Казано е: ”Всяко действие оставя следа”. Ние напредваме, благодарение на светлината, възвръщаща ни към източника. А светлината въздейства в зависимост от това, доколко нашите желания са готови за нея. Така все повече се проявява техният строеж.

Изграждането на желание, съответстващо на светлината – е съединението, вътре в което започваме да усещаме светлината. Това постоянно изграждане се развива във все по-голям и по-голям мащаб. Но по целия си път то включва в себе си 4–те стадия на АВАЯ и затова се нарича разкриване на имената на Твореца. Тъй като желанието, съединявайки се във всевъзможни форми, ни демонстрира характера на светлината. Тъкмо в тях ние улавяме светлината, с една дума, слагаме екран на пътя и, и тогава можем да видим, че има светлина.

А ако гледаме светлината през цветно стъкло, то виждаме светлината в цвят, съответстващ на цвета на стъклото. И така откриваме, че в светлината присъстват различни цветове. Нужни са ни инструменти, за да разкрием съществуването на някакво явление и с които да разкрием вътре в това явление всевъзможни свойства.

В това се състои нашата работа. Разлика има само в това, че в научните изследвания на този свят работим с външни инструменти, а в духовните изследвания работим над самите нас, сякаш самият Творец, с помощта на светлината, и променяме себе си. А в зависимост от нашите промени, ние възпроизвеждаме върху себе си всички действия на творението.

Ние не развиваме старите свойства, а постоянно разкриваме нови и затова нашата работа е духовна. Тя е посветена на формирането в човека на свойства, подобни на Твореца – ние напълно разкриваме Неговия характер. А тъй като в нашия свят искаме да получим знания за това, което се случва и кои сме ние, затова ни е необходимо само да развиваме и разширяваме своите природни свойства, в резултат на което възниква науката и техническият прогрес.

В това се състои голямата разлика, тъй като завършвайки възможното развитие в този свят, виждаме, че всъщност нищо не сме постигнали и даже обратното, озовали сме се в задънена улица. Цялото ни усилено развитие ни доведе до това, че отгледахме егоизма си и разкрихме злото на нашата егоистическа приропда до такива мащаби, които станаха непоносими.

Достигнахме до върха на завистта, сладострастието, жаждата за власт, ненависта – цялото зло, което изпитваме към ближния си. Ако по-рано имахме някакви илюзии, че ще станем по добри и ще построим по-добро общество, то сега виждаме, че само страхът от наказание ни спира от това безпощадно да използваме всички за собствена изгода.

Разликата е в това, че в духовната работа разкриваме нови свойства, ставайки подобни на Твореца, а в този свят все по-явно разкриваме неговата природа. Но развитието в плоскостта на този свят и подемът от него, нагоре към Твореца, винаги се случва по тези 4 стадия на АВАЯ, поради което е казано: “Аз своята проява АВАЯ не променям“. Затова всяко извършено от нас действие ни приближава към целта.

От урока от книга “Шамати“, 12.04.2012

[75258]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Въпрос: Как да усетим точката в сърцето и какво е това желание?

Отговор: В нашия свят има много хора, които търсят истината. Такъв човек няма да се успокои, докато не постигне източника на живота, неговата програма, целта – нещо повече от материалното съществуване.

Човек може да е постигнал всичко в материалния живот или не особено – за него това не е от значение. Основното, което го вълнува и не му дава мира – е напомнянето заради какво живее, а не в каква форма. В какво се състои смисълът на нашия живот?

Ако човек си задава този въпрос, това е знак, че в него се пробужда точката в сърцето, т.е. особено желание. Сърце се нарича цялото егоистическо желание на човека. А едно от желанията, вълнуващо много хора – е въпросът за живота. И той е длъжен да намери отговора, да удовлетвори своето желание и да го напълни със знания.

А знанието – е връзката с източника на живота, с неговата цел. Човек се стреми към това напълване и този вътрешен стремеж го довежда до такова място в този свят, което е най-близко до отговора. Там той се включва в учението и от чутото започва да разбира, че няма никакъв проблем да завършиш университет и да получи там обичайното знание за този живот, за да разбере какво се случва в него. Но с каква цел се случва всичко това – на това никой не те обучава в университета, и затова трябва да се придобият нови свойства. Ако човек иска да разбере източника на живота, неговата цел, то трябва да получи знания, които са по-високо от това земно съществуване. Но нито в сърцето му, нито в неговия разум няма предпоставки за усвояване на такова знание. В света съществува такава информация, но той не е способен да я възприеме, защото все още се намира на животинско ниво на развитие. А за да развие такъв орган за възприемане на източника на живота, трябва да се издигне на стъпалото човек.

