Конгрес в Мецукей Даргот, урок 3

Възпитанието е най-важното. Виждаме, че то е вкоренено в природата: дори животните възпитават своето потомство, докато  порасне.

И въпреки това, то е важно за човека, на който е нужно време, за да се изправи на краката си и да придобие всички навици, необходими за живот в света.

Той не ги придобива по естествен начин, а посредством сложни системи, които всяко поколение строи за себе си. Тъй като човек се различава от животното по това, че трябва да придобие мъдрост, а това отнема много време. Тук трябва истински да се обучава и да се възпитава.

Виждаме, че всяко поколение се различава от предишното, преди всичко по нарастналия егоизъм. Съответно, ние трябва да надстрояваме възпитанието в тази му част, в която е нарастнала в човека. В това се крие и нашият проблем: ние не разбираме много от това какво трябва да правим.

Природната част ние разбираме в съвършенство. Наистина, днес и това вече не е точно така, но майките допоследно се грижат за малките деца и ги отглеждат.

Но когато работата опре до изкуствени неща, които трябва да подготвят човека за живота, да му помогнат да намери своето място в обществото, тук, за съжаление, не са много методиките, от които човек да избере, тази която му хареса, а в крайна сметка нито една от тях не му носи успех.

А природата ни е оставила именно сферата на възпитание на наше усмотрение, предоставяйки ни свобода на действие. Всъщност, няма нищо по важно от това: какъвто отгледаме човека, такъв и ще бъде. И затова е толкова важно да обясним на света възгледите на кабала по този въпрос.

От 3-я урок на конгреса в Мецукей Даргот, 25.02.2011

[37550]

Filed under: Възпитание на децата, Конгреси и събития, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Въпрос: Защо в съвременния свят от жените се изисква да бъдат като мъжете? Откъде е тръгнало това изкривяване?

Отговор: От нашия егоизъм. Ние не желаем да се съобразяваме с човека, с неговата природа и потребности. Ние гледаме на всеки, пресмятайки, колко може да се вземе от него.

Жените „хвърляме“ на „женските“ работи, мъжете – на „мъжките“. Ние не се държим с обществото отговорно и творчески, не залагаме правилни сметки в неговото построяване.

Та нали на нас ни трябва, заради общото благосъстояние мъжете да се свързват с жените и да се раждат определено количество деца – средно, най-малко по две и повече. Създаваме ли условия за това? Не. Вместо това, изискваме от тях успехи на някакви длъжности. Резултатът е закономерен.

В обществото се пропагандира свобода от семейното бреме, обкръжението цени ергенския живот, и хората по естествен начин попадат в този „поток“. А резултатите са налице: например, намаляване раждаемостта сред коренното население на Европа и Русия. В САЩ засега не е така.

Хората не искат да се обременяват. Максимум, те се съгласяват да имат едно дете, а и то, в повечето случаи расте не в семейство, а с майка, която се е развела с мъжа си или е била напусната от него.

Как може при такива условия да се мечтае за поправено общество? Ние като че ли систематично създаваме ситуация, в която на хората не им е нужно семейство и деца. „Защо ми трябва това, ако аз цял живот мога спокойно да се грижа само за себе си – любимия?“ За какво му са на егоиста жена и деца, да не говорим за обществото, народа и човечеството?

Така ние разрушаваме самите себе си. Има няколко държави, чиито закони в нещо съответстват на вярната посока, но като правило, държавата не проявява систематична грижа за младото поколение, не го води към създаване на семейство и възпитаване на деца. Напротив – младите двойки ги очаква труден живот.

Човешкото общество не мисли за това, то все още не разбира какво трябва да бъде неговото устройство.

От беседа за жената, 06.03.2011

[37198]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация, Мъжът и жената, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Обикновено не искаме и не сме в състояние да чуем, че духовното зависи от връзките между хората. Още в детството са ни учили и в къщи и в училище, че трябва да бъдем добри деца, да се сближим с другите и да дружим с тях. Но в нас живее някакво вътрешно несъгласие, което зависи от размера на егоизма ни.

