Нашият основен проблем е да установим своето отношение към Твореца. Ясно е, че то е субективно и напълно зависи от нас – от това, как мислим и чувстваме. То се променя не в зависимост от отношението на Твореца, когото не познаваме, а от това, какво мислим за Него.

От една страна, става дума за Природата – за средата, вътре в която се развиваме. Някога човекът е започнал да разкрива природата, да се издига в нашия свят от животинското ниво на човешкото, да изследва заобикалящата го среда. А след това е започнал да изследва духовния свят, когато неговото желание е дорасло до такова ниво. Така, според степента на нарастване на своето желание, човекът все по-дълбоко е прониквал в природата.

Но човекът се състои от две части: чувстваща и разбираща, които се намират в определена връзка и си влияят една на друга. Именно чрез тях – чрез чувството и разума, ума и сърцето – той изследва онова, което усеща. А това, което не влиза в сетивните му органи, остава неизвестно за него. Той изследва само своите впечатления, а за онова, което е недостъпно за усещане, изобщо не говори, защото ще бъде празна философия, фантазии.

Затова, нашите представи за Твореца се основават не на това, какъв е Той, а на това, как Го усещаме. А кой е Той всъщност, никога няма да узнаем! Знаем само че има някаква висша, външна сила, която усещаме като природата около нас.

Най-близката нейна част наричаме този свят. А има още по-широка природа, разкриваща се на човека, благодарение на неговото особено развитие. Тя се нарича висша природа. А какъв е самият Творец – кой знае?

Затова, науката калбала говори за всичко само по отношение на човека. Написано е: „Няма никой освен Него!” – така чувства човекът, изяснява си, в резултат на своите изследвания.

Кабалистите ни разказват за своите впечатления от тази единствена висша сила и излиза, че Творецът, като че ли се сърди, радва се, наслаждава се. Така чувства човекът, така усеща висшата сила! А какво всъщност става с Нея, за нас е неизвестно.

И за всички нас е много важно да установим своето отношение към тази Висша сила, за да знаем откъде се взема тази форма, картина, впечатление, усещането, което получаваме от Него. Кого чувстваме: Него Самия или самите себе си? Или чувстваме себе си на фона на Неговата светлина? Или пък чувстваме нещо общо между нас, някакво наше взаимодействие? Необходимо е да знам това!

Ако ми е добре или зле – от кого зависи това усещане: от мен самия или то идва от Твореца? Или може би зависи от съответствието помежду ни, от някаква особена връзка?

Ако извършвам някакво действие – на думи, в мислите или физически – Той ли ме принуждава да действам или имам някаква свобода? Но откъде ще я има в мен, ако съм резултат, плод на Неговата работа?

Тоест необходимо е някак да се определим по отношение на връзката си с Твореца, иначе през цялото време ще се объркваме. Това има огромно значение за нашето отношение, за нашата вътрешна работа и за връзката ни с Него. И то също се отразява на всички наши отношения помежду ни, вътре в семейството и на човека със самия себе си.

За нас това не е абстрактен въпрос. Установяването на своето състояние, на връзките, на нашето отношение към Твореца влияе на всички пластове от нашия живот. Това е най-основното нещо. И затова, за нас е толкова важно мнението на Баал а-Сулам в статията му „Няма никой освен Него” – най-първата статия от книгата „Шамати” (Чуто).

От урок по статия от книгата „Шамати”, 26.04.2011

[41561]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Творец - Няма коментари→

Именно на такъв човек, който съгласно корена на душата си, иска да разкрие едната, единна висша сила, действаща в реалността, му „помагат” отгоре, изпращайки му препятствия.

Творецът непракъснато разкрива в него все нови желания, увличащи го в различни посоки. И човекът забравя, че няма никой, освен Твореца, отново се обърква и не може да изгради в себе си образа на единната висша сила, към която трябва да се обръща.

Всички тези трудности са помощ свише за човека, който притежава стремеж към разкриване на Твореца, която се изпраща именно във вид на пречки.

И на човека му се струва, че сякаш при другите се получава да останат в тази единна картина, само с усещането, че няма никой, освен Твореца. А при него, тя непрекъснато пропада и се обърква. На света не му струва нищо да говори така и само на него му е трудно, и постоянно се промъква като през мъгла, и не разбира кой действа: той самият, Творецът или те заедно, по какъв начин да се отнася към Него – нищо не разбира.

Струва му се несправедливо, че получава от Твореца само пречки, вместо помощ. Нима така трябва да постъпва добрият и любящ Творец? Защо действа с такова коварство и създава на човека такива проблеми в живота, че не е ясно как да се измъкне от тях.