Затова са необходими особени условия, ново раждане, израстване, което няма никакви източници, никакви корени в нашия живот. Но благодарение на особената методика, наречена наука кабала, той се учи как да получи (лекабел) тази информация и тези усещания, да се обедини с източника на живота, с неговата цел. Всъщност това е същата тази точка, в която се проявява висшата сила, но се нарича източник на живота относно човека, а цел на живота – относно неговите усилия и стремежи.

Необходимо е на човек да се подсигури съответстващо развитие и за това съществуват учители, места за учене и методика, предаваща се от поколение на поколение, развиваща се, за да им е полезна. Така човек се докосва до методиката кабала, получава учител, книги и се развива, ако в него се отвори такава особена точка.

А докато тази точка не се пробуди, на човек не му е позволено да изучава науката кабала, понеже това се възприема като нещо абстрактно и нереално. Но днес, когато светът е навлязъл в общата криза, в резултат на хилядолетното си развитие, и хората страдат, науката кабала се разкрива в аспекта на така нареченото поръчителство.

От цялата наука, разказваща за постигането на източника на живот, се взима не голяма част – едно действие без намерение, наречено взаимно поръчителство. Хората се учат как да се обединят, за да постигнат по-добър живот в този свят.

Затова днес науката кабала използва хората с точка в сърцето и без такава – като методика за обединяване и по-добър живот и за поправяне на кризата.

От урока от книгата Шамати, 12.04.2012

[75231]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Конгреси и събития, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Въпрос: Не сме ли склонни през целия ден към действия, вместо към намерения?

Отговор: Цялата ни работа се изгражда с помощта на намеренията. Нима може само с действие да постигнем дългосрочни промени в света? Разпространявайки нашето послание, искаме с това да променим намеренията на хората. Трябва да се обръщаме към тях под най-различни форми, за да могат те да се въодушевяват – и тогава тяхното отношение ще започне да се променя.

Ако съществуваше вълна, по която мислено да можеше направо да им се предават знанията за интегралния свят –така и бихме постъпили. Но от друга страна, схемите, аналогични на хипнозата или инжекцията, в този случаи не помагат. Защото хората трябва да разберат, да осъзнаят, вътрешно да анализират онова, което ние им носим. Не е възможно на човек просто да му се „впръска” друг поглед за света. Той трябва осъзнато да придобие тези знания, без лъжа, без какъвто и да е фалш. Трябва да му създадем съответните условия, благодарение на които той сам ще достигне до желаните резултати и ще се присъедини към нашето общо мнение. И затова, дори да съществуваше такава вълна за предаване на мисловни данни, тя само би принизявала човека до неживото ниво, докато тъкмо обратното – трябва да спомагаме за неговото развитие. В това се състои и проблемът.

И затова трябва да предлагаме на човека материал за размисъл, с който той вътрешно ще се съгласява или отхвърля, докато в него не се образуват необходимите инструменти, ”съсъди”, позволяващи му грамотно да се оправя със ситуациите. Днес, плувайки в потока на живота, той не е в сила да осъзнае, отстрани да прецени това течение. Той не прониква в дълбините на природата, за да разбере нейните закони, не познава самия себе си и своето обкръжение.

Не говорим за онова изкуствено обкръжение, което хората са си създали сами. Там те са ”спецове” и много от тях тук се чувстват като в свои води. Обаче те не са запознати с естествените системи, задвижващи човека, обществото и природата. Към това трябва да им се открие достъп, за да започнат да налучкват същността на нещата, да се запознаят с първия допир до фундаменталните закони на външната природа и човешкото естество. Това е то ”Творецът” – даже в адаптиран, материален ипостас.

За сега хората нямат и най-малка представа за това. Те се въртят във всекидневието, вътре в изкуствената мрежа, която са си изплели. Към това ни доведоха глобалните процеси на модернизацията и урбанизацията и т.н. Целият свят живее днес по тези правила. И затова, на нас ни предстои тежка работа: ние трябва да пробуждаме в хората устрем към подем, да ги поведем към други стъпала на анализа и към други усещания, да ги насочваме към корените, за да могат под изкуствените механизми на цивилизацията да открият нашата естествена взаимна връзка, пронизваща всичките стъпала на природата.

