Entries in the 'Разпространение на методиката' Category

Два диапазона за предаване на Кабала

laкаббалист Михаэль ЛайтманСветът постепенно се потапя в глобална криза, но един обикновен човек, така нареченият „добросъвестен гражданин“ не го чувства, не вижда повече от това, което му се показа днес. Как да привлечем вниманието му? Науката Кабала предоставя резултатите си на две нива.

Първо, това е постигането на Твореца, по време на което ние откриваме вечната и съвършена Сила. Според разкриването се сливаме с нея, а според сливането се спасяваме от ангела на смъртта и ставаме подобни на Твореца.

Постигайки  това подобие, аз вече не усещам принадлежността си към нещо не вечно и не съвършено. Сега принадлежа на Него, дори и в качеството си на семе, прилепнало към стената на матката. Аз съм в Него, аз се намирам на стъпало, което е по-високо от този свят, вече съм достигнал вечносттта, съвършенството, хармонията и свободата.

А на второто ниво, в този материален живот получавам методика, която ми позволява да избягам от нещастията, които постепенно се приближават и се разкриват пред света.

Разбира се, на нивото на този свят съм много зависим от другите и затова не мога да гарантирам, че ще ми бъде хубаво, благодарение на изучаването на науката кабала. Защото сега се намирам в обща мрежа, която свързва всички.

И все пак в области като възпитание на децата или личното ми отношение към живота получавам голяма изгода дори на материално ниво. Там, където мога да повлияя на живота си лично, почти независимо от другите, кабалата наистина ми помага.

По този начин ми е осигурена осезаема изгода едва в първите години на обучение – мога по-добре да възпитавам децата си, по-добре разбирам живота. Най-важното се крие в това, че постигам Твореца. Именно това е «свободата от ангела на смъртта».

Разбира се, най-лесно е да си останем «Шимон от пазара»: да си продаваме дините, вечер да гледаме футбол, посягайки към бирата, и в упор да не виждаме всичко останало. Какви планове има, какви въпроси, какви мечти? Раят за него – това не е цвърчащата скара пред широкия плазмен екран, където нашите винаги побеждават. Очите са вперени в телевизора, а ръцете раздухват жарта с типичния размахващ жест.

На такъв човек нищо не можем да обясним, той е настроен на друга вълна.

Каббала предава на два диапазона: за този, който е привлечен от смисъла, и за този, който е способен да извлече от нея ново разбиране за живота. Вторият вариант също е ценност, защото човекът започва да вижда света в дълбочина, разкрива механизмите, които го движат, връзките, които го опасват.

Пред такъв човек започват да прозират нравите на хората, природата на мирозданието, хода на еволюцията, скалата от приоритети… Ти му откриваш нашия свят, глобалната система, а той започва да разбира принципите й на работа.

Това е много ценен подарък. Не е по силите на човек от улицата да разбере за какво става дума, а тук изведнъж той започва да свързва едното с другото, разпокъсаните детайли започват да се нареждат пред него в стройна картина, разкрива света, в който живее, и пътя, по който човечеството е стигнало до сегашното състояние.

Досега не е възприемал нещата така, живял е зад параван: ето я моята къща, ето я моята работа, ето яденето, ето спалнята. А сега на човека му се отварят очите – много преди той наистина да си зададе въпрос за целта и за Твореца. Така той става човек на стъпалото на този живот.

От урока по статията на Рахмал „За мъдростта“ 13.05.2011

[47092]

Задача, с която не се справя никой, освен нас

lкаббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Може ли с две изречения да се даде определение на понятието обединение, към което хората ще могат да се устремят?

Отговор: Обединението е действие, превръщащо цялото човечество в интегрална част от Природата. По същия начин ние успокояваме Природата – в себе си и извън нас – и всички пребиваваме в умиротворение, в равновесие с всички сили.

Всичко утихва – в психологически смисъл, в механически, в биологически, в животински, и прочие взаимодействия. На всички нива, всички сили преминават в равновесно състояние.

Няма нищо по-добро от равновесното състояние. То е хармония между всички части, които накрая усещат истинския живот, а не борбата между тях.

