Световен конгрес в Москва, урок №1

В продължение на хилядолетия ние сме вървели напред, според нивото на бавния растеж на егоизма и съобразно него се е развивало и обществото, технологиите и всевъзможните науки.

След това, в периода на Възраждането, е започнал по-голям подем, който достига своя пик в нашия век, в потребителското общество.

И когато този егоизъм достигна определена величина, той изведнъж се затвори, „прекъсна полета си“ – и неговата графика сега представлява хоризонтална линия. По-нататък той няма да расте.

В това състояние човечеството започва да усеща депресия, без да вижда с какво още може да напълни себе си. По-рано, намирайки се на междинни етапи на развитието си, ние винаги сме се стремели към нещо по-голямо. Всеки път следващото състояние ни се струваше по-добро от текущото и искахме да го постигнем. Раждахме деца, надявахме се, че ще им бъдат по-добре, отколкото ние, че техният свят ще бъде по висш, по-мъдър и т.н.

Но днес ние не искаме да раждаме деца, тъй като не виждаме как ще се подобри животът им. Чувстваме, че егоизмът няма накъде повече да расте. Дори започнахме да изоставяме най-амбициозните си космически програми. Всичко върви на залез.

А освен всичко това, източниците, ресурсите не ни дават възможност да се развиваме по свободна траектория. Започваме да изтощаваме сами себе си – и от гледна точка на енергията, на ресурсите, и от гледна точка на вътрешния си потенциал. Няма накъде да растем, няма към какво да се стремим. „Нещо нищо не ни се иска“.

Повече от 50% от хората в света изпитват в една или друга форма депресивни състояния. Става дума вече не за наркотици, терор, разводи, взаимно отчуждение, конфликти между деца и родители. Всичко това са симптоми, показатели за това, че егоизма започва да се „издъхва“. Той вече не може да напълни себе си на текущото ниво, на нашата малка Земя.

Егоистичните желания се състоят от две групи:

1. Храна, секс, семейство. Това са естествени желания, те действат във всеки човек и всяко животно.

2. Богатство, власт и слава (което в своята същност е едно и също) и знания. Тези желания са обществени.

Днес и едните и другите желания повече не растат. Те сякаш са достигнали максимума, пика и засега стоят на предишното си ниво.

Скоро те ще започнат да се снижават. На човек не му трябва всичко това, той ще започне да се отрича от своите „завоевания“, вътрешна опустошеност, защото нови желания, нови напълвания не се предвиждат. В нашият свят тези шест желания изтощават себе си и това е също една от причините, една от съставните, които ни подтикват към преминаване на махсом – бариерата между световете. Те ни тласкат отзад, чрез страдания.

От 1-я урок на конгреса в Москва, 10.06.2011

[45549]

Filed under: Конгреси и събития, Криза, глобализация, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Световен Конгрес „UNIDOS”, Мадрид, урок 2

Мъдростта на кабала обяснява, че ако искаме да се върнем към нашия корен (точно това е към което се стремим и е важно за нас), ние трябва да се издигнем над нашата природа към по-висшето измерение, над Махсом (границата, разделяща ни от духовното). С други думи, трябва да извършим действие, противоположно на разбиването на това уникално създадено желание: Трябва да се свържем един с друг отново.

Нашият егоизъм не изчезва във връзката ни; по-скоро ние придобиваме силата да го преодолеем. Така, силата на нашето обединение е 620 пъти по-голяма отколкото е била изначално в момента на нашето създаване, и затова ние чувстваме и разбираме себе си, реалността и Творецът такива каквито са. Затова растем в нашия свят и се развиваме от неживото към растителното, животинското и човешкото ниво, където човешкото ниво предполага подобие с Твореца.

Ние сме се развивали много години на човешкото ниво, докато нашето его е станало толкова голямо, че не можем да се разбираме един друг както преди. В предишните поколения сме били свързани един с друг. Всеки е чувствал, че принадлежи на семейство, че има дом, родители, деца, внуци. Знаел е, че има роднини и приятели, които могат да му помогнат в трудни моменти. Хората са били прикрепени към своите семейства и са живели в големи семейства, родове и племена.

