Въпрос: Защо не реализираме поръчителството между нас, за да повлияем след това на целия свят? Какво искаме от останалите?

Отговор: Вярно е, първо ние трябва да преминем. Казано е в статията „Любов към Твореца и творенията“:

Колкото синовете на Израел се сплотяват, изпълнявайки Тора, толкова те ще предадат своята сила на останалите народи.

Затова сме посветили много години, целият си живот, в организирането на групи и привърженици по целия свят. И сме длъжни да продължим започнатото. От една страна това ще ни доведе до поръчителство, а от друга – разпространението трябва да бъде не само вътрешно, но и външно. Едното не отменя другото.

Но разбира се, основният акцент лежи на нашата вътрешна работа.

От урока по статията „Поръчителството“, 14.07.2011

[48158]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Въпрос: Ако продължим да работим над вътрешното единство и съединение между нас, то и във външния свят ли ще се обичаме?

Отговор: Не само ние, но и целият свят. Тъй като всичко това е една система. И ако ние на нашето ниво сме по-високо, отколкото останалия свят – ще се постараем да приближим нашите части към съединение като по този начин ще приведем и материалните части, т.е. хората към обединение един с друг.

Тъй като не съществуват хора и не съществува съединение или разрив между нас. Това са същите тези души, само че те самите и връзките между тях ни се представят като такива от гледна точка, която се нарича „този свят“. Всичко, което виждаш – това са същите тези души, в същата тази мрежа, само че те така усещат себе си и мрежата от връзки между нас – като наш въображаем свят.

И затова ако се стремим да построим тази връзка, намирайки се заедно с тях вътре в обща система, но на по-високо ниво в осъзнаване и разбиране – разбира се, че това ще въздейства на всички останали хора.

От урока по  книгата Зоар, 14.07.2011

[48141]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Общата душа "Адам", Разпространение на методиката - Няма коментари→

Въпрос: Много е трудно да се обясни на човек, че решението на наболелите проблеми се крие във взаимоотношенията между хората…

Отговор: Не е трудно. Защото  сме се подсигурили с подкрепата на многобройните специалисти: не физици-теоретици, а учени, изследващи природата и актуалните проблеми: икономисти, политици, социолози, психолози, банкери, представители на големи корпорации…

Днес всички те говорят за икономика, защото икономиката – това е връзката между нас: колко ти даваш на мен и колко аз – на теб. Това не е култура и не е изкуство, не е религия и не е нравственост – това са пари, прецизен измервателен уред на нашето  взаимоотдаване. Това е мрежа на изправна, егоистична, здрава и висококачествена връзка помежду ни. Ние сме я развалили със своите „балони“, но сама по себе си тя е била учудващо адекватна.

И така, трябва да се обясни на хората, че тази мрежа вече не работи. А това ще обяснят експертите, които ще привлечем, – хилядите, застанали начело на света: управителите на банките, анализаторите от корпорациите и т.н. Нека говорят те, а ние ще стоим настрана. След тях думата ще вземат учените, а по-нататък – представителите на образователната система… Наемай другите и ги ползвай със здраве.

Така виждам нещата на този момент.

Въпрос: За обикновения човек би било любопитно да ги чуе (експертните мнения – бел. пр.) в свободно от работа време, но това преди е било  далече от неговите лични грижи, от проблемите, с които той се сблъсква в ежедневието.

Отговор: Тук няма друг изход, трябва да се отдели време за един първоначален етап, докато убедим човека, че в това се крият проблемите. За да разберем страданията на света, трябва да изследваме случващото се. Сещаш се как болните „сърфират“ в интернет в търсене на информация за своето заболяване и за начините на лекуването му. Така и ние трябва само да дадем на хората „линк“, връзка между това, което се случва сега, и решението.

Тази задача е възложена на учените и в това направление ние трябва да действаме незабавно. Ще насаждаме и разпространяваме не своите, а техните авторитетни и обосновани обяснения. Всъщност, ние трябва да се превърнем в „рекламни автомобили“, които бързо докарвт до народа потока от информацията на експертите. Без каквото и да е напомняне за себе си ние ще увеличаваме техния рейтинг, ще ги публикуваме на сайтовете в интернет, ще ги развъртаме в мрежата и т.н.

