Въпрос: Казвате, че народът на Израел е бил избран от Твореца, за да помогне на цялото човечество да се приближи до Него. Но вече не живеем в древните или средновековните времена и не виждаме днешния свят да се нуждае от Твореца. Само религиозните хора говорят за Твореца, а обикновените хора не и никой не чувства нуждата от Твореца.

Отговор: Творецът е равен на природата. „Творец“ се нарича цялата огромна система на природата, необхватната сила, която включва и поддържа цялото творение. Това определение е напълно различно от религиозното.

Проблемът е, че тъй като нашият разум и чувства са толкова ограничени, не можем да признаем факта, че висшата сила също има чувства, разбиране и план и че организира процеса, водещ до дадена цел.

Представяме си тази сила като нежива, както е силата на гравитацията, която просто притегля и нищо повече. Мислим си, че само хората имат разум и мисли, а природата не.

Но днес има много научни статии, които говорят за висшата сила, която развива цялата материя. Тази сила има план и цел, които са предопределени и които ни движат съобразно този план. Ситуацията ни не е случайна и в света нищо не се случва случайно.

Дори обикновената еволюция, която ни изглежда своеволна, всъщност е предопределена. Всеки път различни желания се съединяват и воюват помежду си – те точно изпълняват предопределения план. Само че не го знаем, но днес учените вече започват да говорят за това.

От 485 беседа от „Нов живот“, 28.12.2014

[150971]

Filed under: Възприемане на реалността, Природа, Творец - No Comments→

Въпрос: Каква е връзката между смисъла на нашето съществуване и постигането на висшата сила?

Отговор: Това е най-първичната сила на природата. Тя е висша, защото именно тя управлява всичко, тъй като е сила на отдаването, на любовта, която се разпространява около всичко, което е в нея: енергия, напълване. Тя специално е създала силата за получаване, за да я напълни и да я доведе до особено ниво на съществуване.

Силата на отдаване е съвършена, тъй като не се нуждае от никого. А създадената от нея, сила за получаване, е изцяло ограничена и бедна, защото винаги нещо не ѝ достига, но тя е неспособна да си го набави.

Реплика: Хората са свикнали да си представят висшата сила, Твореца, като някаква личност, с която сме сключили съюз и която сега ни придружава. Трудно е да си представим това във вида, просто на  сила, на нещо безжизнено.

Отговор: Нима е трудно да си представим това? Даже в нашия материален свят има много различни сили, които са ни известни. Защо ни е трудно да възприемем съществуването на висша сила? Обратно, освен сили, нищо повече не съществува.

Всичко, което виждам около себе си, това са сили, които се формират в моето възприятие, във вида на сякаш, съществуващи материални образи: на неживата природа, на растенията, на животните, на хората. А всъщност, всичко това са проявите на тази висша сила.

Въпрос: Как да създадем отношенията с нея?

Отговор: Това е силата на „желанието“. Когато създаваме отношение с някого, по такъв начин използваме своите сили, че да се отдалечим или да се съединим, да се приближим, да установим контакт. В реалността съществува само сила и нищо повече. Даже физиката, една изцяло материална наука, в днешни дни достига до този извод.

При по-задълбочени изследвания, видимата за нас материя изчезва, съществува само в нашето възприятие. Целият, усещан от нас свят, е плод на нашето въображение. Съществуват само сили, които въздействат на нашия мозък, рисуват там картина, сякаш появяваща се пред нас. Но всичко това е резултат от работата на силите като изображение на екрана на компютър.

Въпрос: И всеки от нас е също сила?

Отговор: Човекът е само сила за получаване. Но тази сила се състои от различни получаващи сили, свързани в някакви отношения. И затова всички хора се различават, един от друг. Силата за получаване е силата на желанието да се наслади.

Човек  е  желание да се наслади. Но в него съществуват многобройни желания за различни напълвания, преплитащи се помежду си. Във всеки има негова, особена комбинация, свойствена за мъжете, за жените, за децата или за възрастните. Но всъщност, това е само желанието да се наслади от всевъзможни източници.

Въпрос: Какво се подразбира под „връзката на еврейския народ с висшата сила“?

Отговор: Авраам е научил хората, как да постигат целта на живота си, общата програма на природата, ако в тях съществува това желание. Това е възможно, ако човек познава силата за отдаване, намираща се по-високо от нас. А да я постигнем е възможно, при условие, че изградим, помежду си отношения, които ще бъдат подобни на силата за отдаване. За това ни е необходимо да постигнем любовта към ближния, както към самия себе си, взаимната любов.

Според степента, в която помежду си, започнем да разкриваме такива сили на любов, на единство, на взаимно участие, в тях ще разкрием силата за отдаване.

Въпрос: Ако помежду си, установим отношение на любов, на взаимност, то в тях ще разкрием тази най-висша сила, с която, както казват еврейският народ е сключил съюз? Що за висша сила е това?

