”Учение за Десетте Сфирот”, т.1 п.8: Действията на Твореца, не са били във вид на множество мисли, както това е свойствено за нас, доколкото Той е – Един, Единствен и Единен.

И подобно на това, както Той е прост, така и светлините излизащи от Него, са прости и единни, без всякакво множество от форми и свойства. Както е написано: не се явяват вашите мисли Мои мисли и ваши пътища Мои пътища.

И затова се замисли и разбери, че всички имена и названия, всичките светове, висшите и нисшите, всичко това е проста светлина – Една, Единствена и Единна. В Творецът – и излизащата светлина, и замисъла и действието, и всичко, каквото сърцето може да си помисли и да си представи, всичко в Него е Едно Единно.

Въпрос: Как може да се разбере, кое у Твореца е замисъл и действие – това едно и също ли е?

Отговор: Само по отношение на нас то се разделя на няколко действия, а при Твореца няма никакво разделяне и изобщо няма никакво действие. Ние усещаме различни действия, защото се намираме в нечисти желания, в клипот. Клипа създава времето, тя го разтяга като ластик. Ти имаш едно действие и ти го разтягаш и отделяш неговите части една от друга сякаш опъваш ластик – това действие е на клипа.

При Твореца няма такова, и затова при Него мисълта, действието, началото на творението и неговия край – всичко е заключено в един замисъл. И в този замисъл няма никакъв детайл – и това е само относно нас и той започва да се проявява, като 4- те стадия на пряката светлина и цялото последвало развитие. Но при Твореца всичко е заключено в корена: в ”крайчеца на буквата йуд” – и даже, не в самата нея, а още по високо над нея, там съществуваме в неговия замисъл.

А цялото останало развитие, произтича вече относно творението, за да разберат те, за да почувстват и постигнат къде се намират и къде съществуват.

Коренът на нечистото желание, клипа – също се намира в Твореца, защото тя му е противоположна, като отпечатък. Светлината създава тъмнината, своята обратна страна (на иврит ”ор”- светлина, а на арамит ”орта”- нощ). Няма никой друг, освен Твореца! Но той се обръща към теб, ту с лице ту с обратната си страна, по такъв начин, че ти да го изучиш. Той сякаш казва:”Ти не искаше да се запознаеш с Мен в добро състояние, затова сега ще ти уредя приключения и ще те накарам да се запознаеш с Моята лоша страна, за да разбереш, че по рано Аз се отнасях към теб с добро. Ако сега разбереш това, то Аз отново ще се върна към доброто, но след този кръговрат, ти ще започнеш да цениш Моето отношение. И това, не означава, че ми трябва твоето отношение – но тогава ти ще започнеш да разбираш, какво свойство си придобил – свойството на любов и отдаване.”

На нас ни се струва, сякаш нарочно ни прави така на инат. Но Творецът, не иска да ни учи по такъв начин, само ние така го усещаме.

От урока ”Учение за Десетте Сфирот”, 15.05.2011

[43465]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Творец - Няма коментари→

Световен конгрес „We!“, Ню-Джърси, урок №8

Въпрос: Къде се намира Творецът, Висшата светлина?

Отговор: Написано е: „Вътре в народа Мой пребивавам Аз“. Какво означава „Вътре в народа Мой“? Вътре в народа Мой – в тези, които искат да Ме разкрият, да разкрият силата на отдаване и любов, да изпълнят принципа „възлюби ближния като себе си“. Това е Моят народ и вътре в него Аз се намирам.

От 8-я урок от конгреса „We!“, Ню-Джърси, 03.04.2011

[43542]

Filed under: Духовна работа, Конгреси и събития, Творец - Няма коментари→

Въпрос: Възможно ли е да съществува „ злото начало”, ако съществува само Твореца и няма никой освен Него?

Отговор: А кой е създал „злото начало”, ако няма никой освен самия Творец? Той е създал това зло. Под негова власт съществува. Егото е синът му, както се казва ”Аз създадох злото начало”.

