Цялата работа на ”свещенослужителите” (коените), за които е писано в Тора толкова много, всъщност е посветена на грижите за другите. Струва ни се, че това са някакви ритуални служби в Храма, които се водят от първосвещеника (Коен а-гадол) заедно с Коените и Левитите, а целият народ им прислужва, принасяйки жертвоприношения. Но те учат народа и ръководят цялото поправяне, тъй като Творецът го очаква именно в тези най- дълбоки и  отдалечени от Него слоеве на желанието.

Ние мислим, че свещенослужителите са нещо откъснато от народа, някъде там горе. Тъкмо обратното, ”царството на служителите” са онези, които са между народа и се грижат за него, като за младенец, докато не се надигне и порасне до крайното сливане с Твореца. Задължението на Коена е да просвети народа до това състояние.

Светлината въздейства на горните слоеве на желанието, които се наричат Коени, Левити, Исраел. И тогава тези слоеве на желанието работят над останалите слоеве. Тази пирамида не се променя до самия край на поправянето. Но когато в края на поправянето идва светлината ”много действаща и събирателна” (рав паалим умекабциел), тя превръща цялата тази пирамида в кръг.

А дотогава се съблюдава особен ред на поправянето, протичащо винаги отгоре надолу, през всичките светове до самия край, до разбитите души – и от тях обратно нагоре.

Съгласно дълбочината на своето желание (авиют) душите получават различно управление: през световете Ацилут, Брия, Ецира, Асия. Или даже изобщо се изключват от личното висше управление, което се нарича стъпало на този свят. Затова онзи, който се намира в нисшите светове, трябва да бъде управляван от много по-висока степен: Коени, Левити, Исраел, които трябва да подсигурят грижите, учебния процес, да възпитават народите на света. (Така се наричат четирите нива на желанието.)

Народите на света страдат на своето стъпало от материални, земни проблеми. Но това страдание е без изход, тъй като тези проблеми нямат решение. Формата на страданието е материална, но неговата същност е духовна, защото то няма друго средство за изцеление освен движение и сливане с Твореца.

Затова трябва да организираме обща система на новото образование и да се погрижим за всички. И само благодарение на това, ние самите ще се удостоим със сливане.

Трябва да разберем, че целта на творението изначално е била насочена към цялото човечество. И затова, стремейки да се обединим помежду си, сме длъжни да помним винаги за какво правим това: за да донесем методиката за поправяне на целия свят, който с всеки изминал ден разкрива, че се озовава във все по-безнадеждно състояние. Светът вижда, че му е необходима методика за поправяне, а нея я няма. Затова сме длъжни да я разкрием за самите себе си, а след това да я предадем на света.

От урока по статията ”Поръчителство”, 19.02.2012

[70523]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Когато човек идва в науката кабала, той не разбира защо му трябва човечеството. Кабала казва, че над нашия свят действат сили, които го изобразяват в нашето възприятие. Ето защо ни се иска да отлетим някъде в неизвестността, към Твореца, към Неговата духовна система…

Съответно, човек възприема и учебния материал  лично, за своя сметка, без да изпитва желание да се обедини с другите. Това е първоначалното, много ограничено възприятие, с което всички ние започваме пътя си, като егоисти.

Само след няколко години, в резултат на въздействието на обкръжаващата светлина, осъзнавам, че действително трябва да се обединя с другарите и в тяхната вътрешна взаимовръзка да разкрия светлината. Ако мисля за себе си, светлината действа обратно: тя ми показва колко греша – и тогава виждам, че е необходимо да се обединя с групата. Там, в нейните дълбини, ще намеря висшия свят.

Това е една много голяма революция в съзнанието. Човек започва да осъзнава, че духовния свят не е просто някъде, а във връзката между хората, в място с абсолютно анти- егоистични координати.

Тогава възниква проблемът: как да докажа това на себе си, как да се приближа до правилното отношение. Това трябва да бъде толкова важно, че всичко друго да изглежда излишно. Отсега нататък аз се фокусирам само на групата, на обединението в нея. Само тя е пред очите ми и нищо повече. В крайна сметка, завися от това. Това е вторият етап.

