Има какво да кажем на хората, които са готови да изслушат обясненията ни.

Нека да сложим картите на масата и реално да оценим ситуацията, казваме ние. Първо: природата ни води и се намираме в нейната система. Сами виждате: въпреки всички опити, не управляваме света – него го води определена програма, действаща посредством определени сили. В крайна сметка се намираме под тяхното управление.

Второ: движейки се по такъв начин, не знаем, къде попадаме. Как да разшифроваме програмата на нашето развитие? Как да я контролираме? Дори да я подсладим малко? Като пример, днес европейските лидери не могат да подсладят горчивите хапчета, изписани от Еврозоната. Те дори са склонни да смятат за грешка целия този общ пазар. Едновременно за каква грешка може да става въпрос, ако всичко е заложено в програмата? Каквото е било, било е – случило се е, и нищо не можеш да направиш. Да съжаляваш за миналото е просто глупаво.

Но така е устроен човекът: докато не се присъедини към реално действащата Сила, не може да разбере, че не е функция, а резултат, действие.

Така, човечеството открива своята безпомощност пред неотложните проблеми. Защото този срив все още не е започнал. Кризата е многопластова, и основната й специфика не е в несъбираеми дългове и безработица. В близките години ( възможно, за година – две, ако процеса се ускори) ще видим, че светът повече не може да съществува. Катастрофи в климата, проблеми в икономиката и промишлеността ни поставят на ръба. Държавите не могат да се справят с огромното количество безработни. Ние просто нямаме системи, способни да устоят на нещо подобно. И тогава бедствията заставят хората да се вслушат в нас.

Оттук идва третото: защо еволюцията ни води до толкова силни удари? Различни видове на растителната и животинската природа в тези условия просто измират, като динозаври. Може ли така и ние да изчезнем от лицето на Земята, оказали се под ножа на тази гилотина?

В такъв случай, нямаме изход, освен да търсим трета сила, която ще работи срещу природата – с други думи, срещу Твореца. Не е важно, как ще се нарече. Точно както холивудските филми живописно описват глобалните заплахи във вид на летящи към Земята астероиди, които ще ни премахнат за няколко секунди.

Като правило, на героите в киното им се отдава да защитят човечеството. Така трябва да се обърнем към човечеството със зов за защита. Трябва да търсим защитна сила, за да противостоим на природата, която ни води към гибел. Намираме се в нейната програма, и ако „сляпата природа“ е запланирала да приключи с нас с помощта на тези или други катаклизми, то как да намерим алтернативна сила за по-нататъшно развитие? Посредством какво можем да изменим програмата?

Преди всичко, трябва да се изкачим на ново стъпало, да придобием мъдрост и да разберем, в какво се заключава общата програма на природата. Тук подхождаме към четвъртия етап, когато трябва накрая да осъзнаем, че нашето естество, егоистичното желание – е източникът на всички беди. Ако не беше егоизмът, не бихме разрушавали човешкото общество, института на семейството, системата на просвещение, взаимоотношенията между хората, страните и религиите, не бихме създавали изкуствени прегради, които ни разделят и в крайна сметка водят до взаимно изтребване.

А след това, осъзнавайки злото, се замисляме, какво означава добро. И тогава ще се учим от природата, в която действа интегрален механизъм на единство и взаимност. Това сме способни да си го представим и да се наблюдаваме сами. Така, че какво не ни достига? Само подем над своето естество.

Ще успеем ли да изменим хода на собственото си развитие, ако се издигнем над себе си? Или природата все пак е по-силна от нас? Не, тя не е по-силна. Защо? Защото природата ни управлява посредством егоизма ни, и ако взаимно се укрепваме и поддържаме един друг, ако построим обща система и пожелаем на всяка цена да се обединим, тогава силите на природата ще ни развиват към добро.