На нас дори не ни е необходим собствен портал, ние нямаме намерение да привличаме към него хората, които са свикнали с някаква своя територия. Ето това е истинската работа по разпространение.

Въпрос: Какво трябва да разбере от всичко това малкият човек, който от нищо такова не разбира и се храни с това, което му дават наготово ?Достатъчно ли ще е да чуе, че заедно е добре, а разделено – лошо?

Отговор: Да. Големият човек също трябва да разбере само това. Нали нямаш намерение да му обясняваш за алтруистичното намерение лишма. Той вътрешно още не е узрял за това. Казано е: „Възпитавай юношата съгласно неговия път“.

Въпрос: Значи, подобно на тези, които чрез Фейсбук са принудили производителите да намалят цените на продуктите, ние трябва да подбутваме правителствата към обединение?

Отговор: Да. Ние търсим специалисти – такива, които не само разбират идеята, но и могат да съставят работен план на действие, а по-нататък и да го изпълнят на практика. По света има няколко милиона души, които биха искали и биха имали възможност да се присъединят към предстоящата работа. Необходимо е просто да се организира тази „армия“, за да тя да изпълни задачата.

А самите ние ще останем зад кулисите. Днес не ни е нужна телевизия, тъй като цялото човечество се намира в интернет. Само по такъв начин трябва да се организираме и такова ще бъде нашето предприятие по разпространяване. Към тези промени трябва да пристъпваме час поскоро, незабавно.

От урока по статията „Поръчителство“, 13.07.2011

[48030]

Filed under: Ежедневен урок, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Нужно ни е майсторство, за да завладеем масите. При това на първо място, там където те редовно прекарват времето си – в интернета. Трябва да се закрепим на тази територия, да използваме всевъзможни средства за въздействие върху мнението на аудиторията.

С помощта на стотици хиляди наши другари ние започваме да изменяме там атмосферата – внимателно, за да не предизвикаме неприятно впечатление, но неуклонно.

В това няма нищо особено, тъй като интернет е „продаден на парче“, в него мълчаливо и неприкрито действат различни тайни и явни организации. Това ни е ясно. Ето и ние трябва да прибегнем към аналогични средства.

Какво има да се стесняваме? Имаме цел, стремим се към поправяне на човека, към поправяне на света.

Някои смятат, че щастието трябва да се постигне чрез терор. За тях терорът е средство за поправяне. Техните материали звучат почти убедително. Така че какво лошо, ако им противопоставим посланието за единство и всеобщо поръчителство?

От урока по статията „Поручителство“, 13.07.2011

[48027]

Filed under: Ежедневен урок, Нов Интернет, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Въпрос: Как да се обърнем към света с послание за поръчителство? С какво можем да заинтересуваме, да развълнуваме човека?

Отговор: Ние не можем да призоваваме човек към поръчителство. Тъй като трябва да му покажем някаква изгода, да демонстрираме какво той ще получи от това.

Рекламите ми обещават море от наслаждения: „Купувай, ти просто не знаеш какво щастие преминава покрай теб“. Може ли в този стил да рекламираме поръчителство? Ако не, то по-добре да не говорим за него.

И затова ни е нужно да подготвим правилно обяснение – такова, след което човек не ще се удържи да седи в дома си и ще хукне към указания адрес. Да имаш какво да кажеш означава, че си струва да започнеш разговор. А ние засега сме неспособни на това и затова се учим.

Днес ние няма с какво да привлечем света към поръчителство. Той изначално не чувства необходимост от това. Тъй като поръчителството не е храна, не е секс или семейство, не е пари, власт или знание. Как да го облечем в обичайните одежди и да обещаем нещо познато, понятно? Към хората трябва да се обръщаме съобразно с техните желания – или да се готвим много сериозно, но все пак да чакаме позив от тяхна страна.

Още малко криза, още малко проблеми и съобразно тях, на фона на възникналите потребности ние ще можем да говорим с хората. И обратно, няма как да достигнем до човека, докато нашето предложение не отговори на неговото желание.

