Скъпи приятели! Моля ви задавайте въпроси по темата за тези цитати на великите кабалисти.

Забележките в скобите – са мои.

Същността на човек – това е желанието да получава

Всички съсъди и всички тела, както духовните, така и материалните светове, се считат за разновидности на духовното (с намерение заради Твореца) или на материалното (с намерение заради себе си) вещества, природата на които е – желанието да получават (наслаждение).

Баал аСулам. Свобода на волята

Творение – това  е появата (относително себе си) на това, което не е било по-рано (преди това осъзнаване), тоест появата на нещо от нищото (когато осъзнава това, то се нарича творение). Но как може да си представим, че има нещо, което го няма в Твореца? Нали Той трябва да включва в себе си абсолютно всичко. И възможно ли е някой да създава това, което го няма в Него?

Както е казано, цялото творение, създадено от Твореца – това е не повече от съсъд на душата, представляваща по себе си желание да се наслади, да получи наслаждение. Затова е съвършено ясно, че в Твореца такова желание няма. И затова желанието да получава се явява абсолютно ново творение, от това, което е било по-рано, и то се определя като възникнало от нищото (а него го напълва Творецът).

Баал аСулам. Предисловие към Птиха, п.4

[44600]

Filed under: Баал Сулам, Кабалистични източници, Творец - Няма коментари→

Въпрос: Защо Творецът е сътворил душа в съвършено и вечно състояние, а след това е бил длъжен да „изпразни съсъда”, оставяйки го без светлина, и скрива Себе си?

„Даряване на Тора”, п.7

Мъдреците на кабала са задали въпроса: защо първоначално Той не ни е създал в цялото величие, което трябва, за да се слеем с Него? За какво на Него му е било нужно да ни възложи това бреме и трудности на творението, Тора и заповедите (и поправянето)?

„Любов към Твореца и любов към творенията”

Ако целта на Тора и цялото творение се явява само като низина на човечеството, докато хората не станат достойни за това чудесно величие – сливането с Твореца, то на Него е било нужно да ни сътвори в това величие и да не ни притеснява с усилията на творението, Тора и заповедите?

Отговор: Всеки, който се храни с плодовете на чуждия труд, се стеснява да признае в себе си това, доколко в него няма човешки облик. А Творецът е съвършен и не може да произлезе от Него нещо несъвършено, за да можем ние да се наслаждаваме от плодовете на своя труд, Той е приготвил за нас тази работа (по своето поправяне) и създал творение в неизменна форма, за да можем ние сами, в работата посредством Тора и заповедите (поправяне на себе си), да се издигнем от неизменността на творението, и благодарение на тази работа да достигнем величието със своите собствени усилия.

Тогава цялото наслаждение и благо идващо към нас от Неговата щедра ръка се усеща от нас като притежатели, а не като получаващи.

[37846]

Filed under: Баал Сулам, Заповеди, Кабалистични източници, Творец, Тора - Няма коментари→

Душата – това е резултат от въздействието на светлината върху желанието. Чрез своето влияние светлината привежда желанието в особено действие, и то приема форма под името „душа“ – с други думи, свойството отдаване, любов, излизане нагоре от себе си. Когато в желанието се пробужда такова свойство, това е именно душата.

Душа се нарича „частта от Твореца свише“. Творецът желае единствено да отдава, да обича – това е Неговото свойство в чист вид. А в човека то се пробужда над желанието, то е произведено от неговото желание, от „материала“ – тоест самият „материал“  вече се държи по такъв начин. Казано е за това: „тъмнината ще засияе като светлина“. Желанието – това е тъмнина, но посредством специално действие над себе си, то може да свети като светлина. Ето това подобие и се нарича „душа“.

Става дума за същото желание, само че приело друга форма, друго свойство – отдаване, вместо получаване. Така светлината поражда душата, въздействайки по определен начин.

Ако в човека действа свойството отдаване, то той има душа. А ако свойството отдаване в него не действа, ако той все още не се е поправил, то в него няма душа. Това не е някаква субстанция, която може да влезе и да излезе, а свойство, което се придобива чрез поправяне.

