Всички закони в науката, които сме открили като човечество до сега, като законите в химията, биологията, математиката, физиката и дори в квантовата физика, се свеждат до един закон – Закон за Взаимната Връзка. Който и закон да вземем, ще видим, че той е дуален. Законът за привличането и законът за отблъскването. Законът за развитието и законът за деградирането. Във всички закони на природата има един общ знаменател – насоченост.

Новият закон е закон, съгласно който ще можем да предсказваме развитието на събитията в бъдещето. Той е основан на избора на насоченост: да теглим всичко към себе си за сметка на останалите или отдавайки на другите, като самите ние получаваме само най-необходимото, да се грижим за цялата система.

Много прост и нагледен пример за този закон са бактериите. В нашия организъм има бактерии, без които ние просто не можем да живеем. Те произвеждат витамини, като витамин „К“, който практически не може да бъде получен отвън. Съществуват и бактерии, без които не можем да усвоим храната.

Има полезни бактерии, които както армията и полицията охраняват от лошите бактерии. Всички тези бактерии работят съзидателно, взаимосвързано, грижат се за целия организъм. От друга страна, има бактерии, които са насочени към разрушение. Именно те са причина за много заболявания и за смърт.

Има и друг пример за симбиоза и паразитиране. При симбиоза – единият помага на другия и за сметка на това се развива, помагайки на другия. Например, всички растения поглъщат въглероден двуокис като необходим продукт за тяхната жизнена дейност, а отделят кислород. А животните и хората – обратно. Паразитите, от друга страна, живеят за сметка на другите и изсмукват всичко от окупирания организъм и сами умират, тъй като няма върху какво повече да паразитират.

Всичко това са данни от научни изследвания. На човечеството му отне много време, за да открие тези закони на природата. Сега, съединявайки всичко това заедно, откриваме нов закон – закон за насоченост на взаимовръзката. На какво се учим от природата, когато разкриваме нейните тайни? – Ако се грижиш за другите – добре за теб, добре е и за другите. Ако теглиш към себе си – другите страдат и след това самият ти страдаш многократно повече.

Обществото днес е поразено от „вирус“ под название Алчност. Това е страшен вирус, който не щади никого. Бил си добър, хубав, грижовен човек – и изведнъж вирусът на алчността се внедрява в теб и цялата ти добрина и грижа отиват на вятъра.

Ако погледнем света днес, ще видим, че целият е заразен с този вирус. Как действа той? – Изменя посоката на намерението ти от грижа за другите в облагодетелстване за сметка на другите. Този вирус заразява с огромна скорост, поразявайки всички континенти, всички слоеве на обществото, цялото човечество.

В резултат на тази епидемия, имаме разруха в семействата, в такива хуманитарни отрасли за обслужване на населението като медицината и образованието… Така скоро ще тръгнем един срещу друг с оръжие, изпълнени с гняв, без да разберем, че всъщност никой от нас не е виновен. Просто не виждаме единния враг – вируса на Алчността. И не трябва да воюваме един срещу друг, а заедно против общия противник, вируса на Алчността, като се обединим заедно във взаимно поръчителство. Това е първото необходимо действие.

Второ, да разберем, че не трябва да се борим със своите събратя, каквито и да са те, а всички да се сплотим в борба с алчността. Трето, да разберем, че любовта и взаимната връзка са нашето оръжие.

Можем да излизаме по площадите, но ако излезем на борба един срещу друг, то това само ще укрепи още повече нашия общ враг – вируса на Алчността. И едва след победата над него ще разберем, че този вирус е възникнал в нас именно за да предизвика нашето обединение, да ни доведе до обединение, щастие, безопасност, вечност и любов.

Доктор Ангелов (Бостън)

Filed under: Криза, глобализация, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Въпрос: Някои специалисти, в това число психолози, вече разбират, че човешката природа е егоистична. И все пак това съждение много рядко може да се чуе…

Отговор: Проблемът е друг: те не разбират, че тук се крие източникът на всичките ни проблеми. Те не могат да отделят момента, че с това е обоснован целият ни живот, без да свързваме едното с другото. По тяхното мнение, живеем лошо по някакви си други причини.

