Творецът е висшият общ закон на природата. В Тора се описва как Мойсей вика, обръщайки се към Твореца, но няма към кого да се обърне – това се нарича „глас в пустинята“.

Обикновено, ние просто предаваме вътрешните си представи, впечатления и взаимоотношения на Твореца точно така както, да допуснем, своето раздразнение на лошо работещия компютър.

Но всъщност, висшата сила е неизменният закон на природата. Така е и казано: „Дал е закон и не се изменя“. Затова няма към кого да се обърнем, освен към себе си!

Съществува неизменима програма вътре в която се намираме и в която трябва да работим. В противен случай ще се борим, докато не стигнем до осъзнаването как да продължим напред.

Нищо няма да се промени към по-добро, ако не работим над себе си, за да достигнем до добра връзка с другите, с всички! Няма да ни помогнат нито добрите отношения в семейството, нито дори в народа ни. Егоистичните съюзи тук няма да помогнат, те трябва да бъдат напълно алтруистични.

Трябва да действаме извън себе си, извън всякакви егоистични сметки, поддържайки с всички само алтруистична връзка.

От Тв програмата „Тайната на вечната книга“, 25.02.2015

[163644]

Filed under: Духовна работа, Творец, Тора - No Comments→

Въпрос: Защо само науката кабала дава отговор на въпроса за смисъла на живота?

Отговор: Ние търсим отговора в ясна, научна форма, а не вярваме на нечии твърдения, написани в някакви книги. Трябва сами да стигнем до отговора.

Науката кабала е изградена върху ясни постижения, както е казано, „в съдията няма повече от това, което виждат очите му”. Постижението е най-ясното разбиране на човека. Така трябва да бъде.

Потапяйки се в мъдростта на кабала, ние придобиваме научни инструменти за изследване и разкриваме всичко до такава степен, че изобщо не се съмняваме в това. Но проблемът в науката кабала е в това, че аз разкривам в себе си такива инструменти, възможности, свойства, с помощта на които мога да разкрия Твореца, мрежата, свързваща цялото творение, висшия свят.

Аз живея в два свята: тялото ми живее в този свят и заедно с това усещам висшата реалност. Това го усещам само доколкото го постигам. И всеки, който желае да усети същото, трябва да премине този път: да се учи, да изпълнява упражнения и тогава постепенно ще влезе в разкриване на същата висша реалност.

Въпрос: През цялото време говорите за разкритие: разкриване на всеобхватната сила, единствения закон, действащ в природата. Излиза, че има нещо, което и сега съществува, но аз не го усещам? Какво означава да разкрия?

Отговор: Има много явления,за които ти е известно, но не ги усещаш. Нима възприемаш радиовълните? Не. Около нас протичат множество явления, но ние не ги възприемаме. Ние сме построили различни уреди, с помощта на които можем да открием тези или други явления.

Но в науката кабала не можем да създадем външни уреди, сами трябва да се променим вътрешно, защото нашето възприемане, нашият мозък и чувства са ограничени и трябва да ги разширим.

Трябва да разкрием тази обща сила на природата, наречена „Творец”. „Творец” / на иврит „Боре”/ означава „Ела”/”Бо” и „Виж”/”Ре”, тъй като трябва достигнем състояние, в което да Го видим, т.е. да разкрием, да постигнем.

Въпрос: След като достигна това разкритие, висшата реалност, какво трябва да правя?

Отговор: Самото разкритие те задължава. По същия начин, както всяко разкритие в този свят те задължава да се отнасяш по друг начин, защото ти сам се променяш в съответствие с него – ти се изпълваш с ново знание, усещане.

Въпрос: Но с какво ме напълва разкриването на висшата реалност, Творецът?

Отговор: Ти усещаш, че се напълваш с любов към ближния. Така разкриването на Твореца напълва човека. Това е огромно изменение, което претърпява човекът. Защото „възлюби ближния като себе си” е законът за поръчителството – това е всеобщият закон на висшата реалност и ние трябва да се издигнем до него и да съществуваме в него.

От програмата на радиостанция 103FM. 18.01.2015

[156190]

Filed under: Възприемане на реалността, Кабала, Творец - No Comments→

Въпрос: В науката кабала се говори за единствената сила, която свързва в себе си всички природни сили в един закон, управляващ цялата система на мирозданието, цялата тази игра, наречена наш живот. Какво представлява този закон? Как се усеща той когато човек започне да го разбира?

Отговор: Този универсален закон се нарича „поръчителство”. Всички части на природата – нежива, растителна, животинска и човешка, всички сили, цялата природа, е напълно и изцяло свързана в една система, и всички нейни части се поддържат една друга до такава степен, че изграждат съвършена форма.

Въпрос: Този закон действа ли и на човешко ниво?

Отговор: Да, но проблемът е, че човечеството трябва да запълни своята ниша. Това направено е умишлено – за да достигнем нивото на единствената сила и да станем нейни партньори.