Егоизмът ни фактически вече не иска да расте повече, доколкото ръста му доставя само нови неприятности. И ето, получаваме възможност да го управляваме – повече от това, с негова помощ да вървим по-добрия път, само ако се научим да го използваме за обединение. Цялото зло се състои в това, че се развиваме, нанасяйки си вреда един на друг; а цялото благо е в това  да се развиваме, обединявайки се един с друг.

По необходимост човечеството трябва напълно да измени отношението си към живота, към обкръжението, към обществото, към възпитанието и обучението. Трябва така да построим всичко около себе си, че да бъдем обкръжени от топлина, като децата. Стараем се да въведем детето в примерно общество, за да се научи на добро поведение, грижа за себе си и другите и т.н. За детето си искам най-добрата детска градина – нека да се проникне от взаимност, да учи езици, да бъде умно.

Самата еволюция е вкоренила в нас родителско отношение, което ни позволява да разберем, как да се отнасяме към обкръжаващите. Неслучайно се делим на мъжки и женски род, които заедно създават потомство – следващо стъпало. Оттук виждаме, как да построим правилно обкръжение за самите нас. Към това ни подтиква нашата естествена грижа за деца и внуци. И затова днес трябва да създадем световна детска градина за всички. Който иска да бъде възпитател – моля.

В крайна сметка, единственият проблем на човечеството – това е възпитанието. А по-правилно, проблемът е в това, да разберем, че това е и най-главният проблем.

И затова обясняваме на света, че силата, която трябва да се пробуди, е в обединението между нас. Науката потвърждава, че, събирайки и сплотявайки се, хората генерират нова, особена, интегрална сила, която съществува сама по себе си. Като пример, такава сила обединява народът, поддържа в хората общ подход, общ характер, общ потенциал. Тази свързваща сила, възникнала благодарение на години общуване и взаимодействие, не идва отгоре, а се намира сред тях, в определена форма на  единството им.

Така и днес, обединявайки се, ще породим тази нова, интегрална сила на световно единство, която ще стане нашата охрана, по-мощна от природата, от климата и екологията, и всичко останало. Защото тази сила е качествено по-висша, отнася се към човешкото стъпало, а човек се издига над всякакви нива на природата. И с помощта на тази сила, несъмнено, ще подсладим своето развитие, вместо да треперим, като зайци, които ги носят неизвестно къде. Не, всъщност ще управляваме процеса.

От урока по статия „Даряване на Тора“, 07.11.2011

[60404]

Filed under: Движението "Поръчителство", Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Въпрос от ивритския блог: Разбрах, че има закони и сили в нашия свят. Какъв закон или сила може да не ми даде да придобия свойството отдаване и защо? Как мога да изменя това в мен?

Отговор: Вашият егоизъм специално възпрепятства това, можете да го укротите само със странична сила, която действа само при условие на изучаване, общуване със себеподобни, обучение на други – защото силата на поправяне е скрита във връзката помежду ни.

Въпрос от английския блог: Ако 99% от населението на света не трябва да се поправят, какво конкретно трябва да поправяме в тях с помощта на разпространението?

Отговор: Ние, 1%, трябва да се поправяме чрез обединение в група и силата на нашето обединение (арвут), ще обедини всички 99%, които са извън групата. Виж за това в „Предисловие към книгата Зоар“ п.70-71.

Въпрос от ивритския блог: Могат ли мъж или жена, които учат и разпространяват Кабала, намирайки се в нашето обкръжение, да са в депресия? Ако да, то каква е причината?

Могат ли хората, които имат генетична и наследствена склонност към депресия или към мании, да се занимават с кабала?

Отговор: В наше време депресията е най-разпространеното явление, лекарството от нея е задълбочаване в груповите действия.

Въпрос от ивритския блог: Вкъщи имам 3-ма подрастващи, и те абсолютно не са съгласни да чуят за науката кабала. Как и кога мога да говоря с тях на тази тема?

Отговор: Не говори с тях за кабала, докато не пораснат и не пожелаят сами да слушат за нея!

[60253]

Filed under: Въпрос-отговор, Духовна работа, Духовна работа в група, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Въпрос: Хората не подозират до каква степен са изложени на влиянието на обществото. Те смятат, че действат самостоятелно. Как да им се обясни ролята на обкръжението?