Отговор: Това е висшата сила на любовта и на отдаването, желанието да направиш добро на другите, според силата на своята любов. Народът, притежаващ връзката с такава висша сила, се нарича еврейски народ, июдеи (егуди), защото разбира, че е необходимо единство (ихуд) между нас самите и между нас, и висшата сила.

Силата за получаване ни е дадена с раждането и е огромна, именно в този народ, заради което той е наречен „най-упорит“. Но ние разбираме, че тази сила ни е необходима, само за да успеем с нейна помощ  да разкрием силата отдаване. Силата на егоизма гори в нас и ни разделя, един от друг, принуждавайки ни да търсим силата за отдаване, за съединение.

Следва продължение …

[150663]

От „Беседа за нов живот, № 484“, 25. 12. 2014

Filed under: Възпитание на децата, Егоизъм, Творец - No Comments→

Конгрес в Торонто. Беседа по време на трапезата

Въпрос: Как вие разбирате какво представлява Твореца?

Отговор: Не е възможно да разбереш какво е Твореца. Ние представляваме желание. Затова, онова което усещаме, ние можем да го разберем дотолкова, доколкото чувстваме и осъзнаваме своите желания. Желанието – е преди всичко. А след това и разумът възприема, мисли и оценява това, което усеща. По такъв начин, да опознаеш Твореца, без на Го усетиш, е невъзможно. А да усетиш Твореца –  не е нищо друго, освен да почувстваш нашата връзка помежду ни. Ние Го възприемаме като правилна връзка между нас, защото Той – това е ” бо – у – ре” (Боре), т.е. ”ела и виж”.

Извън мен Творец няма. Вярно възстановената връзка помежду ни дава разбиране за онова, което се намира в мен и се нарича Творец. Но това аз не го усещам, не го разбирам и не го знам. Това нещо е Ацмуто – моят първичен източник. Аз мога да го усетя в себе си само дотолкова, доколкото съм подобен Нему. Но аз усещам не Него, а своите поправяни свойства, които са подобни на Него и тях аз наричам ”Творец”.

Баал а-Сулам ни дава пример с тока. Ние не знаем, какво представлява електричеството, а виждаме и усещаме само неговите проявления: стрелката на прибора се отклонява, нещо свети, нагрява, охлажда и т.н. Но всъщност какво е това? Някаква неразбираема енергия. Тъй като всичко онова, което искаме да пипнем, усетим, видим или да измерим – това е проява в материята, а не самият източник, т.е. това вече е видоизменената материя.

Затова Творецът се нарича Боре (ела и виж). То е онова, което е в нас.

Въпрос: Тогава, как можем да персонифицираме неговата власт?

Отговор: В никакъв случай не трябва да се персонифицира и създава какъвто и да е образ! Това е най-страшната грешка. С това вие веднага се спускате до поклонение пред идолите и работите, не за да се поправите, а за да нарисувате нещо.

От беседата по време на трапезата в Торонто, 04.08.2014

[141358]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития, Творец - No Comments→

Filed under: Въпрос-отговор, Интервюта, Клипове, Творец, Учител и ученик - No Comments→

Съобщение: Известният учен Е. Флю се отрича от атеизма. Биологическо изследване на ДНК показало, че за възникване на живот трябва невероятно съчетание от множество различни фактори, което води до извода за участието на този, който може да твори. Абсурдно е да се твърди, че първият жив организъм е произлязъл от нежива материя, а после по пътя на еволюцията се е превърнал в създание с необичайна сложност.

Ф. Крик, разкривайки спиралната структура на ДНК молекулата, открива, че животът се явява резултат от някакво чудесно творение, иначе е невъзможно да се обясни удивително точното взаимодействие на огромно количество фактори, необходими за зараждане и развитие на живота.

М. Бехе, професор по биохимия: Биохимиците разкриха множество тайни на човешката клетка, но всички усилия за изучаване на живия организъм дават един резултат – „Творение“.

Ф. Колинз, генетик: Квантовият механизъм на неопределеността прави обкръжаващия свят непредсказуем в своето развитие и до края необясним. Бог управлява процесите на мирозданието, но с толкова тънки способи, които са неуловими за учените. Науката отваря вратата към осъзнаването на божественото влияние без намеса в съществуващите закони на природата.

Учените доказаха, че ако константата в природата се отличава само с 1%от настоящото, то не биха възникнали ни атоми, нито галактики. Неподдаващите се на обяснение подреденост и свързаност в строежа на Вселената и човека водят учените към вяра в Създателя.

Ако свещените текстове се възприемат не буквално, а като алегория, то противоречие между идеите на еволюцията и идеята за Бог няма. Самите закони за еволюцията са заложени от Бога.

Реплика: Науката ни води към осъзнаването на наличието на начало, причини, план на развитие, цели в Природата. Но учените нямат цялостната картина на мирозданието, включваща нашия свят като негова част. Затова съществува науката за действията на Твореца – Кабала. Религия няма, а има Природа – закони, свойства, взаимодействия, които могат да се разкрият и постигнат само в степента на подобие на тези свойства.

