Обучението на взаимно поръчителство, на взаимовръзка, дава на човека възможност да се отнася към другите като към собствено семейство, като към своя интегрална част и не случайно днес нашият свят се нарича интегрална система на интегрално взаимодействие.

Интегралната система – това е взаимообвързваща система. Как завися от своите деца? Не мога никъде да избягам от тях, към тях инстинктивно ме привързва грижата и любовта. Ако им причиня нещо лошо, в крайна сметка правя лошо на себе си, тъй като при всички положения ще страдам и аз.

Същото отношение започвам да имам и към всички останали хора в света. Пред мен се проявява абсолютно явна картина на нашата пълна егоистична взаимозависимост. Аз виждам, по какъв начин отсъствието на вътрешна грижа за другите косвено влияе чрез тях на мен, връщайки се към мен в отрицателна форма.

Ние, все още, се опитваме да съществуваме по нашите егоистични закони, които са се установили в миналото, когато сме били егоистично свързани помежду си: ти на мен, аз на теб, кой колкото може да открадне, да спечели, да използва другите.

Днес идва краят на системата на егоистична взаимовръзка и започва да се проявява съвършено нова система – алтруистична, взаимнозадължаваща, глобална, интегрална. И ако аз искам да успея в света, трябва да ѝ съответствам. А тъй като ние засега не съответстваме на новата система, усещаме нашето състояние в света като криза. Но това е криза не в този смисъл, в който сме свикнали да я разбираме. Криза в превод от гръцки – това е раждане на новото, т.е. решение, а не проблем.

Следователно, трябва да разберем, че се намираме в точката на преход от едно състояние в друго. Ако разберем това колкото се може по-бързо, решим да действаме в унисон с тези крачки, към които ни тласка еволюцията и не се съпротивляваме, тогава лесно и приятно ще преминем всички промени.

Трябва да достигнем такова състояние, когато всички заедно ще бъдем едно семейство. Трябва да се отнасям към другите, като към свои деца, свои родители, като към любимата жена, любимото коте или куче, т.е. да се отнасям към всички, като към нещо свое. Природата ни води към това независимо от нашето желание.

Това е чувствено познание. Трябва да се създаде такава обкръжаваща среда, която да показва това на човека, която да му влияе и да го променя.

В степента, в която той се променя, ще се променят нашите семейни, обществени, социални, политически, промишлени и други взаимоотношения. Всичките ни връзки ще претърпят промени в съответствие с нивото на новото развитие.

От ТВ програмата „Интегралният свят“, 30.10.2011

[61212]

Filed under: Движението "Поръчителство", Духовна работа, Криза, глобализация, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Желанието за наслаждение ни е дадено като материал за работа. А ние трябва да използваме две сили, съществуващи в природата – за да ”преформатираме” своето желание и да изградим това, което искаме.

В земната реалност, ние над нищо не сме властни. Наслаждението действа върху желанието и го развива, отглеждайки го все повече и повече. И така продължава, докато не стигнем до днешния ден, когато в нас се прояви усещането, че никога няма да се самонапълним.

Не е чудно, че човечеството стига до отчаяние от своя начин на живот, усещайки кризата във всичко: в отношението с децата, в  работата, в семейството, в науката.

И днес разочарованието става толкова глобално, че разбираме, че никога няма да можем да удовлетворим своето желание за наслаждение. Даже парите, които бяха символ на случайно напълване, което можеше да се купи за тях – и те не ни напълват и не преживяват кризата.

В това е същността на икономическата криза, в която светът навлиза. Това развитие ще отнеме още малко време, но всъщност, тя трябва да потвърди разочарованието окончателно, за да видим, че нашето егоистично желание, във вида в който днес съществува, изобщо не е създадено за напълване. А всичките ни досегашни опити да го напълним, са били само илюзия.

