Световен конгрес „NOI„, Рим, урок №2

Работата в групата е много важна. Без групата, напредъкът е невъзможен. Теоритичното изучаване на първоизточниците изобщо няма да помогне на човек, тъй като с това той не се променя.

Той трябва да влезе в «лабораторията»: да работи в групата, да се подложи на въздействието ѝ, път след път да скланя пред нея глава и да я възвисява в очите си, за да могат другарите му да му повлияят. А понякога – напротив, да възвисява себе си, извършвайки отдаване в групата, като вижда другарите си малки. Така се води работата, от две страни и подред, в зависимост от това, с каква сила човек се въоръжава.

Моята бъдеща душа – е «съпротивлението» в общата духовна система, разположена между «плюс» и «минус». Понякога действам в групата, като изхождам от своята положителна сила, а понякога – от отрицателната. И съответно, понякога получавам от групата добавка към положителната сила, а понякога – към отрицателната.

Така се развива моят «резистор» (R), ставайки все по-близо до групата, включвайки се в нея, докато не стана нейна вътрешна част.

Когато съм включен в групата, аз ставам като капка семе в утробата и там започвам да се развивам. Ако с целият си изначален егоизъм мога да анулирам себе си в групата, като нейна интегрална част, то аз се наричам «зародиш».

И веднага моето егоистично желание започва да расте по експоненциала. Така преминавам етапите на развитие в самоотричане пред групата.

1. Първият етап се нарича : „девет месеца зараждане“. Това е първата част от развитието, която когато завърши, аз се раждам.

2. Тогава настъпва втората част: егоизмът ми нараства още повече и аз още повече анулирам себе си пред групата, но вече активно: работя в отдаване на другите. Този период на «детството», на малкото състояние се нарича «две години кърмачески период».

3. По-нататък аз преминавам през третата част на егоистичното развитие и достигам до «тринайсет годишна възраст».

4. След това аз мога постепенно вече да действам в отдаване на целия си егоизъм, докато не стана цялостен човек (адам) – от 20 години и нагоре.

Целият този път аз преминавам посредством егоизма, развиващ се според моите действия, които представляват на чертежа скалата на времето (t).

По такъв начин, чрез включване в групата, а след това – в целия свят, когато той вземе пример от нас и по такъв начин започне да се развива – това е всъщност практическата реализация ная науката кабала.

От 2-я урок на конгреса „NOI!“, Рим, 21.05.2011

[43707]

Filed under: Духовна работа, Криза, глобализация, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Световен конгрес „NOI„, Рим, урок №2

Досега ние сме се развивали под въздействието на двете противоположни сили. Днес, когато сблъсъка на тези сили става опасен, наша задача е да ги приведем във взаимна хармония.

А за това ние трябва да създадем между тях съпротивление – нещо като „резистор“ (R), разположен между плюс и минус. Тогава ще получим «лампичка» или «мотор», поставяйки съпротивление между двете противоположности, ще получим известно разкриване, което ще усетим в себе си като проявление на плюса и минуса заедно.

Как да направим такъв „резистор“? Затова ние искаме правилно да използваме двете сили: положителната и отрицателната, като едно цяло.

Ето защо човек се състои от две сили. Докато отрицателната сила – нашият егоизъм, не се е развил в нас отначало докрай, ние не можем да пристъпим към тази работа, без да сме усетили конфликт, съпротивление. Но днес ние започнахме да го разкриваме. Нашият свят, животът ни, нашата природа се оказва между менгемето на двете сили и ние не знаем къде да се денем от тях. От една страна стои егоизмът със знак минус, а от друга страна – силата на Природата, силата на Твореца със знак плюс.

Положителната сила на Природата извършва отдаване, дава живот, развива. А силата на нашия егоизъм иска да погълне всичко в себе си за наслада, да унищожава и разрушава. В нашия свят ние виждаме достатъчно резултати от неговата дейност. Ако не беше силата на Природата, която ни възпира и не ни позволява да правим всичко, което си наумим, ние бързо бихме разрушили целия свят още във времето, когато сме воювали с пръчки и камъни.

Задача на силата на Природата е да ни води напред, за да натрупаме разум, да станем по-развити и в същото време все по–опасни. Това вселява в нас страх от безразборно прилагане на своето оръжие.

Така достигнахме до сегашното положение на нещата и сега трябва да създадем съпротивление между двете сили.