Отговор: Във всеобщото разбиране, ”злото” това  е просто, когато си нанасяме вреда един на друг. Така че, нека бъдем по-добри един към друг, нека да се обединим. Не заради Твореца, не безкористно, а за това да ни е добре на всички.

В съвременния глобален свят ни е необходимо по-универсално, добро обединение. За това говорят огромно количество хора, нямащи никакво отношение към науката кабала, даже включително и военните.

Прагматичните политици, учени, консервативните експерти признават в един глас, че днешната ситуация просто не ни оставя друг изход. За да имаме бъдеще, то трябва да се основава на взаимно съществуване. А това е невъзможно без обединението.

Обаче егоизмът пречи на единството. За да се издигнем над него трябва да въведем всеобщо възпитание и обучение по законите на интегралния свят. След специалистите, които въз основа на фактите са променили мнението си, сега трябва да насочим общественото мнение по същия път.

Трябва да служа на благото на обществото – не от алтруизъм, а затова, че съм част от него. Каквото си направиш, това е.

В такъв вид ще е приемливо за всички. Всичко зависи от подаването, от обясненията ни, които трябва да се базират на неоспоримите факти и масирано да се промива съзнанието на хората. Вместо единични изстрели са необходими ”кървави бомбардировки” чрез статиите и изказвания на видни деятели, които единодушно потвърждават: всичко е точно така. Накрая, просто ще им отворим вратата на сцената, а те ще изиграят ролята си и ще свършат цялата работа.

Всеки ден трябва да се събират данните и мненията им, в които целият свят се вслушва и чийто глас звучи гръмко на общия фон. Днес в такива материали няма недостатъци, трябва само да се подготвят и да се поднасят на широката публика  колкото се може по-бързо.

Даже китайците започват да говорят за единство, понеже забелязват у тях криза, която плющи с камшика си по Европа. Всичко стремително се променя по най-неочакван начин. Сякаш си обърнал червената, узряла ябълка и си видял, че от другата страна е изцяло изгнила. И това е световна беда, а не личен проблем.

Срещите на върха приключват безрезултатно. Лидерите не само са безсилни – те не могат и да кажат нищо. Да, от тях вече не се и очакват правилните думи. Срещите на върха се превръщат във формална рутина и решенията им се приемат със значителна доза фатализъм.

Светът вече вдига ръце, и именно в този промеждутък, докато отчаянието още не е преминало в революция и война, трябва да помогнем на света с разбиране на проблема и пътя за решаването му. Това е най-подходящото за разпространение време. Ако изпуснем момента, изгнилата страна на ябълката ще надделее над останалата.

От урок по статия ”Даряването на Тора”, 08.11.2011

[60152]

Filed under: Движението "Поръчителство", Духовна работа, Ежедневен урок, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Бина на Арих Анпин целенасочено излиза от своята глава и се спуска, за да помогне на децата, ЗО”Н. Самата Бина се напълва със светлината Хасадим (милосърдие), която не е съкратена, и затова е напълно свободна и може да бъде навсякъде. ЗО”Н се облича в Бина и тъй като тя е разделена на две части, ЗО”Н също се разделя на две части: висша и нисша, ГА”Р и ЗА”Т.

Разделението започва в Бина с четирите стадия на пряка светлина, в които Бина е длъжна да отдели своята нисша част, да я използва за отдаване. Висшата част, която иска да отдава, заражда нисшата, получаваща част, ЗА”Т де-Бина, а също и ЗО”Н, в която се реализира отдаването.

Когато Творецът създава получаването на първия стадий, творението не се съгласява. И когато творението пожелае да се уподоби на Твореца, в ГА”Р де-Бина, тогава то няма друг избор освен да получи, но вече по своя собствена воля. То започва да използва своята природа, за да отдава.