Довеждайки човека до такива размишления, ти го въвеждаш вътре, в съвършено друга система, за която той не е подозирал, която не е взимал под внимание до сега. Точно тук и се появява проблемът: той се изключва от изкуствената мрежа и трябва да реши за себе си основните въпроси: „Кой съм аз и какво съм? Какво представлява обкръжението, природата?”. Тъй като тук пред нас се проявява съвсем друго обкръжение – системата на Висшата природа.

По същата причина днес учените са най-близо до нашите послания. Скоро дотолкова ще се сближим, че ще заговорим на практика на един и същи език. А от друга страна, за сега не можем да водим разговори на ниво бизнесмени, търговци, политици и т.н. В тяхната среда управлява все още законът на пазара…

Пред нас стои наистина не лесна задача – да разпространяваме. Трябва да се усети световната нагласа на човека, картината, която вижда пред себе си, социалните механизми и услуги, от които той се ползва, интересите, които го задвижват. Той живее в изкуствено надут ”балон” и не разбира за какво му говорим.

А ние казваме, че човек е част от природата, в която действат ясни закони. „Какви ти там закони, – ни възразяват – всичките закони са записани в конституцията”. И затова проблемите се „решават” по законодателен път – като добавим още няколко параграфа в кодекса. Така се разраства изкуствената система, посредством която хората се надяват нещо да се промени.

Всъщност работата стигна до световна криза: две системи – изкуствена и естествена – които стоят една срещу друга. И ето бедата, изкуствената система започва да се руши, при това изцяло. А ние искаме да насочим хората към естествената система, и това е голям проблем… Самите ние много бавно изминаваме този процес. А какво остава за човечеството?

Така че, не се надявай да се ограничиш само с едното намерение. Отначало трябва да влезеш в „балона” и да установиш връзка с човека. Ние се спускаме на неговото стъпало, в неговото състояние, за да го усетим, да се пропием в него и от там да започнем по-малко нашите обяснения, че всички ние сме зависими от втората природна система, от равновесието и правилното взаимоотношение с нея. При това трябва да се действа много нежно, иначе човекът няма да приеме нашето послание, защото той усеща само своя ”балон”.

От урок по статия на Рабаш, 08.04.2012

[74805]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Молитва, Намерение, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Въпрос: Казвате, че на първо място трябва да поставим желанието на масите, на народа, а не собствените духовни стремежи. Но днес аз се грижа именно за своя подем и за неговите цели правя разпространение. Как да осъществя този вътрешен обрат?

Отговор: Трябва да разбирам: всичко, което ще се случи с мен, зависи от другите хора, от това, доколко ще ги приближа към Източника. А за това трябва да ги приближа към себе си – и тогава те ще ми придадат вярното желание, за да се обърна към Твореца. И затова те изведнъж стават важни за мен.

На следващият етап ще открия, че това са мои части, а след това ще се изясни, че именно те са и моята душа. Отпада всяка необходимост в моето Аз: даже да гори в огън – само да ги обезпечавам, това е най-важното. Предишното самосъзнание изчезва: моята горна половина се отнася към Твореца, долната – към творението, а аз стоя по средата, в неутралната средна третина на Тиферет, която съществува само за това, за да свързва тези две половини. С нея нищо не трябва да се прави.

Въпрос: Излиза, че се включваме към масите, за да се проникнем от техните желания и да ги обслужваме, след това работим помежду си, а отговор получаваме въобще отнякъде отгоре. Доста объркана схема…

Отговор: Схемата е проста: горе – плюс, долу – минус, а ти осигуряваш входа по средата и отваряш пътя.

Може да се илюстрира това и иначе – във вид на кран. Отляво – положителното налягане (+P), отдясно – отрицателното (-P), а ти определяш, какво ще се получи на изхода. От едната страна е народа, от другата – светлината, а по средата – Бней Барух (ББ).

Именно така е устроена природата. Това е напълно нормална, естествена схема. Нека да я отбележим с термините на науката кабала. На върха се намират Кетер (К) и Хохма (Х), по средата – Бина (Б), подразделяща се на Галгалта ве-Ейнаим (ГЕ) и АХАП, а долу –ЗОН. Горе до половината на Бина се простира системата на Твореца, а долу се намират низшите, а между тях – Бней Барух (ББ). Все същото е: горе плюс, долу минус, а ти между тях, и кранът е в твои ръце.

Това е и нашата работа. Обединяваме се в група, за да съответстваме на светлината, а долу построяваме системата на разпространение, носеща посланието за любов към ближния, за единство. Така се съединяваме с народа, за да доставим удоволствие на Твореца.

