В нашия свят ние умеем само да получаваме. И затова без науката кабала светът би се самоунищожил.

Ако не съществуваше представата за Твореца и творението, взето от кабала, ако нямаше възможност да привлечем висшата светлина – силата, която ни поправя, ако пред нас стоеше само този свят, само Земята, въртяща се в космическото пространство и ние на повърхността й, движени от своята природа, тогава в близките десетилетия  бихме унищожили живота тук.

Това се подтвърждава от научните изследвания, на които, безусловно може да се вярва. Ресурсите на Земята са ограничени и ако ги изконсумираме бихме умрели от глад.

В нашия свят няма решение на този процес. Водени сме преднамерено до необратимо състояние, в което няма да остане никакво средство за спасение. Целта е да разкрием своя Фараон, своя егоизъм, който ни разрушава и не ни позволява да направим нищо. В края на този процес цялото човечество трябва да почувства необходимостта от Твореца.

Изследванията показват, че в близките години светът ще се изправи пред най – жесток недостиг на прясна вода и други необходими ресурси. Теоретично, към края на това столетие ние ще привършим, каквото е останало и ще успеем няколко пъти да умрем. И няма решение . Най-добрите умове на света не могат да го намерят. Те са достатъчно умни за да видят, че пътят е без изход.

И наистина, как да излезем от него? Ние не можем да ограничим  своето лошо начало. Не може да се предложи на хората да консумират по-малко поради безисходицата. Ако всички започнат да получават единствено минимална месечна заплата , то от утре никой няма да може да се мръдне от мястото си. А защо? Именно така се е случило в Русия след революцията. Изчезне ли стимулът – светът ще застине. Дори да се раздават медали за безкористен труд – това няма да помогне.

Необходимо ми е  да чувствам, че другият  е по-долу от мен в  нещо, че аз съм спечелил повече, че съм постигнал повече. А ако нямам това – каква компенсация можеш да ми предложиш? Ако съседът ми получава 5000, то аз трябва да получа поне 5001. Но ако всичко е по равно, човек просто не може да живее.

И затова стоим пред проблем, който в нашия свят няма решение. Не е по силите ни да достигнем равновесие с природата. В крайна сметка всички ще разберат, какво означава глобален, интегрален свят, какво е хомеостаза. Има много филми и изследвания на тази тема. Всичко ни говори, че трябва да проявяваме умереност, но бедата е, че нямаме сили да се спрем.

От сянката в нас излиза Фараонът и пресича всеки опит да ограничим апетитите си. Скоро това ще се прояви: хората безсилно ще наблюдават самите себе си, крачещи към смъртта, без  да могат да се спрат. Баал а-Сулам описва това с алегория: ангелът на смъртта ти поднася капка отрова на върха на меча си, а ти отваряш уста, за да я погълнеш и да умреш. Безсилен да се пребориш със себе си, ти чакаш тази последна капка.

Ето защо е необходимо разпространението на науката кабала, необходим е образец за група, способна да продемонстрира на света истинско решение, необходимо е да бъдем „светлина за народите” и да излеем свише върху тях духовния разум и духовното чувство. Иначе светът няма шанс.

Така и в нашия частен случай също няма шанс, но ние самите искаме да усетим това безизходно състояние, защото знаем, че след това ще ни се открие висшата светлина, новата сила, силата на отдаване, която ще ни издигне на друго стъпало.

Същото трябва да направим и за света, макар хората да не са способни предварително  да се устремят към това.

От урока на тема „Подготовка към изхода от Египет“, 11.04.2011

[40379]

Filed under: Ежедневен урок, Кабала, Криза, глобализация, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Световен конгрес „We!“, Ню-Джърси, урок №1

Въпрос: Защо науката кабала е била скрита в продължение на хилядолетия?

Отговор: Науката кабала е била скрита хилядолетия, защото егоизмът е трябвало да се развива, докато достигне максимални граници в този свят.