И тогава започва третият етап, още по-труден, когато се оказва, че е необходимо да се провежда масово разпространение. „На какво основание? Та ние отиваме към Твореца. В началото исках да отида при Него сам, след това осъзнах, че е нужна група. Но защо изведнъж аз трябва да се занимавам с всички останали? Един милиард китайци, един милиард индийци, половин милиард южно-американци, половин милиард европейци, африканци… Какво общо имат те? Кой  за кого се грижи там? И защо трябва именно аз да се грижа?“

Тук обясняваме на човека, че той, групата и цялото човечество трябва да се обединят, за да се уподобим на Твореца. Още едно препятствие, с което той не е съгласен: „С другарите, с групите по света, ние имаме една цел, а с останалите – не“.

И това е вярно. В крайна сметка е казано: „Исраел, Тора и Творецът – са едно“. Аз – това е „Исраел“. Групата – е „Тора“, светлината, връщаща към Източника. И заедно отиваме към Твореца.

От друга страна, останалите 99% се намират долу и са привлечени от земните си наслаждения. Така че, защо са ни нужни?

В отговор, отново и отново ни обясняват, че ние сме преходно звено и трябва да станем „царство на свещенослужителите“, т.е. да обучим цялото човечество на това, какво е взаимно поръчителство, интегрално обединение. Тогава ще присъединим масите към себе си, като АХАП към Галгалта ве-Ейнаим (Г“Е), и ще обединим всички хора с Твореца в десет сфирот.

Много е трудно да се обясни това на другарите по група. А нали точно в групата се намира полето на нашата дейност, тук е източника на всичко и тук ние разкриваме всичко. Тук се показват кръговете: АХАП, ние, Творецът – всичко е вътре, всичко завършва в групата, в един съсъд, изтъкан от единството на точките в нашите сърца. Една част идва отдолу, друга част – свише.

Нашите групи не разбират и не искат да преминат към програма на поръчителство за масите. На човек му е много трудно да разреши за себе си тази противоположност, да види как различни неща се съединяват в едно. Но постепенно всичко ще се оправи…

От урока по „Предисловие към Учението за Десетте Сфирот““, 14.02.2012

[69764]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Въпрос: Когато говорим за любов към другите, това изглежда тривиално за повечето хора. Как можем да им предадем нашето послание?

Отговор: Не им говорете за любов към другите. Вместо това, обяснете законите на интегралната система, които изискват по-силна взаимна връзка между нас. Разделението в човечеството расте, както и нуждата от връзка. Затова се чувстваме все по-зле и по-зле.

Това са прости неща, които могат да бъдат представени чрез линейна диаграма. Всеки ден трябва да увеличаваме връзката между нас. За 6 000 години ще трябва да обединим всички наши желания. Днес от нас се изисква да се свържем на определено ниво, да кажем X_2. През 2012 година изискването ще нарасне до нивото X₃. Ако не достигнем това ниво, ще изпитаме страдания в съответствие с нашата несъвместимост с природата.

Днес преживяваме криза, падение, и това е напълно естествено. Обаче можем да обърнем тенденцията, ако увеличим нивото на обединението между нас. Ако направим това, ще усетим подем, а не падение. Всичко зависи от нас.

Имаме мъдростта на кабала, която има за цел да развие разпознаването на злото в нас. Наистина, колкото повече изоставаме, толкова по-отделени ставаме. Светлината се увеличава, а ние сме по-отделени и несвързани, а това ни кара да се чувстваме все по-зле и по-зле.

Светлината ни позволява да усетим глобалния и интегрален свят, който е взаимно свързан във всички свои части. Така постепенно чувстваме, че ставаме все по-противоположни на интегралния свят. Излиза, че не говорим за любов, а за законите на природата, за нейното развитие.

След конгреса през декември, ще видим, че светът ще се влошава много по-бързо. От наша страна, ние ще можем да ускорим развитието по позитивен начин – трябва да положим максимални усилия за постигането му.

От урок по статията „Същност на религията и нейната цел“, 29.11.2011
[62073]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Някои разчитат, че слушайки уроците, четейки този блог и обменяйки помежду си имейли, участват в общото напредване. Всъщност реално участие тук няма.