Честно казано, това съпротивление се нарича «човек» (адам). То ще стане наше свойство, включващо двете сили. Ние трябва да формираме, да моделираме себе си, като от пластелин, да изваем, да отделим излишния материал, за да остане нужната форма. Ние очертаваме нейните граници, между двете противоположни сили – и науката кабала ни обучава на това, как да го направим.

От 2-я урок на конгреса „NOI!“, Рим, 21.05.2011

[43694]

Filed under: Духовна работа, Криза, глобализация, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Природата ни управлява с помощта на четирите категории: милосърдие, истина, правда и мир. Разбира се, най-доброто е мирът, което означава съвършенство, и то може да бъде постигнато с помощта на свойството „истина”. Но ние не сме в състояние да реализираме това, защото според истината, човек трябва да бъде напълно изчистен от егоистичните желания и да бъде изцяло в отдаване. Той може да получи само това, което е необходимо за неговия живот, и да отдава на другите с цялата си сила.

Ние все още не сме постигнали тези състояния. Нашето общество е неспособно на това. Ние не принадлежим на неживото, растителното или животинското ниво, които действат съобразно законите и силите, които природата пробужда в тях. За разлика от тези нива в природа, ние сме егоисти и като такива, нашето желание за наслаждение иска да поеме и използва всичко.

В следствие, ние не можем да утвърдим категорията „истина”. Но без нея човечеството се сблъсква с проблем: ако не даваме и не осигуряваме всичко за останалите, тогава обществото е непоправено и затова изпитва всички видове неприятности и бедствия. Когато няма баланс, хората се чувстват ощетени или, напротив, привилегировани.

Затова, за да предотвратим пълното разрушаване на обкръжението, в нас се пробужда категорията „милосърдие”. „Милосърдието” е един вид компенсация, начин за силните да успеят, защото те имат способността да използват обществото заради своя интерес, а след това да дадат малко на слабите. Така използваме категориите „милосърдие” и „правда”.

Разбира се, тези компенсации са незадоволителни, но с тяхна помощ ние можем да балансираме обществото. Човечеството е направило много заради това уравновесяващо действие: благотворителни и хуманитарни организации, всякакъв вид революции, системи за здравеопазването, образователни системи и т.н. Но природата изисква много повече от нас. Напоследък ние разбираме, че тя изисква от нас да създадем система на взаимно отдаване.

По всички признаци, днес ние трябва да се изкачим до стъпалото „истина” и „мир” – с други думи, да живеем на принципа „от всекиго в зависимост от неговите способности, на всеки в зависимост от неговите нужди”. На неживото, растителното и животинското ниво, този принцип е подържан от природата абсолютно и инстинктивно, а хората трябва да дойдат до това, като достигнат до пълно поправяне, изкачвайки се над своя егоизъм и установявайки правилната взаимовръзка в обществото.

Днес човечеството е в междина фаза. Ние вече не сме животни или примитивни варварски племена, живеещи в естествен комунизъм, но и все още не сме поправени. Сега сме в началото на реализирането на кризата на своята природа, на своя егоизъм.

Нека да слушаме какво ни казват кабалистите: те ни обясняват, че има начин и средство, което може да ни помогне да създадем идеалното общество.

От урока по статията „Мир в света”, 16.05.2011

[43222]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Същността на световната криза се състои в това, че човечеството е „заседнало”, „затънало” в природата и не знае как да продължи да съществува. Природата обърна към нас суровата си страна, застрашени сме от кризи в различни области и нямаме отговор на това предизвикателство.

От една страна сме се развивали в своята природа и сме стигнали до напълно закономерен край. Ако имахме възможност да върнем времето назад с няколко века, отново щяхме да тръгнем по същия път.

Защото нашата същност е такава – растящо егоистично желание с всички негови производни. Научно техническият прогрес, промишлеността, културата, възпитанието, човешкото общество – всички те са естествени следствия от егоизма и нищо не може да се направи с тях.

До този момент сме се развивали според указанията на нашата природа. Как да й повлияем и поправим сега, за да можем да променим посоката? Случвало ли се е в историята нещо подобно? Никога. В най-добрия случай можем да разгледаме резултатите от своето развитие – добри или лоши в зависимост от гледната точка на наблюдателя. А през това време влакът пътува все по-надалеч и възможно ли е наистина да нямаме друг изход?

