Въпрос: Има граници, в които хората са способни да ни чуят. Разширяват ли се тези граници във време на кризи, както например в Испания, където неотдавна имаше масови протестни демонстрации ?

Отговор: Ако човек има някакъв проблем или е болен, той винаги иска да чуе добра вест за лекарството. Правилно е към испанците да се обръщаме не ние, а нашите приятели в тази страна.

Именно те ще съумеят да разпространяват методиката за поправката сред своя народ – меко и достъпно. Те знаят как да се обръщат към хората. Трябва само да ги обучим и инструктираме, за да се захванат за работа.

И така трябва да направим по целия свят. Затова Творецът и пробужда точки в сърцата сред всички народи, за да действат по места. А ние през това време трябва да започнем да ги подготвяме за това. Те знаят как да говорят с хората, между тях и народът няма бариери. Защото народът са техните близки, приятели и познати. Трябва само да подготвим за тях набор материали и помощна база.

Всички наши групи в света трябва да се превърнат в центрове за разпространение, за да знаят как да обясняват на демонстрантите и бедстващите в какво е причината за техните страдания, без да се споменава за кабала, с много обикновени думи. Защото иначе човек изведнъж може да се отдръпне и да не чуе. Дори вие, готовите да се заслушвате, трудно схващате думите на кабалистите. Какво да кажем за другите…

От урока по статията „Свят”, 30.05.2011

[44337]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Ние навлизаме в нов свят, който не се нуждае от излишества и се ограничава с рационалното си потребление – с онова, което е необходимо на обикновения човек. Повече няма да се случва да се произвеждат перални, чупещи се на всеки три години, независимо, че днес е нормално, вместо човек да ремонтира, направо да си купи нова.

На нас ще ни се наложи да преминем към друго състояние, – и това управляващите ще трябва да го разберат. Но с какво те ще успокоят хората? Как ще ги обучат и ще им обяснят тези факти? Затова ние трябва да подготвим учебен комплект, с който да можем да се обърнем към всички и нагледно да им обясним: друг изход няма – дайте да изучим новия свят. Вие няма да ходите на работа, вие ще се учите – но не просто ще се учите, а на това как да получавате наслаждение от живота. Това си струва нали?

Тъй като и без това няма да можете да работите, никой няма да се нуждае от вас. Голямата депресия е била част от развитието, междинен спад във вълнообразния процес – но днес всичко е иначе. Нашите ресурси са на привършване. Ние започваме нов етап, и по тази тема вече са издадени множество материали.

И затова на хората трябва да се обясни, че епохата е завършена: работа няма и няма да има. С какво ще живеем? Дайте да произвеждаме стоки, които да стигнат за всички и да се научим как да ги разпределяме и как да живеем в новия свят.

Трябва да се разкаже за историческия процес, за ръста на егоизма чак до интегралния стадий, за законите на интегралната система, за взаимовръзката между всички нейни части, за това как в нея се разкрива взаимността, истинската връзка. Друг изход няма, към това ни задължава природата.

Ние трябва да стигнем до балансирано потребление. Така, както животните вземат от природата толкова, колкото им е необходимо за съществуването им. Те правят това инстинктивно, без сметки, а ние трябва да строим своите взаимоотношения с природата осмислено, чувствено, по пътя на обучението, въздържайки се, обуздавайки своето зло начало, разбирайки, че иначе не може.

Но с какво ще запълним излишъка от нашия егоизъм? Та нали човека иска да погълне целия свят, а на него му дават само жилище и храна. ”И това е всичко? Аз какво, да не би да съм мечка в бърлога? Птица в клетка?”

