Въпрос: Можем ли ние да използваме четенето на книгата Зоар, за да поправим някои сложни състояния, в които са се оказали много хора в нашия свят? Понеже науката кабала вече е достъпна, и книгата Зоар може да се чете от всеки. Това ще помогне ли на човека, ако той още не усеща необходимост от група, учение, разбиране?

Отговор: Необходимо е да се разбере, че науката кабала е ефективна в случай, че човек желае да се поправи. Ние виждаме, че минава време, докато хората идващи да изучават кабала, се включат в група, започват да разбират и да чуват за какво става въпрос. Това са бавни, стъпаловидни вътрешни промени в човека.

Затова трябва да се разбере, че ”сгула” – това е ”особено въздействие на светлината”, започващо много по-отрано, отколкото човек разбира, че се намира под негово влияние. Светлината, възвръщаща към Източника, работи върху него както върху новородено, което още не знае за какво се е родило и накъде да поеме. Него го привлича някаква игра, то се забавлява с някаква залъгалка – и това е неговото обкръжение.

Ние се намираме в група – това е нашето обкръжение. Има хора, които си нямат група – това не е толкова важно. Основното е по някакъв начин те да използват средствата, привличащи светлината, възвръщаща към Източника – книгата „Зоар”, трудовете на Баал а-Сулам, статиите и писмата на Рабаш, кабалистичната музика и песни.

И затова, четенето на книгата „Зоар” във всякакво състояние, даже, ако човек още не мисли за група и обединение, а желае да подобри своя живот, все пак помага. Ако целият свят вече е започнал такова развитие, да достигнем обединение между нас, то всяко използване на тези източници, донасящи ни поправящата светлина – е полезно.

Затова, съвсем не е задължително всички да седят с нас на сутрешните уроци. Трябва да се пробуждат и онези, които нямат връзка още с нас, които никога не са чували, че трябва да се обединят помежду си с останалите хора. Както казва Баал а-Сулам, ние влязохме в епохата на Месията и цялото човечество трябва да напредва в тази насока. Затова е желателно човек да е свързан с първоизточниците, дори и без каквото и да е намерение.

От урока по Книгата „Зоар”, 22.06.2011

[46130]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Изучаване на кабала, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Въпрос: И какво, ако купя два хляба, а изям само единия? Излиза, че вторият хляб съм откраднал от другите ли?

Отговор: Да. Ние все още не знаем, доколко всичко това е пресметнато.

Но пред нас са 125-те стъпала на развитието и сега не се иска от теб да правиш разчети, на които си неспособен. И все пак, вече можеш да осъзнаваш ситуацията: намираме се в интегрална система, в глабален взаимозависим свят. Искаме това или не, Природата или Творецът ни учи с тези беди, ако не искаме по-рано да признаем очевидното.

Нищо излишно не може да ни се падне по друг начин, освен за чужда сметка. Например, на Земята са останали толкова кубически метра прясна вода, а ти вземаш от нея повече от другите – разбира се, че това е за тяхна сметка. Така, природата ни учи на взаимовръзка. Но ако разгледаме тази взаимовръзка, благодарение на учебните занятия, благодарение на вътрешното, духовното осъзнаване, на съвместната работа, тогава няма да ни потрябват бедствия и суши по пътя на страданията. За какво са ни?

Чрез глобалното възпитание можем да обясним на цялото човечество, че всички сме братя, тъй като всички сме здраво свързани един с друг и зависим един от друг. Както казва Баал а-Сулам, целият свят е едно семейство. Затова, не трябва да се действа за сметка на другите – защото така не само крадеш от необходимото за тях, което вече не можем да си позволим, но и крадеш от своя духовен свят.

Погледни само какво ще постигнеш, ако се научиш да прилагаш законите на обществото, на балансираното насъщно потребление. Какво имат милиардерите, освен нули в банката? – пита Баал а-Сулам. Защото след икономическия срив, няма нищо да ти остане.

