До този момент човечеството не пишеше историята, а по-скоро се вписваше в нея. Днес обаче, на новия етап от развитие, ще допишем историята си сами. За пръв път ни се предоставя тази възможност след дългите хилядолетия детство.

В продължение на цялата история човек се е развивал под диктовката на егоизма, а неговият постоянен ръст автоматично ни е принуждавал да търсим средства и способи за удовлетворяването на собствените ни желания. Така природата е направлявала нашето движение, практически лишавайки ни от свобода на волята. Не човек се е променял съзнателно, а природата го е променяла, съгласно програмата си.

От наша гледна точка това изглежда така: по-рано по необходимост сме променяли обкръжаващата ни среда в пълно съответствие с изискванията си, а сега настана време, когато човек ще се променя в пълно съответствие с природата. С това учение вече започват да се съгласяват.

По принцип, какво представлява по себе си ”природата”, която толкова дълго и безуспешно се опитвахме да покорим?

Когато майката излиза от детската стая, оставяйки малкото дете да играе с играчките си, чувства ли се то свободно? Да. Чудесно прекарва времето си, дори не разбирайки, че се намира под надзора ù, под нейния остър и грижлив поглед. Свободно е в усещанията си.

Точно така е скрита от нас и ”природата,” т.е. системата на управление, в която се намираме. Тя поражда у нас усещане за свобода, макар че в крайна сметка тази свобода я няма. Нейната илюзия е била планирана от еволюцията специално за това, за да се развиваме свободно в егоизма си, ползвайки и следвайки желанията му, доколкото ни е позволявала нашата природа, свойства и възможности.

И смятахме, че това е хубаво, че така можем и сме длъжни да се развиваме. Сменяха се обществени отношения, технологии, през цялото време преобразувахме по нещо, бягахме някъде, действайки по волята на естеството, т.е. от нарастващите ни егоистични желания. При което се стремяхме все повече и повече към по-голяма власт над природата. Помните Мичурин: ”Да вземем от нея всичко – това е нашата задача…” Човекът не се замисляше над това което прави, а просто действаше, защото така му харесваше.

Ако природата ни зададе определени желания, то ще работим само в техните рамки. Няма да ни се налага да излизаме извън границите им. Храна, секс, семейство, знания, слава, пари, власт – комбинацията от тези желания я има у всеки и съобразно с нея, всеки ги реализира. Природата ни движи малко помалко, отвътре, ”отзад”. Поривите, които пробужда у нас, в съчетание с обкръжаващите ни условия, определят всичко.

Фактически, аз представлявам по себе си един механизъм. Пред мен възникват желания, струпват се определени обстоятелства, ограничен съм от физически, умствени, нравствени и прочие способности, а също така и нормите на обкръжаващото общество и общите закони на глобалната природа. В резултат на всичко само се опитвам максимално да реализирам желанията си в обстановка, която ми е зададена. Ето, излиза, че съм изпълнителен механизъм и нищо повече. Желанията са зададени, условията също – всичко това ме тласка към самореализация.

Такъв е бил пътят ни: грешките на човека, добрите му и лоши постъпки, всички те са били необходими и неизбежни на предишния стадий на развитие до наши дни. Не по свое желание е получавал вродени свойства и не по своя воля е попадал в една или друга среда.

И въпреки това не се е сещал, че всичко е предопределено. Като детето, което играе и се чувства свободно в отсъствието на майката, която просто е изчезнала от полезрението му.

От беседа за новата книга, 18.07.2011

[50176]

Filed under: Криза, глобализация, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Цялото човечество е поставено пред избор. Ние напредваме в егоизма, докато той не ни затвори в една интегрална система, при пълната зависимост на един от друг. И затова днешният свят стана глобален – тоест връзката между нас стана обща и взаимна и ние нищо не можем да направим, за да я заобиколим.

