Въпрос: Как да контролираме потока на мислите? Защо имаме мисли, които са неприятни?

Отговор: Неприятните мисли идват при нас нарочно, за да може по-лесно да се придвижваме напред.

Тъй като ние представляваме малко животинско желание да се наслаждаваме, да се усещаме комфортно във всеки момент от съществуването си. Ако ни заливат неприятни мисли, ние много искаме да се освободим от тях и правим всичко възможно за това.

Слагайки в нас такива мисли, Творецът може да ръководи нашето движение. На Него нищо друго не му трябва. По този начин Той ни движи напред.

Ако сам формирам правилните мисли в себе си, за да ме движи стремежът към Твореца чрез групата, чрез обединението, чрез любовта към другарите, то тогава няма смисъл да ми изпраща свише някакви отрицателни мисли, аз сам спокойно ще се движа напред.

В такъв случай аз мога да се контролирам, постоянно да увеличавам придвижването си с помощта на другарите, учението и така нататък. Аз ще се движа все по-бързо и по-бързо. Скоростта не е ограничена – всичко зависи от мен.

От урока на руски език, 15.01.2017

[206514]

Filed under: Духовна работа, Творец - Няма коментари→

Човек в този свят се намира под постоянното въздействие на две противоположни сили, които го движат и развиват, подобно на зародиш в утробата на майката. В живота няма никаква случайност.

Всяко едно събитие е обмислено и програмирано в природата, дори детето, счупвайки чиния. Всичко, от началото до края, се случва съгласно програмата на творението.

Колкото повече изучаваме природата, толкова повече се убеждаваме, че природата е затворена, интегрална система, в която действат строги закони и няма никаква случайност. Но човек възприема всичко случващо се съгласно нивото на своето развитие: доколкото той е солидарен със системата на управление на природата или не.

Обикновеният човек нищо не знае за висшата система на управление, а просто инстинктивно, неосъзнато минава през живота. Той на сто процента изпълнява всички указания на системата и няма никаква свобода на волята, нито едно свободно действие, мисъл или желание.

И поради това е невъзможно да го съдиш и да кажеш, че му се полага някакво възнаграждение или наказание, защото той расте както дървото в полето съгласно своята природа и обкръжаващите го условия.

Въпрос: Накъде природата води човека?

Отговор: Природата желае човекът да се запознае с нейната система, да се включи в нея и осъзнато да взаимодейства с цялата природа. Природата се нарича Творец, висша сила, и тя ни държи под пълен и непрестанен контрол.

Въпрос: Системата на природата управлява всеки човек лично или всички заедно, като цяло?

Отговор: Това е и общо, и лично управление, защото всичко се включва в една интегрална система.

Природата е огромна система, която се развива до такова състояние, когато всички нейни елементи: неживи, растителни, животински и хората се свързват правилно помежду си, осъзнато и с разбиране, и вътре в тази връзка разкриват висшата сила на тази система, нейния “мозък“, който от самото начало е действал в нея, но е бил скрит.

Когато човек разкрива тази сила на природата, той се отъждествява с нея и се прилепва за нея. В това се състои и крайната цел на еволюцията на природата и на всички нейни части. Да се прилепиш към природата означава да вземеш върху себе си цялото нейно управление, цялото поправяне, всички нейни функции. Човек започва да действа вместо Твореца.

Всичко остава така, както е било. Но преди висшата сила (Творецът) е управлявала всички творения: нежива, растителна, животинска природа и хората, които не са осъзнавали и инстинктивно са изпълнявали нейните заповеди. А сега човек осъзнава какво въздействие се оказва върху него свише и сам започва да действа така, както висшата сила, тоест слива се с нея.

Следва продължение…

Имаме ли охрана свише? ч. 5

Предишни публикации:

Имаме ли охрана свише? ч. 1

Имаме ли охрана свише? ч. 2

От 818-та беседа за нов живот, 26.01.2017

[204652]

Filed under: Природа, Свобода на волята, Творец - Няма коментари→

Въпрос: Известният американски писател Джонатан Сафран Фоер, автор на много съвременни бестселъри, в последния от тях пише: „За нас е по-лесно да се обадим по телефона, отколкото да се срещнем лично, или да продиктуваме съобщение, нямаме нужда да изслушаме отговор.