На психолозите трябва да им се отворят очите за връзката на нашите текущи състояния и злото на човешката природа. Оказахме се в друга ситуация, обладавайки сляпата природа, но за тях това не означава, че едното е предизвикано от другото.

Въпрос: Една жена психолог, с която разговарях, смята, че случаен човек, стига да е във властта, по своята егоистична природа ще прави онова, което правят и останалите.

Отговор: Тя е права. Виждаме това на практика, наблюдавайки всичките партии и техните лидери в целия свят. И работата не е даже в егоизма, а в онова, че ”сърцата на царете и на власт-имащите са подчинени на волята на Твореца”. Всички те прокарват в живота замисъла на творението.

И затова, които и да са те, всичко зависи от нас: ако успеем поне мъничко да изменим своята природа, то ще призовем доброто. Друга възможност няма. Какво да правим с глупавото желание за наслаждаване? Трябва да го предвижваме напред посредством бедите. Удар след удар и т.н… Тези сили се прилагат към желанието, за да го подтикват към доброто. Те ни развиват и действат на постоянна основа.  Казано иначе, това е светлината, която идва и ни притиска от всички страни.

Какво мога да направя? Само едно: мога поне малко да променя злото си на добро. Тогава ще стана подобен на светлината и ще усетя, че тя ме движи към доброто.

По такъв начин светлината остава непроменена, етапите на моето напредване – също, и само аз се променям към по-добро: като дете, аз се съгласявам с натиска, който ще ми окажат татко и мама. Смятам, че това ми е от полза – и тогава моят отклик се променя, моето възприемане на процеса: влизам в него осъзнато, с разбиране и с усещане, благодарен съм на онези сили, които ме развиват. Ето това е всичко, което е необходимо: да се постараем поне капка от нашето зло да превърнем в добро.

Действително, не съм способен на това – и все пак моля за помощ светлината, която ни връща към Източника. Защото светлината е универсалната сила на Природата, неизменно водеща ни напред. Но аз мога сам да предизвикам малко проблясване от нея, което да ме промени. При това общата картина ще си остане същата.

От урока по вестника „Народ“, 29.08.2011

[52972]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Развитие на егоизма - Няма коментари→

В наше време се намираме в особено състояние, когато за първи път човечеството престава да разбира своето желание. Става много важна промяна – цялото човечество се прехвърля от първото, „неживо” стъпало на второто, „растителното”.

За сега все още е само началото и то е неразбираемо за нас. Но постепенно ще ни дадат да разберем, че природата, нашите желания, висшето управление, обичайният привичен живот – всичко е относително и зависи от някакъв неизвестен за нас фактор, който не сме знаели никога преди, не сме чувствали и не сме взимали предвид.

Този фактор наричаме: общество, обкръжение, глобално и интегрално човечество, новата връзка между нас, която се разкрива днес. Но на практика демонстрират на човек, че се намира в съвършена и тотална зависимост от цялото човечество, изцяло е в неговите ръце.

Искат да ни покажат, че излизаме из под неосъзнатото подчинение на висшето управление, под което безропотно сме съществували преди на „неживото ниво”, мислейки, че такъв е животът и трябва някак си да се приспособяваме към него – няма какво повече да се прави.

Но сега вътре в този живот ни показват още един компонент – фактора обкръжение. Фактически, това не е външно обкръжение, а висша сила, която ни се разкрива под такава форма. Човек започва да чувства, че зависи от обкръжението, а обкръжението зависи от него и те взаимно си влияят един на друг.

Всъщност, става разкриването на управлението на Твореца относно човека. И съгласно с това, човек трябва да се променя, за да се спаси от приближаващите се проблеми и беди, тъй като той остава с желанието за наслаждение.

Започват да му се разкриват различни явления, в които той се усеща получаващ. Чувства, че има някой даващ, и той зависи от този даващ: от обкръжението, от света. Така става разкриването на светлината, висшето управление спрямо човека.

И когато човек разбира, че изцяло зависи от обкръжението, преминава на втория стадий от развитие – „растителния”. Той е заставен да отдава на обществото, от което получава, като разбира, че тук действа законът за взаимност и не е възможно да е добре за мен и за обществото, ако само ще получавам.