ГА”Р де-Бина е независима точка, която казва на Твореца: „Аз не използвам желанието, което Ти си ми дал!”. И тогава се обръща и казва: „Добре, аз ще го използвам, но по собствено решение”. Това е точката, в която се взима това решение – граница, отрязък. Тази точка в средната част на Бина се нарича точката на свобода на избор: средната третина на Тиферет.

Затова и ние се разделяме на две, ГА”Р (Израел) и ЗА”Т (народите на света), между които се образува отрязък. Отдолу са желанията за получаване, а отгоре желанията за отдаване. Тази стълбица никога не се изменя.

Днес, когато АХАП, така наречените 99%, се разкрива, ние трябва да знаем как да работим с нея. Така за първи път се разкрива пълната структура на всичките десет Сфирот (Г”Е и АХАП заедно) и затова настъпва времето на поправяне. Сега Г”Е може да действа, защото досега е било само период на подготовка, без да сме имали възможност да го реализираме на практика.

Г”Е съществува само за да поправи АХАП. Тези желания принадлежат на Бина от самото начало, която е призвана да се грижи за АХАП.

Трябва да знаем за това разделение, тъй като го използваме, за да привлечем висшата светлина и за да имаме по-добро разбиране на случващото се около нас. Скоро ще видим със своите собствени очи как всичко това се материализира, защото тази висша структура започва на практика да се разкрива в нашия свят. Кой знае колко време ще отнеме, може би месеци или години, но ние сме на този път, защото първото разкритие вече се случи.

От урока по „Учение за Десетте Сфирот”, 23.10.2011
[59124]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Въпрос: На декемврийския Конгрес искаме да отпразнуваме раждането на новия свят. Над какво трябва да се съсредоточим?

Отговор: Всички трябва да се обединим заради тези ценности, които искаме да разграничим на Конгреса. Ден след ден трябва да прилагаме все по-големи старания, за да се почувстваме живеещи в нов свят. Трябва да играем в него, да си го представяме във взаимоотношенията помежду ни, във всичките ни помисли и действия.

Както пише Баал а-Сулам, трябва да създадем ”макет” на новото общество, който да стане основа на новия свят и да позволи на всички да се учат от примера ни. Така че за начало, давайте да проявим новия свят между нас. Tогава ще видим, как възникват нови възможности, за които не сме и мечтали – в сферата на съвместния живот, в промишлеността и търговията, във възпитанието и т.н.

Слабо се разбираме на тези етапи, затова ще им оставим светлина. Ако правиш това, на което си способен остава да се наслаждаваш. Нашата работа е да се стараем и възможностите ще се открият. С всички сили трябва да протягаме ръце към новия свят, към нови взаимоотношения, към ново общество. Тази работа трябва да заема всеки миг от живота ни, давайки тон и създавайки настройка за разпространението, за подготовката на Конгреса и във връзките между групите, за да може все по-силно и по-силно да усещаме себе си като една група…

Всеки ден трябва да се грижим за нарастващото единство и за намаляване на несъответствието между желанията и действителността. Ако по света все още ни се разкриват лоши явления, означава, че все още не сме достигнали поправянето помежду ни. И това е единствената причина.

Цялото човечество се развива на всичко готово, във време, в което имаме свобода на избора и сме способни да привличаме светлината, която после се разлива по целия свят и внася в него правилния порядък. Така че Конгресът приближава и всичко е много сериозно.

От урок по статия ”Любов към Твореца и творенията”, 30.10.2011

[59206]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Конгреса в Арава. Урок №2

Въпрос: По-голямата част работим в своите групи по места.

Как правилно да разпределяме усилията между работата в групата и съвместната работа с останалите групи?

Отговор: Преди всичко, трябва да се стараем да бъдем част от общата програма, съгласно която, всички групи в целия свят трябва да се почувстват като една голяма обща група.

Проблемът е в това, че не ни достигат хора, в това число и ръководители на проекти. Работата трябва да се организира така, че всяка група, съгласно спецификата на своята страна и регион, да се включи в общия процес.

