В процеса на хилядолетното ни развитие, към което ни е задължавала природата, сме развили достатъчно своя разум, чувства и аналитични способности, за да изградим сега, самостоятелно,  обкръжение, което ще ни развива нататък.

Всъщност, единственият свободен избор на човека по същество е да влезе в определено обкръжение и под негово въздействие да се оформи според това, което му диктува обкръжението. И ако ние по този начин използваме силата на обкръжението, ще можем да поправим своята природа.

Време е да престанем да бъдем слепи роби на егоизма си, без да забелязваме, накъде ни води той (въпреки, че ние дори виждаме, че не е към благоденствие, не и към сигурен и безопасен живот). Ние трябва да използваме този егоизъм, за да създадем около себе си добро обкръжение. И тогава, под негово влияние, егоистът ще се превърне в добър човек. Ние трябва да прилагаме за това всички съвременни технологични възможности, знания за околната среда и обществото, постижения на психологията, които са развити през последните сто години.

Ние нямаме нужда от нищо друго, освен изграждането на правилно обкръжение. Точно така, както избираме за децата си обкръжението от други деца и възпитатели, под чието ръководство те получават правилно възпитание, научават се как правилно да използват вътрешната си мотивация и качества – така ние можем да направим нещо подобно по отношение на всеки човек.

В крайна сметка, с основание развитието на съвременните технологии, икономика, търговия ни освобождава много време и усилия, които можем да насочим към създаване на ново обкръжение. Може би, 80% от всички хора, които могат да работят, в действителност, трябва да работят за създаването на такова обкръжение. И само 10-20% от работоспособното население на възраст от 20 до 60 години да трябва да бъде ангажирано в производството на необходимото за нашия живот.

Според изследванията, около 10% от населението на света са хора, които по природа са устроени така, че се стремят да помагат на ближния. Те създават различни благотворителни организации, помагат на бедните, посещават болниците, раздават безплатна храна на гладуващите, обикалят света да помагат на нуждаещите се. Броят на тези хора не е голям. Те са идеалисти, тяхната цел е да носят добро на другите, но това е също форма на егоизъм, който ги подтиква към подобни действия. Те са готови дори да жертват живота си за благото на обществото, за светлото бъдеще на човечеството.

Това обаче не е за тях, а за промяната във възпитанието на обикновения човек, за това, че всички хора трябва да преминат през една добра промяна и светът ще бъде различен. Всички тези огромни сили, които досега са насочени към масово унищожение, ние можем да освободим в полза на човека.

Единственият лек за това е системата за възпитание, която се състои от интегрално образование до определено ниво, а след това, поставяне на човека под въздействието на обкръжението, което е най-важното. Ние трябва да осигурим такова влияние на СМИ, на виртуалното обкръжение, на културата: театър, музика, филми, песни, книги, които да разказват за този нов свят. Нека да организираме такава система на възпитание за себе си, точно, както правим за децата си.

Нека се издигнем над себе си на по-висока, по – възрастна, сериозна степен, в сравнение с тази, на която сме днес и оттук ще градим въздействаща ни система. Човек трябва да знае предварително, че това трябва да се направи и че няма друга алтернатива: обкръжението трябва да му влияе, защото знаем, каква мощна сила се крие в него.

Човекът е постоянно под толкова мощно, всеобхватно„промиване на мозъка“, във всички възможни форми, каквито само обкръжаващия свят може да му повлияе. До такава степен, че аз свиквам с това, което виждам и чувам навсякъде, и го приемам като еталон, препоръчани ми примери. И за мен няма значение, че обкръжението го прави изкуствено – на мен то ми влияе истински.

Независимо от многото примери, от тези, които виждам, не съвпадат с желанията ми. Но както се казва: първо под камшика, а след това се наслаждавайте. Човек постепенно приема всички тези неща, защото навикът се превръща във втора природа, и той е готов да ги приеме в името на децата си, за безопасност, за добро бъдеще. Някак си, ние трябва да започнем да се подготвяме за нова форма на живот.