Човек вече спира строго да дели света на „себе си” и на „тях”, тоест всички останали. Намирайки се на „неживото ниво”, се е стремял само да получава, но тъй като го е правел инстинктивно, неосъзнато, то това не се е считало за получаване! Просто се е подчинявал на своята природа.

Но сега, когато се издига на „растителното стъпало”, трябва да извършва осъзнати действия и да отдава в отговор. Тоест да измени това поведение, което на 100% се е смятало за правилно на неживото ниво, даже без да гледаме, че е вземал за себе си и е крадял – но на това го е задължавала природата му.

А сега му дават малко свобода от самия себе си, от своята природа и съответно трябва да действа, като отдава на обкръжението. Сега целият свят трябва да достигне до това – освен да получаваме от обкръжението, трябва да му отдаваме.

С това изпълняваме неживото стъпало на своето развитие. Всички следващи стъпала: растително, животинско и човешко ще допълват първото неживо стъпало. Колкото ми се разкрие над неживото стъпало, че се намирам в своя егоизъм – толкова ще поправя това егоистично начало и ще се върна обратно на неживото стъпало – към робското изпълняване на законите на природата, но вече осъзнато и доброволно.

Затова, всичко се основава на неживото ниво. Вътре в тази АВАЯ е затворено цялото творение, цялото отношение към него от висшата сила.

От урок по статия от книгата „Шамати”, 26.08.2011

[52675]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Ние започваме да се развиваме и да растем от този свят – най-нисшата реалност, спуснала се от света на Безкрайността по 125 стъпала, през 5 свята, до най-ниската точка. Стигайки до това  ниско ниво, искрата на светлината се е промъкнала от най-последната духовна степен в този свят и започнала да оформя материята.

Материята започнала да се концентрира, да се формира, да се съединяват частица по частица. По такъв начин, е започнало връщането назад – поправянето на разбиването. С това е започнало формирането на нашата Вселена: неживата, растителната и животинската природа.

Всичките тези стъпала са резултат от съединяването на материята във все по-сложни структури, всичките и части работят за общото благо, един за друг. Силата на светлината, силата на природата съединява отделните елементи, и така се образува неживата материя с цялото и многообразие. Материята се образува благодарение на съединяването на противоположни частици по определени закони.

А след това се образува растителния материал, където противоположните частици се свързват в още по-сложни структури. Те са отдалечени много една от друга, но независимо от това се съединяват.

След това се заражда животинската материя, всяка част на която усеща себе си отделена и иска да съхрани съществуването си в егоистична форма. Но за сметка на природните сили, всеки от тях все пак се съединява с останалите и всичките те създават животното – живото тяло, способно да съществува, независимо, че вътре в него съществува противоречие и съединяване на полярни елементи.

Тях ги съединява особена сила – силата на светлината, на Твореца, силата на взаимното отдаване, независимо от силата на творението, егоистичната сила, намираща се вътре във всеки. Тези две сили започват да действат в обща хармония.

Не е възможна хармония, ако няма две противоположни сили, които се съединяват заради една единствена цел, общия интерес за някакво си много по-висше състояние. А висшето състояние – това са общите интереси на тялото: растителното или животинското.

А след това благодарение на развитието на материята на животинско ниво, то достига нивото на човека от този свят, още по-сложно същество – агресивно и егоистично. Всяко същество от стъпалото ”човек от този свят” открива себе си противостоящ на всички останали хора.

И когато той достига до предела на егоистичното си развитие, то открива, че ако желае и по-нататък да съществува, ще му е необходима втора, противоположна сила – сила за отдаване. Тъй като в него се е развила силата на егоизма, но какво да прави с нея по нататък? Тя само ни разрушава. И тогава разбираме, че сме задължени да получим сила за отдаване, силата на обединението.

Усещането на недостиг на сили за обединение, без който не можем да се разминем – това е усещането на кризата, разбиването, крушението на отминалите ценности. То се разкрива направо вътре в нашето съществувание, вътре в живота ни. Абсолютно във всичките области на живота, във всичките занимания на човека от този свет, откриваме, че не можем да постигнем равновесие, хармония в тъй наречения ”живот”.