Струва му се, че дори най-жестокият човек не би постъпил така. Защото, откъде е цялата жестокост в света, ако не от тази най-висша сила? Всички най-страшни и ужасни неща идват само от една сила и при това, трябва да приеме, че тази сила е добра, действащата само за благото и с безгранична любов?

Ако погледнем света, не е възможно да кажем така. Само се убеждаваме, как можем да бъдем объркани и накарани да се съмняваме в единствеността на висшата сила, когато виждаме пред себе си свят, изпълнен с болка, проблеми, насилие, терор, ненавист.

Нима всичко това не е предизвикано от същата тази висша сила? Разбира се, защото няма никой, освен Него и сами, ние нищо не правим. Аз виждам със собствените си очи, че в света властва силата на злото, а не силата на доброто. И колкото и да се старая да се удържам в мисълта, че няма никой, освен добрия Творец, аз балансирам сякаш на върха на игла и ми остава малко, за да падна. Защото от всички страни получавам доказателства за противното и те ми се струват напълно истински.

Не мога повече да си затварям очите за ставащото и да заблуждавам себе си. Виждам, че просто съм задължен да разкрия Твореца! И тогава, в мен възниква истинско желание. Не съм съгласен да се отнасям към Него като към сила на злото! Но за да Го почувствам като сила на доброто, ми трябва Неговата помощ.

От урока по статия от книгата „Шамати”, 26.04.2011

[41542]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Молитва, Намерение, Творец - Няма коментари→

Висшата светлина превежда човек през много подеми и падения, като непрекъснато му дава усещането, че само Творецът може да му помогне. В крайна сметка, Той е този, който ми е изпратил всички проблеми, за да ме научи най-после да се моля за изкупление.

Изкуплението е разкриването на Твореца; аз моля точно, за да живея под Неговата единствена сила, която е единственото нещо, което съществува. Не искам повече да се обърквам или да усещам някакви други сили. Въпреки че разбирам, че всички сили идват от Него, все пак искам да бъда под властта на тази единствена сила – силата на отдаване и любов към ближния.

Аз искам да Го разкрия, защото това е истината! Останалите ми състояния са лъжа. Само тогава в човек се ражда искане и вик, към който висшата сила го довежда. Тази сила непрекъснато си играе с него, обърква го, за да повиши неговата самонадеяност, създава трудности за него, за да стане по-силен.

Така човек достига молитва и разкрива Твореца. Сега той не търси Твореца, за да се освободи от всичките си беди и търсения, а желае да бъде под властта на „Няма никой освен Него”. Това означава да излезеш от робството на Фараона и да станеш роб на Твореца.

От урок по статия от книгата „Шамати”, 26.04.2011

[41546]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Молитва, Намерение, Творец - Няма коментари→

Въпрос: Ако Творецът е неизменен, то защо всеки от нас Го усеща по друг начин?

Отговор: Всеки усеща Твореца по различен начин според степента на развитие на своите желания и свойства. Тъй като самият Творец ние не можем да разкрием. Аз никога не Го чувствам, а усещам себе си по отношение на така наричаната «проста висша светлина». И по отношение на тази проста висша светлина аз разкривам себе си.

А къде съм аз? – Целият свят – това си ти. Усещаш ли го?– Да. Съществуваш ли едновременно с обкръжаващите те? – Да. Така че, целият този свят – си всъщност ти. Това е твоето желание, в което ти усещаш всичко. Струва ти се, че това е на повърхността? – Грешиш, всичко е вътре. Целият свят е вътре в тебе. Ти така усещаш своята реалност на фона на висшата светлина. Ти не усещаш тази висша светлина, но тя съществува – и също не е извън теб, а вътре в тебе.

Всичко, което само можеш да си представиш се намира вътре в теб. Също така и висшата светлина. Но какво е това висша светлина? Всичко това е вътре в човека.

И така, докато действително не разкрием висшата сила.

От урока по статия от книгата „Шамати“, 26.04.2011

[41534]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Творец - Няма коментари→

И говорил Творецът с Моше и казал: „Аз съм Творецът”… (Берешит, глава 6)

Всъщност, това е най-главният принцип, тъй като науката кабала по определение е предназначена именно за тази висока цел – разкриването на Твореца на творенията в този свят. Тоест това е методика за разкриване на Твореца – висшата сила, единствената сила, съществуваща в природата – самата първооснова на Природата.