[113758]

Filed under: Творец - No Comments→

Въпрос: Вашето мнение за противопоставянето между Бог и Дявола?

Отговор: Аз обикновено не се докосвам до такива въпроси, затова само ще отбележа, че в цялата вселена съществува една действаща сила – Творец, от който произлиза всичко, всички струващи ни се противоположни сили и въздействия.

Всички взаимно противоположни съгласувани действия на тези сили произхождат от единната сила на Твореца, всичките те действат по една програма: да доведат хората до единствената цел – пълното разкриване на Твореца в тях самите, подобни на Него. За да постигнем това подобие с Твореца, Неговото въздействие се разбива на множество различни и противоположни въздействия. Разликата между тях се възприема от нас като различни, противоречащи си едни на други източници на сила.

Кабала ги свежда до ”Няма никой освен Него”. Тъкмо стремежът  всичко в света да се сведе към едно, в това число и себе си, със всичките ни желания, мисли, постъпки, към Единния Източник, се явяват като основно усилие на човека, който разкрива Твореца в това усилие – и открива, че в света съществува само една сила на любов и отдаване.

[104454]

Filed under: Въпрос-отговор, Творец - No Comments→

Европейски конгрес. Урок №2

Въпрос: Какво означава да разкриеш Твореца?

Отговор: Творец (Боре) означава: ”ела и виж” (бо – ре), т.е. разкрий.

А как може да се постигне това? Само чрез сближаване. Да допуснем, че имаме 10 различни човека. Ако постепенно изградите от тях един човек – като един човек с едно сърце, то стигате до там, че в обединението ставате единни, едно цяло. И тогава разкривате Твореца – ”ре”, означава ”разкриване”.

Тоест Творецът се разкрива в общото кли/ съсъд, в неговото ново свойство. Вие сами създавате Твореца, вие сами Го изграждате в себе си. От двадесет, тридесет хиляди точки – не е важен броят на точките, създавате едно единно цяло.

Ако допуснем, че от 40 човека образувате структурата ”като един” – това е Творецът. С други думи, съчетавате множеството в едно и то ви дава усещането за Твореца. Ние усещаме Твореца само в такъв вид и затова Той се нарича ”бо – ре”, Боре.

Всичко се усеща само в свойствата ни. Сега ние усещаме света в своите егоистични свойства. Но ако ги променим от разрушени, разбити свойства на интегрални, на едно, единно цяло, тогава ще усетим този интеграл, това единство. Тъкмо то се нарича Творец.

Въпрос: Разкриваме ли Твореца на 99%?

Отговор: Разкриваме Твореца, за да доставим удоволствие на всички, които се намират извън нас. Това може да се разкрие само в свойството отдаване и затова работим за връзка помежду си над егоизма на всеки от нас.

Когато всеки от нас се издига над себе си, излиза извън себе си, то се обединяваме в едно общо, единно духовно тяло, наричано ”парцуф”.

В него и разкриваме единството, което се нарича Творец.

От 2-ри урок на Европейския конгрес, 22.03.2013

[103502]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития, Творец - No Comments→

Усилието, което трябва да се приложи за излизане в духовния свят  –  извън човешките сили ли е? Това е равносилно на вдигaне на товар от един тон. Разбира се, че човек не е способен на това. Но ако той извика на помощ 50 приятели, то всеки ще повдигне по 20 килограма и това вече е реално и напълно възможно.

Ето така е подредена работата на Твореца. Това е направено нарочно, за да се стреми човек не към количество, а към качество: не просто да има голямо привличане към Твореца, а да има устремяване към Него, към Единната сила. Можеш да достигнеш Единната висша сила само ако съединиш няколко единици в едно разбиране. Затова съединяването ни настройва на вярната посока.

Човек напредва благодарение на поръчителството, отговорността един за друг, с това, че измерва грижата си за Твореца според грижата за приятелите си, противоположно на грижата за самия себе си, за своите роднини, за всичко, което се намира вътре в собственото му обкръжение. И тогава той няма да позволи на страничните си мисли да властват над него, а ако се появят, то е само за да направи изяснения и да ги отстрани от себе си.

Всичко е уредено така, че въобще не е възможно сам да направи нещо. И ако човек разкрие това, то от този миг започва неговото движение напред. Главното е, да усетиш собствената си слабост и необходимостта от помощта на околните. Тогава той ще е готов за взаимното поръчителство и ще даде друго определение за Твореца, за божествената сила, възприемайки я като обединение, единство подчинено на мнозинството, съединяващо се заедно.

От подготовка към урока, 20.02.2013 

[100989]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Творец - No Comments→

Въпрос: Все още не разбирам къде, на кое място се намира нашият свят и къде относно него се намира духовният, висш свят, и къде се намира Творецът?

Отговор: Всичко е много просто! Всичко, което е сътворено, е желанието за напълване, за наслаждение. Всичко, което то може да усети, усеща в себе си, в своите усещания. Докато желанието е егоистично, онова, което усеща, се нарича ”този свят”. Когато стане алтруистично, това, което усеща, се нарича ”висш или духовен свят”.