От историята виждаме съвсем други примери. Хората са живели заедно, като едно семейство, като роднини, като братя – в един двор, в една къща, стая, спали са в едно легло. Те са се чувствали близки – телом и духом, разбирали са се един с друг, не са се опитвали да лицемерничат, а са се старали да почувстват другия просто като себе си. Така било някога.

Но с течение на времето нашият егоизъм нарастнал и виждаме как постепенно всички се отделяме един от друг, как ставаме все по-обособени, поставяме помежду си всевъзможни бариери и условия: ти там – аз тук, ти горе – аз долу или обратно. И така преминаваме от състояние в състояние, докато вече изобщо не можем да си представим как да се приближим към друг човек.

Нямаме такъв пример, който да ни покаже как да се обичаме един друг. Изобщо не разбираме какво искат от нас, тъй като живеем така, както и другите – както е прието в нашето общество.

А когато се събираме в кабалистична група и узнаем, че трябва да се съединим заедно, да се постараем да се приближим един към друг, ние не разбираме как да го направим. Дори просто от това, че се намираме на едно място и се учим заедно, провеждаме събрания на приятелите, трапези, ние започваме да виждаме каква сила на отблъскване възниква между нас.

Това естествено отблъскване ни заставя да се отделим един от друг колкото се може повече. А там, където не ни се отдаде да се отделим, възниква просто истинско брожение, ненавист, спорове, всевъзможни борби. И естествено, че много хора, попаднали в такава ситуация в групата, си тръгват. Тук действа закона за подобие на свойствата, който привлича подобното и отблъсква противоположното.

А когато престанеш лично да се докосваш до другите, ти вече не чувстваш такава ненавист и несъгласие – и така „решаваш“ всички свои проблеми. Но от друга страна, това не е поправяне! Защото, когато разкриваме сред своето общество ненавист, отблъскване, спорове, трябва да разберем, че така ни се разкрива разбитото кли (желанието, душата) – и с това се проявява вече духовната степен, но от нейната обратна страна. По тези степени трябва да се издигнем.

От урока по писма на Рабаш, 07.03.2011

[37295]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Човекът се развива по същите етапи, по които и светът, издигайки се от неживото ниво, през растителното и животинското, на човешкото стъпало. Става дума за вътрешното развитие на егоизма, на желанието.

Само по себе си, получаващото желание е много примитивно – то просто иска да поглъща, да всмуква, подобно на малко дете. Но, изпълвайки се с отдаващото желание, което започва да се разкрива в него, то става по-хитро. Сега егоизмът му подхвърля: „Струва си да отдаваш, за да получиш повече. Струва си да се обединиш с другите, за да можете заедно да постигнете повече”. Така даващото желание, свойството на Твореца действа в творението – в негова полза и за развитието на егоизма му.

Интересното тук е, че човек, т.е. създанието, произлязло от силата на получаването, в която се е включила силата на отдаване, малко по малко го водят към такова развитие, когато тези две сили изглеждат почти равни. Даващата сила се проявява отвътре до такава степен, че човек почти може да избира.

Това не става веднага. Получаващото желание в човека първо установява, че не е много доволно, не е много удовлетворено. Скритото преди в него даващо желание (Творецът в нас), го е подтиквало напред и ние сме тичали, без да знаем накъде. Преминали сме много път в материалното, земно развитите, надявайки се през цялото време на по-добро за себе си или поне за децата си. Правили сме революции, развивали сме науките и техниката, стремили сме се към власт, опитвайки се да вземем от света всичко.

Но изведнъж се изяснява, че нашето получаващо желание повече не чувства перспектива пред себе си. „Какво още мога да намеря в този свят? Освен дреболии – нищо реално, ценно.”

В кой момент получаващото желание прекъсва преследването на придобивки? Когато даващото желание в него престава да му осигурява цели, когато свършат кокалите за кучето или моркова за заека.

Досега съм тичал след даващото желание, което ми е показвало: „Виж, ето тук има наслаждение. И тук, тук…” От сутрин до вечер съм търсил своята печалба.

И изведнъж, в даващото желание, винаги бягащо напред и подмамващо ме с различни напълвания, свършват примамките. Трябва да разберем, че развититето на тези две сили е такова: те постепенно се включват една в друга, дотогава, докато получаващото желание не престане да вижда в даващото нови пътища за развитите.