От 8-а беседа за новия живот, 05.01.2012

[69986]

Filed under: Възпитание на децата, Развитие на егоизма, Свобода на волята - Няма коментари→

Ние не се стремим към любовта, не се стремим един към друг и към добри отношения – но се получава, че до това се свежда всеки проблем, който искаме да разрешим. Да вземем за пример проблема с медицината: ние престанахме да вярваме на лекарите. Разкриват се все нови методи и техники на алтернативно лечение – а всичко е благодарение на нашия егоизъм, лекуването се превърна в бизнес. Държавата е длъжна да влага в медицината една трета от националния доход – толкова, колкото и за отбраната.

Това се е превърнало в истински бизнес и ние загубихме доверие в него. Виждаме, че ни изписват ненужни лекарства само за да ни ги продадат, и правят множество ненужни изследвания, сканирания и проверки. Вместо да отида при един лекар, който да ме излекува – мен ме препращат от един лекар на друг, за да могат всички те да спечелят.

Това е пример, как изчезва вярата – егото е развалило нашите отношения с медицината. Навсякъде е едно и също: в отношенията държава-човек, човек и закон, между самите хора. Целият проблем е в това, че се сблъсквам с хора, които нямат никаква връзка с мен или такива, които искат да ме измамят – да се обогатят за сметка на това, че съм изпаднал в беда. Така го усещам аз.

Няма човек, който да гледа на другия с добри намерения, а само от меркантилната страна. Човека не забелязва човека, а само изгодата, която може да получи от него. В такава форма губим не само смисъла на живота, някакви непродаваеми ”скъпоценности”, но вече не можем да разчитаме и на семейството. Както е казано: ”Ненавистниците са в моя собствен дом”.

Настъпва времето, когато няма да сме способни да се справим нито с икономиката, нито с финансовата система, нито с промишлеността, с нищо. Тъй като на всяко място се старая да внеса само лични разчети, без да се съобразявам с останалите, затова са ни нужни много системи за охрана, за защита и контрол, за да не се лъжем един други и да не ми пробутат нещо ненужно или даже вредно, ако от това може да се спечели.

С такива проблеми се сблъскваме постоянно – в това число, културата и образованието. И най-големият проблем – възпитанието на децата, защото няма връзка между учители и родители, и с останалото общество. Ако по-рано сме мислили, че ако не ние самите, но поне нашите деца ще доживеят до по-добър живот, то днес виждаме все по-голямото пропадане на поколенията. Всяко следващо поколение е още по-нещастно от предходното.

Чувам как хората казват: „За какво да раждаме деца, за да ги обричаме на страдания?”. На мен ми е лошо, но те ще живеят в още по-лош свят. Изобщо, вече става дума, че светът скоро ще приключи своето съществувание, защото сме изчерпили всичките природни ресурси или заради ядрена война. Защо тогава да раждаме и да обричаме детето на такъв живот? Само за да си поиграем с него, докато още е мъничко? Но това да не би да ви е кученце…

И човек наистина си взема кученце. Погледнете, почти във всеки дом има куче. И какво лошо има в това: аз го обичам, а то мен – вярно ми е, не ми създава никакви проблеми. На туй отгоре, всеки ден ме разхожда…

От недостиг на връзка помежду си, хората започнаха да променят отношението си към поколенията: между родители и деца, между баба и дядо. Обикновено в света съществуват едновременно три поколения – и ние наблюдаваме, че между тях няма връзка.

А също така нямат връзка с държавата. Човек свободно избира, къде му е по-леко да живее – тук или там. Ако не се страхува от чуждия език и от другите условия, то се премества от държава в държава, без да усеща някаква връзка с нито една от тях. Има хора, които въобще обикалят целия свят и така намират себе си, не желаейки да принадлежат към никоя от тях. Но въпреки това, вътре в човека живее тази потребност – за душевна топлина, за родния кът, усещайки родното, понеже такава е нашата природа.

А основното е в това, че не можем да разрешим глобалните, организационни проблеми, за да противостоим на общата криза. Тази криза не може да се реши по друг начин, освен чрез установяване на правилната връзка между хората. Тъй като тя е свързана основно със загубата на доверие и с това, че хората не желаят да бъдат добри един към друг.

От 6-та беседа за новия живот, 03.01.2012

[68446]

Filed under: Възпитание, Криза, глобализация, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Въпрос: Под понятието ”егоизъм” се има предвид някакво желание или реализирането на това желание? Да допуснем, аз искам да взема нещо от някого – това мое желание ли е и мога ли да работя с него? И съвсем друго нещо е, ако аз се приближа и го открадна.