Разбира се, че не. Ти ще получиш напълване още по-голямо от това, което си поискал по-рано и което все пак никога не си достигал. Това е възможно. Дайте да се научим, как се постига това. Така ние задължаваме хората да учат, подтикваме ги към това. Просто така, никой няма да се хване, всичките търсят явно наслаждаване. Така, че трябва да подготвим учебен комплект и система за образованието. Работата ще започне постепенно, засега ние не можем да заявим това открито пред света, но вече е дошло времето да се говори и да се разпространяват материали за причината на произтичащото. Оттук ще стане ясно решението. Понеже засега други възможности няма – искаш, не искаш ще се наложи.

От урока от статията ”Свят”, 31.05.2011

[44458]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Световен конгрес “We!”, Ню Джърси, урок 7

Ние трябва да работим заедно, под една команда. Нужно ни е да създадем голям интернет-портал и да пристъпим към обяснение на методиката на поправяне. Там ще съберем всички статии, всички новости за кризата и неспособността на света да я реши с налични средства.

Нашият портал ще стане авторитетен източник на информация за бъдещето на света за всички, за които е важно. Бъдещето е помрачено с кризи в най-различни области. То се проявява във възпитанието, в икономиката, в семейството, в наркомания и отчаяние – във всичко, което съвкупно се складира в понятието „криза”, не само финансова, а все обемна.

Това трябва да се обясни на света, показвайки му път за изход от тази ситуация. Всъщност, ако се обеснява и предава грамотно, бързо и насочено води човека към решаване на проблема. В нас няма никаква друга възможност, ние сме длъжни да преминем през такова взаимодействие, към такава взаимовръзка, която не е основанана егоизма.

Длъжни сме здраво да се сплотим един с друг, за да почувстват хората, както и ние, духовна компенсация. Оказва се, че е достатъчно нормален живот и съвсем не е нужно да се гонят „жерави в небето”. Ако аз осигурявам за себе си всичко необходимо – на мен вече ми е добре. А всичко останало търся в духовния подем.

Това е длъжен да почувства всеки човек по света. И с това ние действително стигаме до решение.

На нас ни е нужно да дадем отговор на своето его: с какво да го напълним? Какво удовлетворява човека? С какво той ще живее? Тук е малко само едно равно разпределение, то няма да реши проблема на нашите огромни желания.

И хората получават такъв отговор, както е при нас. Със своите огромни желания ние понякога чувстваме, че не се нуждаем в повече, че битието просто ни устройва, а всичко останало нека бъде за душата.

И затова разпространението, с което ние трябва да се обърнем към света, ни задължава и нас самите да намерим в своите среди духовна сила. Баал а-Сулам пише за това в края на „Предисловие към книгата Зоар”: ние чувстваме, че в нас има светлина и тя ни напълва.

От една страна, изход няма, ние все едно не можем да извлечем повече от природните и промишлени ресурси, а от друга страна, се появява решение: необходимото да е обезпечено на всички, а свръх това – духовно напълване в изобилие за всеки.

Да се надяваме, че ще добием успех. Аз очакам от всички съвместна работа.

От Седмия урок на конгреса “We”, Ню-Джърси, 03.04.2011

[ 41306 ]

Filed under: Конгреси и събития, Криза, глобализация, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Баал а-Сулам, „Свят”: „Благополучието на целия свят зависи от напълването му със знанието на Твореца.”

И така, решението на проблемите е „знанието на Твореца”. Докато целият свят, от малкия до големия, съгласно своето желание, разкриващо се напълно, не се напълни със занието на Твореца, няма да постигне съвършенство, мир и спокойствие.

Дотогава, винаги ще има сили, които да тревожат, да разтърсват света и да го тласкат към напълване със знанието на Твореца – към такова състояние, когато Творецът напълва творението.

Виждаме, как нещастният болен се гърчи и извива от нетърпима човешка болка, причинявана му от всички страни. Защото човечеството, вече се е хвърляло към крайно дясно, както в Германия, или към крайно ляво, както в Русия, но не само че не е облекчило положението си, а само е задълбочило болестта и страданието. И стоновете, както на всички ни е известно, се издигат до небесата.