„Вижте, купих шедьовър на живописта за 30 млн. долара!” Само в това е бедата и тя не е необходима на никого. Можеш ли да го хапнеш на обяд – моля. „Но, аз имам в сейфа няколко килограма злато!” А купувачи няма – какво ще правиш? По-рано то е имало стойност, по-рано си можел да купиш за него контейнер с продоволствия, а днес не е необходимо на никого.

Ще ни се наложи трудно да се учим, ако не възпитаме човечеството от по-рано. С какво? С обикновени неща: хайде да се запознаем с новата реалност, в която управляват глобалността, интегралността, взаимността, в която всички от безизходност зависят един от друг.

Погледни „умните” европейци, които вече искат да се разотидат, да се разделят. Те не разбират, че общата тенденция води обратно и да се прекъсне връзката е невъзможно. Дори този „общ пазар” – егоистичен бандитски базар, в който всички се ненавиждат помежду си, все пак налагаше макар и външна връзка. В Европа премахнаха границите и изсякоха в новата монета своя съвместен егоизъм. Това бяха поне някакви помръдвания.

Ето какво трябва да обясним. Настъпи времето и така, просто ни поканват, „извикват ни на дъската”. Задължени сме да положим максимум усилия в просвещаването на света – не да чакаме нещо, а да започнем да действаме с пълна сила.

От урок по статията „Даряването на Тора”, 22.06.2011

[46154]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Въпрос: Защо съвременните учени не разкриват същността на случващото се?

Отговор: Напротив, те постепенно стигат до същността. Мнозина, вече разкриват и пишат, че човешкото общество трябва да се устреми към обединяване. Казано е: „мъдростта е в народите – вярвай”. Знанието съществува – те виждат, че единството наистина е необходимо. Просто нямаме друг изход – това можем да видим с очите си, дори да не сме на духовния път и да нямаме методиката за поправяне.

Нещо повече – самите те, широко ще разгласят необходимостта от единство. Необходимо е само, с всички сили да форсираме този процес.

Но главното, което се изисква от нас е, да направим достояние на хората, по всички всемъзможни начини, по всички канали, че има методика и средство. Именно тук се крие проблемът: как да предадем на света тази методика, за да приеме той лекарството? Как да преработим  цялата наука кабала по такъв начин, че хората да не й обърнат гръб?

Необходимо е да действаме постепенно: сега не говорим за Твореца, за Тора, за заповедите и т.н. Само подхващаме мисълта за обединението и я разширяваме. По-нататък обясняваме все повече и повече, докато хората не преминат през определени промени в разбирането, и най-важното – не претърпят вътрешно развитие посредством светлината. Тогава ще се разкрият нови точки в сърцата, а освен това, светът ще може да осъзнае, че „Исраел” е функция, предназначение. И изведнъж  ще започнат да ни възприемат по друг начин.

За тази цел, трябва поетапно да доведем до хората нашата част – методиката за поправяне. За кризата и необходимостта от обединяване, те ще разкажат сами. Ние трябва само да им обясним, как точно да се обединят.

Ние изпитваме горчивина, заради неспособността да бъдем единни – сякаш Творецът, Природата ни водят към безизходица – само, за да се пресекат пътищата ни. Както в Древния Вавилон, стоим пред неотменим закон. Ненавиждаме се един друг, и в същото време тотално, безгранично зависим един от друг. Как може да съществува това? Ненавистниците зад гърба ми са готови да ме убият, а аз сякаш заспивам в техните ръце, подобно на бебе. Нима е възможно това?

Природата ни води към безизходица, към катастрофа. Точно затова трябва да говорим със света, ясно показвайки: това е оптималното състояние, за да бъде получена методиката за поправяне.

От урока по статията „Даряването на Тора“, 21.06.2011

[46038]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Тора, т.е. методиката за поправяне, реално се е разкрила в Древния Вавилон, където се е разкрило желанието, отнасящо се и не отнасящо се към поправянето. От тогава съществува тази методика между хората.

Защо само малка част от човечеството са я усвоили? Във Вавилон към нея са се присъединили само ония, които изначално ги е притегляло, които по закона за подобието са почувствали влечение, а останалите тръгнали „встрани”. Тук става въпрос не за този или онзи народ, а за света като цяло: защо на всички не се разкрива тази методика? Защо не във всички се проявяват желанията, намеренията, устремени към поправянето?

