Днес пред нас се издига напълно нова парадигма, нов мироглед и нов подход, който никога не е съществувал преди. В миналото ние променяхме света, но сега светът е неизменим и ние трябва да променим себе си.

Тези вътрешни промени в човека могат да дойдат само чрез неговия избор, чрез неговото желание, чрез съзнателно решение, което той прави с всяка крачка. И кабала, в основата си, е методът, планът за действие по този път.

По определение науката кабала е разкриването на Твореца пред творението. Променяйки се, човек достига подобие с природата. А да бъдеш подобен на природата означава да бъдеш подобен на Твореца. Човек (адам) е някой, който е подобен (доме) на висшия. Ние трябва да разкриваме това непрестанно в процеса, който носи света напред.

Имайки кабалистичния метод и бидейки негови представители в нашия свят, ние трябва да помогнем на цялото човечество, като разкрием метода по всякакъв начин. Очевидно това трябва да се направи с разбирането, че хората се противопоставят на промените, не ги искат. Това е вярно, но въпреки всичко, така трябва да бъде. А от наша страна, ние трябва да подобрим представянето, за да дадем метода на хората в удобна и приятна форма.

Иначе светът, разбира се, ще страда повече и повече от ден на ден, потъвайки в объркване, безпомощност и озадаченост. Хората може да станат толкова объркани и неориентирани под града от удари, може да излязат извън контрол.

И тогава ще бъдете готови да направите всичко само за да спрете хаоса. Дори войната ще изглежда като спасение, защото тя сякаш ще сложи всичко на мястото му. Точно както човек може да побеснее, така и човечеството може, а в наши дни ние разбираме, че това означава световна война.

Зависи от нас доколко бързо ние ще усвоим науката кабала и ще я поставим на пътя чрез ясно, правилно представяне за целия свят. Всички ние трябва да станем просветителна, възпитателна организация, която помага и обяснява на хората как да се променят, за да създадат правилната взаимовръзка и по този начин да постигнат подобие с природата или с Твореца, което е едно и също нещо.

Ако не постигнем баланс и хармония с природата, тогава освен обществени провали, ние ще усетим и нейните унищожителни удари, които ще ни довършат. В крайна сметка, дори в човешкото общество днес ние не сме способни на нищо, докато не променим себе си. Егоизмът предизвиква огромен брой обществени проблеми, но ние не можем да спрем.

Консуматорското общество изчерпва земята, 200 години на индустриална ера са изтощили всички нейни източници и скоро те напълно ще пресъхнат. Питейната вода, петролът и всички други ресурси са на изчерпване. Накрая ние дори няма да можем да водим нормален живот, да не говорим за повече. И все пак ние не можем да се сдържаме, не можем да ограничим продукцията и замърсяването.

И ние няма да можем да направим това, докато не променим природата на човека. Никакви земни решения няма да ни помогнат. Ние все още залагаме нашите надежди на старите методи, но природата вече не приема „плащане с кредит” от нас. Тя ще приеме само едно нещо от нас: хармония с нея, хомеостаза с тази глобална система.

Необходимостта да променим човека тласка нас, кабалистите, да излезем от досегашните граници и да започнем да извършваме действия в мащаба на целия свят. И ние нямаме друг избор. Както Баал а-Сулам пише в статията „Науката кабала и нейната същност”: Като цяло, кабала е разкриването на Твореца. Къде? В човек. Според какво? Според неговото подобие на формата. Човек придобива подобие с Твореца, всеобхватната, глобална природа, като става едно цяло с нея.

От урока по статията „Науката кабала и нейната същност”, 22.07.2011

[48926]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Въпрос: Сега е настъпил нещо като преходен период, „безвремие“ между конгресите. Как да увеличим поръчителството, за да се предвижим напред?

Отговор: Имаме нужда от постоянна работа. Каква е разликата провеждаме ли сега конгрес или не? Човек не знае кога ще събере изискваната от него мярка усилие. Той трябва да се стреми всеки нов ден да бъде в очакване на момента, да бъде в състояние на себеотдаване към приятелите, а чрез тях и към целия свят, а чрез него – към Твореца.