Отговор: Тук се има предвид не самото действие, а самото намерение.

Ако желая да открадна нещо от някого, да направя нещо за сметка на другия за самонаслаждение, заради себе си, в ущърб на другите – това е то егоизим, а ако се наслаждавате просто така, то това – не е.

Егоизъм – това са нашите действия насочени към това, че наслаждавайки себе си, ние причиняваме вреда на другите: хора, природа – без значение на кого и как.

На практика няма такова действие, извършвано от нас, което да не е егоистично. То винаги се осъществява или с равновесието в природата, с обществото, с хората или срещу тях, тъй като ние съществуваме не от само себе си във вакуум, а в обкръжаваща среда.

Трябва винаги да мисля за моето добро отношение към другите и това е на първо място в изучаването на процеса на възпитанието. Моето отношение и към животинския, и към растителния, и към не живия свят, към цялата природа, към цялата Вселена става съвсем друго – доброжелателно, съпричастно.

Започваме да разбираме и да усещаме сили и слоеве в природата, в обкръжаващото ни пространство, скрити от нас в миналото! Разкриваме матрицата, замисъла на природата, нейния вътрешен смисъл, нейния план, в който по неволя съществуваме и се развиваме. Човек се издига на ниво на осъзнаване на своето собствено участие, съдба, предназначение.

От 7-та беседа за интегралното възпитание, 14.12.2011

[67690]

Filed under: Възпитание, Възпитание на децата, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Въпрос: От опит знам, че човек обича да се учи, ако му обяснят защо му е нужно. Защо му е нужен курс по еволюция на егоизма?

Отговор: От него той ще научи не само за началото, но и за края на цялата тази верига. Той ще усети себе си, намиращ се в нея. Ще види накъде води всичко това. Като изхожда от това, той ще може да взима правилни решения по отношение на всички свои частни състояния.

Реплика: Да предположим, че ще научи как са формирани планетите. Това как е свързано с живота му?

Отговор: Това е част от общия поглед върху света, който поне малко го издига над неговата животинска част. Когато се огледа няколко милиарда години назад и погледне няколко десетки или дори стотици години напред, той започва да вижда тази практически непрекъсната ос на времето, в която се намира той в даден момент – малък, слаб, неволен елемент. И оттук вече възниква въпросът „Кой съм аз?“.

Когато види на тази ос своето нищожно състояние, той може да започне да се издига над него, в ново състояние, в което ще почувства: „Всичко, което е под мен, аз мога да го ръководя, в действителност се намирам на най-високото ниво и мога да изляза зад рамките на времето, пространството, историята“. Това е начало на това прозрение, което ще се появи в него.

От беседата по интегралното възпитание, 12.12.2011

[64704]

Filed under: Възпитание на децата, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Становище (С.Капица): Човечеството преживява време, когато след експлозивният раcтеж, населението на света рязко променя естеството на своето развитие и преминава към ограничено възпроизводство.

Ноосфера е концепцията за върховенството на съзнанието в човешкото развитие. Ние пием, ядем и се размножаваме като животните. И съзнанието е това, което ни отличава от тях. То е възможност за натрупване и предаване на информация.

Колективното, единно действие е много по-голямо от сбора на отделните части -то е хикс на квадрат. Оказва се, че ръстът на човечеството е пропорционален не на сумата от действията на отделните хора, а на квадрата на техните действия. А развитието е пропорционално на квадрата на населението на Земята. Кривата клони към безкрайност в днешно време – ние сме на върха. Законът за квадратичния растеж остава непроменен в продължение на милиони години. Ние трябва да се справяме с квадратичното и колективно взаимодействие.

Мащабите на времето се променят в историята, епохите трябва да се изобразяват не в линейна, а в логаритмична скала. Тогава 10 000 години от неолита и милион години от палеолита могат да се изобразят на една графика, макар че те се различават хиляди пъти. Взривът на населението е свързан с уплътняване на развитието. Но днес не можем повече да уплътняваме времето, то е пределно плътно, определено вече от самата продължителност на човешкия живот. В резултат настъпва криза на растежа – фазов преход.