Тъй като животът е изграден на основата на две сили: получаване и отдаване. И действайки само с едната сила на егоизма, не е възможно да се съществува. Така природата, в резултат на развитието ни, на стъпаловидната еволюция, крачка след крачка ни води към извода, че ни е необходима втора сила – силата на обединението.

От урока от книгата Шамати, 25.08.2011

[52548]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Въпрос: Какво казва науката кабала за текущия момент? Как ще ни помогне тя в този важен преходен етап?

Отговор: Живеем в особено време. Нашият свят стои на прага на ново, вътрешно духовно стъпало от развитието на човека в нас. До сега, както обяснява науката кабала, ние сме се развивали по естествен начин, подтиквани от импулса на своя егоизъм.

Той ни накара да трансформираме обществото, променяйки семейния ред, да разработваме технологии, да прекрояваме държави и формации, да внасяме промени във възпитанието и културата. Винаги сме се насочвали натам, накъдето ни е теглел естествения вътрешен призив.

Но днес сме достигнали някакво пресищане. Светът, с една дума престана да ни подсигурява с удоволствия. Той повече не ни удовлетворява икономически: ние усещаме някаква преграда, препятстваща ни да продължим пътя си. Американската теория за потребителското общество с безкрайния ръст на експорт и импорт, с неограничения технологически и производствен потенциал, вече изчерпаха себе си. Нещо повече, преминахме към понижаващи тенденции, към упадък, който по признание на икономистите, ще продължи дълго и не се знае до кога.

Съгласно науката кабала, със сегашните ни разбирания, няма да завърши никога. На сегашния етап на развитие ние сме реализирали своя егоизъм, а също сме реализирали потенциала на обкръжаващата природа, предизвиквайки в нея ужасни сътресения. В случая, озовахме се на прага на краха – в човешкото развитие, в развитието на обществото и възпитанието, а също и по отношение на екологията.

В тази ситуация трябва да си дадем отчет какво се е случило с нас. Мислим ли и по нататък да действаме по същия начин? Тъй като буквално сме се саморазрушили, допускайки грешка в целта и плановете. Искаме ли още и още да увеличаваме потреблението, разрушавайки с това обкръжаващата среда? Искаме ли да се обвържем ”с механичните” отклонения?

Едва успели да се порадваме на произведените стоки, ние ги изхвърляме, за да си купим нови. И така – през целият ни живот. Нима искаме да запълним битието си с подобни игри на богатство, почести и власт? Нима смисълът на човешкия живот се състои в това всеки месец да сменям мобилния телефон и другите потребителски символи? Днес самият процес, който преживяваме, насила спира нашия бяг и ни кани към самоанализ. Вероятно, в Природата е заложена друга програма и ние сме длъжни да я разкрием.

Универсалната мъдрост, общото равновесие, хомеостаза (отворена система), които разкриваме в природата, остават извън човека. За природата човек е чужд елемент, раково образувание, изяждаща своето обкръжение и себе си.

Ние разрушаваме човешкото общество, разваляме себе си и децата си, човъркаме всичко и не си оставяме възможност за правилно съществуване. Поглеждайки света отстрани, хората ни се струват слепци, вървящи по пътя на самоубийството. Те продължават да водят силови игри, да саморазрушават себе си и децата си, обществото, без да осъзнават това.

Ето защо се оказахме в криза. Всъщност това не е криза. Аз бих казал, че това е спасение. Днес, когато настъпва колапс за всички създадени от нас системи, получаваме явен знак, който ни насочва към точката на истината. Най-накрая можем да разберем, че нямаме друг изход, освен тотален обрат в отношенията ни към живота.

Вместо да продължаваме да се сриваме и да се саморазрушаваме, както все още искат от нас политиците, икономистите, по голямата част от човечеството, от различните кръгове и организации, които вече разбират случващото се, трябва заедно да изработим новия подход към света и Природата, за да тръгнем по друг път.