За да намерим отговора, ние трябва да се обърнем към разбиването на съсъдите, за да видим защо всичко се е случило точно така. Има съсъди, които се отнасят към получаващите желания, и има съсъди, които се отнасят повече към отдаващите желания. Те се смесили помежду си и в резултат от това, да речем, 99% от съсъдите са неспособни сами да се устремят към поправянето – те изискват точката, насочена право към Твореца, да ги влече напред, тя да стане свързващо звено между тях и светлината, възвръщаща ги към Източника.

Аналогично на това, хората с точка в сърцето също се нуждаят от свързващо звено – книгите, с помощта на които се привлича светлина. Понеже ”книгата” в кабала е разкриване, тя помага да се привлече светлината в групата, т.е. към желанието, което трябва да се обедини. По такъв начин в духовния път за преходник служат учителят, групата, книгите.

А хората без основа само страдат и се нуждаят от връзка с онези, които вече са готови за развитие. Такъв е редът, вследствие на разбиването на съсъдите. Работата е в това, че получаващите съсъди не са в сила да се самопоправят, докато отдаващите съсъди, светлината на Бина, не се свържат с тях, т.е. с Малхут. Само такова съчетание между Бина и Малхут ще им позволи да извършат издигане.

Съществуват отдаващи съсъди, които се отнасят към света Ацилут, към Галгалта ве Ейнаим (ГЕ). А съсъдите на световете Брия, Ецира и Асия се отнасят към АХАП. В следствие на разбиването ГЕ са паднали в АХАП. След това благодарение на поправянето, ние издигаме ГЕ обратно, а АХАП се издига, ако се прилепи към него. Отначало се издигат само съсъдите на Галгалта ве Ейнаим, доколкото Исраел се поправя сам. Но след това поправя също и АХАП.

Такъв е редът за поправяне. Изначално той е определен за АХАП – именно него трябва да поправим, той е нашата цел.

От урока по ”Даряването на Тора“, 21.06.2011

[46047]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Световен конгрес в Москва, урок 6

Въпрос: Имам въпрос относно висшите и нисшите степени. Какво означава в нашето състояние да получиш желание от по-нисшия? Какво мога да направя с него и къде да го насоча? Как мога да взема това желание по-скоро и да напредвам без да губя време?

Отговор: В интерес на истината, ние сме между висшия свят и човечеството. Ако искаме да получим желания от цялото човечество, за да ги издигнем и да получим висшата Светлина от горе, за да я предадем надолу, тогава тази схема ще работи. За да го направим, ние трябва да разпространяваме сред широката общественост знание за решението на проблема на общата криза, от която човечеството едва започва да  страда. Има много проблеми напред.

Следователно, ние трябва да предприемем следните стъпки: 1) Необходимо е да дадем на човечеството знание за кризата, която е целенасочена, а не случайна; 2) За да се издигнем, ние трябва да получим от човечеството техните желания да се издигнат, да излезят от тази криза; 3) Ние трябва да издигнем тези желания, за да ги реализираме вътре в себе си; 4) Да получим общо напълване в тях и 5) Да го предадем надолу. По този начин работим: висшият и нисшият.

От 6-тия урок от конгреса в Москва, 12.06.2011

[45492]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития, Криза, глобализация, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Въпрос: Ако Творецът има определена програма за нашето развитие, защо трябва ние да се месим в нея и да се опитваме да я заобиколим?

Отговор: Има естествена програма на еволюция, която се нарича „природа”. Природата има двигател, който навива и развива цялото развитие, докато ние покорно го следваме стотици хиляди години и се развиваме така. И е било така през цялата човешка история на земята.

Но в същото време, програмата предвижда човек постепенно да постигне състояние, когато той самият ще започне да участва в нейната работа. Силата, която е в основата на природата, непрекъснато въздейства на желанието и го развива. А вътре в желанието, тя също развива точката, която произлиза от корена на душата. В определен момент, освен желанието да получаваме наслаждение, ние започваме да чуваме гласа на тази точка в сърцето. Идва времето, когато тя се проявява и изисква от човек да я реализира.

