Творецът е създал едно желание, изначално намиращо се в пълно единство със създалата го светлина – в сливане, което се задържа от властта на светлината.

Това е най-първото и от позиция на Твореца вече напълно съвършено състояние, но творението не го чувства! Защото това състояние е създадено от Твореца и не му достига осъзнаване от страна на творението. Всъщност, тук все още няма творение – има само нещо, създадено и съществуващо благодарние на създалата го сила.

Затова, творението трябва да измине дълъг път, за да стигне до осъзнаване на самото себе си – и по този път има няколко етапа. В началото, то сякаш и не съществува, като „създадено то нищото” (еш ми-аин). Но в края на пътя, на творението му предстои да стане „реално съществуващо” (еш ми-еш) – като Твореца.

Творението постепенно преодолява разликата от „еш ми-аин” до „еш ми-еш” чрез стъпаловидното си развитие и в края на краищата, придобива втора природа – природата на Твореца. Но за да се случи това, трябва да действа самостоятелно, за да постигне самото себе си: какво е творението „еш ми-аин”, какво е Твореца – „еш ми-еш” и каква е разликата между тях.

То, трябва постоянно да си изяснява тези две състояния, изразявайки чрез тях своето съгласие или несъгласие, т.е. да заявява какво иска, получавайки свободен избор. Така напредва творението, приближавайки се все по-близо до формата на Твореца и я приема не, защото е по-приятна и изгодна, т.е. не съгласно своя егоистичен стремеж, а действително придобива свойствата на Твореца, свойствата на чистото отдаване.

Цялото постижение е възможно само, благодарение на подобието на свойствата. Не можеш да постигнеш и разбереш Твореца, никое негово свойство, ако самият ти не го притежаваш. И за да може творението да постигне Твореца в неговата пълнота и да стане същото, Той разделя състоянието, в което се намират в единство с творението на множество части, на произлизащи едно от друг състояние, на различни желания и мисли.

Можем да си представим това като „лего” или „пъзел”, но не плосък или триизмерен, а с безкраен брой измерения. И всяка част на това лего има безкрайно количество страни, с които се включва във всички останали така, че всяка отделна част няма нищо сама по себе си, а винаги горната й част се отнася към висшия, а долната – към нисшия под него.

Всички те са така свързани, че никой няма нищо собствено, освен една – най-централна точка, на „табура” (пъпа). Именно в нея, всеки решава как може самостоятелно да участва със своето постижение и осъзнаване и да познае това съединение, в което е попаднал не по своя воля, за да отдаде силите и желанията си за поддържане на тези връзки!

От урока по статия на Рабаш, 15.03.2011

[38127]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Творец - Няма коментари→

Когато започвам да поправям своите отношения с целия свят, с всички други души, с другарите по група и учебни занятия, изведнъж откривам, че съм само аз и Творецът– и никой друг…

Тоест, всички другари, целият свят, неживата, растителната и животинската природа, хората, душите – всичко това, всъщност, са проявления наТвореца по отношение на мен.Тъй като Творецът не може да ми се прояви като светлина без съсъда (кли), аз няма да има с какво да Го уловя.

Затова Творецът разделя мирозданието на две части: самото творение, неговата душа – и всички останали желания, освен творението, които се отнасят към Твореца.

Творец (Боре) – от думите „ела и виж“ (бо-ре). Тоест, ако творението се свързва с това, като че ли външно, по отношение на себе си кли – с това то изразява своето отношение към Твореца, и в този съсъд се проявява светлината. Всичко това дава възможност на творението да разкрие висшата сила.

И тогава творението започва да разбира „езика“ на Твореца и разговора, който води с него Творецът. Понякога му се струва, че това е „външно“ кли – по–високо от него, а понякога,че е по-ниско. Понякога му се струва, че светът е празен вакуум, в който няма абсолютно нищо. Но ако разбира, че Творецът освобождава за него това празно пространство, за да може той да го напълни със своето желание за отдаване, тогава творението има място за работа.

В тази празнота – недостига на светлината на вярата, светлината на отдаването -Хасадим. И ако творението вече е способно да напълни празното пространство със светлината Хасадим, то благодарение на това, се присъединява към Твореца и може да разкрие там също светлината Хохма.