Вие нагрявате вода и, докато я нагрявате, нищо не забелязвате. Когато закипи, всичко коренно се променя. Нейната температура повече не нараства – всичко преминава в пара. Ние започнахме да преминаваме в пара: променяме състоянието си. Така, както ледът се топи. Хората се къпят при минус 20 градуса в студа, а водата е нула градуса. Във водата е по-топло, отколкото на въздуха (при минус 20 градуса).

Дори да бъде минус 50 градуса студ – водата все едно ще бъде нула градуса. Защото на границата между леда и водата е фазовият преход. Ние трябва или да затоплим, за да стопим леда или да охладим, за да се превърне водата в лед. Същото е и с човечеството. То претърпява такъв фазов преход. Когато веществото преминава през фазов стадий, неговите свойства внезапно качествено се изменят.

Същото става и с човечеството. Но на човечеството той отнема около сто години и се отнася до основните явления, които стават в обществото. И след това ще преминем в качествено ново състояние. Спира нарастването на населението на Земята. Това е огромна промяна в човешката история, много по-голяма от всички революции в историята. Отказ от семейството, защото семейството  свързва цели поколения. Същото е и в изкуството, в идеологията.

Разликата между развитите и развиващите се страни е не повече от 50 години.

Отиваме към нулев прираст на населението. Ако факторите, които регулират растежа на човечеството бяха само биологични, лишени от ролята на съзнанието, бихме били като животните – бихме се размножавали като тях и щяхме да сме в равновесие с природата. Това се регулира просто: колко ще изядат теб и колко ще изядеш ти. Това е равновесие в екосистемата. Екосистемата определя броя от всеки вид – и след това мор и катастрофални процеси – за да може живата природа, като система, да се намира в динамично равновесие.

През палеолита населението се е удвоявало в продължение на милиони години, в средните векове – за хиляди, т.е. 1000 пъти по-бързо, а през 20 век – за 30 години! Автономия от околната среда е имало винаги : в палеолита, човечеството е преживяло десетки ледникови периоди –  и е оцеляло при примитивно ниво на развитие. Ние сме се развивали по хиперболичната траектория на квадратичния растеж. И биологически човечеството от тогава почти не се е променило.

Нашето време  е период на фазов преход на човечеството, който ще продължи по-малко от 100 години, и после животът ще бъде друг. Растежът е бърз, кризата сякаш ни довежда до изчезване. Всъщност, след 50 години ние ще достигнем ново ниво.

Човек ще бъде освободен от работа. Производителността на труда позволява на всеки да работи по един час на ден. Със селско стопанство се занимава 1% от населението на развитите страни. Храната в света е достатъчно, а хората умират от глад – не от продоволствена криза, а от криза в разпределението. Потреблението ще бъде намалено – това ще бъде различен начин на живот. Човечеството ще се развива не количествено, а качествено.

Потреблението на енергия е нараствало много по-бързо от населението, но  ще расте пропорционално на населението.

И най-важното – трябва да се формира различна традиция. Но това отнема много време. Това е най-важният процес, който трябва да се случи сега.

[63741]

Filed under: Криза, глобализация, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Любовта, която разкрива науката кабала, е законът на природата. Трябва да се отнесем към нея като към основната сила, съществуваща в природата, без която не би възникнала нито една форма на живот.

Два обекта могат да съществуват само чрез взаимно отдаване, взаимно участие, равновесие между тях, съгласно подобие в свойствата, привличане един към друг. Дори на неживото ниво противоположните части – електрони и протони – съществуват заедно в единна система, наречена „атом”, „молекула” и т.н.

При по-голямо обединение започва взаимна работа на растителното ниво с присъщата фотосинтеза и други механизми. Възниква обмен на веществата заедно със съпътстващи го системи, а между тях – взаимно отношение, основано на интереси. В крайна сметка те не могат да съществуват без двете сили на: привличане и отблъскване, получаване и отдаване.

На животинското ниво системите на получаване и отдаване вече не съществуват в един обект, а между различни тела, които трябва да се обединят за продължаване на рода. Те зависят една от друга, помагат си една на друга и благодарение на това, животът продължава.

Дори ако допуснем, че това се случва инстинктивно, по волята на природата, то вече виждаме две противоположни сили, взаимодействащи си в равновесие една с друга. Като цяло целият комплекс на неживото, растителното и животинското ниво на природата е напълно балансиран, а всички негови части зависят една от друга.