Научните изследвания на явленията, съпровождащи кризата, са полезно нещо – но какво от това? Ние гледаме през прозореца на влака прелитащия пейзаж: в началото той блести с различни цветове, небето е ясно, зелените простори за залети от слънчева светлина. Но после цветовете започват да избледняват, зеленината все по-често бива заменена от пясък, сметища, мръсотия, отточни канали, слънцето се скрива зад дим и смог… Можем ли да направим нещо или влакът ще пропътува този път докрая? Или ще пуснем завесата на прозореца – и да става каквото ще?

Тук има много въпросителни, но науката кабала изобщо не обсъжда този маршрут и къде ще ни отведе той. Тя се занимава с корена на проблема – ние пътуваме във влака на своя егоизъм, който постоянно расте.

Само по себе си развитието е нещо необходимо, но ще го насочим ли в друга посока? Нека да се откажем от егоистичния път, по който не можем да намерим съгласие за нищо и причиняваме на себе си и на природата толкова вреди. Тъй като всеки мисли само за себе си, неизбежно разрушаваме живота си и заобикалящата ни среда.

Какво ще стане, ако вместо това се обединим чрез любовта? Бихме ли се отнасяли тогава по друг начин към природата, към обкръжението? Бихме ли изцеждали богатствата на земята? Щяхме ли да използваме без мярка течните горива? Бихме ли изхвърляли храна, когато милиарди хора гладуват? Щяхме ли да раждаме по едно дете тук и по десет – там? Бихме ли успели да постигнем някакво равновесие?

А може би нямаше да ни се наложи да търсим баланса помежду ни? Може би самото отношение на човека към човека и към света като цяло би поправило този свят? И тогава може би щеше да се промени самият влак – вече по друг начин щеше да пътува напред? Поправяйки своето отношение, ние бихме обезпечили изобилието на природните ресурси, реколтата, за да има за всички в изобилие?

Във вестника „Народ” Баал а-Сулам пише: „Нашето земно кълбо е достатъчно богато, за да ни изхрани всички. Така че защо ни е тази трагична война за оцеляване, която усложнява нашия живот от поколение на поколение?”

Само ако можехме да постигнем единство, взаимно участие, любов – всеки щеше да има достатъчно от всичко. Защото тогава висшата светлина щеше да напълва нашите потребности. Самата природа щеще да се промени отвътре.

От урока на тема „Проблемите на света. Пренаселването“, 18.05.2011

[43407]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Въпрос: Нашата егоистична гонитба се превръща в снежна топка, търкаляща се по склона на планината. На всички е ясно, че в някой момент тя ще се разбие, но никой не може да спре нейното движение…

Отговор: Вярно е. Нашият егоизъм – това е нашата единствена природа. Ако в нас имаше още една сила, противостояща на него, тогава ние щяхме да можем да се спрем. Но никаква друга сила няма в нас.

Това и трябва да излезе на повърхността: всички ние сме безнадеждни егоисти. Безпределното себелюбие заставя човека да изпие чашата отрова до дъно, до най-последната капка. Даже в мига на смъртта си той няма да може да се спре.

Невъзможно е да се убеди никой в нищо – все едно всеки си остава със своите мисли и не чува предупрежденията. Нека даже да застана пред целия свят, да представя всички данни, да опиша всички факти, да доведа водещи учени и авторитетни обществени деятели, и всички заедно да извикаме:

– Другари! Братя! Ние отиваме към гибел!..

– Нима? Какво говорите!? – и публиката ще се разотиде по своите дела, за да изгори оставащото.

Защото всеки е егоист, всеки е като машина, той не може да действа по друг начин. Някой се върти, някой подскача, някой се движи насам натам – така сме устроени, на нищо друго не сме способни. Призивите, идващи от по-високото стъпало, лежащо над човешката природа, хората не чуват.

Само обединявайки се помежду си, ние ще им помогнем да осъзнаят проблема. Само тогава, разбрали ситуацията и прочувствали заплахата, която тя носи, хората ще бъдат готови поне на капка да послушат – и ние, съединявайки се с тях вътрешно, ще им дадем светлината, възвръщаща към Източника.

От урока на тема „Проблемите на света. Пренаселването“, 18.05.2011

[43401]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Всеки от нас чувства, че той е особен и неповторим сякаш е единственият съществуващ в света и целият свят е за него.

С развитието на поколенията всеки човек изпъква повече и повече, егоизмът расте и изисква човек да става по – самобитен и да чувства, че е център на света.