И затова губим способността да управляваме един такъв свят. Тъй като той става подобен на висшата система и тези две системи съществуват паралелно една на друга. Едната: системата на нашите твърди взаимни връзки – като Малхут на света Ацилут или света на Безкрайността, който се намира във вече поправено бъдещо състояние. И втората система – нашето текущо състояние, където ние сме егоисти и противостоим един на друг.

Ако бяхме просто самотни егоисти, всеки би чувствал големи неприятности и проблеми, но бихме знаели какво да правим.

Който и да е от нас вече не може да се справи с проблемите в живота си и кризата се разразява във всичко: от частното – семейството, работата, криза със самите себе си – до глобалната криза на обществото, културата, образованието, дори екологията, тоест в обкръжаващата ни природа.

Кризата ще се разкрие във всичко – и вътре в човека, и извън него. А той не знае как да се справи с нея, защото се налага затворената, интегрална система. И сега ние оставаме без избор – ще се наложи под въздействие на страданията да се намери такава връзка между нас, която да е подобна на висшата система, за да може тези два свята: висшия и този свят – да достигнат до съответствие един на друг, докато не се съединят изцяло в един.

Сега ние сами установяваме границата, до която искаме да се придвижим съответствено. Но в тази степен, в която ние не искаме да се придвижим – това наше „несъгласие“ ще се връща към нас като бумеранг във вид на страдания. Да допуснем, съгласно програмата на творението, този брояч, който показва как се е разлюляло махалото на развитието, аз трябва да се намирам вече на някаква степен, на „10 см“ да се приближа към духовното.

И целият свят трябва да се придвижи – макар че в него има различни хора: едни разбират по-добре, други по-зле, а трети изобщо нищо не чувстват. Тъй като цялата природа се състои от различни нива: неживо, растително, животинско и човешко – същото това делене съществува и в човека.

Но целият свят с цялата своя маса трябва сега да направи крачка напред. И ако не я направим, то тази разлика, делта – недостатъкът от нашето придвижване се усеща вътре в нас със знак минус – като страдания. Но те, независимо от това, ни придвижват.

Тоест ти няма да успееш да избягаш от тази работа. Двигателят продължава да се върти и ако ти все едно не желаеш да работиш, то вместо „-1“ получаваш „-2“ степен, след това „-3“ и така, докато не достигнеш към такива страдания, че няма да можеш повече да се инатиш.

Всяко упорство си има предел, ние в действителност сме доста чувствителни към наслажденията и болката, тъй като нашият материал е желанието за наслаждение. Затова можете да не се съмнявате, че светът в крайна сметка напредва.

От урока по статия от книгата „Шамати“, 29.07.2011

[49751]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Съобщение: Всяка майка е безкрайно щастлива, когато види усмивката на своето дете. Сега вече учените са намерили научно обяснение за този възторг. Оказва се, радостта на детето активизира центъра на удоволствието в главния мозък на майката по същия начин както алкохол или наркотик. Тексаските специалисти за пръв път са успяли да изяснят защо усмивката на детето въздейства така успокояващо на родителите.

Бил проведен експеримент: на жените били показвани снимки на техните и на чужди деца. На някои от снимките децата са били усмихнати. Магнитно-резонансно изследване и анализът на кръвта са показали, че когато майките са наблюдавали децата им да се усмихват, в организмите им започвал да се изработва допамин.

Не е била забелязана подобна реакция при снимките на чуждите щастливи деца. Изхвърляне на порцията допамин обуславя майчината радост. Този хормон е отговорен за удоволствието и също така се изработва от организма при употребяване на алкохол или наркотици.

Реплика: Това е химичната проява на нашата егоистична природа. Кажете, ако човекът придобива качеството да обича ближния си, ще се изработи ли в него наркотикът на любовта „допамин“ тогава, когато вижда усмивката на чуждото дете или на възрастния? Този „наркотик“ всъщност е така очакваното от нас усещане за Твореца, в качеството на „Добрия, Творящ Добро“? Възможно ли е по този начин да определяме с помощта на анализите МРА (бел. пр. – Магнито-резонансна ангиография) и на кръвта постигнал ли е човекът любов към ближния?