Рекламата се обръща към тези желания, които са заложени в нас изначално, тя изкусно се добира до тях и приема формата, която съответства на даденото наслаждение. Но в какво наслаждение може да се облече поръчителството и единството?

Тъй като „униформата“ трябва да бъде такава, че човек да може да разгледа изгодата: „Аз ще имам повече храна, повече секс, повече семейна топлина, повече поддръжка, почести, ще придобия сила, образование, пари…“ А ако ли не, остава само абстрактната идея: „Момчета, дайте да заживеем дружно“.

Ние трябва да търсим подход към човека,  да се учим на такова обръщение, което ще му покаже: това си струва.

Каква изгода ми носи поръчителството и обединението? Днес ние можем да говорим, че то ще позволи да се установи равновесие с природата, да се справим с екологичните проблеми, с нашествието на медузите, със слънчевата активност, с безработицата.

Но трябва да отправяме посланието си ясно, кратко и в проста форма, без философски паралели между поръчителството и цената на сиренето. В очите на човека те трябва да бъдат ясно свързани помежду си: „Встъпваш в поръчителство – и ще имаш по десет кутии сирене на ден. Ако не встъпиш – няма да можеш да си купиш и една.“

Ето до каква степен обясненията ни трябва да бъдат ясни и очевидни.

От урок по статията „Даряването на Тора“, 12.07.2011

[47916]

Filed under: Ежедневен урок, Поръчителство, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Въпрос: Можем ли да предложим на хората поръчителството, като залог за безопасност?

Отговор: Възможно е. Ако ти намериш разбираема за всички връзка, приравняваща поръчителството и безопасността, тогава за теб ще се появи възможност да се обърнеш с призив към народа за обединение, като един човек с едно сърце, с обща любов над всякакви различия между нас.

Заповядай, действай – но при условие: от твоите думи хората трябва да се убедят, че между поръчителството и безопасността може да се постави знака за равенство.

По принцип, нашето обещание трябва да удовлетворява някакво тяхно желание:

• поръчителство = на безопасност
• поръчителство = евтини продукти
• поръчителство = свобода
• поръчителство = хубав климат

Няма значение, какво имено, но равенството трябва да има място. Това е основата на рекламата, на подхода към хората.

И затова трябва да изучаваме потребностите на различните кръгове, към които бихме се обърнали, и да проведем нужната подготовка. Ние нямаме за цел да им продаваме поредния продукт – напротив, ние ще им поднесем подаръка на чинийка, истински ”бонбон”. Това ще бъде като подхранваща духовна смес за новородени – и ще им остане само да отворят уста. Ето какво трябва да усещат: не трябва никакви усилия, само да получат подаръка.

Затова ти започваш от малкото: вижте филм, отворете сайт, прочетете книга. Даже без каквито и да е действия – просто пасивно участие. Друга работа е да натиснеш бутона, това за човек вече е проблем, тежка работа. Сам той би натискал бутона цял ден, но когато ти му предлагаш, дори едно натискане вече е проблем.

Трябва да се има предвид човешката природа и да се използват такива методи, които да го превлекат: филми, пиеси, песни – всичко, което може да се използва като красива опаковка за нашите послания, за да се усвоява постепенно. Но така или иначе, това послание трябва да бъде приятно за човека и желано.

Разпространяването е тънка работа, и ние трябва да станем професионалисти.

От урока ”Даряване на Тора”, 12.07.2011

[47927]

Filed under: Ежедневен урок, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Въпрос: Ако не говорим за светлината, като поправяща сила, с какво се отличаваме от другите организации, признаващи, че на човечеството ще помогне само обединението?

Отговор: С нищо. А защо ние да не сътрудничим с тези организации? Ако те наистина искат да обединят хората, ние можем да си сътрудничим с тях.

Ако тези или други организации – религиозни, светски, международни – поддържат курс на единство, дори като краткосрочна перспектива, ако това не е отвличаща маневра от тяхна страна, а истинска цел – разбира се, че ние сме с тях. Ето, това вече е напредък. Не знам съществуват ли такива организации. Тези, които аз съм видял, зад красивата фасада се шири яка търговия. Но ако има такива, ние ще се радваме да си сътрудничим. Защото от единството зависи успеха в целия свят, още повече в период на изостряща се криза. Няма никакви проблеми в това, да обединяваме сили с тези, които вече виждат решението.

