Световен конгрес „We!”, Ню Джърси, урок №8

Рабаш, Шлавей Сулам (Стъпала на стълбата), статия „Тора се нарича средна линия”: Човек трябва да има вяра, че „Няма никой освен Него”, т.е. че само Творецът го задължава да извършва праведни действия. Но след като той все още не се е удостоил да знае, че е заставян от Твореца, Творецът се облича в други хора (които като че ли съществуват извън човека) и извършва тези действия с тяхна помощ.

Мислим си, че сме заобиколени от много хора, които ни влияят по различни начини и ние трябва да отреагираме на тях. Но ако започнем да се отнасяме към тях („тях”, т.е. група от хора, учещи кабала, а не всеки един по света) като проявление на Твореца, Неговото присъствие между нас, Неговото представяне пред нас, тогава обединявайки се в група, ние започваме да Го изучваме и постигаме.

Човек трябва да вярва, че зад човешките образи стои Творецът и извършва всички действия в хората.

От 8-ми урок на конгреса „We!“, Ню Джърси, 03.04.2011

[41847]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития, Творец - Няма коментари→

От писмо на Баал а-Сулам, от стр. 70 на книгата „Плодовете на мъдростта”: „Казано е: „Познай своя Творец и Му служи”… тъй като, не ѝ е добре на душата без знанията за Твореца. Защото човек се стреми и тъгува по работата заради Твореца, тъй като има в него душа, но все още не е усетил Твореца – на него не му е добре.

Но независимо от това, че има душа, той, сам не е в състояние да се устреми към разкриване на Твореца, докато не се спусне върху него „дух” свише – тогава, това ще го задължи да се вслуша, да следва указанията на мъдрите и напълно да им вярва.

В Писанието вече е казано: „Само добро и милосърдие ме преследва през всички дни на моя живот”. Както обяснява великият Баал Шем Тов: „Творецът е твоята сянка!” Тоест както сянката следва движенията на човека и всичките ѝ стремежи се съгласуват със стремежите на човека, така и всеки човек следва движенията на Твореца и при пробуждането на любовта към Него трябва да разбере, че Творецът се е пробудил за него в огромна мъка…”

Дори ако в човека се пробуди точката в сърцето, той не знае как да се пробужда и не може да направи това сам, отделен. Пробужда го висшата светлина, Творецът – а човекът, от тези различни пробуждания: приятни и неприятни, трябва да разбере и да изучи, как се обръща чрез тях към него Творецът. Трябва да се научи да говори на езика, на който да се свързва с Твореца.

Трябва да стигнем до такова желание, напрежение, тъга, което съответства на следващото, т.е. на първото намиращо се над нас духовно стъпало или на последното, най-долно стъпало на слизащата надолу към нас стълба, по която някога се е спуснала нашата душа от света на Безкрайността. На нея, все още сме били съединени с Твореца – и същият твърд стремеж, напрежение, желание, което ни е свързвало там с Него, трябва да постигнем сега.

Постигаме такъв стремеж с помощта на упражненията, които ни дава Творецът по времето, което се нарича „въртене в кръг” (офаним). Той ни предоставя различни възможности да се свързваме с Него и ние не знаем защо точно в такъв вид и в такива ситуации Той изведнъж ни напомня за Себе си – и ние започваме да чувстваме, че Той не ни достига.

И тук трябва да се разбере с кого е свързано това пробуждане: сам ли съм се пробудил или Творецът ме е пробудил? И какво трябва да правя с това: да благодаря ли за пробуждането или да се оплаквам от това, че Той не ме вика и аз нямам нищо?

Доколкото човек осъзнава целия този процес и през цялото време се стреми към това да получи желание за съединение – в тази степен ще постигне успех.

От урока по писмо на Баал а-Сулам, 01.05.2011

[41891]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Творец - Няма коментари→

Необходимо е да разберем, че ние сме пред Твореца, силата, която е добро и прави добро, и че няма никой освен Него. Какво ще Го помолиш? Той се отнася към теб с добро на 100%и не се променя. Какво ще го помолиш –  да се отнася към теб 101 % добре?

Нашата молба към Твореца се счита за развитие на сетивните ни органи. Следователно, чрез подреждане на желанията ни, постоянно оформяйки ги в по-правилна форма, ние достигаме състояние, в което трябва да познаем Твореца в цялата Негова пълнота, Неговия истински вид. Това се счита за молитва, след която ние опознаваме Твореца.