Както във физиката, някога Айнщайн е мечтал да разкрие универсалната формула на цялото мироздание, чувствайки, че всичко е управлявано от някаква единна сила, единна формула, една причина и една цел. И той много искал да разкрие тази формула, тази сила.

Именно тази единна сила разкрива науката кабала. Само че не го прави в пределите на този свят, защото не виждайки по-далеч от него, не е възможно тази сила да бъде разкрита докрай. Този свят е само свят на следствията и всичко, което съществува в него, слиза от висшия свят. Науката кабала разкрива единната формула, единствената сила, за която е казано: „Няма никой друг, освен Него” – основната сила на Природата.

Тя се нарича „Творец”, Елоким, Кадош Барух Ху, Зеир Анпин на света Ацилут – тази висша сила има много имена, които й даваме, съгласно нашето постижение. Тези „десет незаличими имена на Твореца” даваме на една единствена сила, която ни се представя в 9 основни форми, наричащи се „9 първи сфирот” (тет ришонот) – а ние ги възприемаме, усещаме и разкриваме в своята десета сфира – Малхут, в степента на нейното съответствие с деветте първи сфирот.

Затова, основната „заповед” е да разкрием формулата: „Аз съм Творецът!” – тоест да усетим Твореца, благодарение на своето подобие на Него. И тогава творението постига равенство, сливане с Твореца, с Неговото ниво и реализира целта на своето създаване. В резултат, ние уравновесяваме и привеждаме в хармония цялата природа, доставяйки по този начин удоволствие на Твореца.

Всеки път, когато правим някаква крачка по посока на духовното постижение, трябва да разберем, че напредваме, за да постигнем Твореца – силата на отдаването и любовта, която ни се представя в такъв вид. Всички наши действия трябва да бъдат насочени в една посока – към разкриването на Твореца на творенията в този свят.

И макар в нас да се редуват много различни мисли, намерения, разчети, представи за духовното, в крайна сметка, всяко намерение, действие, мисъл, трябва да се сведат до една цел – разкриването на общата формула на мирозданието: „Аз съм Творецът!” – единствената сила, освен която няма нищо друго.

От урок по статия на Рабаш, 22.04.2011

[41265]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Творец - Няма коментари→

Съобщение: „Колайдер „Теватрон“ (САЩ) е дал признаци за съществуването на нова елементарна частица. Това е нова частица, не бозон на Хиггс.

Откритието може да отвори пътя към разбиране на непознатата досега фундаментална сила. Известни са ни четири сили: електромагнетизъм, гравитация, силно и слабо ядрени взаимодействия. Това може да бъде пета сила. Ще се наложи всички учебници по физика да се напишат наново „.

Реплика: На учените остана да открият не самата висша единна сила, Твореца – нея те не могат да открият, защото, според закона на подобие, тя не може да се прояви в нашия свят: тя е свойството отдаване, а нашият свят и ние сме свойството получаване. И поради нашата взаимна противоположност, ние не можем да я усетим.

Но, ние, в нашия свят, бихме могли да открием необходимостта от нейното присъствие. А по-нататък вече ще разберем, че кабала ни обяснява по какъв начин ние трябва да се изменим, така че да можем да усетим тази сила, т.е. да изпълним условието за подобие на свойствата.

 [41035]

Filed under: Възприемане на реалността, Творец - Няма коментари→

Въпрос: Защо преминаването от едното робство – на Фараона (властта на егоизма), към другото робство – на Твореца (властта на светлината), се нарича свобода?

Отговор: Робство или свобода се определя от това, как аз мога да използвам своята природа. Ако аз нямам избор и съм принуден да я използвам така, както тя ми диктува – това означава, че се намирам във властта на своята егоистическа природа, под гнета на Фараона. Тогава моето отношение към тази власт зависи от моето стъпало.

Ако установявам, че властта на егоизма над мен – това е зло, то започвам да усещам изгнанието. А усещането на изгнание има 4 стадия или „400 години”, в течение на които аз се развивам, докато не започна да осъзнавам, че изходът от изгнанието е възможен само с помощта на висшата сила, таяща се вътре в егоистичната природа. Аз я разкривам в последния 4-ти стадий. След това излизам от изгнанието.

Ако в своите вътрешни изяснявания разкривам своята зависимост от Твореца, който се крие вътре във Фараона и е ожесточил неговото сърце, ако откривам Твореца вътре във Фараона и разбирам, че Той специално ми устройва тези спънки, а Фараонът е само Негово облекло, зла маска, ако виждам през тази дреха Твореца, то се отнасям към тях двамата с разбиране.