Тази единствена сила включва в себе си цялата реалност, всички времена, всички светове, по-високо е от времето, пространството, движението, по-високо от нашето осъзнаване, огромна сфера, в която действа само една сила. Сила, която можем не само да разкрием, но и да се издигнем на нейното ниво.

Тази цел ние трябва да постигнем тук, в нашия живот. Тогава се освобождаваме от всички ограничения на времето, движението и пространството, от живота и смъртта – за нас това не съществува. Постигаме истината за своя свят приживе.

От програмата на радиостанция 103FM, 18.01.2015

[156187]

Filed under: Поръчителство, Творец - No Comments→

Въпрос: Понякога казваме, че Творецът е в мен, а друг път – че Творецът е във връзката между нас. Как да свържем тези две понятия?

Отговор: Тук няма никаква дилема. Как мога да намеря Твореца? Как мога да видя себе си и да измеря, какъв съм аз: добър, лош, силен, слаб? Затова ми трябва нещо извън мен – еталон , спрямо който мога да се сравня.

За това трябва да усетя някакви други свойства, т.е. хора извън мен, и да се променя относно тях. За да се ориентирам правилно, са ми необходими близки, далечни, ненавистници, доброжелатели, противници,  т.е. цялото човечество.

При това не ми стига само една мишена, за да попадна в някаква цел. Трябва правилно да се настроя за връзка с Твореца, когато ми трябва всичко: неживата, растителната, животинската природа и цялото човечество. Ако си поставя целта така, че да вървя по абсолютно правилния, по добрия път, тогава точно на този път ще видя Твореца.

Всички тези свойства се намират в мен, и само чрез доброто отношение към тях, ще се настроя да видя Твореца, защото Творецът е съвкупност от цялата доброта, любов и отдаване.

Въпрос: Когато говорите за правилна настройка, веднага си представям цялото човечество, цялата природа, камъни, небеса, космос. Изпълнима ли е тази задача?

Отговор: Правилната настройка се извършва много просто. Ти трябва да убедиш всички свои вътрешни свойства: неживи, растителни, животински и човешки, които представляват твоята обкръжаваща природа, в това, че само животът във взаимна любов е най-добрата възможност за съществуване.

Ако ти ги убедиш в това, т.е. поправиш свойствата си, които ти изглеждат, че съществуват извън теб, значи си достигнал това състояние.

Въпрос: Така ли ще мога да работя с всеки, който ми изглежда като враг?

Отговор: Врагът най-точно ти показва всичките ти отрицателни свойства. Това се нарича „помощ срещу теб”, така напредваме.

В действителност всичко е много просто, само ако правилно се настроиш и се стараеш да не изпаднеш от тази настройка.

Въпрос: В Тора е казано: ако някой дойде да те убие, ти го убий пръв. Как да стане това?

Отговор: Когато откриеш в себе си такова свойство, с което по никакъв начин не можеш да се пребориш, въпреки че по всички признаци, описани в Тора, ти го обкръжаваш с любов, разбиране, единение с него, и виждаш, че все едно, то е непоправимо – ти си длъжен да го „убиеш”.

Това се явява и неговото поправяне. Чрез този метод на поправяне убиваш това свойство в себе си, защото до такава степен не си в състояние да го преработиш, че то въстава срещу теб.

От ТВ програмата „Тайната на вечната Книга”, 08.10.2014

[156021]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Творец, Тора - No Comments→

Въпрос: Винаги съм чувствал, че има някаква висша сила, която движи всичко. Но не я усещаме явно и не всички чувстват, че тя съществува. Какво става? Защо не е разкрита? Скрива ли се тя от нас?

Отговор: Написано е: “Творецът се скрива”. Но проблемът е в това, че трябва да съответстваме на разкриването на тази висша сила, на Твореца.

От всички форми на природата, в които живеем, възприемаме една малка част, малък фрагмент от цялото, според това, колко влиза в нашите пет сетивни органа – зрение, слух, вкус, обоняние, осезание.

Разширявайки диапазона на тези сетивни органи с помощта на различни уреди, усещаме доста повече – виждаме на по-далечни разстояния, чуваме в други диапазони на вълните, примерно с радио и т.н.

За да уловим висшата сила, Твореца, е необходимо да разширим нашия съсъд за възприемане, иначе няма да я разпознаем. Около нас има много природни явления, които не можем да разберем.

Затова има методика, наречена “наука кабала” (кабала от думата “получаване”), която ни помага да разкрием висшата сила. Нарича се и “тайна наука”, защото това, което е било скрито преди нашите занятия с тази методика, се разкрива.

Когато човек се занимава с науката кабала, тя разширява неговите сетивни органи в правилна посока за разкриване на Твореца, висшата сила. Човекът започва да я усеща и тогава всички негови въпроси се разрешават. Той разбира за какво живее, как правилно да живее, какво може да постигне в този живот и животът му започва да става щастлив, защото вече не прилича на нещастен слепец, намиращ се в пълен мрак.