Всяка крачка по този път ни омаловажава и ни води далеч от нашите емоции и човечност. Аз се безпокоя, как все повече усещаме света на краищата на пръстите  си, той все повече се отдалечава от нашето сърце.

Как мислите Вие, към какво водят човечеството всички най-нови технологии, изкуствен разум, интелект и т.н.?

Отговор: До осъзнаването, че ние трябва да се откажем от всичко това и да се приведем към работата „от сърце  в сърце”. Да се откажем именно от всичко, което не е свързано с усещането в сърцето. Всичко останало ще достигне своя пик и след това ще изчезне. Няма да са ни нужни нито връзки чрез дълги линии и уеб мрежи, нито най-високи технологии, нито космос, нито нови градове, нищо.

Дори няма да ни трябва телевизия с огромни екрани и хиляди канали. Никой няма да иска да си забива главата във всичко това. Ще минат още няколко години и ще изхвърлим  телефоните. С кого да говорим и за какво?

Реплика: Футуристите говорят съвсем обратното. Те смятат, че ще се развива междупланетното съобщение…

Отговор: Глупости. Нищо такова няма да има.

Реплика: Вие казвате, че всичко това ще се отмени и човекът отново ще поиска сърдечна привързаност?

Отговор: Например, днес колата е  средство за придвижване, а не  самоцел. Да допуснем, че ти ще имаш космически кораб и десет планети. Там живее тъща ти и още някой. Можеш да се отдалечиш от всички. Получѝ за себе си малка планета и живей там спокойно.

Но ние разбираме, че тези неща нищо не ни дават. Човекът трябва да се напълни, а в това няма да намери напълване. Затова ние през цялото време се гоним, за да се напълним, а в крайна сметка виждаме, че макар и да има някакви средства за това, те не оправдават себе си. Аз ставам все по-празен.

Реплика: Оказва се, че цялото това бягство е  наистина бягство за напълвания…

Отговор: Разбира се! Погледнете как писателите рисуват футуристични картинки: ние се движим с огромна скорост. Накъде? – От единия пуст край към другия пуст край. Но затова те пишат бестселъри.

Въпрос: Джонатан Фоер пише, че ние се отдалечаваме от сърцето. Той сякаш се плаши от това. Възниква ли този страх у човечеството в хода на най-далечния прогрес?

Отговор: Не, няма да възникне, защото друг изход няма. Ако човечеството не разкрие за себе си причината и целта на творението, то ще потъне в наркотиците, успокоителните и сънотворни препарати.

Въпрос: Защо преминаваме такъв дълъг път? Защо са ни необходими всички тези технологии?

Отговор: Защото трябва да осъзнаем злото на нашата природа. Не осъзнавайки го докрай, ние няма да успеем да го поправим.

От ТВ програмата „Новини от Михаел Лайтман”, 01.03.2017

[204016]

Filed under: Свобода на волята, Творец, Тора - Няма коментари→

Въпрос: Понякога на човек му се струва, че с него се случват реални събития, но после разбира, че е било само сън. Какво е реалност и какво илюзия?

Отговор: Има само една реалност – висшата сила. В степента в която разкриваме тази сила, ние се намираме в реалността. Ако не я разкриваме, значи се намираме в илюзия.

Излиза, че и нашето днешно състояние, в което висшата сила е скрита от нас е илюзия. Така е и написано във „Въведение в книгата Зоар“, че целия свят, който виждаме пред себе си е само наша фантазия, но доста сложна, може дори да се каже хитра.

Всъщност, както обяснява науката кабала, не виждаме пред себе си реалността, а само си я въобразяваме вътре в нас. Струва ни се, че тази вътрешна фантазия съществува реално и извън нас.

Представете си, че всичко, което виждаме наоколо, което усещаме, чуваме, вдишваме, всички впечатления в петте ни сетивни органа, всъщност се намира вътре в нас. И не вътре в тялото, защото то също е въображаемо, а в този сетивен орган, който се нарича „желание за наслаждение“. Това желание включва в себе си: зрението, вкуса, обонянието, вкуса, осезанието.