Съветите на нашия разум няма да помогнат тук, защото ние винаги се отклоняваме надясно или наляво. Понякога се опитваме да се удържим в средата, но като правило, само при прехода от една крайност към друга. Накрая, вървим от беда към беда и няма да има изход, докато не придобием знанието на Твореца.

А „знание на Твореца” означава, че поправяме желанията си така, че да могат да станат съсъд за знанието (даат) – тоест, за да се напълни със светлината Хасадим с подсветлината Хохма, като сфирот Хохма („мъдрост”), Бина („разбиране”) и Даат („знание”) – ХаБаД.

Въпрос: По какъв начин, светът ще се напълни със знанието на Твореца?

Отговор: Хората ще се учат как да извършват отдаване към всички, намирайки се заедно с всички в глобалната, интегрална, аналогова система, където отстъпваме един на друг, споени и съпричастни сме един с друг, където цари взаимно отдаване и дори любов.

Докато не се обединим в такава система, в която всеки да чувства общото желание на всички и да се старае да напълни това желание, да му служи, подобно на клетката в живото тяло – няма да постигнем съвършенството. Дотогава, бедите само ще се усилват, подтиквайки ни към съвършенство.

Именно това е „знанието на Твореца”: всеки от нас става съсъд на знанието. Зеир Анпин и Нуква, издигащи се към Хохма и Бина, получават в тях своето напълване, съобразно с желанието, което са издигнали – и тогава, те се наричат „съсъд на знанието”. Те достигат „израсналото” стъпало и заедно с родителския парцуф Аба ве-Има се превръщат в ХаБад.

От урока по статията „Свят”, 30.05.2011

[44347]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Въпрос: Какво е първото условие за широките маси, за да започнат да възприемат методиката за поправяне?

Отговор: Масите все още не разбират откъде идват бедите. Тук работата не е в правителството, не е в безработицата, не е в политическите или икономически манипулации и задкулисни игри.

Америка оказва натиск, Китай взема цялата работа – всичко това е външно, но хората предполагат, че някой в света има власт над тях. Ахмадинежад, Обама, Меркел – като че ли от лидерите зависи нещо.

Какъв е смисълът да се излиза на улицата с гръмки искания, ако това не помага? Колко правителства можем да сменим и каква е ползата от това? Нужно е да разберем веднъж завинаги, че промените могат да дойдат само свише – от силата на Природата, а не от някакъв управник. Защото той е такъв, какъвто е и целият народ. Какво разбира той? Какво може да направи в глобалния свят, където всяка страна зависи от всички?

Достатъчно е да използваме елементарната логика: в света има повече от 250 държави. Какво може да направи премиер-министърът на една отделно взета страна, в условията на тотална взаимна зависимост? Какви могат да бъдат вариантите в рамките на общия пазар, където действат жестоки закони, където не правиш нито крачка на дясно или наляво, тъй като всеки има определен сегмент? Или на главата на държавата, според ранга, се дава вълшебна пръчка?

Масите възлагат надежда на смяната на властта, а на практика ще стане само по-зле – не заради конкретните лидери, а просто защото самата посока е невярна. Засега, хората не знаят от кого в действителност зависи ситуацията. И ако не разпространим в света науката кабала, те така и няма да узнаят, но ще почувстват, че цялата работа е в нас. Те знаят за кабала, която скриваме и ще посочат точно нас.

И тогава, както е казано за периода на Гога и Магога, целият свят ще предяви към нас претенции. В началото ще има войни между народите, а после, те ще се обърнат срещу Израел. И това е естествено: те са в конфликт, не знаят как да бъде, възлагат отговорността на тези и онези, а след това започват да разбират, че опасността е надвиснала над всички, че всички се намират в отчаяно положение, а средства за спасение няма. Откъде е тази напаст? Кой е виновен? Не, не е Обама, не е Ахмадинежад, не е Меркел и не е Саркози – виновни са те, евреите.