Завистта, страхът и самонадеяността ни тласкат да действаме така, че другите да мислят, че сме над тях. Готови сме да се откажем от това само ако нямаме избор или ако сме твърде мързеливи, защото за да постигнеш нещо, трябва да водиш безкрайна битка. Но желанието и стремежът да изявиш себе си над всички все пак гори в човека.

Виждаме, че само усещането за собствената изключителност на човека, кара хората да „се катерят един над друг”, да стъпват по главите един над друг, като изграждат човешката пирамида от владетелите отгоре до най –  малките хора отдолу.

Всичко зависи от това, доколко човек изпъква със своята изключителност, както и условията и качествата, с които се е родил и които е получил от обкръжението в процеса на своето развитие.

По един или друг начин, накрая хората постигат нещо в човешкото общество само като използват качеството на своята собствена уникалност. Това качество идва от Твореца: Той е Един и затова всеки един от нас, отделен от общото желание, създадено от Твореца, също се чувства единствен.

Ние сме като холографска картина, където всяка част съдържа цялото. Били сме една душа, подобна на Твореца, но тя се е разбила на части и сега всяко от нейните парчета е заложена единната форма на общата душа, но в противоположен вид, поради разбиването. В мен има скрита интегрална форма на първичната душа и затова, притискан от силата на разбиването, аз се  чувствам цял и изисквам целият свят и Творецът да бъдат на мое разположение. Кой или какво може да бъде важно освен мен?

В резултат, нашето себеизразяване в този свят е изградено само на качеството изключителност, което движи всеки човек. Накъде насочвам всички мои желания, мисли и способности? Към това да стана дори по-неповторим и изключителен. Всеки човек напредва по този път според своите сили, свойства и скорост и според това, доколко обкръжението го пришпорва.

Най-важното нещо е: за чия полза използвам своето „Аз”, всички мои качества и като цяло – моята изключителност? Ако съм неповторим в този свят, тогава за кого действам? Накрая човек решава, че това да използва себе си правилно означава да служи на света точно както Творецът. Това е когато той става човек, подобен на Твореца, и светът се превръща в място за срещата между Твореца и творението. Тук те се обединяват и се сливат, като служат на всички души.

От тук виждаме, че качеството изключителност може да играе двойна роля: отначало човек се стреми на завладее целия свят като Наполеон и да го използва както иска, противоположно на Твореца, но накрая разкрива нуждата да се промени и да добие подобие с Твореца. Изключителността може да се използва или заради себе си, или заради ближния. Това определя мястото на човек на духовната стълба.

От урок по статията „Мир в света”, 17.05.2011

[43312]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Общата душа "Адам", Развитие на егоизма - Няма коментари→

Баал а-Сулам, „Мир в света”: Ако се установи ред в разделянето на имуществото в съответствие с принципа на справедливост, тоест, да се предадат на непрактичните и простодушните значителни ценности – силните и инициативните, безусловно няма да имат покой и отдих, докато не отменят тази практика, подчиняваща силните на слабите и енергичните на експлоатиращите ги.

И за това няма никаква надежда за мир в обществото, защото справедливостта противоречи на мира.

Всичките четири категории – „милосърдие”, „истина”, „справедливост” и „мир” – съществуват в раздор, и прилагането им е невъзможно. И затова ние никога не ще създадем балансирано, поправено, благополучно общество, лишено от разрушителни сили, които биха искали да го изтръскат и променят в своя полза. Ние отново и отново наблюдаваме как социалното съгласие, постигнато с немалък труд, веднага се руши под напора на силите, действащи в обществото в различни посоки.

В това трябва да се види ръката на Твореца, който преднамерено е създал всички разлики и пропасти между нас – така, че ние никога да не можем да ги преодолеем и да постигнем мир в обществото. Обратно, в степента на нарастване на нашето егоистично желание тези разлики също само ще нарастват.

Ние мислим, че те могат да се изгладят, да се раздадат повече блага, да се предоставят повече възможности и всички да са доволни: и работниците, и стопаните, и неудачниците, и преуспяващите… Но в крайна сметка нито една, дори и най-малката част от обществото няма да бъде доволона от ставащото до такава степен, че да не иска промяна. Всички сектори и държави винаги ще се стремят към промяна в обществото – и още повече, към неговото разрушаване.