Всъщност, управляваме не случващото се отвън, а това, което става вътре в тези сетивни органи. „Зрение, слух, обоняние, вкус, осезание“ са пет нива на вътрешните впечатления в нас, тоест в желанието за наслаждение. Реагирайки на попадащите в него вълни, флуиди, желанието за наслаждение си въобразява реалност, която сякаш съществува.

Почти същото е като да си сложиш триизмерни очила и да се видиш в някаква гора или в космоса. Само че тези очила са постоянни, вградени вътре в нас. В тях разкриваме нашата въображаема действителност. Но тя наистина е „наша“, тъй като толкова сме свикнали и слели с нея, че не можем да отделим себе си.

Кабалистите разкриват истинската реалност, която се намира не вътре в нас, както въображаемата, а отвън. Това е висша реалност, висша сила, наречена Творец (бо-ре), защото тя подразбира две действия: „ела“ (бо) и „виж“ (ре). Тогава виждаме как висшата сила управлява цялата реалност, която всъщност представлява желание за наслаждение.

Въпрос: Възприемаме ли тази висша реалност със същите сетивни органи: зрение, слух, обоняние, вкус, осезание?

Отговор: Висшата реалност усещаме в петте сетивни органа: Кетер, Хохма, Бина, Зеир Анпин, Малхут. Това е по-висша форма на възприятие, отколкото просто зрение, слух, обоняние, вкус, осезание.

Въпрос: Тя усеща ли се както настоящата реалност?

Отговор: Тя се усеща много по-реално, отколкото нашата днешна реалност.

От 787-та беседа за нов живот, 01.11.2016

[196380]

Filed under: Зоар, Кабала, Наука, Творец - Няма коментари→

Въпрос: Какво е щастие от гледна точка на кабала?

Отговор: Щастие, от гледна точка на кабала, е да направиш щастлив Твореца.

Да направиш щастлив Твореца, означава да усещаш, че Му доставяш наслаждение, правиш Го щастлив, защото, гледайки те, Той се радва. Чувстваш как ти се радва, това е велико състояние! Дори не знам как може да се предаде.

Може би е сравнимо с чувството, когато родителите се радват за своите деца. Почувствал съм това върху себе си, усетил съм го чрез децата си, чрез внуците и мога да кажа, че това е голяма радост, когато родителите се радват за теб.

Но с Твореца е на съвършено друго ниво!

В кабала се получава двуяка, двустранна връзка: Творецът се радва на това, че ние се радваме, правейки Го щастлив, и ние сме щастливи от това.

Ние се съединяваме с Него и затова се получават двустранни усещания, които се сливат в едно. Излиза, че и аз, и Той, заедно, усещаме едно и също. Тоест, усещането на Неговото и моето щастие е неразривно.

Въпрос: Как да направим така, че Твореца да е щастлив?

Отговор: Творецът сме ние всички взети заедно в пълен обем, съчетание, съединение един с друг, вътрешно, чувствено, осъзнато. Ние, свързани с всички сърца и всички мисли, това е и Твореца. Когато всички се съединяват заедно в едно единно цяло, възприемаме това като Творец. Затова Творецът се постига именно по такъв начин – чрез нашето съединяване помежду си.

Въпрос: Как да бъда щастлив, без да имам никакво понятие кой или какво е Твореца? Как да се стремя към Него?

Отговор: Творецът трябва да се разкрие! Неразбирането, неизвестността са ни дадени за да разкрием Твореца. А ако беше известно, то човекът би бил вече отдавна в духовно-животинско състояние, тъй като в този свят се намираме в животинско състояние. Тоест е необходимо да преминеш сам към новото състояние, сам да го създадеш в себе си – с помощта на инструментите, които са ни дадени! Но човек сам се изгражда, създава.

Затова се получава, че човек сякаш взема материята и започва да работи с нея. И постепенно от неживата материя в него започва да се образува жива: растителна, после животинска и след това човешка. Възникват всевъзможни вариации и метаморфози.

Излиза, че човек сам създава в себе си цялото това натрупване, съединяване, безкрайно множество съчетания! Всичко това са сфирот, сфирот, сфирот. В крайна сметка се получава ДНК, всички тези белтъчини, спирали – което виждаме в биологията.