Защо? Така чувства човекът. Това е естественото усещане на антисемита: „Вие сте виновни за всички беди”. И между нас казано, нима не е прав? Прав е. Така и ще бъде, ако не разпространим за необходимото време методиката за поправяне, ако не покажем, че сме готови да я дадем на целия свят. Трябва да изпреварим всеобщите претенции, предварително да подготвим отговор на желанието на света да приеме лекарството, преди да е дочакало пристъпа на болестта. При това не, защото се боим за себе си, а защото това е желателно в очите на Твореца. Защото Той не иска всички хора да страдат.

От урок по статията „Свят”, 30.05.2011

[44343]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Баал а-Сулам, „Свят”: „Наред с тежкото егоистично противостояние между хората, се обострят националните отношения. Всичко това няма да си отиде от света и няма да помогнат никакви средства и уловки – ще стане онова, което трябва да стане.”

Не трябва да си мислим, че светът може да поправи сам себе си. Дори ако хората разберат, че нашият егоизъм е цялото зло на света, при всички случаи поправянето е невъзможно без „подправка”, тоест без кабалистичната методика. Предстои ни да дадем на света светлината, връщаща към Източника, а това може да бъде направено само по пътя на изучаването на науката кабала в този или в друг вид, съобразно различните типове желания, тоест хора в нашия свят.

Така или иначе, трябва да им дадем светлината. Няма да поправим егоизма по никакъв друг начин – тук не помагат нито психологията, нито социологията, нито прекрасните начинания, нито бедите. Всичко това, може само да съдейства за привличането на светлината, връщаща към Източника. Без нея нямаме никакви шансове.

Защото, в светлината е заключена целта и цялата програма за нейното постигане, всички етапи, които трябва да преминем. И затова, без светлината, ние сме като животните, нямаме сили да се помръднем от мястото си. Тя трябва да дойде и да окаже върху нас своето въздействие – само тогава ще започнем да се движим.

Защо изпитваме беди и всевъзможни промени? Всъщност, това не са промени, а именно беди, които ще растат дотогава, докато по някакъв начин не започнем да привличаме светлината – макар и малка част от нея, дори да го направят само някои от нас.

Развитието се осъществява само чрез светлината. Трябва добре да се осъзнае това. Няма и най-малък шанс, егоистичното желание да намери само пътя за развитие. В продължение на цялата история, то е намирало тази възможност с помощта на светлината, която е идвала, без да очаква, че ще я повикат и непрекъснато ни е подтиквала напред.

Но днес сме преминали границата, след която трябва да изпреварим идването на светлината със своето желание, насочено именно към нея. Отсега, всичко започва „с нашето подаване”, с „молитвата и добрите дела”. Тази формулировка означава, че ние самите трябва да поискаме да се развиваме – вече не в егоистично преследване на нови наслаждения, а над егоизма. Необходимо е пробуждане, издигане от наша страна.

И затова, не можем да се развиваме, докато не формираме в себе си молба, очаквайки че в отговор, към нас ще дойде силата на светлината, която ще ни окаже своето въздействие и ще ни даде нови свойства за обединение и любов, за да се сплотим в глобално, интегрално цяло. Само в тази светлина са заложени нашите бъдещи състояния. Ние не знаем какви са те и как да ги преминем, но нашата работа всъщност, е много проста: търсим силата, която ни развива.

Това е всичко, не са необходими никакви премъдрости. Аз не знам предварително, какво ме очаква. Понякога забелязвам, че има нещо ново в разума и в чувството, откривам нов, тънък слой разбиране и усещане. Това, прилича малко на въздействието на светлината, която пробужда и поправя в нас желанията. Не трябва да се намесваме в нейната работа – необходимо е само с всички сили да ускорим развитието.