От програмата на радиостанция 103 FM, 18.01.2015

[155754]

Filed under: Възприемане на реалността, Кабала, Творец - No Comments→

Въпрос: Вие казвате, че в наше време всеки човек е длъжен да стане кабалист, както е казано: „Всички ще Ме познаят, от малък до голям и Домът Ми, ще се нарече Дом на Молитва за всички народи“. Какво означава да бъдеш кабалист?

Отговор: Всеки човек трябва да постигне разкриването на Твореца, на висшата сила.

Въпрос: Какво е „висша сила“?

Отговор: Това е общата сила на природата. Сега не я разкриваме, понеже действаме съгласно само един сетивен орган, желанието да се насладим.

Въпрос: Можем ли да разкрием тази сила по научен път?

Отговор: От всички наблюдения в нашите сетивни органи (зрение, слух, вкус, обоняние, осезание), ние създаваме земните науки. Но в науката кабала се крият най-богатите знания, тъй като в нея разкриваме не просто обкръжаващите ни явления, а самият източник на живот.

И тогава ще можем да отговорим на въпроса: от къде, защо и за какво, заради каква цел ни е създала висшата сила, какво сме преминали в живота си от момента на нашето създаване до днес, какво ни предстои. Можем да разкрием целия път, който е сега пред нас и да видим къде е възможно нещо да нарушим и как да го поправим.

Въпрос: Говорейки за източника на живот имате предвид само създаването на света или случващото се в моя всекидневен живот? Какво означава да разкрием източника на живот?

Отговор: Човек, който разкрива, че е свързан с висшата сила вижда доколко висшето управление въздейства на цялото човечество, на цялото обкръжение, на семейството му и на него самия, и в този случай ще може правилно да организира своя живот.

От програмата на радиостанция 103 FM, 18.01.2015

[155824]

Filed under: Разпространение на методиката, Творец - No Comments→

Цялата работа по духовното поправяне се състои в това, да се иска от Твореца сили за  поправяне на егото. Постоянното обръщане към Твореца за поправяне на егоизма, се нарича молитва.

[153250]

Filed under: Клипове, Молитва, Творец - No Comments→

Казано е: „Вземете на заем от Мен, а после ще върнете“. Творецът иска да ни даде знания, сили, възможности, при едно условие: да Му се доверим, като малките деца, да Го хванем за ръката и да тръгнем след Него към Великата цел…

[153730]

Filed under: Духовна работа, Зоар, Клипове, Творец - No Comments→

Безсмислено търсене

Въпрос: Всеки от нас, поне веднъж на някакъв етап в живота си, си е задавал въпроси за Бога. Когато настъпи беда, когато ни притиска отчаяние, ние инстинктивно търсим Неговата помощ и се обръщаме към Него. И от друга страна оставаме опустошени, не намирайки контакт с Него.

Някои търсения на Бог дават сила, други виждат в тях проявление на слабост, но така или иначе този въпрос, както и отношението към него, играят ключова роля за човека в частност и за човечеството по-специално.

Според вас съществува ли в нас връзка с Бога? Свързва ли се Той по някакъв начин с нас?

Отговор: Темата е много сложна. Струва ни се, че трябва да бъде проста, интимна, лаконична, но в действителност е точно обратното.

Можем да кажем: „Ако има Бог, той ще ни се покаже. Защо Висшата сила ни ражда и развива, а в същото време отхвърля, отстранява и не показа публично своята загриженост.

Нашият живот ни показва, че ако има Бог, той ни е отхвърлил: „Правете каквото искате”. Това не подхожда на висшата, съвършена Сила. Защо тя да не ни се разкрие и да ни каже как да живеем? Защо не ни обучава в тайните на щастието?

Нали ако тя съществува, всичко в мен произхожда от нея. Въпреки това, имайки възможност да се върна обратно, бих променил всичко в собствения си живот и обкръжение…

Ако Бог очаква от нас правилно да устроим своя живот, в крайна сметка следва да ни обясни какво се разбира под правилно устройство. Да ни обясни каква е целта на живота, за какво живеем в този свят, от къде идваме и отиваме ли някъде? Причината за раждането, причината за смъртта, причината за това, което се случва между нас – всичко това остава без отговор.

Виждаме как нашият свят се спуска все по-ниско, докато хората не се разбират без Бог или го търсят във всички религии и вярвания. От зората на света Той остава скрит зад завесата на невежеството.

Възможно ли е този зов да е безперспективен? Защо ми е да му се отдам? Защо да хабя сили, ако за хиляди години съществуване на човешката цивилизация ние така и не сме се срещнали с Бога? Може да вярваме във всичко, но къде е ясното постижение, проявяващо се в усещане? Къде е реалният контакт – материален или вътрешен, рационален или духовен?