Реализацията на тази точка се случва над желанието. Така човек се чувства раздвоен и се намира пред избор: да следва своето его, което е неговото материално желание (за неща като храна, секс, семейство, богатство, власт и знание) или да развива тази духовна точка и да получи отговорите на въпросите: Кой съм аз? От къде започнах? Къде е висшата сила? За какво е целият този живот? Каква е целта на съществуването?

Точката в сърцето започва да задава тези въпроси и потапя човек в объркване. Тогава той някак открива мъдростта на кабала, която също е програмирана! Животът не е случаен; всичко, което се случва в този свят, се спуска при нас от висшия свят. Дали ще избереш втория път или не, дали ще получиш всички възможности да го реализираш – това също се определя от тази програма на сътворение.

Днес ти идваш да учиш не по своя воля. Просто е имало сили, които са работили върху теб и са те накрали да осъзнаеш, че трябва да дойдеш. Твоята свобода започва само там, където ти стоиш пред ясен избор: да влезеш в кабалистична група или не, и дори на най-дълбокото ниво в теб – готов ли си да пожертваш своето его, за да се включиш в нея или не.

Изборът лежи само между две желания: едното, насочено към себе си, а другото навън. Тук ти наистина имаш избор. Желание, насочено към себе си, е АХАП (долната част на парцуфа). Желание, обърнато навън, е Галгалта ве Ейнаим, горната част на парцуфа.  А между тях има място, наречено „клипат Нога”, където ти сякаш правиш този избор. И все пак се надига нов въпрос: На какво базираш своя избор и как те управляват свише, така че да вземеш това, а не друго решение?

Същата програма ни казва да разпространяваме кабала по целия свят. Без нея, той няма да се поправи, тъй като светът следва само естествената програма на развитие, точно както всички останали нива на природата. Ние трябва да използваме тези нива правилно, тоест трябва да използваме – в мисъл, действие и намерение – останалото човечество, както и животинското, растителното и неживото ниво на природата, за да ги присъединим към себе си и заедно, като едно творение, да се издигнем от нивото на този свят, към висшия свят.

От урок по статията „Общо въведение към книгата „Паним Мериот Масбирот”, 27.05.2011
[44147]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Разпространение на методиката, Свобода на волята - Няма коментари→

Сутрешен урок от Москва

Кризата обхваща света и хората я усещат, усещат че става по-лошо. И действително, по-добре няма да е, ако не започнем да поправяме егоизма си, благодарение на хармонията с Твореца или, което е едно и също, с обкръжаващата Природа.

Затова трябва да търсим хора, които ще се отзоват на призивите ни, ще разпространяват, «ще доставят» информация, по-добре ще работят в интернет. Тъй като интернет практически е единствената ни възможност да бъдем безплатно навсякъде. На първо място, трябва да приведем себе си в порядък, а от друга страна, когато започнеш да организираш другите, то и ти сам се организираш.

На първо място за нашата работа ни трябва вътрешно обединение, а най-главното в нея разбира се е разпространението.

Кризата съвсем явно ни показва, че трябва да се грижим повече за другите, отколкото за себе си. По-бързо ще достигнем до целта, възползвайки се от най-надеждния път, ако разпространяваме кабала. Защото Творецът, посредством приближаващата се криза, ни показва, че нямаме време за себе си. Имаме време само за света: като го организираме, ние ще организираме и себе си и ще се поправим.

Глобалната криза започна явно да се проявява едва преди няколко години. Да, екологията отдавна крещеше, че сме в беда, но именно икономическата криза ни застави да се хванем за главата. Защо именно икономическата? Защото тя отразява егоистичните връзки между хората: когато тези връзки станат глобални и интегрални, това вече е проблем…

Какво е това «икономика»? Икономиката е демоснстрация, израз на икономическите ни връзки: колко всеки от нас иска да заработи, но не може, и се удовлетворява с това, което му позволяват икономическите, егоистичните възли , взаимоотношенията въз основа на принципа «аз на тебе, а ти на мене». Т.е., икономиката е чист вид егоизъм, в своя явен, твърд, реален вид. И когато тя изведнъж навлезе в глобалност, в интегралност – става ясно, че това състояние ѝ е съвсем противоположно.