Ние не искаме никакви действия от Него. В крайна сметка, Той е „един, единствен и единен” и „няма никой освен Него”. Може да се каже, че Той действа постоянно или че изобщо не действа, докато ние живеем в Него и това е то; Той не се променя. Всичко зависи от това, как ние виждаме Твореца.

По този начин, да се моля на иврит означава да „съдя себе си”. Ние съдим себе си или се променяме и благодарение на нашата вътрешна промяна, усещаме нова, друга реалност. Следователно, ние винаги говорим от името на желанията (Келим), докато Светлината, или Творецът, е в абсолютен покой.

Ето защо, молбата към Твореца отразява единствено до каква степен аз съм се поправил и съм придобил нов орган на възприятие, в който достигам до разкриване на „Няма никой освен Него, Той е добър и прави добро.” А от самия Творец никога не изхождат никакви действия.

От урок по статия от книгата „Шамати“, 26.04.2011

[41540]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Молитва, Намерение, Творец - Няма коментари→

Баал а-Сулам, „Съзидаващият разум”: „Всеки човек е длъжен да постигне корена на своята душа. Това означава, че желаната и очаквана цел на творението е неговото сливане с Твореца по свойства.”

Казано е, че „няма да бъде отхвърлен от Твореца отхвърленият”. Цялото общо желание, включително неживото, растителното, животинското и човешко ниво, цялата реалност, трябва да се върне към източника, към корена. Творението е излязло от корена само във въображението си и сега, стараейки се да преодолее тази илюзия, отделяща го от корена, трябва да свали покривалата и да се върне назад в своите усещания.

Като цяло реалността на мирозданието представлява желание, подразделящо се на четирите по-горе изброени нива. Само най-голямото желание, отнасящо се към човешкото стъпало, може да осъществи тази работа.

Предшестващите го нива са лишени от избор – те не трябва да работят, да полагат усилия и да реализират тази цел, тъй като не могат да привлекат светлината, не могат да задължат Твореца да ги промени и да свали скриването. Само човекът е способен да доведе себе си и цялата реалност до поправяне – с други думи, назад към усещането на корена или към свалянето на покривалата.

На свой ред човешкото стъпало също се подразделя на четири нива и всъщност, именно „човекът в човека” осъществява замисленото. Това значи, че сред хората има такива, които изпълняват необходимите действия и въздействат на другите, увличат ги след себе си. А другите пък увличат след себе си останалите нива – животинското, растителното и неживото. Така всички се връщат към общия корен.

По такъв начин всички хора трябва да постигнат корена, сливането, но се различават по осъществяването на тази работа и по крайната форма. В зависимост от корена на своята душа, от своето желание, всеки се връща по своему, слива се според своята степен, изпълнява своята функция и се издига на своето стъпало.

Разбира се, става дума за самия процес на връщане, когато сваляме скриването и подреждаме мозайката на общата картина. А след това, когато всеки заеме своето място, започваме да разбираме, че няма разлика между големите и малките, между отделните желания – всичко това е важно по време на работата по обратния път към корена.

А след като се включим в корена, всички различия между нас изчезват. Тогава възниква единната сила, единното желание, единната светлина, единната реалност – както е казано: „Той и Неговото име са единни”.

От урок по статията „Съзидаващият разум”, 28.04.2011

[41718]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Творец - Няма коментари→

Въпрос: Как изграждаме в себе си подобие на Твореца?

Отговор: Подобно на това как настройваме радиоприемник на определена вълна. Спрямо това, доколко ти ще успееш да възпроизведеш вътре в себе си определена духовна “вълна“ – нея и ще поемеш отвън, съгласно закона за съответствието на свойствата.

Ние не знаем какво е Творецът. Висшата светлина няма никаква форма, и тя се намира в абсолютен покой – тя е просто абстрактна светлина.

Това е общата сила отдаване, която аз не мога да различа, тъй като винаги я възприемам само в конкретна форма. Но колкото повече форми на отдаване аз мога да построя в себе си – в един момент те започват да оживяват!

Както ако направя зайче от пластелин – и ако е слепено правилно  във всички детайли, то сякаш изведнъж оживява! После слепвам още някаква форма, да кажем – жираф. Лепил съм, лепил съм и накрая той – също оживява! Тоест ми е нужно само да направя духовен съсъд, а в мигът, в който той бъде готов, простата светлина причакваща отвеън, ще напълни този съсъд с живот.

Така аз започвам да постигам, чувствам и разбирам – какво е това Творец, чрез всички тези форми. Построявам ги вътре в себе си – това са части на моята душа, която аз започвам да събирам, след като съм се научил още малко повече да отдавам, повече да обичам и да не мисля за себе си.