Желанието се състои от пет части, нива 0-1-2-3-4, големина на желанието, по количество и по качество. При това, колкото по-голямо е качеството, толкова по-малко е количеството – както в нашия свят: камъни колкото искаш, но скъпоценните са малко. В тези 4 вида желание човек усеща неодушевената, растителната, животинската природа, хората. Нулевата част – това съм самият аз, първоначалната точката на отчитане.

В самия център на желанието се намира ”Аз-ът”, от който човек усеща света – своето желание, но като съществуващо извън неговото ”Аз”. Обичайното усещане на света се нарича егоистично (потребителско). Къде се намира Творецът? – Там, където ”Аз -ът” Му освобождава място!

[101134]

Filed under: Възприемане на реалността, Въпрос-отговор, Духовна работа, Творец - No Comments→

Въпрос: Какво е Творецът? Какво означава Неговото величие, с което трябва да впечатля другарите си?

Отговор: Творец – това е свойството отдаване, любов, връзка, отказ от личните интереси. Постигането на тези свойства е първата стъпка по пътя към подобие с Твореца.

Сега виждаш ли Твореца, чувстваш ли го? Не! А защо? Защото това е едно от свойствата, което контролира всичко и прави всичко, но не разкрива себе си. Работата е в това, че в него няма лично проявление. Това не е такъв човек като теб, който заема място в пространството и иска всички да го забележат. А Творецът, напротив – това е обратно свойство. И затова Него сякаш го няма…

Искаш да разкриеш този празен въздух? За да направиш това, ти също трябва да се почувстваш малко „въздушен“.

От урок по статия на Рабаш, 26.10.2012

[91357]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Творец - No Comments→

Творец се нарича отношението на всички творения към мен. А аз къде Го разкривам? В своето отношение към тях!

Кога ще Го разкрия? Когато се отнасям към тях с любов и отдаване.

Тогава какво разбирам за тях? Че те са неразделни мои части, които са ми нужни и полезни. В света няма никой, който да ми навреди и да е мой враг.

Тоест откривам, че всички творения се отнасят към мен или с отдаване заради отдаването, което се нарича „Не прави на другия това, което е омразно на теб самия“, или с получаване заради отдаването, т.е. с любов към ближния като към самия себе си. И в действителност, това е проявление на Твореца към мен. Той просто обобщава всички тези отношения, като тяхна висша степен.

От урока по “Учение за Десетте Сфирот””, 08.08.2012

[86954]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Творец - No Comments→

Въпрос: Как мога да се отнасям към Твореца, ако Той е свойството отдаване?

Отговор: Наистина, какво е това свойство? Физическа сила? Нима мога да обичам силата на притегляне или да я ненавиждам? Да кажем, че тя може да ми харесва при условие, че ми причинява нещо хубаво. Но това не означава, че я обичам или ненавиждам. Аз осъзнавам, че това не е живо същество и се отнасям към нея съгласно своето усещане, съгласно изгодата, която получавам от нея.

Аз се наслаждавам от слънцето. Но нима го обичам? Какво е любовта към слънцето, в сравнение с любовта към растението, животното, човека?

Та как да се отнасям към Твореца? Преди всичко, за Него е казано: ”Аз своето АВАЯ не меня”, ”Висшата светлина се намира в абсолютен покой”, ”Добър и Творящ благо и на лоши, и на добри”, Творецът се отнася към нас с абсолютна любов.

От друга страна, наричат Твореца – Велик, Страшен и т.н. Цялото зло произлиза от Него, цялото добро – от Него. Говори се така противоречиво, че аз се обърквам.

Ако нещо е неизменно – това е лошо. Защо ни казват, че Творецът не се променя?

Баал а-Сулам ни обяснява в своето писмо №2, че ако бащата се отнася към сина си с абсолютна любов, той предизвиква в него ненавист, вместо любов. Понеже няма никаква реакция и синът вижда, че без значение как се отнася към баща си – бащата отвръща с абсолютна любов. Това не дава на сина възможност да развие любовта си, да се променя, да вижда взаимовръзката, да се доближат. Сякаш се намираш не пред живо същество, тъй като растението все пак реагира, животното – още повече, а още повече човек. Така положителните и отрицателните реакции дават възможност за взаимопроникване, а от тук се образува връзката, взаимното включване.

Но ако Творецът не се променя и е изцяло толкова Добър и Любящ, то какво мога да изпитвам към Него? Не мога да се сравнявам с Него. А щом не мога да се сравнявам, то Го оставям така, сякаш Той не съществува. Защо ми е да вземам под внимание нещо неизменно?

Това са много дълбоки разбирания, с които са се занимавали не само кабалистите. Но кабалистите са искали да кажат, че Творецът винаги е – „Ела и Виж”, така Го разкривам. Аз не разкривам самият Него, Неговата същност, а само формата, облечена в материя. И затова, когато Го разкривам в цялата Му пълнота, в пълната и съвършена форма, която може да бъде разкрита само от творението – тогава Го разкривам в Неговото отношение действително като Абсолют, Съвършен, Вечен, Добър и Творящ добро.