Например, сега преживяваме период на демонстрации, и трябва да привлечем всички групи свързани с тази работа – разбира се, отчитайки условията по места, с разбиране, меко и пределно адекватно. Не може да бъде такова, че едната група иска да се занимава с това, а другата –  не. Защото става дума за повелята на времето. Щом светът се е почувствал взаимно свързан, то ние трябва да се отнасяме към него, както към групата. Нека тя още да не разбира от ситуацията, нека тя да е объркана – и все пак тя вече се е събрала.

В света днес се разкрива световната система – Малхут на света Асия. И затова всички вече признават глобалното единство. По-рано беше иначе, а сега всичко е така. Кабалистите отдавна са казали, че науката кабала ще се разкрие в края на 20 – то столетие – защото именно Малхут на света Асия се спуска в нашия свят. Това може да се представи иначе: тя се проявява отвътре, подобно на мрежата издигаща се от дъното на морето и грабвайки ни, като малки рибки.

Такава е ситуацията в целия свят. Ние можем да се намираме в тази мрежа, но за нас тя е желана, а за останалите не особено, тъй като тя ги води към кризата.  И затова с всички сили трябва да обясним на блъскащите се в мрежата: ”Това съвсем не е краят на света. Разбира се, че няма да се измъкнем от тази мрежа, може дори да не си мечтаем. Затова пък може да разберем нейните закони и да ги използваме в наша полза. Разбирайки се в произтичащото, ние ще получим напълване, вечност, съвършенство, нов прекрасен живот. От само себе си той вече няма да бъде такъв, както по рано. Та дайте да видим, какво е това. Тъй като друг изход няма”.

Трябва да рекламираме сред хората новата реалност. Днес за нея говорят вече много видни деятели, специалисти и учени. В това се състои нашата работа – по отношение на света и към нашите групи. Много от нас са обзети от лично безпокойство. Човек иска да завладее духовния свят и не го свързва с останалите. Аз разбирам, както и на мен самия ми е било трудно да разбера това послание. Много съм чувал и чел за него, но все пак не съм го свързвал пряко със себе си. Едно е какво е написано там и друга работа съм  – Аз”. Човек сякаш е омагьосан, той маже да произнесе чудесни думи, а вътре – да се отнесе към света съвсем иначе. И затова само общата сила на групата, въздействаща на всички заедно, е способна постепенно да ни доведе до правилното разбиране.

Днес ние се издигаме на ново стъпало. По-рано всеки си правеше личен разчет: ”Ако всички се учат, то и аз ще се присъединя, за да постигна духовното”. След това ние по малко започваме да говорим за сплотяването в група – оказва се, че само в нея може да придобиеш духовния свят. Това също не е просто, с това все още не сме се смирили напълно.

Сега пред нас стои още по прогресивно условие, и не е по силите ни да забавим темпото на развитие. То не зависи от нас. Ние едва се съгласяваме, че ако процесът протича по такъв начин, то трябва да се влеем в неговото течение, защото друг изход няма.

Днес в целия свят се разкрива същия проблем. Но в света той се проявява по друг начин, сякаш го обръща към нас с лице. Хората започват да страдаст от това, че са свързани помежду си. Ние в групата искаме и в същото време не искаме да достигнем тази ваимно свързваща ни връзка. А в света – тъкмо обратното, връзката обхваща всичките по неволя. Ако и групата вървеше по същия път, щеше да ни бъде много по-лесно. Но ние не виждаме точно това, че сме свързани помежду си. С една дума ние сме просто отделни островчета в човешкия океан. То разкрива все по тясната взаимна връзка, от която няма къде да се денеш – а ние в групите всякаш въобще не сме свързани.

Така ни задължават самостоятелно, по своя воля да се обединяваме, да установим тази взаимна връзка и да опънем обща мрежа между нас. Аз съм длъжен сам да я изплета. В гиганската плетеница от души има парченца от нашите групи, свободни от плетеницата на общата система. Така ни предоставят възможност със собствени усилия да се включим в мрежата и да прокараме тези връзки.