Това ни докарва до отчаяние. Преди ни замазваха очите с потенциални наслаждения, за да не мислим за смъртта, за краткия живот, пълен с беди и грижи. А днес вече не виждаме човечеството на практика да продължава това състезание. Хората се събуждат в ново състояние. И всичко е така, защото даващото желание повече не ги тегли напред, не ги подмамва с нови напълвания.

От друга страна, смесването на двете желания създава нова ситуация: получаващото желание чувства, че сега му трябва даващото желание като такова, а не неговото посредничество. Аз пренасям своите очаквания от егоистичното развитите към развитието в отдаване. Именно по този начин започва обратното издигане по духовните стъпала.

От урок по статия на Рабаш, 18.02.2011

[35661]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Въпрос: Ние виждаме, че хората от новото поколение не искат да се сближават помежду си. Затова интернет се е развил така, че той позволява да се действа отдалече, без физически да си в обществото, и да завързваш, каквито искаш контакти, без наистина да се съединяваш.

Как да им се предлага методика, която изцяло е основана на съединението и влиянието на обкръжението?

Отговор: Това е много добър признак – значи вече има осъзнаване на злото. Човек не иска да се приближава и да се докосва до никого, той се чувства индивидуалист, несвързан с никого, на когото не му трябва никой: нито родители, нито жена, нито деца. Той иска да остава сам със себе си.

Сега на всеки му трябва отделно жилище. В миналото поколение, всеки е искал отделна стая. А още по-рано, въобще не е имало такъв проблем, хората са живеели в една стая и не са си пречели един на друг.

Рабаш разказваше, че когато се е оженил, е отишъл да живее в дома на своята жена, семейството на която е било известно в Йерусалим и е имало двустайно жилище. Но всички те, родителите и децата, живеели в една голяма стая, а другата давали под наем, считайки, че не им е нужна. През нощта, когато идвало време да спят, разстилали на пода матраци, а сутринта ги събирали и ги нареждали на купчина в ъгъла. И освен тези матраци и малка маса за ядене, в стаята не е имало нищо друго. Така са живеели хората в Йерусалим в началото на 20 век.

А днес човек не може да търпи в стаята при себе си даже собствената си жена. Така се е изменила нашата природа, която ние трябва да разбираме, и затова искаме да преминем към виртуална връзка.

Виртуалната връзка – това е търсене на по-високо ниво на общуване. Това не е просто замяна на един вид връзка с друг – това е връзка на по-вътрешно ниво. В нас се появява стремеж да се свържем с вътрешния свят на човека, на нивото на неговата психология.

Но скоро хората ще се разочароват от интернета и ще разберат, че той не може да удовлетвори техните потребности за истинска, вътрешна връзка. Всички тези смс-и, е-майли, социалните мрежи – не могат да дадат отговор, на разкриващото се в нас сега търсене, което засега и самите ние не разбираме. Но ние усещаме, че трябва да се съединим, да постигнем природата, света, да почувстваме и разберем всичко на по-високо ниво, отколкото е сега.

Младото поколение засега не осъзнава съвсем това свое вътрешно търсене – но тази потребност, която има днес, не е от виртуална връзка, а от по-вътрешна, чувствена връзка. А тя може да се достигне, само ако чрез виртуалната връзка се премине към използването на науката кабала. И това скоро ще ни се разкрие.

От урок по статията „Предисловие към Паним Меирот“, 21.02.2011

[35985]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Ако не развием в себе си чувствителност към доброто и злото, хубавото и лошото, няма да знаем как да ги използваме правилно. Всичко зависи от тънкостта на усещането.

А освен това, важно е как определяме какво е хубаво и какво – лошо, защото обикновено, човек смята за хубаво онова, което е от полза за неговия егоизъм, а за лошо – онова, което е в негова вреда. Така че, по отношение на какво се определя доброто и злото – спрямо мен, обществото, Твореца? И изобщо, какво е добро и зло?

