Световен конгрес ”UNIDOS”, Мадрид, урок N: 2

Кризата, която преживяваме сега, показва разединеността между нас. Защото всъщност, тя разкрива, че ние, абсолютните егоисти и индивидуалисти, – се намираме в глобален свят. И в това са всички проблеми. Глобалността на света ни разкрива Природата, а егоистичното ни естество е съвършено противоположно на нея.

Това различие, тази пропаст между нас, ние усещаме като криза и затова във всичко, което правим усещаме болка, обърканост, преследват ни болести и неуспехи. Това произтича от липсата на подобие на егоистичните ни желания и висшата светлина.

Затова в днешната криза ние трябва да видим отправната точка за подема на цялото човечество, в това особено състояние, от което ние някога сме излезли по програмата, заложена в информационната частичка, родена от светлината. Ние сме се развили тук, в нашата Вселена, и сега се връщаме отново към това съвършено състояние.

Част от човечеството, в която се е проявила точката в сърцето, се развива с помощта на две сили. Необходими са само условията: група, учене, учител. А другата част на човечеството, в процеса на развитието си, достига до такова състояние, в което кризата става непоносима. И тук възниква въпросът: какво означава непоносима?

От усещането за ужасни страдания, човечеството може да пристъпи към войни, унищожения, различни проблеми. Имено това и се случва: част от населението пропада от наркотици, други замислят терор, трети въобще нищо не ги вълнува: те напълно са затънали в кражби. Егоизмът е проникнал във всички направления. От липсата на вътрешно напълване, човек не знае какво да прави със себе си.

Тези отрицателни явления оголват всички степени на отчаянието и безизходицата, усещани днес от човечеството. И хората, всъщност – не са виновни. Те чувстват огромни вътрешни въздействия, които ги довеждат до избухване на насилие. Какво да се направи, за да се облекчи състоянието им?

Ние вече говорихме за разпространението на науката Кабала – в това е спасението. Ако ние разпространим знанието на науката Кабала преди егото им да избие навън, то ще опазим света от големи беди. Така че, всичко зависи от хората с точка в сърцето.

От света нищо не зависи – не си струва да очакваш някакви действия от останалите хора, които нямат точки в сърцето, те нямат тази положителна сила, която е способна да напълни егото им. Те са само носители на огромно егоистично желание и само ни добавят собствената неудовлетвореност и болка.

А ние трябва да обработим това огромно желание, да се включим в него, заедно с тях да се устремим към съединение, да продължим да учим, и в отговор да увеличим разпространението, отделяйки особено внимание на необходимостта от обединение между нас.

Имено ние трябва да съединим в едно нашето общо, разбито желание – нашия общ, духовен съсъд. Макар и разбит, в него има такива части, които са свързани помежду си, независимо от съвършено различните свойства на желанието. Затова, ако всички останали се присъединят към тях, – те също ще се включат в тази връзка.

По такъв начин, една част от човечеството активно строи връзката помежду си, а другата негова част участва в този процес пасивно.

От 2-я урок на конгреса „UNIDOS“, Мадрид, 04.06.2011

[45046]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития, Криза, глобализация, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Световен конгрес „UNIDOS”, Мадрид, урок №2

Човешкото общество се дели на две части. Малка част от него е съставена от хора, в които се е пробудила точката в сърцето – това сме ние. В останалите хора, точката в сърцето я няма – те усещат само живота на нашия свят, проявявянето само на една отрицателна сила. Но именно в тях е съсредоточено мощно егоистично желание.

А в нас действат две сили: положителна и отрицателна. Ние се движим напред за сметка на създаването на връзка между нашето его и желанието за постигане на духовния свят, което развиваме с помощта на обучението, и на сили, които получаваме от обръжението. Връзката, изградена чрез съчетаване на тези две сили се нарича средна линия.

Останалите хора, както обяснява науката кабала, постепенно ще се присъединят към нас, усещайки, че друг изход няма, защото егоизмът им ще страда, поради факта, че непрестанно изисква напълване. В продължение на цялото развитите на човечеството, егоизъмът е нараствал постепенно, в стремежа си да се напълни колкото може повече. И сега, когато човешкото его е загубило надежда да се сдобие с напълване, настъпи неговата криза.

Това подтиква хората да се приближат към нас въпреки, че не знаят към кого и как. За да се облекчи техния път, ние трябва да разпространяваме знанията за науката кабала и да разясняваме, че има методика за поправяне на кризата. И когато те се присъединят към нас, ние заедно ще се включим в работата по средната линия – и така ще постигнем света на Безкрайността.