Днес ние бързо се отделяме от нашите близки, а нашите деца се отделят от нас дори по-бързо. Връзката между нас е загубена и ние не чувстваме нужда от нея. Семейството не изглежда като нещо задължително. Няма значение, че сме сами; чувстваме се свободни така. Нашето егоистично желание е пораснало толкова много, че не ни е грижа за нашите роднини и малко се интересуваме от приятелите си.

Преди сме имали много приятели. Участвали сме в различни клубове и сме се срещали с хора, които имат подобни интереси. Днес човек почти няма приятели. Хората предпочитат да бъдат сами. Те са безразлични към страната си и могат да се преместят да живеят на друго място с лекота. Светът е станал кръгъл и без граници.

Още повече, развитието на егото ни е довело до точка, в която сме загубили естествената егоистична връзка помежду си. Егоизмът ни е подготвил за състояние, където можем да се обединим чрез връзките на нова свързаност, която ние реализираме и завършваме, така че всички граници и естествени различия между нас, причинени от нашето его, изчезват и ние можем да се издигнем на нивото (човек), организирано не на нивото на роднинството, а според духовното величие.

От 2-рия урок на конгреса “UNIDOS”, Мадрид, 04.06.2011

[44893]

Filed under: Духовна работа, Конгреси и събития, Криза, глобализация, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Скъпи приятели! Моля ви задавайте въпроси по темата за тези цитати на великите кабалисти.

Забележките в скобите – са мои.

Егоизмът е заложен в природата на всеки човек

Природата на всеки чевек е да използва живота на всички творения в света за собствена полза (без въобще да отчита ползата за ближния). А всичко, което той дава на ближния (при неговото използване), дава не по друг начин, а принудително. Но тогава и в това има използване на ближния, просто това се прави с голяма хитрост, за да не почувства другаря му това, и да му отстъпи (давайки му награда или възнаграждение, привилегии, така че да прикрие експлоатацията).

Баал аСулам. „Мир в света”

Всичко, намиращо се зад пределите на тялото, се усеща сякаш несъществуващо. Затова което и да е действие на отдаване е възможно само заради възнаграждението. И затова не може да се нарича “любов към ближния“, защото се оценява по неговата причина, намерение. И да извърши действие или усилие от любов към ближния, без каквато и да е надежда за възнаграждение – е невъзможно за нашата природа.

Баал аСулам. „Дарованието на Тора”, п.13

[45472]

Filed under: Баал Сулам, Кабалистични източници, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Световен конгрес Москва, урок №1

Девизът на нашия конгрес е ” Бъдещето е в единството на света”. Аз съм трогнат, че след много години, в които изучавам науката кабала, най-накрая започва да се проявява това световно единение, или по-точно необходимостта от него. В продължение на милиарди години от развитието на нашия свят, а също така в развитието до неговото зараждане, всичко се отправяше имено към тази точка – точката на осъзнаване от необходимостта за обединяване. Едва сега тя започва да се пробужда, да се проявява, да показва своята необходимост. И ние с вас се намираме в самия център на това осъзнаване. Всичко започна с това, че единствената сила на Природата, силата на отдаване, или Твореца, което е едно и също, започна да действа, да еманира, да създава материята. Първо – духовна материя, тоест желанието: желание за напълване, желание за развитие, желание да усетиш себе си и всичко около себе си.

Това желание се развива под въздействието на първоначалната сила, силата на Природата. Стадиите на неговото развитие ние изучаваме като ”четирите стадия на разпространение на пряката светлината”.

Цялата цел на развитие на творението, или желанието, се състои в това, то да стане подобно на цялата природа, в целенасочена хармония, с други думи, в подобие с Твореца, в сливане с Твореца, защото сливането се постига чрез подобие на свойствата.

Необходимо е материята, т.е. желанието, противоположно на светлината, противоположно на свойството отдаване, в крайна сметка да премине всички етапи на своето развитие и да осъзнае, че най-висшето, най-доброто състояние – това е подобието на светлината, подобието на съвършената Природа, хармонията с нея, единството с нея.