Това свойство преднамерено е вградено в нашата пророда. Дори ако ние заедно поискаме да уравновесим и поне някак да насладим живота си в този свят, поне малко да се приближим към това – по-добре да не се заблуждаваме: неимоверно разрастналият се егоизъм никога няма да ни позволи това. Обратно, колкото човечеството повече напредва, толкова повече този напредък е свързан с изблик на егоизъм, взимащ връх над всичко.

Разликите само ще нарастват, взаимната ненавист и противоречията в обществото ще се усилват и накрая това ще доведе до много силни взривове, които ще ни накарат да се издигнем над своя егоизъм, над природата си. Само така и по никакъв друг начин ние не ще съумеем да запълним всичко недостигащо за реализацията на категориите „милосърдие”, „истина”, „справедливост” и „мир”.

Ние не разбираме какво разединение се крие в нашето многообразие. При издигането на една категория пропада друга, те вечно враждуват, обкръжавайки ни от всички четири страни и никога не ще ни дават да открием някакъв общ заместител. Те винаги се събарят една друга, защото към съвършенство ще стигнем само в случая, че те се изпълват една друга. Това ще стане възможно не в егоизма, а само над него.

И как да се поправи този дефект, идващ от Твореца, че всеки да получава необходимото за живот и да отдава всикчи сили за благото на обществото? Тук няма да помогнат никакви средства, които са ни на разположение. Това е възможно само с помощта на светлината, която връща към Източника.

Защото всички разлики идват от Безкрайността и се разкриват в нас в противоположна форма, заради разбиването. Затова ние трябва да поправим разбиването и да се върнем към изпълване в Безкрайността – само тогава ще усетим своето съвършено битие.

От урока по статията „Мир в света”, 16.05.2011

[43218]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Човечеството като система става сложен и взаимосвързан организъм.

Това предизвиква повишаване на чувствителността на общия организъм към външните въздействия.

По-рано катаклизмите (епидемии, войни, финансови кризи) са влияели само върху част от слабо свързаната система и тази част е загивала, то другите донякъде автономни части почти не са чувствали това, а непосредствените съседи са могли дори да извлекат изгода, територии. В съвременния свят качеството на живот на всяка част от системата зависи пряко от онова, което постъпва (енергия, храна, минерали, стоки, технологии) от другите нейни части (както в живия организъм).

По този начин проблемът в някоя част от човечеството се разпространява по веригата на връзката върху всички останали части, създавайки „ефекта на доминото” и нарушавайки тяхното функциониране. Тоест такова устройство на системата усилва негативните ефекти във всяка нейна част и всеки локален проблем влошава шансовете за оцеляване на цялата система.

Това става заради недостатък в системата, свързан с отрицателната обратна връзка за влошаване на ситуацията и липсата на положителна обратна връзка за подобряване. Казано по-просто, ако някой се чувства зле, тогава всички започват да се чувстват зле, а ако някой се почувства добре, то останалите почти не чувстват това.

Съвременното ниво на разбиране в обществото е позволило да се изработи най-примитивна защита на системата от този проблем: механично преразпределение на излишните ресурси от благоденстващите части на системата към частите, които се намират в критично състояние. Но това решение има два основни недостатъка:

1.  работи само, когато в системата като цяло, има достатъчно ресурси;

2. неефективно е, тъй като не използва самата система, нейната възможност за саморегулиране и повишаването на ефективността на нейното функциониране.

Днес светът влиза в етап на глобален недостиг на външни ресурси за поддържане на цивилизацията и на нейното по-нататъшно развитие. Човечеството нараства количествено – нарастват и неговите качествени потребности. Затова старият начин за решаване на локалните проблеми напълно ще престане да работи в близките 2-3 години, след което ще започне постепенно, но стабилно влошаване на състоянието на човечеството, на неговото ниво на живот, на способностите за адаптация, на нивото на оптимизма и т.н.

Единственият оставащ изход от този процес на разрушаване на цивилизацията е прехода към ново ниво на функциониране на човечеството, като единна високо организирана система. Тоест развитие на системата от по-просто самоорганизиране от типа „колония бактерии” до нивото „единен организъм”.

От една страна не е възможно веднага да се скочи от егоистично възприемане на реалността към алтруистично. А именно възприемането на реалността от отделния човек се явява програмата, задаваща правилата за свързване между елементите на обществото и като краен резултат – нивото на самоорганизиране на всяка обществена система.