А има състояния, когато, напротив, Творецът дава на творението да се почувства напълнено. Отначало ти чувстваш, като че ли стоиш пред огромна светлина, която все още е извън теб – такова усещане ни се дава в първите девет сфирот (тет ришонот).

А ти трябва да направиш съкращение на това наслаждение, да повдигнеш своята вътрешна граница, до която можеш да приемеш светлината (в никве ейнаим), да работиш в трите линии, за да измериш със своя екран напълването, което стои пред теб, и да си изясниш, доколко можеш да го приемеш заради отдаване.

По такъв начин ние напредваме, преминавайки през различни състояния, и не винаги осъзнато. Но те се разкриват само при при условие, че ние не забравяме, че има само една светлина и един съсъд, разделен за нас на много части, които ние трябва постепенно да присъединим към себе си с намерение за отдаване.

На този път ни предстоят два етапа. Първият – стъпалото Бина (хафец хесед), където човек засега не може истински да се свърже с другите, а само да се учи да се противопоставя на своя егоизъм, да се издига над своите желания, над своето «зло начало», което му се разкрива, и придобива келим Г“Е.

А след това той започва да работи със „свързването на свойствата милосърдие и съд“, когато даже своите получаващи желания, включени в него, също започва да използва за отдаване.

От урока по статия на Рабаш, 15.03.2011

[38119]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Творец - Няма коментари→

Ние се намираме в системата от сили, която се е разпространила отгоре надолу. И затова в тази система се е образувала стълба със стъпала, всяко от които е построено от противоположни сили, в различно тяхно съчетание и по големина и по качество.

А цялото отличие на тези сили – е в дълбочината на нивото на желанието (авиют) на което те работят, променяща качеството. Защото желанието може да се намира на всяко едно стъпало: неживо, растително, животинско, човешко (0 – 1 – 2 – 3 – 4).

Но когато започваме да се издигаме отдолу нагоре, ние през цялото време получаваме само една сила – на получаването. После започваме да работим в група и вътре в нея виждаме втората сила – силата на отдаването. Срещу нея ние разкриваме вече другата сила на получаването – не тези земни желания, с които идваме в началото.

Когато ние започваме заниманията с кабала и се опитваме да се съединим в група, с това пробуждаме светлината, и тя просветва в нас с ново желание – против съединението, против групата, против отдаването. Тогава с помощта на тази светлина ние започваме да разкриваме своето зло.

Само благодарение на включването в група, в човекът възникват тези две сили, противопоставящи се една на друга: силата на доброто и силата на злото, отнасящи се към духовната цел, с които той работи, за да я достигне. А всичките негови свойства и наклонности, с които той е дошъл в кабала в самото начало – въобще нямат значение. Това са само природни качества на неговото животинско тяло.

И затова целият успех на духовния напредък зависи само от това, как човек се опитва да се включи в група и да достигне до съединение. На него ще му се разкрие силата на отблъскването, и ще започнат да действат тези две сили – понякога подред, а понякога сблъсквайки се една с друга. И тогава в него ще се открие силата за молитва, без която е невъзможно да се съединят тези две сили заедно.

От една страна, той не иска да загуби своето “АЗ“ под безграничната власт на силата за отдаване, но и не иска да остава в робство на егоизма, силата за получаване – в него израства независимата личност, стояща точно посредата между тези две сили, и взимаща решенията. Той иска да се повдигне над тези две сили, лявата и дясната, в средната линия. Относно това той моли Твореца в своята молитва.

Свойството Бина, което получава човек, му позволява да удържи равновесието на тези две сили и да бъде и над двете. Той придобива сила “на получаване заради отдаване“, позволяваща му да отдава на Твореца.

Тези две сили: на получаване и отдаване, се намират в него, а самият той става главата (Рош) на духовния парцуф, и решава как и колко може той да отдава. Така човекът напредва по духовните стъпала.

Той моли Твореца не за това, едната сила да победи другата – а за възможност да съедини и двете заедно и всеки път да бъде над тях “главата“.

За това той  мисли през цялото време. И затова се нарича мъдрец, “ученикът на мъдреца“ (талмид-хахам), който благодарение на своите молитви, през цялото време се учи при Твореца (мъдреца) на способността да използва правилно тези две сили.

