Въпрос: Какво означава „Няма никой освен Него” и как Го постигат хората с точка в сърцето, без точка в сърцето и религиозните маси?

Отговор: Хората, които съществуват в този свят, могат да се отнасят към цялата действителност просто като към околна среда, в която живеят, подобно на всички живи същества. Освен това, хората могат да имат допълнително отношение към живота си, което животните нямат. Ако човек е научен да вярва във висшата сила, която може да бъде добра, или лоша. Ако си добър, висшата сила ще бъде добра към теб, а ако си лош – тя ще бъде лоша към теб. Тази сила иска  да бъдеш добър и затова ти изпраща удари. Отнася се добре към теб, ако се държиш добре. Значи, си струва да бъдеш добър.

Какво означава да бъдеш „добър” в очите на висшата сила? Тук хората са сътворили най-различни системи чак до жертвоприношение на собствените си деца и унищожаване на друговерци в религиозни войни. Хората са създали всякакви видове връзки с тази висша сила, които идват от егото им.

Баал а-Сулам обяснява произхода на религиите и вярванията в своята статия „Мирът”. По същество, религиите са система за развитие на хората, като така те напредват към духовното. Тези слоеве на желанието за наслаждение, които не са способни да се стремят към Твореца, напредват с помощта на религиите. Хората знаят само едно нещо: има висша сила и ние се намираме в някаква система от връзки с нея: ако съм добър, тя също е добра; ако съм лош – тя е лоша.

Тогава единственият проблем е да определим желанията на тази висша сила. Всяка религия си има свое собствено виждане за това и всяка смята, че е права. И тук е цялата разлика между религиите: как да се почита тази висша сила, как да се напълнят нейните желания, за да ни бъде добре и в този, и в бъдещия свят. Те сякаш работят пред тази висша сила като пред владетел, пред крал: „Как можем да Го напълним, за да бъде Той доволен от нас?”.

Така, има три вида хора:

1. абсолютно светски с животинско отношение към реалността;

2. религиозни, които почитат тази висша сила, като се опитват да намерят начини да я удовлетворят;

3. кабалисти.

Кабалистите казват, че тази висша сила, Творецът, няма никакво отношение към теб лично. Дори и да кажеш, че няма никой освен Него, Добър и Творящ добро, това е всеобхватната сила на природата.

Всичко зависи от мен, а Той няма никаква лична връзка с мен. Всичко се определя от размера на моята промяна в проста, константна, непроменливо съществуваща светлина, както е казано: „Аз своето АВАЯ не съм променял”, „ Законът е  даден и не може да се нарушава”.

Това означава, че Творецът няма никакво лично отношение към мен, няма никакви сметки по отношение на мен, нищо! Просто аз усещам по този начин. Но така възприемам и един компютър. Да речем, че вчера съм работил на компютър и съм му се ядосал сериозно и съм бил готов да го строша с чук. Бил ли е той виновен? Той е уред, направен от стомана и пластмаса.

Но тъй като аз работя с него, му предавам своите лични качества, считам неговото поведение за добро или лошо, и му се ядосвам: „Виж какво ми направи той!”. По същия начин се ядосвам на колата си, ако нещо се случи с нея.

Това са основни неща, заложени в нашата природа. Това изобщо не е смешно. Оттук изхожда  нашата вяра в силата на природата, която ми прави добро или ми причинява зло.  Какво казваме на детето, когато се удари в масата? „И ти я удари; тя те е наранила!”. А ако не е маса, а е нещо по- неясно, голямо и всеобхватно, ние говорим по друг начин „Отнасяй се добре към Него и Той ще ти стори добро.” Вярата започва от тук.

Ние все още не разбираме, че ако не се намираме в точката на истината, не работим с нищо. Ние просто работим срещу закона на природата, тъй като „законът е  даден и не може да се нарушава”. Творецът не се променя. Следователно това, дали съм добър или лош, влияе само на мен. Аз не правя добро или лошо на Твореца; аз не Го докосвам.

Когато кажа, че Той се радва заради мен или че Го натъжавам, това аз го казвам. Просто възприемам това в своите усещания. Ако е така, какво или кой ме кара да се променям? Моето его? Това означава, че аз правя това само с цел да се почувствам добре. Нищо друго не ме задължава! Или може би обкръжението, заплашвайки ме с наказание, ме принуждава да се променя?

Ако това е нашето отношение към цялата съвършена реалност, никой не може да ме принуди да се променя. Това може да се случи само чрез вяра над знанието! Защо живея в тази разбита, фалшива реалност? Аз искам да изградя от нея независимо отношение към тази сила, към „доброто, което прави добро”, единствената сила, която съществува. Какво означава „независимо отношение”? Това означава, че аз се отнасям към тази сила без никаква лична цел и тя не знае, не разбира, не усеща нищо от мен. На какво основавам своята работа? – „Той е закачил  Земята на нищото”, което се нарича „десет Сфирот Блима (скриване)”.

Постепенно  достигам до такова възприемане на действителността, че не правя никакви лични сметки, както правя сега. Аз само искам да науча свойството на тази сила, да стана подобен на Него. Това е моята награда. Не се нуждая от никакъв резултат нито за силата, нито за себе си; аз желая да стана като Него, както е казано: „Наградата за заповедта е да познаеш Този, който я дава”.

Това са много фини понятия, които е невъзможно да се обяснят. Човек, който няма точка в сърцето, никога няма да се впечатли от това и да разбере какво е скрито зад него. „За кого работя тогава? Ако няма никого освен мен, кой ще получи моята работа и в резултат ще се отнася към мен различно? Това означава, че работя срещу стена, срещу празнота. Тогава какво означават тези думи: „Книгата е отворена и ръката пише”, „накланя себе си и света към добро”?

Всички тези думи имат за цел да ни приближат към идеала, което се нарича „вяра над разума”. Там няма никакви разчети за правене. Няма към кого да се обърнеш. Можеш да правиш разчети само с някого, който има желание, сила и действия. „Няма никой освен Него” и „Добър, който прави добро” предполага, че Той не действа от другата страна. Ние говорим за нашите действия: промяна на състояния, реакции, но Той няма нищо. Ако това е така, Той сякаш не действа. Той не изглежда жив, ако не се променя. Така ни се струва на нас.

От урок по статия от книгата „Шамати”, 26.04.2011

[42107]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Творец | Add Comment →