Разбирам за какво ми е необходим Творецът, а за какво – обличането и как обличането ми помага да разкрия Твореца, защото иначе не бих могъл да Го разкрия. При това трябва да пазя това външно облекло, защото без него няма да мога да видя вътре висшата светлина, свойството отдаване. Именно, с помощта на обличането аз правилно се отнасям към светлината, към свойството отдаване, към Твореца.

Ако построявам в себе си правилно отношение, зрял подход, като не желая обличането да изчезне, разбирайки, че Фараонът ме приближава към Твореца, че именно чрез него мога да видя Твореца, и по никакъв друг начин, то напредвам по стъпалата, наречени „400 години”.

И ако работя правилно, то мога да изляза от Египет преди изтичането на 400 години, преди окончателния срок на изгнанието. Защото Тора говори за напредване по пътя „беито” (в своето време). И защото, там се споменава различна продължителност на изгнанието – 400 или 210 години, в зависимост от контекста.

Главният признак на моята готовност за изход от Египет – това е моето правилно отношение към Фараона и към Твореца, когато аз знам как реално, по правилен начин трябва да се издигна над Фараона и намирайки се между тях двамата, да определя своето напредване.

Защото свободата не означава, че се покорявам на Твореца, вместо на Фараона. Но аз предпочитам, ценя свойството отдаване, то е важно за мен, само по себе си, а не по силата на изгодата от него, в сравнение с получаването.

Творецът е велик не затова, че за мен, Той е предпочетеният пред Фараона, макар че само по такъв начин започвам да Го разкривам, като „преимуществото на светлината пред тъмнината”.

Осъзнаването на величието на Твореца – това е резултат от въздействие на светлината. Аз започвам да разкривам, че изключителността и ценността на свойството за отдаване, само по себе си е над всичко, без всякакво сравнение с получаването. Творецът е велик, не на фона на Фараона, а сам по себе си. Но, това настъпва в резултат от въздействието на светлината.

От урока по Книгата „Зоар”, 14.04.2011

[40668]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Творец - Няма коментари→

Въпрос: Как трябва да се отнасяме към групата, за да доставим удоволствие на Твореца?

Отговор: Групата – това е съсъд, в който се намира Творецът. Тъй като Творецът няма образ. Видовете връзка и взаимно отдаване между душите, които ти разкриваш вътре, се наричат образ на Твореца.

Всъщност Творецът/“Боре“– това е „Ела и Виж“/“Бо-ре“, когото ти разкриваш. А „Кадош Барух Ху“ (Свят и Благословен от мен) – това е общият Му образ, който впоследствие разкриваме напълно.

„Елоким“ – това е частичен образ на Твореца, Бина. А Кетер – това е формата на всеобщото, абсолютно отдаване, която ще се разкрие на всички, когато  всички души се съединят във взаимно отдаване, без никакви разлики помежду им, и свойството отдаване ще се възцари в тях без никакви граници. И даже тяхното его – „каменното сърце“ ще заработи за отдаване.

Целият този единен организъм, всички души ще работят изцяло за отдаване, с всичката си сила. Това се нарича Кетер – тази висша светлина, това свойство, от което е започнало творението. Всички останали негови проявления, съответстват вече на стъпалата на неговото спускане, намаляване и скриване, на които творенията само частично го постигат. Защото самият Кетер не постига никого. Ние ще го постигнем само в бъдеще.

Затова имаме много имена на една и съща отдаваща сила – единствено съществуващата сила на природата. Всички останали нейни проявления – това са  видове от частичните й въздействия върху нас, според степента на  нашата способност да ги възприемем. Защото силата е винаги една. Но аз възприемам само нейните ограничени форми – и ги наричам с различни имена.

Да кажем, „Кадош Барух Ху“ – това е ограничена форма от тази висша сила, за която изобщо няма име. „Кадош Барух Ху“ – това е З“А на света Ацилут, с който ние работим, постигайки го също по части, в определени форми.

Елоким, АВАЯ, Адни, Еке, Шадай – всичко това са явления в мен, в моето желание/кли. Поправяйки себе си, в това поправено кли аз постигам свойството отдаване – и го наричам „Творец“. Но къде се разкрива то? В моето отношение към другите, в моето включване в групата – не външната, а вътрешната група – в нашите общи желания и мисли.

От урока по книгата «Зоар», 11.03.2011

[39534]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Творец - Няма коментари→

Въпрос: Възможно ли е да помолим Твореца за помощ, за да отдаваме, без да получаваме нищо за себе си?