Сега се оказваме пред голям проблем. През цялата своя история сме правили това, което сме смятали, че е хубаво за самите нас: свободно сме разполагали с нефта, газта, замърсявайки природата и за нищо не сме се притеснявали. Докато не ни се е наложи да се ужасим, виждайки какво сме направили – но вече няма път назад. Учените казват, че съдбата на земното кълбо вече е предопределена и не е възможно да се върнем обратно и да възстановим нейното разрушено здраве.

Излиза, че онова, което преди ни се е струвало добро, се е обърнало в зло. Ако по-рано бяхме по-чувствителни и способни да видим всичко правилно, не бихме направили това.

И тук разумът, способността за вземане на решения много зависи от чувствата. Защото желанието е първично, а разумът се развива около него, за да се реализира онова, което иска желанието. Умът се развива само, за да помогне за постигне на желаното.

Аз мисля за това, което желая да постигна, и колкото повече желая – толкова повече мисля. И съответно, моят разум се развива в опитите ми да постигна желаното. Затова, наред с голямото желание – винаги има голям разум, а редом с малкото – малък. Така сме устроени. Такова развитие се извършва и вътре в живите клетки, както и във всеки човек.

Ето защо колкото повече развиваме в себе си чувствителността към доброто и злото, в същата степен, заедно с нея се ще се развие и нашият разум – ще станем по-мъдри!

Въпросът е само в това, по какви критерии да разпознаем, къде е доброто и къде е злото…

От урок по статията „Свобода на волята”, 18.02.2011

[35697]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Възпитанието в днешното му понятие е загубило значението, което му е било присъщо в миналите поколения: възпитавайки децата да бъдат добри, доброжелателни, приятни, да се отнасят добре и т.н.

Затова днешното възпитание е вече нещо съвсем друго и то все повече се усеща като нещо задължително за всички. Защото „получавам възпитание” означава да знам как да се държа със самия себе си, с обкръжението, със страната си и със света, а също и в различните ситуации, които ни се случват.

С други думи, „възпитание” – това е човекът, който е в мен, а родителите и обкръжаващата среда ми помагат правилно да построя себе си, за да знам как да изживея живота си добре, уверено и правилно. Защото всичко, което учим в ранна възраст, след това става наша природа и тогава можем без усилие да се държим добре. Това се потвърждава от последните изследвания, резултатите на които доказват, че възпитанието на децата във възраст от две до 6-7 години полага неговите основи.

Нашето развитие през цялата история на човечеството е преминавало в егоистично направление, когато всеки е мислил само за себе си: как да преуспея, как да заработя, как да измамя всички, но така, че да не пострадам аз самия. Ето в такава проста егоистична форма по-рано са обучавали човека как да се устрои в живота. И наистина това се е смятало за правилно възпитание.

Днес, това започна да се изменя и ние усещаме, че светът е станал интегрален, т.е. свързан във всички свои части, на всички нива и във всички прослойки. Пред нас стои много сериозен проблем, защото ние не съответстваме на този нов свят, който се проявява и настъпва сега.

Става очевидно новото управление, новата методика и новият закон на Природата. По-рано ми е било все едно: тук мога да изкореня гора, а там да пресуша езеро и да правя в обществото всичко, което си искам. Всеки от нас, лично, можеше да прави всичко, което пожелае, без да пита другите.

Но сега достигаме до такъв  свят, в който не съществуват свободни личности. Сега ти не можеш да направиш каквото си искаш дори в собствения си двор, защото искаш или не, чрез общата мрежа на връзки между нас ти предизвикваш удар върху всички, ако това не е в наше благо.

Ние не знаем коя от нашите постъпки ще нанесе вреда и какви ще са последствията от това, доколкото в своето съзнание ние не сме интегрално свързани един с друг. И ако, да кажем аз имам намерение да изпълня някаква работа или да сключа с някого сделка, то аз трябва да взема в общия разчет целия свят. Но аз не съм способен да направя това и да приема вътре в себе си, че влияя на света и не знам на света ще му бъде ли добре или не.