Но от друга страна съвременната криза на цялата система на обществените отношения и глобалния недостиг на ресурси не са оставили шансове за това, някой постепенно да започне да споделя своите ресурси (време, енергия, материални ресурси) без явна заплаха за своето собствено съществуване.

Описаното по-горе устройство на съвременната система произтича пряко от основополагащото ограничение за възприемането на света от съвременния човек  – от невъзможността да види себе си не като изолиран индивид, а като част от система.

Съответно изменението на структурата на човечеството като система е възможно само, ако в началото се покаже на отделния човек задънената улица, в която ни вкарва съвременният начин на взаимодействие между нас в обществото, а накрая – да се покаже реалния шанс да се промени към по-добро живота на човека и на човечеството като цяло.

Кратко обяснение на главната разлика между по-горе описаните типове системи (колония и организъм):

В примитивната система разпределянето на действията на нейните части, става въз основа на най-простите физически закони, които вече са известни на човечеството като цяло, и на интуитивно ниво – на всеки човек. Тоест в такава система всички знаят, че „ако при някой се увеличава – при някой друг намалява”.

В система, която е на по-високо ниво, освен тези прости закони се реализират засега все още неизвестните на широката публика закони на мирозданието – в частност „закона за повишаване на енергията на системата за сметка на по-съгласуваното взаимодействие между всички елементи”. В научните среди той е известен под името „синергетичен ефект”.

Но в теориите, които разработват тази област, вместо опити да се изясни какво се явява причина за такъв системен ефект, се използва израза „самоорганизиране на системите”. Все едно студент, изучаващ електроника, вместо да се опита да разбере реалните закони на електротехниката, на въпроса „как е устроен телевизора”, да отговори „това е ефекта на самоорганизацията на купчина радио елементи”.

Ето между другото, цитат от биологията: „При всички огромни успехи на биохимията, отговорите на много въпроси, свързани с възникването на живота, имат характер на умозрителни разсъждения. Все още няма единна всеобхватна теория за прехода от неживите вещества към простите живи.

Мисълта за това, че живото е възникнало единствено и само като резултат от по-горе описаните случайни взаимодействия на молекулите, по думите на астронома Ф. Хойл, „е толкова нелепа и неправдоподобна, като твърдението, че ураган, преминавайки над сметище, може да доведе до сглобяването на „Боинг 747”.

Трудно е, използвайки тази теория, да се обясни, как точно се е появила способността за самовъзпроизводство на живите същества. Съществуващите хипотези не са убедителни и този факт не е потвърден експериментално по никакъв начин.”

Така че какъв е пътя, по който е възможен прехода на човечеството като неорганизирана система към организирана? Нима само с цената на ужасни страдания?

Ето предлаганото от нас решение: Кабала предлага още един път – като привлечем към себе си силите на отдаването и любовта на природата (пътят на светлината). Но ако не се тръгне по него, то издигането над егоизма е възможно само под натиска на жестоки страдания.

[42189]

Filed under: Криза, глобализация, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Ние се спускаме от самия свят на Безкрайността, през всички светове до «този свят» – откъдето сами трябва да се издигнем обратно. Докато сме се спускали, нашето желание непрекъснато е намалявало: свят след свят, стъпало след стъпало, докато не сме достигнали до този свят, където в нас не е останало желание към светлината, към Твореца, към духовното! Останала е само капчица искра живот, за да съществуваме някак си – именно тя се нарича «този свят».

А след това развитието протича така, че желанието в нас започва да расте обратно и ние трябва да го направим подобно на светлината. В нас се разкрива все по-голямо егоистично желание, а ние трябва да се издигнем над него, над този природен егоизъм. Но е невъзможно да го направим без помощта на висшата сила – невъзможно е да разделим желанието и намерението, за да получим намерение за отдаване на същото това желание и да се издигаме все по-нагоре.

Тоест целият напредък се извършва над егоизма, за да го възненавидим окончателно, виждайки, че само заради него са всички наши проблеми и страдания. Но това съвсем не е лесно да бъде разгледано.

Човечеството вече започва да разкрива, че е дошло до безизходност в целия този живот, който сме построили на тази земя, и че в човешкият егоизъм е цялата причина, защото ние разрушаваме своя свят. И независимо от всичко, ние виждаме, че не сме способни да се спрем.