Но във всички останали мои състояния, според степента на собствената си неизправност, виждам доброто и злото от Негова страна, както е казано: ”всеки съди в зависимост от своята неизправност.” Тогава имам възможността да се обърна към Него в състоянията на своята неизправност и съответстващите поправяния, и да Го видя и добър, и зъл. Но след това трябва да вярвам в това, което говорят великите кабалисти, които са Го разкрили в истинския Му вид, че там е Той – абсолютно Добър и Творящ блага.

Трябва да съотнеса това със своите желания/келим така: в даден момент виждам Твореца един – доколкото те са поправени и повредени; а когато Го достигна на крайното стъпало на стълбата, ще Го разкрия като Добър, Носещ благо.

Тогава в мен вече няма противоречия, а имам само карта за напредък, където съм постигнал определено ниво в своите отношения с Твореца, и така осъзнавам, че се променям сам – и с това Творецът се променя в моите очи.

И благодаря на Твореца за това, че е създал тази стълба със стъпала на скритие, с помощта на която имам възможност да придобия връзка с Него. Иначе не мога да се свържа със Съвършения.

От урока по статия от книгата “Зоар”, 09.07.2012

[82488]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Творец - No Comments→

Конгрес ONE в Ню Джърси. Урок №3

Човечеството вече се развива десетки хиляди години. Накъде се движи то?

Ако съдим по природата, то виждаме, че тя се стреми към равновесие. Едно с друго се компенсират топло и студено, налягане и вакуум. Всички природни явления се стремят към балансиране на силите, към взаимно включване, доколкото това състояние е пропито с най-голям покой и постоянство, то е лишено от всякакво налягане и натиск. В крайна сметка, всичко достига равновесие.

От тук малко можем да разберем какво казват кабалистите за нашето състояние, за това, че трябва да постигнем равновесие с Твореца, с глобалната Природа. Тъй като Бог и Природата – всъщност са едно и също.

Какво означава това – да достигнем равновесие с Него? Творецът обладава свойството отдаване и любов – трябва да достигнем именно това, желаейки го или не. Творецът постояно ни въздейства, а вътре в нас ни задвижва ”моторът” на растящия егоизъм и затова всяка секунда се чувстваме все по-притиснати от обстоятелствата, все по-разбалансирани спрямо Твореца.

Това ни задължава да действаме и затова до сега в историята на нашето развитие сме се старали да компенсираме натиска с помощта на различни технологии, социални формации, навици, средства, които да ни защитят от жегата и студа, от натиска и промените и т.н.

И така, Природата е неизменна, константна, а ние постояно се развиваме отвътре, посредством променящата се верига на решимот, и нашето противопоставяне на Природата през цялото време се усилва.

Всички промени са вътре в нас. И нека ни се струва, че външният свят се изменя, като геологически и исторически епохи, поколения – каквото и да е там, всичко това се случва в нас. Проектираме тази реалност навън, независимо от това, че извън нас няма нищо. Човек е затворена „кутия” и картината на света се рисува вътре в нея, но той усеща тази картина сякаш се намира извън него.

По същия начин лещата на окото обръща изображението „с краката нагоре”. Окото възприема целия свят обърнат на обратно, а след това мозъкът го преобръща. Ако си сложим специални очила с такъв ефект, не след дълго мозъкът ще се приспособи и ще върне картината в правилното състояние.

Това илюстрира факта, че всички промени се извършват в мен, а не извън мен. И затова казваме: „Няма никой освен Него!” Съществува неизменна Сила, която ми въздейства. Тя е подготвила всички решимот и всичко, което разкривам всяка секунда от моя живот, в моя свят, в своята реалност, се явява тяхно следствие. Те „отговарят” за всичко, което мога да видя, чуя, опитам, усетя, да почувствам.

Трябва да се старая да помня това винаги: ако променям някого, то това е единствено себе си. Кабалистичната методика не е предназначена за поправка на света – с нейна помощ човек се самопоправя, поправя възприятието си.

И така, въпреки всеобщо разпространеното мнение, ако човек желае да встъпи в духовната картина, той трябва да префокусира своето виждане. На същия принцип са направени стерео изображенията (автостереограмите): за да ги разгледаме, трябва да префокусираме зрението си. Как да променим фокусировката, за да различим новия слой на реалността?

Това е просто: трябва да възприемаме света като действителност, управлявана от единната Сила. Всички промени се извършват посредством моите решимот. Всяка секунда се старая да осъзнавам тази ситуация, да разбирам, че винаги стоя пред една Сила, а в мен се пробужда решимо, противоположно на нея. Следователно всяка секунда от живота трябва да съм в равновесието, за което говорихме. Такъв е основният закон на реалността: без да гледам какво се пробужда в мен, изграждам себе си така, че да съм максимално подобен на Твореца и да не се различавам от Него по свойства.