Били сме малки неразумни деца или слепци, опитвайки се да го напълним без успех. Сега накрая, идва прозрението. И сега, всички минали разочарования и горчивият опит на отминалата история на човечеството, се съединяват заедно, за да ни доведат до огромното разочарование, от което целият свят ще закрещи силно и отчаяно.

Това ще бъде вик в един глас – за цялото историческо развитие на егоистичното желание и онази огромна работа, която е била извършена заради него. И всичко това, само за да се разбере, че това желание изначално не е било пригодено за напълване.

Така достигаме до онази точка, от която започвайки и по-нататък, можем да престанем да слушаме своя егоизъм и да започнем неговото поправяне – за да получим в него напълване! Тъй като целта на нашето развитие  са доброто и наслаждаването. Целта на творението е да се насладят сътворените.

От урока по статия на Рабаш, 07.11.2011

[60033]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация, Развитие на егоизма - Няма коментари→

На всеки етап от развитието получавам ”убождане” и от безизходица търся спасение. Бедите ме очистват, смиряват ”плътта” на егоистичното желание и довеждат към добро, тоест към правилно решение, към правилно действие. Но всичко това  под град от болезнени удари, по пътя на страданията.

Обаче, също така мога да прибягна към алтернативни средства, към силите и ситуациите, към ”помощ отстрани”, която ми позволява да се обърна към поправяне, не дочаквайки бедите. Различието тук е в моето осъзнаване, разбиране, в готовността ми и в крайна сметка, в отношението ми към Твореца.

Или неохотно бълнувам напред под ударите, докато не пробудят в мен желание веднъж за винаги на всяко стъпало, или  освен всичко друго, се старая самостоятелно да извикам у себе си потребност от напредване и търся привлекателност, очарование в сближаването с Твореца, с отдаването.

Нека това очарование ме повлича напред по-силно, отколкото подтикването, което получавам отзад. Тогава сам ще определям темпа на развитието си, ще се стремя да се движа по-бързо, отколкото е записано в програмата на творението, която постоянно ме пришпорва отзад. Казано е за това, че тогава сам пробуждам зората, а не тя мен.

Тук преминаваме към единствения намиращ се в нас свободен избор. Състои се в това, да поискаш в добавка сили за напредването, освен светлината и съсъда. От къде да ги взема?

Във всеки случай ми е ясно, че ако не се прибегне до помощта на тези алтернативни сили, то няма да ме има и мен самия, същинското ми Аз, а ще бъда единствено звяр, развиващ се под ударите на естествените сили на еволюцията.

По принцип, така е вървяло развитието ни до този момент. Предполагаме си, че само неживата, растителна и животинската природа еволюира, подчинявайки се на естествените закони, а човек се развива сам. Как става това? Нима еволюцията повече не действа?

Не успяла маймуната да се превърне в човешко същество и веднага ли е отпаднала от законите на природата? Възможно ли е да ни е развивал собственият разум? Не. Нека да сме разумни, но преди това да изпълняваме повелите на природата и въобще да не вървим срещу нея. Защото хваленият ни разум – такава е неотменимата му част.

Съвременната наука открива чудесата на приспособяването и взаимодействието в най-различни създания, включвайки насекоми, птици, риби… Обаче всичко преписваме на инстинктите и продължаваме да се перчим с разума си. В действителност разумът реализира единствено инстинктите ни по още по-инстинктивен начин, в резултат на което разрушаваме себе си. Животните се опазват със защитните механизми, а ние, лишените от ”предпазителите”, вървим като амбуланти.

От урок по статия ”Даряването на Тора”, 07.11.2011

[60058]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Развитие на егоизма - Няма коментари→

От поколение на поколение сме се развивали, стремейки се да израстнем своето желание за наслаждение и да го напълним с всичко възможно. Тези напълвания само са увеличавали желанието ни. Та нали, когато съм получавал 100, аз незабавно съм започвал да желая 200, а получавайки 200 – съм искал 400. Напълването, идвайки към егоистичното желание, само още повече го е раздразвало и го е тласкало да търси нови напълвания.