Какво печелим от това? Вечност и съвършенство. Ние се издигаме над нашата реалност, над точката на формиране на нашата Вселена и над целия наш свят – към висшата реалност.

В наше време, точката в сърцето се пробужда при много хора – те са вече милиони. А в онези, в които точката в сърцето не се е проявила, допълнително към егоизма възниква усещането за криза: те чувстват, че не им достига положителна сила, без която са неспособни да съществуват. Знаят, че трябва да поправят кризата, чувстват, че решението се крие в обединението, но не разбират как да го реализират.

В глобалния и интегрален свят, всичко трябва да е единно – и това ни демонстрира природата. Днес тя ни показва, че трябва да постигнем света на Безкрайността, че сме едно цяло. Именно това, по скрит начин показва кризата, към това ни насочва.

В хората, които трябва да поведат човечеството към тази цел, кризата разкрива точката в сърцето, положителната сила, която могат да извлекат от групата и обучението, и с нейна помощ самостоятелно да напредват към света на Безкрайността. А тези, на които кризата не дава силата на обединението, но те чувстват нейното отсъствие, постепенно ще получат разяснения от онези, в които точката в сърцето се е разкрила, ще се присъединят към тях и заедно ще се насочат към целта.

От 2-рия урок на конгреса „UNIDOS”, Мадрид, 04.06.2011

[45051]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития, Криза, глобализация, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Лекция в Рим

Въпрос: Запознати ли сте с трудовете на кабалиста Ицках Слепия (Ицках Саги – Наор, 1160-1235, Прованс, Франция)?

Отговор: Ние изучаваме три главни източника в науката кабала: книгата Зоар, произведенията на Ари като основно неговата книга “Дървото на Живота” и трудовете на Баал а-Сулам, великият кабалист на 20-ти век. Баал а-Сулам ни е предал цялата наука кабала в такъв вид, в който може да се разпространява и издава за всички.

Между всички велики кабалисти, от древния Вавилон и до днешни дни, във всяко поколение, е имало още много други кабалисти. Но част от тях се е скривала, а друга част е писала съвсем малко, така до нашето време, буквално още трийсет години назад, за всяко разкриване в науката кабала е трябвало да се получи разрешение свише.

И поради това кабалистите са писали съвсем немного, при което са излагали своите постижения в скрита форма.

И само през 20-и век, когато вече е дошло време да се разкрие науката кабала на широката аудитория, за да се поправи общото его, Баал а-Сулам е написал това, което е разрешено да се разпространява. Именно тази част от науката ние разпространяваме.

От лекции в Рим, 20.05.2011

[44767]

Filed under: Баал Сулам, Изучаване на кабала, Кабала, Конгреси и събития, Разпространение на методиката - Няма коментари→

С вас живеем в първото поколение от хора, които се пробуждат, за да разберат смисъла на живота, да разберат за какво живеят. В предишните поколение сме живели подобно на животни. Имали сме само егоизъм – желание за наслаждение, което постоянно ни е тласкало напред – и чрез него сме се старали да се напълним с вечно благо – от едно удоволстие към друго.

Но никога не сме били напълнени – защото наслаждението е противоположно на нашето получаващо желание. По същия начин са противоположни двата полюса в електрическата верига.

Щом светлината се докосне до съсъда, желаейки да влезе в него, между тях веднага става унищожаване, „късо съединение” и те се анулират. Всеки път, когато искаме да се насладим от нещо, достатъчно е само да се докоснем до наслаждението и то изчезва. Ние чувстваме вкуса, но той изчезва. Виждаме нещо красиво, но очарованието се разсейва. Хубавото не остава при нас и не можем да си добавяме позитивни усещания ден след ден, натрупвайки ги е своята „касичка.”

Накрая виждаме, че нашето поколение стига до отчаяние. То няма с какво да се напълни, не чувства вкуса, наслаждението, стига до наркотици, приема успокоителни средства и антидепресанти… Защо?

Егоистичното ни желание, което е растяло в продължение на цялата история, е престанало да се развива. Хиляди години, то е набирало сила и винаги ни се е струвало, че в новите желания ще разкрием повече наслаждения. А в чувството за наслаждение – има и чувство за живот. Но днес, нашето получаващо желание е преситено и от безизходица изпадаме в отчаяние, без да намeрим възможност да мръднем някъде.