Обаче, за да постигнеш такова състояние е необходимо да усетиш първо пълната му противоположност, т.е. да се усетиш свойството, напълно противоположно на светлината, да изпиташ егоизъм, жестокост, желание да мислиш само за себе си, да усещаш единствено само себе си, неспособността да усещаш другия, да мислиш за другия, ако това не е заради самия теб, ако това не ти носи лична изгода, ако това не означава да използваш другите. По такъв начин, в творението трябва да се проявят такива свойства, които да са напълно противоположни на светлината.

В нашия свят такова творение се явява човека, който изминава огромно количество исторически етапи на развитие, докато не достигне усещането,че главното е осъзнаването, че той е напълно противоположен на силите на Природата.

Това е сложен и продължителен процес. В продължение на стотици хиляди години ние вървим напред и малко помалко в нас е укрепвал егоизма. Външно ние виждаме как човек се е развивал в своите социални формации, докато достигне днешното си състояние. Като цяло това е егоизъм, това желание постоянно ни е тласкало напред чак до днес. И ето сега в последно време, ние започваме да се убеждаваме в това, че това е егоизъм, тази наша природа се явява в действителност наш враг, единствен враг. Защото откъсвайки ни един от друг, тя практически ни лишава от възможността нормално да съществуваме даже на нивото на този материален свят.

Ние ставаме все по-затворени, твърди, обособени, плашливи, заемаме отбранителна позиция и по такъв начин се лишаваме от нормален живот, загубваме смисъла за съществуване. И действително: за какво живеем? Само за да се отбраняваме, да се защитаваме. Само за да се впишем в някакви рамки и да просъществуваме в тях за някакво време в някакъв комфорт и безопасност? И това е всичко?

Ето такъв се чувства човек в нашия свят, който през това време става все по-жесток по своето естество. Ние сами го правим такъв, към това ни тласка нашия егоизъм. И всичко това, в случая се проявява в голяма криза. В някои държави тя се усеща повече, в други – по-малко, но тя назрява. Както и да я скриваме, ние нищо не можем да направим с нея. Тя се проявява в икономиката, в социалното устройство, в упадъка на семейството, във всички проблеми възникващи в обществото: криза във възпитанието, наркотици, терор и т.н.

Във всичките сфери на практическата дейност човек се сблъсква с многобройни кризи, в крайна сметка – това е криза на нашето противоборство с Природата. И естествено, само в тази си същност тя може да бъде поправена.

Няма друг начин, по който да я поправим. Ние виждаме, как се стараят ръководителите на държавите, как властите не могат нищо да направят, даже тираните с помощта на парите и армиите които имат. Светът неминуемо върви към катастрофа. Силата, властта все още се опитват да задържат света в предишните му рамки, но вече не е способна на това.

От урок №1 конгреса в Москва, 10.06.2011

[45326]

Filed under: Конгреси и събития, Криза, глобализация, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Скъпи приятели! Моля, задавайте въпроси по тема от цитати на велики кабалисти.

Забележките в скобите са мои.

Егоизмът е заложен в природата на всеки човек.

Цялото съществуване на човека не е нищо друго, освен (се заключава само в) получаване за себе си. Тъй като по силата на своята природа, с която е сътворен, човек не е способен да извърши дори и най-малкото действие в полза на другите и когато отдава на някой друг, той трябва да очаква, че в крайна сметка ще получи за това достойно възнаграждение (а иначе не е в състояние да извърши това действие).

Баал а- Сулам. „Статия по завършване на Книгата Зоар”

Но общото между всички хора в света е в това, че всеки от нас се стреми да използва всички останали за собствена изгода, прилагайки всички средства, които са на негово разположение и изобщо не отчита, че той строи своето благо на основата на разрушаването на онова, което има ближния (или съзнателно, разрушавайки при това ближния, от което собственото му напълване изглежда и се усеща още по-голямо).

Баал а-Сулам. ”Мир в света”

[45371]

Filed under: Баал Сулам, Изучаване на кабала, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Световен конгрес в Москва, урок №1

Кабала е методика, която говори за това, че трябва да се обединим помежду си, че такъв е планът на Природата – на единната Сила, която държи цялата вселена, всички нас, цялото мироздание.