От урока по статия на Рабаш, 06.04.2012

[74641]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Въпрос: В зависимост от нашите общи усилия по обединение и разпространение се променя и цялата останала част от света. Съществува ли обратна връзка? Да допуснем, ако сега се събираме и създаваме курсове за масите, започнем да обединяваме тези хора, количеството им ще нарасне. Това съответно ще повлияе на нашата възможност за по-бързо напредване, обединение? Това взаимосвързани процеси ли са?

Отговор: Несъмнено. Получили сме възможност да напредваме, за да поведем след себе си цялото човечество. Без нас то няма да се движи напред, а ние само за това и съществуваме. Тоест, от гледна точка на природата, в нас няма никакви нужди. Ние сме като буфер, който трябва да работи съгласувано с природата и с останалото човечество, което само не може да се устреми към целта.

Затова трябва да бъдем заедно с тях, с тези седем милиарда. Да създадем методика за тях, да се опитваме да се приближим към тях, достъпно да обясняваме и организираме всичко в такъв вид, че да им бъде леко, приятно, удобно, разбираемо, радостно. Трябва да ги увлечем след себе си, при това не насилствено, защото движението напред от тяхна страна трябва да бъде доброволно, осъзнато.

През цялото време да ги издигаме в развитието им, те да осъзнават необходимостта от движение напред – и тогава те ще напреднат. По принцип, цялото наше възпитание е насочено към това, да доведе човек до осъзнаване необходимостта от лично развитие.

От 14-та беседа за интегрално възпитание, 18.12.2011

[73571]

Filed under: Възпитание, Възпитание на децата, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Всичко вече е организирано за нашата правилна работа. Но ако оценяваме своя напредък от гледна точка на днешния си разум и чувства, приети в този свят, то се получава, че нямаме нищо. В това е целият проблем.

Хората, незанимаващи се с духовно извисяване, са взели за себе си друга Тора, която могат да разберат, да изпълнят, да изискват възнаграждение, дори устройват изпити и разчитат заучени фрази. А човекът, стремящ се към духовното, винаги стои пред неизвестното, невъзможното, противоречащо на неговото желание и разум, и затова се нуждае от вяра, тоест от силата на отдаване, която е по-висока от силата на получаване.

Това се нарича вяра над знанието. Така става духовния напредък, и затова е казано: „Мнението на Тора е противоположно на мнението на обикновените хора“.

Това е път за тези, които са намерили „Книгата“. Но има още много другари, които блуждаят в пустинята и се мъчат със своя нещастен живот, искат да подобрят своето състояние. Те не се стремят към духовния напредък и към подем на следващото, висше стъпало, а искат просто да се насладят на хубав живот на това ниво, където сега се намират. И към тях трябва да се отнасяме така, както пише Рамбам: „Жените, робите, децата, старците се обучават постепенно, докато не наберат мъдрост“.

Те също напредват, и някога вътре в тях ще избухне и ще се появи искрата, дълбоко скрита сега вътре. А дотогава трябва да се обучават в степента на техните желания, заради разбираните от тях цели, докато не се приближат.

На тях ще им се струва, че действат за напълване на своя егоизъм. Но доколкото ги учим, цялата скрита светлина, възвръщаща към източника, минава през нас към тях – и постепенно към тях идва мъдростта, и те започват помалко да разкриват тайните. По такъв начин цялото човечество се движи към целта.

От урока по статията „Последното поколение“, 19.03.2012

[73085]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Въпрос: Повечето хора – седем милиарда – сега са в период на интегрално развитие. Но има особен вид хора – с така наречената точка в сърцето, с желание за следващото състояние. Какво трябва да прави този 1% „точки в сърцето“? Какво е уникалното за тяхната работа и каква е отговорността на тези хора по отношение на 99% от населението?

Отговор: Тъй като хората с точка в сърцето чувстват стремеж напред, те трябва сами да го изпълняват. Използвайки метода на Кабала, те трябва да доведат себе си до съсътояние на пълно подобие с природата.

Затова се обединяваме в групи, изучаваме заедно едни и същи материали, организираме конгреси и общи уроци, за да се разберем по-добре помежду си и да започнем да се съединяваме.

По-специално, на последния конгрес ние достигнахме определено състояние на единство – зародиш на нашето бъдещо общо духовно желание, в което ще започнем да чувстваме вече следващото ниво на човечеството – нивото „Адам“, ниво на нашето обединено желание и разум.