Желанието за наслаждение продължава своя бяг, по зададен порядък и действа егоистично. Ние не можем да се удържим, да намалим потреблението, да подобрим отношенията помежду си. Светът продължава да се движи все по дълбоко към пропастта, увлечено от своя егоизъм.

А човек колкото и да изследва себе си, не може да разкрие в себе си силите, способни макар и малко да подобрят ситуацията и да спаси себе си. И това е едва началото на нашето падане. Има още да видим какво ще се случи – точно както е написано, че човек вижда приближаващия се към него ангел на смъртта с капка отрова на върха на меча и послушно поглъща отровата и умира. Той няма избор, неговото егоистично желание иска това!

И днес ние продължаваме да действаме по старому, защото ни се струва, че светът не може да съществува, ако не работим за егоизма си. И действително, за какво друго да работим – ние не разбираме, че може да има друга програма.

Но от друга страна, Творецът ненавижда егоизма – това е форма, обратна на Неговото отдаване, и затова тя ни се разкрива в такъв обратен, отрицателен вид. И какво да правим?

И тук, както за отделния човек в неговата лична духовна работа, така и за целия свят в общата работа със своя егоизъм, няма никакво решение, освен осъзнаване на своето зло. Злото ще се разкрие и ще ни покаже, че ние сами нищо не можем да направим и се нуждаем от помощта на висшата сила. И тогава Тя ще се прояви и ще измени нашата природа.

По такъв начин идва личното поправяне на човека и общото поправяне на света.

От урока по статия от книгата „Шамати“, 04.05.2011

[42217]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Световен конгрес „We!“, Ню-Джърси, урок №3

Въпрос: Защо в религията няма духовна ценност, а само традиции и обичаи?

Отговор: В Древен Вавилон неголяма група жители, ръководима от Авраам, се отделила от останалото население и образувала първата кабалистична група. Всички останали, които не поискали да се присъединят към тях се разселили на различни континенти.

Авраам е бил известен вавилонски жрец. Той се покланял на създадени от него дървени и каменни изваяния и продавал тези божества, докато не установил, че хората са станали глобално свързани в своя егоизъм, дотолкова, че престанали да се разбират един друг. Това, всъщност, е вавилонското смесване на езиците.

Авраам търсел отговор на това ново състояние на обществото и разкрил плана на Природата, в това, че нейната единна сила води всичко към пълно обединение и подобие на Себе си. Така той постигнал методиката на обединението – как може да се преодолее егоизма – с помощта на същата тази единна сила, Светлината. Групата, която го последвала, се нарекла кабалистична група – от думата кабала /получаване/, тоест овладяване на новото свойство на природата – свойството на отдаване и любов, което означава разкриване на Твореца.

Как се разкрива Твореца? – С помощта на обединението! Затова изведеното от Авраам правило, общият закон на природата гласи:”Възлюби ближния, като самия себе си”. Това е главното правило на Тора. Тора идва от думата Ораа – инструкция за поправянето на човека.

Тези, които във Вавилон са приели това правило, както и тези от човечеството, които го приемат днес, се обединяват. А който не поискал да го приеме, все още не разбирайки, че това е план за развиване на човечеството, продължили обикновенния живот, защото в духовния живот е невъзможно насилствено да се променяш – това трябва да произлиза от желанието на самия човек. Ако човек не иска, не можеш да го задължиш – всичко зависи от желанието на сърцето.

В резултат на това човечеството се разделило: част последвала методиката на Авраам и се отделила от онези, които се заели с „издигането на Вавилонската кула” – чрез по-нататъшно развитие на егоизма си. Издигайки егоизма си до небето, хората дотолкова започнали да се ненавиждат, че престанали да разбират своя език, както е казано, „и се смесили езиците им”.

Този егоизъм ние виждаме в света и днес. Огромен като планина, той ни изключва един от друг и предизвиква взаимна ненавист. Ние се наслаждаваме на своето превъзходство над ближния – колкото е той по-ниско, толкова ми е по-добре на мен, толкова повече печеля. И никой никого не разбира – само себе си.

Авраам също започнал с това. Преуспяващ свещеннослужител на вавилонския култ, той използвал егоизма по най-жесток начин, докато не разбрал, че порастването на егоизма и отчуждаването между хората си имат обяснение. Това се случва, за да задължи човечеството – чрез добро или зло – да достигне единството, съществуващо в цялата природа. Именно това значи, че Творецът му се е открил.