Оттук и определението: „частта от Твореца свише“. Ако човека има душа – в тази степен той усеща Твореца. Тъй като душата и Творецът са едно и също, същото свойство. Само така може да се разкрие Твореца, така и са Го разкрили кабалистите: те са поправили себе си на отдаване и в тази поправена част са започнали да проявяват новата реалност, новото усещане. Те са го нарекли „висш свят“, а свойството, което цари там, са нарекли „Творец“ (Боре), което значи: „ела и виж“ (бо-ре).

„Творецът“ е това, което се разкрива в поправеното творение.

От урока по статията „Свобода на волята“, 27.05.2011

[44129]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Творец - Няма коментари→

Докато светлината не се разпространи в желанието през всичките 4 стадия АВАЯ, няма да се разкрие съзидаващата сила в създаденото. И затова, няма да се разкрие истинското желание за наслаждение, съгласно което вече може да се определи: какво представлява творението, какво иска то, как отговаря то на Твореца?

Затова, АВАЯ се нарича „святото име на Твореца”. В какво се състои неговата святост? Тъй като името е винаги онова, което дава самото творение. Но това име се нарича свято, защото именно в такава форма, след всичките 4 стадия на действие на светлината върху желанието, в него се разкрива свойството на Твореца, въздействащо върху него и отпечатващо в него своята форма. Затова, то се нарича с името на Твореца.

Отпечатъкът, оставен от светлината вътре в желанието, му придава формата на светлината.

Самата светлина няма никаква форма и как можем да кажем нещо за Него: кой е Той и какъв е? Това е нещо изчезващо и неизвестно, някаква абстрактна форма. Как може творението да научи нещо за нея, да се свърже с нея, да обменя впечатления, да създаде отношения?

За тази цел, Творецът, „крайната точка на буквата Йуд”, водещата и съзидаваща сила, насочва своето въздействие към материала, създаден от Него „от нищото”, и започва да отпечатва в него Себе си. И тогава, в този материал, като в пластилин, в тесто или в глина, започва да се очертава отпечатъка на светлината. Материалът започва да ни показва какво е светлината, която не може да се разкрие по друг начин.

Всички сили в света са свързани със светлината и тя действа вътре във всичко: в електричеството, в магнетизма, в атомните и субатомните взаимодействия. Струва ни се, че в света съществуват множество сили, но всъщност, зад всички стои единствено силата на светлината, която не виждаме. Разкриват ни се само нейните действия. И когато действията на светлината се разкриват в материала, това се нарича „име на Твореца” – изразяване на светлината в материала.

Това е чудо, което дори не можем да осъзнаем. Как е възможно в творението, в матрицата АВАЯ, да се разкрие формата, свойството на самия Творец. За тази цел, творението трябва да премине през 4 стадия на развитие и само на последния стадий, то започва да разбира и опознава самото себе си.

Но благодарение на какво ще опознае себе си? Благодарение на това, че ще се запознае с Твореца – и това вече се нарича творение.

От урока по „Учението за Десетте Сфирот““, 31.05.2011

[44452]

Filed under: Ежедневен урок, Творец - Няма коментари→

Баал аСулам започва „Въведение в науката кабала” с думите: „Раби Ханания бен Акашия казал: „Поискал Творецът да удостои Исраел, затова Той им дал Тора и Заповедите…”

В мидраш „Берешит Раба” е казано: „Заповедите са дадени само, за да може с тяхна помощ да се изчисти Исраел”. Оттук възникват два въпроса:

а) Каква е привилегията, с която иска да ни удостои Творецът?

б) Каква е „нечистотата”, „грубостта”, която е в нас, и която трябва да поправим с помощта на Тора и Заповедите?”

Знаем, че в света действа само една сила, освен която няма нищо друго. Но тогава излиза, че тя извършва някакви „неразумни” действия. Кой знае защо, тя ни е направила егоистични, груби, тъмни, безчувствени – казано накратко, лоши!