Светлината никога няма да ни подейства, докато не я помолим за това. Задължени сме първи да дадем своята молба – ето какво се изисква от нас. Защото тази молба, тази потребност инициира духовното действие над материята на желанието. Благодарение на нея изясняваме, кои сме и какво сме, и какъв е Творецът. На своето малко стъпало, макар и малко, разбираме висшето стъпало, за да се слеем с него – не го разбираме напълно, а само мястото, към което се приобщаваме. Защото, прилепвайки се към точката в майчината утроба, аз трябва да се сравня с нея по свойствата.

По такъв начин, творенията осъществяват голямата работа, като желаят да се слеят с висшето в мъничък сегмент на възприятието. А после, те искат висшето да ги анулира все повече, напълвайки ги със своите светлини на развитието. Подобно на зародиша, ние молим именно онези светлини, които ни развиват, а не тези, които носят наслаждение – и така стигаме до съответствие с Твореца.

От урок по статията „Свят”, 29.05.2011

[44266]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Молитва, Намерение, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Въпрос: Развитието може да става само посредством светлината. Какво означава това в контекста на широкото разпространение?

Отговор: Нашето масово разпространение има за цел да доведе хората до знанието за това, че се намираме в ново състояние, което ни подтиква към обединение.

Само по този начин ще постигнем подобие, взаимно разбиране и правилно съединение със заобикалящата ни природа. Защото, ние се явяваме нейна интегрална част и днес, бедствията нагледно демонстрират, че това е така.

Не можем да избягаме от природата или да я покорим, да се извисим над нея, както мечтаехме по-рано. Не, ние сме нейни части, а това означава, че трябва да доведем цялото човешко общество до съответствие с интегралната, всеобща, универсална природа, с единната система.

В тази система, не трябва да бъдем развален елемент, постъпващ както му скимне. Напротив, използвайки всички свои механизми, постепенно трябва да стигнем до такова състояние, че да действаме в природата осъзнато и едновременно с това – точно като нея.

В началото, бедите ме задължават да го направя – като непослушно дете. Но си струва да се вслушам и да постигна подобие с природата без удари, по собствено желание. И ето, аз търся възможност да стана по-умен, по-възприемчив, за да не упорствам под пороя от удари в сляпата гордост на своя брутален и побеснял егоизъм. Какъв смисъл има това?

Напротив, необходимо е да променя обкръжението си, за да може то да ми въздейства и да ме убеди да изучавам и спазвам законите на природата. Ако не ги спазвам – тогава съм загубен. Защото природата се приближава към мен и всеки път ме натиска все по-силно, а самият аз, все повече се развивам в своя егоизъм.

Като следствие, постоянно нарастващият разрив между мен и глобалната природа действа в моя вреда, тъй като ние с нея сме различни, намираме се в конфликт, противостоим един на друг – и аз страдам. Ситуацията може да се превърне във взрив, война, мащабни стихийни бедствия, социални катастрофи. Затова, нямаме друг изход – трябва да се променим.

Но когато търсим, как да го направим, трябва да се учим от природата. Вече изучихме всевъзможните закони на физиката, химията, биологията, зоологията, ботаниката и т.н. В рамките на естествознанието, изследвахме неживата, растителна и животинска природа, за да използваме нейните закони в своя полза.

Много добре, но сега пред нас се проявяват нови закони – законите на обществото. Природата иска да бъдем глобални, интегрални, взаимно свързани, за да отстъпим и да се обединим –  и сега, трябва да изучим тези закони.

Днес, това също е естествознание. Някога ни се струваше, че обществото може да бъде изградено произволно, но в наше време, природата ни показва обществото във вид на мрежа от строги закони. Оказва се, че в тази мрежа не можем да се държим както ни хрумне.

Стигаме дотам, че се замисляме как да изградим своите мисли и желания. Не е достатъчно да нагласим отношенията си на физическото ниво, на обмена на стоки и услуги – оказва се, че мислите и желанията също се явяват част от природата. Излиза, че трябва да се отнасям към всички интегрално и да желая всеобщо единение в глобалната мрежа.