Десет килограма напълвания влиза в 10 кг желания и създава вътре в желанието допълнитено още 10 кг напълване, т.е. аз съм започнал да искам 20 кг и т.н. Така напълванията само са увеличавали желанието. Тъй като неутрализирали наслаждението и затова са предизвиквали ново желание, двойно по-голямо от предишното.

И сега, съгласно програмата на природата, ние започваме да откриваме, че не можем да напълним егоистичното си желание. А от друга страна намираме, че това желание ни свързва един с друг. Тоест това вече не е лично желание на всеки, отделящо го от останалите, а съединено с другите. И това създава двоен проблем.

В такова развитие има особена цел – постигане разума на Създателя. Нали  ако аз се развивам само вътре в своя егоизъм, както е било в течение на нашата история, то при това не постигам никакъв съзидателен разум, без да мислим за Създателя – за някой, стоящ зад мен.

Но когато нашето егоистично желание започне да се проявява като свързано  едно с друго и отнасящо се към единна система, аз започвам да разглеждам себе си по отношение на тази система. Възможно е все още да не разбирам какво става, но вече виждам, че има разрив между това, което съм способен да разбера и усвоя със своя индивидуален личен разум  и между това, което става в света. Защото светът представлява някаква огромна система, в която всичко е свързано помежду си. Всички части на науката, всички процеси, всички явления.

Аз, със своя единичен, обособен разум не съм способен да възприема такава система, за да се впиша в нея и да я обърна в своя полза. Именно затова човечеството сега усеща себе си безпомощно. А всичко това е, за да разбере съзидателният разум, започващ да ни се разкрива днес вътре  в общата, съвършенна система, всички части, на която са свързани и зависими една от друга.

И ако всичко е така свързано, то се получава, че ние не можем да напредваме, да управляваме състоянието си и да го подобряваме. В такова състояние изобщо не можем да действаме и точно това се разкрива сега на човечеството. Така е направено специално, за да може чрез тази безпомощност да напреднем към постигането на съзидателният разум, който управлява тази система отвътре.

От урока по статията „Съзидаващия разум“, 21.10.2011

[58266]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Човечеството не ще може да се съхрани като вид, не ще успее да продължи съществуването си, ако не унищожи съществуващия между нас егоизъм. Само това ще ни позволи да се отнасяме към Земното кълбо като към наш общ дом.

Създадохме помежду си егоистична система на взаимосвързаност, която се нарича „икономика и финансии“. Това е много ясна, правилна система – ти на мене, аз на тебе! Колкото заработиш, толкова ти се полага. Аз съм по-умен от тебе и съм заработил повече – полага ми се повече. Ти си по-слаб, по-ленив – полага ти се по-малко. „От всекиго според способностите, всекиму според труда“ – това е демокрацията. Цялата.

Откъде накъде трябва да даваме на всекиго според потребностите?! Аз съм против това. Всеки ще заявява за потребностите, които трябва да му се обезпечават?! Не. Всекиму според труда – в съответствие с вложеното. Всичко е нормално и върви добре…

Само че се оказва, че не е достатъчно. Оказва се, че с това нарушаваме помежду  си някакъв баланс. Днес не сме в състояние да свържем двата края. Между нас се появява нова връзка, която нарушава всички икономически разчети, всички финансови мрежи. И ние не знаем какво да правим с това!

Виждаме че става някакво странно, ново продължение на еволюцията? Какво? „Ефекта на пеперудата“ – всеки влияе на всички.

Как да оцелеем в свят, в който зависиш от всички  и всички зависят от тебе? Да купя гранатомет и да се добера до вишката и така да прекарам целия си живот, без да мигвам с очи – и тогава няма да ме прострелят? Това е невъзможно! Значи, трябва да се сдобием с някакви други връзки между нас.

Идваме до състояние, когато егоизмът ни ще унищожи не само обкръжаващата среда, но ще започне да поглъща сам себе си. Да унищожава семействата, спокойствието, живота.