И нима това е добро творение? Ако Творецът е абсолютно добър, то как може в нас да има нещо лошо, което не е от Него? Ако творението е лошо, тогава следва да попитаме Майстора, който го е създал – откъде може да има в творението някакъв порок, ако не от корена?

А освен това, ако Творецът вече е създал такъв порок и нарочно ни е направил покварени и егоистични, то защо след това ни дава средство, което се нарича „Тора и заповеди”, и ни принуждава да поправим онова, което сам е развалил и направил в нас лошо?!

Тези въпроси са много дълбоки и в крайна сметка, започваме да ги разбираме едва, когато започнем да се издигаме по духовните стъпала. Само там разбираме, че преимуществото на светлината се постига от тъмнината. Ако тази тъмнина я нямаше в нас в началото, нямаше да можем да постигнем светлината. Невъзможно е да я постигнем по друг начин!

Не си мисли, че това е „заплащане” за твоята работа, и че за някого е нужно първо да поработиш, а после да получиш за това награда. Тази работа е необходима само на теб – ако не беше тъмнината, която превръщаш в светлина, изобщо нямаше да имаш възможност да почувстваш, какво е светлината! 

Ние разбираме това само, когато излезем в духовния свят и започнем да изпълняваме действията на поправянето, превръщайки тъмнината в светлина, с помощта на „Тора и заповедите” – особена последователност от духовни действия, които е необходимо да изпълним педантично.

От урока по „Въведение в науката кабала“ (Птиха), 23.05.2011

[44216]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Творец - Няма коментари→

Проблемът е в това, че ние не чуваме намеците на Твореца. Творецът постоянно, тихичко ни подсказва, но ние не усещаме това. Човек трябва да усеща, че по всяко време му нашепват.

Това не е психологически проблем, не е чужд глас, не е и натрапчива мисъл. Това е нашето вътрешно чувство, което постоянно трябва да повишава чувствителността си към възприемане гласа на Твореца.

Този вътрешен глас аз трябва да го усещам в себе си: ”Това от Него ли идва или от мен?” И ако аз започна да възприемам тези навици, то те много ще ми помогнат. Трябва да почувствам в себе си как Той постоянно ми говори, подсказва.

Това ще бъде неприятно, аз трябва да се сдържам, аз трябва да се освободя от много свои слабости, а понякога – напротив. Но какво да направиш? Трябва някакси да се отпуснеш. Има и такива моменти, защото човекът си е човек.

Но по принцип, такава настройка на вътрешния глас, както е казано: ”Чух един глас”, е много важна. Това не е шизофрения. Това в крайна сметка е много сериозна настройка, подобно на това как се настройва инструмент, за да зазвучи той в точно съответствие с камертона, с чистата нота ”ла”. Ето така трябва да се усеща – на каква вълна аз мога да разбера Твореца.

Въпрос: Как да се науча да различавам гласа на Твореца сред многото други?

Отговор: Само с желание. Няма друг начин. Никой и нищо не може да помогне. В началото на миналия век кабалистът Хазон Иш е написал в книгата си ”Вяра и увереност”, че ”свойството отдаване – това е тънко движение на чувствителната душа”. С тази фраза той започва книгата си. На нас ни е нужна именно такава фина настройка на вълната, на която Творецът предава.

Въпрос: Що за сила е тази, която постоянно ми помага да се задържа на тази настройка и да различавам къде, в какво състояние се намирам? Или това не е важно, добре ли е за мен или е лошо?

Отговор: Какво ни помага да се настроим на тази ”тънкост на душата”? Само и единствено движението към другия, към свързването с другите, когато аз, въпреки себе си, се свързвам с другите въпреки всичките препятствия и проблеми, и се опитвам да се настройвам…

Всички тези перипетии и проблеми специално са ми дадени. Те ми показват къде още не съм настроен. Те ми показват отклонението от нужната вълна. Всичките проблеми, всичките несполуки, всичкото отрицание – това е проявление на моята ненастроеност, докато не бъда в резонанс.