За тази цел, трябва по принцип да изуча интегралната система. От различните науки, знаем нейните закони. Интегралните системи в природата са много. Всяко здраво живо тяло е интегрална система. Всеки болен орган съдържа дефект, свързан с интегралността, порок на взаимната връзка между всички части.

Затова, сега трябва все по-добре да разберем, къде сме попаднали. А ние сме попаднали в ситуация, когато и в мислите, и в желанията, и в движенията, и в действията – във всичко трябва да се свържем помежду си. В противен случай ни очаква беда. Ето какво човечеството трябва постепенно да осъзнае.

Тук се случват интересни неща: ако всички се опитаме да направим това, като малки деца, тогава пробуждаме силата на живота, силата на природата, която започва да ни развива. От наша страна е достатъчен стремежа, желанието, детското старание. Затова, в своя социален живот, трябва да играем на поправено общество.

Макар и още да не сме поправени, трябва да действаме по такъв начин, да създаваме такива системи на взаимна връзка, сякаш сме добри един към друг, сякаш отдаваме един на друг, сякаш се обичаме помежду си, съпричастни сме, съобразяваме се един с друг.

Дори да е „като че ли”, но искаме това да се случи. Защото няма друг изход – природата ни е поставила в трудни условия, от които няма да можем да се измъкнем: или ще се обединим, или както е казано, тук ще бъде мястото, на което ще бъдем погребани. Днес, всички ние стоим около планината Синай – планината на ненавистта. В наши дни, цялото човечество трябва да получи Тора – методиката за поправяне.

Именно това послание трябва да съобщим на хората.

От урока по статията „Свят“, 29.05.2011

[44261]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Световен конгрес”WE!”, Ню Джърси, урок N:7

Въпрос: Следвайки съвета ви да разширя своя свят, аз присъединих към себе си, доколкото можах, подобни на мен частици. Но аз виждам как хората, намиращи се извън нашата група страдат, тъй като ние не донасяме до тях науката кабала и съществуващата между нас степен на връзка.

Отговор: Аз вече ви говорих как да се разпространява науката кабала. Дайте да почетем най-простата и лека книга, например ”Вавилонската кула – последният етаж”, на един човек, на втори, на трети. Открийте при вас неголяма библиотека и по този начин ще видите, заинтересовани ли са хората от това или не. Усещат ли те, че наистина има причина за този хаос? Разбират ли, че има решение?

Така е най-добре да се действа, защото когато започнете да говорите с тях, вие навреждате и на себе си и на тях. Най-доброто разпространение е – дайте им да почетат книга.

Въпрос: Но какво мога още да направя, за да укрепя връзката между тези, които изучават науката кабала?

Отговор: Това е друг въпрос. Заслужава си да се обедините с другите жени, за да може с общо усилие, желание, безпокойство и стремеж да подтиквате мъжете да работят повече между тях над разрушаването на техния егоизъм и укрепване на взаимната връзка.

Вие даже не си представяте, колко голямо е влиянието на жените над мъжете! Аз много пъти в своя живот съм получавал отлични съвети от жена си – буквално, сякаш от ангел от небесата. Често тя ми предлагаше решение в най-критичните състояния – говоря за духовни решения.

Вие, жените, можете да влияете на мъжете и не трябва да се отклонявате от тази задача.

От 7-я урок на конгреса „We!“, Ню-Джърси, 03.04.2011

[41462]

Filed under: Въпрос-отговор, Духовността на жената, Конгреси и събития, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Световен конгрес „NOI!“, Рим, урок №2

Започнах да преподавам много отдавна. С групата, дълги години изучавахме науката кабала. Но, дори четейки статиите на кабалистите, ние не ги реализирахме с пълна сила, докато преди няколко години не започна глобалната криза.