Въпрос: Но нали Творецът е добър и творящ добро, как може от Него да дойде зло?

Отговор: Безкрайно добрият и творящ добро Творец е създател на „злото начало”. Както е казано ”Краят на действието е в началото на замисъла”. Ако си решил да създадеш някой различен от себе си, за да достигне твоето ниво и можеш да му помагаш с цялото си сърце и душа, с всичката си сила, то ти нямаш избор – длъжен си да създадеш в него съсъд, желание, което трябва да бъде точно като твоето – по количество, качество, разбиране, постижение, по всичко – само че с обратен отпечатък. Именно това е създал Творецът.

Затова „злото начало”- е цялото творение, освен него няма нужда от нищо друго. Ние не разбираме това, мислейки, че съществуват материални обекти – да речем молив. Защо не? Защото ти виждаш, че предметът съществува – има форма, цвят, тегло. Но в духовното това не съществува.  В духовното съществува само това, което има собствена същност – нещо от него самия, а не някой, че направил нещо и затова това нещо съществува.

Ако искате да създадете творение, тогава ще трябва да заложите в него способност за собствено, независимо движение. Какво творение със собствено движение е създал Твореца? – „Злото начало”. Но има ли в „злото начало“ собствено движение? Дали е независимо и е толкова уважаемо? – Да.

Злото начало се нарича лявата линия в духовното, която се противопоставя на Твореца, разбира Го и иска да бъде против. Оттук започва всичко. Злото начало не започва с това, че аз искам да се обединя или да спя.

След всичко това, веднага след като преминем подготовката в този свят и преминем махсом, от една страна към нас идва „злото начало”, лявата линия, получаването, и от друга страна, „доброто начало” – дясната линия, отдаването. А ние създаваме между тях средната линия.

От лявата страна е „злото начало”, Фараонът, който казва: „Аз властвам” и това е над махсом. А срещу него е висшата сила, отдаването. А ние сме в средната линия.

Именно това „зло начало” е създал Творецът. Докато всичко, което имаме в процеса на подготовка в нашия свят е животинско съществуване – не е зло и не е добро. Изобщо не става дума за това. И затова този свят не съществува – той е въображаем, и в него няма противопоставяне на доброто и злото.

Само в духовния свят има „зло начало” и „добро начало” – два ангела, две сили, двама слуги. На кого служат те? На човека, който изгражда себе си от тези две сили – тоест своето желание, своето „Аз“. Именно това иска Творецът.

Поради това, как може да се реализира моето „Аз”, ако в мен не се намират двете сили, от които аз градя себе си – по средата между „за“ и „против“, вземайки собствено решение? И затова Творецът е създал „злото начало”, противостоящата Му сила, защото отдаването, „доброто начало“ – е самият Творец.

Затова по средата, между двете сили има място за човека, в средната третина на теферет, между горната и долната третина.

Само по такъв начин можеш да построиш свободно пространство или точката на свободата на избора. Свободата е именно между двете строго определени състояния, които те притискат от двете страни и ти трябва да избираш между тях.

Точката на свободата, точката на избора, свободният избор – това е избор в свиващото се около теб тясно пространство между остриетата на ножицата.

Представете си две стени около вас, които се движат и ви притискат… Това се нарича свобода. И колкото по-високо се изкачваме по стъпалата, толкова по-тясно става пространството между тях, и толкова по-силно оказват натиск върху нас. Но именно от това движение и от страшното напрежение между нас, ти намираш своята себеизява.

От урок по книгата Зоар, 12.05.2011

[42860]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Свобода на волята, Творец - Няма коментари→

Въпрос: Не ми е ясно, как физическите страдания могат да породят молитва и да ми помогнат да достигна някаква духовност? Нима материалните страдания са свързани с духовните?

Отговор: Физическите страдания не са свързани с духовните. За какви страдания говориш – за болка в крака? Ако те боли крака иди на лекар. А кабала говори за отношенията към ближния – само по това ние проверяваме себе си, доколко сме наред или не сме.