Приживе Баал а-Сулам ходел в Полша, за да се обединява с вдигналия се на борба пролетариат. Те се стремили към единство, към социализъм, към комунизъм – и той искал да провери, не може ли с нещо да ги поправи, така че тяхното сплотяване да придобие по голяма трайност. Нали не си мислиш, че той е вземал със себе си трудовете на Ари, за да преподава на работническата класа. Разбира се, че не. А и изпълняването на Тора и заповедите на материално ниво той също не е възнамерявал да изисква.

Тогава защо е пътувал? Какво е искал да открие в един народ, толкова противоположен на образа на религиозния евреин? Той е искал да обясни малко повече, да им предаде от своите сили, за да могат техните желания да се въплътят колкото се може по точно. Поне малко.

Това пътуване от Ерусалим до Полша е пример, който все още не разбираме. Ние приписваме на Баал а-Сулам наивност, без да виждаме духовната съставяща. Тук е имало възможност, независимо че не се е реализирала. За това свише си има разчети. Но е заминал, защото е съществувала действително такава възможност.

От урока  от статията”Даряването на Тора”, 11.07.21011

[47811]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Въпрос: Как трябва да участва в общото поправяне на народа на Исраел, живеещият на материалното ниво на нашия свят?

Отговор: Заедно с поправянето на духовния Исраел, ние трябва да поправяме и материалната ”същност”. Тя е резултат от кръгооборота на душите на Исраел, така както духовния Исраел – това са всички тези, които имат точка в сърцето, духовен стремеж, с който те се присъединяват към процеса.

Разликата между тях е във влечението: човек с точка в сърцето го влече към духовното, а човек, лишен от тази точка, не го влече. И независимо от това, че човек няма точка в сърцето, но принадлежи на Исраел, той е длъжен да пристъпи към поправяне.

Вярно е, че по духовния път няма принуждаване. Но при все това, на Исраел е възложено това задължение. В Тора е казано:”Вие ще Ми бъдете царство от свещенослужители и свят народ”. И това време настана.

Разбира се, дългът на тези от Исраел, които имат точка в сърцето, се отличава от тези, които нямат такава точка, на когото още не са пробудили. Обаче задължението е към всички, и вътрешното въздействие на АХАП, народите на света, е насочено имено към това, че Галгалта ве-Ейнаим да се поправят.

Това въздействие само ще нараства. Колкото повече ние се бавим, толкова повече ще иска АХАП, защото егоизмът постоянно нараства и оставя все повече опустошения. И затова и натискът на Галгалта ве-Ейнаим ще се увеличава. Тези същите народи косвено ще подтикват Исраел да ускори поправянето си.

И поради това, хората с точка в сърцето, т.е. духовният Исраел и само евреите, материалният Исраел, са длъжни да реализират върху себе си поправянето и да привлекат светлината към АХАП.

Каквото и да се прави, става въпрос за един съсъд, чиито части са взаимносвързани имено по такъв начин.

Въпрос: Значи, паралелно трябва да протекат два процеса?

Отговор: Аз не виждам тук два процеса. В края на Предговора към Книгата Зоар, Баал а-Сулам пише за две части на Исраел: вътрешна и външна. Вътрешната част, това са ”работниците на Твореца”, желаещи да му служат. Те също се разделят на две част: вътрешната част желае да достигне намерението заради отдаване, а външната извършва материални действия. А освен това в Исраел има и такива, които нищо не знаят и не се интересуват от нищо.

Така че и в народите по света има две части. Вътрешната част иска да се присъедини и се присъединява към нас, тя се отнася към Исраел, така и се нарича ”С Исраел в народите по света”. А външната част най-вече е равнодушна към това, тя усеща само страданията на нашия свят. Длъжни сме да пробудим тези хора – макар и само за това, за да избегнат големи грешки за в бъдеще и за да се предпазят от унищожение и тежки проблеми. Така те ще се присъединят към нас.