В последно време по подобен начин търсихме извънземни цивилизации. А днес вече не сме уверени, както преди, че тяхното съществуване е реално. Изяснявайки, че на Земята има уникални условия, които е възможно да не съществуват никъде другаде във Вселената – единствен по рода си комплекс от фактори, обезпечаващи нашето съществуване. Идеята е, че ако този набор е бил различен, ние бихме съществували по друг начин. Обаче никъде не намираме никаква друга форма на живот. Още

Filed under: Творец - 1 Comment →

Въпрос: Най-вълнуващият въпрос за човека е: ”Какво е Творецът, който се разпорежда с целия ни живот?” Само няколко избрани хора, през цялата история на човечеството, са могли да разкрият Твореца. Как да се направи така, че повече хора да могат да постигнат висшата сила и да се насладят на това разкритие?

Отговор: Творецът е разкрит за всички, но за да Го усетим, трябва да променим природата си. Затова е и казано, че „не всеки, който пожелае да разкрие Твореца, може да го направи”. За това е необходима сериозна работа.

Въпрос: Какво е това Творец? Всеки народ си Го представя по своему. Тора Го описва ту като такъв, който ни се сърди, ту като любещ и милосърден. Има ли Творецът някакъв образ или характер, по който да прилича на нас?

Отговор: Преди всичко, трябва да си изясним какво е нашето възприемане на реалността. Нали ако усещаме някакво явление, това съвсем не означава, че то в действителност съществува извън нас. Ако вече съществува, възможно е да е в друг вид, а не така, както ни се представя .

Сега виждаме някаква картина на света, но ако обладавахме други свойства, бихме усещали тази реалност в съвсем друг вид. Тя цялата се представя само вътре в нашите сетивни органи.

Всеки човек има зрение, слух, обоняние, вкус и осезание. Най-важните са зрението и слухът. Чрез тези сетивни органи на възприятие улавяме и изграждаме картината на реалността. Тя се определя от нашите собствени свойства.

Ако в нас не са заложени модели за възприятие, определени свойства, не бихме усещали реалността. И обратно, възможно е около нас да има множество допълнителни форми в различни измерения, а не само в триизмерното пространство.

На нас ни се струва, че се намира стена, зад която няма нищо, а в действителност, редом с нас могат да съществуват цели светове, напълнени с всевъзможни обитатели, но ние нищо да не знаем. Тези светове не ни засягат, не се улавят с нашите сетивни органи и затова за нас те сякаш не съществуват.

От цялото безкрайно многообразие на форми и светове за нас съществува само този свят. Тъй като улавяме само него от цялата безкрайна реалност.

Творецът е висшата сила, която се намира над нас, т.е. по-силна е от нас, по-могъща, по-умна. Как тогава да Го уловим? Нали ако дори Го почувстваме, това става само в собствените ни свойства?

Първият етап е да се насочим към възприемането на висшата сила. Затова трябва да променим свойствата си – да придобием допълнителни органи за възприятие, позволяващи улавянето на Твореца.

След като Го усетя, от този момент и нататък, аз продължавам да подобрявам и усъвършенствам свойствата си, за да мога все по-добре да улавям Твореца, да Го усещам, разбирам, докато не Го постигна изцяло и напълно.

От 516-а беседа за новия живот, 05.02.2015

[153813]

Filed under: Възприемане на реалността, Творец - No Comments→

На сърцето не можеш да заповядваш

Началото е в постинг Боговете на нашето време, ч.1

В света има много наставници, всеки от които устремява своето паство към божество от един или друг род. Те са навсякъде – в религиите, в различните практики от типа йога, във вярванията на южноамериканските индианци…

Към тях следва да добавим психолозите от различни школи и направления, а също новите концепции, проявяващи се през последните петдесет години.

Но, изследвайки този спектър, видях по мое време, че на сърце ми е друго и не може да се сближи с техните богове.

Струваше ми се, че Бог е необходимо да се « обрисува», да се формира в себе си, а ми предлагаха нещо изкуствено, изискващо от човека спазване на различни външни условия, било то физически действия, словесни “мантри”, танци, особен хранителен режим, особено дишане, особен начин на живот и др. Всичко това се отнася до нашето съществуване в материалния свят и не мога да го приема.

Преминавайки през “много ръце”, така и не повярвах на никого. Почувствах, че това няма да ме напълни. Една-две срещи са достатъчни, за да направя този извод. Отначало откриваш новото и то леко те обърква, подхваща те, увлича те, но последвалия анализ и проверка откриват, че не ти е по сърце.

Наука на науките

В резултат на това, стигнах до науката кабала и веднага почувствах, че тя говори за това, пред което моето сърце капитулира. Тук наистина мога да намеря контакт с Бога, с други думи, с Висшата сила, при това самата тази, която съм търсил.

Науката кабала определя Бога по следния начин: “Няма никой освен Него”, “Добър и Творящ добро”, “Напълващ света”. Той е всичко и човек придобива възможност да Го постигне, съгласно закона за подобие на свойствата, но само при условие, ако се издигне до Неговата природа.

Казано по друг начин, можеш да Го разкриваш само в степента на своето равенство на подобието с Него.

Бях на 33 години, когато открих за себе си науката кабала. Преди се занимавах професионално с научна дейност и видях, че кабалистичната методика съответства на традиционната наука, също на психологията и философията. Кабала обхваща всички сериозни, солидни концепции и постижения на човека в този свят и правилно ги използва.