А доколкото всички заедно представляваме единен организъм, то даже и най-малкото сътресение така, както и в нашия животински организъм влияе след това на цялата система. А ако ние нямаме правилно отношение към природата, която ни се разкрива сега, то какво ще стане с нас? Това означава, че аз не ще преуспея нито в бизнеса си, нито в работата си, нито във възпитанието, нито в отношението си към който и да е.

А скоро връзката между нас ще се прояви в такава степен, че ако не взема под внимание всички последствия от обръщението, да допуснем, в полицията или към хазяина на квартирата, в която живея, то аз задължително ще принеса вреда.

С други думи, както обяснява науката кабала, от нас, намиращи се на днешната степен на развитие, се изисква вече поправяне на природата на човека, състоящо се в това, че всички сме длъжни да се обединим, като „един човек, с едно сърце” по принципа „възлюби ближния както себе си”.

От лекцията в аудиторията „Кабала на народа“, 08.02.2011

[35746]

Filed under: Възпитание на децата, Криза, глобализация, Общата душа "Адам", Развитие на егоизма - Няма коментари→

При спускане в нашия свят, духовните корени се обръщат в своята противоположност в него и егоизмът на нашия свят изпълнява висшата заповед на любовта съгласно своето разбиране – тоест отива да убива. Но решавай какво искаш да правиш: да останеш в тези материални клони или да се издигнеш към духовния корен?

Ако искаш да израстнеш, работи в групата и участвай в нейната игра на братска любов между всички. Тогава ще разкриеш, че не си способен на такава любов и всичко това е лъжа и ще поискаш поправяне. И отгоре ще дойде сила, която ще ти даде връзка с останалите и любов.

Тази връзка не съществува в плоскостта на нашия свят – а само на по-високото стъпало. Гледайте душите, а не телата!

Все едно пред мен има екран на компютър, на който мога да виждам или материални действия или духовни. Ако гледам с духовните очи виждам любов, а с материалните очи – убийство.

Но ако някой ме напада и иска да ме убие, това не значи, че той го прави с любов – той действа, подтикван от егоизма. И затова е казано, че дошлият да те убие, трябва да бъде изпреварен и убит преди това.

По този начин ти го поправяш, защото той е дошъл да те убие – значи неговият егоизъм е по-голям от твоя. Затова, убивайки го, ти правиш поправяне, работейки с по-малък егоизъм от този, който те е нападнал.

Тук всичко е много логично и не е построено на сляпа вяра. Защото аз не съм искал да го убивам, той пръв ме е нападнал, за да ме убие. И когато това е ясно с цялата си очевидност, тогава поправянето се състои в това да убиеш по-голямия егоизъм за сметка на по-малкия. Това е твое задължение, висша заповед: „Убий дошлия да те убие”.

Не съществува нищо друго, освен поправянията. Или те протичат на неживо, растително и животинско ниво неосъзнато и неразбираемо за нас, или това е истинското поправяне при работата с групата на човешкото стъпало.

За всички убийства в нашия свят е виновен егоизма ни, изисквайки такива жертви за своето поправяне. Но моля ви, ние можем да прехвърлим това поправяне на духовното ниво, ако поискаме! Можем да повдигнем всички тези действия на висшето ниво и тогава няма да видим и да почувстваме никакво зло в света.

Но това е само при условие, че ние повдигаме цялото си егоистично желание, извършвщо всички тези злодеяния, на по-високо стъпало – и там всички негови действия ще бъдат прекрасни, противоположни на тези, които виждаме сега. Хората изведнъж ще започнат да се обединяват, да се прегръщат, чувствайки се близки.

От урока от статията „Същността на науката кабала“, 09.02.2011

[34911]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Развитие на егоизма - Няма коментари→

От света на Безкрайността до света Адам Кадмон се спускат простата светлина, 10-те сфирот на желанията и екранът между тях. Светът А“К започва да разделя всичко това на съставни: пет парцуфим ТАНТА (таамим, некудот, тагин, отийот) – всички те все още работят направо: светлина, желание, екран, но в много детайли.

Как сега да върнем, съединим, изравним светът А“К с Безкрайността? Ако вземем целия свят А“К и го съединим заедно с всички по-нисши светове, възникнали след него, които ще го напълнят след края на поправянето, то това ще е равно на света на Безкрайността.