Ако човек така възприема случващото се и въпреки всичко, което се случва с него, не се откъсва от мисълта: ”Няма никой друг освен Него”, и се настройва само на: ”ако не аз за себе си, то тогава кой?” – повече нищо друго не е нужно.

Въпрос: Но къде във вътрешността се усеща този глас?

Отговор: В движението извън себе си. В инструмента, в който се усеща Творецът – това е нова резонансна кухина в теб, която започва да резонира по отношение на другите.

Такъв инструмент ние трябва да създадем. Той се нарича ”душа”.

От празничния урок на руски език, 21.04.2011

[41984]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Творец - Няма коментари→

Всичко започва от черна точка, „създадена от нищо”, върху която въздейства висшата светлина и развива творението. Цялото развитие, освен тази точка „еш ми аин“ (нещо от нищо), идва от светлината – от силата, действаща в творението, в „познатата” част.

Откъде във всеки един от нас се вземат такива различни свойства? От светлината! Точката на творението „от нищо” – е само точка. Но Творецът, разделяйки своето отношение на милиарди различни творения, а след това, съединявайки ги обратно с всевъзможни видове връзки така, че всяка се съединява с всяка от 7-те милиарда, иска да изрази себе си в материала, който е „създаден от нищо”.

Той не би могъл да изрази това по никакъв друг начин, а само чрез такова многократно увеличаване на броя на малките творения, всяко от които е създадено по своя особен, уникален начин, който не се повтаря в никое друго.

Всяко творение постига своето лично поправяне, отменяйки в себе си тази част „еш ми аин“ (нещо от нищо) и пожелавайки изцяло да се състои от свойствата „еш ми еш” (съществуващо от съществуващото), за сметка на което може да се съедини с останалите. По този начин, то увеличава своето „еш ми еш” от тази малка точка, дадена от Твореца – до Безкрайността, до висотата на самия Творец.

По какъв начин аз, малката точка, възникнала от нищото, създадена с почти нулево отношение към Твореца, стигам до Неговото разкриване? Аз се съединявам с всички останали точки (желания), отменяйки своето „създадено от нищото” и за сметка на това, израства моето „съществуващо от съществуващото”, до размера на цялото мироздание, което присъединявам към себе си.

Тоест за сметка на това съединение, създавам от точката целия духовен съсъд „еш ми аин”, напълнен с Безкрайното отношение на Твореца „еш ми еш” към всички. Това е възможно само чрез увеличаването на броя на тези малки части, всяка от които се съединява с всички, и всички те многостепенно се включват една в друга.

Един се съединява с друг, после тези двама, които са станали като един се свързват с трети и всички вътре помежду си, а тези тримата, които са като един – с още някого и т.н. Тоест това не е просто моето съединяване с всички останали, а система от връзки на много нива. И само чрез нея, Творецът може да изрази себе си вътре в общото творение, при завършването на тази работа в Края на поправянето (Гмар тикун).

От урока по „Учение за Десетте Сфирот“, 26.05.2011

[44059]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Творец - Няма коментари→

Желанието не се разкрива до онова време, докато не измине с помощта на светлината всичките 4–ри стадия на разкритието, и достигне осъзнаването да усеща себе си и тогава ще може само да взема решения и да реагира някак си на светлината.

Т.е. навсякъде в мирозданието, където и да срещнеш ”коренната” (нулевата) степен – тя означава отдаване от Твореца, който иска да предизвика някаква реакция в творението, в ”създадения от нищото” (еш ми аин).

Трябва да се измине от този нулев стадий, от така наречения ”крайчето на буквата йюд”, всичките 4 –ри стадия на АВАЯ (йюд кей вав кей) степените 1-2-3-4, и само в 4–ти стадий ( бхина далет) възниква реакция от страна на желанието.

На всяко място в творението, в цялото мироздание, в каквато и точка да се превърнем, ние откриваме там нулевата степен – отношението на Твореца към някаква си точка ”от нищото” (еш ми айн). А от нея, под влиянието на светлината, вече се разкрива желанието, което трябва да измине 4 –те степени, за да се оформи творението, започнало да усеща и да реагира на въздействието на светлината.