От времето на Древния Вавилон, тази наука е скрита за човечеството като цяло. В нея е казано само, че ще се предава чрез малко „ручейче”, от учител на ученик, в продължение на много хиляди години, от древния Вавилон до сегашното време, докато нашият свят не стане съвременен Вавилон – не се превърне в едно цяло.

Това означава пълна взаимовръзка, независеща от граници, страни, континенти, народи, раси, групи, религии, които са възникнали по пътя. Между нас ще се появи такава взаимна зависимост, която ще премахне всички тези прегради.

Но от друга страна, нашият егоизъм ще се запази и развие, в резултат на което още повече ще се ненавиждаме, ще се отблъскваме един от друг, автоматично, подсъзнателно, инстинктивно ще мислим само за себе си, без изобщо да приемаме под внимание другия и само максимално ще го използваме за своя изгода. Такава ще бъде нашата природа след 3700 години – пише в кабалистичните източници.

Ще стигнем до огромен егоизъм и той ще бъде естествен за нас. Дори няма да разбираме, че е особен – просто, това сме ние и такъв е нашият живот. И все пак, този егоизъм, заедно с нашата огромна интегрална връзка, с комуникацията, която сме създали помежду си, в крайна сметка отново ще се превърне за нас във Вавилон.

А освен това, на последния етап от развитието на огромното егоистично общество, когато то става вече и глобално, ние на практика изтощаваме всички ресурси на Земята и източниците на енергия – водата, изкопаемите, металите, нефта, въглищата, газта. Всичко това идва към края. Дори ако искаме да продължим да увеличаваме още своя егоистичен потенциал, това вече е невъзможно.

Обществото на потреблението, което се разви през 20-ти век, само изтощава себе си, опустошавайки всички земни ресурси. В резултат, дори физически не можем да продължим да живеем по този начин. Стигнали сме до такова противостояние един с друг и със заобикалящата ни природа, че това ни принуждава да предприемем нещо.

Нашето общество става друго – неуправляемо. Виждаме, как в различните страни, особено в последно време, стават непонятни на пръв поглед революции, как комуникацията, връзката между хората ги кара да искат социални промени. Но ние, все още не разбираме как и защо се случва това: днес – там, утре – вероятно тук и на всяко друго място. Не виждаме към какво води това.

И ето в такова състояние на обърканост, на неразбиране на следващия етап, виждаме как на света отново се разкрива науката кабала. Помня, че когато учех при моя учител, двамата посетихме особени кабалистични места и седяхме там заедно, един срещу друг. И в тези вечери, той се опитваше да ми разкаже, че ще настъпи такова време, когато кабала ще се разкрие.

Какво значи „ще се разкрие?

„Ще се разкрие” означава, че няма ти да започнеш да говориш, а ще започнат да идват хора, които искат да слушат. Защото това не зависи от теб, а от това дали ще те слушат. И ние виждаме, че времето настъпи – по количеството хора, които днес в различни страни, на различни континенти, на всички езици искат да чуят за онова, което изисква от нас Природата, Творецът, на който трябва да бъдем подобни, как трябва да променим себе си, на какво ниво да се издигнем, за да да влезем в съвсем различното измерение – на нивото на усещане на общата природа, на вечността, съвършенството – да почувстваме това сега, в нашия свят.

В науката кабала е казано, че такива хора ще се появят в края на 20-ти век. Аз не вярвах много в това, не виждах предпоставки да се случи. Но действително, към края на миналия век, хиляди хора започнаха да се интересуват от кабала – подсъзнателно, инстинктивно да усещат привличане към нея, благодарение на развилите се в тях желания, които са стигнали до финалното си съзряване. Именно в това окончателно узряло егоистично желание се заражда следващото стъпало – новото измерение.

От 1-вия урок на конгреса в Москва, 10.06.2011

[45317]

Filed under: Кабала, Конгреси и събития, Криза, глобализация, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Световен конгрес в Москва, урок №1

Ние нямаме и най-малка представа за бъдещото устройство на света, защото навлязохме в такава система от сили, която никога по-рано не се е проявявала в нашия свят.