Ние можем да се споразуем за какво ли не – дори за атомните въоръжения – защото се страхуваме. Но за икономиката практически е невъзможно да се договорим – всеки дърпа чергата към себе си. А как иначе?

Тук е съсредоточен най-големият ни проблем. Икономиката в света вече се проявява като глобална, интегрална, взаимосвързана, взаимо-задължаваща система, а хората още не са готови за това.

Това е най-големият разрив, който може да съществува в нашия свят, най-голямата демонстрация на това, че ние не съответстваме на системата, която се проявява пред нас.

Хванали са ни в мрежа, в аналогова матрица, всички части на която зависят една от друга. Ние се включваме в нея не по своя воля, а вътре сме както и по-рано свързани със старите връзки на егоистичната икономика – и няма къде да се денем. Това е призив на природата, която явно ни показва: «Деца, нямате време вече!»

Трябва сами да вървим напред и да смегчим това състояние, да приведем човечеството към пълно съответствие с тази матрица – по пътя на обясненията, възпитанието и т.н. Ако не напредваме в тази насока поне малко, според силите си, то кризата наближава.

Матрицата има своя програма за сближаване с нас и като резултат, в света възникват още по-големи противоречия, чак до революции, войни, всевъзможни катаклизми и т.н.

Събуждането на някой вулкан предизвиква сериозни последствия в глобален мащаб. А ако се събудят наведнъж 20-30 такива вулкана? Ние сме заложници на неизвестността. Ние седим на буре с барут – на нашeто Земно кълбо, в което клокочат титанични сили. Трябва да разберем това и да не предизвикваме Природата на рязко отношение към нас. А ние, обратно, нарушаваме нейното равновесие, далеч не само в екологичен смисъл.

И затова цялата наша група, всички които са с нас, трябва да се занимават с разпространение. Природата ще ни принуди към него. Само така ще се промъкнем напред – и по този начин ще се доближим до подобие с глобалната матрица.

От урока по статия от книгата „Шамати“, 14.06.2011

[45695]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Световен конгрес в Москва, урок №2

Въпрос: Не чувствам, че моето напредване зависи от мъжете. Как да ускоря проявяването на това усещане?

Отговор: Има много жени, които се чувстват самодостатъчни – участват в разпространението, гледат уроците, с цялата си душа и сърце са заедно с всички нас. Те не чувстват, че зависят от мъжете. Това не е важно. Те, все пак се включват в нашето общо желание, кли, намират се заедно с нас.

Дори ако жената напълно се отдаде на определена, конкретна работа – в преводите, в обработването на материалите или в нещо друго – това участие покрива всичко. Защото разпространението е практически най-важното прилагане на женското желание – то е подобно на раждането в нашия свят.

Така че, участието на жените в разпространението е най-доброто действие по поправянето. Може би е необходим по-голям виртуален контакт. И аз съм за това, да има добра виртуална връзка. Но дори ако жената е сама и по някакъв начин участва в разпространението, тя пак се намира в нашия общ стремеж да напредваме – точно усеща и напредва заедно с нас.

При мен има много такива примери. Работя с много жени в блога, при обработването на материалите, в преводите, при издаването на книги – и аз виждам тяхното напредване. Дори засега женската група все още да не е добре организирана, все пак те напредват прекрасно заедно с всички – в крайна сметка, с мъжката група.

От 2-рия урок на конгреса в Москва, 10.06.2011

[45364]

Filed under: Духовна работа, Духовността на жената, Конгреси и събития, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Разпространението на науката кабала се води на две плоскости: частна и обща. Частната сфера – това са хората с точка в сърцето, които се стремят да реализират живота си.

Те чувстват, че неговият смисъл може да бъде единствено в издигането над нашата реалност и в разкриването на висшето измерение, където ние се намираме извън материалното тяло. Там тече друг живот – вечен и съвършен поток от желания, сила, усещания, в безкрайна хармония с Висшата сила.