[52667]

Filed under: Криза, глобализация, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Науката кабалa казва, че сме навлезли в нов етап, на който откриваме грешката си и криещето се в нас зло – човешкият егоизъм. От една страна, той ни е докарал до едно много скверно състояние, а от друга, хубаво е че се проявява. Ще се надяваме, че със свои усилия ще съумеем да помогнем на човечеството като цяло, за да може да приеме верните решения, за да разкрие истинското положение на нещата и да премине на друг път.

В случай на успех, започвайки от този преломен момент, ще можем да се развиваме успешно, по пътя на доброто, удовлетворявайки се не с наслаждения от „играчки“, а с нещо вечно, съвършено. Ще постигнем хармония между себе си и хармония с Природата – състояние, което в действителност съотвества на нашата, на човешката степен. Започваме да се развиваме и да се издигаме над материалното битие, в което днес сме затънали до уши, без да виждаме нищо наоколо и без да се замисляме за смисъла на живота.

Има нещо повече от грижата как да се натъпчем с удоволствия за краткото ни съществуване. В тови живот можем да достигнем по високо ниво, а освен това ще продължим да живеем в друго измерение.

Науката кабала казва, че днес, след материалното развитие на неживо, растително и животинско ниво, ние се издигаме на човешко ниво. Това развитие е започнало от Големия взрив, когато мъничка искра духовна енергия се е врязала във Вселената и е формирала цялата материята. Тази енергия е придала на материята първичен импулс за развитие и продължава да я развива и по-нататък.

Но на последния етап, при прехода от животинско на човешко ниво, трябва да приобщим към развитието и собственото си разбиране и осъзнаване. Сами трябва да осмислим механизма на анализ и синтез на цялата действителност: какво става, къде се намираме, кои сме ние, какво е отношението ни към живота.

Но този път не става дума за материален подем, ние се изменяме не тялом, както при преминаване от неживо на растително, а след това на животинско ниво – ние изменяме самата си същност. Трябва да достигнем степента човек (адам), подобен (доме) на общата Висша сила на Природата. Пред нас е нов етап от развитието на съзнанието, вътрешно развитие на човека.

И в частност трябва да помислом как да разширим възприятието си, отношението си към Природата, как да започнем запознаването с нейната програма и да вземем осъзнато участие в нейното реализиране, как да познаем целия този огромен „двигател“, който движи процеса на развитие, направлява го към себе си, към висшата цел. Трябва да видим себе си като тази част от Природата, която трябва да се повдигне на нова степен.

И затова според мен ние живеем в особено, забележително време. Само ако ни се отдаде да помогнем на човечеството да отвори очите си, сърцето си, да разтвори съзнанието си, тогава ще извършим подема бързо и благополучно. А ако като непуслушни деца, продължим да си играем играта, то Природата има множество възможности да ни окаже натиск, включително и чрез жестокост – до такава степен, че ще ни се наложи да преминем през даден етап от развитието чрез поредица от бедствия.

Ще се надяваме, че ще изберем по-краткия и добър път.

[52663]

Filed under: Криза, глобализация, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Пред нас са три етапа. Преди всичко, ни е необходимо да осъзнаем злото на своя егоизъм (1). Да го осъзнаем дотолкова, че да поискаме да достигнем свойството Бина, да се издигнем над егоизма (2). А след това достигаме Кетер (3), тоест използваме егоизма си заради отдаване.

Първият етап е период на подготовка. По-нататък, издигайки се на стъпалото Бина, усещаме духовния свят, включваме се в света Ацилут. А после започваме да се издигаме в него, като обръщаме цялото свое зло в добро, в отдаване.

Всички тези етапи сме способни да реализираме само с помощта на силата на светлината. Казано е: „Аз създадох злото начало (нашия егоизъм) и Аз създадох Тора, тъй като светлината, която се крие в нея, връща човека към Източника”.

Проблемът е в това, че за човечеството е неизвестно съществуването на сили, които са предназначени за поправяне на нашия егоизъм и затова е в голямо объркване и не знае какво ще бъде по-нататък.

Настъпил е критичният момент, след който следва вълна от проблеми, включително масови безредици, революции, войни между народите и страните. Науката кабала предупреждава, че може да се стигне до Трета и даже Четвърта световна война. Страданията ще нарастват дотогава, докато човечеството само не изнамери методиката за поправяне – лекарството, което може да даде само светлината.