Природата, Творецът започнаха отчетливо да се обрисуват, все повече и по-явно да се приближават към нас. И по тази причина трябва да започнат да разкриват висшия свят, т.е. че висшата система на управление е система на управление от Висшата сила, от светлината.

Когато тази сила се приближава към нас, когато свети върху нас, върху обществото, върху нашия свят все по-явно, по-интензивно – ние усещаме своята противоположност на тази външна сила. Ние усещаме не самата нея, а собствената си неспособност да се устроим по някакъв, какъвто и да е начин.

Светът става непредсказуем, човечеството се занимава с гадания и дори вярва в чудеса. И то в нашия век на просвещение!? След двайстото столетие ние изведнъж започваме да вярваме в това. Всяка година, а понякога по няколко пъти в годината в нас възникват всевъзможни дати за края на света и прочее апокалипстични събития.

Освен това ние се оказваме в здравите «обятия» на природата, която сама неочаквано генерира кризи посредством цунами, урагани, изригване на вулкани, пожари, наводнения и т.н. Постепенно всичко излиза от равновесие, от това крехко равновесие, в което сме се намирали – защото преминаваме през преломна точка.

През тази преломна точка ние с вас сме преминали веднъж в малкия социален мащаб на древния Вавилон. Там е било съсредоточено цялото човечество и още тогава то е открило, че представлява малко затворено общество.

И ето днес, макар да сме вече цели седем милиарда, ние сме затворено общество. Изведнъж сме се «свързали» всички заедно, открили сме, че зависим един от друг.

А от друга страна, ние като съпрузи пред развод, се ненавиждаме един с друг, макар все още да живеем в една квартира. Трябва да се разделим, не можем да се намираме заедно, а общите връзки ни удържат заедно. Ето, в такава «обща квартира» ние се намираме на нашата Земя.

Някога тя се е проявявала на малка територия – в Месопотамия преди 3700 години. И тогава за първи път хората са започнали да търсят: «Какво да се прави? От една страна, се намират всички на едно място, в пълна, тотална взаимовръзка, а от друга страна, се ненавиждат един с друг и им се иска да избягат по-далече един от друг…» Две противоположни сили, две изключително тежки тенденции са раздирали обществото.

И тогава фактически са били предложени два метода.

Единият метод – поправяне на нашата природа. Хайде да започнем да поправяме егоизма си – това, което ни разделя, отделя, отблъсква един от друг. Тогава ще се окажем печеливши, ще станем единно цяло в нашата взаимопомощ. Ще имаме огромна сила и ще издигнем действително «кула до небето» – кулата на нашата обща любов, сътрудничество и единство, на положителната сила.

По този начин ще станем равни на Природата – тъй като в Природата всичко е взаимосвързано. Всички нейни нива – неживото, растително и животинско ниво – винаги действат в хармония и само човек, със своя егоизъм, се чувства над природата, предполагайки, че може да прави всичко, което му дойде на ум. Но ако той започне да разбира законите на природата и търси съответствие, хармонична връзка с нея, то той ще усети цялата нейна пластичност и дълбина, ще започне да разбира и осъзнава нейния замисъл, нейният вътрешен смисъл.

За това са говорили адептите на поправянето на човека. Но за съжаление, човечеството (около 3 милиона човека, живеещи между Тигър и Ефрат) са избрали другия път. То е решило, че е по-добре да се «разведат», подобно на съпрузи след неудачен брак, да разделят общата квартира и да прекъснат връзката. И хората се разпръснали по цялата земя.

Много древни източници разказват за това. От това време е останала книгата по кабала, която се нарича «Книга на създаването». Имаме я в безплатния ни архив, включително и на руски език.

След това се е появила книгата с название «Големият коментар», която също описва събитията, случили се в Древен Вавилон и това, как хората не са могли да решат проблема по обединението. Тъй като за това е трябвало да работят над егоизма си, издигайки се над него посредством особен метод, а за това са били нужни вътрешни морални усилия, а колко по-просто е било физически да се разделят един от друг и да правят това, което е било угодно, всеки в собствения си ъгъл.