В природата има много съответстващи примери. Това вече е факт, с който са съгласни почти всички учени, и социолози, и психолози. На нас даже не ни се налага да се стараем- толкова много хора в наше време вече разсъждават в това направление.

Обаче поради личния егоизъм на всеки един, те не могат да се обединят, за да обнародват и потвърдят пред всички виждането си. Ако се опитат, думите им биха се оказали съвършено безсилни- защото в тях не би имало дух.

Публичното разяснение е възложено само на нас и на никой не можем да преотстъпим този прерогатив. За разбирането – те разбират, но да се организират и да прераснат в народ са неспособни. Тази задача остава за нас.

Въпрос: Какво имено ни позволяват да обясним на човечеството за случващото се?

Отговор: Вътрешната връзка с Източника на доброто, с Източника, който осъществява поправянето. Ето какво е у нас и в никой друг. Тази задача не можем да предадем на друг. Ние не я скриваме за нас си – просто никой повече не може да се справи с нея. Обяснението трябва да излезе от връзката с Висшето.

От урока по статията ”Даряването на Тора”, 26.06.2011

[46647]

Да ускорим програмата на творението

Въпрос: Развиват ли човека страданията, които той усеща по пътя си?

Отговор: В нашия живот нищо не се случва просто така. Няма нищо случайно във Вселената. Ние се намираме във всеобхватна, затворена реалност – в Малхут на Безкрайността, където всичко се случва по изначално заложена програма – от началото на творението и до неговия край. Всичко се намира там предначертано и подписано, освен нашата свобода на избора и мярката на нашето лично участие.

Но от твоето участие или неучастие програмата не се променя, ти само можеш да я ускориш – за себе си и за останалите. Това е единственото, което можем да направим. Всъщност, само това може да се случи – или ние се придвижваме ”в своето време” (беито), или ускоряваме програмата – нарича се ”ахишена” (ускоряване на времето).

Всеки човек, който се старае да ускори тази програма със своето лично участие, съгласно Замисъла на творението, спомага за ускореното развитие на другите хора, защото всичките сме една душа.

Днешният свят се намира в криза, в състояние на осъзнаване на злото. Постепенно, ежедневно на хората им се разкрива защо сме такива, кое е това, което ни причинява зло, в какво се състои тази причина, защо ние нищо не можем да направим със самите себе си. Даже обикновеният човек в света започва да чува и усвоява тези неща, да говори за тях. Колкото повече се намесваме в този процес и обясняваме защо се случва това, процесът на развитие ще бъде ускорен.

Програмата си остава същата, само че има възможност за по-бързо развитие напред.

От урока по статия на Рабаш, 24.06.2011

[47040]

Лека кабала

каббалист Михаэль ЛайтманНауката кабала, която трябва да се разкрие в целия свят, не е онази кабала, която изучаваме на уроците по книгата „Зоар”, „Учение за Десетте Сфирот”, трудовете на Рабаш и Баал а-Сулам. Дори нашият адаптиран текст на книгата „Зоар” осигурява на хората само последователно изложение и удобен достъп, възможност да разгърнат книгата и да не се загубят в нейните заплетени изрази, редуващи се със същите откъси на арамейски език.

Науката кабала, която е предназначена за света – това са основно такива статии като „Даряването на Тора”, „Поръчителство”, „Свобода на волята”, „Свят”, „Мир в света”, „Същност на науката кабала”. Те са написани на достъпен език и дават широки обяснения. Към тях трябва да се добави капка от „Шамати”, но отново без всичко онова, което може да изглежда на човека като неразбираеми изказвания..

Казано накратко, за света е необходима облекчена версия. Тя може да бъде представена във вид на книга, която ще бъде разбрана от всички. Например, вместо „Кабала за начинаещи” – „Кабала за народа”. Една книга, в която много простичко, меко и достъпно са изложени всички теми, които са ясно свързани помежду си и не оставят нито един въпрос без отговор.

