Човек не знае в какъв свят се намира. А той се намира в Природата, която го хвърля от състояние в състояние. За своя кратък живот от няколко десетки години, нищо не успява да разбере. А само преди някакви сто и петдесет години, хората са доживявали не до седемдесет, а до четиридесет. И независимо от двойното увеличаване, виждаме, че по предишному не могат да разберат смисъла на живота. В своите търсения човечеството все още не знае какво и къде да търси.

Неясен е даже самият въпрос за смисъла на живота. Откъде и накъде води той? Има ли цел? Какво се случва с нас? Всичко е в мъгла.

И така, хората се намират под властта на Природата. Никой не получава свише книга с откровения. Всичко разкриваме в своя свят – тези открития съставляват нашето разбиране и осъзнаване на реалността. Покрай собственото си естество с неговите пет сетивни органа, в човека е заложена способността да разкрие нещо по-голямо. Но това е в потенциал, а на практика построяваме отношението си към живота и Природата на основата на това, което виждаме. Така възникват простите теории за мирозданието, обусловени от живота в този свят.

Поначало човек се е отнасял към света просто, както към природата. Виждал е единната конструкция, единната картина, в която всичко е взаимосвързано, в която до природата е близък и той самият. Това е много древен подход, в рамките на който на човек по принцип всичко му е ясно, доколкото всичко е видимо.

По-късно е започнало деление на явленията в природата на добри и лоши. Човекът е станал по-егоистичен, вече не се е чувствал интегрална част от природата и тогава е разкрил в нея различни граници, представящи се в очите му като положителни или отрицателни. Сортирал е елементите на въздействие на обкръжението, поделяйки ги или на полезни, или на вредни, и с това е сформирал представата си за добрите и злите сили.

Поначало това е било обобщено противопоставяне на доброто и злото, а след това те са започнали да се раздробяват на множество частни сили, докато не възникнали храмове и пантеони на божествата. Така в своя егоизъм човек се е отдалечавал все повече от картината на единната природа.

От урока по статията “Мир”, 16.12.2011

[63337]

Filed under: Ежедневен урок, Развитие на егоизма | Add Comment →