Сега се стараем да построим нашата първа духовна степен, полагаме усилия. Пробваме и не знаем, как да я съберем и защо не ни се получава. Но в мига, в който ти завършиш строежа на  тази първа форма, ще почувстваш, че си се родил! Тоест, в теб вече съществува определен духовен образ и той е започнал да живее! Вътре в тази опаковка, която си построил, със всички нейни правилни форми – сега там има светлина.

Така ние постепенно, етап след етап, градим образа на Твореца.

От всички детайли, които ти събираш от всички другари, съединявайки се с тях по целия свят, ти строиш подобието на Твореца – или своята истинска душа.

От урока по статията на Рабаш, 28.04.2011

[41763]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Творец - Няма коментари→

Всички сме марионетки, лишени от свобода на избора. Хората се прераждат в този свят, в материалния, в «животинския» живот. А в това време, техните егоистични желания растат, докато не се стигне до особени отчаяни състояния, насочени към разкриване на зачатъка на душата, точката в сърцето.

А може би и не точката в сърцето, а просто страданията подтикват човека да търси и тогава той се присъединява към тези, в които душата вече се е «врязала».

Вътре в общия котел на желанията не престава варенето, а на определен етап част от човечеството придобива възможност за свободен избор. Това означава, че хората действат, така да се каже, независимо от Твореца. Тъй като те се освобождават от своето егоистично желание, а то изцяло и напълно се намира в Неговите ръце.

Аз ставам свободен и независим от егоизма, т.е. от Твореца, който го управлява. Заедно с другите ние се превръщаме в самостоятелно действащи лица, искаме сами да разберем и да осъзнаем случващото се и сами да вземем участие в процеса.

Аз не искам Творецът да ме управлява, аз искам да действам като Него, но по своя воля. Благодарение на това аз опознавам Неговата работа, Неговите действия, Неговите цели. Моята «печалба» е в това, че аз се уподобявам на Него, ставам Човек, изпълнявайки в точност същата тази работа, която Той е правил по отношение на мен.

В крайна сметка цялата изгода е в това, че аз доставям на Твореца удоволствие. Няма нищо друго, освен това.

Но има също така и хора, които не притежават такъв тип душа. Техните души могат само да се приобщават към развитието в една или в друга степен. Ставайки, както се казва «прах под краката на праведниците», те получават благодарение на това светене, одухотворение, разбират важността на процеса и също придобиват своя душа.

Така и в нашият свят има лидери, «водещи» и «водени», такива които просто живеят свой живот без да си задават въпроси за него. Те съставляват 99.9% от населението, заработват хляба си и не изпитват нужда за нещо повече. Но в единението между всички, всеки достига своя корен в общата Малхут.

Благодарение на взаимовръзката, всички ние усещаме себе си живеещи в един свят. Разбира се, големите учени, философите и мислителите го разбират много по-добре отколкото градинаря или търговеца на пазара, който умее само да продава дини и да гледа футбол по телевизията. Съвсем не е нужно да го презираме, те в нищо не са виновни – просто неговите желания имат такава структура и той действа по такъв начин. А някой друг човек има нуждата да познае света от висотата на Малхут на Безкрайността, в противен случай той чувства себе си нереализиран.

Цялата разлика между тях е в желанието, което Творецът е създал и пробужда към живот. Всичко е от Твореца. И затова мислителят трябва да разбере, че в своята реализация той не е с нищо повече от търговеца. Защото обстоятелствата изобщо не зависят от него. И излиза, че в този смисъл в тях има пълно сходство, тъй като всички техни сметки се подписват от Твореца.

От урока по статията „Съзидателният разум“, 28.04.2011

[41714]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Творец - Няма коментари→

Въпрос: Какво означава да поискаш от висшата сила и как да я попиташ? Просто да кажеш вътре в себе си: поправи моите свойства?

Отговор: Когато човек е в самото начало, той се обръща към Твореца като към някаква личност, странична власт, външна сила, намираща се извън него – все едно се моли на “идол“ или на някакъв измислен образ. Но какво да се прави, в началото всички ние си представяме Твореца така.

Но след това започваме да разкриваме, че тази сила се намира само вътре в нас – в съответствие със забраната: “не си прави чужди богове“, тоест – намиращи се извън теб.

Ние се задълбочаваме все по-навътре и по-навътре и разкриваме, че в нашето най-дълбоко място – там се и намира Твореца. Подобно на майката, която те е родила, и след това ти я усещаш като най-вътрешната сила, създала те, точката на твоето начало, твоят източник. Така човек чувства Твореца.