Защото, на първо място, е необходимо на народа да се обяснят основните неща, за да научи макар и малко за онова, което се случва. А след това, хората ще разгърнат книгата „Зоар” в една или друга форма – като средство за своето поправяне.

От урока по статията „Тръбният рог на Машиаха“, 17.06.2011

[46899]

Място на срещата ни с човечеството

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Как да обясним на хората по какво се отличава правилното обединение от неправилното?

Отговор: Ние казваме просто: „Дайте да се запознаем с Природата“. Аз не искам да деля човечеството на такива, които се обединяват правилно и неправилно, аз не искам да разбирам някого лично.

И затова ние установяваме връзки с учените – за да демонстрираме пред всички какво представлява Природата. А вие решавайте какво ще правите по-нататък. Само знайте, че степента на подобие с Природата определя колко беди ще получим от нея. Колкото по-голяма е тази степен на подобие, толкова повече наслаждения ни чакат.

На всички ни трябва да е ясно в какво е източникът на страданието. Човечеството си задава тези въпроси и ние ще му дадем отговора. В наше време вече можем да обясняваме. По-рано не е трябвало да се обяснява, защото трябваше да достигнем до максимален, глобален, интегрален егоизъм. Днес ние почти достигнахме до това ниво и затова можем да обясним на хората общата картина на случващото се.

Е, и по-нататък ние ще я излагаме с по-прости думи, ще формулираме отново и отново, обяснявайки на тази основа, откъде се вземат проблемите в семейството, с децата, със здравето, с банките, с работата, по пътищата, със самия себе си и т.н.

Тъй като общата Природа е същността на твоя живот. В тази картина ти можеш да откриеш своето отношение към всичко: към футбола, към работата си, съм смъртта…

Но ти още не си се проявил в тази картина. Нютон, благодарение на една паднала ябълка, е открил закона за привличането. Но самият закон е действал и преди това. Хубаво, ако някой го „удари“ и той започне да разглежда универсалния закон на природата, за да разкаже на света за него. Но ако трябва да чакаме това, без предварителна „презентация“, ще трябва да платим прекалено висока цена.

Тук проблема вече не е в нас и затова аз мога да говоря за това с всеки човек. В моите ръце е знанието – хайде заедно да го проверим. То принадлежи на всички и от неговото овладяване ще спечелим всички. Така че дайте да видим прав ли съм или не.

Това е много здравословен научен подход, изчистен от лични примеси. Аз самият съм готов да проверявам. Главно, погледнете какво открива науката, достигнала до нас през хилядолетията. Още повече, че това има отношение към сегашния момент, към това – ще има ли утре на какво да живеем или не, ще преживеем ли или ще паднем във война.

Накратко казано, от цялата картина на Природата ти превеждаш факти, потвърждаващи, че всичко се стреми към обединение. Цялата нежива, растителна и животинска природа се намира в равновесие, в хомеостаза, във фино взаимодействие между различните видове. На нас ни се струва, че те просто взаимно се унищожават, а всъщност става дума за съвместно съществуване. Така съществуват клетките в нашето тяло.

Разбира се, не е просто да издигнем хората поне малко над сегашното ниво, но няма друг изход. Не можем да ги оставим на „животинско“ ниво, а да държим на инфузия с висшата светлина, за да може тя да ги измени отвътре. Не, те самите трябва поне малко да се приближат към нея.

Ти се приближаваш към тях, като се стараеш да даваш колкото се може по-прости обяснения, а Творецът ще събуди в тях заинтересованост или дори ще ги стегне малко чрез удари, за да могат по-добре да осъзнаят съвременните беди и с по-голяма готовност да се вслушат в доводите. Тогава ще се срещнете в някое място: ти – със своите максимално опростени обяснения и те, със своето внимание, на което са способни.

От урока по статията „Даряването на Тора“, 26.06.2011

[46638]

Разкриването на кабала в света: за зло или за добро?

В кабалистичните книги, хората виждат висшата система, управляваща света. Но от науката кабала, както и от религиите, те „са прихванали“ всевъзможни концепции за собствена изгода: мистични учения, философски и прочие теории, които изучават в университетите. В резултат, във философския факултет пишат реферати по демонология и магия.