Това е главното. Достигайки това стъпало на сегашния етап, се изкачвам на следващото. Така се уравновесявам с Твореца по всички параметри, на всичките 125 стъпала, напълно се уподобявам на Него и достигам абсолютен баланс.

Като цяло, схемата е проста: светът си остава все същият, но промените в мен всеки път ми го разкриват различен, и трябва да пребивавам в равновесдие с даващата Сила, която формира за мен настоящата картина.

От 3-ти урок на конгреса ONE в Ню Джърси, 12.05.2012

[77665]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Конгреси и събития, Творец - No Comments→

Творецът не е личност. Забранено е да си представяш каквото и да било в невеществения духовен свят! Тава е свят на качества, а не на сили, както в сегашните ни представи.

Днес си представяме силите във вид на физически сили. Сега за това няма да споря. Не искам да поправям това ниво на отношение към духовното, защото то, в крайна сметка, ни дава някакво усещане за полето.

Ние си представяме полето, неговата напрегнатост, неговите характеристики, отдалечаване или приближаване на силите, пропорционални на квадрата от разстоянието. Така се разпространяват различните физически полета. Това ни дава възможност да оперираме поне със съществуващото около нас в природата, в техниката. Затова засега можем да си представяме така духовните сили, духовното поле.

Но въобще, духовното поле – е качество, свойство. Дори не е сила. Но ние казваме: ”сила на получаване”, ”сила на отдаване”, ”сблъсък”, ”ударно проникване” и т.н., тоест оперираме със силите. Но след това ще усетим, че това са само две свойства, които по такъв начин си взаимодействат помежду си: свойството на Твореца и противоположното на Него, създадено от Него, свойство на творението. Те си взаимодействат, за да може между тях, между тези две свойства да възникне човека, съзнанието. Съзнанието – то всъщност е човекът.

Що се отнася до материята от нашия свят, можете да поговорим с който и да е специалист по квантова физика и той ще ви каже, че материя няма, даже няма никакви елементарни частици. Всичко се разтваря, превръща се в облак, изчезва в нищото, разтяга се като велурена кожа. Няма нито точки, нито сили, няма нищо, само мъглявини вместо онова, което ни се струваше по-рано като частици, намиращи се едновременно навсякъде. Т.е. физиците вече достигнаха до границите на физическия свят.

Затова не може да се говори за нещо образно. Тъкмо обратното, ще стигнем до там, че следващите ни постижения, които наричаме духовни, т.е. над егоизма, ще бъдат не образни, а качествени.

Като пример, кучето вижда света като петна от миризма. А ние ще възприемаме света не във вид на образи, а във вид на различни качества: повече егоизъм, по-малко егоизъм, голямо отдаване, по-малко отдаване, ударно взаимодействие, проникване и така нататък. Само като качества! В това се състои и Висшият свят. И себе си ще възприемаме като качества.

Дори днес ти би искал да видиш същността на човека, а не неговото тяло.

От виртуалния урок, 08.04.2012

[76635]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Творец - No Comments→

Европейски конгрес. Урок №3

Въпрос: Как да започна да усещам висшата сила?

Отговор: Започваме да усещаме висшата сила само дотолкова, доколкото можем да се настроим към нея в нашето единство. Сам не мога да я усетя.

Настройката трябва да бъде в съответствие с нея. Ако от себе си се настройвам към нея, това ще бъде егоистично настройване. Егото – ето това ще ме командва. Как да изляза от това състояние?

Необходимо ми е не само желание да изляза от себе си и да се издигна над себе си – това е индивидуално егоистично желание, което го има в милиони хора в нашия свят. Как да направя така, че да усетя самата тази сила, именно нея? За това трябва да ѝ се уподобя.

В природата съществува много прост закон: можеш да чувстваш някакво явление само в тази степен, в която се състоиш от него. Тоест, ако усещам нещо, чувам, виждам, чувствам на вкус, аромат – това е, защото в мен съществуват определени свойства, които ги има в това, което усещам. Трябва да има подобие на свойствата. Трябва да създам в себе си прибор, който да улавя съществуващите отвън честоти.

Да допуснем, че имаме радиоприемник. Какво правя, когато въртя копчето на радиоприемника? Настройвам го, генерирам в него определена вълна. И ако такава вълна се намира отвън, то антената я улавя по принципа на резонанса, подобието, и аз чувам звуци – моето ухо ги възприема.

Тоест трябва да създам в себе си приемник, в който ще има същите свойства, както в тази сила. Ако просто желая да изляза от себе си и да я усетя – нищо няма да постигна. Затова се събираме в група, където не просто желая да се издигна над себе си, а желая да се издигна над себе си в свойството отдаване, в свойството любов – това, което и се явява свойството на тази сила.