Но човекът много се различава от тези системи: силата на привличане, на получаване, са силно изразени – злата сила, която той не уравновеся с добрата. Това отделя човека от животинския свят. Ние се различаваме именно по злата сила, която е отпечатана в нас, която иска да поглъща повече и повече, да притежава и управлява. Като резултат, ставаме по-силни от природата, но всъщност това е едно много малко преимущество.

В крайна сметка, природата е мъдра и двете противоположни сили в нея са балансирани. За да предизвика общо придвижване и развитие, тя задейства една по една тези сили, запазвайки общия баланс. От друга страна, човекът, с неговата душа и голям егоизъм, се издига на животинското ниво, над равновесието, като показател, който нараства все повече и повече.

От урока по статия на Рабаш, 13.12.2011
[63052]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Човек не знае в какъв свят се намира. А той се намира в Природата, която го хвърля от състояние в състояние. За своя кратък живот от няколко десетки години, нищо не успява да разбере. А само преди някакви сто и петдесет години, хората са доживявали не до седемдесет, а до четиридесет. И независимо от двойното увеличаване, виждаме, че по предишному не могат да разберат смисъла на живота. В своите търсения човечеството все още не знае какво и къде да търси.

Неясен е даже самият въпрос за смисъла на живота. Откъде и накъде води той? Има ли цел? Какво се случва с нас? Всичко е в мъгла.

И така, хората се намират под властта на Природата. Никой не получава свише книга с откровения. Всичко разкриваме в своя свят – тези открития съставляват нашето разбиране и осъзнаване на реалността. Покрай собственото си естество с неговите пет сетивни органа, в човека е заложена способността да разкрие нещо по-голямо. Но това е в потенциал, а на практика построяваме отношението си към живота и Природата на основата на това, което виждаме. Така възникват простите теории за мирозданието, обусловени от живота в този свят.

Поначало човек се е отнасял към света просто, както към природата. Виждал е единната конструкция, единната картина, в която всичко е взаимосвързано, в която до природата е близък и той самият. Това е много древен подход, в рамките на който на човек по принцип всичко му е ясно, доколкото всичко е видимо.

По-късно е започнало деление на явленията в природата на добри и лоши. Човекът е станал по-егоистичен, вече не се е чувствал интегрална част от природата и тогава е разкрил в нея различни граници, представящи се в очите му като положителни или отрицателни. Сортирал е елементите на въздействие на обкръжението, поделяйки ги или на полезни, или на вредни, и с това е сформирал представата си за добрите и злите сили.

Поначало това е било обобщено противопоставяне на доброто и злото, а след това те са започнали да се раздробяват на множество частни сили, докато не възникнали храмове и пантеони на божествата. Така в своя егоизъм човек се е отдалечавал все повече от картината на единната природа.

От урока по статията „Мир“, 16.12.2011

[63337]

Filed under: Ежедневен урок, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Има много пътища, по които човек стига до въпроса за любовта, за единението. Като правило, под думата „любов“ разбираме нещо изцяло друго: напълване на нашите егоистични желания- храна, секс, семейство, богатство, почести, знания.

„Аз обичам“ – се подразбира като „аз искам“. Искам да получа – означава, че обичам нещо, искам то да бъде мое, желая да го приближа към себе си, да се напълня. Това се нарича „обичам“. Тоест вътрешното тълкуване на думата „любов“ – “ искам да получа това“.

Всичко е защото се намираме в нашия свят, образувал се след разбиването, както обяснява науката кабала. Целият наш свят – е напълно егоистичен, и затова така разшифроваме понятието „любов“ – напълно насочено към себе си. Обичам нещо – означава, че го искам: искам да го приближа до себе си, да го усетя, да се напълня. Да напълня желанието си за наслаждение с нещо приятно – това се нарича „аз обичам“.

При това изцяло не мислим за втората половина – втората сила, съществуваща в реалността, – силата на отдаване, където съществува същата дума „любов“, но там да обичаш някого означава да го напълваш, да му поднесеш, това което той желае, а не това, което аз искам. То е напълно противоположно на представата ни за любовта.

Хората, които в отминали времена са били близки до природата, по естествен начин са усещали, че в природата съществува също втора сила – отдаване, и там любовта означава, че се съобразявам с ближния, отдавам му.