Необходимо е да анализираме своите вътрешни състояния: какви са моите мисли и намерения, до каква степен през деня се опитвам да проявя целта, изпълва ли  това желание сърцето ми, събужда ли се то, мога ли да се посветя на това, мога ли  да запазя тази идея на фона на всичко останало, каквото и да правя? От тук виждам доколко напредвам.

Ние имаме само един възможност да достигнем духовния свят – непрекъснато да обработваме желанията си, доближавайки ги към усещането какво е себеотдаването. Промените трябва да стават именно в нас, в нашите желания. И за това всеки един момент, посветен на това, ни тласка по пътя.

А по-нататък, всичко зависи от човека. Какво, според него, трябва да е движението напред: лично или всемирно? Ако той иска да върви към целта на създаването, то това движение е възможно само в световен мащаб. Всичко под тази летва в наши дни не работи.

Някога е било достатъчно да има група или учител, а днес сме във връзка със целия света. Този, който чрез действията си, ден след ден, тласка нашата глобална група и целия свят към поправяне, поне в някои отношения, той може да види, че това стимулира и неговото предвижване напред. В действителност личният напредък е принос към другите.

А освен това трябва да се опитваме всеки ден да добавяме по малко качеството на това, което даваме на другите – в кореспонденцията си, в блогове, в работата си в интернет ширините. Ние можем да даваме на ближния, само когато сме сляти с него, когато го разбираме, а не се опитваме да му натрапваме това, което ни харесва на нас самите. В обръщението си към хората ние раздаваме, разпространяваме това, което е максимално близо до тях. Ние трябва да се въплътим в тях.

Любов е, когато взимаме желанието на другия и  го напълваме в съответствие с това, което той иска. В противен случай, до никого не можем да достигнем.

От урока по статията ”Поръчителство”,21.07.2011

[48817]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Обясненията ни трябва постепенно да достигнат до всеки човек, на неговия език, на неговото ниво, поетапно – докато хората успеят да усетят, че именно връзката между нас дава усещане за друг живот, сякаш сме на друга планета, в ново измерение.

Невъзможно е отведнъж да заговорим за това. Винаги трябва да се обръщаме към отделния човек и към група от хора на различни нива на развитие, съгласно желанието, в което те се намират. И затова отначало обяснението трябва да се води на разбираем език: „Ще ви бъде добре. Няма да има нито войни, нито терор, нито наркотици. Децата ви ще бъдат по-успешни. Разводите ще са по-малко“ и т.н.

Трябва да се обръщаме към различните слоеве на населението в подходяща за тях форма: едни обичат повече филми, други – музика, трети – книги, към четвърти може да се намери подход чрез науката, към пети – чрез икономиката, чрез всичко, което е възможно.

Обкръжението трябва да бъде подобно на сфера, излъчваща върху всеки човек твърде много възможности за разбиране на това, какво се нарича глобален свят, тоест включващ в себе си всички форми на влияние. На всички нива, във всички видове, на всички езици – от страна на всичко, обкръжаващо човека.

Такава система на възпитание трябва да се построи. Без това човечеството не ще напредне. То ще бъде подложено на всевъзможни проблеми и беди и в най-добрия случай ще бъде принудено по такъв начин да построи себе си. Тъй като по този начин то реализира своята независимост, защото като строи за себе си обкръжение, за да се измени и за да се поправи, то реализира своята свобода на избор. И така то строи себе си на ниво – Човек.

От беседата по новата книга, 11.07.2011

[48793]

Filed under: Възпитание на децата, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Въпрос: Защо се обръщаме към учените и мислещите хора – за да може чрез тях нашето послание да се спусне над останалите ли?

Отговор: Да. Имаме възможност да насочим учените да се обърнат към правителствата на върха и към народа долу. Ние, един вид, подхождаме отстрани и се внедряваме в този среден пласт от умни, мислещи хора, учени. Водим ги към общата задача, към общото мнение и ги подтикваме да се обърнат към върха и надолу.

Нямаме друга възможност – не можем да го направим сами, тъй като сме въоръжени с методика, която изглежда нереална както на едните, така и на другите. А да чакаме, докато видят, че е осъществима, означава да позволим светът да попадне на пътя на страданията.

Въпрос: Това обръщане на разумна основа ли го изграждаме?