Поради егоистичното си отношение към света човек сам си строи затвор. От работа – в къщи, от къщи – на работа. И това е – няма друго. Към това се добавя телевизора, хамбургерите и това е цялото ми съществуване. След работа сядам пред екрана на телевизора, по време на работа – пред екрана на компютъра. Пред мен са два екрана, нищо друго няма.

Днес не можем да устроим живота си, ако не оправим общочовешките си отношения. В това е проблема.

От беседата по  поръчителството, 25.09.2011

[58079]

Filed under: Движението "Поръчителство", Криза, глобализация, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Баал а-Сулам, „Мир в света“:  Строителите са тези, които желаят съзидание и блага на обществото. Заради това често са готови да отстъпят своето достояние на другите.

Тези, които, по своята природа, са склонни към разрушение и беззаконие, им е изгодно заради лична полза да се държат за категорията истина, тоест на принципа „моето – е мое, а твоето – твое“. Никога не са искали да жертват нещо свое за другите, независимо от заплахата за съществуване в обществото, доколкото, по своето естество, се явяват разрушители.

Две тенденции към разрушение и съзидание виждаме в света и днес. При което съзидателният аспект касае не само отделни хора и организации, извършващи благотворителна дейност, но и държави, които създават специални спомагателни механизми за нуждаещите се, макар че законите  не ги задължават за това. Така се подслажда предизвиканото от нашия егоизъм отсъствие на порядък, честност и справедливост в човешкото общество.

Носи ли полза? Всъщност, ако не е целта на творението, подобни средства биха достигнали нужния ефект. Проблемът е, че днес промените подлежат не само на вътрешни обстоятелства, но и на външни условия. Ако се променяше само нашето егоистично желание, проявявайки все по-голям напор, – бихме компенсирали тези необходими поправяния и съжителствали в обществото повече или по-малко комфортно. Така, по същност, сме живели в последно време, внасяйки в нашите взаимоотношения определена степен на справедливост, честност и общо съгласие.

Обаче  в съвременната епоха се разкрива нещо ново – променят се обкръжаващите условия. Иначе казано в добавка към нашия егоизъм се разкрива, че по неволя сме взаимосвързани и не можем да се откъснем един от друг. Ето, това  ни създава проблем. Ако не беше тази взаимовръзка, предизвикваща глобална, интегрална криза, на нас ще са ни достатъчни социалните механизми на взаимопомощ, обновяващи се от време на време. Бихме подържали старците и младите, самотните майки и нямащите.

Обикновено държавата не действа праволинейно, предпочита да не оставя човека на улицата без средства, дори всичко да е напълно законно. Винаги сме се старали да смекчим жестоките порядки – в някаква степен да поправим недостатъка, предизвикан от Твореца, който ни е направил различни. Удобства и стипендии за постъпване в университет, налогови намаления и т.н. – всяко общество, всяка страна предприема подобни мерки, защото „инстинктивно“ иска да запази своето благополучие.

Но ето беда: до сега това работеше, а вече – не. Работата е там, че днес между нас се проявява, взаимна връзка, и в същото време сме лишени от взаимно поръчителство. Като следствие, се създава отрицателен разчет: аз завися от всички и съм в дълг пред всички.

Въпросът сега е, как да живея в съответствие с новите условия.

От урока по статия „Мир в света“, 12.10.2011

[57441]

Filed under: Движението "Поръчителство", Ежедневен урок, Криза, глобализация, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Развивали сме се непрекъснато, година след година в своето обществено, семейно и вътрешно развитие. Мислехме, че на децата ни ще им бъде по-добре, отколкото на нас и че животът действително ще става все по-добър и по-добър.

Днес загубихме тази надежда. Вече не строим планове за бъдещетото.

Навлязохме в зона, където човечеството вече не чувства бъдещето, защото природата, сякаш подтиквайки ни, вече не развива егоистичните ни желания. Напротив, тези егоистични желания, с които сме се развивали, сега започват да се сближават . Желанията на всеки от нас стават зависими от всички останали. И това е много голям проблем! При това тя е потвърдена от изследванията на много учени.