Сега сме дошли до такова състояние, че всеки от нас, бидейки завършен егоист, е преминал през егоистичния стремеж към храна, секс, семейство, богатство, слава, власт, знания и сега ние усещаме, че никакви земни наслаждения вече не ни напълват.

Това е проблем на егоистичното развитие: колкото и да се предвижваме в егоизма си, все едно ще се чувстваме не напълнени. Тъй като в егоизма, не мога да се напълня, доколкото наслаждението, с което се опитвам да напълня своето желание, в същия момент го гаси, поради противоположността на силите една на друга, както при късо съединение.

Желанието – е недостиг от напълване, „минус“, а наслаждението е напълване, „плюс“. При съприкосновение те взаимно се неутрализират. Затова усещаме, че веднага щом достигнем някое наслаждение, което получаваме от храната, секса и други земни удоволствия – в този момент то угасва.

Но във всеки случай би трябвало да се опитаме да реализираме всички тези наслаждения от храна, секс, семейство, богатство, слава, власт, занимания – и сега сме дошли до състояние, че сме длъжни да се издигнем от това егоистично ниво на степен на единение между нас.

Т.е. всеки човек в по-голяма или по-малка степен е готов да признае, че този живот не му носи наслаждения и в крайна сметка той чувства опустошение – „минус“.

Тогава идваме до следващия етап. Разкрива ни се, че всяка клетка от общия организъм може да съществува само в съединение с другите. Затова науката кабала е била скрита до тогава, докато не възникне жизнена необходимост от съединение.

Днес във всички области на нашия живот ние откриваме, че всички ние сме свързани заедно и няма къде да избягаме от тази всеобща зависимост. Никога в историята си, човечеството не се е усещало толкова зависимо един от друг.

Затова науката кабала е започнала да се разкрива именно сега, за да ни даде методика за правилно съединение.

От 1-я урок на конгреса „We!“, Ню-Джърси, 01.04.2011

[39577]

Filed under: Кабала, Конгреси и събития, Криза, глобализация, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Всемирен конгрес „We!“, Ню-Джърси, урок №1

На човешкото стъпало в този свят ние можем да изучаваме, опознаваме и до някаква степен да контролираме неживата, растителната и животинската природа. Не по най-добрият начин, но все пак сме способни да я разбираме и в някои неща да я променяме.

Но човечеството, човешкото общество ние не можем да управляваме, и в сегашно време това се проявява все по-ясно. Неконтролируемостта се крие във всичко, каквото и да прави човекът.

Не е по силите ни да отгледаме новото поколение, своите собствени деца. По-рано не се замисляхме за това, но днес се сблъскваме с проблема: младите са абсолютно отделени от нас, и ние нищо не можем да направим.

Ако ни се отдадеше да направим от нея нещо полезно, добро (но истината е, че и ние не знаем какво значи това), тогава поне нашите деца биха заживели по-добре. Всички поколения се надяваха, че техният труден живот ще бъде откупен с успех поне за децата им. Но ето че в днешни дни настъпи преходния период: ние образно казано преминахме върхът на очакванията си и започнахме спускането, вече не разчитайки, че животът на следващото поколение ще бъде по-добър от нашия. И затова хората повече не желаят да правят семейство и да раждат деца.

Всъщност проблемът ни е следният: ако ние желаем да изградим нормален начин на живот за седем милиарда души на обикновено материално ниво, то за това ние трябва да се намираме на духовното стъпало.

Намирайки се на човешкото стъпало (4), аз мога да управлявам по-ниските нива: неживо (1), растително (2) и животинско (3). Но, за да държа под контрол и собственото си ниво  е необходимо да се издигна още по-високо – на нивото на духовното стъпало (5). Тогава от него аз ще бъда способен да управлявам собственото си човешко ниво.