Заимствайки от кабала названията и термините, а не същността, хората само са се обърквали, предполагайки, че разбират за какво става въпрос. В това число и антисемитите са построили върху толкова неустойчивата основа, цяла конструкция. Хората от обкръжението на Хитлер, са се занимавали непосредствено с тези въпроси, желаейки да докажат, че унищожавайки евреите, ще унищожат цялото зло в света. Ето защо, Баал а-Сулам пише в статията си „Зовът на Машиаха“, че преждевременното разкриване на кабала е предизвикало големи бедствия за Исраел.

Хайде да нарисуваме цялостната картина. Цялата световна култура е построена върху религиите. Още преди някакви си 200 години, в света почти не е имало „обикновени“ книги, „обикновена“ музика, „обикновено“ изкуство – всичко се е въртяло около вярата. Ако науката кабала не се е разкривала по малко в света под различни форми – човечеството би си останало на това стъпало. И действително, откъде ще дойде развитието? Човек не се развива сам по себе си.

Но появяващите се кълнове на кабалистичните знания, разбира се, довели до „разцвет“: върху тялото на човечеството разцъфнал обривът от лъжливи убеждения. Тази историческа щета, донесла много беди на Исраел.

Въпрос: Но Баал а-Сулам пише също, че кабала се е разкрила по волята на Твореца. Как се съчетава това?

Отговор: Разбира се, всичко става по Негово желание. Той е поставил ненарушим закон, съгласно който, ако не съответстваш на добрия път, тогава вървиш по лошия път. И разликата между тях е в теб, а не в Твореца. От Негова страна няма никакви промени. Усещаш Неговото лошо отношение, защото самият ти си лош.

Разкриването на науката кабала на света е причинило зло на народа на Исраел. Но ако той се беше държал по друг начин, по-добре, то кабала нямаше да се разкрие на народите на света, и те нямаше да се отнасят така към него. Защото сърцата на управниците са в ръцете на Твореца.

Всичко в света се съотнася с онзи, в който има точка на избор. А ако човекът е лишен от тази точка, тогава няма и какво особено да направим с него – той напредва чрез общите страдания.

От урока по статията „Рогът на Машиаха“, 17.06.2011

[46875]

Когато слънцето не напуска зенита

Въпрос: Съгласно изследвания, 80% от човечеството вярва във Висшата сила, която управлява всичко. Защо не обясним на хората, що за сила е това, какво иска тя от нас? Защото това е много по-интересно, отколкото призивите за любов.

Отговор: Няма какво да обясняваме. Висшата сила – това е Природата, Закон, Сила, толкова непреодолима, като силата на притеглянето. Това е Абсолют – добър, творящ добро и неизменен.

Но ако тази Сила е неизменна, то тя сякаш и не съществува. Липсата на промени, като че ли я свежда до това, сякаш я няма. Все едно да живееш под слънце, навеки застинало в зенита. Какъв е смисълът да го вземаш предвид, ако то е било и ще бъде там завинаги? Просто го има – и това е всичко.

В своя живот, ние правим разчетите си върху онова, което трябва да се промени, върху промените, от които зависим. Друга работа е, когато става въпрос за нещо непоклатимо и нерушимо, от което зависим постоянно до такава степен, че това вече не може да се нарече и зависимост.

Ето какво е „Творецът“. И затова ни е така трудно да обясним това на хората. В действителност, се молим не на Него, а на самите себе си. Ние търсим как да се променим, – а Той винаги е неизменен. Разбира се, аз се променям, ако пожелая, за тази цел не е нужно да Го вземам под внимание. Той е Добър и Твори добро. До Него, аз съм като разглезено дете, чиито родителите го обичат с абсолютна любов, а то си прави каквото поиска и им се качва на главите, знаейки, че нищо лошо няма да се случи с него.

По такъв начин, нашият проблем е в това, как да обясним на хората, че Творецът е подобен на непоклатима стена – просто съществува. Можеш да подскачаш пред нея, размахвайки ръце – това си е твоя работа, а тя все така ще се извисява над теб.