Кабалистите, както и множество други хора, надарени с тънка чувствителност към природата, са разкрили тези сили. И имало много хора, освен кабалисти, които усещали и разкривали за себе си във всевъзможни форми, че силата на отдаване не е по-малка от силата на получаване, и в тази втора половина на реалността, в отдаването, съществуват всички тези действия, както и в силата на получаване, но техните тълкувания там са други, обратни на приетите тук, в нашия свят.

А ние се намираме само в едната половина на реалността – в получаване, в желание да напълним само себе си, доколкото се явяваме следствие от разбиването на желанията/келим. И основно човек пребивава в разбиването. А цялата нежива, растителна и животинска природа, както пише Бал а – Сулам във „Ведение в науката кабала (Птиха)“ , – се издига и спуска заедно с човека, без всякакъв разчет със самите тях – само в тази степен, в която трябва да помогнат за измененията, които човек трябва да премине.

Религиите и вярванията, от момента на тяхното основаване, също са израснали от там, че са разкрили втора сила, съществуваща в природата, – силата на отдаване, и всички те в основата си говорят за любовта, за обединението. Така е било, докато са се явявали съдба за малко количество хора. Когато, са се разпространили в егоистичното болшинство на народа, по-слабо развитите чувствено, – то те са се превърнали в набор от церемонии, различни действия и обреди. И тогава са започнали да се използват за егоистични цели в напълване на себе си, а не, за да доведат хората към обединение, любов, отдаване, равновесие между две системи.

С течение на времето, докато в продължение на цялата си история човечеството се е придвижвало за сметка на непрестанния растеж на егоизма във всеки човек и като цяло, сме се отделили дори от това естествено разбиране, което са притежавали хората някога, – разбиране за отдаване и тълкуване на любовта, присъща на втората половина на природата.

От урока по статия на Рабаш, 13.12.2011

63064

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Мнение ( Г. Каетано-Анолес, университета Илиноис): Общият прародител на всички форми на живот на Земята било огромно същество, изпълващо едва ли не целия доисторически океан. Универсалният общ прародител ( в английската абревиатура LUCA) бил първият, чийто живот се дели на три клона – археи, бактерии и еукариот, 3 милиарда години назад.

Това бил огромен мегаорганизъм, заемащ цялата биосфера на планетата. Неговото многоклетъчно тяло било потопено в океан, при това различните клетки не се конкурирали една с друга, а се намирали в отношения на взаимопомощ, както клетките на нашето тяло, само в по-малка интеграция и взаимозависимост.

В даден момент общият прародител се разделил на трима „потомци“ – бактерии, археи и еукариот; последните са преминали в растения и животни.

Изследователите търсят общи протеини, принадлежащи на всичките три клона от живота на това „тяло“. Такива протеини съществуват от 5% до 11%, всички те са консервативни, разпространени във всички форми на съвременния живот, и съблюдават еднаква пространствена структура. Всички те имат отношение към енергийния обмен, към производство на енергия от някакъв субстрат.

[62386]

Filed under: Здраве, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Съобщение: Бързото увеличаване на мозъка в еволюцията на хомида било свързано с развитието на социалния интелект, тоест умствените способности, насочени към разбирането на постъпките и мотивите на членовете на племето и ефективното взаимодействие с тях. Социалността на човека положително корелира с размера на мозъка.

Увеличаването на мозъка в развитието на приматите е неразривно свързано с обществения образ на живота. В групата на приматите се формират сложни взаимоотношения и връзки, които при другите животни, като правило, съществуват само между майката и децата, и по-малко между брачните партньори.

За поддържане на тези отношения на обществените примати е необходимо разбиране на постъпките и мотивите на членовете на племето, а това е крайно сложна задача за изчисляване. Защото членовете на племето, които трябва да се научат да моделират в себе си собственото поведение в главата си, сами се явяват високоорганизирани примати със сложно поведение, чиито предци също са се намирали под действието на съвкупността от социалния интелект.

Реплика: Именно обединението, алтруизмът, а не индивидуалният егоизъм, довежда до по-пълно развитие на ниво ”разумен човек”. Егоистът индивидуалист може да достигне добри показатели в общество на съревнование, но при преминаване към глобално, интегрално свързано общество, неговата изключителност става пречка, която ще бъде задължен да преодолее в рамките на новото общество.

[62289]

Filed under: Здраве, Криза, глобализация, Развитие на егоизма - Няма коментари→