Отговор: Разбира се. Единствено на разумна основа. Към всеки трябва да се обръщаме съобразно неговите желания. В това число и към Твореца: ако искам да установя връзка с Него, трябва да действам в съгласие с Неговите желания. Той иска да ми отдава – чудесно, ще му предоставя такава възможност. Аз се разкривам за Неговите дарове –  именно това е получаване заради отдаване.

Винаги работя с чужди желания. Иначе не общувам с другите, а напротив – затварям се в себе си. Първоначално е нуобходимо да усетя желанието на ближния като желание на масата, желание на учените, желание на другарите, желание на групата или желание на Твореца. А след това работя, съобразявайки се с тези желания. За какво? За обединение. По какъв начин? Както ми го диктува това желание.

Неслучайно рекламните агенции първо извършват проучване, за да си изяснят какво мислят хората, какво искат, към какво се стремят. Всички, които работят с публика и искат да постигнат успех, постоянно държат ръката си на пулса на своята аудитория. А как иначе? Ако искаш да се обърнеш към някоя част от народа, трябва да знаеш нейните желания. Това са азбучни истини.

От урока по статията „Поръчителство“, 19.07.2011

[48606]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Въпрос: Ние се опитваме да научим света на обединение, нищо че засега това е егоистично. Как после да повдигнем хората на нивото любовта към Твореца?

Отговор: Те ще извършат този преход под нашето ръководство. Защото ние ги въвеждаме в рамките на новото възпитание, а не просто дърдорим пред публика.

На хората ще им се наложи да встъпят във възпитателна мрежа, обхващаща всички възрасти от нула до сто и двадесет, действаща от сега и до края на поправянето, във всички времена. Всички трябва да се намират в непрекъснат процес на възпитание: да кажем, една трета работа, две трети възпитание, което само по себе си е също работа.

И тогава в меко, в привично подаване ще обясним на хората принципите на Баал а-Сулам, адаптирани за целия свят. Защото науката кабала говори за желанието за наслаждение и желанието да насладиш, за техните взаимоотношения, за това, как да поправиш природата си. Нищо ”виртуално”, привидно, ”духовно”, мистично. Става въпрос за силите, които действат в теб.

Разкривайки ги все повече и повече, ще видиш, че никой не те кара ”да витаеш в облаците”. ”Духовното” е намерението за отдаване. Ако съм достигнал отдаване на другия, значи аз съм духовен. А ако се грижа за себе си – съм материален. Взаимоотношенията ни, основани на отдаване, са духовният свят. А днешните взаимоотношения – това е материален свят.

Но ние даже не говорим там за някакви си светове. Защото на човек му е трудно да се откъсне от старите представи, той се обърква. И затова ние го снабдяваме с прости обяснения, подавайки му цялата наука кабала без специална терминология, с прости думи.

Ние трябва да построим тази система на възпитание, за да може постепенно да предаваме на хората знания за човешката природа. Повече нищо не е нужно. Ние говорим за природата на човека, освен когото нищо друго не е и създадено.

Благодарение на това, човек ще се развива постепенно, докато не открие това, което се намира отвън, системата на взаимната му връзка с другите. И в нея той разкрива Твореца.

В действителност можем да проведем обясненията с термините за възприемане на реалността: той разкрива даже не връзката с другите, а самия себе си. Желанията, които му се представят външни и чужди, той разкрива като собствени. Оказва се, че това е той. Приближавайки външните части към себе си, той сякаш пришива, имплантира, приобщава разкъсаните органи на собственото си тяло и съобразно с това усеща, разкрива съвършената реалност.

Сега виждам само това, което е малка част от разбитото тяло. Но колкото повече части присъединявам към него, повече се откривам в тях.

От урока по статията „Поръчителство“, 19.07.2011

[48600]

Filed under: Възпитание на децата, Ежедневен урок, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Баал а-Сулам, ”Поръчителство”: Задачата на Исраел по отношение на народите по света е подобна на задачата на праотците по отношение на народа на Исраел.

Ако не са били праотците, не би възникнал народът на Исраел, т.е. групата, стремяща се към Твореца и поправяща себе си. Точно по този начин и ние трябва да се грижим за света, защото без помощта ни хората няма да успеят да се поправят сами. Желанията им са неспособни за самостоятелен подем, няма възможност даже да си помислят за поправяне заради отдаване.