Желаещите да се издигнат над себе си, да излязат от себе си – са милиони. Но далеч още не са готови да чуят, че освен с подема над себе си, това може да се постигне и само със създаването на свойството отдаване в себе си… А това е възможно само в група, помежду си, когато се обединяваш с другите хора, на принципа “възлюби ближния…” – тогава ти започваш да ставаш подобен на нея и можеш да я усетиш.

От 3-я урок на Европейския конгрес, 24.03.2012

[73907]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития, Творец - No Comments→

Въпрос: Виждам духовния път като наполовина пълна чаша. Пълната половина е любов, а празната – омраза. Не трябва ли всеки от нас, преди всичко, да гледа пълната половина на чашата и да се впечатлява от това, което има. Може би това ще му помогне да се избави от много претенции и да напредне?

Отговор: Преди всичко, трябва да се впечатляваме от това, което Творецът прави с нас. Всъщност имаме такъв огромен кредит, който не сме заслужили – огромен тласък в напредъка, във всички възможности и условия. Главното е, че имаме желание, стремеж да напредваме – тъй като, всъщност, всичко това идва от Твореца.

Каквото и да се случи – Той няма да ни остави. Нямате представа колко добре Той работи върху нас – дори когато, на пръв поглед, ние не искаме това! Творецът прави така, че внезапно малко охладняваме към духовното, а след това отново връща желанието ни. И в резултат на това, ние сме разочаровани и крещим, критикуваме Го малко и отново го обичаме, отново сме готови да се съединим. Така Творецът си играе с нас, тъй като сами все още не правим нищо. Във всичко трябва да виждаме Неговата изкусна работа и, макар и малко, да бъдем благодарни.

От 4-я урок на конгреса в Арава, 24.02.2012

[71839]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития, Творец - No Comments→

Въпрос: Какво означава ”Да доставиш удоволствие на Твореца”?  Та нали Творец – това е свойството отдаване? На кого тогава доставям удоволствие?

Отговор: Така ти си представяш своя свят: във вид на образи, по отношение на които може да се прави нещо, получавайки от тях ответна реакция. Ти не чувстваш, че зад всичките тези фигури стои Творецът, че всички те са само образи, персонажи, които Той оживява, представя ги пред теб в милиарди кадри.

Свойството отдаване – това е Даващия. И ти изграждаш отношението си към човека не по външността му, а по качествата му, по неговите свойства и същност. В очите ти той е съставен от множество детайли, но как се проектира всичко това: в плът или в някакъв образ? Опитай се да си представиш образа на човека ”във въздуха”, а не в тяло. Извлечи от него всичко духовно – неговите желания, страсти и помисли – още повече, че те и без това не се намират в животинската плът. Абстрахирай се от тялото и се обърни към същността на човека.

А след това, по същия начин, се обърни към Твореца. Разликата между тях е в това, че същността на Твореца е съвършенна и всеобхватна, тя управлява всичко. Това е универсалната Сила на Природата, общия закон на Природата, нейния общ разум, който изцяло е добър и твори добро. Разумът е добър, а неговата производна Сила твори добро.

Не трябва да се объркваме с това, което се проявява пред погледа ни. Време е да преминем към същността на нещата. Тела няма, вечно в човека е неговата същност – с нея искам да установя връзка. Възможно е и тя да ми се представя като ”привидение”, но в действителност тя е безкрайна. Всички наши същности – това са различни страни на Малхут на света на Безкрайността. Обединявайки се, всички те с една дума се ”разпростират” по нея и в случая я изграждат, създават поправения съсъд.

Не забравяй: на групата трябва да се гледа със вътрешно зрение.

От урока ”Предисловие към Учението за Десетте Сфирот”, 14.02.2012

[69767]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Творец - No Comments→

Човек се ражда с предварително зададени свойства. За тях не му се търси отговорност, независимо от това, дали са лоши или добри, макар че там едва ли има нещо добро освен точката в сърцето, чакаща пробуждането си. В Тора е казано: „Мотивацията в сърцето на човека е лоша от детството му”.

Но така или иначе, всичките му свойства са комбинирани и предназначени за духовен подем. В този свят човек има само едно задължение – да се издигне от животинското на човешкото стъпало. И затова всичко, което той има, включително и духовната точка и външните материални качества, всичките му параметри, всичко, което го формира, е изградено, разбира се, само за да го устреми към целта. От тази цел, от тази финална точка на края на поправянето всичко се спуска тук и оттук всичко се издига обратно към този край на поправянето.

Безусловно, случайности няма. Всичко съответства единствено на тази висока задача. И затова към злото трябва да се отнасяме също както към доброто, приемайки всички неща като необходими компоненти, съединяващи се, за да се комбинират за нас във вечно и съвършено състояние.

Част от качествата си ние наследяваме от баща си и майка си, друга част ни дава възпитанието, по-нататък добавяме към тях качествата, получени от обкръжението, навиците, ставащи втора природа и т.н. Всичките те проникват в нас така, все едно с тях сме се родили.

Тук трябва да се разбира, че нищо не идва случайно, както си мислят хората в нашия свят. Напротив, всичко преминава през система, която последователно въздейства върху нас, съобразно програмата, съгласувана с общия комплекс от системни взаимодействия.