Освен факта, че ние сме задължени да прилагаме тази методика, ние трябва да я доведем до цялото човечество. Така че, аз се надявам, че другарите ни от всички континенти, изучаващи тази методика на различни езици, през следващите година – две ще се включат в системата за обучение, възпитание, образование, разпространение на тази методика за останалите хора, които просто ще се окажат зад борда на живота.

От нашето разпространение сега зависи колко бързо човечеството ще осъзнае, че методиката за нашето развитие на следващото ниво е вече дадена, известна, и не е необходимо да я изобретяваме.

Няма нищо за изобретяване! Виждаме как всички специалисти „стават“ един голям въпросителен знак. А ние я имаме тази методика. Трябва, от една страна, просто да я донесем до човечеството, а от друга страна, вътрешно да я приложим сами.

На този етап, след един много удачен, особен конгрес, ние можем да се придвижим напред в прилагането на тази методика върху себе си и в разпространението на някои знания за нея сред останалата част от света.

От 14-а беседа за интегралното възпитание, 18.12.2011

[73290]

Filed under: Възпитание на децата, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Конгрес в пустинята Арава. Урок №5

Вие не разбирате кои сте! Вие сте първите хора, които започнаха общото поправяне. Е, добре, малкото дете, родило се принц, също не разбира, че е царски син – то тича из царския дворец и играе като всички обикновени деца.

Вие не осъзнавате колко специални сте – първото поколение в историята, започнало поправянето. Всичко, което се е случило преди, е било само подготовка: групата на Авраам и групата на Мойсей. По същия начин, както са се разбивали и световете – само за обучение, за изграждане на системата.

А ние сме първото поколение, което е започнало истинско поправяне на творението и ние ще го разпространяваме на всички. И колкото още поколения ще има след вас до края на поправянето, до Гмар Тикун – всички те ще вървят след вас. Ще трябва всеки път да се издигате, за да се издигат и те след вас, на вашето място. Всяко поколение ще ви изтласква все по-високо и по-нагоре. Вие винаги ще бъдете на самия връх, тъй като долу ще идват и ще се събират все нови и разбити съсъди. Аз ясно разбирам и чувствам как трябва да се случи това, но нямам практическия опит от постигането на такова поправяне в група. Това още никога не е било – вие сте пионерите и аз бих искал да преминаваме през това заедно с вас. Вземете ме!

От 5-я урок на конгреса в Арава, 24.02.2012

[72223]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Светът чака. Той още не знае, но в действителност това му е необходимо. Така че, възможно най-скоро трябва да стъпите на краката си и да се подготвите за ролята на водачи.

Днес е ясно, че правителствата не могат да контролират света. Тъй като светът не се развива вече според материалните закони – този период е приключил.

Двата свята дотолкова се сближиха, че духовната „индукция“ вече ни действа отгоре, макар и неясно. От човечеството днес се изисква правилно пробуждане – и това е ваша задача.

Но за това трябва да се обедините. Аз не мога вместо вас да настроя вика за помощ. Само започвайки действително да се обединявате с другарите, отново и отново, вие ще се „настройвате“ на желания обхват. Основното тук е спойката в едно цяло, за да се кръстоса всичко в едно. Аз няма да направя това вместо вас, защото става дума за изравняване на общите желания, обединени като скачени съдове.

От 6-я урок на конгреса в Арава, 25.02.2012

[71931]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития, Молитва, Намерение, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Въпрос: Ако няма съгласие в кабалистичното общество, то как да предадем съгласието на външния свят?

Отговор: От една страна, това е вярно. Но от друга страна, е необходимо да направим нещо. За това и природата ни е дала такава възможност. Творецът специално ни тласка към възпитателния процес.

Това може да се види и в семейството, когато двама млади искат да се оженят. Те още нямат много ум, но когато се роди дете и те станат родители, в тях постепенно идва и отговорността, породена от необходимостта и от други обстоятелства. Така че, те порастват и стават възрастни. Човек, който няма деца, си остава дете.

Затова, ако разпространяваме нашите материали във външния свят, то ще израстнем ние самите, а иначе – не. Само заради това ни е дадена работата по разпространението. Именно тя ни издига.

В науката Kабала учим, че ако не разпространяваме, можем да бъдем само в малкото състояние – катнут. Ако разпространяваме и чрез нас светлината преминава към другите, тогава достигаме до голямото състояние – състоянието гадлут: светлината хохма, светлината на мъдростта. Така че, във всяко състояние – каквото и да е то – не ни остава нищо друго освен задължително да правим разпространение.

От виртуалния урок, 12.02.2012

[71622]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Разпространение на методиката - Няма коментари→