Ние никога не сме чувствали, че се намираме във взаимовръзка, в „ефект на пеперудата“. Не усещахме, че целият свят е глобален, интегрален. Не сме си и помисляли дори! Мислехме: „Взаимовръзката е нещо хубаво! Ще продам нещо на някого, той пък на мен ще продаде.Ще направим това-онова, а това или онова ще направим съвместно с тези и тези“. Тоест аз чувствах, че мога егоистично да използвам глобалността, мога да имам нещо общо с него. Добре е, че светът стана толкова малък, добре е, че мога да летя навсякъде и да правя всичко…

И изведнъж светът стана друг! Изведнъж се прояви, че глобалността не се стикова с моя егоизъм. Че започва да ме подтиска и да ме ограничава, ако не взаимодействам с нея правилно. Това се нарича криза.

В какво е проблемът?! Какво става?! Хората са си останали хора. Парите, промишлеността, стоките, храната – всичко е същото. В какво е кризата? В нашето несъответствие на този нов закон, който сега се проявява.

От беседата за глобалното възпитание, 04.09.2011

[57647]

Filed under: Криза, глобализация, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Въпрос: Означава ли, че с нарастващата криза по света, е време да престанем да играем на кукли и да започнем да се грижим за настоящето на ”детето”?

Отговор: Разбира се. Дошло е времето да се отиде при народа – при всички онези, които се противопоставят на съществуващото състояние в света. А от друга страна, трябва да се разработи и да се поднесе на света методиката за поправяне.

Защото днес целият свят крещи, само че всеки вика по своему. Икономистите крещят за икономическата криза по форумите си, а обикновените хора, усещащи тази криза непосредствено в стомасите си, излизат на демонстрации. Но в продължение на броени месеци тази криза ще бъде достатъчно усетена от всички – и от богатите, и от бедните.

Защото за човека не е важно, колко  и какво количество ще бъдат – всеки измерва чрез усещанията си, оценявайки себе си спрямо обкръжението. Живеем с усещанията си и не сме способни да се оценим по друг начин.

Затова всички ще почувстват, че губят живота и надеждата си. И най-главното – това е загуба на надежда за бъдещето. Защото, ако сега ми е зле, но утре ме очаква нещо по-добро, това ми го допълва светлината. Вътрешната светлина плюс обкръжаващата светлина, утрешното очакване – двете неща заедно ми създават усещане за живот.

И обкръжаващата светлина – тук даже е по-важно, защото не съм ограничен от желанията си. Днес мога да съм беден студент, който няма нищо, и който се препитава с хляб и вода, наемайки ъгъл в чужд дом. Но знам, че утре ще се изуча и ще стана ценен специалист и ме очаква светло бъдеще. Тази надежда ме огрява.

В основни линии, живеем с надежда за бъдещето – обкръжаващата светлина. Защото не сме животни, живеещи само за днешния ден – човек живее за бъдещето. А ако няма бъдеще, то за мен е по-добре да умра, отколкото такъв живот. Животът се измерва с това, което ще бъде, започвайки от следващия миг и по-нататък, а не с това, което е точно сега. Само животното се успокоява с това, което има в дадения момент и не проверява запасите си. Това добавяне на богатство, което донася обкръжаващата светлина, се намира извън физическото тяло. Животното или малкото неосмислящо дете не чувстват това.

Затова най-главният проблем на днешния ден е загубата на обкръжаващата светлина, а не вътрешната светлина на текущото ни състояние в този свят. По тази причина, главното заболяване на днешния свят е депресията, разочарованието, усещането за безсилие. Интересното е, че в състава на хомеопатичните лекарства за депресията влиза златото.

Светът ще бъде, само това не разбираме, че трябва и нашата помощ. И ако не я предоставим своевременно, то той ще обърне погледа си към Израел и ще я изиска, както е написано от пророците. И тогава ще започне голям смут и война, защото инстинктивно хората ще усещат, че тук се намира коренът на проблема.