[49137]

Filed under: Възпитание на децата, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Днес завършваме онова, което започна Авраам, обучавайки синовете на наложниците на всевъзможни духовни практики, предшестващи истинската духовна работа за отдаване. Той е заложил в тях основите на вярата и ги отпратил на изток.

По-късно тази работа, започната от Авраам, се е осъществила от народа на Исраел, който паднал от духовното стъпало при разрушаването на Храма и с това предизвикал появата на религиите.

По такъв начин, вярата, появила се по времето на Авраам, и религиите, появили се след крушението на Храма, всъщност представляват етапи от включването на методиката на Исраел към народите на света.

Юдаизъм, християнство, ислям – всички тези концесии са движели човечеството напред към разбирането за Божествеността. Без тях човечеството би останало в абсолютно варварство.

В наши дни, след хиляди години развитие, на нас ни е трудно да си представим човек, който да не се замисля за този свят и за бъдещия, за Твореца, за доброто и злото. Без религията днес нямаше да имаме култура, образование, общество.

Ние не осъзнаваме каква роля е била отредена на религиите за човешкото развитие. Благодарение на тях са създадени първите университети. Желаейки тяхното разпространение, хората са усвоявали нови земи и са откривали нови континенти, стремили са се към нещото напред.

По такъв начин, включвайки се в егоизма на нашия свят, духовното послание достигнало до хората, лишени от каквато и да било връзка с Твореца и нежелаещи връзка с Него, поради липса на точка в сърцето. Сега, все пак те имат някакъв импулс, страх от бъдещия свят, от възможни наказания, от нещото, което е по-високо от този живот.

В тях живее нещо, което се усеща като голямо, те усещат нещо и нека в тяхното въображение възникват материални образи, нека това да е идолопоклонничество – все пак от ”висшето животно” започва нещо близко до човека. Те мислят за неща, от които животното не се интересува.

По-рано мислите на човека не са излизали извън рамките на кръга: заплаха, прехрана, размножаване, смърт. Ние просто не си даваме отчет за това, какъв принос има религията за човешката култура и изкуство. Но нашето развитие наближава своя край. Като признак за това ни служи глобалната криза, завладяла човечеството. Тук вече не става въпрос за религията – просто ние вече не поддържаме егоистическото общество, живеещо по законите на себелюбието.

Нашият егоизъм ни доведе при своята духовна съставна. Парите станаха за хората ”духовна ценност” и ги накараха да надуват празни балони в икономиката, продавайки един на друг въздух в рамките на виртуалния бизнес.

В резултат на това ние се изправихме пред необходимостта от промени. Нас ни очаква истинска духовна работа за отдаване.

От урока по статия на Рамхал “За мъдростта”, 13.05.2011

[47011]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Въпрос: Егоизмът лукаво и изобретателно рисува пред мен различни картини. Как да разпознаем в тях лъжата, представяща ни се като любов към ближния? Защото за любов говорят всевъзможните религии и методики.

Отговор: В нашия свят „любовта към ближния“ е проста, примитивна игра на малки егоисти. Нима ще намериш някъде истинска любов към ближния, реално и постоянно практикувана?

Да, хората създават отделни поселения, за да живеят в любов помежду си: има селище в Италия, селища в Индия, цял град в Азия… Но си струва да се вгледаш и ще видиш, че става дума за същите тези егоисти, които са решили да внесат по-комфортни социални порядки. Така им е по-удобно, по–приятно и по тази причина те са се обединили, за да украсят живота си.

Някога в Израел кибуците процъфтяваха – селско стопански селища с колективна собственост от типа на колхозите. Хората решили, че си струва да живеят заедно, защото е по-изгодно. „Дайте да преклоним малко егоизма си и ще ни бъде добре.“ Тук всичко е ясно, но нима това е алтруизъм?