Това е особено време, особено състояние и затова Баал а-Сулам пише, че е радостен от факта, че е роден в таква епоха, когато науката кабала може и трябва да се обнародва. Защо това е станало възможно? „Кабала” означава получаване. Тя ни учи как да получим мъдрост, как да се напълним с безкрайно наслаждение, без да чувстваме как то изчезва, и не умира с изчезването на всички наслаждения. Така, науката кабала може да ни доведе до безкрайно наслаждение, което и означава вечен живот.

Нещо повече, кабала ни извежда на такова стъпало, където ставаме господари на живота си. Защото наред с преситеното получаващо желание, в човека се разкрива и „точката в сърцето” (•) – още едно свойство, желание за отдаване.

Плюс и минус, желанието за отдаване и желанието за наслаждения, се намират в човека – и той придобива възможност за избор. Сега, в него има две сили и развивайки ги една срещо друга, той започва да ги управлява – с други думи, да управлява себе си. Сам решава на коя страна да се обърне и от какво количество желания да се възползва.

Така се развива по три линии: създава средната линия от дясната и лявата. Тази средна линия, по същество се нарича „човек” (Адам) – защото той сам е свършил работата, сам е формирал вътрешната си същност и затова тя му принадлежи.

А преди това, през всички кръгообороти, ние сме се развивали като животни, подтиквани от егоистичното желание и сме получавали все повече наслаждения по негова заповед.

Сега, все още не контролираме двете си желания – защото от второто, в нас има само една точка. И затова се събираме заедно и изучаваме науката кабала, която обяснява как да я развием, за да имаме две големи желания. Тогава няма да ни управляват свише само с едната сила на егоизма – вместо това ще държим в ръцете си двете сили и ще можем да се издигнем над този живот.

От 1-вия урок на конгреса „UNIDOS”, Мадрид, 04.06.2011

[44844]

Filed under: Духовна работа, Кабала, Конгреси и събития, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Лекция в Рим

Въпрос: Трябва да се издигнем над егоизма си, но колкото повече го подсилваме, толкова по-трудно е да се издигнем над него. Получава се нещо парадоксално, че процъфтяването на културата ни лишава от възможността да преодолеем егото си?

Отговор: Да, правелно. Но защо се развиваме в егоистична форма и, още повече, показателно? Това е за да усетим вътре в нашето его колко много то ни унищожава и все пак да го превъзмогнем.

В нас няма друг материал освен желание! Така, мъдростта на кабала се нарича „мъдростта на получаване” („кабала” на иврит означава „получаване”). Тази мъдрост обяснява как да реализираме нашето желание, а не да го унищожаваме. От нашата егоистична материя ние изграждаме формата на човека (Адам), „подобен” (Доме) на висшия, на Твореца.

Така от една страна, егоизмът трябва да порасне до момента, когато ние се разочароваме в нашата реална егоистична форма, която винаги иска да граби за себе си. Тогава аз ще започна да използвам своето его в неговата обратна форма и всеки път ще го обръщам в отдаване. До степента, в която мога да направя това, аз ще придобия сили за своята душа.

Днес ние сме достигнали някакъв „таван”, „насищане”, тоест максималния възможен егоизъм в получаване за себе си, докато не консумираме и последния плод на Земята. Това ще ни доведе до осъзнаване на злото ни. По добър или по лош път, ние ще разберем, че трябва да действаме по противоположен начин и да използваме нашето его за отдаване.

Лекция в Рим, 20.05.2011

[44667]

Filed under: Духовна работа, Кабала, Конгреси и събития, Криза, глобализация, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Въпрос: Могат ли хората без точка в сърцето да се присъединят към призива за единство?

Отговор: Да. Има достатъчно сериозни материали в които се казва за необходимостта от обединение. Мислещите хора разбират, че егоизма разрушава човечеството, а човечеството егоистически разрушава Земята, и затова трябва да преминем от егоизъм към обединение, да се издигнем до алтруизма.

Едва тогава ще се научим да се спогаждаме помежду си и да спасим планетата – нашия единствен дом. Понеже друго ”жилище” ние нямаме.

Проблемът е в това, как да извършим този преход? Ясно е, че човечеството стои на прага на войната и на мрачното бъдеще, към което може да го подтикне ненаситното му его. Ясно е и решението – да станем „добри деца”, „да се сдружим”, да ограничим потреблението, да се научим правилно да разпределяме ресурсите. Но как да преминем от точка А към точка Б? Та нали човешката природа – това е желанието да се наслаждаваме. Как да го преобразуваме? Как да му придадем формата на отдаването?