С това той се издига над Творенията и става като Твореца, който също използва силата на отдаване и силата на получаване, но се намира по-горе от тях, взимайки и решенията. Точно така започва да действа и творението.

От урока на тема „Какво е молитвата“, 10.03.2011

[37695]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Молитва, Намерение, Творец - Няма коментари→

Ако човек, след всички свои търсения, достига такова състояние, когато моли само за едно: за способността да вземе правилното решение – това означава, че той е дошъл до правилната молитва.

Защото, главното е какво ще узнаем, изучавайки съединяването на силите на получаване и отдаване – това е, как Творецът взема решения, намирайки се над самите тях – на какво Той основава своето решение.

Ние Го познаваме по Неговите действия. Но изследвайки всичко, което става в нас под Неговото влияние, ние искаме от това да познаем разума Му, Неговия замисъл, намерения, планове. В това се състои цялата наша работа.

И тук просто е необходима молитва. Защото със своите сили ние не можем по Неговите действия да постигнем Неговия разум, глава – това място, където се вземат решенията, от което излизат всички действия. Защото ние самите сме Неговите действия.

И, тъй като духовното действие е винаги „заради отдаването” – ние не можем да разберем как висшият разум може да приеме такова решение. Това винаги става като „откритие”, чудо – както е казано: „Полагал е усилия и е намерил!” Невъзможно е да се разбере разума на Твореца направо, от наблюденията за съчетаването на двете сили: за получаване и за отдаване. В това се заключава разликата – между самия Творец, Неговото решение и всички действия, които следват от Неговото решение.

Затова човек, идващ до молитвата, моли да му дадат да разбере именно това – замисълът и мисълта на Твореца, приемащ решения. Както е било казано на Моше: „Ще Ме видиш отзад, но Лицето Ми няма да видиш”. Но, всеки път възниква тази молитва.

От урок на темата „Какво е молитвата“, 10.03.2011

[37691]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Молитва, Намерение, Творец - Няма коментари→

Конгресът в Мецукей Даргот, урок 3

Въпрос: Как ще обясним в ООН кабалистичната методика за възпитание?

Отговор: Срещайки се с политици и религиозни деятели, представляващи различни интереси, аз говоря за възпитание чрез правилното обкръжение. Когато хората се обединяват правилно, в тяхното обкръжение разкриваме допълнителната сила на обединението. Тази сила е заложена в самата природа и действа върху всеки.

Когато група хора се обединяват истински, когато всеки се съединява с другите – между тях, сякаш се ражда тази сила на единството, Висшата сила. Тя се намества между тях, намирайки място и собствено битие. Така се проявява общата, единна сила на групата, поддържаща всеки другар.

В науката кабала, това се нарича „съвкупност”. Става въпрос за единната Сила, скрита в природата и проявяваща се в нашето обедиение. Тя може да бъде или да не бъде наречена „Творец” – така или иначе, това е реална сила на природата, която усещаме, с която работим.

Тя идва и работи с мен, съгласно определени закони. В степента на сближанане с нея, аз я разкривам, а в степента на разкриване възприемам и въздействам върху нея чрез своите променящи се свойства. „Творецът” е неотменим закон и ако знам как да му повлияя, съгласно структурата АВАЯ, тогава правя това без никакъв проблем – както влияя върху всякакви други сили.

Разликата е там, че това е съвкупна, всеобхватна Сила. И е скрита – защото ние все още не сме съвкупни, никога досега не сме усещали нещо подобно. Обединявайки се, сякаш извличаме от природата нейната фундаментална, единна сила, а от нея вече се развива, разклонява и създава всичко останало.

За мен, тази сила е Творецът, защото от нея е произлязло всичко. А освен това, „Творец” (Боре) означава: „ела и виж” (бо-ре). Аз се присъединявам към Него и тогава Го виждам, разкривам Го на практика във всичките си усещания. От само себе си сега, тези обяснения се топят, без да се проявяват в чувствата, но хайде да се обединим и вие ще Го разкриете в това единство. Формулата е много проста.