В крайна сметка поправянето е предназначено имено за тази вътрешна част- АХАП. Те са целта на творението. В основата е желанието за наслаждение, а Исраел не е цел на творението, а само неговото поправяне.

Към това трябва да е насочена цялата ни работа: да се поправим, за да донесем поправяне и на света. Ето какво значи ”царство от свещенослужители”. Ние сме служители и служим на света.

От урока по статията на Рамхал „За мъдростта“, 13.05.2011

[47103]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Както в живота на човека има първо възход на егоизма, а след това точката на пречупване, и той пристъпя към Кабала, за да работи върху себе си – така и в живота на всяко общество има растеж на егоизма до точката на пречупване, и сега то трябва да премине към поправянето си, затова правилото ”частното и общото са подобни”, както и личността.

Така че ние, разбирайки методиката на индивидуалното поправяне, можем директно да преминем към методиката за общото поправяне (на обществото), което е преминало период на развитие на общия егоизъм и сега, на принципа на „Аз създадох егоизма и дадох методиката за неговото поправяне (Барати ецер ра, барати Тора тавлин), започва да чувства това зло „ецер ра“ и скоро ще поиска и методика за поправянето му (Тора тавлин) – или чрез страдание, или чрез разпространението на Кабала, или чрез двете заедно).
Днес цялото човечество стига до осъзнаване на злото от егоизма, и пътят му е подобен на всеки, преминаващ към личното осъзнаване на злото, съгласно правилото “ частното и общото си приличат“ (Клал у прат шавим), т.е. частното, личността е подобна на общото, на обществото, защото общото представлява един човек, едно създание, едно създадено творение.

Ето защо всяка негова  част и цялото творение преминават един път. И затова този, който лично е преминал етапите на поправянето, от собствения си опит вижда пътя, който цялото човечество ще трябва да премине в осъзнаване на злото, в поправянето му и в движение към разкриване на Твореца. Но ще съумее ли човечеството да се вслуша в тези, които се научиха от собствен опит?..

[47567]

Filed under: Духовна работа, Криза, глобализация, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Въпрос: Как да преминем към съответствие със закона, на който ние толкова дълго не се подчинявахме, с когото нямаме подобия на свойствата?

Отговор: Това не е закон, а състояние. Законът означава, че ти действаш и се вместваш в определена формула, която си длъжен да съблюдаваш волю или неволю. Има закон – това е реализация на някоя си формула, минаваща между причината и следствието: ”игрек е равен на функция от хикс”.

Законът, открит от кабалистите, днес започват да откриват и други. Много вече разбират, че трябва да пристъпим към съответствие с Природата, да се обединим, да извършваме отдаване. Потребността от това вече се проявява, но да я реализират хората никога не ще успеят без съответната методика.

Древните вавилонци се оказали в същото състояние: ”Ако не се обединим, ще умрем на място”. Същото е било и при даряването на Тора: ”Ако не се обедините, тук ще бъде мястото на вашето погребение”.

Това вече се изяснява, но имаме ли методика?  Ако ”да” – то ние знаем как да се придвижваме напред, ако ”не” – тук действително ще бъде нашият гроб. Ние просто ще разпалим война по света при липсата на друг изход.

Приближаваме се към тази точка: или човечеството ще приеме методиката и ще тръгне по пътя на ускорението, или няма да я приеме и ще тръгне по естествения път на развитие. Едно от двете.

Проблемът е в това, че ние трябва предварително да разпространяваме по света науката Кабала, защото хората не знаят, че има цел и методика, позволяваща да се достигне целта без войни и страдания. По принцип, те даже ще успеят да разберат целта, защото пред очите ни е хармонията на света, от която само човекът се явява изключение. Но как да се включи човек в тази хармония?

Методиката трябва да заеме мястото между действителното и желаемото – с други думи, тук е необходима висша светлина, сила, действаща над нашата природа. Тя е създала нашата природа в получаващо желание и само тя ще създаде у нас свойството на всеобщото единение. И ще намерим ние това средство само в кабалистичната методика, защото в нашия свят това го няма.

От урок по статията ”Даряването на Тора”, 21.06.2011

[46041]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация, Разпространение на методиката - Няма коментари→