Ето че излиза, че нещата са много прости: за да уредя възпитанието, семейството, взаимоотношенията между хората, бизнеса, екологията, икономиката, за да се справя с новите болести и вируси, аз съм длъжен да знам откъде произтича всичко това, от какво зависи, къде се намират силите, управляващи човешкото ниво. А те не се намират тук. Означава, че ми е необходимо да се издигна на по-високото стъпало.

Ето защо Баал а-Сулам се е радвал на възможността да разкрие науката кабала – на целият свят, а не на себе си и една шепа интересуващи се. И въпеки че днес тази “шепа“ е израснала до няколко милиона души, гледащи ежедневно нашите уроци и материали, все пак става въпрос за всички хора в света.

Скоро ние ще достигнем до такова състояние, което и да се описва не трябва. Без минимални сведения за това как се упавлява този свят от петото стъпало (духовното), човек не би успял да преуспее в нито една сфера в обществото. И сега  програмите, които ние инициираме в полза на семейството, страните и света буксуват и се сриват.

Така че, кабала не е необходима само за това – ние с вас да влезем в духовната реалност. Всички големи кризи се складират в една всеобща мултиситемна криза, която подтиква целия свят към подем на новото стъпало.

Ние се различаваме от целия свят по това, че на четвъртото стъпало сме получили “точката в сърцето“ – желанието да възлезем на петото стъпало. Нас ни дърпа напред добрия порив, а останалият свят е подтикван към това от големи страдания, подтиквайки го отзад. Нас ни мамят с “бонбонка“, поради нашия стремеж към нещо хубаво, а останалите се движат от безизходност, “под ударите на пръчката.“ те са точно като зверчета, незнаещи накъде да помръднат, как да се справят с бедствията, възникващи повсеместно. И това е само началото.

От 1-я урок на конгреса „We!“, Ню-Джърси, 01.04.2011

[39591]

Filed under: Духовна работа, Кабала, Конгреси и събития, Криза, глобализация, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Въпрос: Обикновено говорим за човечеството като цяло. Но нали то е нееднородно. Не всички изпадат в отчаяние, изчерпвайки своето егоистично желание.

Отговор: Специално това се отнася за развитите хора, получили възможността да реализират своите желания, отнасящи се към богатство, почести, власт и знания. Те са минали тези етапи сами или заедно с обществото, от което, в резултат, и идва усещането за празнота.

Именно такива хора изпадат в отчаяние. Това се вижда по начина им на живот, по това, колко харчат за развлечения, за да си намерят поне нещо. Като пример може да се приведе разпространяващата се туристическа индустрия. Така човек търси напълване: „Може би, отпътувайки от къщи, аз ще позабравя за своята празнота и ще намеря нещо ново?“

И в същото време в света има огромно количество хора, напълно далече от това. Те се борят за парче хляб. Ти казваш на сина си: „Ако си изядеш целия обяд, ще ти дам сладолед“. А той се инати. Опитай се да поставиш същото условие на африканско дете, което изобщо не знае, какво е нормален обяд.

Така че, на съвременния етап е невозможно да се сравняват всички по единен критерий. И затова говорим за човечеството като цяло. Някои вече са преситени и не знаят, с какво още да се захванат. Други глодуват и буквално се борят за живот. А в резултат – и едните, и другите заедно се намират в единна система и взаимно се допълват. Просто ние не виждаме взаимовръзките в тази система.

Мислите и желанията бродят по света – така че всъщност, и едните, и другите, изпитват отчаяние. Макар в Африка хората да не са напълнили себе си нито със знания, нито със завист, нито с власт, нито с богатство, за да изпитат след това празнота. И все пак дори на тяхното стъпало вече се усеща неприязън и съпротива към всичко това. От какво е възникнало? От това,че всички сме единно човечество.

И затова не очаквай, че всички останали ще трябва да повторят западния път на развитие.

От урока на тема “ Принципи на единното възпитание „, 21.03.2011

[38710]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Въпрос: Защо твърдим, че егоистичното желание е изчерпало себе си? Може би хората нямат достатъчно средства, за да придобият желаните наслаждения?