Разкриването на Твореца се разделя на 125 стъпала – в съответствие с центробежната сила на нашия егоизъм, на отчуждението. Тази сила на отчуждение се дели на пет големи стъпала, всяко от тях на още пет, а те още на пет. Всичко 125 стъпала на взаимно отхвърляне. И ако аз се сближавам, ако обърна това отхвърляне в пълно единство, тогава разкривам Твореца, издигайки се по 125-те стъпала, докато не стигна до абсолютното единение – до пълно, съвършено разкриване на силата на единството.

Думите „Бог” (אלה-ים) и „природа” (הטבע) имат еднакво гематрично значение. Тук няма никаква мистика. Ела (бо) и виж (ре) – именно това е Творецът (Боре).

Когато общувам с едни или други деятели, изявявайки се по различни форуми, особено зад граница, аз говоря същото, но с други думи.

От 3-тия урок на конгреса в Мецукей Даргот, 25.02.2011

[37779]

Filed under: Възпитание на децата, Конгреси и събития, Разпространение на методиката, Творец - Няма коментари→

Книгата „Зоар”. Предисловие. Статията „Цел на благословията”, п.16: „… И затова в благословията, с която човек благославя Твореца, пробужда благословия свише, напълваща всички светове.”

Въпрос: Какво е „благословия”?

Отговор: Благословията е особена сила свише – сила на Бина, въздействаща на Малхут. Творецът се нарича „Благословен”, ако се обръщам към Него от Малхут, с молба да дойдат силите на отдаване, да проникнат в мен и да станат моя част.

Когато ги включа в себе си означава, че получавам благословия – свойствата на Бина, които се включват в Малхут. Съгласно свойствата, които получавам от Твореца, мога да Го нарека Благословен. Иначе не притежавам тези свойства, за които мога да Го ценя и да Му благодаря.

Защо искам да получа тези свойства от Бина? За да не проклинам Твореца, а да Го благославям. Тоест всички поправяния, които се старая да придобия, са не заради собствената ми изгода, а само за да обичам, да почитам – да благославям Твореца.

И затова, думите „Благословен си Ти” в благословиите на молитвите означават, че вече съм преминал през поправянията, позволяващи ми да работя заради отдаване, получил съм Неговата благословия и сега, самият аз се намирам в отдаване и любов – и благославям Твореца за тази възможност.

От урок по книгата „Зоар”. Предисловие, 09.03.2011

[37564]

Filed under: Духовна работа, Език на кабала, Зоар, Молитва, Намерение, Творец - Няма коментари→

Ние се намираме в система на действащи закони. Съществува висша сила, въздействаща на нас, чието желание е да ни даде блага. И затова тя е създала желанието да се насладим, което тя може да наслаждава.

А наслаждение за творението е да стане точно като тази висша сила – съвършено и вечно. Затова е необходимо да постигне същото усещане и ниво, същата дълбочина и сила, същия статус, като тази висша, първична сила.

Първата сила се нарича Творец, а втората – творение. Втората сила трябва да премине изменения, натрупвайки разнообразни впечатления – общо 125. Сама трябва да ги премине – благодарение на собствено търсене, разбиране, осъзнаване, усещане, усилие да се постигне всичко това, стремейки се да дойде до състоянието, което й е приготвено от висшата сила.

Затова в развитието на творението е необходим елементът на собствено участие – собствено чувство и разбиране, усещането, че аз съществувам, и аз сам постигам!

Но творението не може да направи нищо само – освен, да желае да се промени. Тъй като цялата сила за измененията, програмата и тяхната последователност, идва само от първата, даващата сила – Твореца.

Успехът на човека в работата се определя преди всичко от това, да се научи точно да разделя своето напредване на две части: тази, която е възложена на него, и тази, която изпълнява Висшият. Те са два партньора, но трябва да се разбира, как се разделя съвместната им работа: какво се отнася за човека, а какво – за Твореца.

Главно, да не се занимава с това, което се отнася към работата на Твореца, и да се опитва да поправи себе си и този свят. Задачата на човека е да желае да се измени! А тези изменения трябва да бъдат над моята природа – това, което се нарича „над моя разум“. Тоест, аз не разбирам, в каква посока се изменям, към какви свойства и вътрешни усещания, защото получавам нова природа.

И признакът на появяване на новата природа е точно в това, че човек не знае, къде и към какво върви! Ако той предварително знаеше и чувстваше, всички тези изменения щяха да стават според неговия егоизъм, неговата природа.