Някъде около 2005-та година, се съсредоточихме върху правилното изграждане на групата, почувствахме натиск от тази страна и осъзнахме, че именно там трябва да реализираме методиката, за да излезем в духовния свят.

Работата е там, че по-рано, светът все още не изпитваше криза. Ние не чувствахме защо и за кого е необходимо да правим това. Затова, със започването на кризата, в нашата група усетихме остра и дори драматична необходимост от незабавно претворяване на методиката в живота, за да станем пример за света.

Ден след ден, трябва да се грижим за усилването на нашето вътрешно единство и за външното разпространение. Макар и по капка, трябва да направим достояние на хората новината, че съществува методика за поправяне. Защото кризата, в която затъва светът е зов за помощ на Природата, насочен към нас призив за издигане на следващото стъпало.

Не трябва да се държим като упорити деца, които не искат да слушат майка си. Трябва да видим в случващото се невероятен шанс: пред нас се отваря врата, през която можем да излезем от този ограничен свят, който е пропит със страдания и завършва със смърт – да излезем във вечното битие, в озарения от светлина свят. Ето какво трябва да обясним показвайки, че в групата, заедно, ние можем да направим това.

Законите на групата се проявяват дори като примери в света. Защото той се разкрива като една интегрална система, в която всичко е взаимно свързано. Наблюдавайки го, можем нагледно да видим, какво се изисква от нас.

От 2-рия урок на конгреса „NOI!”, Рим, 21.05.2011

[43704]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития, Криза, глобализация, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Въпрос: Има много групи и общности в света, които са с различни цели. Помага ли такава връзка без „точка в сърцето” да се издигнат над егоистичните желания?

Отговор: „Точката в сърцето” е желание за разкриване на корена; това е част от Твореца, от Висшия. Имам черна точка, нужда от нещо, което дори не мога да определя. В този живот се нуждая от усещането, от разбирането: За какво живея? За какво съществуваме? От къде идваме? Каква е целта? Кой ме управлява?

Започвам да си задавам въпроси за смисъла на живота. Това е все едно,че отгоре има конец, свързан към мен, канал на сили и висше управление, и аз искам да го постигна, да знам причината за живота. Задавам въпроси, които обикновен човек се страхува да попита, неудобно му е да ги повдигне.

Тези въпроси в крайна сметка се свеждат до един – „Какъв е смисълът на живота?”. Без отговорана този въпрос, не виждам смисъл  да живея. Трябва да отворя това „ковчеже ”. И ако моят въпрос стига до същността, до източника на живот, това означава, че имам „точка в сърцето”.

Човек с „точка в сърцето” достига до групата, в която се изучава този специфичен въпрос: „Как да открия смисъла на живота, неговия източник? Как да разкрия висшето управление и да се присъединя към него? Човек не може да се откаже по средата на пътя, тъй като неговото желание е към самата същност на творението и нищо не може да го спре. Той е готов да се изправи срещу Твореца и не се спира пред никакви ограничения. Както и да се опитватда го задържат, каквото и да му говорят  те, все му е едно.

Такива хора достигат до науката кабала.

Има също и друг тип – тези, които все още размишляват. Техните „точки в сърцето” са пробудени, но все още са „увити” в различни видове обвивки. Така че, те се задоволяват от мистицизъм, холистична практика, източна философия, медитация, вегетарианство, естествознание и т. н. Всички тези тенденции започват със същия въпрос и затова са толкова популярни в наши времена. На подсъзнателно ниво човек усеща, че е време да се издигне някак, време е за промяна…

Така постепенно ние напредваме. Трябва да чакаме, докато хората изследват тези насоки. В същото време, тяхното желание нараства, така че малко по малко те ще се откажат от техните търсения и ще достигнат до източника, до метода, който може да им разкрие това. Такъв е пътят.

От урок по статията „Свобода на волята“, 13.05.2011

[42964]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Разпространение на методиката - Няма коментари→