Всичко зависи от това, ще ни се отдаде ли по-рано да обясним на света, що за състояние е това и че имено тази точка открива нови възможности за разцвет – само в друго разбиране. Защото сме порасли и е време да заменим парцалената кукла с истински неща, притежаващи дълбоки ценности. И на нас предстои да открием така очите на цялото човечество – хората сами няма да могат да прозрат, защото в тях няма светлина, възвръщаща към източника – тази сила, която развива малкото дете. Тази светлина не може да достигне до другите по друг начин – само чрез нас.

Трябва да се погрижим за това и колкото е възможно по-скоро, на всички места, на които можем да се обърнем към народа – от участието в демонстрации до икономическия форум, формулирайки обръщение за тях. Независимо от това, доколко ще бъде прието – трябва да се направи всичко възможно.

От урок по статия на Рабаш, 11.10.2011

[57324]

Filed under: Движението "Поръчителство", Ежедневен урок, Развитие на егоизма, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Днес постъпваме в система, която ни показва, че трябва да действаме към отдаване, към връзка между нас, към връзка с групата и към едно ново преобразование. Намираме се в криза: не лично ние, които изучаваме кабала, а светът. От къде произлиза всичко? Какво е кризата? Това е усещането на световния егоизъм относно системата, която започва да се проявява в нас, както една снимка се проявява на фотографически лист. Постепенно, като от мъгла, се появява нова картина, която не ни съответства.

Изведнъж свойствата на светлината, отдаването, връзката помежду ни, се пораждат в нас, докато егоистичните, индивидуалните свойства (отблъскването, използването един друг) съществуват в нас. Противостоенето на тези две системи и тяхното въздействие една на друга образуват огромна, многообразна, нова конструкция: от една страна, егоистичната система, а от друга, алтруистичната.

Така никога не е било с нас. Винаги сме имали само една егоистична сила и сме работили в нея. Желанията са се появявали в нас и сме ги реализирали. Мислили сме си, че това е всичко: искали сме да се развиваме, да действаме, да работим, да правим всичко.

Защо? Защото се отъждествяваме с възникналия егоизъм, който се развива в нас, с нашите желания. В нас не са възниквали въпроси за техния произход, защото сме ги чувствали като наши собствени: аз искам това и това, и това. В мен не е съществувал въпросът „защо аз искам това?”. Аз искам. Не усещам, че някой ми дава тези въпроси, „вкарва” ги вътре в мен и започвам да работя. Не! Напълно се сливам с тези желания: чувствам се като едно цяло с тях. Това са моите желания, които се зараждат в мен: аз искам.

Как изведнъж се е случило това? Аз съм едно обикновено животно с естествени, инстинктивни, малки желания, необходими за съществуването ми. И изведнъж в мен възникват нови егоистични желания, свързани с развитието на технологията, обществото, семейството, образованието, възпитанието, културата, банките, финансите и икономическите връзки между нас, търговията и обмена, откриването на нови земи, развитие, общуване. От къде се е развило това в човека в сравнение с животните, които не се развиват по този начин?

Работата е там, че нашият егоизъм се развива през цялото време и ни подтиква все повече и повече да реализираме своите нови желания. Не чувствам, че зараждащите се в мен желания идват отвън. Усещам, че те се появяват в мен и затова се впускам да реализирам така наречените „мои” желания.

Всъщност това не са мои желания. Просто не чувствам, че не са мои и затова се впускам напред и действам. Не усещам, че съм като един малак механичен заек, който се навива с ключ и подскача. Не усещам това до правилния момент – до днес.

От виртуалния урок, 25.09.2011

[56098]

Filed under: Духовна работа, Криза, глобализация, Развитие на егоизма, Свобода на волята - Няма коментари→

Баал а-Сулам,”Свят в света”: Четири категории се намират на наше разположение за достигане на целта: милосърдие, истина,  справедливост и мир. През цялото време от тези категории са се възползвали всички, които са поправяли света. В тези четири категории е протекло развитието на човечеството до момента.