Едно е когато става дума за естествено усещане – такова като майчината любов. Но при хората няма такова подобно усещане, то се пробужда само в случай на беда, от безизходица. Затова трябва да отворим на хората очите и да им поставим ясно условие: само взаимното участие и обединението ще помогне да се спасим от смъртта. Тогава, нямайки друг изход, те ще тръгнат към това.

Обаче, да се осъществи такъв преход може само, ако всеки миг, във всеки детайл, във всяко зрънце, във всяка трошица хляб, във всяка капка вода човек усеща: ако аз не споделя с другите – то аз съм мъртъв. Това трябва да прозира във всяко усещане, във всяко действие, във всяка ситуация. Само така.

И причината за това трябва да бъде една: в своето егоистично желание, което постоянно търси с какво да се наслади, човек да усети, че ще умре на място, ако се поддаде на егоизма си. Ако подреждането беше друго, ако смъртта не би настъпила тутакси – той ще открадне. Така е устроен човека. Не трябва да се искат от него неща, които не са му по сила, които са над неговата природа.

Излиза, че всички трябва да са под такъв страх? Това е невъзможно. В предисловието на ТЕС Баал а-Сулам пише, че в древните времена кабалистите прибягвали към аскетизъм, както е казано: ”Хляб и сол яж, вода не пий много, на земята спи, със страданията живей и в Тора се труди. Ако направиш така – ти си щастлив”. Значи даже по пътя на страданието ти е необходима силата на Тора. Иначе над теб всяка секунда трябва да висят страданията: или обединение  или смърт.

И затова кабалистите казват: че преживявайки такива състояния, човека трябва да се труди в Тора. Защото, все едно, ти трябва да привличаш върху себе си светлина възвръщаща те към Източника. В противен случай, това не е живот, това не е избор. Всеки герой в света може лесно да се излъже. Ние живеем в егоистически усещания и във всеки може да се предизвика каквато си пожелаеш реакция. Понеже човекът – това е желание, а не е някакъв си герой.

Ето защо ние трябва да дадем на хората решение. На тях ще им се стори, че те сами го откриват, независимо, че всъщност то излиза от нас. И колкото по-бързо напредваме, толкова по-лесно ще ни е да ги предпазим от илюзии.

Трябва логично да обясняваме, че ние ще задействаме вътрешната сила на природата – силата на обединението, живителната сила, която дава живот на всичко. Трябва да се направят формулировки близки до хората, за да не им се струва, че става дума за някаква си свръх сила, действаща извън природата. Не, тя е заложена в самата природа и е готова да ни се притече на помощ.

От урока по „Въведение в науката кабала (Птиха)”, 26.05.2011

[44807]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Въпрос: В следствие на кризата, светът постепенно започва да осъзнава необходимостта от обединение. Дали това желание е по-възвишено в сравнение с предишните?

Отговор: Не. Става дума за доближаване до нашите позиции, благодарение на което ще можем да включваме още хора към нас. Действително, това осъзнаване се усеща по-силно от ден на ден. За това говорят учените, социолозите, психолозите и дори политиците.

Засега, обаче, дейността се ограничава до образованите специалисти, свързани с даден проблем. Принципно е ясно, че главната трудност на света е нашата неспособност да се разберем, да се договорим помежду си, за да се спре прекомерното потребление и замърсяването на околната среда. Ние трябва да бъдем обединени от общо съгласие.

Такъв извод може да направи всеки мислещ човек, но все пак е приятно да чуваш за това и да четеш подобни материали. Дори експертите вече са достигнали до това.

Но на повече не са способни – не могат да намерят решение, и тук се  крие основният проблем. Тъй като решение дава светлината, силата на поправянето, а те не знаят какво е това. Те само разбират, че ситуацията е критична, че егоизмът разрушава всичко и работата е именно в него. Необходим ни е благополучен свят, в който всички са обединени и живеят нормален, скромен живот, без прекомерни излишъци, заради които опустошаваме и замърсяваме Земята.В резултат, всички ще разберат това. Милиони хора по целия свят тревожно надигат глава – скоро няма да има какво да се яде. Те ще са съгласни на всичко само, за да имат храна. Ще се съгласят и на обединение. Но отново няма да успеят да се обединят, ако на помощ не дойдат хора от човешкото стъпало на развитие и не им кажат как да го направят.