На човек му е трудно да си представи такова нещо: „С кого тогава си имам работа? Излиза, че няма и към кой да се обърна?“ Как да обясним на онези, които вярват във Висшата сила, че няма смисъл да се молят на променящ се Творец, който днес ще направи повече добро, отколкото вчера. Излиза, че вчера Той ми е причинил зло?

В действителност, ние имаме работа с Този, който е добър и твори добро, на лошите и на добрите. Но за човека, това означава, че не е важно, добър ли е или лош – резултатът ще бъде еднакъв.

Обикновеният човек е подложен на промени постоянно. Той през цялото време се съпоставя със света, стараейки се да разчете резултатите от вътрешните и външните промени. Той не разбира какво е универсалната, всеобща, велика, неизменна Сила. Това се изплъзва от нашите сетивни органи, защото те са „изострени“ от промените, а не от статиката. Което не се променя, изчезва от полезрението – аз не го виждам.

Ето защо не можем да обясним на хората, какво е „Творец“. Понякога казвам, че „Творецът“ – това е Природата, че Той е неизменен и няма на кого да се молиш, че молитвата – това е съд над самите себе си… В отговор са готови да ме разкъсат. В това е и проблемът: ние съдим себе си, докато другите молят Твореца, за да се промени Той: „Аз пуснах малко в Твоята касичка – така че, пази ме от беди“.

Говорейки за Твореца като за неизменен закон, ние лишаваме човека от възможността да се обърне към Него. Защото той не вижда нужда да се променя. Необходима е нова, силна „доза“ развитие, за да може да започне човекът да се държи различно.

За каквото и да говорим, в това число и за кризата, – всъщност, обясняваме на хората пътя на страданията: „Алтернативата ще бъдат бедите, а това не си заслужава. Хайде да се променим“. Това не е лъжа, но не е и истина.

Защото на човека, който идва в науката кабала, желаейки да постигне целта на творението, трябва да кажем друго: „Ти трябва да си над това. Не е важно, добро ли е или лошо – трябва да се издигнеш с вяра над знанието. Не трябва твоите действия да се обуславят от страданията или наслажденията. Това вече не е отдаване. Вяра над знанието означава, че се издигаш над наградата. Или работиш, за да избегнеш злото и да стигнеш в бъдеще към доброто? Нима чакаш възнаграждение? Нима искаш сам да постигнеш целта на творението не, за да доставиш удоволствие на Твореца?“

Но от друга страна, на кого ще доставя удоволствие, ако Творецът е Закон? Това е много тънък момент в нашите обяснения.

От урока по статията „Рогът на Машиаха“, 17.06.2011

[46848]

Посланието на светлината

Желанията на хората, още не са достатъчно развити, за да уловят алтруистичното послание. Няма да могат да го понесат – веднага ще избягат. Затова съществува скриването, пречещо им да възприемат идеята за любовта. Те, съвсем слабо долавят нейния отзвук – и се променят.

Всичко произтича от висшата светлина. Но под нейното въздействие, хората не натрупват ум и разум, тъй като не става дума за обикновена мъдрост. Духовните идеи, можеш да доловиш само с помощта на светлината. Тя се лее, и аз разбирам нещо – отново и отново. След периода на отчаяние и напрежение, изведнъж усещам, че времето не е загубено напразно. Оказва се, че това е бил преход към нов етап на вътрешното развитие.

Всички усещат такива преходи. Ние все още не можем да се подготвим за тях и да ги контролираме, регулирайки издиганията и паденията, напълванията и разкриванията. Но ще дойде време, и ти ще ги управляваш. За това е казано: „Аз пробуждам зората, а не зората –  мен”.

От урока по ”Даряването на Тора”, 27.06.2011

[46618]

Не се учудвайте професоре

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: С какво усещането за злото се различава от осъзнаването на злото?

Отговор: Когато усещам злото, на мен ми е просто лошо. Осъзнавайки злото, аз разбирам какво става с мен и защо е така, какво трябва да направя и каква изгода ми носи поправянето. Всичко това заедно е всъщност осъзнаване на злото. Но това все още не е реализация.