Такава е нашата работа. Да се надяваме, че ще можем по-добре да обясним това на самите себе си, включвайки онези, които “се отдръпнаха настрана“ поради несъгласието си с това положително дело. И затова очаквам много от декемврийския конгрес. Тъй като днес целият свят е взаимносвързан, а ние още – не. Излиза, че ние трябва да се подготвим за сплотяването и да изкрищим: “Давайте да се обединяваме!“ Ние трябва да видим света по-поправен, отколкото ние самите. Масите се интегрират отгоре, без каквато и да е подготовка – тях просто са ги “хванали в мрежата“. А ние трябва сами да разкрием, да построим тази мрежа – и тогава нашите “групи – островчета“ ще поведат след себе си целия свят, обучавайки го правилно да функционира в новия духовен механизъм.

Да се надяваме, че на Конгреса ще ни се отдаде да почувстваме важната крачка към този път.

От 1 – я урок от конгреса в Арава, 28.10.2011

[59060]

Filed under: Движението "Поръчителство", Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Започвайки още от четирите стадии на пряката светлина, Бина се разделя на две части: първата част иска да отдава, а втората решава, че за да отдаде, трябва да получи. И тогава тя създава Зеир Анпин, призван да получи заради отдаването. Действието на ЗО”Н /Зеир Анпин и Нуква/, излизащи от Бина – това, всъщност е реализиране на отдаването на Бина.

Поради това ние, творенията – сме действие на Твореца. Ние се отнасяме към ЗО”Н, а Творецът – към висшето, към Бина. В световете това се въплъщава в парцуфа Арих Анпин, чиито Кетер и Хохма остават в главата му, а Бина излиза от нея и се спуска в тялото. В следствие на това, по същият начин се разделят всичките духовни стъпала – на Галгалта – Ейнайм и АХАП, разделени от точна граница.

Ако присъединяваме към себе си АХАП, заслужаваме, Арих Анпин да започне да се занимава с нас и освен светлината Хасадим, идваща в отговор на нашето желание да се съединим помежду си, да ни предаде също светлината Хохма – светлината на духовния живот.

Трябва да молим само за съединение. Проблемът е там, че се оплитаме в множество измислени желания. Но от всички тези нищожни желания ние трябва да изберем само едно важно, наистина вечно изискване, довеждащо ни към вечната цел, а не някакви временни пориви, възникващи на пътя ни и хвърлящи ни в разни посоки, за които веднага забравяме.

Единственото изискване е желанието да се съединим. Защото ние изначално сме били единни в своето съвършено състояние, но то се е разбило и ние сме се оказали разобщени. Какво можем да искаме от това разбито състояние, за да достигнем вечността? Само съединението!

Ние няма да можем да се съединим самостоятелно – а само с помощта на светлината А”Б – СА”Г, която ще изясни и поправи нашите желания. Но ние трябва сами да започнем това действие, тоест да се опитаме да съединим и изясним, какво можем да направим със собствени сили, а каква част остава за светлината.

В нашия свят няма друга цел, освен съединението. Затова, когато днес ни се разкрива кризата – освен съединението, нищо няма да помогне. Защото тя е резултат от възникналата между нас граница, нашето разбиване.

А всички останали действия, по косвен начин ще ни доведат до осъзнаване на истината, че ни е необходимо само съединение. Но чрез разпространяването на тези знания, ние можем да съкратим пътя на осъзнаването, за да може по-бързо да разкрием истинската потребност и по-малко да се лутаме по този път.

От урока по „Учението за Десетте Сфирот“, 23.10.2011

[59128]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Въпрос от английския блог: Защо отделяте толкова време и сили за разглеждането на такива въпроси от материалния живот, като икономическата и световна криза? Като новак в изучаването на науката кабала,струва ми се, че това противоречи на онова, за което ни говореха на курса за начинаещи, относно ”духовния” и ”материалния” живот.