Когато хората получават такова желание, няма смисъл да питат, откъде се е взело то. После те ще узнаят, как се е случило това. Така или иначе точката в сърцето ги тегли напред, приканва ги да разкрият живота във висшето, духовно измерение. В крайна сметка, както става ясно после, всеки наш живот протича там, а тук човек буквално лежи в безсъзнание, след нещастен случай, в отказ, в сън, в безпаметност. И това е днешната ни реалност, в сравнение с реалността в духовното.

Който получава потребност, импулс, стремеж към духовното, той го реализира. Пристъпва към първоизточника, влиза в група, започва да учи, на него му обясняват, как да осъществи това желание. Такъв е частният път.

А освен това, издигайки се по този път, ние узнаваме, че сме длъжни да се погрижим за множеството. У него няма духовно желание, него не го безпокои по-високото измерение – то иска да напълни себе си там, където се намира сега.

И на това отгоре, те мислят и за ”задгробния” живот: какво има след смъртта, и възможно ли е предварително да отделя усилия за устройството на ”онзи свят” – защо пък не. Така, както египетските фараони са пълнели със съкровища своите гробници, за да обезпечат живота си след смъртта.

Такъв е пътят на множеството – то иска напълване и тук, и там. У него няма потребност за нещо повече. Тяхното желание все едно остава на нивото на нашия свят – да заграби максимума на възможното. И все пак, в процеса на общото поправяне, настъпва период, когато е необходимо всички да излязат от безсъзнателното състояние и да се издигнат към пълното съзнание – както се нарича, към съвършеното избавление.

Кой може да помогне на множеството? Тази задача е възложена на хората, които вече са се пробудили. Те са длъжни да разберат, че са получили пробуждане не за тях самите. Защото по принцип, те изучават действията по отдаване. Как да ги реализират? Затова е нужно да помагат на всички тези, които още не са получили пробуждане. Те са тук имено за това, за да им отдаваме.

Разпространението на науката кабала, помощта за цялото човечество в подема над безпаметността към осъзнаването на истинския живот – това по същество е отдаването от наша страна. Това чака от нас Висшата сила.

От урока на тема „Важността от разпространение на науката кабала“, 03.05.2011

[42093]

Filed under: Ежедневен урок, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Въпрос: Как ще се случат промените в просветната система? С подаване от страна на властта или под напора отдолу?

Отговор: Лидерите се страхуват единствено за поста си и за нищо друго. Ако масите излязат на улицата и започнат да разклащат поста им – не само да подпалват коли, а да преминат към по-сериозни действия, тогава лидерите ще послушат съветите.

В крайна сметка ще им се наложи да стигнат до там. Въпросът е в това, ще успеем ли ние да им обясним за необходимите мерки. Тук трябва много да се постараем.

Така или иначе ние трябва да се доберем до лидерите, но от две страни: отдолу, чрез масите, които излизат на улицата, и направо отгоре. Защото ние говорим за глобални изменения на света, за изменения в образованието, за построяване на световна система на възпитание, по която всички ще се обучават, получавайки за това определено заплащане – жизнени средства.

Това учене ще бъде вместо работа, но в действителност то и ще стане работа, в духовен смисъл. Всеки човек според силите и възможностите си ще привлича светлината, която е и възнаграждението. Защото в света се крие цялото изобилие, каквото може само да има.

Колко души са необходими за обезпечаване на насъщните потребности за всички жители на Земята? Облекло, храна, строителство, услуги – всичко, което е необходимо в рамките на нормалното съществуване. Да допуснем, че половината жители ще работят, половината ще учат. И толкова.

Но това може да се постигне само чрез лидерите, а по-точно чрез общественото мнение, чрез мислещите хора: учени, политолози, социолози, всички тези, които са се издигнали над масите, но не твърде високо. Защото там, на самия връх, стоят ”разрушителите”, а ние говорим предимно за университетските кръгове.

От урока по „Въведение в науката кабала“ (Птиха), 26.05.2011

[44068]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация, Разпространение на методиката - Няма коментари→