В този случай, за мен не е толкова важно какви именно фактори ме формират, дали родителите, дали връстниците в детската градина и училището, съседите, радиото и телевизията, книгите или още нещо.

Всъщност, с нас се случва следното: ние получаваме от Твореца точката на желанието, създадено като същност от нищото. По-нататък тази точка се подлага на различни въздействия от светлината, които Баал Сулам подразделя по нива: наследствени качества, вътрешноматъчни фактори, влияние на най-близкото обкръжение, влияние на обществото, навиците и т.н. Като цяло, всичките те идват от Твореца и така трябва да се отнасяме към тях.

Следва въпрос: каква задача е възложена на мен самия? Започвам да разбирам, че всичко в моя живот произтича от един единствен Източник, който се облича в различни одеяния. Всъщност, това не са одеяния, те само ми се представят като такива, а в действителност това е същата онази висша светлина, преминала през различни филтри и рисуваща в моето възприятие различни образи, които формират за мен картината на света, включваща неживата, растителната, животинската природа и хората. Посредством това Творецът постоянно ме „разтърсва”, тласкайки ме напред.

И така, когато човекът събере всичките тези видове въздействия заедно, свързвайки ги с правилната цел, тогава той взаимодейства с Твореца.

От урока по статията “Свобода на волята”, 22.12.2011

[63989]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Свобода на волята, Творец - No Comments→

Международен конгрес “Арвут”. Урок №4

Научаваме от собствен опит и от разказите на кабалистите, че няма друга сила в света освен Твореца, който управлява всичко. Разликата между нас и Твореца е огромна. Той е абсолютно противоположен на нас. Ние изцяло сме съставени от желание за получаване за себе си, да се наслаждаваме. Да привлечем към себе си всичко, което е възможно – това е нашата природата.

Той, напротив, е желание да отдава, да наслаждава другите – това е Неговата природа. А целта на творението, поставена от Него е да ни доведе до точно такова състояние, като  Неговото – съвършено, вечно, по-висше от което няма.

Отношенията между човека и Твореца са като между малко дете и родителите му. Ако родителят иска да научи детето да ходи, той му показва как да го направи. Поставя го на пода, поддържайки го, за да застане здраво на крачетата си, а след това се отдръпва. И бебето стои по средата – вече може да стои, но не и да ходи! И затова плаче и не знае накъде да върви.

То е объркано, страхувайки се, че всички са го изоставили. И не осъзнава, че са го оставили, за да направи крачка напред! Но независимо от всичко, ние сме принудени да постъпим така , иначе детето няма да се научи да ходи.

И то прави стъпка напред,  а ние веднага  го хващаме. Нека направи само една крачка! То сякаш ще падне напред – и преди да падне, ние го хващаме. Отново го оставяме здраво на земята и отново се отдръпваме. А то отново се люлее и не разбира какво да прави. Но няма изход – или ще падне на същото място, или все пак ще направи крачка,  като че ли пада напред . И тогава ние отново го подхващаме.

И така отново и отново, то все пак  се учи  да прави самостоятелни стъпки, задържайки се на краката си, отначало като се държи за нещо, а след това бавно започва да ходи.

Нашият свят е отпечатък на духовния свят. Той е направен вътре в егоизма ни, но всички негови действия отразяват действията на духовния свят, но в обратна форма. И така, с този пример, ние можем да разберем какво се случва с нас в живота ни и по какъв начин висшата сила, срещу която всеки от нас се намира, във всеки миг ни учи как да вървим напред, за да преодолеем  цялата дистанция, която ни разделя от Твореца.

От една страна, това разстояние е огромно. И всеки път ние се чувстваме като дете, което не разбира какво се случва и защо това му се случва – къде е подкрепата и защо са го изоставили. Защо изведнъж , след доброто състояние идва такова лошо?

Но ако ние правилно възприемем поведението на Твореца и знаем как да го използваме правилно, то приемаме тези не особено приятни състояния с любов и радост, разбирайки, че именно благодарение на тях, ние израстваме.

От 4-я урок от международния конгрес “Аравут”, 07.12.2011

[63571]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития, Творец - No Comments→

Въпрос: Какво означава това –  да бъда като Твореца?

Отговор: Казано е: “Както Той е милостив – бъди и ти милостив, както Той е милосърден – бъди и ти  милосърден“.

Ние трябва постепенно да разкрием във връзката помежду ни какво означава да бъдем като Твореца. Ние нямаме други примери. Творецът не ни позволява да Го усетим, не ни изпраща фотографии, снимки или документални филми за себе си. Ние нямаме нищо, с изключение на възможността, да си Го представим, на базата на живота си.

И тези, които вече разбраха Твореца казват, че Неговият пример в живота ни и най-близката до него форма – е съединението с група от другари, специални отношения, към които ни насочват статиите за групата.

От урока по статия на Рабаш, 14.12.2011

[63383]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Творец - No Comments→