Отговор: Не разбираме правилно какво представлява желанието и неговото удовлетворяване. Дори ако имам възможност да си купя хиляди прекрасни неща и го направя – в действителност това означава, че моето желание ще си остане неудовлетворено.

Парите, които харча, все още не означават, че се чувствам добре. Богат е онзи, който е доволен от своята съдба. Представи си: купил съм си нещо – то ми е достатъчно и го харесвам.

Така че защо без отдих да продължа да бягам, в търсенето на нещо ново? За какво ми е нужна тази поредица от желания, възпламеняващи се непрекъснато от онова, което ми поднасят СМИ? Всичко това е признак на моята неудовлетвореност. Цялото изобилие, което имам свидетелства за това, че нямам нищо – и затова съм принуден отново и отново да попълвам намаляващите запаси.

В какво се състои европейската или американската мечта? В придобиването на стоки, все повече конкуриращи се в обществото на потребителите. Защо? Защото вътрешното напълване изчезва – това се изясни още преди 60-70 г.

Аз през цялото време търся нещо, от което да изпитам удоволствие – и никога не стигам до състояние, в което мога да спра и да кажа: „Достатъчно”. Ето какво е празнотата. Прекарвам вечерите си на интересни места, пътувам по света, сменям приятелите и приятелките си… Струва ми се, че имам много възможности! Само че в крайна сметка това не са възможности, а следствия от моята празнота. Тези наслаждения няма да останат с мен – само за пореден път ще ми покажат, че не се напълвам с тях. Обществото ми поднася целия свят на сребърен поднос – но това означава, че целият свят ме удовлетворява.

Ако на желанието му е добре, то не се движи и се наслаждава от умиротворението. А цялата наша суета не е нищо друго освен търсене, предизвикано от неудовлетвореността.

От урок на тема „Принципи на единното възпитание“, 21.03.2011

[38698]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Цялата история на човечеството – това е история на развитието на егоизма. Днес ние със собствените си очи виждаме, че егоизмът повече не може да доставя на човека удовлетворение.

Преди ме влечеше напред: исках кола, яхта, самолет и т.н. Но сега в мен вече не пламват перспективни, многообещаващи желания. Защото аз всеки път трябва да се наслаждавам от нещо ново, а ново вече няма откъде да се вземе.

Чувството за напълване, наслаждаване в моите желания – е за мен усещането за живота. Ако аз не чувствам напълване в желанията, то няма и живот – желанието е мъртво. Тогава, от безизходица, аз съм готов даже да умра, само да не усещам пустота. Такава е изконната схема, по която се движим напред.

В наше време човечеството подсъзнателно си устройва проблеми и неразбории, извършва глупости – само и само да не чувства този вакуум отвътре. Хората са готови да се сражават, да правят революции – каквото и да е, само за да усетят поне някакво напълване, макар дори да е отрицателно. Например, ако нямам апетит, аз вземам нещо кисело, за да ми се прииска после да закуся и да се насладя.

Ако ние не излезем на верния път, такъв подход ще ни доведе до война. И ние ще отидем натам, за да може после поне малко да почувстваме: ето сега има за какво да се живее. Действително, защо да не повоюваме, за да се оживим и обновим?

Това е много голям проблем. За него са добре осведомени правителствата и СМИ. И затова те се стараят да объркват населението, да го обезпечат с всевъзможни дразнители, които ще пробуждат хората да се занимават с нещо и да получават удовлетворение от това. А иначе хората ще застанат пред пустотата и в безпомощността си ще започнат да свалят властителите, да помитат границите, да завършват живота си със самоубийство.

Те вече няма да могат да се управляват. Как може да се властва над човек, който не му е до нищо, който от нищо не получава удоволствие?

И затова трябва да се разбере, че с обществото се провеждат мащабни манипулации, в това число и посредством виртуалната мрежа. Неслучайно тя е получила такова развитие, неслучайно тя е така достъпна и се стреми да влезе във всеки дом. Това не е за нас – това е за това, да властват над нас.