И затова, още в зората на времето, преди 5771 години, когато егоизмът само е започвал да се проявява в човека, на хората се е разкрила кабалистичната методика. Постепенно се е развивала до сегашното време, до този етап, на който започваме да усещаме своя егоизъм като зло. И сега единици, които развиват за нас тази методика на поправяне, могат, накрая, да ни я дадат като средство за изцеляване.

Така че лекарят идва при болния и обяснява каква е болестта му, какво трябва да бъде здравословното състояние и как именно трябва да се лекува. Защото има лекарство.

И затова, ако побързаме и представим на света методиката за изцеляване, на хората няма да им се наложи да я търсят под натиска на бедствията и проблемите, които все пак ще ни заставят да намерим този единствен изход.

Последният пример: след като един човек в Норвегия уби повече от седемдесет човека, норвежката телевизия забрани предавания, които съдържат елементи на жестокост и насилие.

Защо се учим само от такива събития? Защо от по-рано не можем да направим всичко правилно? Нима сме толкова безразсъдни? Защо създаваме за нашите деца такова глупаво обкръжение и ги заставяме да се учат на противоборство и съперничество? Защо игрите, създадени за възрастта им, учат да убиват колкото се може повече или да печелят колкото може повече? Защо не им носим послание за единството? Защото всъщност стреляме в себе си, пилим клона, на който седим.

Нима ще ни разбуди само норвежкият сценарий или негов мащабен аналог, грозящ световна война? Нима само когато разберем, че е прекалено, че така повече не трябва да се прави? И все пак не виждаме реално придвижване. Човечеството не става по-умно. Какви ли беди трябва да го застигнат?

За да не ги дочакаме, сега вече трябва да се обръщаме към хората – да се обръщаме с добро, без нетърпение, както към болен, който все още не разбира от какво му е лошо. Само болката закрива очите му повече и запушва ушите му. Ние общуваме с него меко, с разбиране. Въпреки че той, напротив, ни проклина и не желае нищо да чува, ние все пак трябва да се стараем да търсим приближаване с любов и в същото време решително, обяснявайки, че няма друг изход.

Ние не отричаме никакви други методики, не отиваме срещу каквото и да било. Защото, в крайна сметка, не противостоим на егоизма направо и затова не се каним да съкрушаваме каквото и да е движение, какъвто и да е подход, каквато и да е партия. Това е невъзможно, да, и не ни трябва да разрушаваме тези егоистични структури, както не трябва да разрушаваме егоизма в себе си.

Трябва само да ни тегли единството над всички разногласия. И тогава всевъзможните егоистични форми в нас и във външния свят, културни и други различия ще се обърнат в отдаване, в любов, в обединяване. Всеки ще внесе своята лепта в това единство – но не за противодействие, а меко и оптимално.

От 3-ия урок на конгреса в Германия, 06.08.2011

[50730]

Filed under: Възпитание на децата, Духовна работа, Конгреси и събития, Криза, глобализация, Развитие на егоизма, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Скоро по целия свят ще се сблъскаме с противодействието. Засега ние все още сме малко забележими, но по-нататък ни чака съпротивление. Защото светът не разбира, че злото се разкрива за подем над него.

Той просто иска да ликвидира това зло, когато ние, напротив, трябва да го поправяме. За това е казано: „Герой сред героите е онзи, който превръща своя ненавистник в приятел”. Тогава змията, ангелът на смъртта, става свят ангел.

А ето защо към всички трудности и противодействия трябва да се отнасяме креативно, търсейки възможност именно от тях да изградим зданието отдаване и вечен живот. Цялото различие между разбит свят и поправен свят се състои в това, как използваме своето желание. Необходимо е само да променим намерението от егоистично на алтруистично.

Трябва да обясняваме това на всички, като показваме същността на разбиването или, казано на съвременен език, криза: става дума изключително за разкриването на злото в нашата природа. И да го поправим може само по пътя на подема над егоистичното използване на желанието за любов. Само в това имаме свобода на избора, а във всичко останало човекът съвсем не е свободен.