Творецът започва да се усеща в теб като най-вътрешния източник на сили, чувства, разум.

От урока по статията на Рабаш, 28.04.2011

[41667]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Молитва, Намерение, Творец - Няма коментари→

Въпрос: Ако не усещаме Твореца, как можем да получим Неговите свойства и да станем подобни на Него?

Отговор: Човек не усеща нищо извън себе си, извън своето тяло. Tова се отнася както за Твореца, така и за другарите и групата. Затова първо трябва да работя върху отдаването си на ближния, за да го обикна като самия себе си. А ако постигна това, значи ще мога да отдавам и на Твореца.

Ако съм съгласен да работя само за Твореца, но не и за ближния, това е знак, че не съм готов да работя и заради Твореца. Защото все още не си правя сметки „извън своя интерес”, а оставам вътре в себе си и искам да получа резултати от работата, награда.

Тоест цялата работа се извършва само по отношение на групата, в която всъщност създаваме място за разкриването на Твореца.

Ние не получаваме никаква светлина – напълваме се от своето отдаване! Ще „произведа” това свойство от себе си, с помощта на силата, която идва при мен и ми дава възможност да се намирам в отдаване – в това усещам силата на Твореца, обличаща се в мен. Именно това ми служи за напълване.

Никога няма да разкрия нещо „извън себе си”, дори ако се казва, че „излизаме навън от себе си” и се свързваме с другите. Всичко това е моето въображение , моето възприятие – сякаш излизам от себе си.

Казано е, че Малхут на света Ацилут се нарича „картина на Твореца”.

А също така е казано, че трябва да доставям на Твореца радост с всички състояния, които получавам от Него. Но какво означава да получавам от Него състояния? Защото те зависят от желанието, което се пробужда в мен: повече или по-малко, от преодоляването на моето егоистично желание и неговото поправяне. Как е свързано това с Твореца, който не се променя?

И какво изобщо мога да му дам? Няма на кого да отдавам, няма кой да приеме работата ми.

Накрая разкриваме, че поправяме само своите свойства и не излизаме никъде от тях. А самото свойство отдаване е чисто свойство – не мога да работя за някаква „изгода” от него. Мога само да го ценя като особено, възвишено свойство, съгласно своето трепетно отношение към светлината и ближния, които ми внушават усещане за величието на отдаването и любовта.

От урок по статия от книгата „Шамати”, 27.04.2011

[41640]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Творец - Няма коментари→

Цялата разлика между кабалистите (хората с точка в сърцето, вървящи по пътя на духовното развитие) и религиозните маси, се заключава в тяхното отношение към Твореца. Кабалистите казват: „Всичко зависи от мен“, аз трябва да се променя, а Творецът е постоянен, понеже е абсолют. Да се променя може само този, който е лош или добър, а Творецът е само „Добър, творящ добро“. Как да Го молим да се измени и да стане по-добър? Значи сега е лош?

Кабалистът счита, че само той трябва да се измени, – и повече никой не подлежи на поправяне – нито светът, нито другарите, нито групата, нито един човек. Аз се намирам сега в Добрият, творящ добро, в Твореца, в единствената сила на природата. „Няма никой освен Него“. Как Го усещам – зависи от моите свойства.

Ако аз работя с групата, то аз работя, аз се изменям – затова ми се струва, че съществува група, която преминава различни състояния… Но всъщност, аз работя със своята сянка, със своите свойства.

И точно така е с Твореца. На мен ми се струва, че Той по различен начин се отнася към мен, ту се приближава до мен, ту се отдалечава от мен. Но това съм аз, работя сам със себе си – на фона на абсолюта, на „Добрия и творящ добро“, освен който няма никой. Аз съм в Него.

Затова „всеки съди в степента на своята непоправеност“ – аз виждам своята сянка на фона на Твореца. Това съм аз и виждам отвън – самия себе си, отражението на своите собствени свойства.

Т.е. целият свят, освен кабалистите, молят Твореца да се измени и са готови да изпълняват всичко – само Творецът да е добър към тях. Те не считат, че трябва да изменят своята природа, да поправят своето „зло начало“, своето его, но молят Твореца, да бъде Той добър към тях, каквито са.

А кабалистите казват обратното: Творецът е „Добър и Творящ добро“, „Няма никой освен Него“, всеобхватната, единствено съществуващата сила на природата. Освен Твореца никой не съществува. Освен Него има само точка от желанието за наслаждение, „нещо, създадено от нищото“. Вътре в тази точка стават всевъзможни действия, изменения в нейното осъзнаване – това, че тя пребивава във висшата светлина.