Отговор: Целта на пребиваването ни в този свят на мнима реалност, усещана в свойството ”получаване”, се заключава в това, да разкрием другата реалност, усещана в свойството отдаване и любов. За това ни довеждат при учителя и групата, за да се опитаме да се съединим с тях в едно цяло, като по този начин бихме предизвикали проявата на висшата светлина и бихме разкрили света на отдаването.

А днес освен групата, целият наш свят се разкрива, като една група, която открива в себе си егоизма, който и вреди и постепенно осъзнава, че е толкова вреден, че желае да се освободи от него. А ние трябва да разкажем, че това е напълно възможно и как трябва да се направи – да не се изучава Кабала, а да изучаваме нашия свят, като глобална, интегрална, затворена система, която все повече се събира в едно цяло и как трябва да построим човешкото общество на основата на взаимното поръчителство.

Ако им помагаме, тогава и ние израстваме, защото нямаме друго предназначение. За това пише Баал а-Сулам в статията ”Даряването на Тора”, ”Поръчителство” и др.

[58908]

Filed under: Възприемане на реалността, Въпрос-отговор, Духовна работа, Духовна работа в група, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Въпрос: Как да свържем схемата на мирозданието, която изучаваме, с развитието на сегашната криза?

Отговор: Малхут на света на Безкрайността се е разделила на огромно количество отделни егоистични части, които сега трябва да придобият своята обща схема.

По какъв начин? Тази схема не я знаем и не можем да я знаем – тя е много сложна. Впоследствие тя ще ни се разкрие. Но между нас съществува огромно количество връзки и ние, все едно, трябва да възстановим тези връзки. Когато работим един с друг, разпространяваме, обединяваме се, ние по този начин ги възстановяваме.

Именно това трябва да правим. В това е нашата задача и за това говори науката кабала.

Днешната криза е разкриване, от една страна на системата на всеобщата взаимовръзка /червеният цвят на рисунката/, а, от друга страна, – на това, че сме егоисти и не желаем да сме свързани един с друг. Всеки от нас е отделен егоист.

Какво трябва да се прави? Кризата възниква от това, че ние сме отделни егоисти, а самата система е алтруистична. Къде да се дянем един от друг? – Не можем да отидем никъде. Няма да можем с никакви подпиралки да оправим тази криза, макар в Европа вече дълбоко да са се замислили как да намерят изход. Но те няма да могат да измислят нищо, защото единственото, което може да се направи е да се възстанови интегралната система на взаимовръзка между нас. Ако не я възстановим, нищо няма да постигнем.

Целият проблем е в това, между нас да функционира Висшата светлина и ние да можем да му открием пътя чрез себе си един към друг. Ето това се нарича “взаимно поръчителство”. Аз откривам светлината за теб, –  ти за мен и така я разкриваме един за друг, докато светлината не запълни целия обем на света на Безкрайността.

Днес ние се намираме в началото на пътя. Всичко това трябва да го правим ние с вас. За това съществува науката кабала. Затова ние излизаме по улиците и се опитваме да го обясним на хората.

В степента, в която те се включват към нас, на нас ще ни е по-лесно да отворим всички пролуки, всички клапани по пътя на Висшата светлина. Надявам се, по този начин много бързо да се доближим към решаването на кризата. Ние имаме лекарство, средство лекуващо това. Трябва само напълно да го разкрием за себе си и другите и да започнем неговото прилагане.

Желая ви успех по този път. Надявам се, че ще видим светлината не в края на тунела, а преминаваща през нас.

От виртуалния урок, 16.10.2011

[58498]

Filed under: Движението "Поръчителство", Духовна работа, Духовна работа в група, Криза, глобализация, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Въпрос: Думите на Баал а-Сулам звучат като утопия. Ясно е, че ако всеки работи за общото благо, то на всички ще е добре. Но имаме ли средства да създадем такова общество?

Отговор: Разбира се. Съществува сбор от елементарни средства, позволяващ да направим това лесно и бързо, проникнати с ентусиазъм и обезпечавайки си огромно възнаграждение. Дори от чисто егоистична гледна точка това си струва . Тъй като ще се избавиш от всички беди в този свят, ще установиш добри взаимоотношения с другите хора и в тях ще придобиеш нов свят, пълен с блага. Какво повече от това?