А това се прави по следния начин: всички започват да учат, научавайки какво представлява кризата и в какво се състои нейното решение. И макар все още хората да нямат разумно обяснение, все пак ще им се наложи да бъдат в съприкосновение с първоизточниците, които не съответстват на тяхното стъпало. Тогава обкръжаващата светлина ще окаже своето въздействие и ще им даде възможност да се присъединят към по-високо ниво.

Това е необходимо. Когато Баал а-Сулам пише, че ние ще трябва да седнем на чина и да се заемем с книгите, той няма предвид нито „Капиталът“ на Маркс, нито статиите на Ленин и прочие социалисти. Той има предвид своите трудове –статии като „Поръчителство“, „Даряването на Тора“, адаптирани по начин, по който всеки човек може да разбере тяхното послание.

Тези материали произхождат от кабалистичен източник и говорят за сплотяване и равенство, а се предават на света от хора с точка в сърцето – и това е достатъчно за „озарение“, което ще вдъхнови и пробуди масите към истинско, правилно обединение, а не както в Съветска Русия или в израелските кибуци.

От урока по „Въведение в науката кабала“ (Птиха), 26.05.2011

[44071]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Въпрос: Да отмениш себе си – това звучи толкова противоестествено за светския човек, цялата ни природа се противи на това. Какво ще накара цялото човечество да седнат зад чиновете и да изучават кабала?

Отговор: Аз не разбирам, защо самоотмяната ти се струва така противоестествена. Някога аз учих в университета, и там имаше един професор когото аз смятах за голям специалист в неговата наука. Аз исках да прихвана всичките му знания и затова се отменях пред него. Това също се нарича самоотмяна.

Ако аз чета някаква статия или книга и желая да разбера какво е написано в нея, аз се прилепям към мислите и чувствата на автора. Това също е вид самоотмяна. Без самоотмяна в мен няма да влезе нищо! Да отмениш себе си – това означава да разкриеш себе си за получаване на знания, информация, усещания отвън.

Има такъв израз: ”Дойдоха мъдреците и казаха”. Ето така идват умните хора: политолози, икономисти, учители – накратко казано 10% от каймака на обществото, най-мислещите, преживяващи за нашето бъдеще и казват на останалите 90%: “Господа, ние сме изправени пред огромен проблем!”

”Ако ние продължаваме така, то след 10 години ще останем без каквито и да било природни ресурси – ако дотогава не избухне световна война. Ние няма да можем да отгледаме никаква реколта. На нас ни трябва нещо с което да се прехранваме, нужна ни е енергия за отопление и за охлаждане. Но на нас ни се налага да свием своето потребление до нормалното, разумно ниво”.

Учените, умните хора казват така – как да не им повярваш? А когато аз отивам при доктора, който гледайки рентгеновата снимка, ми назначава лечение – аз му вярвам и се лекувам? Не зависимо, че аз не виждам снимката, нито какво има на нея моя ли е или не. Но аз съм принуден да вярвам на доктора и на неговото лекарство, аз нямам избор.

За да приема лекарството, аз трябва да повярвам на даващия го, че това е нещо хубаво благодарение на което аз ще оздравея. Това също се нарича вяра и самоотмяна. Така се случва навсякъде – когато отивам при учителя, доктора, навсякъде където аз искам да получа. Аз трябва да съм готов да платя за това (лешалем) т.е. да напълня (леашлим) себе си.

И когато за това заговорят средствата за масова информация, много от уважаваните хора, учени, професори, политици, икономисти – те ще могат да убедят хората. Все пак това е по-доброто отколкото войната, която може да се стовари върху главите ни, и ти няма да знаеш какво ще ти се случи в следващия миг?

Ние нямаме избор. Ти не можеш да поставяш условия на Природата, ако тя е изнесла такива условия. Искаш или не трябва да се съгласиш. Или ти ще спреш тази криза с твоето вътрешно участие, или ще загинеш. Това не е като при мама, където можеш да покапризничиш и да го направиш по твое усмотрение. Това е природен закон.

И тези закони ти ги обясняват сериозни, уважавани хора, които разбират от тях. Не си мисли че от това те имат някаква изгода – самите те са в същото положение, както и ти. Това е наш общ проблем.

От урока от статия от Шамати, 29.05.2011

[44588]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Въпрос: Хората могат да разберат нуждата да правят отстъпки един на друг, но как може да се обясни на един обикновен човек за поправящата светлина?