Защо ние въобще в материалния свят усещаме някакви страдания, не свързани директно с духовния път? – Защото е казано, че „страданията смекчават тялото /егоизма/”, и ни приближават към въпроса: ”С каква цел страдаме и защо? В какво е смисъла на моя живот?” И така постепенно човека се приближава към същността на въпросите.

Но това не значи, че ако ме боли крака, веднага трябва да мисля за Твореца. Преди всичко, трябва да отида при лекаря и да се излекувам. Но ако чувствам, че в мен се разгарят претенции към другарите и групата, то това е вече проблем, с който трябва да се обърнеш към Твореца.

Тоест едните страдания минават като „по оголен нерв” и също ни приближават към целта, защото виждаме, колко временни и нищожни са нашето тяло и нашият живот и колко слаб и зависим съм от тази болка. А има страдания, които ми разкриват колко съм противоположен на целта. И там вече ми е необходим друг лекар – не отоларинголог, а Главния лекар от всички лекари, лечителят на разбити сърца.

Защото моето сърце, моето желание е разбито! Разбита е душата, която Той трябва да поправи.

Обръщението към Твореца /Бога/ по какъвто и да е повод е тръгнало от там, че егоистично хората разбират връзката с Него – за своето благополучие, а не за своето поправяне. Затова постоянно вярват, че ще дойде доброто, макар да става обратното. Но като слепи не виждат резултата и не се отчайват, защото егоизмът не позволява да престанеш да работиш за себе си…

Ах, ако биха си отворили очите за да видят, че Бог няма, а има неумолим закон на природата, който ни принуждава да му се уподобим – да станем добри, въпреки себе си!

От урока по статия от книгата „Шамати“, 09.05.2011

[42663]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Молитва, Намерение, Творец - Няма коментари→

Въпрос: Какво означава „Няма никой освен Него” и как Го постигат хората с точка в сърцето, без точка в сърцето и религиозните маси?

Отговор: Хората, които съществуват в този свят, могат да се отнасят към цялата действителност просто като към околна среда, в която живеят, подобно на всички живи същества. Освен това, хората могат да имат допълнително отношение към живота си, което животните нямат. Ако човек е научен да вярва във висшата сила, която може да бъде добра, или лоша. Ако си добър, висшата сила ще бъде добра към теб, а ако си лош – тя ще бъде лоша към теб. Тази сила иска  да бъдеш добър и затова ти изпраща удари. Отнася се добре към теб, ако се държиш добре. Значи, си струва да бъдеш добър.

Какво означава да бъдеш „добър” в очите на висшата сила? Тук хората са сътворили най-различни системи чак до жертвоприношение на собствените си деца и унищожаване на друговерци в религиозни войни. Хората са създали всякакви видове връзки с тази висша сила, които идват от егото им.

Баал а-Сулам обяснява произхода на религиите и вярванията в своята статия „Мирът”. По същество, религиите са система за развитие на хората, като така те напредват към духовното. Тези слоеве на желанието за наслаждение, които не са способни да се стремят към Твореца, напредват с помощта на религиите. Хората знаят само едно нещо: има висша сила и ние се намираме в някаква система от връзки с нея: ако съм добър, тя също е добра; ако съм лош – тя е лоша.

Тогава единственият проблем е да определим желанията на тази висша сила. Всяка религия си има свое собствено виждане за това и всяка смята, че е права. И тук е цялата разлика между религиите: как да се почита тази висша сила, как да се напълнят нейните желания, за да ни бъде добре и в този, и в бъдещия свят. Те сякаш работят пред тази висша сила като пред владетел, пред крал: „Как можем да Го напълним, за да бъде Той доволен от нас?”.

Така, има три вида хора:

1. абсолютно светски с животинско отношение към реалността;

2. религиозни, които почитат тази висша сила, като се опитват да намерят начини да я удовлетворят;

3. кабалисти.

