-големи, толкова по-добре. Но на всяко стъпало, т.е. във всяко поколение, погребваме „намерението заради самонаслаждение“ и се поправяме, установявайки равновесие между получаване и отдаване.

От програмата „Седмична глава“, 29.10.2010

[27855]

Filed under: Духовна работа, Зоар, Тора - Няма коментари→

Въпрос: Какво по-голямо зло трябва да разкрием, за да ни освети светлината?

Отговор: Трябва да разкрием, че нашата вродена природа е Фараонът (егото), който не ни позволява да се издигнем над себе си. Трябва да го намразим, но все още го обичаме – продължаваме да се наслаждаваме да живеем в него. Когато, подобно на сегашните ни затруднения, започнем да получаваме удари, ние се разочароваме в своята природа и разбираме, че не можем да достигнем до духовното.

Така за първи път разкриваме своята природа като зло начало, като наш съперник, който е противоположен на Твореца, духовното. Това се счита за първото наказание на нашия Египет.

А що се касае до останалите девет наказания, не мисля, че ще се нуждаем от още девет подобни конгреса. Ще можем да преминем през тях в нашата взаимна връзка през ежедневието, по време на уроците ни. Ще преминем през тях бързо, защото ключът към всяка духовна степен е неговата първа степен.

По-късно това ще станe практика докато определен етап бъде завършен. Например, сега ще осъзнаем нашето собствено зло – ние започнахме този процес. Следващият път ще бъде бягството от Фараона, изходът от Египет – това се нарича духовно раждане.

От програмата „Неделна глава”, 12.11.2010

[26429]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Зоар, Конгреси и събития, Тора - Няма коментари→

Въпрос: Как да работим със свойството „Есав” (егоистичното желание), за да не се пробуди по време на конгреса?

Отговор: То няма да се пробуди – можете да бъдете сигурни в това. Защото ние идваме на конгреса подготвени, „загрели”, разбирайки, че се събираме, за да се обединим.

Оставяме всички проблеми, съмнения и съпротиви у дома, защото знаем, че не сме способни пряко да се справим с нашия егоизъм – с „Есав”. Можем да действаме само по заобиколен начин, по метода на Яаков (от акев – заобикалям).

Това означава, че да се воюва „челно” с природата е безполезно. Трябва да излезеш от нея, да се издигнеш над нея, да придобиеш новата природа на отдаването, а след това с нейна помощ да започнеш постепенно, на части да използваш егоизма за отдаване.

Нашият егоизъм е особена, съществуваща в нас сила, която трябва да вземем под внимание. Но не трябва да воюваме с нея, а само да се безпокоим за обединяването и поръчителството, постоянно увеличавайки дясната линия – силата на „Яаков”, силата на отдаването.

Тогава ще разкрием Твореца и ще можем да се противопоставим на Есав. Но това не означава, че ще се борим с него.

Докато се поправяме като усилваме в нас линията „Яаков” – отдаването и взаимното съединяване, намиращият се в нас „Есав” получава удари от целия този процес и започва да разбира, че си струва да се обедини с Яаков.

И затова, няма да има опасности или войни – той сам ще поиска да взаимодейства с дясната линия, защото ще види, че възможностите, с които разполага не му позволяват да се напълни. На него не му достига Яаков – отдаването, за да напредне в живота.

Затова, ние трябва да мислим само за постигането на сплотеност и обединение. А всички останали проблеми ще се поправят от това, че ще се присъединят към дясната линия и още повече ще я усилят.

От програмата „Седмична глава”, 05.11.2010

[26221]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Конгреси и събития, Поръчителство, Тора - Няма коментари→

Въпрос: Ние учим, че ангели се наричат силите. Кога човек започва явно да ги усеща в себе си?

Отговор: В нашия свят чувстваме различни сили, които се отнасят до неживата, растителната, животинската и човешката природа. Такива са и силата на земното притегляне, и климатичните явления, и целият обкръжаващ ни свят. Те участват в живота на човек и са включени в него чрез положително или отрицателно влияние. Тези сили се наричат ангели.

Затова, когато се казва, че при Авраам са дошли трима „човека“ – това са ангелите Рафаел, Михаил и Гавраил, – това означава, че той различава в себе си тези сили. Ангелите – това са силите на нашата душа, а не някой отвън. Някои от тези сили се появяват, други изчезват, действието им постоянно се променя.

Всъщност няма нищо, освен ангели на различни нива на желанието. Човек ги възприема и класифицира – с кои може да напредне, и с кои не.

Същото става и в нашия свят. Само че, тук ние различаваме външните форми на силите – вятър, дъжд, звуци, хора, животни, вътрешни усещания – всичко това са ангели.

Кабалистът в нашия свят не гледа на външния вид на явленията. Чрез тях, той вижда, как Творецът желае да му покаже, че му въздейства.

Затова за него е важна вътрешната същност на явлението, неговото предназначение. Всъщност, чрез тези действия Творецът ни говори. Какво иска да ни каже Той?

Той иска ние да обединим тези въздействия на всички нива – неживо, растително, животинско и човешко – и да ги включим в сърцето си, така че да почувстваме зад тях само Него. Тогава те няма да са преграда, скриваща Твореца.

От програмата „Седмичната глава“, 22.10.2010

[24635]

Filed under: Възприемане на реалността, Ежедневен урок, Зоар, Тора - Няма коментари→

„Не всички части на Тора са еднакви от гледна точка на съдържащата се в тях светлина”. Науката Кабала ни ги представя по своему – тя взема най-важните моменти, отнасящи се до развитието на душите и ги предава със свой език.

Съществуват четири различни езици за изложение на Тора – предаващи методиката на поправянето, която се нарича Тора (от конструкцията на думата – „ораа”): сод, ремез, друш, пшат (тайни, намек, иносказание, просто тълкуване).

Науката Кабала е най-точният език, тя най-добре обяснява методиката. Предава я не като описание на нашия свят, законите на земното поведение, приказни ситуации – всички тези описания са много далече от съвременния човек, и затова ние използваме произведенията на кабалистите – Книгата Зоар, коментарите на Петокнижието на Тора, а от Зоар са излезли всички останали кабалистични книги (на кабалистите Ари, Рамхал, АГРА, Баал аСулам).

Само като изучим произведенията им, можем да преминем към Тора и да разберем за какво говори тя – разбира се, цялата Тора разказва за нашите последователни поправяния – състоянията на нашите души в света Ацилут.

От урока по статията „Науката Кабала и нейната същност”, 17.10.2010

[23942]

Filed under: Език на кабала, Кабала, Тора - Няма коментари→