Само че на по-високо ниво: на нивото на целта, когато човек не просто създава и сглобява по някакви природни закони, а сам разкрива тези закони, и сам ги претворява! Тоест, това всъщност е огромна работа. Затова човек влиза в тази работа и тя се нарича работа за Творец.

Няма по-голямо наслаждение от това, когато човек сам твори в себе си! И всичко това предстои на всеки от нас!

Въпрос: Каква е разликата в щастието получаваш ли от Твореца или Му даваш?

Отговор: Няма значение. Дори да получаваш от Твореца означава повече, отколкото да Му даваш, само ако това е заради сливането и съединяването в Негово подобие.

От урока на руски език, 19.06.2016

[193703]

Filed under: Духовна работа, Творец - Няма коментари→

Мнение: Защо съществува Вселената? Появяването ни във Вселената е много странно събитие. Суетата на ежедневието ни заставя да приемаме съществуването си като себе разбиращо се. Защо изобщо нещо съществува? Защо точно такива са законите на природата?

Философите са достигнали до антропния принцип, според който нашата конкретна Вселена се проявява по такъв начин заради нашето присъствие в нея в качеството на наблюдатели.

Отговор: Причината за цялото съществуване е мисълта, тя е първична и ражда материята, желанието за напълване на себе си. Предава на това желание, на материята, своите свойства – от какво материята, желанието се устремява да стане подобно на мисълта, на своя Творец.

Реална ли е нашата Вселена? Откъде да знаем, че виждаме наоколо настоящето, а не велика илюзия, създадена от някоя невидима сила? А възможно ли е да сме продукт на преднамерена симулация, а нашата цивилизация да е илюзия, а ние да не сме тези, за каквито се смятаме? Какво се смята за „реално”?

Отговор: Усещаното се проявява в нашите усещания, в нас, и няма никаква възможност да открием какво се намира извън нас. Кабала развива в човека възможността да усеща извън себе си, „вяра над знанието” – и с това дава възможност да се отговори на всички въпроси.

Имаме ли свобода на волята? Управляват ли се действията ни или взимаме решения по собствена воля? Неврохирургията показва, че мозъкът взима решенията преди да сме ги обмислили. Квантовата механика предполага, че живеем във вселена на вероятностите и всеки детерминизъм е невъзможен по принцип.

Отговор: Има свобода на волята да се изследва предназначения за нас път на развитие и да го следваме принудително или осъзнато. Виж статията на Баал а-Сулам „Свобода на волята”.

Съществува ли Бог? Ние не можем да разберем дали съществува Бог или не. Не познаваме вътрешната работа на Вселената, за да правим грандиозни изявления за природата на реалността и за това, не се ли крие зад кулисите висшата сила.

Отговор: Творецът трябва да се разкрие, само така се решава този проблем! Методиката за разкриване на Твореца се нарича Кабала.

Има ли живот след смъртта? Не можем да попитаме мъртвите, остава ни само да гадаем. Материалистите предполагат, че няма живот след смъртта, но е невъзможно това да се уточни по научен път .

Отговор: Биологичният живот се ражда, живее и умира. Вечно е желанието, което бидейки свързано с „биологичното тяло”, трябва да премине етапите на растежа. Нарастването на желанието се извършва с привличането на създалата го сила, Твореца.

Може ли нещо да се възприема обективно? Обкръжаващата среда може да ни наблюдава само през филтъра на нашите чувства и размислите в умовете ни. Всичко усетено е преминало през многослойния филтър на физиологичните и когнитивни процеси. Възприемането на света е субективно.

Единственият начин това да се провери е по някакъв начин света да се види през съзнанието на друг човек. Вселената може да се наблюдава само чрез мозъка и да се интерпретира само субективно.

Отговор: Кабала развива в нас извън телесни органи за усещания, с помощта на които разкриваме истински съществуващата реалност – висшия свят и неговата причина – Твореца. Усилията за обединението в групата предизвикват светлината на поправянето, ОМ, и развиват в човека орган на възприемането извън неговия егоистичен субективен филтър. И това се нарича разкриване на Твореца и висшия свят.

Коя е най-добрата система на ценностите? Никога няма да можем да държим точната граница между „добрите” и „лошите” постъпки. Животът е много по-сложен, отколкото би могла да предположи универсалната система на моралните или абсолютни ценности. Нашите възгледи за лошо и добро се променят.