Кабалистите казват, че тази висша сила, Творецът, няма никакво отношение към теб лично. Дори и да кажеш, че няма никой освен Него, Добър и Творящ добро, това е всеобхватната сила на природата.

Всичко зависи от мен, а Той няма никаква лична връзка с мен. Всичко се определя от размера на моята промяна в проста, константна, непроменливо съществуваща светлина, както е казано: „Аз своето АВАЯ не съм променял”, „ Законът е  даден и не може да се нарушава”.

Това означава, че Творецът няма никакво лично отношение към мен, няма никакви сметки по отношение на мен, нищо! Просто аз усещам по този начин. Но така възприемам и един компютър. Да речем, че вчера съм работил на компютър и съм му се ядосал сериозно и съм бил готов да го строша с чук. Бил ли е той виновен? Той е уред, направен от стомана и пластмаса.

Но тъй като аз работя с него, му предавам своите лични качества, считам неговото поведение за добро или лошо, и му се ядосвам: „Виж какво ми направи той!”. По същия начин се ядосвам на колата си, ако нещо се случи с нея.

Това са основни неща, заложени в нашата природа. Това изобщо не е смешно. Оттук изхожда  нашата вяра в силата на природата, която ми прави добро или ми причинява зло.  Какво казваме на детето, когато се удари в масата? „И ти я удари; тя те е наранила!”. А ако не е маса, а е нещо по- неясно, голямо и всеобхватно, ние говорим по друг начин „Отнасяй се добре към Него и Той ще ти стори добро.” Вярата започва от тук.

Ние все още не разбираме, че ако не се намираме в точката на истината, не работим с нищо. Ние просто работим срещу закона на природата, тъй като „законът е  даден и не може да се нарушава”. Творецът не се променя. Следователно това, дали съм добър или лош, влияе само на мен. Аз не правя добро или лошо на Твореца; аз не Го докосвам.

Когато кажа, че Той се радва заради мен или че Го натъжавам, това аз го казвам. Просто възприемам това в своите усещания. Ако е така, какво или кой ме кара да се променям? Моето его? Това означава, че аз правя това само с цел да се почувствам добре. Нищо друго не ме задължава! Или може би обкръжението, заплашвайки ме с наказание, ме принуждава да се променя?

Ако това е нашето отношение към цялата съвършена реалност, никой не може да ме принуди да се променя. Това може да се случи само чрез вяра над знанието! Защо живея в тази разбита, фалшива реалност? Аз искам да изградя от нея независимо отношение към тази сила, към „доброто, което прави добро”, единствената сила, която съществува. Какво означава „независимо отношение”? Това означава, че аз се отнасям към тази сила без никаква лична цел и тя не знае, не разбира, не усеща нищо от мен. На какво основавам своята работа? – „Той е закачил  Земята на нищото”, което се нарича „десет Сфирот Блима (скриване)”.

Постепенно  достигам до такова възприемане на действителността, че не правя никакви лични сметки, както правя сега. Аз само искам да науча свойството на тази сила, да стана подобен на Него. Това е моята награда. Не се нуждая от никакъв резултат нито за силата, нито за себе си; аз желая да стана като Него, както е казано: „Наградата за заповедта е да познаеш Този, който я дава”.

Това са много фини понятия, които е невъзможно да се обяснят. Човек, който няма точка в сърцето, никога няма да се впечатли от това и да разбере какво е скрито зад него. „За кого работя тогава? Ако няма никого освен мен, кой ще получи моята работа и в резултат ще се отнася към мен различно? Това означава, че работя срещу стена, срещу празнота. Тогава какво означават тези думи: „Книгата е отворена и ръката пише”, „накланя себе си и света към добро”?

Всички тези думи имат за цел да ни приближат към идеала, което се нарича „вяра над разума”. Там няма никакви разчети за правене. Няма към кого да се обърнеш. Можеш да правиш разчети само с някого, който има желание, сила и действия. „Няма никой освен Него” и „Добър, който прави добро” предполага, че Той не действа от другата страна. Ние говорим за нашите действия: промяна на състояния, реакции, но Той няма нищо. Ако това е така, Той сякаш не действа. Той не изглежда жив, ако не се променя. Така ни се струва на нас.