Внезапно тази точка усеща, че се разширява до мащабите на Малхут на Безкрайността, след това се образуват световете, стават някакви изменения. Но всичко това усеща тази същата точка. Нищо не се е изменило. Всички промени стават само в нейните усещания. И така, дотогава, докато тя не достигне постоянното състояние – усещането, че тя като черна точка се намира в „Добрия и Творящ добро“, единствено съществуващ.

Целият този кръговрат, който ние преминаваме вътре в творението, до неговото пълно поправяне (Гмар Тикун) е предназначен само за това, да определим, къде се намираме всъщност – да разкрием Твореца.

От урока по статия от книгата „Шамати“, 26.04.2011

[41552]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Творец - Няма коментари→

Възприятието ни за цялата реалност е доста неуверено, защото не знаем как да се отнасяме към самите себе си, към света, в който се намираме. Къде се намираме сега, какво усещаме: това сън ли е или е истина?

Този свят обективна реалност ли е или е само временно усещане в изкривените ни органи на възприятие? Възможно е, когато поправим свойствата си от получаване на отдаване, да почувстваме един съвсем друг свят.

И това съвсем не означава просто по-добре да го разбираме и чувстваме със същите тези органи на възприятие, но по-добре развити. Аз мога съвършено да изменя усещанията си, възприятието си, настроено към получаване, за да престана да възприемам реалността егоистично и да започна да я усещам в отдаване, в стремеж към ближния.

Става така, че вместо своето желание, аз придобивам желанията на другите хора и започвам да усещам действителността чрез тях. И тогава ще почувствам съвсем друг свят, друга реалност.

Друг е въпросът кой рисува тази реалност за нас? Кабалистите казват, че това е Висшата сила – една, единна и единствена, освен която не съществува нищо друго, добра и творяща добро за всички без изключение и за грешниците и за праведниците. Това е висшата светлина, намираща се в абсолютен покой и ние можем да разкрием това, само като сравним нашите свойства с Него.

Съществуват 125 стъпала на такова съответствие – в зависимост от това, доколко мога да поправя себе си и да стана подобен на светлината, на доброто, на отдаващия, на даряващия благо. Ако придобия такива свойства, то според степента на полученото свойство да отдавам ще почувствам в себе си висшата светлина. Аз просто ще съществувам в това свойство отдаване и затова ще го усещам.

Т.е. съществува сила на отдаване, наричана „висша светлина“ и сила на получаване, наричана „творение“. А ако творението получи над силата на получаване – сила на отдаване, то тази сила, която започва да властва над него, се усеща в него като напълване: екран и отразена светлина, степен на отдаване, даваща на творението усещането за пълнота.

Още един въпрос: как да се отнасяме към тази Висша сила? Ще можем ли някога да я усетим самата нея или само ще си я представяме по свойствата, в които я възприемаме, по усещанията които предизвиква в нас, по мислите, желанията?

Кабалистите казват: „Не, най-висшата сила е Ацмуто, самата същност на Твореца, която не можем да усетим и е непостижима. В Него няма никаква форма, която бихме възприели. Но според степента с която се стараеш да се приближиш към Него и да станеш такъв, като Него – толкова ще можеш да разбереш всевъзможните свойства, отнасящи се към отдаването.

Той се отнася към тебе като „отдаващ“, но в Него самия няма нито отдаване, нито получаване – Той е над всичко това. Само Неговото отношение към творенията се нарича „отдаване“, „любов“, „дарение“.

Но ако е казано, че Той е „добър и творящ благо“, „Няма никой освен Него“, „Аз своето представяне (АВАЯ) не Съм изменял“, „Даден е законът и не се престъпва“, т.е. Той е постоянен, добър и съвършен, и как може да бъде молен за каквото и да е? Как може да бъде молен Той да се измени и да се съжали над нас?

Става дума само за отношение на творението, което по такъв начин усеща Твореца и така разказва за това – както е казано: „Тора говорила на езика на хората“. Затова всички наши молитви и отношение към Твореца са по своята същност отношение към самите себе си, към това как съдя себе си, как искам да се изменя по посока на отдаването.

Но всички изменения стават само в творенията, които благодарение на своите изменения усещат как се изменя картината за Твореца.

От урока по статия от книгата „Шамати“, 27.04.2011

[41643]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Молитва, Намерение, Творец - Няма коментари→