Четири категории – ето какво имаме, за да държим курс към края на поправянето. Как да ги разпознаем? Можем много часове да говорим за милосърдието, истината, справедливостта и мира. Но ще се съгласим ли с това, че те сами по себе си се представят?

Това не е просто, но Баал а-Сулам, познавайки духовната природа, казва, че трябва да се ориентираме в това, за да приведем в ред себе си и света. Не знаем какво е това поправен свят. Всички сме непоправени и затова всяко егоистично подобрение ни се струва като поправяне. Обаче за Баал а-Сулам поправеният свят е свят, в който всички потребности, които само могат да се проявят, получават съвършено напълване. Как е възможно това? Все още ни предстои да го разкрием.

Преди всичко, трябва да разберем, че с помощта на егоистичното получаване, никога няма да можем да напълним себе си. Напълването е възможно само посредством отдаването, защото на отдаването, за разлика от получаването, не е било направено съкращаване (цимцум).

Как да се устремим към такова получаване, което само да ни поведе към осъзнаване на изгодата от отдаване? Можем да се развиваме в това направление по пътя на бедствията: постоянно искайки да получавам нещо си, се оказвам под град от удари и накрая достигам до извода, че не трябва да желая да се самонасладя. Тогава започвам да ненавиждам егоистичното си желание, не знаейки, къде да отида и какво да го правя.”А може би ще се насладя от отдаването?”

Така всевъзможните недостатъци ме водят към молба за алтруистично желание, за силата на отдаване, за силата на съединяването с другите. Това е пътят на страданието и аскетизма, за който е казано:”Яж хляб със сол, пий вода с мярка, спи на голата земя…” Някога отдавна хората са извършвали това над себе си и благодарение на него са напредвали към отдаване.

Така е и днес: народ, лишен от кабалистичната методика и не получаващ никакви обяснения за развитието на света, върви по същия този път. Въпросите му все повече се увеличават, но му дават все по-малко и по-малко. В крайна сметка нещастните, напатили се хора започват да усещат, че трябва да бъдат заедно, да извършват отдаване един на друг, да се обединят и да обуздаят егоизма си, чак до пълното му ликвидиране.

Виждаме, как по време на война, следствие на общите страдания хората започват да се обединяват. Даже животните, спасявайки се от земетресенията или от горските пожари, бягат заедно, без да се делят на хищници и жертви. Обединява ги общата беда, защото страхът за живота е по-силен пред страха от глад. Разбира се, не се превръщат в ”праведници” – просто гладът, желанието за напълнение, отстъпва пред по-силното желание за оцеляване.

Ето и ние, разбира се, можем да напредваме към поправяне посредством страданията. Заставят ни да се устремим към отдаване, чрез тях ще пожелаем да разрушим егоизма си, като причина за всички нещастия. Но това е дълъг път, ходене по мъките.

И затова са ни предоставили друга възможност – пътя на Тора.

Защо? Защо ни е необходим вторият вариант? Работата е в това, че към пътя на страданията не пристъпваме от свободен избор. Просто бягаме от нещастията, подобно на животни. В отчаянието сме готови даже на отдаване, но само заради това, че не ни е добре от получаването. Избираме отдаването не доброволно, а като следствие от страданията и бедите, от безизходица. И това не е човешка степен, а животинска.

За да ни въведат в човешката степен, са необходими две сили: отдаване и получаване, между които стои свободният избор. Такъв е пътят на хората с точка в сърцето.

Но за тези, които нямат точка в сърцето, избор също ще има, но на по-ниска степен. И все пак, това ще бъде сегашният избор: да последват този, който може да ги изведе напред.

От урок по статия ”Свят в света”, 04.10.2011

[56427]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Развитие на егоизма, Свобода на волята - Няма коментари→