Когато расте вътре в своята природа, той примерно знае, какво може да очаква и избира, според разбирането на своята сегашна егоистична полза. Но в духовното развитие, когато искаме да придобием друга природа и да се уподобим на Висшия, ние винаги вървим към нещо неизвестно и неочаквано. Ние само привличаме към себе си силите на развитие.

Всъщност, има само една висша сила, но тя се разделя на няколко съставни, по това, как я използваме: нашето собствено желание, дадено ни за начало – „точката в сърцето“, силата на групата, силата на ученето, и накрая, тази сила, която реално действа и ни променя, наречена „обкръжаваща светлина“.

От урока на тема „Чудотворната сила на ученето“, 08.03.2011

[37441]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Творец - Няма коментари→

Обществото е единственото място, където аз мога да реализирам акта на отдаване. Моето отношение към духовното, към Твореца, се проверява чрез моето отношение към обществото. Само по този начин аз мога да оценя своето състояние спрямо духовността: искам ли да служа на другите или искам да ги използвам за лична изгода?

Творецът се грижи за обществото, тъй като това е точно мястото, на което Той се разкрива. Това е Малхут на света на Безкрайността, Шхина, Неговото любимо дете и там Той живее и се крие. Всичко зависи само от благополучието на обкръжението! Обкръжението, връзката между всички, където всеки един се стреми да разкрие Твореца, е крайната цел, мястото, където Творецът може да се разкрие на творенията.

Вие давате възможност на Твореца да се разкрие! Това място и светлината, която се разкрива в него, тоест Творецът, имат еднаква ценност и са неразделими едно от друго. Следователно, докато човек напредва, той осъзнава, че обществото в своята вътрешна същност е в действителност Творецът, който живее там (Боре означава „ела и виж”). Ние разкриваме само поправеното общество, което всъщност се нарича Творецът.

Сега ние разделяме двете неща, но в последното, съвършено състояние не е възможно да разделиш нещо. Светлината и желанието се сливат в едно и е невъзможно да кажеш кое е първо и кое последно. За нас цялото поправяне започва от факта, че има Един – точка, потопена в светлина. Относно нас, нищо не съществува преди това състояние.

Кабалистите заявяват, че това сливане, светлината, силата на отдаване, е въпреки всичко, първична относно творението, силата на получаване. Но ние не можем да го възприемем, тъй като действаме в рамките на „времето”, тоест причина и резултат.

Но докато не разкрием постоянното и безкрайно състояние, и причината, и следствието съществуват само спрямо промените в нас. Но в съвършеното състояние няма нито причина, нито следствие; няма никакви промени.

Наистина, ако има причина и резултат, това означава, че вътрешните поправяния в творението все още се извършват, че то все още не е разкрило истинското състояние. В това истинско състояние вече няма никакви промени и това означава, че няма разлика между Творецът и творението.

От урока по статия на Рабаш, 03.03.2011

[36930]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Творец - Няма коментари→

Творецът играе с нас игра, скрива се, разкрива се и отново се скрива – за това, за да ни пробуди. Отначало ние просто усещаме това в материалното, когато чувстваме себе си ту добре, ту зле – докато не пораснем за сметка на всички тези промени.

В същото време нашето желание да се наслаждаваме расте и не само количествено, но и качествено, преминава през четири стъпала на развитие: неживо, растително, животинско и човешко, и накрая започва да осъзнава себе си, да разбира причините, поради които му е ту добре, ту зле и за какво идват всички тези изменения.

Ние вече се учим не само да различаваме добрите и лошите състояния, но също и истината и лъжата, причината и целта на появилите се изменения, Кой ги праща, и как да свържем всичко това заедно, тоест да го реализираме в съвършена форма. Така ние напредваме в нашето развитие.

Кабала ни помага да разберем всички тези състояния, през които ни превеждат – техните причини и цел, и тогава ние започваме да изграждаме картината за себе си. Не е Творецът който се изменя, скрива или разкрива, за да си поиграе с нас, а ние – в нас, в нашето желание да се насладим стават такива промени, против вечната неизменност на висшата светлина, Твореца, който се намира в абсолютен покой, и който казва: “Аз Своето АВАЯ не съм променял“.