Доколкото ти донасяш до света нашето послание, дотолкова и напредваш. Не забравяй за това. Ако не разпространяваш, то и не се движиш. Така че, дай си отчет в края на деня: направил ли си нещо или не? За критерий тук могат да служат само конкретните дела. Не разчитай, че някой ще ги направи заради теб.

Да бъдеш другар в Бней Барух – означава да разпространяваш науката кабала или вестта за поръчителството. Да разпространяваш на дело, с реални цифри и отчети, които можеш да представиш. А ако просто стовариш урока, това нищо не струва.

На Конгреса достигнахме точката на единство – достигнахме я, благодарение на това, че целият свят изисква това от нас. Въпросът е в това, готови ли сме да изпълним поръчението му? Способни ли сме да го поведем напред, да му дадем методиката на поправяне и обединение? Да напреднем ще можем само, реализирайки тази мисия и по никакъв друг начин.

Целта на творението зове напред целия свят, а не нас лично. Ние сме средство за глобалния напредък. Ако средството изпълнява своето предназначение – по реда си, тогава и се движи напред заедно с всички. А ако не го изпълнява – ще се намери друго средство. Нищо не е гарантирано. Погледнете групите, които не се занимават с разпространение – по-точно на това, което е останало от тях. Как е възможно да напредваш, не изпълнявайки препоръките на кабалистите, произтичащи от постигане законите на мирозданието? Това не е моя приумица – това е написано в първоизточниците.

Така че, обърнете внимание на това, че не доуспявате в разпространението за развитието на света, а още и изказвате за това различни оправдания. А между другото, тук не може да има уговорки – защото става въпрос за конкретни действия, които не са свързани с текущите състояния, с подемите и паденията.

Така че, не чакайте по места инициативи от централната група. Ако искате да напредвате – пътя е такъв.

Досега ни даваха възможност да напредваме, но бъдещето съвсем не ни е гарантирано. Само благодарение на разпространението вървим напред. То е нашата гаранция. И затова в края на деня трябва точно да си направим равносметка: какво направих днес за света? Защото той се нуждае от това, и Творецът е устроил всичко: разкрили са ми науката кабала само за това, за да я нося по-нататък, в един или друг облик. Аз съм адаптерът, предаващото звено. Иначе нищо няма да излезе.

От урока по статия на Рабаш, 12.12.2011

[62943]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Въпрос: В публикацията „Разсейвайки тъмнината” Вие пишете за необходимостта да обясним на света случващото се. Хората просто се нуждаят от метод! Имате ли метод, който да обясните с прости думи! Все още не съм чувал, но може би Вие и Вашите ученици можете да ми обясните това като на 5 годишно дете? Каква на практика е тази методика?

Сега уроците са разделени на много малки частици, които трудно се свързват една с друга – това създава големи обърквания.

Отговор: Надявам се Вашите приятели да Ви помогнат да намерите най-простите обяснение на моите занятия – понякога не мога да обясня всичко добре. Но ние не обясняваме всичко това на света, защото той иска да разбере само своите егоистични напълвания.

Въпрос: Ако Творецът е чисто отдаване и няма желание за получаване, как може Той да има желание за нещо? Желание означава недостиг, който нарушава „няма никой освен Него”. Така че е безсмислено да говорим какво иска Той от нас, защото Той има всичко и няма никакъв недостатък!

Отговор: По отношение на нас, висшият се възприема от нас като сила, която желае да отдава, напълва и обича, като силата, която създава и направлява всичко към целта. Тъй като тя иска да отдава, тоест не чувства такава възможност, усеща за недостиг, както е казано: „Повече отколкото телето иска да сучи, кравата иска да кърми.”
[60025]

Filed under: Въпрос-отговор, Разпространение на методиката, Творец - Няма коментари→

Нeобходимостта от всеобща взаимна връзка вече отчасти разбират политици, още повече – финансисти, икономисти, защото те са свързани с тази система. Те изведнъж откриват, че техните пари не са техни, защото се въртят в една и съща обща система и те не могат да се измъкнат с тях никъде. Те виждат, че егоистичните връзки вече не работят – стартира една различна система.