Отговор: Светлината е свойството отдаване, Висшата сила, която съществува в природата, чрез която напредваме, която ни дава живот, поправя ни и ни движи напред. През хилядолетното съществуване на човека на земята (без да се взима предвид милионите години на развитието на неживо, растително и животинско ниво на природата) ние сме се развили принудително с помощта на силата, скрита в природата. Има определена програма вътре в нея, двигател, който управлява тази програма, задвижва цялото творение и причинява неговото развитие.

Учените разкриват, че преди 15 милиарда години нашата Вселена започва да се развива в резултат на Големия взрив. Тоест Вселената съдържа развиващата сила. И сега тази сила продължава по-нататъшното ни развитие, което се нарича „естествен ход на историята” (Беито).

Въпреки това, ние имаме възможността за развитие „по-бързо от времето” (Ахишена), не с помощта на суровата сила на природата, която ни притиска да се развиваме със „силна ръка”, чрез „осъждане и ограничение”, а чрез пробуждане на „милосърдие” към нас, както е написано „Както Той е милостив, така и ти ще станеш милостив”.

Това означава, че аз пробуждам добрите сили на развитие в природата. Ако съм съгласен с това развитие, желая го и се стремя към същата цел, пробуждайки желанието в мен дори преди природата да започне да ме притиска, тогава ще се чувствам добре и комфортно! Ще заслужа разбиране и ще съкратя своя път. По същество, това е всичко, което трябва да направим!

Трябва да тичаме напред самите ние като мишка, бягаща от котка. Когато човек стане по-мъдър, разбира, че валякът на развитието го приближава. От друга страна, има хора, които все още не забелязват и не усещат, че този валяк ги настига. Това означава, че все още не е достатъчно близо до тях и не предизвиква голямо страдание.

Представете си, че бягате по път и огромен валяк ви преследва готов да ви премаже. Ако вече чувствате това, тогава ще търсите начин да се спасите от него. Няма къде да избягате. От двете ви страни има сгради, простиращи се в продължение на много мили, и вие тичате надолу по тесен път между тях, докато валякът се търкаля точно зад вас. Това е изумителна картина… Нали не бихте искали валякът да ви премаже на асфалта?

Някои хора вече усещат, че са в това състояние, докато други все още не. Въпреки това, всичко е въпрос на време. Може би за сега се чувствате добре като човек, който пада от 10-тия етаж и докато преминава покрай 8-я казва на съседа си, който го наблюдава през прозореца: „Как си? Всичко е наред за сега.”. Така и светът е „наред” в днешно време, но все още не разбира това.

От урок по „Учение за десетте Сфирот“, 30.05.2011

[44324]

Filed under: Духовна работа, Криза, глобализация, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Хората с точка в сърцето са получили разбиране, средство, възможност да помогнат на света. Колкото сме получили, толкова и трябва да претворим в живота, реализирайки се на всичките сто процента.

Още имаме време: хората засега още търсят причината за бедите, възможността да подобрят ситуацията. Но след това човекът ще разбере, че няма частно решение за неговата страна, защото тя зависи от целия свят. „Защо тогава да излиза на площада? С какво ще помогне това? Значи, аз трябва да призовавам към целия свят? Да. Хайде заедно да намерим какво сме пропуснали тук, хайде да разберем откъде ще дойде помощта“.

И тогава народите ще се обърнат към нас. Така пишат пророците, разказвайки за много тежки страдания по целия свят. Това вече не са безредия с местно значение, а епидемии, стихийни бедствия и т.н. И всичкото това е, за да се окаже натиск на Исраел, какъвто и малък да ни се струва в глобалния мащаб.

Пред очите ни се разиграва световна драма. В Израел ние все още не се намираме в положението на тези хора, които са останали без работа и без необходимите социални услуги, такива като здравеопазване и социално осигуряване. В САЩ, например, огромен брой длъжници са неспособни да изплащат ипотечните заеми, а техните домове в това време са загубили цената си и струват много по-евтино, отколкото взетия за тях банков кредит.

Положението е много лошо. Хората ще видят това, когато кризата стане по-интегрална и нагледна в своята глобалност. Неслучайно представителите на Голямата осморка, събрали се в Довил, проведоха безсъдържателна среща.

Аз не им се присмивам, тук наистина няма какво да направиш. Настанала е голяма беда – всички разбират, всички мълчат. Но и да не се срещат не могат, нали трябва да показват, макар привидно някаква дейност.

От урока по статията „Свят“, 30.05.2011

[44340]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация, Разпространение на методиката - Няма коментари→