Като цяло, кабалистичната методика е научна, базира се на емпиричното наблюдение: “Можеш да се ръководиш само от това, което виждаш”, “Което не разкрием, това няма да познаем по име и по дума”.

Тук няма вяра, в общоприетото разбиране на тази дума. Всичко е обусловено от постижението, а постижението е максимално ясно, дълбоко и достоверно знание, което придобивам.

Готовност за промени в себе си

Въпрос: И все пак, може ли да се установи връзка с Бог без методика?

Отговор: Не. Точно обратно, цялата кабалистична методика е предназначена за това, да установи връзка с Него.

Въпрос: Но, нали е казано, че Бог пряко е говорил с Авраам?

Отговор: За да разберем първоизточниците, е необходимо първо да се научи езика, на който са написани. Имам предвид, не иврит, а така наречения “език на клоните”. Човек трябва да промени вътрешните си свойства, своето отношение към живота, към обкръжението. Необходимо е да приема целия свят като средство за промяната в себе си: “Всички са създадени за мен, за да се изменя с тяхната помощ, съобразно Бога”.

И ето тогава, правилно използвайки целия свят, постепенно  уподобявам на Бог своите желания, свойства, устремления и ще вляза в контакт с Него.

И обратно, ако връзката с Него не се базира на вътрешни промени, то тя е мнима, въображаема.

Защото живеем в свят, подчиняващ се на твърди закони. И общият закон на Вселената се нарича “Закон за подобие на свойствата” – способен съм да възприема всяко нещо, в което и да е, от петте си усещания или извън тях, в “шестото чувство”, само ако то е подобно с нещо на усещаното явление. Аз улавям всичко и всекиго, а този външен фактор ме усеща само в този случай, когато имаме, макар и отчасти обща природа с него.

Но не всички са готови за това. Мнозина биха били готови да разкрият Бог, понеже това ще открие целта за тях и ще измени целия им живот, ще покаже какво е добро и какво е лошо в него. Ще се промени цялата скала с техните приоритети, ще се прояви резултата на техния живот в този свят…

Но кога делото ще достигне реалната равносметка на изискваните усилия за това? Защото 99 процента се завръщат към обикновения живот и едва единици продължават пътя, докато не достигнат подобието на свойствата, разкривайки така Твореца.

Тогава, накрая, аз и Той се оказваме заедно.

Следователно, има Бог. Наистина съществува Висша сила, властваща над всичко. На всеки от нас е предоставила възможност да опознае, да разбере себе си, по пътя на промяна на собствената природа. Програмата за това изменение се нарича “науката кабала“.

От 515-та беседа за нов живот, 05.02.2015

[153972]

Filed under: Език на кабала, Творец - 1 Comment →

Въпрос: Да допуснем, че мога да си представя, че всичко, което се случва с мен идва от Твореца. Но как да се съглася, че всичко изхождащо от Него е добро, защото в основата на живота ми възникват неприятности?

Отговор: Това е доказателство, че ти не си подобен на висшата сила и се отличаваш от нея по свойства. Очевидно онова, което ти изглежда лошо, Творецът счита за добро. Цялото зло, което ти донася, Той смята за добро.

Творецът не може да ти направи нищо лошо, защото Той е изначално добър и дарява добро. Очевидно ти просто не разбираш какво прави Той с теб.

Купувам на сина си цяла библиотека всевъзможни сериозни, класически книги. А той ми казва:”Аз не искам това! Защо не си ми купил компютър? Искам да играя в интернет”: По този начин съм му направил лошо от негова гледна точка.

От моя страна това е хубаво, а от негова – лошо. От него се изисква да се поправи и да види, че за него е хубаво това, което е подарено от баща му. Ето така и ние, ако се променим, ще почувстваме, че животът ни е пълен с добро.

Творецът през цялото време разговаря с мен, обгрижва ме, изпраща ми само добро. Но аз не виждам нито това, че Той устройва всичко, нито това, което е добро. Над тези две точки трябва да работя, за да усетя, че няма никого освен Него, добрия и творящ благо, че съм потънал в добрия облак през целия си живот.

Изобщо няма никого повече: само аз и Творецът, напълващ мен и всичко наоколо – целия свят.

Въпрос: Това самовнушение ли е? Тъй като засега аз се усещам в злия облак.

Отговор: Това не е самовнушение, а формиране на себе си. Необходимо ми е да достигна същите свойства, като у Твореца и тогава ще почувствам Неговото въздействие като добро и благоприятно.

Неговото свойство е отдаване и любов, а моето, обратно – получаване. Ако достигна отдаване и любов извън своя егоизъм и бъда готов да отдам на целия свят каквото мога, означава в крайна сметка, че отдавам на Твореца. Защото вече разбирам, че този свят не съществува, а е само видимата за мен външна обвивка на Твореца.

Ако отдавам на света и се старая да го приведа в същата тази добра форма, с това връщам на Твореца доброто, което Той ми дава. По такъв начин ние с Него сме равни и започваме да се усещаме един друг. Творецът ме е усещал и по-рано, но сега и аз Го усещам.