А всички изменения стават в творението, в получаващото – то е, което преминава през различни вътрешни състояния, лоши и хубави, и затова на него му се струва, че сякаш Любимия му го изоставя, ту се разкрива, ту отново се скрива.

И тогава ние започваме всичко да виждаме в по-истинска светлина, разбирайки, че стоим срещу висшата сила – постоянната, вечната и съвършена, а всичките промени стават в нас и ние трябва да молим за милост, за да ги използваме правилно. Преди всичко, трябва да се научим да не зависим от тези изменения, а след това – да съумеем да ги използваме за отдаване, както го прави висшата сила.

И така ние достигаме до състояние, за което е казано: “Аз към моя Любим, а Любимият – към мен“, когато от скритието на Твореца преминаваме в благословение, в приближаване към Него и към съединяване. Всичко това зависи само от нас, от нашето възприемане на реалността.

Ние преставаме да зависим от случая, а започваме да виждаме причината и целта, порядъка на промените. Първо ние ще разберем, че всички тези изменения стават в нас, и че  всичко зависи от нашето поправяне. След това разбираме какво да правим с тези поправки – не само заради това, да почувстваме себе си добре, а за да стигнем до истината.

А тези състояния приключват когато творението стои срещу вечния съвършен, не изменящ се Творец и пробужда в себе си  все по-голяма чувствителност, така че да се приближава към тази вечна и съвършена форма на отдаване, в която се намира Творецът.

От урока по статията на Рабаш, 03.03.2011

[36937]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Творец - Няма коментари→

Творецът се разкрива в различните форми на отдаване – разкрива се в нас, в получаващото желание. Защото иначе, не бихме усещали тези форми. Те идват свише, а ние трябва да ги приемем и да им се уподобяваме долу, от самите себе си.

В това се състои голямата разлика. Така, в нашия свят получаваме пример: разбираме, виждаме, чувстваме, пробваме на вкус, а после трябва да го повторим сами.

В това се състои голямата работа. В духовния свят, Има спуска долната си част в Зеир Анпин и му дава пример със своята отразена светлина (ор хозер). Когато висшият постъпва по такъв начин, нисшият не може да претърпи неуспех, защото вижда готовия образец.

По същия начин даваме на малките деца проверени, надеждни образци, които не им позволяват да се откажат. Но когато детето иска само да възпроизведе онова, което сме му показали – това вече е проблем. То се отказва и вижда, че първо е нужно да се запаси със сили и знания.

В духовното процесите са аналогични. Въпреки, че Творецът ни дава примери, макар всички стъпала да идват отгоре – те идват в противоположен вид. В тях не достигат нашите усилия, свързани както с желанието, така и с разбирането, тоест с усилията в сърцето и в разума.

Само добавяйки своите старания в желанието и в разума, ние ще реализираме примерите, дадени от висшето и те ще се обърнат от тъмнина в светлина. Защото отначало, за нас те са потопени в тъмнина, тъй като чувстваме, че сами не сме способни на това. Рабаш пише по този повод в статията „Включване на свойството милосърдие в съда”.

Творецът се нарича „мъдрец”, защото притежава светлината хохма и всички необходими сили. А човекът, вземащ пример от Твореца, се нарича „ученик на мъдреца”, тъй като копира от Него формата на отдаване.

Нужно е, обаче, да разберем, че това не е просто действие „под индиго”. Преди всичко, трябва да се съгласим да приемем тези форми – тъй като изобщо не искаме това.

Ако се съгласяваме, тоест съкращаваме себе си в нещо, тогава създаваме място, където те могат да се проявят, тогава сме готови да възприемем тези форми в своето получаващо желание, а после да разберем как са устроени, как да ги възпроизведем. Става дума за учене въпреки желанието, заедно с желанието и с разума, докато не видим, как можем сами да изразим, да реализираме на практика примерите на Твореца.

Дълга поредица от действия лежи между готовността да получиш пример и претворяването му в живота. И всичко това се нарича „работа за Твореца”, защото използваме получения пример и го осъществяваме върху себе си, посредством силата и мъдростта, които също идват свише.

В хода на целия този процес, трябва само да се запасим с желание да се движим напред – с желанието, което получаваме от обкръжението.

От урок по статия на Рабаш, 02.03.2011

[36815]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Творец - Няма коментари→