Само така днес могат да се управляват хората, всеки път да им се показват допълнителни „източници на доход”, т.е. напълвания. А иначе човекът ще бъде готов на всичко. Защото без наслаждение животът губи за него всякаква ценност.

От урока на тема „Принципи на единното възпитание“, 21.03.2011

[38701]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация, Развитие на егоизма - Няма коментари→

От материалите за принципите на възпитание: В наше време, желанието за наслаждение изцяло е изчерпало себе си и развитието му спира.

Вследствие на това, човек изпитва пресищане от своето развитие, не намира смисъл в стремежа за още по-големи наслаждения, усеща опустошеност и потъва в депресия.

Несъмнено, ако нашето егоистичното желание продължи да се развива така и по-нататък – предявявайки нови и нови изисквания, ние с радост и въодушевление бихме го удовлетворявали. Неуморно и без разочарование бихме водили това състезание денем и нощем.

Но на желанието ни е наложено ограничение в плоскостта на егоистичното наслаждение. И затова, голяма част от света днес усеща умора и безсилие, безцелността на подобно развитие. И работата не е в това, че сме станали по-умни, че ни е омръзнало – не, това е изключително резултат от финалния стадий на развитие на нашето желание, което повече не може да напълва себе си егоистично.

Вече не се замисляме за новите постижения. Още преди сто години, пред нас са били само научно-техническите предизвикателства в сферата на комуникациите, на космоса, на биологията, на генетиката, на дълголетието и т.н. А днес сме равнодушни към подобни постижения, не знаем за какво са ни необходими. Започваме да изпитваме недостиг от напълване.

Наистина, напълването винаги не ни е достигало, но всеки път се е откривала възможност да напълним себе си на по-високо ниво – и още, и още… Човекът постоянно е търсил и намирал, за какво да живее.

Така се мятаме от едно към друго: да опитаме нещо сладко, да послушаме музика, да се насладим на това, да се насладим с онова… Намираме се в непрекъснато търсене на наслаждения, изградихме си съответстващо обкръжение с помощта на СМИ. Огромно количество неща са готови да ни възбуждат на всяка крачка – и изведнъж всичко това губи каквато и да е ценност, сякаш пропада в небитието. Предишните наслаждения престават да откликват в човека.

Съдейки по тези признаци, преживяваме последния стадий от развитието, базиращ се на увеличаването на егоизма. Какво ще бъде по-нататък – не знаем. Разбираме само, че започваме да потъваме в голяма, бездънна депресия, в отчаяние, каквото никога не е било. Защото няма на какво да се наслаждаваме.

Това е най-големият проблем на света. Ако днес, някой изобрети нов източник на наслаждение, той ще може да властва над човечеството. Скоро ще настъпи време, когато всеки, който успее да покаже на човечеството някакви средства за наслаждение, ще придобие тотална власт, благодарение на контрола над тези средства. Всички ще се устремят натам, всички ще побягнат към тях.

Защото ние сме същества, усещащи потребност от наслаждения. Ако няма наслаждения, тогава не си струва да се живее. Човекът прави сметка: дава ли му животът повече напълване, отколкото загуба? И ако не, си разчиства сметките с него.

Тази равносметка е много проста: изваждане на едното от другото и проверка на резултата. И затова, ако пред човечеството не се открие новата перспектива за наслаждаване от отдаването (тъй като вече не е възможно да се наслаждаваме от получаването), тогава е обречено на гибел.

От урок на тема „Принципи на единното възпитание”, 21.03.2011

[38713]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Истинският егоизъм се развива в нас, когато ние искаме да се обединим. Той идва след „обичайния” егоизъм.

Ние по естествен начин ненавиждаме ближния, искаме да го използваме, искаме да се издигнем над него. Това го няма на животинското ниво, свойствено е само за човешкото стъпало: на нас ни е необходимо да се чувстваме поне в нещо по-високо от другите.