Започвам да Го забелязвам във всички действия, във всичко, което получавам и чувствам. Виждам, че във всичко действа Той; една сила, една мисъл, която през цялото време работи над мен и постепенно ме приближава към себе си все повече и повече. Така напредвам. В света оставаме аз и Творецът, и няма никого освен нас.

Въпрос: Творецът мисъл ли е?

Отговор: Творецът е мисъл и желание, но само за това, че аз Го разкривам и възприемам в такъв вид според свойствата си. А какво още има в Него освен това, ще поговорим после…

От 516-а беседа за новия живот, 05.02.2015

[154167]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Творец - No Comments→

Въпрос: Творецът говори с мен сякаш на китайски език, а аз се уча как да преведа Неговите думи ли?

Отговор: Ако е на китайски език, ние поне чуваме казаното. А Творецът дори не го чуваме. Не ни се струва, че целият свят – това е езикът на Твореца.

Мислим, че светът си се върти от само-себе си, по своите си закони. Някой ни е обидил, развикал ни се е, а друг е направил нещо добро за нас – всичко това не го възприемаме като въздействие на висшата сила, освен която нищо друго не съществува.

Целият свят се занимава с проблемите в политиката като малчугани, които играят в пясъчника и вечно се карат едни с други. Но ако искам да разбера за какво говори Творецът, трябва да си представя, че всичко случващо се в живота ми идва от Твореца. Съществуваме само двамата: аз и Творецът.

Това ще бъде началото на правилното ми възприемане на реалността. Все още не я долавям, но именно така мога да се удържа за края на нишката, водеща към истината. Освен тази точка на единственост на Твореца, за която сега се държа, няма нищо друго – няма никой друг, освен Него.

Това е най-първата точка, от която започвам да Го разбирам: извън мен съществува само Творецът, една сила, една власт, едно желание. А вътре в мен всичко е създадено също от Твореца, освен желанието да Го позная.

А дори и това желание да позная Твореца също е създадено от Него. Но вътре в него Той ми е оставил свобода на избора, която трябва да развия. И тогава ще стана свободен човек, т.е. създание с име Адам, което означава „подобен“ (доме) на Твореца.

Въпрос: Как така – а всички тези хора около мен?

Отговор: Няма никакви хора – всичко това е само Творецът. Това е изходна точка за правилно възприемане на реалността, чрез която мога да видя пътя. А след това ще ми се наложи да превъзмогна различни препятствия и проблеми, фокусирайки погледа си все повече върху Твореца, строейки с Него все по-дълбоки взаимоотношения, за да разбера как Той говори с мен.

Той нарочно ме обърква, за да мога по-дълбоко да проникна в Него и да разбера Неговите свойства, метода Му. Впивам всичко това от Него и по този начин изграждам себе си по подобие на Него.

От 516 беседа за новия живот, 05.02.2015

[154031]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Творец - No Comments→

Въпрос: Кой е Творецът? Той ми е съвършено непознат.

Отговор: Ние не усещаме Твореца и затова са ни необходими обясненията, които ни дава науката кабала. Да усетиш Твореца може само при изпълнение на условията на закона за съответствие на формите. Тоест, трябва да придобием форма, подобна на висшата сила, да придобием същите свойства като Твореца.

Свойството на Твореца е абсолютното добро, любов, даряване, което се нарича с една дума „отдаване“. Творецът е готов да отдаде всичко на всеки. Ние притежаваме противоположната природа и искаме да получим всичко, което е полезно за нас, от всички и колкото се може повече.

Всеки ден в нас се събуждат нови желания и във всеки миг искаме нещо ново: едно, второ, трето. В това се състои целият ни живот, всяка секунда да преследваме нови наслаждения. И затова нашият орган за възприемане, се нарича, в общи линии, желание за получаване, за наслада.

А усещането за Твореца се нарича желание за отдаване, да наслаждаваш. Ние сме противоположни един на друг. Това не е например като човекът и змията, които просто не се разбират, но въпреки това имат нещо общо. Имат очи, сетивност и затова се виждат и усещат един друг, заедно живеят в един свят.

Докато с висшата сила не се намираме заедно в този свят, тя разполага със съвсем други свойства. То е като радио вълните, които минават през нас и не ги забелязваме. Не ги прихващаме и затова, като че ли те не съществуват.

Но тази висша сила управлява цялото мироздание, въздейства му и му дава живот. И даже нещо повече, тя ни обучава поколение след поколение, през цялата история на нашето развитие, наречено еволюция. В крайна сметка, тя ни води към необходимостта да разкрием тази висша сила, оставяйки ни без никакъв друг избор.

Ние сме все по-близко до това осъзнаване, тъй като съвременното поколение наистина се нуждае от разкриване на Твореца. В противен случай, то не може да оцелее. И всичко това произлиза от същата тази висша сила – добра и даряваща, любяща и отдаваща. Тя ни води към тази драматична ситуация, където нямаме друг изход, освен да я разкрием.