На моята банкова сметка има пари. Аз искам да си ги взема, а ми казват: „Момент господине, това не са ваши пари, те се намират в обща система. Ние сме ги вложили в промишлеността, във възпитанието, в образованието – там са в обръщение.“ Но аз искам да си ги получа обратно, аз съм ги донесъл тук. „Донесохте ги – да, но да получите – не трябва“. Това разкриват сега финансистите. Те просто са ужасени от това, в какъв свят са се оказали.

Те са готови вече да ни слушат, въз основа на тези проблеми и страдания, които преживяват поради загубата на своите милиарди. От ръцете им се изплъзва властта на парите, политическата власт, защото светът е кръгъл. А този свят те не познават, не умеят да работят в него. Защото винаги са работили с „юзди“.

Ако всички усещаха това, би ни било много по-лесно.

От ТВ програмата „Интегрален свят“, 30.10.2011

[61762]

Filed under: Движението "Поръчителство", Криза, глобализация, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Конгреса в Арава. Беседа на трапезата.

Ние стоим на прага на много важно събитие – ще се издигнем, дори ще подскочим нагоре, имаме за това всички условия. Това наистина е особено състояние, дадено ни свише. Това не е такова събитие, което се планира дълго, обмисля се, организира се и накрая то се случва. Има ”пробуждане отдолу” (иторута де летата) и ”пробуждане свисше” (иторута де лейла), когато се дава шанс отгоре и най-важното е да не пропуснем момента!

Затова го направихме така внезапно, и хубавото е, че нашите другари от целия свят разбират това. В това аз усещам истинската висша милост, която ни е оказана – за да бъдем готови и на големия конгрес и след него, да изпълним онова, което ни е възложено за поправянето на света. Затова ни се разкриват такива възможности.

Ние много се вълнуваме. Вие питахте, как да запазите това вълнение, но то от само себе си ще дойде от всичките другари, които ще пристигнат тук – всички ще се въодушевят. И още повече ще се въодушевите, когато започнете да ловите тези ”капки на милосърдието”, капейки свисше.

Трябва от цялото това състояние да получим много голяма сила, която ще ни подготви за поправянето на света. Настъпващата година е наистина решаваща и съдбоносна. Ще се надяваме, че ще измъкнем света от онази дълбока пропаст на егоизма, в който се намира и ще го издигнем на стъпалото на Бина – всички заедно. И тогава ние също ще се удостоим да се изкачим.

Сред нас има другари, които са с нас много години и засега живеят със същата надежда. Защото те чакат общото пробуждане, общата реализация. Това е сякаш двойка, която живее и се надява да има дете, но него все го няма. И през цялото време те живеят с надеждата, че все някой ден ще имат дете. Така ние сега достигаме такова състояние, когато накрая, това може да се осъществи!

Аз съм уверен, че този конгрес ще премини много успешно, с голямо въодушевление. И основното е, това въодушевление да бъде пренесено на нашия голям конгрес и там да постигнем огромната сила на обединението. Обединението – това е наша грижа, а онова, което ще напълни това съединение – е възложено на Твореца.

Ще се надяваме, че ще достигнем такава голяма сила, такава компресия при обединението помежду ни, че наистина да ни се разкрие висшата светлина, поне в най- общ план и тогава ще осветим целия свят, което се нарича да ”станеш светлина за народите на света”. За всички онези, които все още не разбират и не усещат -тогава това ще ги приближи и ще ги привлече. И така ние ще изпълним указанието на Твореца и ще се обединим с Тях. За живота!

От беседата на трапезата преди конгреса в пустинята Арава, 18.11.2011

[61147]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития, Поръчителство, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Баал а-Сулам,”Поръчителство” (съкратен вариант): Задачата на народа на Исраел е да подготви света за определено очистване, за да може той да приеме принципа за любовта към ближния, подобно на Исраел. Всеки внася в това своята лепта и по такъв начин, всеки от народа на Исраел скланя целия свят към доброто.

Поправката на Малхут на Безкрайността се води поетапно. В нея има части доста ”прозрачни” и доста ”груби”, така както в тялото има органи повече или по-малко важни. Тази разлика е свойствена за периода на неизправността, докато след поправянето на най-развалените части, е възможно те да достигнат най-голяма висота.