Питаш : „Как да го направим?“ Чрез прилагане свободата на избора си . Създавайки обкръжение около себе си, което постоянно да ти промива мозъка и да оказва натиск върху чувството за изгодност в отдаването.

И в какво е проблема? Всичко е много логично. А ако не искаме това, то няколко бедствия в най-близко време ще изменят приоритетите ни. Когато загубиш работата си, когато хладилникът ти остане празен, когато децата искат неизпълними неща, когато жена ти започне да те притиска. Тогава, не намирайки друг изход, ще откриеш, че светът все пак може да се поправи.

Всъщност ти сам предизвикваш жестокото отношение на Природата. Ти си в конфликт с нея, не отговаряш на изискванията и към тебе. А изискванията и са ясни: глобално, интегрално, равно обединение с всички. Длъжни сме да вземем пример от Природата. По този път ни чака успех, а по другия – страдание. Така се проявява закона за подобие на свойствата, действащ във физиката, в биологията и във всички други области. До сега единствено човешкото общество се явяваше изключение от него. Но днес настъпи времето за съблюдаване на този закон и в обществото . И то по наше желание.

А ти опитай! Няма да можеш. Ще страдаш от нарушаването на закона, докато това не те принуди да го изпълниш. Така става винаги в хода на естественото развитие. И по рано си получавал различни по сила удари, които без да знаеш са те тласкали напред. Изпитвал си натиск от различни страни, решавал си възникналите проблеми. Понякога са ти били нужни войни и революции , по-силни пориви да се успокоиш, когато е ставало непоносимо.

Така си се развивал до сега, така ще се развиваш и по-нататък. Винаги ще има място за следваща крачка. Защото си чувствителен материал, желание за наслаждение. А с желанието можеш да направиш всичко. Само натисни на нужното място с необходимата сила и то вече крещи – „Искам!“ Крещи, защото не иска да страда. В това бягство от страданието можеш да се научиш на ум и разум. И да достигнеш до отдаването като до желано избавление.

Знаем от собствен опит, че лесно можем да изменим мнението си в зависимост от обстоятелствата. Достатъчно е те да се изменят и ние мигновено преизчисляваме, извеждайки на пиедестал новата истина.

– Каква ти истина?! Просто тук печелиш повече.

– Няма истина! – заявяваш искренно, въпреки ,че е искреността на корема ти , който те е заставаил да размислиш. Така действа желанието за наслаждение във всеки от нас.

И затова, ако не искаме смислено и осъзнато да напредваме, то Природата ще ни задължи на това. С несъгласието си с нейната програма за развитие ние сами създаваме бъдещи неприятни състояния. По-рано еволюцията ни е водила „на къс повод“, но сега всичко е различно. Теб сякаш са те привели в режим на очакване, предоставяйки ти възможност да вървиш самостоятелно. Опитай да направиш нещо, задействай свободния си избор, започни да организираш обкръжение.

Ако не го направим, то след известно време в обществото ще се появи негатив, който ще ни застави да се помръднем от мястото си. Например, днес откриваме, че хората не могат да пристъпят към обединение, не могат да ни чуят. За това сме виновни и ние, защото все още не сме се научили да разпространяваме материалите си така, че да са понятни и да сгреят сърцето на всеки. Като следствие се разкриват следните условия – на света му е зле, а на нас още по-зле. Защото в крайна сметка, работата е възложена на нас.

Ако не се обединим с добро и не се обърнем към света със силата на единството си, то след това трябва по трудния начин да го направим. Няма къде да избягаш от тази мисия. И Пророк Йона не е успял да избяга от предназначението си.

От урока по статията „Мир в света“, 24.10.2011

[58529]

Filed under: Движението "Поръчителство", Ежедневен урок, Криза, глобализация, Разпространение на методиката, Свобода на волята - Няма коментари→