Човечеството предполага, че отстъпването на ближния прави човека да бъде алтруист. Но хората, запознати с човешката природа или изучаващи науката кабала, знаят, че всяка отстъпка трябва да е съпроводена от някаква изгода. От каквото и да се откаже, човек търси какво придобива той вместо него. Нека да е някаква скрита придобивка, но нея винаги я има.

Като пример, аз съм готов да живея в кибуц, защото това снема от мен грижата за това, как да устроя живота си. Нима това не е придобивка? Никакви тревоги, аз просто правя това, което кажат. Но развитието върви по своя ред и с времето кибуците се оказаха извън живота. Като цяло за подобни общества няма бъдеще.

Ние вече виждаме, че всички форми на взаимовръзка между хората трябва да се изменят – поради растящия в тях егоизъм. Измененията продължават и тази вътрешна динамика трябва някак си да се реализира, в противен случай ще настане взрив.

Така е било в продължение на цялата история с различните религии, вярвания и методики. Днес те преживяват временно оживление, защото човек наново се намира в търсене, той търси последна ревизия: могат ли те да предложат нещо реално?

След тази проверка те ще отпаднат окончателно. Тъй като днес ние ги проверяваме по отношение на интегралния механизъм, който Природата постави пред нас. Такъв критерий до сега за нас не е имало. Хората отново прелистват страниците с всевъзможните практики, конфесии, мистични учения, опитвайки се да разберат: ще ни помогнат ли те в новия, интегрален свят?

Този процес няма да отнеме много време и много бързо ще приключи с крах на очакванията. Всички ще видят, че е безполезно да чакаме помощ от тук. Всеки обект, на който човек прави проверка, ще се задържи максимум няколко години, след което ще се открие неговата несъстоятелност.

Тъй като ако не се изменя природата на човека, за да стане той толкова интегрален, както и самата Природа, стояща пред него, няма да му помогнат никакви рецепти.

Единствената методика, която прави човека да бъде глобален, интегрален, обединен с другите е методът на привличане на светлината, възвръщаща към Източника, науката кабала. Трябва само да предоставим на всеки възможността да осъзнае своето зло. Тогава всякакви други средства и техните съчетания ще се окажат безсилни и целият този бизнес на „духовни“ уловки ще изчезне.

Човек не ще се успокои, защото светът се е изменил, а и не е работата в успокоението, а във вътрешния „конфликт на интересите“. Никой не ще оцелее в интегралната система, ако не бъдем в пълно съответствие с нея.

От урока по статията „“Даряването на Тора“, 07.07.2011

[47426]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Мнение: ОЕСР: Националният егоизъм вреди на глобалната икономика, страните недооценят закона за всемирното разрушение. Много национални институти и международни организации и тяхната силна бюрокрация препятстват ефективното противодействие на кризата.

Настъпва времето на залез на институтите с колективно действие, такива като ООН, МВФ и ЕС. Трябва да се случи много силно сътресение в страните, за да обединят усилията си. Интересите в „двайсетте“ са разнородни, засега всички ги движи националният егоизъм.

Реплика: Със силови методи, както в СССР, или с прости колективни усилия, егоизмът не може да бъде преодолян. Нужна е светлината, която го е породила, за да го поправи в противоположното му свойство за отдаване, взаимодействие, взаимна отстъпка. Но постепенно природата ще ни принуди към това, чак до постигане любов към ближния, а методиката на кабала ще помогне да се предизвика поправящата светлина – и постигане на обща хармония.

[46861]

Filed under: Криза, глобализация, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Скъпи приятели! Моля ви задавайте въпроси по темата от  тези цитати на великите кабалисти.

Забележките в скобите  са мои.

Егоизмът е заложен в природата на всеки човек

Егоизмът – това не е природното себелюбие, позитивната сила, поддържаща съществуването на индивида и поради това не явяваща се противник на алтруистичната сила, дори и да не служи на нейните интереси.

Егоизмът – това е развиващата се ненавист и желание за експлоатация на ближния, за да облекчи собственото си съществуване. Той противоречи на любовта към ближния и разрушава обществото.