Колкото по-последователни сме в това, толкова повече ще имаме настройката и увереността, толкова по-бързо ще разберем, че се намираме във войната на Твореца с Амалек, която се води във всички поколения. „Амалек” е цялата основа на злото, тоест нашият егоизъм, това е истинската му същност. И войната се води „във всяко поколение”, тоест на всеки етап от съществуването ни, от кръгооборот в кръгооборот.

Затова е така важно да се съберат научни сведения за кризата от целия свят. Учените изобщо не са свързани с кабала и ние представяме данни от техни изследвания, съгласно които, кризата е резултат от човешкия егоизъм и само единението може да послужи като лекарство за тази болест. Единението между всички нас – над егоизма.

На достъпен език ще обясним на света кабалистическия поглед за състоянието на болест и на здраве. Тогава остава само „да се предпише лекарството”, да се допълни междинното звено. Обозначаваме болестта със знак минус, а поправеното състояние – със знак плюс. Проблемът е в това, че хората не знаят решението. Лекарството за тях е големият въпросителен знак.

Днес вече е ясно, че нашето его е причината за болестта и че оздравяването ни е съпроводено с отдаване. Кога ще съумеем да излезем от кризата ли? Когато бъдем обединени. Следователно, задачата ни е да постигнем поръчителството, за да сме споени всички заедно.

Но светът избягва това решение, защото егоизмът не желае единството. Докато не започнем да се задушаваме, той няма да ни остави. И той трябва да е точно такъв – за да ни отведе точно към целта, към необходимостта от единение. Егоизмът ни разкрива своето зло дотогава, докато той стане непоносим за нас. Само тогава ще можем да завършим бягството от своето его към свойството отдаване, а после да преобразуваме в отдаване и самия егоизъм.

От 3-ия урок на конгреса в Германия, 06.08.2011

[50510]

Filed under: Духовна работа, Конгреси и събития, Криза, глобализация, Поръчителство, Развитие на егоизма, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Източникът на духовния ни път се крие в разбиването. Своят егоизъм, отчуждението и ненавистта между нас, трябва да разглеждаме като правилна, подготвителна база за поправянето. Когато раби Акива видял пустошта на мястото на Храма, той се разсмял и се зарадвал. А той бил най-мъдрият човек в поколението на най-великите кабалисти.

„Как може да се радвате на разрушаването на светостта? – го попитали. – Нали е съборен стремежът към отдаването, потъпкан принципът на любовта към ближния като към себе си. Нима сгромолясването на всички надежди може да бъде повод за радост?”

Той отговорил: ”Никога не съм вярвал, не съм знаел, не съм усещал, че можем да достигнем общото поправяне. Но сега, когато е разрушен духовният ни строеж, когато любовта, царяща между нас е разбита, а народът е изпаднал в безпричинна ненавист, аз съм уверен, че от това окончателно разбиване ще пристъпим към всеобщо поправяне, към пълно освобождаване”.

И затова всичко, което ни се разкрива във всеки миг от живота е разбиване, което трябва да поправим. Всичко, което се случва с мен, от съществените въпроси до най-малките неща, в семейството, на работата, с мен самия, със самочувствието ми, с взаимоотношенията с роднините и законите, с народа и света, с цялата реалност – всичко се разкрива само за целите на поправянето.

Ден след ден пред мен се очертава нова картина, проникваща все по-дълбоко в егоизма ми. В тази картина трябва да видя резултата от постоянното въздействие на светлината, която всъщност и ще задейства в мен все по-дълбоки пластове.

Възприемаме света с егото си и затова трябва да го поправим. В какво се заключава поправянето? В това, че носим на хората единство. Особено сега, когато целият свят започва да осъзнава злото на сегашното състояние, помагаме му да почувства и разбере, че ”злото” – това е нашето зло начало.

Егоизмът ни е причина за всичко лошо. Виждаме го по това, което се случва: не е по силите ни да въведем ред, хората разрушават света, губят себе си, разкъсват взаимните връзки, унищожават природата… С това зло, което се крие в нас, не можем да преминем към добро, не можем да устроим добър живот.