И така всичко започва от ”крайчето на буква  йюд”, ”същност от същността” – замисъла на творението, мислите на Твореца. След това тя започва да действа и се раждат степените 1-2-3-4 или йюд кей вав кей. Докато не достигнем 4 –та степен (далет), която вече се усеща съществуваща.

Тук има водеща сила и сила която не е съгласна, и всяка от тях – е в потенциал и в действие. Първите три степени (0-1-2 Кетер, Хохма и Бина) се отнасят към Твореца, а останалите степени 3-4- ( Зеир Анпин, Малхут) се отнасят вече към творението.

Такова отделяне ние после наблюдаваме във всичките духовни обекта, парцуфим, светове. Първите три степени – ГА”Р, се отнасят към замисъла, към програмата на висшия. А ЗА”Т (З”А и Малхут) се отнасят към долното творение, където З”А служи за адаптер между висшия и низшия.

Висшия – това е Кетер. Неговото свойство е отдаването – това е Хохма. В каква форма иска да отдава – това е Бина. В каква форма Той се отнася към низшия – това е Зеир Анпин. Това отношение е многостепенно: Хесед, Гвура, Тиферет, Нецах, Ход, Есод, Малхут – това е материал избиращ всичките предходни форми, желаещ да ги усвои и построи в себе си, за да приеме такава форма, като предходните стадии.

И така, Малхут реализира това действие вътре сама в себе си, затова и трябва да усети всичките предходни стадии, да получи от тях впечатление, да се съгласи с тях и да им стане подобна. И тогава тя, в отговор от своя страна, построява такова отношение спрямо корена и самата става корен.

Не е възможно да се разкрие творението, ако преди това не е преминало през 4 –те степени на развитие. Само от последната степен на развитие ”далет”, когато аз имам намерение и желание т.е. всичко изхожда от мен – оттук нататък може да се говори за творение. А преди това, съществуват само свойствата на Твореца, с които той гради творението.

От урока от ”Учение за Десетте Сфероти”, 26.05.2011

[44062]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Творец - Няма коментари→

Въпрос: В какво е разликата между Замисъла на творението и самия Творец?

Отговор: Ние говорим само относно нас. На нас, не ни е известно нищо, освен случващото се в нашето желание. И така, когато ние разкриваме, че има светлина – ”нещо от същността”, създало желанието – ”нещо от нищото”, ние също изхождаме от желанието което така се разкрива сякаш се е случило преди нас. Всичките ни постижения – произтичат от усещанията в нашето желание – материя.

Затова, говорейки за възприятието, за усещанията вътре в желанието, ние разделяме нашето възприятие на три съставни:

1. кой усеща (аз като усещащ)
2. какво усеща (какво усещам от Твореца)
3. от кого усеща ( източника на усещане – Твореца ).

Изучавайки, доколко ми е дадено да променя моето впечатление от Твореца, когото аз усещам, че Той желае връзка с мен, аз започвам да влизам във връзка с Него и да променям отношенията между нас.

Откъде знам, че се променям? – Чрез своето усещане. Откъде ми е известно, какво Той усеща, как реагира? – също от моето усещане. Всичко е само от моите усещания, нямам никакви други свойства и възприятия. Всичко е само вътре в желанието.

Затова ние казваме, че АВАЯ (четирибуквеното име на Твореца – ”юд–кей–вав-кей”) – това са четирите стадия на развитие – на желанието, а след това разкриването на Твореца вътре в човека (Творец/”Бо–ре” означава ”ела и виж”). 

Светът също съществува само в нашето възприятие – като скритие или разкритие (свят/олам – от думата аалама/скритие). Стълбата на духовните стъпала – също е вътре в човека. Групата, човечеството цялата реалност, света на безкрайността – всичко е вътре в нас.

А какво постигаме ние за сметка на нашите усилия, желаейки да знаем, кой съм аз, какво представлявам, кой е Твореца, какво Той иска от мен, в каква връзка се намираме с Него? 