Отначало ми е зле, но аз търпя, а след това от безизходност отивам на лекар. Сега човечеството се намира на етап на акумулиране на злото – докато не започне да го разкрива, поради отсъствие на друг изход. Тогава хората, накрая ще чуят това, което казваме.

Като пример, неотдавна участвах на съвещание със седем професора от Университета в Цюрих. Общувахме повече от час, а след това още два часа те седели, обсъждайки чутото. За тях това се оказа напълно неочаквано. Сред тях имаше: имам, суфист, будист, католик, еврейка. Всички те се занимават с изследване на културата и религиите.

Аз им разказах историята за развитието на човечеството и кабала от времето на Авраам до наши дни, обясних им нарастването на егоизма и описах съвременната криза като трамплин за изкачване на следващата степен посредством обединение.

Всяка дума беше изненада за тях. И тъй като става дума за умни, образовани учени от голям университет, под егидата на който работят 30 научноизследователски института.

Какво да говорим за обикновените хора! Колко време ще отнеме, докато те не усетят злото до такава степен, че да чуят за неговата причина?

Работата не е в това, че сме умни. Не, не сме умни, просто нашето послание е противно на човешката природа. В това е цялата работа.

Така, че предстои ни много работа. От една страна, нужно ни е търпение, а от друга страна, упорство. Ще действаме с всички сили и ще се сдобием с успех.

От урока по статията „Свобода на волята“, 24.06.2011

[46344]

Когато ручеят става река

Сутрешен урок от Москва

Въпрос: На какво трябва да се фокусираме: на външното разпространение или на вътрешната връзка?

Отговор: На първо  място – широко разпространение, така че колкото може повече хора да знаят за това, че кризата може да бъде преодоляна, че всъщност това не е криза. Точно както за раби Шимон падението пред решаващия подем се е оказало всъщност прекрасно нужно състояние.

Кризата е призвана за наше благо. Възползвайки се правилно от нея, ние леко, спокойно и просто ще достигнем до най-хубавото състояние.

Попитаха ме не отдавна: “С какво да замени човек стремежа към още повече, отколкото му е необходимо, от това което е нужно за нормален живот?“ Ето това в основи ние трябва да обясним на хората.

Кризата действително е за наше благо. Ние и така ще достигнем до състоянието на пълно равновесие помежду си, равновесие с природата. Няма къде да се скрием от това: или нейната матрица, приближавайки се към нас със сила, ще ни реже на парченца и ще ни съединява отново в една “каша“, в едно общо “тесто“, или по желание сами ще вървим към това, да изменим себе си и да се съединим. Но разликата е огромна.

Ако ние правилно разбираме това движение, то кризата – разбира се е за наше благо. Трагичният живот, който заплашва нас и децата ни, можем да го превърнем в прекрасно възхождане. И точно това трябва да обясним на колкото се може по-голямо количество хора.

Докато кабала се е разпространявала в тънка струйка от учител на ученик, били са достатъчни няколко души и високото знание, за да го предават максимално, точно и ясно. Но сега това ручейче е станало широк поток, в който се въвлича цялото човечество. Настъпва глобална, интегрална криза и става дума вече не за висотата на преподаване, не за тънкостите, а за ширината и достъпността.

Точно за тази цел Баал а-Сулам е написал статии като „Даряването на Тора“, “Поръчителство“ и “Свобода на волята“, които представляват началните сведения, правилно разпределени и насочени към колкото се може по-широка аудитория.

В наше време общата сила за поправяне се заключава именно в масата, в огромната маса. Благодарение на нас тя ще започне да разбира в какво се състои работата, ние облекчаваме нейния живот с любов към нея, а тя в отговор ще подтикне и нас в това число. Във връзка с това е казано, че народите на света ни носят към Храма на Твореца, тоест ни повдигат. Именно благодарение на това, че ние предаваме на тях методиката, те ни издигат.

От урок по статия от книгата „Шамати“, 14.06.2011

[45690]