Отговор: Ние нямаме истински стандарти, и само разкриването на истината извън нас, свойството отдаване и любов, ще ни дадат възможност да измерим себе си спрямо него и да насочваме себе си, своя егоизъм, на любов към творенията.

Какво представляват цифрите? Цифрите ни помагат да си обясним Вселената. Те реални обекти ли са или само описват отношенията, които са присъщи на всички структури?

Отговор: Цифрите са езика за описването на отношенията на две свойства, Твореца и творението, отдаването и получаването. Раждат се от връзката между тях и се измерват от отношенията. Те са езикът за описване на отношенията на Твореца и творенията.

[188162]

Filed under: Възприемане на реалността, Свобода на волята, Творец - Няма коментари→

Въпрос: Кой е Творецът?

Отговор: Творецът е висшата сила, която съдържа в себе си цялата система на мирозданието, управлява я, храни я, както оживяващата сила на материалното тяло.

Нашето физическо тяло се състои от всевъзможни органи и клетки, абсолютно взаимосвързани помежду си. По тях протича някаква оживяваща сила, която се нарича „живот“. А ако тя изчезне, тялото умира.

Такава оживяваща сила напълва цялата природа и се нарича Творец. Тя не е само дихание на живота в природата, но и я управлява, създава, реконструира, постоянно променя творението, усъвършенства го и по такъв начин води към определена цел, зададена изначално от тази сила.

Въпрос: Какво е творение?

Отговор: Творение се нарича желанието да се насладиш, което съществува във всеки от нас в нежив, животински, растителен и човешки облик. Това желание съставлява целия материал на творението, а всичко, което го оживява, се нарича Творец или сила на творението.

Затова всичко, каквото и да е, се състои само от две свойства: от желание за наслаждение и от силата, която оживява това желание и го поддържа на определено ниво.

Въпрос: Къде отива после тази сила от човека?

Отговор: Тя или се намалява, или се увеличава. Ако се намалява, пада от човешкото и животинското ниво на растително, то човек умира. След това умира растителното ниво, остава само неживото. А след това неживото ниво постепенно се разсипва на прах.

Реплика: Получава се, че силата на Твореца влиза в материята, свързва я заедно и я оживява. От какво зависи, че тя изведнъж пропада?

Отговор: От много причини. Това вече е цяла система. Работата е в това, че пропадайки от една материя, тя създава друга, тъй като енергията не се губи, а се разсипва на съставните си части.

Въпрос: Тоест материята не може да съществува без оживяващата сила?

Отговор: Оживяващата сила е първична. Тя е създала материята, дала ѝ е живот и я превежда през всички промени чак до крайното състояние.

За да се облекат свойствата на Твореца в материята, тя трябва да ги придобие, да стане тяхно вместилище.

От урока на руски език, 13.03.2016

[183952]

Filed under: Творец - Няма коментари→

Истинската връзка се изгражда над разделението, над нашия егоизъм. Между този плюс и минус ние създаваме всевъзможни форми на отношения помежду си, в които започва да циркулира нова, висша сила.

Желателно е в това да участват десет човека, и тогава можем да получим пълно, съвършено усещане.

Вътре в нашия кръг ние създаваме общо поле от силата на отдаване–плюс. А отвън остава силата на егоизма, получаването–нашия общ минус. Цялата тази област на разлика в потенциалите между плюса и минуса се напълва със сила, която се нарича „Творец“.

Въпрос: Какво е това усещане за Твореца? Чувствали ли сме го някога или то е съвършено ново?

Отговор: Вие още никога не сте преживявали такива усещания. Подобно на това, сякаш мъртво тяло изведнъж започва да оживява, защото реаниматорите са вдъхнали в него духа на живота. Разликата е огромна между този, който е бил мъртъв, а е оживял.

Така ние започваме да усещаме силата на Твореца, намираща се помежду ни и напълваща, вдъхваща в нас духа на живот, светлината НАРАНХАЙ. Ние усещаме течението на живота с петте вида циркулираща в нас светлина. Това е подобно на петте вида сетивност в нашия свят: зрение, слух, обоняние, вкус, осезание. В новите пет органа на възприятие ние започваме да усещаме нова реалност.