В резултат на всичките тези усилия и дългия път, когато реализираме всичките ни дадени възможности, ние достигаме, едно разбиране, едно възприятие, едно усещане, наричано ”Замисълът на творението е да се насладят сътворените”. В този Замисъл е включено всичко: кой е Той, наслаждаващият творението, с какво благо, кои са тези творения, получаващи благото,- всичко заедно.

Това състояние в което постигаме Замисъла на творението, се нарича ”точка на сливането” или ” капката на сливането”, защото всичко се концентрира в онази същата точка на Замисъла на творението. Ние я достигаме със собствените си усилия, желаейки да се слеем с Твореца – и затова за нас тя се казва ”капката на сливането”.

От урока ”Учение за Десетте Сфероти”,  25.05.2011

[43964]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Творец - Няма коментари→

Въпрос: Във „Въведението в науката кабала”, Баал а-Сулам пише, че и желанието, и неговото напълване идват от Твореца. Какво тогава е било създадено като „нещо от нищото”?

Отговор: „Нещо от нищото” също произхожда от Твореца, но не пряко. Няма действие, което да не изхожда от Него. „Нещо от съществуващото” – това е самото изобилие, самият Творец, нашият корен. А по-високо се намира Неговата същност, за която не можем нищо да кажем. Започваме отброяването от определен източник, точно както човекът произхожда от родителите си.

По такъв начин, „нещо от съществуващото” произхожда от Твореца – това е самият Творец по отношение на нас: изобилието, желанието за отдаване, Добрият и Творящ добро, замисълът на творението, целта на творението – всичко се намира там.

И ето, в това изобилие възниква „нещо от нищото”. Откъде? От нищото. Как? Не е известно? Става дума за действие на Твореца, което може да извърши само Той: изобилието започва да създава в себе си ответното желание за получаване. Ние не си задаваме въпроси за този момент, защото именно това е творението, създадено като „нещо от нищото”. Засега не постигаме тази точка, а изучаваме всичко освен нея.

Необходимо е да развием своите желания, да ги поправим докрай. Тогава, нашият съсъд ще бъде точно като изобилието и може би ще стане възможно да разберем, какво е „нещо от нищото”. Кабалистите не говорят за това, но както изглежда – така и ще бъде.

И така, „нещо от съществуващото” идва при нас пряко от Твореца и се представя във вид на дясна линия, на отдаване, на поправяне и напълване. А „нещо от нищото”, идва от Него непряко. Казано по друг начин, за да можем ние, творенията да Го познаем, Той ни е създал противоположни на Себе си и постепенно разкрива в нас тази противоположност.

Според степента на нейното разкриване, получаваме възможност да разберем „преимуществото на светлината от тъмнината”.  Защото виждаме двете плоскости: противоположността на отдаването, любовта и цялото благо, криещо се в изобилието, а също и самото изобилие. Когато тези две свойства се сблъскат в нас, получаваме впечатления, които се наричат съсъди, желания.

Недостигът и напълването в мен, отново и отново се сменят едно с друго и от тяхното търкане се получават искри, които стават съсъди. Цялата наука кабала е методика за изграждането на съсъда, съответстващ на изобилието.

А самото изобилие не предизвиква въпроси – няма смисъл да се задават въпроси за нещо, което е неограничено. Изобилието е цялото благо, всемогъществото, изхождащо от Твореца – то вече съществува. Недостига само съсъда. И затова, всички наши въпроси, молитви и обращения, нашият плач, нашият път е само „монтиране” на правилното желание, което ще ни позволи да усетим изобилието.

Не можем да се заблуждаваме по отношение на този въпрос – в противен случай ще бъдем като деца, плачещи за нещо, което не могат да получат, и което са неспособни да усетят заради липсата на правилно желание. По същия начин, късогледият човек не може да види нищо без очила. Ето защо имаме нужда от науката кабала, обясняваща как поетапно да формираме желанията в причинно-следствена последователност, докато творението не успее да възприеме цялото изобилие.

От урока по „Въведение в науката кабала“ (Птиха), 23.05.2011

[43762]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Творец - Няма коментари→