Йосиф Флавий описва къде са се разпръснали тези хора, по какви места. От тях впоследствие са произлезли всички вярвания и религии, всичко, което се основава на егоизма и което поддържа егоизма.

От 1-я урок на конгреса в Москва, 10.06.2011

[45322]

Filed under: Конгреси и събития, Криза, глобализация, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Скъпи приятели! Моля ви задавайте въпроси по темата за тези цитати на великите кабалисти.

Забележките в скобите – са мои.

Егоизмът е заложен в природата на всеки човек

Егоизмът е заложен в природата на всеки човек, също както и при всички животни (но в човека той е насочен още и към използване и унижение на другите, а освен това се и развива непрестанно).

Баал а-Сулам. Последното поколение, ч.1

Човек не може и пръста си да помръдне, ако няма да има някаква полза от това за себе си.

Баал а-Сулам. Статия към завършването на Книгата Зоар

“Човек се ражда диво магаре“: тъй като, когато се ражда и излиза от лоното на творението, той се намира в съвършено мръсно и низко състояние, което означава огромна величина на любов към самия себе си, заложена  в него (и не може изобщо да вземе под внимание интересите на другите).

И всички негови движения – са около самия него, без каквито и да било искри на отдаване за ближния (а още повече, за сметка на унижение на другия. Винаги оценява успеха си не сам по себе си, а относително другия. В това време, когато животното удовлетворява своите потребности почти без да се сравнява с другите).

Баал а-Сулам. Дарованието на Тора, п.12

[44886]

Filed under: Баал Сулам, Кабалистични източници, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Е.Фром, социолог, в статията “Човек – кой е той? “:

“Най-ужасната човешка страст – стремежът на силния да използва слабия, за достигане на своите егоистични цели. Това е изтънчена форма на канибализъм.

Когато човек престане да бъде средство за употреба на своя силен събрат, тогава започва в частност човешката история. И за това не е достатъчно осъзнаване, а е необходимо още и разкаяние”.

Реплика: Под разкаяние трябва да се разбира осъзнаване на злото като личен егоизъм. В степента на осъзнаване на егоизма като зло, можем да се “отървем” от него и да осъзнаем, че доброто е в обединение, отстъпки и  любов – и тогава всеки усеща нуждата от другия и е готов да му помогне във всичко.

Такова действие е възможно само под въздействието на разкриване на единната система от всички връзки, когато всеки започва да усеща другите като части от своето тяло, както майката чувства младенеца.

Природата ще ни доведе до това: по неволя – с кризи и войни, или с добро – с наше съгласие.

[44081]

Filed under: Криза, глобализация, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Мнение: Мартин Шафер, професор по екология. Статията „Ранното предупреждение за критичните преходи”: „Признакът за приближаването на всяка система (екологична, финансова, държавна, физиологична, обществена) към критично състояние, може да се види по скоковете на нейните параметри.

В зависимост от натиска на външните фактори, системата става нестабилна, нейните колебания стават все по-силни – тези закономерности са валидни за всички природни или създадени от човека явления и системи.

Днес наблюдаваме колебания, както в природните системи, така и в онези, които са създадени от нас. Както пристъпът от астма бива предшестван от синхронни свивания на дихателните пътища или преди епилептичен припадък започва синхронно активизиране на нервните клетки в главния мозък, така нестабилността на пазара е признак за предстояща бъдеща криза във финансовата система.”

Реплика: Виждаме резултатите от своите егоистични действия, наблюдаваме онова, което ни заобикаля, през нашето егоистично възприятие. Няма значение дали системите са природни или изкуствени, т.е. създадени от човека, защото той, като създание на природата, създавайки всичко, го прави според заложените в него анти – природни (егоистични) закони – точно против правилата на природата.

Затова, и в създадените от него изкуствени промишлени и обществени системи, и във всички зависещи от него системи на природата, също се разкриват еднакви явления.

Казано по друг начин – тъй като нашата вътрешна система влиза в криза (егоизмът стига до своя максимум и е необходимо да бъде поправен на интегрален алтруизъм), то чрез нея, ние усещаме целия наш свят в криза.

[43634]

Filed under: Криза, глобализация, Развитие на егоизма - Няма коментари→