Баал а-Сулам. Вестник „Аума” (Народ).

[45588]

Filed under: Баал Сулам, Кабалистични източници, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Баал а-Сулам ”Даряването на Тора”: Кабалистите са си задавали въпроса: ”Защо ние изначално, не сме сътворени в цялото желаемо величие, за да се слеем с Твореца? И за какво Му е било да стовари върху ни това бреме на творението, Тора и заповедите?”

Творецът не е сътворил нищо съвършено. За това е казано: ”Аз съм създал злото начало”. С други думи покрай несъвършеното, Той е създал и злото. За какво? – За да бъде поправено. От кого? – От нас. Имаме ли сила за това? – съвсем не. Обаче, прилагайки усилия, ние постепенно можем да осъзнаем злото и да поискаме неговото поправяне.

Та нали така е казано в следния цитат: ”…И създаде Тора като подправка”. Ние имаме възможността да поправим своето зло, ако го признаем за такова. В мярката на това осъзнаване ние можем да прибягваме до Тора, като подправка, доколкото в нея има светлина – особена сила, поправяща нашето зло.

Всичко е разстлано пред теб, казва Твореца. Осъзнай злото, вземи светлината и с нейна помощ поправи злото – тогава ще откриеш доброто. Премини през всичките тези етапи.

Изначално трябва да гледаме на света, разбирайки, че всичко е създадено така. Това съвсем не е прекрасния и съвършен свят на нашите мечти – и ние трябва да го разкрием и поправим. Понеже светът е проекция на нашите свойства. И така, Творецът не е завършил творението, Той преднамерено е създал за нас злото. Всичко е разкъсано, всичко е разрушено, всичко е глупаво. На всичките тези етапи на предвижване в нашия свят ние разкриваме злото и в случая тук нашето развитие трябва да ни доведе до осъзнаването на злото в необходимия обем.

Затова не трябва да предявяваме претенции – тъкмо обратното, така трябва да бъде. Трябва да разкриваме злото, ако може по-задълбочено по осмислено, разбирайки, че то ни води целеустремено към осъзнаване на състоянията, на поправяне и напълване. Ако в тази призма човек вижда Природата, себе си, обществото, света, тогава той държи верния курс.

Преди всичко ние трябва да представим този момент на хората: Не очаквайте от света съвършенства. Напротив, накрая ние сме готови да осъзнаем злото: Сега да видим, в какво се състои това зло? Това е проблемът, стоящ пред днешното човечество: кой вика злото? Може да се каже, че него го е създал Твореца, но това няма да ни даде нищо. На практика светът се разваля от човека. Кое свойство на човека предизвиква развалата? Нашият егоизъм. В какво се състои той? Каква е неговата същност?

Дайте да го опишем точно и нагледно, за да видим причината за злото. В крайна сметка, става дума за експлоатацията на хората, а също така и на неживата, растителната и животинска природа – свръх необходимото. Докато аз, подобно на природата, използвам само това, което ми е необходимо – аз не правя никому нищо лошо. Ако аз искам да извлека някаква лична изгода над необходимото, то това става винаги за сметка на ближния или за сметка на природата, в резултат на което не се намирам в равновесие с тях. Това е егоизма на нашия свят. Това и трябва да обуздаваме.

Възниква следният въпрос. Да допуснем, че аз ще получавам от света всичко необходимо в обем, нормален за моето съществуване: необходимите калории, облекло, жилище, кола, работа, здравеопазване, пенсия, отпуск. Но какво да правя с желанията, които превишават тази необходимост? Аз бих искал да експлоатирам природата и ближния, за да получа много повече от необходимото ми за моето животинско ниво. Какво да правим с тези празни желания? Как да запълним вакуума, лежащ над насъщните потребности?

С превишаването на тези нужди в обществото се получава дисбаланс и то става разрушително по отношение към себе си и природата. Но на мен ми трябва по някакъв начин да се напълня? С какво ще напълня тези прекалени желания?