От 516-та беседа за нов живот, 05.02.2015

[153916]

Filed under: Възприемане на реалността, Любов, Творец - No Comments→

Въпрос: Защо за усещането на Твореца трябва да променяме свойствата си?

Отговор: Например, кучето усеща света чрез миризмите. Кучетата почти не виждат и изобщо за тях зрението не е важно. Но поради това те имат необичайно развити обоняние и слух, които им заместват всичко останало. Кучето чува какво прави стопанинът му на разстояние сто метра и тича към него.

Освен това то притежават необикновено развит нюх. Виждаме как кучета, бягайки по улицата, през цялото време нещо помирисват. За тях миризмите са като карта на света. Затова, ако искам да бъда по-близък за кучето, трябва и аз да развия в себе си подобно обоняние и слух като на кучето. И тогава ние с него ще се разбираме и ще можем да си общуваме на един език.

А ако поискам да видя света така както го вижда змията? Змиите се ориентират само по усещането на топлината. За тях не съществува нищо друго: само топло или студено. Но това усещане дотолкова е развито в змията, че на нея ѝ е достатъчно, за да почувства целия свят, все едно го вижда с очите си.

На нас ни се струва, че ако виждаме с очите си, тогава повече нищо не ни трябва. Но в действителност, редом с нас има още множество допълнителни явления, които не възприемаме. Затова нищо не знаем за тях и се задоволяваме с това, което е необходимо за съществуването на нашето физическо тяло.

Така и змията се задоволява само от топлинните усещания. Но ако искам да се приближа към змията, трябва да развия в себе си допълнително усещане за топло и студено. И тогава с него аз ще мога да се ориентирам дори със затворени очи.

С други думи, всичко улавяме според сетивните си органи. Творецът притежава такива свойства, че Той просто преминава през нас, а ние не Го усещаме, точно както не усещаме радиовълните, изпълващи ефира. Трябва да сформираме особен сетивен орган, който да има свойства, подобни на Твореца.

Ако искаме да разберем змията или кучето, необходимо ни е да развием в себе си усещане за топло и студено, както у змията, или обоняние, както у кучето. По същият начин е необходимо да развием сетивен орган, подобен на Твореца, за да Го уловим.

От 516-а беседа за новия живот, 05.02.2015  

[153870]

Filed under: Възприемане на реалността, Творец - No Comments→

Въпрос: Творецът и сега говори с нас, само че ние не разбираме това, не го долавяме?

Отговор: Творецът е единствената сила, която напълва цялото мироздание и която движи всичко.

Тя управлява всичко съществуващо в реалността: нашата Вселена и всички звезди, силите, въздействащи на Земята, движението на Слънцето и Луната, моят живот и живота на всеки от седемте милиарда хора, неживата природа, растенията и животните, всички наши мисли и желания.

Това е силата, която запазва вътре в себе си цялата реалност и запълва цялото мироздание. В нейната програма е заложено – чрез обща еволюция да се приведе човечеството, т.е. най-развитата част на света, към необходимостта да се разкрие Творецът.

Въпрос: Ако Творецът организира целия ни живот, защо не чувстваме това?

Отговор: Защото е скрито от нас. На нас ни се струва, че животът ни зависи от обкръжаващите ни хора и обстоятелства. Не виждаме, че всичко произтича от Твореца – не притежаваме тези органи за възприятие, с които можем да Го усетим.

Творецът говори с нас чрез всичко, което се случва в живота ни, но ние не разбираме Неговия език. Освен мен не съществува никой друг: само аз и Творецът, който постоянно разговаря с мен. Всички изменения, които усещам: хубаво и лошо време, слънчевата светлина, топлина, студ, моите вътрешни чувства и мисли – всичко идва от Твореца.

Но аз не го осъзнавам, преди всичко, защото не чувствам необходимост от това какво би станало, ако опозная Твореца. Нямам такава остра потребност да Го разкрия, когато почувствам, че това е единственото, което не ми достига в живота.

Ако Творецът действително ми стане дотолкова необходим, тогава ще получа методиката, която се нарича “науката кабала” и обяснява как да се разкрие висшата сила. Да разбера  – означава да разкрия. Разкриването на Твореца се извършва за сметка на вътрешното поправяне на човека.

От 516-а беседа за новия живот, 05.02.2015

[153961]

Filed under: Възприемане на реалността, Творец - No Comments→

Въпрос: Защо са необходими различни сили, чрез които една висша сила въздейства на човека под всевъзможни форми?

Отговор: Нужни са за нашето развитие. Трябва да се развиваме, в противен случай няма да можем да опознаем Твореца, тъй като Той се намира в друго измерение: над пространството, времето, над усещанията ни, над цялото възприятие, спектър, навици.

Трябва да се издигнем над тях и вместо тях да придобием съвършено друго възприятие, друго разбиране. Сякаш приемаме нов морал, друго отношение и тогава започваме да разбираме, да постигаме, да виждаме, да различаваме Твореца. Иначе не Го забелязваме.