Сега ние не виждаме истинското положение на нещата. Например: народите на света представляват най-грубите съсъди – затова, когато се поправят на заключителния етап те ще се издигнат най-високо, по-високо от останалите. И обратно, съсъдите които днес пристъпват към поправяне са просто по-чисти и затова се пробуждат по-рано. От друга страна, те са ”по-груби” от изминалите поколения.

И така процесът се развива поетапно. Баал а-Сулам пише за това в края на предисловието към книгата Зоар: поправянията се извършват от лекото към тежкото и ги започват онези, които сами са стигнали до тази необходимост – с други думи, Исраел което означава: “направо към Твореца“ (Яшар Ел).

Ако в общото желание има импулс за движение напред – точка в сърцето (.) усещаща този призив, тогава дадения пласт желание се нарича“ Исраел“.

Следващият пласт изпитва страдания в живота, а също така страда от отсъствие на желание за живот(?), но все пак не усеща достатъчно силен порив към разкриването на целта на творението.

И накрая има пласт, който просто изпитва страдания, възможно не големи, и е способен да се удовлетвори от малко.

Всъщност всичко зависи от горния пласт; ако той се поправя, то светлината от него преминава към другите. Понеже АХАП може да се поправи, само като се обедини с носителите на Висшата сила, с притежаващите съсъсди за отдаване.

От урока от статията “Поръчителство“, 17.11.2011

[61028]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Задачата на народа на Израел се подразделя на няколко етапа.

Отначало сами се повдигаме на стъпалото на края на поправянето. Затова сме излезли от състоянието Вавилон, после сме паднали на състоянието Египет и спускайки се 400 години сме получили методиката по поправянето в състоянието ”на планината Синай”. По-нататък сме се повдигнали на стъпало ”Първи храм”, което всъщност се явява отделен завършек на поправянето на дадената група.

Но в развитието на света това още не е финалът и затова сме се потопили в изгнание, после сме се изкачили на стъпало Втори храм и накрая сме отишли в последното изгнание, на стъпало на народите на света. В общата сложност, отчитайки промеждутъчните етапи, това било четвъртото ни изгнание.

Всички етапи на този път са останали в нашите решимот и ето, днес, накрая, трябва да поправим себе си. Така ще се изкачим на стъпало, още по-високо от предходното, доколкото сме се смесили с народите на света, които се присъединяват към нас в процеса на този финален подем. Така се повдигаме на стъпало на поправяне на Израел и на стъпало на общо поправяне.

От урок по статия ”Поръчителство”, 17.11.2011

[61021]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Въпрос: Ако вътрешно е невъзможно да вървим срещу своето желание, то какви действия можем да извършим срещу желанието – само физически ли?

Отговор: Физическите действия също се отчитат. Защото докато не сме способни да изпълним някакви духовни действия, можем да действаме само физически.

Човек засега учи, разпространява материали, съединява се с другарите във физическа група, работейки заедно, и по такъв начин действа, макар още да не е способен на по-вътрешни действия. И това много помага.

Вътрешните действия, даже най-качествените и силните, все пак не заместват физическите, които извършваме в материалния свят и сред голяма маса от хора.

Виждаме колко разпространението в този свят, и особено контакта с хората, които вече са излезли на протести и демонстрации в различните страни – придвижва напред учениците в тяхното вътрешно разбиране.

Човек излиза да раздаде материали, той се намира сред хора, които нищо не знаят за вътрешното устройство на мирозданието и викат, искат хляб и други необходими материални неща. А след това се връща към своите книги и своето вътрешно развитие, и изведнъж вижда, че повече чувства, повече разбира, напредва

Всичко това е защото съм получил впечатление от тях – събрал съм техните желания. И макар това да са материални желания – не е важно, все пак напредвам с тях. Защото се впечатлявам от това външно желание.

В мен това външно желание се издига на по-високото стъпало, на което се намирам. Казано е, че „Творецът обитава вътре в своя народ“ и се получава, че аз разкривам вътре в народа Шхина на тази висота, на която именно аз съм способен да я разкрия.

Това се отнася и за най-големият кабалист: ако той идва със своите желания, за да се включи в желанията на хората, то чрез техните желания получава впечатление вътре в своите желания, на достъпна за него висота. Затова е казано, че не трябва да се отделяш от народа.

От урока по статията на Рабаш, 17.11.2011

[60996]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Разпространение на методиката - Няма коментари→