От ден на ден все по-остро се проявява кризата, с други думи, оказва се, че егоизмът ни разрушава всичко и не позволява да се приведем в ред, да се уравновесим, да подобрим живота си. Но от друга страна, трябва да разберем, че той правилно ни води напред и ни позволява да поемем правилния курс към поправянето, към доброто. Така, както проявяващата се болест ни показва, как правилно да я лекуваме.

Осъзнавайки това, трябва да благодарим на егоизма си и да го обичаме затова, че ни показва мястото, нуждаещо се от поправяне. Казано е, че Фараонът е приближил синовете на Исраел към Твореца. Защото е започнал да им оказва натиск и в крайна сметка им се е  наложило да избягат от Египет. А иначе биха останали там.

Затова е и казано: ”Да вървим при Фараона, защото Аз ожесточих сърцето му”. Тук са заложени две противоположности и не бива да забравяме за това. Каквото и зло да ни се изпречи, трябва не да го разрушаваме, а да се стараем да го поправим.

От 3-я урок от конгреса в Германия, 06.08.2011

[50515]

Filed under: Духовна работа, Конгреси и събития, Криза, глобализация, Развитие на егоизма - Няма коментари→

От първичното състояние, в което всички души са били заедно (Σ), сме преминали в света на разбиването, а след това сме паднали в нашия свят. По-късно, след развитието на егоизма и взаимовключването на частите му, достигнахме до повратния момент (1995), от този момент трябва да поправяме егоизма си, за да се върнем назад, в първоначалното състояние.

Но ако първото състояние е било създадено от светлината, Твореца, то финалното състояние създаваме ние самите. Тук се крие голямата разлика, тъй като ставаме подобни на светлината, на Твореца. В това се състои цялото творение.

Раждаме се без самоусещане, като капка семе в матката, преди да се е превърнала в нещо. След това преминаваме през подготвителен период, придобиваме силата на доброто (+) и силата на злото (-) и благодарение на тези сили можем да се развиваме на духовния път.

Всеки води своя вътрешна война и всички заедно водим война в обществото, в човечеството, докато не проявим истината, напредвайки по средната линия. При това и плюс и минус съставят в нас едно цяло. Минус е силата на егоизма ни, а плюс е силата на светлината в нас. Така напредваме.

Тази трудна работа трябва да водим осъзнато и смислено. Всъщност, главното е какво трябва да правим. Тъй като трябва да се върнем в първоначално състояние, да го разкрием дълбоко в себе си. Затова ставаме по-мъдри, по-възприемчиви, по-развити.

От днешното, текущо състояние започваме да се спускаме дълбоко в себе си: в световете Асия, Ецира, Брия, Ацилут, Адам Кадмон и в крайна сметка постигаме света на Безкрайността (∞). Главното, което постигаме е осъзнаване на собственото зло.

Тъй като всичко постигаме в егоизма си. Превръщайки го в отдаване, ние се потапяме все по-дълбоко и проявяваме в него висшите светове, докато целият егоизъм, цялата Малхут от света на Безкрайността, която е била в нас в изходното състояние, не се преобразува в намерение за отдаване.

Така преминаваме през второто състояние, включващо целият наш път, към третото състояние.

Както пише Баал а-Сулам, кабалистичната методика ни позволява да разкрием в себе си злото – егоизма. Като го поправяме, ние проникваме все по-дълбоко там, в него, разкриваме всички светове, цялата духовна реалност. Защото освен желанието за получаване, Творецът не е създал нищо. Посредством разбиването, това желание е приело егоистична форма и сега трябва да го поправим в отдаване.

Днес се чувстваме в отделена, тъмна, ограничена реалност. Само нея можем да възприемем, бидейки противоположни на светлината. Подобни сме на капка семе, без каквато и да е представа какво ще покълне от нея.

Но като призоваваме светлината, за да ни развива и да измени желанието за получаване в отдаване, ще го опознаем, ще познаем Твореца, съгласно закона за подобието по свойства, докато желанието ни и светлината не станат подобни една на друга.

От 3-я урок от конгреса в Германия, 06.08.2011

[50519]

Filed under: Духовна работа, Конгреси и събития, Развитие на егоизма - Няма коментари→