Но когато човек, все пак поиска над този егоизъм да се обедини с другите, тогава той разкрива отблъскване, каквото не е познавал по-рано. Оказва се, че в неговата природа е заложена сила, противостояща на обединението и затова, даже, желаейки да се обедини, човек не е способен на това. Неговото желание е да се грижи за себе си, да мисли за себе си, а ближния ненавижда и отблъсква.

Аз откривам тази сила, независимо от цялото си старание да се сплотя с другите, – тя е и този егоизъм, който ние разобличаваме като целенасочен. Това вече не е просто вреда на ближния, а свойство, възпрепятстващо обединението. Само този егоизъм ме довежда до поправяне. Аз чувствам, че точно него е необходимо да поправя. Това е точно добавката към завършващия, четвърти стадий на развитие.

От урока на тема „Принципи на единното възпитание“, 18.03.2011

[38467]

Filed under: Криза, глобализация, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Въпрос: В света има много неправителствени благотворителни организации, които искрено желаят да помагат на хората. Какво не е наред с тях? В крайна сметка, изглежда, че тези филантропи чувстват, че тяхното благосъстояние зависи от благополучието на света.

Отговор: Това е коренът на проблема: те помагат, за да почувстват себе си в мир. Малка част от населението на света чувства, че трябва да помага на другите. Така човек се чувства по-добре и това е, което му дава лично напълване.

В благотворителните организации има много хора, които имат естествена нужда да се грижат за другите. Те са програмирани с инстинкт. Те трябва да помагат, за да се умиротворят. Баал а-Сулам пише, че в света има 10% такива хора, а според статистиката те са 7% или 8%.

Но всичко това произлиза от егоизъм и е едно от неговите проявления. Обичам света като мое собствено дете и се чувствам зле, ако светът се чувства зле. Аз трябва да помогна на Африка, за да се освободя от лоши чувства. Това е всичко.

Такава помощ няма да е полезна на никого. Точно обратното, тя само вреди, тъй като колкото повече алтруистите дават, толкова повече хората, които получават от тях, ще свикнат да не правят нищо и да не се развиват.

Подобен проблем се появи в Русия. Оказа се, че високите цени на нефта не са желани. Излиза, че това пълни хазната всеки ден, но не си струва. В крайна сметка, ние няма да се развиваме така. Само ще си седим на нефтената тръба, ще правим пиршество и ще строим златни палати, но в същото време, като държава, като нация, ще продължим да деградираме. Невъзможно е да се развиваме без необходимост. Затова, въпреки простата логика, те не искат да събират „нефтени пари” повече и започват да разбират такива неща.

Цялото сегашно развитие на света, заедно с благотворителността и общия пазар е просто под властта на егоизма и нищо повече. Нищо добро няма да излезе от това, без значение къде е. Обратно, всички само се притискат едни други. Ние сме открили закона за интегрална взаимовръзка, но всеки иска да го използва егоистично. „Ах, ето какво е това! Глобална взаимозависимост? Нека да превземем света тогава. Ще сложим всеки на мястото му и ако някой се противи, ще го заплашим да му спрем кислорода.” Така те искат да използват интегралната мрежа, която природата ни разкрива.

Сега ние сме в много опасно състояние, тъй като ако нашият егоизъм е свързан с глобалната мрежа, това му позволява да контролира целия свят глобално, всички наведнъж. Това ни заплашва, ако хората нямат мъдрост, възприятие и разбиране за бъдещето.

Те тихо решават съдбата на света така, че да съвпада с техните дребни цели, без да имат никаква идея до какво ще доведе това в близкото бъдеще и дори утре. Афганистан, Пакистан, Ирак и Иран са ярки примери за това. Накрая всичко ще има обратен резултат.