Сега виждаме това в работата на учените и на видни деятели в различни области. Те пишат много правилни неща за света, но за решение не могат да кажат и дума. Защото в тях няма стремеж ”право към Твореца”, няма духовна искра и затова те не разбират, че това е единствената възможност. Безпомощни са пред необходимостта от поправяне, те даже нямат никакво средство.

И затова в търсенията и дискусиите си, те вече започват да увъртат отговора, не им е по силите да гледат в тази посока. Виждат случващото се, разбират необходимостта от създаване на интегрален свят и спират дотук. Като следствие, разсъжденията им се размиват и не завършват с нищо или се свиват до съвършено нереални предложения.

Аз не ги укорявам, това съвсем не свидетелства за ограничеността им, просто без добавката на духовната искра в желанията на човека в този свят е невъзможно да се види по-нататъшното, единствено възможно развитие.

От урока по статията ”Поръчителство”

[48609]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Въпрос: Може ли да се обясни кабалистичната методика с термини от съвременната наука?

Отговор: Може ли да се обясни на кравата математическото преобразувание на Фурие? Става въпрос за различни степени. Човек, който няма развито шесто чувство, няма точка в сърцето, не може да разбере за какво става въпрос. Той няма потребност от това и да се обръщаш към него е безполезно. И затова, в широкото разпространение ние трябва да се съобразим с желанието на масите, а не с тези, които изучават кабала.

Във всички поколения в света не са разбирали кабалистите. И е правилно: със степента си на развитие хората не са способни още на това. Казано е в Псалмите: ”Човека и животните спасяваш Ти” – но кога? Днес не можеш да обясниш на хората какво е това алтруистично намерение лишма. С тях е трудно даже да се говори на тема ”възприемане на реалността”. Това е любопитно, пикантно, но всъщност не разбират, не схващат, просто не могат.

За да може действително човек да чуе добре думите за поправянето на желанията си му е необходимо още едно стъпало желания. А до този момент ние можем единствено да ускорим развитието му с външни средства. Така или иначе, докато не усети убождане в сърцето, няма да разбере обясненията ти.

Така е устроен светът. Хората се намират на различни степени на развитие и даже в края на поправянето си остават на неживо, растително, животинско и човешко ниво. Обаче е казано: ”Всички ще Ме познаят – от малкия до големия”, всеки в зависимост от нивото си.

Още, ще дойде време и ние ще видим как хората ще започнат да разбират думите ни: един – с научни термини, друг – с чувствата си, трети – благодарение на обикновени действия, които стигат, за да се окаже човек съпричастен със сливането. За някои е необходимо да постигнат, да усетят сливането, активно да участват в него, а за други не е задължително. Всичко се определя от желанието.

Няма защо да се предполага, че всеки по равно получава желания, стремеж към отдаване и разкриване на Твореца. Обаче всеки получава такова количество, в зависимост от съсъдите му, и ще бъде напълнен, благодарение на общото взаимно включване.

Ето защо кабалистите са укривали знанията си до наши дни. Сега може да ги открият, но всеки ще схване само незначителна част. И все пак, в целия свят вече ще започне да действа огромното количество общо желание. Такава е революцията, която се осъществява днес по света. Съвременната криза всъщност е взаимовключването на желанието.

От урок по статия от книгата „Шамати“, 05.07.2011

[48309]

Filed under: Ежедневен урок, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Преди всичко трябва да променим своята парадигма, своя поглед към живота и света. Трябва да се променя отвътре, да сменя зареждащия диск, да обновя стандарта за оценяване на себе си, на света и обществото. Без промяна на човека, няма да можем да променим света. В крайна сметка, светът е негово копие.

Човешката природа е основата, върху която се изгражда обществото, обкръжението, обучението, културата, икономиката и всички други сфери на дейностите от живота. Светът е външна проекция на онова, което се крие вътре в човека. Следователно, именно човекът трябва да се промени. Всички усилия трябва да бъдат съсредоточени само върху това.

Проблемът не е в икономиката, производството или образованието. Всичко ще се нормализира, когато човекът се промени. А за тази цел, той трябва да бъде възпитаван. Възпитанието е същността на вътрешната трансформация на човека. Никакви външни „топли компреси” няма да помогнат.