От урока по избрани откъси от трудовете на Баал а- Сулам, 14.03.2016

[180922]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Творец - Няма коментари→

Висшата сила на природата, нека я наречем Бог, Творец, не може да въздейства върху нас директно, тъй като ние се намираме в противоположни на нея свойства. Но в степента на нашето желание тя да оживее, да властва в нас, ще започнем да усещаме нейното благотворно влияние …

[153320]

Filed under: Клипове, Творец - Няма коментари→

В статията „Науката кабала и нейната същност“, размишлявайки за целта на творението, Баал а-Сулам пише: Тъй като няма никой, работещ безцелно, несъмнено и Творецът е създал стоящото пред него творение с определена цел.

И от цялото разнообразие на тази действителност, особена важност представлява усещането за своето съществуване, присъщо за всичко живо. Но най-главното е усещането в разума, дадено изключително на човека, благодарение на което той чувства също така страданията и огорченията на ближния.

А ако е така, то разбира се, единствената цел на творението може да бъде само човека. И за него е казано: „Всичко, което е направил Творецът, е за него“.

След всички изследвания и проверки, в крайна сметка разбираме, че ако творението е имало някаква цел, то, безусловно, тя може да бъде само човека – най-сложното и развито творение. Затова висшата сила движи напред творението само заради човека.

Светът преминава своето развитие през неживата, растителната, животинската степен. Висшата степен на днешното развитие – това е човекът, който трябва да се развива по-нататък и да достигне своята нова форма, следващата степен.

Системата на природата е толкова голяма и съвършена, че независимо от всички наши старания, не можем да я разкрием. Законите на света са толкова сложни и дълбоки, че с труд преоткриваме тяхна мъничка част. И за какво е нужно всичко това на човека? Всичко е заради това, за да се повдигне той на важна и достойна степен, където ще чувства Твореца толкова реално, както сега чувства другите хора.

При това, егоизмът ни разделя и ни пречи да се почувстваме един друг. Виждаме другите такива, каквито ни рисува нашият егоизъм, а не каквито са всъщност. Ако се стараем да отменим своето его и да се свържем с другите направо, без неговото вмешателство, то тогава ни е необходима връзка с висшата сила без всякакви ограничения, бариери и скривания.

Казано е, че „Краят на действието се заключава още в началния замисъл“. Тоест, създавайки мирозданието, висшата сила преди всичко си е поставила цел: за какво е нужно всичко това. И тази крайна цел от самото начало определя цялото творение.

Творецът е искал да доведе човека до съвършенство, а то е възможно само при съблюдаване на две условия. Първото – човекът трябва да остане самостоятелен, иначе няма да има никакво творение. Тоест, той трябва да остане човек. Но при това, трябва да стане подобен на Твореца, във всичко да прилича на Него.

Как в човека да се построят две такива противоположни точки? От една страна, той трябва да е противоположен на Твореца, за да е независим. От друга страна, трябва да е подобен на Твореца, за да стане съвършен човек.

Затова Творецът създава желанието за наслаждение, егоизма. И ние не заменяме самия егоизъм, а само работим с него по друг начин – над него, заради отдаване. Затова за нашата връзка е казано: „Всички престъпления ще покрие любовта“. Нашето его, индивидуализмът остават, но над всичко строим връзките на любовта.

Между нас се появяват две нива на отношения. Първото ниво са старите егоистични отношения, с горящия долу егоизъм. А над него, целия този егоистичен огън, превръщаме в пламък на любовта.

Разликата между тези две нива се определя от нашата духовна висота, която е толкова по-висока, колкото повече се уподобяваме на висшата сила. Егоизмът отдолу все повече расте, а над този егоизъм все по-силно става нашето обединение. Колкото по-голяма е разликата в потенциалите на тези две противоположни сили, толкова по-близо стигаме до разкриването на Твореца, както „преимуществото на светлината на фона на тъмнината“.

В резултат, за сметка на поправянето на нашите отношения, установяваме между нас такава система на взаимовръзки, подобна на Твореца.

От урока по избрани откъси от трудовете на Баал а-Сулам, 14.03.2016

[179601]

Filed under: Духовна работа, Творец - Няма коментари→