А затова, че света А“К не може да се допълни до света на Безкрайността – той продължава надолу, така че по такъв начин да допълни себе си. И затова той построява света Некудим и разбива световете – към това го подтиква потребността да стане на своето ниво равен на света на Безкрайността.

Така мисли всеки свят: “Аз съм длъжен да достигна Безкрайността!“ – и с тази цел те се разбиват и строят нови степени по-долу от себе си. Всички по-ниски степени относително някой от световете – са демонстрация на това, което не достига на този свят, за да стане свят на Безкрайността. Такава потребност от съвършенство се разкрива на всяко стъпало, заставяйки го да построи нещо под себе си.

В такава форма се разпространяват надолу световете, и от най-ниската степен нагоре започва обратният процес: оценка на това, което е нужно да се направи, за да бъде достигнато висшето състояние. Този въпрос е заложен вътре в цялата природа: на неживо, растително, животинско и човешко ниво.

И човек, в когото се пробужда такъв въпрос, го възприема много просто: като напредване към някакво по-добро състояние. Той все още не знае, че това е вътрешен въпрос за това, как да достигне сливане с Твореца, да дойде до Безкрайността, да се допълни до следващото висше стъпало, което относително него е като безкрайност.

Така всички ние се връщаме нагоре. Ние произвеждаме автомобили, телескопи, микроскопи, бомби и кораби – а всичко това е защото усещаме, че това се изисква от нас, за да запълним себе си до по-високото стъпало. Аз създадох хладилник – и с това направих още една стъпка към срещата с висшата степен. Няма значение какво точно произвеждам – автомобили, радио – това ме приближава към следващото стъпало – затова и ги създавам!

И по пътя на този подем, на стремежа към върха – човек преминава през техническото и общественото развитие – до нашето днешно състояние. Преди ние не питахме какво е това висша степен – бяхме задвижвани от природният инстинкт на развитие. Множеството действия и изкуствените изобретения в този свят – всъщност не са измислени изкуствено! Така ме принуждава да действам разликата между моите сегашни и по-високи състояния.

От това трябва да разберем, че в нашето развитие няма нищо излишно! Каквито и излишни материали да сме създали ние по пътя си, автомобили, заводи, лекарства, напразно използвани продукти, създавахме сякаш никому ненужни украшения, златни и сребърни прибори – не е важно. Всичко това в крайна сметка изхожда от  нашия стремеж да се допълним до висшата степен, и затова всичко се включва в процеса на поправяне даже и в най-външната, материална форма. Не съществува нищо излишно!

От урока по статията „Същност на науката кабала „, 07.02.2011

[34729]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Въпрос: На какво можем да се научим от текущите състояния? Какво трябва да е правилното отношение към тях?

Отговор: Правилно ще бъде да не обръщаме внимание на никакви състояния. Главното е да напредваме. Човек не може да оцени състоянието, в което се намира. Докато ние не достигнем до края на поправянето, на нас няма да ни е известно, успели ли сме въобще нещо да постигнем.

Защото ти през цялото време се намираш в процес на поправяне. Повече от това –  колкото повече напредваш, толкова по-непоправен се виждаш. Поправяйки себе си малко, пропивайки се с малко висши свойства, ти виждаш с тяхна помощ, че си много далеч от другите нива, на които все още ти предстои да се качиш.

Крайното ниво, Есод, включва в себе си всичко. Ти трябва да попиеш всичко заедно и да дойдеш до самия край на Есод. Само тогава към теб ще дойде светенето на шабата, и ти ще започнеш да усещаш, че стоиш на прага на края на поправянето.

А след това от нас искат само да продължим пътя, не обръщайки внимание на това, че той става все по-труден. Най-сложните етапи се наричат „признаци на Машиаха” – там е нашият авиют, т.е. силата на желанието нараства.

Ето защо, в сравнение с праотците, нашите стъпала са по-тежки, и благодарение на това ние сме готови, способни и достойни да извикаме големи светлини. Макар че те се обличат в праотците, но ги пробуждаме именно ние.

От урока по статията на Рабаш, 06.02.2011

[34588]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Развитие на егоизма - Няма коментари→