Тук трябва да разберем, че точно тези ни желания се явяват човешките желания. Да допуснем моето ”животно” е удовлетворено: аз имам облекло, кола, дом, работа, семейство, здраве – всичко ми е наред. Всичко, което излиза извън тези рамки, се отнася вече към моите егоистически желания на ниво човек. В тях аз искам да използвам околните за лична изгода.

Кабалистите ми казват: ако в тези си желания ти въведеш правилна връзка с ближния, то ще разкриеш Твореца, ще откриеш висшите светове, вместо животинското ниво, ще разкриеш Човешкото, подобно на Твореца. И тогава ще придобиеш всичко, което има на стъпалото на Твореца.

Ето защо в разкриващото се зло трябва да се вижда лост за управление, трамплин към новото, към прекрасното начало.

От урока ”Даряването на Тора”, 22.06.2011

[46169]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Съобщение: Еволюционните биолози от университета в Лозана (Швейцария) са успели да докажат, че алтруизмът в живите същества е възникнал в резултат на ЕГОИСТИЧНИЯ естествен подбор, тоест вродените ЕГОИСТИЧНИ качества се явяват необходими за оцеляването на роднините.

Те са показали това чрез пример с роботи, чието програмно обезпечаване се е модифицирало с помощта на еволюционни алгоритми, ИЗОБРЕТЕНИ ОТ ХОРА – ЕГОИСТИ.

Както гласи правилото на Хамилтън, че за егоистичните особи е ЕГОИСТИЧНО изгодно да пожертват своето време и ресурси заради благото на роднините, защото това има егоистичен смисъл от гледна точка на съхраняване на гените. Първо Хамилтън е дал на ЕГОИСТИЧНИЯ алтруизъм разумното за ЕГОИСТИТЕ обяснение от гледна точка на ЕГОИСТИЧНАТА еволюция и е извел формулата, по която трябва да се проявява ЕГОИСТИЧНИЯТ алтруизъм в кин-отбора.

Реплика: Отделените думи са мои, за да покажат, че за никакъв истински алтруизъм не става дума, а само за действия по отдаване, за да приведат себе си или своето потомство към по-добро състояние.

Още веднъж бе показано, че действията по отдаването не се явяват показател за алтруизъм, както смятат хората, а само намерението да напълниш/да изпълниш желанията на другия без някаква изгода за себе си. Това е възможно само, ако Висшата Светлина промени нашия егоизъм (намерението да получа за себе си) в алтруизъм (намерение да отдавам на другия).

[43590]

Filed under: Криза, глобализация, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Мнение: Г. Х. Попов, доктор на икономическите науки, Президент на „Международния съюз на икономистите”, Генерален консултант на Икономическия и Социален Съвет на ООН, автор на работите: „Проблеми на теорията за управление”, „Ефективно управление”:

Необходим е модел на цивилизация, която изразходва малко енергия – общество със социални гаранции, отхвърлящо конкуренцията, преодоляващо расовите, половите, националните и личностните противоречия, с ориентация към духовното развитие.

Неразумното развитие на съвременната цивилизация се основава на растящото производство и потребление на енергия. Ако претенциите на бедното население на планетата за подобряване нивото на живота не се обезпечават с ръста на производство на енергия, то социалната криза е неизбежна. Възможна ли е цивилизация, не просто икономисваща енергия, а по принцип алтернативна на изразходващата енергия?

Реплика: Все пак, всичко опира до късогледия егоизъм на ръководителите на държавите. Те не са в състояние да осъзнаят необходимостта да се договорят за рязкото изменение на ориентацията на обществото от потребление, на материално обезпечаване на всички с необходимото и напълването на желанията с духовното.

Съгласно кабала, всичко съществуващо се състои от желание/съсъд и напълване/светлина. Привличайки самата светлината, вместо нейния заместител в нашия свят с излишните напълвания от храна, секс, богатство, власт – ние ще получим пълното усещане за висшето вечно напълване.

[43490]

Filed under: Криза, глобализация, Развитие на егоизма - Няма коментари→