От урок по статия от книгата „Шамати”, 26.04.2011

[42107]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Творец - Няма коментари→

Творението (нивра) – означава съществуващо „извън”, от външната страна (бар). То се нарича съществуващо (има го) от нищото” (еш ми аин). От тук идва това „има го”, създаденото от нищо, но как се ражда то?

Съществуването („аз съм”) започва от това, че аз започвам да чувствам себе си относно светлината, която „я има”, съществува. И тогава аз също чувствам, че сега аз съм – но „от нищото”, тоест относно абсолютната нула (аин), която съм бил преди.

Целият живот на творението се състои в това определение „съществуващо от нищото” (еш ми аин), защото то оценява себе си като „нищо” (нула) относно „еш” (има го) – съществуващата светлина. А ако те и двете изчезнат от усещанията на творението – то няма да усеща себе си.

Творението не може да съществува само. Творецът може да съществува без творението, Той има Своя собствена реалност. Творението няма живот, ако то не усеща Твореца. Усещането за Твореца се нарича живот, съществуване! А ако аз никак не го усещам, то целият свят пропада и аз се връщам в „нищото”. Няма творение без Твореца! Нашият живот и съществуване се измерват само относително светлината.

Аз – това е „същестуващо от нищото” (еш ми аин), тоест в мен винаги са включени тези двете: „има” и „няма”, и в разликата между тях аз усещам своя живот. Моето същестуване, моята реалност – не е моя собствена и независима. Моята личност има смисъл само ако в нея участват двете: и „има”, и „няма”.

А аз нямам отношение нито към „има”, нито към „няма” – аз „съществувам от нищото”. И за това, ако не усещам разликата между тези две реалности – не чувствам нищо. Аз губя всички усещания, и самият аз изчезвам. Защото аз – това е следствие от срещата на тези две реалности: „има” и „няма”.

От урока по „Учение за Десетте Сфирот”, 10.05.2011

[42686]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Творец - Няма коментари→

Въпрос: Усещам, че откакто започнах да изучавам Кабала, мога да чуя гласа на Твореца по-ясно. А сега усещам, че моята възприемчивост намалява.

Отговор: Това е, защото Творецът желае да те настрои към Себе си дори по-добре и ти показва, че не си настроен към Него достатъчно добре. И ти трябва да търсиш, така че най-възвишеното чувство, което си имал досега, постоянно да е живо в теб. Независимо от пречките, трябва постоянно да настройваш това предишно усещане, а то ще е ново всеки път.

В началото на създаването, в първото ни състояние на съществуване (1), ние сме усещали само светлината Нефеш, най-малката светлина. И тогава сме паднали в нашия свят, в разбитото състояние (2) и сега се издигаме от нашия свят обратно към третото състояние(3).

Третото състояние е също като първото, въпреки че ние усещаме светлината Йехида в него, която е 620 пъти по-голяма от първоначалната, която сме имали в първото състояние. Това е светлината НаРаНХаЙ (Нефеш, Руах, Нешама, Хая, Йехида).

Защо това е така? Дължи се на факта, че ние трябва да настроим себе си, независимо от препятствията! По пътя от първото състояние към третото получаваме всякакъв вид препятствия, но независимо то тях сме се настроили към същата светлина Нефеш, която е била в началото. Светлината не се променя.

Издигам своето възприятие и то става вибрираща струна, вместо дебела метална тръба, която съм използвал в началото. Ставам по-фин, усещащ, чувствителен и възприемчив.

В резултат на това, в първото състояние, в което съм съществувал, усещам не светлината Нефеш, която ме е напълвала на неживо ниво, когато не съм усещал нищо, а откривам себе си като равен на Твореца, тоест разкривам най-голямата светлина Йехида. Защо това е така? Просто защото съм се настроил към нея. Това е процесът, през който преминаваме.