Може би тази идея трябва да бъде представена пред ООН, Юнеско и правителствата обяснявайки, че единствената ни цел е промяната на човека. В крайна сметка, без това той няма да промени света.

Ето защо, днес и най-добрите умове в света не разбират какво да направят и какво да променят. Ние сме стъпили на такова стъпало, което изисква от нас нови, качествени промени. Отсега нататък трябва да действаме в целия наши свят с помощта на средството, наречено „поръчителство”. Можем да го постигнем само заедно – сам няма да се справиш.

Например, в случай че успеем, човекът който започва нов бизнес ще открие, че е свързан с всички останали бизнеси в света и затова, те също трябва да бъдйт взети под внимание. В противен случай няма да има никакъв успех.

Оттук нататък не можеш да направиш и крачка без да отчетеш общата, глобална система. И следователно, самият ти трябва да бъдеш глобален отвътре и обединен с всички.

Но аз не съм глобален. Какво да направя? Нима без това никога да няма да успея? Наистина, няма да успееш. Това е неотменим закон. Без интегралната взаимна зависимост няма да постигнеш успех в нищо. Погледни – вече потъваме в мулти кризата. И изходът е само един – да променим себе си.

Как да се променя? Как да се преформатирам? Как да си промия мозъка? Как да деинсталирам старата програма и да инсталирам нова? Защото отсега нататък трябва да имам общо усещане и мислене с всички така, че моите действия по естествен начин да съответстват на новото състояние. Самата ми природа трябва да се промени.

Да направим това, ще ни позволи „Светлината, връщаща към източника”. Хората ще го открият по някакъв начин. Може би ще го направят по пътя на големи страдания, но друг изход няма. Длъжен си да се промениш, за да промениш света, и имаш средство за това. Но до тази Светлина трябва да се добереш чрез осъзнаването на злото, за да разбереш какво не ти достига. „Необходимо е да се променя!” Но откъде знаеш? А как точно да се промениш? Имаш ли вече оформено желание в себе си? Все още не.

Точно затова, на теб ти е дадено поле за работа (групата), средство (науката Кабала) и инструкции (учителя). Моля, действай – започни да се включваш в системата на поръчителството, да играеш в нея, за да откриеш недостатъка, който трябва да поправиш. Тогава ще имаш нещо, с което да се обърънеш към Светлината за поправяне.

Дори не е нужно да ходиш някъде: в степента, в която твоите желания се проясняват Светлината ще започне сама да действа. Защото, ти се намираш вътре в нея и затова тя веднага започва да работи съобразно твоите усилия. В момента, в който изградиш нещо вътре в себе си, Светлината веднага ти въздейства. Така постепенно, ти се променяш дори без да виждаш колелцата, които се въртят в теб.

От урок по статията „Поръчителство“, 13.07.2011

[48016]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Въпрос: Как да обясняваме на хората нашето послание за обединение? Можем ли да кажем, че това е природен, очевиден феномен?

Отговор: Можем да говорим за обединение, показвайки го от различни ъгли. Защото, обединеието винаги е благо, ако се прави заради правилна и справедлива цел. Казано е „събрание на глупци”, тоест обединение на нечестивци е лошо за тях и лошо за света. От друга страна, обединението на хора, които желаят добро, разбира се, носи благо на тях и на света. Ние виждаме това.

Всички ние печелим от обединението. Единството отвращава само индивидуалния егоизъм на човека, заради неговата ограниченост. Не е толкова трудно да обясним на хората, че във всяка ситуация, обединението, придружено от добро намерение, никому не причинява загуба, винаги се увенчава с успех. Винаги.  И само, ако ти искаш да навредиш някому или да спечелиш за чужда сметка, само в случай на пряка или косвена вреда, обединението ще бъде зло и нежелателно.

Във всички останали случаи можем да цитираме формули, доказателства и примери от живота на животните и растенията, както и от човешките взаимоотношения, които демонстрират, че обединението носи благо.

Въпрос: Това значи ли, че можем да кажем, че доброто обедиенение съответства на закона на природата и затова работи?

Отговор: Така и казвам във всичките ми беседи и видеоконференции. Дори, ако човек ме мрази, дори ако е настроен против и клони на другата страна, моята цел е да поставя него и мен в позицията на изследовател в процеса на разговора.