Въпрос: Очевидно, това е ужасно трудно и сложно?

Отговор: Изобщо не е сложно. Висшата природа, която ни ръководи, е устроена така, че да ни помогне да напредваме. И ако искаме, ще се развиваме постепенно, последователно, без да правим резки движения, докато не започнем да разкриваме Твореца, да Го опознаваме, да чувстваме неговата работа вътре в нас.

Изведнъж започвам да чувствам как Той действа вътре в мен и иска да ми каже нещо, да ми обясни, да привлече вниманието ми към определени неща. Така се пробуждам и се устремявам след Него, за да може Той да извърши още някакви действия с мен. Аз искам да се уча от Него!

Въпрос: На какъв език Творецът разговаря с нас? Изразява ли се това чрез обичайните неща, които ни се случват всеки ден?

Отговор: Творецът разговаря всеки миг с нас. И обикновено Той ни напомня за Себе си в такива моменти, които по-рано изобщо не бихме сметнали като подходящи.

Не винаги осъзнаваме, че Творецът разговаря с нас. Но за да се ускори  развитието на тези взаимоотношения: от нас към Твореца и от Твореца към нас, ние изучаваме Танаха и други книги, които специално ни обясняват как се прави това. Такива книги се наричат кабалистични .

От 508-а беседа за новия живот, 22.01.2015

[153433]

Filed under: Духовна работа, Творец, Тора - No Comments→

Между мен и Твореца има някакъв екран, изобразяващ нашите съвместни свойства, които през цялото време се менят в зависимост от измененията в мен. На мен ми е необходимо постоянно да търся, по какъв начин мога все повече и повече да се уподобя на Него, и в това се заключва цялото мое съществуване…

[151676]

Filed under: Духовна работа, Зоар, Клипове, Творец - No Comments→

Мнение: Самата наука е предоставила прогресивни доводи в полза на съществуването на Бог (на висша управляваща сила). Значението на четирите фундаментални взаимодействия на природата: гравитационно, електромагнитно, силно и слабо ядрено взаимодействие – са били установени във време по-малко от милионна част от секундата след „големия взрив“.

Ако се измени даже едно единствено значение в тези явления – и вселената няма да може да съществува. Вселената е велико чудо. Това чудо насочва към съществуването на Висш Разум – някой друг, освен самата вселена.

Реплика: Има много статии на тази тема. Достигнахме до логичния извод за необходимостта да се обоснове съществуването на извън природен разум (замисъл). Но науката спира до тук – опира се в невидима стена. Тъй като да проникнем зад нея с нашите данни – е невъзможно, а да изменим собствената си природа – ние не сме в състояние.

Науката кабала ни обяснява как можем да направим това – да придобием свойствата на света „от другата страна“, и благодарение на тези нови свойства да проникнем „там“.

[152771]

Filed under: Възприемане на реалността, Творец - No Comments→

Въпрос: Защо във висшия свят трябва да изследвам всичко относно себе си, а в този свят не?

Отговор: Това е така, защото в новата реалност съществуваш в нова форма. В нашия свят получаваш всичко в тялото си, усещаш всичко в органите си на възприятие и затова виждаш тази стая, стените, прозорците, масата и мен.

Как знаеш, че всичко това съществува? То се обрисува във възприятията ти.

Възприятието на истинската реалност се разкрива само във висшия свят. В нашия свят си ограничен и живееш в аквариум, скъпи мой! Заключен си вътре в себе си, твърдейки, че не се нуждаеш от други сетива, освен тези, които имаш в рибеното си тяло. Те са достатъчни, за да чувстваш този материален живот, не се нуждаеш от нищо повече.

Не вярваш, че зад стените на аквариума има един различен свят и не се опитваш да изследваш зад тях. Но аз вече имам желание, което е началото на едно по-висше ниво на желания. Това са същите пет вида възприятие, но се намират на следващото ниво. Възприемаш всичко на своето ниво в желанието за получаване, а аз развивам възприятията си в желанието за отдаване.

Реплика: Но аз използвам обективни прибори за измерване, без да внасям субективните си усещания.

Отговор: Така си мислиш, но бъркаш.

Реплика: Но намирайки се вътре в аквариума, не мога да разбера своята ограниченост и своето влияние на картината, която ми се представя?

Отговор: Можеш. Съвременната наука говори за това, защото е достигнала до ограниченията на този свят. Айнщайн първи е говорил за относителното възприятие на нашия свят, а след това физикът Хю Еверет и други учени.

В момента, в който разберем, че всичко е относително, вече имаме проблем. Всичко да е относително означава, че по никакъв начин не можем да измерим каквото и да било по правилен обективен начин. Всеки път трябва да добавяме изречението, че наблюдаваното е по отношение на наблюдателя, който се намира в определена отправна рамка и при определени условия. В този случай нищо не е абсолютно и няма никакви обективни факти. Още

Filed under: Възприемане на реалността, Вътрешна работа, Духовна работа, Изучаване на кабала, Наука, Творец - No Comments→