От празничния урок на руски език, 21.04.2011

[41981]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Творец - Няма коментари→

От Твореца ни отделя само мъничка черна точка вътре в Безкрайната светлина, която така и се нарича – „създадена от нищото” (еш ми аин). Това всъщност е и основата на цялото творение – новата реалност „от нищото”. А всичко останало, което има в него, е от „вече съществуващото”, от Твореца.

Тази точка създава Творецът, а всичко „съществуващо” (еш), което се добавя към тази точка, трябва да дойде от нас самите, от нашите усилия. И затова ние като резултат достигаме подобието на Твореца, сливането, същото това ниво.

Отначало тази точка на творението се развива по четирите стадия на разпространяване на пряката светлина, която включва в себе си всички тези четири основни стъпала на отдаване. От страна на светлината повече не са необходими никакви действия – това е достатъчно. Всичко останало вече възниква като реакция на тази точка, получаваща впечатление от светлината и попиваща в себе си нейните свойства, която сега е способна да действа сама.

Така от света на Безкрайността, от това състояние, където тя се съединява със светлината, тя започва да се отделя до нашия свят, чрез десет „скриващи сфирот” (сфирот блима), които поглъщат (болим) в себе си светлината – вътре в творението. И благодарение на това, творението израства от точка, противоположна на Твореца, достигайки най-голямото отделяние от Него, доколкото това е възможно, което се нарича „този свят”.

Тази отдалеченост – и качествена, и количествена е съгласно всички свойства и положения, така че в творението не остава нито едно качество поне с нещо приличащо на Твореца.

Струва ни се, че това означава падение, спускане, отдалечаване, тъмнина – но не, това е просто разкриване на нашата природа, самата тази черна точка, създадена от Твореца! Само при такова развитие се открива, количеството в тази точка „от нищото” до обратно съществуващото – „това, което е”.

Това е, което постигаме от цялото това слизане – макар не веднага, а още дълго, все по-дълбоко, спускайки се, вече след достигането на „този свят”, с развитието на своя егоизъм, тоест усещането на своята противоположност. Така преминаваме стъпалата: неживо, растително, животинско и достигаме най-ниското – „човек”.

Човекът осъзнава своята отдалеченост и противоположност на Твореца и решава, че това е зло. А от осъзнаването на злото, той продължава все повече да познава себе си и Твореца, като „преимущество на светлината от тъмнината”, и разбира необходимостта да се поправи. Така той достига действителната противоположност на Твореца.

А когато той започва да се поправя, от една страна, започва да се издига обратно в света на Безкрайността с това, че става подобен на Твореца. А от друга страна, дори и при този подем, той с всяко стъпало, все повече и повече постига доколко е противоположен!

И само в самия край на поправянето (Гмар Тикун), когато се връща обратно в същата начална точка, Малхут от света на Безкрайността, в него се разкрива пълното разбиране, осъзнаване, усещане за това, какво означава това „създадено от нищото”, обратно на Твореца. И в тази степен той едновременно постига, какво е това „съществуващо” (еш), тоест свойствата на Твореца.

От урок по беседа на Баал а-Сулам, 08.05.2011

[42526]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовността на жената, Ежедневен урок, Творец - Няма коментари→

Световен конгрес”Wе!”, Ню Джърси, урок №8

Науката кабала – това е физиката на общия свят. Какво, сам по себе си, представлява този общ свят – ние не знаем. Постигаме от него едва мъничка област, която можем да възприемем чрез органите на чувствата на нашето физическо тяло, така както и всички животни.

Само че за разлика от животните, имаме по-развит ум, повече желания, и затова малко по-добре от обикновените животни се вписваме в този свят, като се стараем, колкото се може повече да го използваме.

Но нашето чувствено възприятие, с помощта на петте органа за усещане – зрение, слух, вкус, обоняние и осезание – е много по-слабо развито, отколкото при животните. Те доста по-добре от нас усещат природата.