Дори ако сме най-заклетите врагове в света, все още се намираме вътре в Природата – така че нека да я погледнем. Нека да се вслушаме, какво ни казва. Защото, безусловно ще ни се наложи да вървим съобразно нейните закони по добрия начин – ако се съгласим, или по лошия – ако не се съгласим. Във всеки случай, няма къде да избягаме.

И сега нека видим кой от нас е прав.  Възможно е, истината да е някъде по средата? Това няма значение – за нас, като изследователи, само трябва да се изяви тази истина, а не да останем в своето лъжливо самоуспокоение, както би ни било приятно.

Искаме да разкрием истината и истината е Природата. Можеш да проклинаш законите на вселената, но това няма да ти помогне, защото се намираш в тях.

Това е, на което трябва да наблегнем. Все повече научни открития показват нашето противостояние, нашата противоположност на Природата, проявяващи се в криза. Вижте, какво се случва с нас, накъде вървим в неразбирането си на законите на Природата. Необходимо е да ги изучаваме. В „Предисловието към ТЕС” (п.42) Баал а-Сулам  пише за това:

Това, че сме така далече от Твореца и до такава степен сме способни да престъпим Неговото желание е предизвикано не от друго, а от една причина, ставаща източник за всички страдания и мъчения, които търпим и всички злоумишлености и непредпазливости, върху които „стъпваме на криво”.

Заедно с това е разбираемо, че с отстраняването на тази причина ние тутакси ще се избавим от всякаква мъка и страдание и веднага ще се удостоим със сливането с Твореца с цялото си сърце и душа. И тук ще ти кажа, че тази първоначална причина се състои не в друго, а в „нищожността на нашето разбиране за Неговото управление със Своите създания”. Ние не Го разбираме, както подобава.

От урок по статията „Дарованието на Тора“, 26.06.2011

[46521]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Въпрос: За да разпространявам науката кабала, аз трябва да увелича желанието си. Колкото по-голямо бъде желанието ми, толкова повече давам на света. Как да израсне в мен такова желание, че да прелее навън?

Отговор: За това трябва да развиваш в себе си способността за състрадание към хората, да съпреживяваш болката им.

Възможно е да си се ентусиазирал от някаква идея на Баал а-Сулам, да си решил да разкриеш Твореца и да се слееш с него. И сега искаш да принудиш всички към това. Това отдаване на света ли ще бъде?

Да извършиш отдаване на хората, означава да напълниш техните желания, а не собствените си. Не ги заставяш да приемат това, което е важно за теб, напротив, тяхното желание става най-важно от всичко останало. Ето това е отдаване.

А иначе, искаш насила да ги принудиш за нещо. На тях им се иска да гледат футбол, но ти закриваш всички стадиони: ”Ще им покажа аз един футбол, ще асфалтирам всички полета, ще въведа закон, забраняващ футбола, като хазартна игра”.

Ти си мислиш, че тогава те ще имат време за вътрешно поправяне. Поне някакво. Те не искат никакво поправяне, те искат футбол. И това, по твоему, любов ли е? Нима си мислиш, че на хората можеш да им дадеш нещо насила? Та ти просто им преобръщаш живота. Нима е възможно така?

Да обичаш някого – означава да вземеш желанието му и да го напълниш. И затова ни е необходима система от възпитание, за да се действа постепенно, нежно, без натиск. Ние трябва да обясним на човека, че всички негови беди са предизвикани от дисбаланса с Природата, от ненавистта към другия. Имено в това сме противоположни на Природата и затова страдаме на различни нива. Даваш обяснения според възможностите си и постепенно установяваш контакт с този, който иска по малко да ги възприема.

Към човек трябва да се обръщаш така, че да му обещаеш благо. Например, сега е отпускарски сезон. Раздавай ярки брошури с илюстрации на заминаващите със самолет, с чувство за хумор и в същото време с идея, която искаш да съобщиш. Нека на човек да му бъде приятно да открие тази брошура в самолета или на шезлонга. По начина на поднасяне тя съвпада с настроението му, а съдържанието звучи примамливо, обещавайки му хубаво продължение след връщането в къщи.

Можем ли да направим такава брошура? Засега не сме го направили….

От урока по статията „Даряването на Тора“, 12.07.2011

[47924]

Filed under: Ежедневен урок, Разпространение на методиката - Няма коментари→