Както пише великият философ и кабалист на 12 век РАМБАМ, Авраам увлича след себе си хиляди хора и преследван от цар Нимрод, напуснал Вавилон, буквално спасявайки се от смърт. Тази група започнала да живее по духовния закон на любов към ближния, като едно семейство.

Те се развивали духовно, докато в тях не се появило следващото ниво на егоизъм. Падението в него се нарича „египетско изгнание”. Те го преодоляли и се повдигнали на духовно стъпало, наречено получаване на Тора /Светлина, Висша сила на Природата, Творец/. Така им се разкрила науката за общия строеж и план на природата – кабала, в пълен и съвършен вид.

При кое условие? – Намирайки се в подножието на планината Синай, което в превод означава планината на Ненавистта, те трябва да се обединят, да станат като един човек с едно сърце, тоест да достигнат обединение при пълно поръчителство помежду си.

Успели да го направят,- и в резултат на огромна работа, наречена „четиридесетгодишно блуждаене в пустинята”, те достигнали отначало стъпалото Бина, и „влезли в земята на Израел”- разкриването на Твореца. “Исра – ел” означава „право към Твореца”: съединявайки своите желания за любов и отдаване, хората разкриват в тази връзка висшата сила.

Те построили помежду си общо желание за отдаване и любов, което се нарича Храм, място на разкриване на това висше свойство, Твореца, – но не успели да се задържат на това ниво, защото егоизмът им постоянно нараствал. Духовното им ниво паднало /разрушаване на първия Храм/, от стъпалото Хохма, до нивото на 2 – рия Храм, стъпалото Бина.

Във времената на Раби Акива егоизмът отново нахлул в отношенията между нас. Раби Акива учил своите 24000 ученици:”Възлюби ближния си, като себе си – главното правило на Тора. Друго освен това не съществува!” – Но те се провалили в безпричинна ненавист и духовното обединение на ниво Бина се разбило. С това падане в егоизма те напълно изгубили усещането за висшия свят/състояние/, Твореца. От тогава се изчислява изгнанието /галут/ – не от физическо място, а от духовно. Останали външните действия, обичаи, но не вътрешното поправяне на сърцето: няма ли любов към ближния, няма поправяне на желанията.

Във всеки от нас има 613 желания, поправянето на които от ненавист в любов към ближния се наричат извършването на заповед. Така е написано в книгата Зоар и другите източници. Изпълнението на 613 заповеди означава, че човек е поправил общото желание на душата си и тя се напълва със светлината на Безкрайността.

Затова ние искаме да се обединим, за да поправим желанията, намиращи се в точката на сърцето ни, в капката духовно семе, в душата, – на любов към ближния. За това ни е необходима Тора: не текст, написан на пергамент и намиращ се в синагога, а светлина връщаща ни към доброто.

Идвайки в групата, ние започваме да разкриваме във връзката помежду си ненавистта си един към друг. Така се проявява условие, за което е казано:” Аз създадох злото начало”. Тогава ние се нуждаем от висшата поправяща сила, която се нарича Тора:”И създадох Тора за неговото поправяне.”.

Хората, поправящи своя егоизъм от ненавист към ближния на любов към него, се наричат „изучаващи Тора и изпълняващи я”, защото Тора се нарича светлината, възвръщаща към Източника.

А който просто чете книга – няма лошо, но само по време на изгнанието. 2000 години сме били длъжни да съществуваме откъснати от науката кабала, за да се обединим с онези вавилонци, които са се пръснали по всички континенти. Ние се смесихме с всички народи, с целия Вавилон и днес се връщаме към него.

Днес целият свят е кръгъл – ние все едно се намираме в едно място. Отново се проявява взаимната ненавист: ужасни отношения, крайна зависимост. Но сега няма как да тръгнем и сме длъжни да реализираме поправянето тук и сега!

А тези, които се молят и изпълняват различни външни действия, спазват обичаи, те не поправят желанията си на любов към ближния. За съжаление точно те ненавиждат другите и техния егоизъм расте именно от това, защото им се струва, че се занимават със свети неща. Нищо не може да се направи – това е резултат от изгнанието. Ще се надяваме, че и те ще достигнат до разбиране.

От 3-я урок на конгреса „We!“, Ню-Джърси, 01.04.2011

[39846]

Filed under: Въпрос-отговор, Заповеди, Конгреси и събития, Криза, глобализация, Развитие на егоизма - Няма коментари→