Само нашият разум и нашето его са по-развити, и затова повече от животните, с по-голяма жестокост и рафинираност, можем да използваме този свят, който те също възприемат. Но във всеки случай ние възприемаме само малка част от реалността.

Науката кабала ни обяснява цялата действителност, схващането за истинската реалност. Както казва науката кабала, главната разлика между ограниченото възприемане на нашата мъничка действителност и способността да се възприеме по-широката реалност, като че ли ще излетят от тясната клетка на нашия затворен микрокосмос в огромния и прекрасен външен свят, се заключава в това да не поставяме себе си в зависимост от множеството случайности, сили и действия, а да достигнем възприемането на една единствена сила.

Щом като цялото това огромно количество сили, действия, случайности, мисли, цялата обкръжаваща ни обърканост, започнем да насочваме към една единна сила, все повече и повече, това означава, че се издигаме по стълбата на световете, докато не достигнем света на Безкрайността, където действително има само една сила, в която се съединяват всички мисли, желания, възприятия, ситуации, действия – абсолютно всичко, което по-рано е било за нас така празно. Тогава ние постигаме, че „няма никой освен Него” – тази единствена сила, Твореца.

От 8-ия урок на конгреса „We!”, Ню Джърси, 03.04.2011

[42437]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Кабала, Конгреси и събития, Творец - Няма коментари→

Творецът ни доближава всеки път, когато Му дадем шанс. Това е тайната към успеха. Ако дадем на Твореца удобен случай, ще бъдем събудени бързо, на по-висока честота и ще можем да достигнем до по-голямо желание по-бързо, до известна степен на копнеж и стремеж, което се нарича „свят, година, душа” (Олам, Шана, Нефеш). Тоест ние ще достигнем сливане със Светлината „на същото място, в същото време, със същата жена” – описано е като обединение на човека и Твореца.

В крайна сметка, за достигане на сливане (Зивуг), ние трябва да изпълним няколко условия. Първо, е необходимо поправеното желание, тоест не някакво материално желание, а нуждата да достигнем подобие с Твореца, първата духовна степен, първата връзка с Него. За да постигна това, се очаква да предоставя желание в подходящо количество, качество, интензивност и форма.

Освен това, не се очаква да искам нищо друго, така че това да стане моето единствено желание, възнаграждение и напълване. Нищо друго не се изисква освен желание за това. В крайна сметка, останалото е наградата, за която работя. Моето пламенно желание, копнеж, напрежение и стремеж да поддържам връзката с Твореца, да се придържам към нея, въпреки всички трудности, в действителност е наградата.

Ако човек достигне до това състояние, издигайки се над своя егоизъм и желаейки да насочи всички свои стремежи към Твореца, да покаже копнежа си към Него и не търси нищо повече от това, той заслужава да се издигне към сливане.

Тук човек може да намери помощ в обкръжението, което ще го подкрепи, пробуди, ще му напомни и ще предостави за него всички необходими условия за такова сливане; ще ги изясни и ще извиси тяхната важност. В крайна сметка, Творецът достига до човек всеки път, когато той Му предоставя такава възможност. Това е най-важната точка за нас.

Това означава, че целта е да дадем на Твореца повече възможности да ни пробуди по всякакъв начин, няма значение как. Може би по-често е чрез неприятни усещания, но ние не се плашим от проблеми, страхове и копнежи, тъй като не ги виждаме като лоши състояния.

За нас е лошо само когато се отделим от мисълта и връзката с Твореца, от копнежа и желанието. Всички останали наши копнежи за Него ние приемаме като желателни и важни, независимо от това дали ни харесва да ги изпитваме или не.

Преди всичко останало, ние ценим истината, а не усещането за добро и лошо, сладко и горчиво. По този начин, постепенно и правилно се подготвяме за първото сливане и накрая го достигаме.

От урок по писмо на Баал а-Сулам, 01.05.2011

[41886]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Творец - Няма коментари→