Отговор: Точно за това молим. Аз моля Твореца да ми даде възможност да отдавам, където „да отдавам на Твореца” означава да отдавам на групата, защото е написано „Аз живея сред Моя народ”. Това е същото нещо.

Няма друг Творец. „Аз живея сред Моя народ” означава, че Той се разкрива в групата. Общата сила на групата се нарича „Творец”. Да отдаваш на групата като цяло означава да отдаваш на Твореца.

Ние мислим за това по земен начин и затова ни изглежда като „Какво е толкова особено за групата? Какво мога да им дам? Колко глупаво!”. Но ако ти наистина излезеш от себе си, за да отдаваш на другите, ще разкриеш висшата реалност вместо този свят. Просто ние не постигаме това.

Повдига се въпрос: Но много философски учения са проповядвали отдаване на обществото и са считали гласа на хората за глас на Твореца. И все пак, това е неправилно, защото те не са използвали поправящата светлина, вътрешната сила, която я има в обществото.

В крайна сметка, какво казва науката Кабала? Ти нямаш нищо освен желание. Вътре в това желание има особена сила, наречена „Творец”, която е била скрита там от началото. Ти можеш да пробудиш тази сила в групата, ако наистина искаш да се придвижиш към нея, да отдаваш на групата. Там виждаш крайните резултати – себе си, групата и Твореца. Всичко е вътре в нея, в отдаването, което придобиваш извън себе си.

И няма никаква разлика дали отдаваш на групата или на Твореца. Отдаване в групата означава отдаване на келим или желанията на другите, а отдаване на Твореца означава, че ти включваш себе си повече в общата сила на отдаване, която царства в тези желания.

Трябва да се отделим от религиозните идеи, от нашата наследена вяра в някакъв си Творец, който управлява някъде високо в небето и от там ни влияе. Вижте с колко голяма сила влияе върху нас този стереотип! Но всъщност, няма висша сила извън нас! Тази сила е в групата, във връзката между нас. И няма нищо освен тази реалност, която разкриваш. Няма нищо извън реалността.

Ровейки се все по-надълбоко в тези идеи, започваш да разбираш, че това е много материалистичен подход.

От урок по книгата „Зоар”, 21.03.2011

[38659]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Творец - Няма коментари→

Книгата «Зоар». Глава „Итро“, п.199: Той има голямо чело, но не много голямо, на челото има пет линии: три минават от единия до другия край, а две – не минават. Той е скандалджия, особено в дома си.

Всички свои работи върши набързо. Изглежда добър, но не е. Той се хвали с това, което няма (не притежава). …

Той е щедър на думи, но не повече от това. Той се пъха там, където не е достоен. Този, който започва съвместна работа с него, трябва да се пази от неговата алчност, но с него ще постигне успех.

«Зоар» разказва за това, колко сложно сме устроени отвътре. И всеки път, разкривайки нови свойства в себе си – добри и лоши, постоянно сменящи се едно с друго, ние трябва да разпознаем по тях всички свои възможности да реализираме себе си в сегашното състояние, да научим всички свои слабости и ограничения. И така, всеки път, човек все повече опознава себе си. Да опознае себе си означава да опознае Твореца, както е казано: „От действията Твои ще Те позная“.

В крайна сметка, целият наш път е път към себепознанието. Тъй като всъщност, науката кабала обяснява на човека, кой е той – деяние на ръцете на Твореца. И затова не ти трябва нищо повече, доколкото ти вече разбираш как те е създал Творецът, какво е създал Той в тебе, за какво и в каква форма, – дотолкова ти Го опознаваш.

Затова, четейки описанията на всичките тези образи на човека, трябва да разберем, че нито един от тях не изчезва, а всички те, допълвайки се един друг със своите свойства, подобни или противоположни на светлината, – в резултат достигат образа на Твореца.

Освен това, трябва да се разбере, че става дума за човек, който напредва в духовното и по такъв начин, засега, вижда себе си – своите положителни и отрицателни свойства, в сравнение със светлината, с Твореца. Но тук човек сам преценява себе си и сам разпознава тези свойства. Друг човек би ги видял иначе, тъй като „всеки съди според своята изкривеност“.

И ако сега пред него се вижда една или друга картина, – то тя само му се струва, а иначе – тя изобщо не съществува. Всъщност съществува само една картина – образът на Твореца. Но в човека неговите вътрешни свойства му рисуват тези образи.

От урока по книгата «Зоар», 16.03.2011

[38217]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Творец - Няма коментари→