Играта свърши. Ние повече не можем да даваме сили на нашия егоизъм. Когато светът се заключи в една глобална система, ти не можеш да действаш както преди, да управляваш чрез злато или сила. Няма да проработи. Ирак е нагледен пример за това. Срам за Америка пред целия свят и те все пак продължават. Всичко е в неразбирането на интегралните закони. Никоя сила и никой мозък няма да разреши този проблем. Русия пропадна, въпреки всичките си богатства, и Съединените Щати ще пропаднат дори по-ниско.

Днес подходът трябва да бъде съответен на световната тенденция към глобална интеграция. Иначе, ще загубите.

Малко време ще мине и ние ще станем свидетели на това, как дори терористичните организации ще започнат да го разбират. Повече няма да бъде възможно да контролираш света чрез сила. Възникват такива проблеми, които ще накарат всеки да се замисли какво да прави от тук нататък.

От урок на тема „Глобализация – живот в интегрален (единен) свят”, 15.03.201

[38106]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация, Развитие на егоизма - Няма коментари→

В продължение на цялата история, нашето егоистично желание постоянно е нараствало. Докато мъжът и жената, тези двама егоисти се нуждаели един от друг, за да се осигуряват – поддържали семейството.

Но после, когато желанието се разрасна до големи мащаби, ние започнахме да се пренебрегваме, безсилни да водим съвместен живот, не виждайки необходимост от него.

Днес, всеки може да осигури себе си, да намери с какво да замени мъжа, жената, децата, семейната грижа. Мъжът не се нуждае повече от готвене, пране и поддържане на дома. Човекът печели средства, които позволяват на всеки да се оправя сам. Преди, за болните се грижеха близките им, а сега – поликлиниките и здравните каси. В обществото функционират системи, благодарение на които човек, със своето растящо желание не изпитва необходимост от семейство.

При това, недостатъкът се крие именно в мъжа, в мъжката част. Виждаме, че съвременните мъже си остават деца, не искат да се женят и да се нагърбват с бремето на семейството. На тях и така им е добре, затова продължават да играят своите игри. Светът култивира важността на професията и развлеченията, хората се наслаждават на сертифицирани удоволстия и мъжът има достатъчно възможности да прекарва време с жена – без семейни задължения.

Жените от своя страна, за едно поколение се изравниха по статус с мъжете и не се нуждаят повече от тяхната заплата. Те устройват живота си дори по-добре от мъжа, постепенно заемат все повече длъжности и позиции дори там, където преди за тях изобщо нямаше място. Освен това, в развитието си сме стигнали дотам, че жената повече не се нуждае от мъжа, за да отглежда дете – тя има достатъчно възможности да го направи сама.

Така, цялата основа, на която се опирахме в хода на историята се разрушава пред очите ни. Това е един от признаците за завършване на процеса, отнел хиляди години развитие. Днес нашият егоизъм се е изчерпал и влязохме в нова епоха, която изисква да го използваме по друг начин.

Ако досега съм бил движен от егото, което ме караше през цялото време да търся нови наслаждения, да завладявам нови граници, да постигам нови успехи, то днес вече нямам особено желание да бягам напред в търсене на плячка и печалба.

Старите средства не напълват повече човека не, защото в тях няма наслаждения – просто нашият егоизъм нараства все повече. Ние виждаме това по такива глобални явления като отчаянието, депресията, наркоманията, самоубийствата.

И едновременно с това, всички преживяваме особен етап в развитието си. Днес трябва да си дадем сметка за случващото се, да разберем себе си – къде сме и къде отиваме. Разбира се, природата ни движи както и преди, но можем ли все пак да си изясним ситуацията? И особено онова, което се отнася до взаимоотношенията между мъжа и жената – защото това е основата на нашето съществуване.

Тези въпроси се задават, но все още нямат отговор. Разбира се, науката кабала дава отговори, но кой ги чува?

От беседата за жената, 06.03.2011

[37206]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация, Мъжът и жената, Развитие на егоизма - Няма коментари→